_magotin_

Коя "по-голяма част" е с паралел в тюркските езици? Църковнославянския ли имаш предвид или "прабългарския" от надписите? Нито за едното е вярно твоето твърдение, нито за другото. 1.Разбираемо в църковнославянския въобще няма смисъл да се коментира близостта с тюркския. За т.н. "прабългаризми" остатъци като шаран и подобни твърдението, че те съставляват доказателство за прабългарския като тюркски език е едно меко казано недоказано твърдение, да не кажа ненаучно. Много пъти е казано, че т.нар. тюркски прабългаризми в старобългтарския няма как да се приемат за годно доказателство - липсват всички важни понятия в един език, т.е. прабългарското влияние върху старобългарския е "невидимо". Достатъчно е да погледнем маджарите - едни угро фини, при които "прабългаризмите" са десетки пъти повече от тези в старобългарския. Досега не сме чули някакво смислено обяснение на този проблем, както и на проблема с отсъствието в старобългарския на известните от надписите думи и понятия. 2.Т.нар. прабългарски каменни надписи и ИБК съдържат определен брой думи които могат да се определят като тюркски. Това обаче не доказва по никакъв начин, че прабългарите са тюрки, а езикът им е тюркски. Много пъти са изтъквани проблемите тук - няма глаголи и съюзи, окончанията на бройвните в ИБК не са тюркски. Парадоксално въпросните прабългаризми отсъстват в старобългарския, т.е. става дума за някакви служебни понятия, които не са били в широка употреба. Мутатис мутандис тезата за тюркоезичието на прабългарите е не особено аргументирана, силно спекулативна. Оттам - превеждането на канасубиги чрез тюркския е просто спекулация или в най-добрия случай хипотеза.

Това е стара, дъвкана и невярна хипотеза.

За този парадокс вече обървах внимание няколко пъти. 1.Предпоставя се тезата, че прабългарите са тюрки, следователно 2.Кана субиги получава единствено тюркска интерпретация и това доказва автоматично 1. Проблемът, както вече се отбеляза, е че нашите тюрколози не са никакви тюрколози, а самозванци без специализирана подготовка. Дори Бешевлиев по тюркските теми е абсолютен любител. Не по-малко сериозно е и отсъствието на иранисти с подходяща подготовка.

Маламир не е готско, а иранско име. Суфикс -мир е характерен и за иранските имена. Това име е и топоним в днешен Иран.

Мда, някои отдавна изследвахме усунската хипотеза, където по-скоро става дума за "кани-баг", което е хубав паралел, но с всичко останало не съм съгласен. Няма никакъв логически проблем да съществуват титли като кан-водач, ако се съгласим с интерпретацията за кан която предлагаш, макар че аз не се. Науките боравят с емпиричен материал, какъвто при "прабългарския език" няма достатъчно. Тъкмо напротив, подозрителното отсъствие на "прабългаризми" в старобългарския е твърде показателно. Освен това търсенията до момента грешно презумират, че прабългарите са говорели на един език. Всички палеолингвисти които познавам отказват да се занимават с темата за канасюбиги, което е показателно. Колкото до "адаптирането" на общостепната титла каган у прабългарите като "канасубиги" просто не приемам подобна фантастична мисъл, при условие, че при титли като колобър и боил имаме стопроцентови съответствия с аварската титулатура. Също така ромеите странно не забелязват и не отбелязват как българите титуловат своя владетел, едно твърде подозрително обстоятелство. И накрая, пропускаш дребния факт, че домашните извори са на гръцки, който определено не е бил много популярен сред самите прабългари. Т.е. това са текстове за четене от не-прабългари, текстове с адресат Византия. Справки - надписа от Филипи.

Те се опитват да ни докажат, че прабългарите са били тотално незапознати с титлата хаган в основната й форма, докато примерно ромеи, хазари и авари са я познавали и използвали. Типичен пример за игнориране на историческия контекст,грешка, която никой дипломиран палеолингвист не би допуснал.

