_magotin_

Всички теми и тагми е някъде там.

Тази тема е дъвкана много в "Бойна слава" така че не ми се минава по същия път, но акцентите са: 1.К4 оглавява лично цялата полева византийска армия - "всички теми и тагми" - наброяваша около 60-70 хиляди души. 2.К4 е опитен военачалник. 3.Императорът напуска твърде важния вселенски събор, на който по протокол е председател. Ерго, проблемът е бил значителен и поражението въобще не е било маловажно. А дали е бил болен от подагра и е пропуснал решителната битка, е отделен въпрос.

На Долния Дунав българите са използвали византийския календар, базиран на византийската данъчна, а не календарна година. Данни за лунен календар няма. 12 годишният циклов календар също е слънчев впрочем, а не лунен. Но извеждането му направо от Китай е фантазия.

По принцип подаграта е мъчила аристокрацията през цялото Средновековие, чак до Ренесанса. Понеже богатите консумирали предимно месо, в т.ч. много деликатеси като дреболии, те сами засилвали проблемите си. Например Медичите боледували едновременно три поколения, та един пратеник при тях записал в дневника, че го приели дядо, син и внук Медичи едновременно болни от подагра докато лежали в едно голямо легло. Във Византия менюто било по-разнообразно, но се наблягало на свинско, така че проблемите били аналогични. От друга страна Погонат бил опитен генерал, кален в битки, така че едва ли може да бъде заподозрян в страхливост. Най-разумното обяснение е, че наистина получил пристъп и докато бил на бани, заместниците му загубили битката. Това за внезапната паника вече си е чисто клише.

Т.нар.тюркски прабългаризми в старобългарския са незначинтелно малко и все маловажни. Показателно е отсъствието на военните и календарни термини. Същевременно се говори за балкански иновации в иранските езици и за ирано-славянското езиково взаимодействие, теми, които очевидно не си разглеждал. Думи като чертог говорят много на учените, а изконната близост на староиранските и старославянските езици е убедително обяснение за славянизацията на езика на прабългарите. Не на последно място се изтъкна аргументът, че в унгарския има десетки пъти повече тюркски заемки отколкото в старобългарския, а за унгарците никой не твърди, че са тюрки или тюркоезични. За чувашите се каза, че са тюркизирани лингвистично, но не и етнокултурно. Като резултат от обзора тезата за тюркоезичието на българите е силно съмнителна и неподкрепена с доказателства. Особено в светлината на факта, че смесването със славяните едва ли е започнало на Долния Дунав. МХ между другото прави интересни изводи по отношение на хуните, наблягайки на ирански хуни, т.е. ираноезични хуни. Макар и остарял, способът му на работа е далеч по-обективен и ефективен от този на миналото поколение български учени, които априорно приемаха тюркоезичието на прабългарите. За мен най-важен си остава фактът, че собствено тюрколозите и по-специално руските тюрколози, защото български няма, отдавна са скептични за евентуалното тюркоезичие на българите по Долния Дунав. Фундаментално наблюдение е фактът, че донско-кубанското писмо не се разчита на основата на тюркските езици, а именно то се асоциира със Салтово-маяцката култура на Хазарския хаганат.

Проблемът на тези "извори" е,че те не съдържат самия прабългарски език. И когато лица, които не знаят един език, пишат за него, тяхната информация е най-малкото недостоверна. Освен това не ми е известно въпросните извори да класифицират прабългарския език, а тези арабско-персийски извори които наистина споменават че примерно "езикът на българите е като езикът на тюрките" са също недостоверни поради простата причина, че авторите им вероятно не знаят въпросните езици и се базират на нечии твърдения. Освен това арабо-персийските извори всички са късни, т.е. нерелевантни към въпроса за езика през VІ-VІІ век. Друга грешна и предпоставена презумпция е, че Волжките българи са същите като Дунавските българи. Друга слабост на "анализа" е, че той пренебрегва въпроса за билингвистичността или мултилингвистичността, който единствено е отбелязан от Приск. Така че тезата за тюркоезичността на българите си остава съмнителна и фундаментално незащитима, базирана на косвени и оскъдни данни, при това манипулативно анализирани. Колкото до липсата на "тюркски прабългаризми" в старобългарския език - проблемът си остава.Не виждам как християнството ще наложи смяна на езика, особено като няма сведения за такава в изворите, които подробно описват събитието. Тъкмо напротив, проблемът с възприемането на църковнославянския въобще не присъства в изворите, т.е. това е бил говореният по това време език в България.

