Panzergrenadier

Имам чувството, че последните статии на потребителя Данаил Христов нямат за цел да ни преподават „Извънрелигийно Богопознание”, а са постнати подхвърлят на съмнение и да ревизират библейските истини. Подходът доста напомня на някои атеистични писатели, например на френските енциклопедисти като Дидро и барон фон Холбах. Цитати от горните статии като: потвърждават това ми убеждение. Като че ли целта е не да се освети учението на Иисус, макар и под друг ъгъл, а да се хвърли вярващият в душевен смут и съмнение.

Значи за теб е по-важен повода, а не причините?! Ако има причини, то поводът ще се намери много лесно. Нужно ли е да повтаряме многократно анализирани и втръснали до болка събития и причините за тях? Но каква е тази „глупост"? Какъв е този „идиотизъм"? За немскоговорящите европейци от онази епоха организации като "Млада Босна","Църна рука" и хора като Драгутин Димитриевич-Апис шеф на сръбското военно разузнаване си остават „Balkanverschwörer, Die einst schon den Weltkrieg entfacht" (балканските заговорници, които разпалиха Световната война). Страхът на Димитриевич-Апис, е от това че Франц Фердинанд предвижда обширна реформа. Знаят се идеите на престолонаследника за триализъм –за преобразуването на двуединната Австро-Унгарската империя в триединна Австро-Унгарско-Славянска, което пък ще доведе до големи права на славянските народи в Австро-Унгария, и ще обезмисли панславянските и великосръбски идеи в Сърбия. Това кара Апис да организира атентата през 1914г. Както и Хитлер пише по-късно в „Майн кампф", заговорниците убиват в Сараево един свой истински благодетел.

Възкресението на Иисус е фундаментално събитие в Новия завет и ключово за цялата Библия. Без него няма и не може да има християнство, понеже няма жертва и изкупление. Това е основната мисия на Иисус на земята. "Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра." 1 Коринтяни 15:13-14

Какво говориш, операцията е изтеглена напред, защото до май 1918 в Европа има 318,000 американски войници, като тенденцията е преди август да пристигне още един милион от USA. Шансът на немците е да ударят преди това да се случи и те се опитват да направят именно това. Какво би могла да направи българската армия ако се сражаваше на този фронт през първата половина на 1918 г. ? Добре че не е имало българи при Сома, представям си какво клане щеше да има. На територията на Столична община има около 60 войнишки паметници на падналите във войните, като паметниците в памет на падналите българи през ПСВ са поне половината. Ако се биехме на Западния фронт, сигурно щяха да са двойно повече. Ето някои по памет: Паметник, посветен на загиналите подуянци в Балканската и Първата световна война – в градината при църквата - район „Подуяне” Паметник, посветен на загиналите слатинци в Балканската и Първата световна война – ул. „Гео Милев” район „Слатина” Паметник, посветен на загиналите за Отечеството през 1913 – 1918 г. – пред Боянската църква - район „Витоша” Паметник, посветен на загиналите 1912- 1918 г. – кв. Горна баня градинката пред банята – район „Овча купел” Паметник, посветен на загиналите във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. с. Бистрица – район „Панчарево” Паметник, посветен на загиналите във войните 1912-1918 г. – в двора на детската градина в с. Долни Лозен – район „Панчарево” Паметник, посветен на загиналите във войните 1912-1913 г. и 1915 – 1918 г. пред читалището в кв. Драгалевци – район „Витоша” Паметник, посветен на загиналите във войните 1912- 1913 г., 1915 -1918 г. и 1944-1945 г. – в градинката пред кметството на с. Казичене - район „Панчарево” и още и още…..

Най-важната операция на германския райх през решителния заключителен етап от ПСВ е „Unternehmen Michael“ – Операция Михаел – последната офанзива на Западния фронт. На 21 март 2008 г. се отбелязаха 90 години от нея. Германците правят пробив на 65 км. в позициите на Антантата при р. Сома. И дотам им стигат силите… По-късно нацистите правят и игрален филм за тази операция - „Unternehmen Michael“ от 1937 г. Горещо го препоръчвам на интересуващите се.

