Panzergrenadier

Не по-малко интересна е и хронологията на излизането на България от Тристранния пакт. А ето и един документ, издаден като приложение към дневника на посланника Адолф-Хайнц Бекерле, като реакция срещу новия курс поет от България. Пълномощният министър на Германия в Царство България - Негово Превъзходителство Адолф-Хайнц Бекерле връчва на тогавашните български регенти телеграма- отговор на една тяхна такава до германския райхсканцлер Адолф Хитлер. Отговорът на Фюрера от 28 Август 1944 год. гласи: " До господа регентите на Царство България: Княз Кирил, професор Богдан Филов, генерал-лейтенант Никола Михов, аз също съжалявам за това съдбоносно и трагично развитие на събитията. Изводите са, че то беше възможно, защото нито в Румъния, нито в България, нямаше онова фанатично рискуване, каквото бе налице в Германия. И затова отсега нататък мерките, които ще се вземат от Германия, ще бъдат съобразени с военните нужди. Мерките, които е готово да предприеме сегашното българско правителство, ще предадат страната на болшевизма и тя ще бъде тласната в пропастта. Националната интелигенция, като бъдеще на вашия народ, ще бъде изтребена така, както в другите страни и царското семейство няма да бъде спасено, а унищожено. Досега в такива времена народите са се спасявали не чрез пораженство, а само чрез проявен героизъм. Германия ще продължи при всички обстоятелства борбата си към победа. " Подписал: Адолф Хитлер Като денонсира участието си в Тристранния пакт, България фактически се отказва от националните си идеи за обединение, но по-добър избор няма.

Турците имат търговско-икономически отношения с Германия, но само дотам. Германия получава хромитна руда от Турция. Между двете страни цари недоверие. Опитите на посланника в Турция фон Папен да я привлече на страната на Оста се провалят. През късната 1943 г. фон Папен дори заплашва Турция, че Германия ще бомбардира Истанбул, ако се допусне използване на турски летища от Съюзниците. По това време дори самият Хитлер се съмнява „дали Турция ще издържи още дълго на съюзническия натиск за намеса във войната”, като в противен случай демонстрира готовност „да подкрепи с всички разполагаеми средства българската войска”. Възможността съюзниците да „привлекат Турция на своя страна” и с нейна помощ да нахлуят на Балканите постоянно ангажира вниманието на българското и германското военно ръководство, които вземат решение „една подобна акция да бъде посрещната със съвместен удар на германски и български сили”. Мероприятието получава кодовото наименование операция „Гертруд”. Има и едно голо твърдение на Уайнбърг в неговата World At Arms: A Global History of World War II, че след сразяването на СССР, Хитлер е планувал да нападне Турция, но това надали е достоверно. Трябват документи. Нищо чудно и да се намерят такива.

Добре, приеми го така.

Батенберг очевидно подценява възможностите на прикриващите сили, на които се налага да осигуряват съсредоточаването и развръщането на основната групировка на Сливнишката позиция с реални бойни действия. В тридневни отбранителни боеве прикриващите отряди въпреки неблагоприятното съотношение забавят и разстройват противника, което се оказва достатъчно, за да пристигнат подкрепленията и да се подготвят войските на стратегическия отбранителен рубеж.

Въпросът е друг - обикновено при пробив на линиите и генерално настъпление на противника в оперативна дълбочина, насъпва криза във военното и държавното управление, при което потърпевшият иска примирие. И при евентуалните мирни преговори е възможно да загуби завладените от противника територии, защото е в неблагоприятна военна и външнополитическа ситуация, в каквато била България през 1885 г. А и от Сливнишката позиция до възвишенията на Средна гора са повече от „няколко километра”. Дали тогава е било възможно да се организира такова оттегляне, без да се допусне пробив? След пробива при Добро поле за което спомена, България подписва примирие със съюзниците и излиза от войната. Правителството успява да издейства недопускане на окупация на страната от войските на съседните държави, което е голям успех, при все че губим територии. Не съм сигурен, че през 1885 г. това би могло да се случи, поради враждебната на България външнополитическа ситуация. Тоест, бихме играли рисковано, понеже не сме имали благоразположението на Великите сили и би имало е голяма вероятност отстъпените на сърбите земи през 1885 г. по плана на княз Батенберг да останат под тяхна окупация.

Планът на Батенберг също би могъл да бъде успешен, но на по-скъпа цена – разграбване и опожаряване на София и повече цивилни жертви. Военният съвет е разработил и приел план за водене на войната, който в сравнение с плана на княза е бил по-рационален и предвиждал по-малко материални загуби и човешки жертви и в крайна сметка се оказал успешен, така че няма за какво да се съжалява.