Втората част от титлата е съвършено ясна, с множество исторически доказани паралели. За разлика от другата версия, тази може да се доказва. Колкото от прехода ЯВУГА към ЮВИГИ не бих се обзаложил, че е недоказуем. Кухулине вече няколко пъти ти писах, че допускаш фатална грешка в метода на работа - опитваш се да обясняваш КАНАСУБИГИ на база на мнимия тюркски език на прабългарите. Тази грешка е вече близо вековна и като се видя не води до никъде. Точно както се препънаха опитите да се прочетат надписите от Наги сен Миклош чрез тюркския език. Глишев, иранската теория е доминираща в единствената наука, която има думата за прабългарите - и това не е лингвистиката. В България не ми е известно да има палеолингвисти, но ако имаше, те биха ти обяснили че няма как да ти кажат нещо за прабългарите на база на няколко паметника с неясно съдържание. Така че темата за канасюбиги е едно танго, което започва там, където свършва - няма как едно неизвестно да се обясни с други неизвестни.

Има една монография за амулетите в ПБЦ, там седмолъчни и многолъчни соларни символи изобилстват.

Нищо не пречи. Според мен дръжката е била завързвана с въженце и печатът се е свързвал с част от облеклото.

Не пренебрегвай хипотезата за титла на друг език, довела до производно в славянския. Т.е. жупа и жупания са славянските резултати на средноазиатската титла. Например граф - графство.

В прекия или в преносния смисъл удоволствие, в смисъл хилиш се или се радваш?

Това, за печата за нафора, аз му го казах на Павката преди известно време. Обаче копае в грешната посока.

Възможно е, но логиката в много езици е обратната - от титлата към владението. Тук въпросът е дали оригиналната форма е ЗОАПАН или нещо друго. За разлика от много титли за зоапан имаме много любопитен артефакт, за който не съм убеден, че е познат на Фасмер. Моята хипотеза е, че е средноазиатска титла с ирански произход.

ПАН значи владея в иранските езици и цяла серия ирански титли завършват именно на ПАН или БАН, напр. мазарбан. Зоапан твърде много намирисва на иранска титла.

Моля, моля. Сега, ако обичаш интересните книжки, намери си в нета "Иранские и славянские языки" на РАН. Там вече са баш най-интересните работи...

За да укрепят магическите свойства на предмета... Иначе т.нар. бактрийски печати от подобен тип са десетки, отдавна известни...

Значи отхвърляш възможността целта на отпечатъка да е била да се появи кръг със седем лъча?

Аз намеквам, че и германските, и иранските езици са ИЕ и може да си има генетични родства. А иначе за повечето титли работите са ясни, както се вижда в цитата, изваден от "Словарь индоевропейских социалных терминов" на Е.Бенвенист, руското издание от 1995г.

Ъъъъ, аз не смятам, че при титлите на германските народи има някакви големи неясноти. Например:

Eто един от мен.

Знаят трънки. Но нека да поставим основните проблеми за розетата, зер тръгне дискусията: 1.В културата на Долния Дунав розетата е единствена по рода си, т.е. не е представителна. 2.Знаците по розетата не всички имат съответствия в прабългарския набор от тамги. 3.Има основателни съмнения за това, че знакът ипсилон с хасти е поставен вторично. Равен, ти защо мислиш, че знаците са били за отпечатване!? Т.е. не са ли "ребрата" замислени да оставят следи?

Със сигурност германците вземат доста работи от сарматите, даже има директни заемки в митологията, пантеона, топонимията и т.н. За мен особено интересен беше музеят на Меровингите, където всички ранни погребения бяха с кръгова изкуствена деформация.

Т.е. някогашните кутригури.

Проблемът е, че думата "КАНАР" е най-вероятно от ирански произход. Другият проблем, който вече ти подочих, е че титлите може да получават собствено прабългарски падежни форми, различни от тюркски, т.е. ирански. Май забравяш нетюркските числителни суфикси от именника. Капиш?

В никакъв случай не може да се слага знак на равенство между "КАНА" в КАНАСУБИГИ и останалите титли с "КАНА" по разбиреми смислови съображения.