На голяма научна конференция миналата година няколко докладчици върху чувашите развиха тезата и представиха убедителни доказателства, в т-.ч. днк тестове, които водят до извода, че чувашите са фини, увлечени в угорските преселения и тюркизирани вторично. Това е и логичното обяснение за странния им тюркски език. Смята се дори, че е ясно от коя финска група са произлезли въпросните чуваши. Тюркското влияние у маджарите е паралелен процес, който може да се използва като пример. Известни са много примери за тюркизиране, в т.ч. на азерите и на част от аланите, така че няма нищо чудно в това чувашите да са се тюркизирали езиково, но да запазят своя комплекс от религиозни вярвания. Филмът "30 хиляди км" е нещо като "На всеки километър" по отношение на прабългаристиката - пълна фантазия с фрагменти истина в голямата каша от фантазии. Но е интересен, несъмнено. "Ледоразбивач".

Учените палеолингвисти не мислят така. Тъкмо напротив, убедително е прието, че езикът от инвентарните надписи е служебен език. При това без глаголи и съюзи. Календарът е още по-съмнителен - не заради иранските суфикси, а заради начина, по който е достигнал до нас в недостоверен препис. Математически е сгрешен и циклите не излизат, което всеки може да провери сам ако му се занимава. Накрая, както вече се изтъкна многократно, няма езикови останки в старобългарския, за които да счетем, че са наследени от прабългарския. Такива липсват, за разлика от унгарския, където има няколкостотин заемки. За чувашите се доказа отвъд всяко съмнение, че са фино-угри. Така че митът за тюркоезичието на прабългарите окончателно фалира. Много ми е интересно кои са тези "извори за езика".Щото според мен такива няма и си измисляш. Хайде по-леко с фантазиите. Тъкмо напротив, има извори в обратната посока. Приск например. Така че забравете лингвистичните търсения, те са обречени поради липсата на изходна база и поради особеностите на старобългарския.

В обсадите на Солун, под водачеството на аварите, участват и българите.

В науката доминира схващането, че Сасанидите са зурванити и техния зороастризъм е неканоничен. Да не се впускаме в разсъждения по темата, достатъчно е да се посочи колко добитък се коли като част от сасанидския неортодоксален зороастризъм. Но е спорно дали въобще има канони в зороастризма. Иначе не бива по арменския аршин да мерим проблематиката за зороастризма в Кавказ. Ако си чел изворите знаеш какво става в 5-6 ти век там. Особено интересно е положението в Иберия. Там, където изобилстват Аспаруховците и където Армази е любимо божество. Но как българите са прихванали зороастризма и до каква степен е предмет за няколко дисертации. За Зурван категорично не съм съгласен. Вече посочих, че в Авеста той не присъства като божество, а като принцип, т.е. няма преки данни да е съществувал в доавестийския период негов култ като на отделно божество, за разлика от Митра и Анахита, за които има огромен обем доказателства и за до и за след авестийския период. Показателно е впрочем, че на сасанидските паметници Митра и Анахита се срещат редовно, Зурван - НИКОГА.

Имената - всички с няколко изключения - са ирански. Но те са спомагателно доказателство. Основното са гробовете. Науката борави с факти, не с емоции.

Римляните не са разбрали нещо. Митра в зороастризма запазва функцията си на покровител на истината и клетвите, ерго е нормално да бъде споменат в контекста на клетва. У партите Митра е бил почитан необичайно много, но партският митраизъм не е митраизмът на римляните. Ако въобще е имало "митраизъм" у партите. Най-отговорно се твърди в съответната литература, че именно римляните пренасят митраизма в Дура Европас. Така че трябва да се внимава с партския митраизъм. Особено като му се слагат картинки от римския. Това са археологически факти. Между другото прочутия партски храм от Хатра е посветен на слънчев Бог, но това е вероятно Шамаш, не Митра...