България нищо няма да спечели от това, защото сръбските планове за воденето на войната били други. Основната идея на сръбския план, разработен от полковник Драгишевич е да се овладее София за да се получат от това компенсации от българска страна. Сърбите смятали да овладеят София преди пристигането на българските подкрепления. Целта им след войната е била България да бъде сведена до малко княжество със столица Търново. София не би трябвало да е столица според тях, защото би могла да се превърне в център за обединението с Македония. Сърбите имали и претенции за присъединяването на Трън, Кюстендил и Брезник към Сърбия. Всяка педя отстъпена територия би била безвъзвратно изгубена, защото зад Сърбия заставала силната Австро –Унгария, която при едни мирни преговори, ще се застъпи заедно с Русия за сърбите, така че плана на Батенберг е бил нереалистичен.

За решителното сражение – добре. А дали би бил прав да изостави столицата София без бой? Можеш ли да развиеш един сценарий какво би се случило в случай, че отпорът и главното сражение беше станало на височините на средногорието при Ихтиман и Вакарел? Какви биха били ползите и негативите и за двете враждуващи страни? И евентуално дали резултатите от войната не биха били други? Интересен е диалогът между капитан Рачо Петров и княза. Повечето от онова, което днес знаем за Рачо Петров, дължим на неговия биограф П. Пеев. Та ето какво пише Пеев: На 5-и срещу 6-и в полунощ княз Александър изпратил от Сливнишките редути депеша до правителството в София – предлагал София да се отстъпи без бой, заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила – в Орхание, архивът на двореца – в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения. Младите капитани обаче не се подчинили. – Такова предателство аз не ще извърша – казал капитан Рачо Петров – Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България. И когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София, което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил револвера си и му извикал: – Върнете се, иначе ще ви застрелям! Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака…

Именно, силите концентрирани при Сливница е трябвало да задържат сърбите, докато пристигнат полковете от турската граница. Генералното сражение е трябвало да се отложи до момента на пристигането на подкрепленията от югоизточните български земи към западната ни граница. Решителната Сливнишка битка започва на 5 ноември. Няколко дни водим задържащи отбранителни боеве. Полковете от югоизточните български земи изминават стотици километри за 3-4 дни. Най-често на трима войници се пада по един кон и те се сменят, но не спират и за миг. Това е нещо наистина невероятно. На 9 ноември идват подкрепленията от източния корпус - VI пехотен Търновски полк, VIII пехотен Приморски полк и Пловдивски пехотен полк и след това настъпва обрат във войната. Вероятно Батенберг не е вярвал, че маршът на подкрепленията от източния корпус ще се осъществи навреме, и наистина те правят нещо невероятно. Ако бяхме дали София без бой по съвета на Батенберг, вероятно при контраофанзивата на нашите усилени части биха настъпили градски боеве, градът щеше да бъде сринат и щяха да се дадат излишни жертви. Сърбите нямаше току така да оставят столицата. Задържането на София от сърбите би бил техния силен коз при евентуалните мирни преговори.

Няма един единствен път на Богопознание, еднакво приспособим към темпераментите, нагласите и очакванията на всички хора - това установявам от цялата дискусия дотук. Всяка една система, била тя религиозна, извънрелигиозна или мистична (каквото и да разбирате под нова понятие), та дори и атеистична е правилна за мен. Не всяка система обаче е създадена за всички ни. Опитът за налагане на една система винаги се е провалял независимо от методите – били те демократични или тоталитарни. Едни хора четат и пеят ектении, псалми и песнопения, други се осланят на човешкия разум, трети четат научни книги, четвърти изследват съзнанието си чрез мистични методи - пасивни или активни. Нека има многообразие – ние, човеците като биологичен вид притежаваме уникална способност за въображение и фантазия, затова имаме и толкова много системи за Богопознание, себепознание и изследане на заобикалящата ни действителност. Това многообразие именно ни прави хора. То си струва да го има, поне според мен. Изследвал съм различни системи, но в крайна сметка аз съм открил своя Път. И един цитат от увода към програмите на ордена на психонавтите Танатерос: « Крайните резултати (от следването на различните пътища) вероятно не се различават, тъй като пътищата се срещат по начин, който е невъзможно да се опише.» Това е всичко, което имах да казвам по темата за извънрелигийното Богопознание...