Попаднах на инструкция на Вермахта, която показва как да се държи попадналия в английски плен немски войник. Ето няколко важни извадки: А/ Поведение при разпита. 1. Дръж се като войник, като в същото време бъди вежлив. Заплаха от наказание или малтретиране не трябва да влияе на дълга на войника да мълчи, също както и любезното отношение, предлагане на напитки и т. н .т. 2. Никога не говори на езика на врага. При превода на въпросите, печели време, като обмисляш отговора. 3. Не давай информация на случайно срещнат другар. Често, когато се поставят заедно, пленените си обменят информация, която се подслушва и използва от английското разузнване. При въпроси казвай само името си, ранга, рожденната дата и домашния адрес и то само ако бъдеш попитан. При това всякаква друга информация, например частта към която принадлежиш, въоръжението й, функцията, силите й и т. н. т. следва да се отказва по принцип, като отговориш, че тези въпроси са в противоречие с международния закон за отношението към военопленниците. 4. Не реагирай на технически въпроси, даже когато разпитващия използва аргумент умаловажаващ немското оръжие. 5. Не опитвай да мамиш с лъжливи отговори. 6. Не се заблуждавай, когато разпитващият демонстрира знания по предмета на разпита, за да те убеди, че не знаеш никакви значими тайни. Б/ Във военнопленническия лагер. 1. Въпросите не приключват с индивидуалния разпит. Бъди внимателен, когато говориш с: а- другарите си в лагера, бараките и т. н. т., защото разговорите се подслушват. б- непознати, които макар и в немски униформи се мъчат да убият моралния дух на пленника. Шпиони. 2. Не говори по радио и на запис на фонограф. 3. Не записвай никакви военни събития преди или по време на пленничеството. 4. Всеки военнопленник следва да се стреми да се добере възможно най-бързо до родината. Всеки военнопленник остава немски войник. Той трябва да разбере, че след неговото завръщане, при необходимост ще бъде призован да отговаря за своето поведение по време на пленничеството си.

В талмудическата литература (както впрочем и в Библията) има различни тенденции, много често противоречащи си. Който се е занимавал с такава литература знае това. От краен нетърпим фанатизъм до широк универсализъм, от ксенофобски изводи до хуманистични идеи. Има дори едно равинско постановление от IV век, което гласи – „Праведният гой (друговерец) е равен на върховния жрец”. А място в Талмуда намират и мисли на т. нар. „еври-самоненавистници”. Те звучат доста антисемитски. Това са евреи критикуващи самото еврейство, подобно на пророците от Стария завет, които критикуват греховете на народа. Точно затова и Талмудът, както и подобна на нея и християнска литература не може да бъде ръководител в живота – поради вътрешното и противоречие и нееднородност. Фанатикът, също както и човеколюбецът ще намерят в нея основание за своето поведение – единият да мрази друговерците, а другият да ги приравни към хората от своята вяра. Но факт е, че евреите с подобни мизантропски писания създадоха първи в историята примери на расизъм, ксенофобия и верска нетърпимост. И защо? За да оцелее етносът и вярата в една враждебна на евреите среда. Както се казва в една много по-късна епоха «Расизмът е законна самозащита». Евреите, а впрочем и не само те оправдават това определение. Но има ли «лош» и «добър» расизъм и ксенофобия? Какъв е националсоциалистическият расизъм и какъв еврейският?

Като стана дума за юдаизма, не е зле да видим какво е мнението на видните талмудисти за християните, или по-общо за всички хора извън тяхната деноминация. За да се хвърлят мостове между хората от различни културни и религиозни традиции и да се преодоляват противоречията е хубаво да се знае какво мислят те един за друг. По долу давам цитати от някои талмудически трактати, както и от кабалистичната книга „Зохар”. Нямам никакво намерение да се заяждам или да изпадам в антисемитизъм, просто нека да дадем думата на еврейската книжнина и на равинистичната мисъл. * Abhodah Zarah (22 a) Не общувайте с неевреи, те проливат кръв. * Kerithuth (6 b, p.48) Евреите се наричат хора, християните не са хора. * Nilkhoth Maakhaloth Християните са идолопоклонници, не общувайте с тях. * Abhodah Zarah Християните са мръсни, защото те не са от Синайската планина. * Makkoth (7 b) Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин. * Zohar (II, 64 b) Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно. * Iore Dea (142, 10) Стойте физически далече от църкви. * Iore Dea (335, 43) Изгнание за този евреин, който продаде земя на християнин. * Iore Dea (154, 2) Забранено е да учите християнин на търговия. * Babha Bathra (54, b) Всяка християнска собственост принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции. * Babha Kama (113 b) Позволено е да измамиш християнин. * Zohar (I, 160 a) Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християнина. * Hilkhoth Akum (X, 1) Не спасявайте християни, когато са в смъртна опасност. * Hilkhoth Akum (X, 2) Покръстените евреи трябва да получат смъртно наказание. * Choschen Ham 9425, 5) Тези, които не вярват в Тората трябва да бъдат убити. * Pesachim (49, b) Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат. * Hilkhoth Akum (338, 16) Или ги отвърнете от тяхната вяра или ги убийте. * Zohar ( II, 43 a) Изтреблението на християните е необходима жертва. * Ialkut Simoni ( 245 c) Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога. * Zohar ( L, 38 b,39a) Високопоставеното място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници. * Abhodah Zarah (26 b) Дори и най-добрият от гоите трябва да бъде убит. * Sanhedrin (59 a) Тези, които любопитстват да разберат еврейските закони, да получат смъртно наказание. * Sepher Or Israel (177 b) Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях. * Sanhedrin (58 b) Да удариш евреин е все едно да удариш шамар на Бога. * Obadiam Когато Рим бъде разрушен, Израел ще бъде спасен. *забележка: Всички цитати са с отпратки за да се сравнят при желание с оригинала. Някои от горните цитати са от Талмуда и Зохар от 18-ти и 19-ти век не могат да бъдат открити в най-новите им издания, защото са отстранени, но в по-старите издания ги има.