Цитираните думи сами като обем са именно доказателство, че прабългарите не са тюрки. Например в унгарския език древнотюркските думи са няколкостотин. Отсъствието на най-важната лексика на тюркски също е пряко доказателство - цитираните думи са маловажни. Други доказателства са отсъствието на глаголи в инвентарните надписи, окончанията на числителните от Именника, грешките при един анализ на календара и т.н.

Съмнително е дали Кирил въобще нещо е донесъл в България лично. Неговото дело е "аутсорснато" към България чрез най-приближените му ученици. Крайно невероятно е те, бидейки християни и евангелизатори, да са пренесли някакви езически практики. Иранската нова година - Нуруз- се празнува и до днес в деня на пролетното равноденствие. Сурвакането е по-скоро свързано със зимното слънцестоене и новия кръг растеж за слънцето. Категорично не е вярно, че зурванизмът предхожда зороастризма. Зурванизмът е отклонение от догмите на Зороастър. В "Авеста" зурван въобще не се споменава като божество, а времето като принцип е споменато само веднъж. Показателен факт е, че в дозороастрийския пантеон на иранците такова божество въобще няма, докато Мазда си присъства наред с Митра и Анахита. Най-вероятната теория за възникването на Зурванизма е, че той се появява през Елизинзма като опит да се решат вътрешните противоречия в зороастрийската доктрина, както и да се корелира учението на мазда със западните религии. Популярна в България заблуда е, че митраизмът отвъд римската империя съществува като отделен култ. Митраизмът е внесен например в Дура-ЕВропас от римляните, а не е местен култ на партите. В Иран собствено и в съседните ирански територии митраизмът съществува от предзороастрийския период, но след това е част от голямата маздаясна религия. Съществуването на храмове , където се почитал Митра, въобще не означава, че неговият култ е отделна религия. Профанизирането на темата у нас и разработването и от неподготвени личности доведе до пълна каша, в която римският митраизъм се смесва с източния, без да се познават и двата. Римският митраизъм е доста близък до орфизма, но няма почти нищо общо с източните си корени поради голямата трансформация, която изживява с постъпването си в римската култура.

Зурванизмът е ерес или течение на зороастризма /огнепоклоничеството/. За разлика от традиционния зороастризъм зурванизмът приема, че над Хормизд и Ариман има един Бог-творец на Вселената и техен баща - Зурван /Време/. По уникален начин зурванизмът представлява задълбочаване на дуалистичния уклон в зороастризма, тъй като чрез неговото космологично виждане се приема, че Ариман и Хормизд са равни и са братя, схващане, което е неприемливо за ортодоксалния зороастризъм. Зурванизмът набляга на астрономическите наблюдения. За негов център се смята Вавилон и околните земи. Има теория, че повечето сасанидски шахиншахове са зурванити. Близостта на българското Сурва със Зурван обаче е труднодоказуема доколкото Сурва, сурвакам може просто да представляват езиков остатък който няма връзка със собствено зурванизма като течение в зороастризма.

Щом може да е фамилия на персийски цар или име на столица, не виждам проблем да е название на племе. Между другото са известни още множество значения на ГУР, съвсем различни от зебра или диво магаре, еднаквото звучене не означава само едно значение.Колкото до ас-дигорите не съм убеден във верността на такова едно твърдение, но дори и да допуснем, че е вярно, фактът остава - сарматско племе носи подобно на нашите наименование. Скитите не са се наричали сами скити, но това не пречи множество други народи да ги наричат така.

Още Тома Неверни искал да пъхне пръст в раните Господни, за да повярва. "Блажен си ти, Тома, който повярва, като ме видя. Дваж по-блажени са тези, които повярваха без да ме видят." Ето ти ги дигорците, т.е. аланите: My link Между другото Гур е често срещано име сред иранците в Иран, например у Бахрам Гур, митичен велможа. Гуран е и името на кюрдско племе, а Гур е също така първото име на Сасанидската столица Фирузабад.

Произходът на думата куче е сравнително ясен. Но по-интересният въпрос е защо толкова много си приличат българското овчарско куче и кавказката овчарка.

Я да чуем - кои са победите на добрия генерал Никифор? Два - три примера ще ме убедят в твоята правота...