При всички положителни качества на Батенберг като политик и държавник, същият проявява известно малодушие като командуващ българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. След обявяването на войната е свикан военният съвет, който да разработи българския план за водене на войната. Планът се нахвърлил спешно и Ал. Батенберг предложил София да се отстъпи без бой на неприятеля, тъй като неговото голямо военно превъзходство изключвало възможността за отбрана на столицата. Според него българската армия трябвало да се съсредоточи в района на Вакарелските и Ихтиманските височини, да се укрепи там и да даде решителното сражение на неприятелските войски. Мнозина млади български офицери се противопоставили на княза – такива като командуващия артилерията капитан Олимпи Панов. Предложението на Батенберг се отхвърля и плана за водене на бойните действия решава главните сили да се съсредоточат на Сливнишката позиция до идването на подкрепленията, а Северния отряд - около Видин. По-сетнешното развитие на бойните действия - Сливнишката битка, боевете при Драгоман и Пирот, доказват, че плана изработен от военния съвет е бил правилен.

Не знам дали е претопен, но това което ни се представя за „Дръзки” във Военно-морският музей във Варна реално е само едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи монтирани на бракувания еднотипен "Строги". А истинският „Дръзки” е използван като плаваща мишена за есминеца "Георги Димитров"! Това което е оцеляло от него е монтирано на "Строги". Луда работа!

Този факт е подобен на онзи с претопените 20 трофейни "Пантери", които в началото на 1945г. руснаците ни предават за подсилване на нашите войски на фронта. Всички са претопени от глупост и недомислие след края на войната. Да бяха оставили поне една машина, та днес освен САУ „Майбах” Т-3, САУ „Майбах” Т-4, среден танк „Майбах” Т-4 в двора на Националния военноисторически музей да имаме и танк „Пантера”. Уви...

Дори християните нямат претенцията за точен критерий как да различават феномените - кой "феномен" има за източник Бог и кой Сатаната. В книгата си „Болна и здрава мистика” архимандрит Серафим (Алексиев) съветва християните да посрещат изобщо всяко видение с пълно недоверие. Защо? Ами защото нямат критерии и не знаят кои видения са от Бог и кои от Сатаната. Цитат от същата книга: „Но някои ще възразят: Ами ако виденията са от Бога, а ние ги отхвърляме, няма ли да оскърбим с това Светия Дух, Който ги дава? На такива ще отговорим: ако ние, тръгнали по пътя на религиозната трезвост, наистина отхвърлим истински, благодатни видения, Бог няма да ни се разсърди, понеже знае, че ние не от упорито безверие не се доверяваме на виденията си, а от благоразумна боязън да не станем жертви на бесовска измама.” Аз поддържам тезата на философа Томас Нейджъл, че човек не може да даде удовлетворителен отговор за проблема материя-съзнание. Подобно на него и друг философ-антрополог - Колин Мак Гийн, счита, че въпроса за природата на съзнанието лежи отвъд човешките познавателни възможности. Томас Нейджъл счита обаче, че съзнанието не бива да се изучава със стандартните научни методи. Нещо повече, когато изучава съзнанието изследователят сам се явява обект на своето изследване – той е едновременно обект и субект на изследването. Така че съзнанието е условие за съществуването на науката и не може да бъде предмет на нейното изследване. Аз считам, че един такъв «нестандартен научен метод» е именно разширяването на хоризонтите на съзнанието чрез окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма. Това е движението на психонавтите. Психонавт (англ. Psychonaut) се нарича човек, който, чрез предизвикване на изменени състояния на съзнанието си, изследва собствената си психика, най-вече със спиритуална цел. Психонавт Препоръчвам и книгата на Питър Карол – „Psychonaut”:

Питам се защо по иницианива на БКП всички немски самолети след края на ВСВ са унищожени. Новата власт решава, че авиацията ни трябва да е въоръжена със съветски самолети. Това – хубаво, но да бяха запазили някой и друг модел за Националния военноисторически музей или Музея на авиацията в Крумово. Като трофеи от войната сме имали Arado, Dornier, Messerschmitt Bf-109 E-4 и Junkers Ju-87 Stuka. Всичко се претопява. Като по чудо в Музея на авиацията в Крумово е оцелял хидропланът “Арадо 196 А3 Акула”. Той е произведен през 1937 г. в Германия и е доставен в България през 1943 г. Предназначен е за борба с подводни и надводни лодки. Този самолет е уникален, защото е единственият по рода си, запазен в света. Няма друг музей, който притежава самолет от този тип. Ето го и оцелелият „Арадо 196 А3 Акула” в Крумово:

В науката няма еднозначно разбиране за феномените. Именно материалистичният метод разглежда феномена (явлението) без оглед на същността, която го предизвиква – материализмът няма метод с който да изследва същността, която стои зад някои феномени. За повече информация препоръчвам труда на феноменолога Е. Хусерл- "Кризата на европейската наука и трансценденталната феноменология", в която разкрива феноменологията като само една мечта за строга наука. Феноменологът Роман Ингарден на базата на изследванията си върху това как съзнанието възприема произведенията на изкуството, като своеобразни феномени на духа, достига до извода, че всички феномени са хетерономни, защото те не са никога напълно автономни или напълно зависими от съзнанието онзи, който ги възприема. Тоест липсва строга граница между обективна и субективна реалност. Самият Хурсел – бащата на феноменологията показва безсилието на опитната наука при изследването на явленията - "Науките за чистите факти превръщат хората в голи факти." Но има и други методи за познание на трансценденталните феномени и за същностите, които стоят зад тях.

Световната революция винаги е била актуална, дори след като през 1936 г. от сталиновата конституция е премахнат текста за Световната съветска социалистическа република. Външнополитическите интереси карат руските болшевики да установят дипломатически връзки с капиталистическия свят, но лозунгите по партийните събрания и конференции остават – продължават да припяват за «окончателната победа на комунизма», а и лозунгът на Световната съветска социалистическа република на герба на СССР - «Пролетарии от всички страни – съединявайте се!» остава да плаши западния свят чак до ликвидацията на юридическото лице СССР през 1991 г. Просто стратегията става по-подмолна - под формата на ”договори за взаимопомощ”. Стратегията на „мирното съвместно съществуване”, приета от СССР след ВСВ на практика подписа смъртната присъда на социалистическия лагер.

Съвършенно вярно – чети учебника по физика и остави всякакво ненаучно познание – религийно и извънрелигийно. А който иска да изучава психическите феномени по други методи - нека го прави по начин, който е доказано ефективен, пък макар и определен като "ненаучен". Въпросът е, че и до ден днешен психологията не е напълно наясно с психическите феномени -какво е субективна и какво обективна психическа реалност и къде е границата между тях и дали има изобщо такава.

Посоченото място е от том 2, който включва продължението на Природна магия от 1 том, както и Небесна магия. Там Агрипа показва „Теорията на съответствията” – всеки един елемент в природата е подчинен на дадено планетарно въздействие. Като въведение в „Теорията на съответствията” препоръчвам книгата Liber 777 на Алистър Кроули. Така много от написаните от Агрипа неща ще се изяснят. В Liber 777 се демонстрират връзките на буквите на еврейската азбука към Кабалистичното Дърво на живота, а оттам и към цялата Вселена: микро и макрокосмоса. За непосветените в тези взамовръзки, действията и рецептите на Агрипа са странни и налудничави, но за да се вникне в „Теорията на съответствията”, човек следва да се запознае с Ренесанса, Неоплатонизма, Западната Кабала.

Относно иконоборчеството, освен чисто богословските аргументи на иконоборците, има и политически: 1. С отричането на иконите, византийските императори се стремят да се сближат с юдеите и мюсюлманите, отнасящи се отрицателно към свещените изображения, като така се опитват да ги подчинят на своята власт. Това е форма на засилване на императорската власт над народите в империята. 2. Пренасочване на паричните средства в империята от църквата и манастирите към държавната хазна, понеже паралелно с иконоборството тече социална и политическа реформа.

Спорът е безсмислен – „Аз съм в Отца, и Отец е в мене”, „Отец, Който пребъдва в Мене” - добре, но твърдението си остава: „Моят Отец е по-голям от Мене.” – казано е пределно ясно и без капка условност. Заниманията през последните 2000 години с християнска екзегетика са празна работа, това е науката в която са направени най-много спекулации. Вземете православна, католическа или протестантска екзегетика – всеки спекулира и тълкува Библията в духа на своята деноминация, оставете, безсмислено е.

Напротив, християнството е екзотерично (открито), вероучението и ритуалите са открити за всеки, не е проблем човек да се образова религиозно, стига да иска. Може да прочете Катехизиса и един курс по Литургика, не е проблем. От всякъде ни залива религиозна литература. По-скоро болшинството от хората са невежи относно източниците, основните книги на окултизма достигнали до нас. Кой е чел например Книгата на Хонорий, Лемегетон или Трите книги на окултната философия на Корнелиус Агрипа, Елифас Леви или Алистър Кроули? Или съвременни автори - Питър Карол, Дайън Форчън и др? Само тесните специалисти. Останалите хора тънат в невежество – те не са запознати със съдържанието и практиките в тези книги, както и съвременните заглавия. Информацията им е от втора ръка – от православната пропаганда, и като такава е неверна, изопачена, фалшива. А аз напротив, съм добре запознат с вероучението и ритуалите на православното християнство и не страдам от религиозно невежество. Чел съм например Православно догматическо богословие от професорите Дюлгеров и Цоневски, както и Православен катехизис от проф. Тотю Коев, (не ми се ще да изброявам всички, имам голяма библиотека), но това не ме кара да отричам окултното знание, дори напротив - където е пределната граница на религията, където нещата са затъмнени и се дава единствено грубият отговор – „вяра” и „вярвай!”, „забранено!” започва окултното и мистичното.

Смисълът на окултизма е друг. Това учение е „скрито” и „тайно”, защото йерархическите религии виждат в него опасен конкурент, който според тях оспорва претенциите им за абсолютен монопол върху масите. То може да вирее само скрито, защото е преследвано от паталогичните „ловци на вещици”, защитници на утвърдените йерархически религии, които считат, че те единствени имат монопол върху „духовността”. Те определят и що е „здрава” и „болна” духовност - при тях са средствата за пропаганда. А от друга страна окултните практики никога не са имали претенциите да бъдат въздигнати в ранг на религии и да бъдат закон за цялото общество/племе. Това е и „извънрелигийното Богопознание”. Окултните практики се практикуват от специални хора със специални дарби. Те са родени с тях или са ги придобили в даден етап на живота си при странни обстоятелства. Това изкуство е индивидуалистично, не случайно то получава разцвет през Ренесансовата епоха на индивидуализма. Окултните ордени с претенции за нови религии обикновено се провалят и нямат дълъг живот. Окултните практики са по-стари от традиционните йерархически религии, те са просто опита на човечеството на един по-ранен етап от неговото развитие, предшествуващ уседналостта и възникването на политеистичните земеделски общества. Маговете от всички епохи, които са познати още от Персийското царство, като Magi са притежавали определени извънредни дарби и могъщество, от тях са се бояли, но с редки изключения те са били адепти на Светлината и са помагали на човечеството. Множеството инстинктивно се бои от това, което не познава, то не разбира къде е истината, но инстинктивно долавя къде е силата. Онези които са практикували зловредни практики, в крайна сметка са се провалили във финалните фази на своето посвещение. Окултистите просто владеят един метод на общуване със Светлината, различен от духовния опит на масите, канонизиран в йерархическите религии. И си прав, че тези хора много често имат трагична съдба, но те просто са белязани от Съдбата да бъдат такива.

Както си задал темата, става дума за религиозността и връзката й със социалната патология. Патологията е наука за болестите. Правиш връзка между религията и породените от нея психични болести, ако правилно съм разбрал. Религиозната патология приоритет само на бедните слоеве? Те имат нужда от социални помощи и субсидии за да преодолеят проблема си с религиозните отклонения? Това следва да се докаже. И да се обясни механизма на действие. Съгласен съм обаче, че религиозните патологии могат да се предотвратят със стабилно светско образование и сексуално възпитание. Светското образование намалява религиозността и в следствие от това болестите свързани с нея, а сексуалното възпитание намалява случаите на хистерия при жените в следствие на сексуалното въздържание и задръжки породени от религията.

Ако под „специализираните светски институции” считаш психиатричните клиники, то следва да се каже, че психиатрията се занимава и с изолиране на лица с психични разстройства или с патологични умствени отклонения, които представляват потенциална опасност както за тях самите, така и за околните. В голяма част от случаите пациентите се държат натъпкани с успокоителни, но без претенции да се лекува заболяването, а просто да се избегне или намали силата на пристъпа. Психиатрията и психиатричните заведения имат и много противници. Например в Лос Анджелис, Калифорния е открит музей "Психиатрията: Индустрия на смъртта" (Psychiatry: An Industry of Death). Основното становище на основателите е че това е индустрия, основана само на печалба и контрол. От друга страна съм виждал по телевизията под въздействие на молитви на пастори психично болни хора (епилептици и шизофреници) да се освобождават от болестите си, или поне да се чувстват по-добре. Доколкото е вярно писаното в Евангелията пасторите подражават на Иисус, който е лекувал хора с душевни болести.