Че някакво остатъчно население има - спор няма. Но аз съм силно скептичен за истинско византийско присъствие в цяла Северна България. А епископи признавам само ако се открият при разкопки - като в Дръстър за Х век... Иначе съм на мнение, че Никифор докарал, по свой си обичай, някакви военни колонисти в Сердика и нападателна войска заела позиции. Иначе цялата история със сблъсъците по Струма е крайно необяснима, неясно е защо, ако наистина има сериозно невоенно население, Крум защо да изоставя града? И тези сериозни въпроси, в съчетание с липсващия пласт от 7-8 век, всичко тора разбираемо води до силен скептицизъм относно положението в Сердика в началото на ІХ век. Ако наистина имаше сериозно местно население, защо му е на Никифор да праща Евматий да оправя стените?

Друго се имаше предвид - ако походът срещу Сердика от 809 /не 807, такъв поне на мен не ми е известен/ е бил завоевателен на Крум, се предполага, както се е случило с Месемврия и другаде, като се завладее един жив град, да се задържи, да се сложи гарнизон и т.н. Нещо, което дори се констатира по археологически данни в Несебър - в кулите на крепостта - само там - българска керамика от ІХ век! Значи гарнизонът е там, пази населението. За Сердика от 601г. присъствието на някакъв владика е несъотносимо към събития от 809г. Благоволете да прочетете няколко истории на Византия. Ромеите на две вълни изоставят дунавския си лимес. Терминус настъпва, даже в мегаполиси като Никополис ад Иструм, преместен на скалите на днешното Велико Търново. Въобще без гарнизони населението не можело да оцелее дълго - все пак в края на 6ти и началото на 7 ми век ромеите се борят с едни племена по Дунава, които имали навика да нахлуват и усядат на юг от реката. Вземете прочетете чудесата на Св. Димитър, пълната версия, не ГИБИ, да видите що обсади се случват, що нашествия. Стига сте се занимавали със сталинизма, ориентирайте се към византологията. Че има объркани датировки на храмове - има, но това нищо не променя, защото важен е т.нар. контекст - дори един храм, като Св.София например, да е оцелял като сграда, отсъствието на следи от обитаване говори много. И обратното. Славянски землянки в термите на Одесос какво означават? Че домакините ги няма.

Да, точна наука е археологията. И колкото и да не им е приятно на разни пишман разбирачи, ще си остане такава. В Плиска нито има античен културен пласт, нито някакви други следи от античност. А понятието сполия се изучава като проблема в първи курс. Разбира се, ако си студент по съответната специалност. Между другото българската археология е приета безкритично в цял свят, а институтът й се нарежда на първо място от международния одит на БАН.

Туй грозде е зелено, казала Лисицата и скръцнала със зъбки.

Не виждам никакви сериозни аргументи срещу трите представени - отсъствието на ясен културен пласт за 7-8 ми век, големината на "гарнизона" и странното изоставяне на Сердика от Крум. Колкото до 601г. - най-добре е да си припомните кога ромеите изоставят дунавската си граница и с кои събития се свързва това. Най-голямото опразване впрочем е чак при Ираклий, което идеално се свързва с археологическите данни. За разлика от историята, която се базира на силно субективни данни - изворите, археологията е като криминалистиката - трябват факти, при това натрупване на такива. ПП Съществуването на фиктивни или фантомни църковни структури е добре изследван феномен, той продължава и до днес.

В Сердика няма намерен пласт от 7-8 век или е толкова незабележим, че явно населението е минимално, няма материали. Т.е. градът не е интензивно обитаван. Хронистите да си пишат каквото искат - като няма монети, керамика и т.н. значи няма интензивно обитаване. И още веднъж - цифрата 6 хиляди е ненормално голяма за гарнизон в 9ти век. Най-вероятният сценарий е, че Сердика е населена с колонисти от Никифор и е докарана войска за война срещу българите, след което Крум изпреварващо напада. Показателно е, че след превземането от 809г. българите изоставят града?! Как се изоставя населен град?! В Месемврия например, както и в Пловдив, са открити ясни следи от българското появяване, които показват, че след превземането се оставят войници, собствени хора, да контролират завареното. Ако в Сердика имаше сериозно население, Крум нямаше да изостави града.