А ето и оригиналното изказване на граф Шуленбург: «Господин посланник, това, което реших да Ви съобщя няма аналог в историята на дпломацията, защото представлява държавна тайна номер едно: предайте на господин Молотов, а той от своя страна се надявам да информира господин Сталин, че Хитлер взе решение на 22 юни да започне война срещу Съветския съюз. Вие питате защо правя това? Аз съм възпитан в духа на Бисмарк, а той винаги е бил противник на войната с Русия… " източник: Г. Куманёв «22-го; на рассвете…» («Правда», 22 июня 1989) За това говори Микоян. Но тази информация той няма как да е получил от Шуленбург. От кого тогава? От самия Сталин или от Деканозов. Сталин знае за това от Деканозов.

Има ред процедури, които се занимават с ликвидация на българските имоти в Западна Тракия- Спогодбата "Моллов-Кафандарис", както и спогодбата от 1964 г. По подобен скандален сценарий се развиват нещата и след обнародването през 1997 г. на Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ), добил популярност като закона "Лучников". В него (чл.3 ал.3) бе записано, че собствениците на имоти (без земеделските земи) и техните наследници, чието имущество е отишло за погасяване на задълженията ни към Гърция, се обезщетяват с компенсаторни записи. Депутатите дори определиха формулата, по която ще се изчислява размерът на обезщетението – като се умножи стойността на имуществото при отчуждаването по средната месечна работна заплата в тримесечието, предхождащо компенсирането, и сумата се раздели на размера на средното възнаграждение през годината, в която собствениците са загубили имотите си. Дотук отново добре, но се оказа, че надеждите на бежанците за пореден път ще бъдат попарени. Разочарованието идва от метода, който бе избран при изготвянето на експертните оценки за стойността на обезщетенията по уж безспорната законова формула. Странно защо вещите лица, като по правило, ползват като базисна 1944 г., когато имотите формално са изоставени), а не 1964 г., когато юридически Гърция ги придобива. Но средната работна заплата през 1964-та е по-ниска в сравнение с тази от две десетилетия по-рано! А от аритметиката знаем, че колкото по-голям е знаменателят – размерът на заплатата, – толкова по-малка сума ще получат бежанците. Но това не е всичко. През 2005 г. Националният статистически институт коригира данните си за възнаграждението през 1944 г., като отрази проведените в средата на миналия век две парични реформи у нас и издаде указание, според което размерът на средната заплата за 1944 г. да бъде чувствително завишен – умножен по 250. А това автоматично води и до присъждането на 250 пъти по-ниски обезщетения за тракийските българи. Те отново могат да се смятат за забравени от властта. А по-рано не липсваха случаи, като например нашумелият преди години "Енгибарова-Шмид", при който близки до управляващите получиха обезщетение в желания от тях реален размер. Ако перифразираме поета: като няма прокопсия, на бежанците не им остава нищо друго, освен да плюят на тежката си орисия.

Неотдавна спорих с мои приятели има ли наистина немски танк или САУ с името „Майбах” и какво представлява той? "Майбах" проектират и произвеждат двигателите на много германски военни превозни средства и германски бронирани бойни машини като Jagdpanther, PzKpfw IV, Тигър I и II, Пантера. В "Майбах" е произведен единствено двигателят на машините - модел Maybach HL230 V-образен 12-цилиндров карбураторен двигател с водно охлаждане, работен обем 23 л. и Maybach HL 120 TRM. Нашите преди войната са имали чешки танкове. От съюзниците на Германия най-много от PzKpfw IV е закупила България 91 броя за периода от февруари 1943 до август 1944 година. Това е Panzerkampfwagen IV ("Бронирана бойна кола ІV" съкратено PzKpfw IV), с двигател 300 PS (296 hp, 221 kW), 12-cylinder Maybach HL 120 TRM (съветско наименование (Т-4). Също сме закупили и Jagdpanther Sd. Kfz. 173 и StuG – SturmGeschutzе. Танкът "Пантера" (Т- V) също с двигател Maybach не е бил на въоръжение в нашата армия. В началото на 1945г. руснаците ни предават 20 трофейни "Пантери" за подсилване на нашите танкови войски, но докато трае усвояването им войната свършва и малко по-късно "Пантерите" са претопени. Незнайно защо след като са закупени от БА, бронираните машини приемат номенклатурата „Майбах”, а не запазват оригиналните си немски имена Panzer IV, Jagdpanther Sd. Kfz. 173 и StuG – SturmGeschutzе. От южната ни граница са изкопани единственият Ягдпантер и 13 броя друга техника /Panzer IV и щурмови оръдия/. Танковете наистина са се наричали Майбах Т-IV в Българската армия. Официалното обозначение на танка в Българската армия е "Т-4 Майбах". По всички БГ военни документи това се води като "Майбах"Т-4. Въпросът ми е защо тези машини приемат в БА номенклатурата «Майбах»?

Не е съвсем така. Когато е Неговата воля Иисус казва недвусмислено кой е Той: Към учениците си: Иоан 13:13 "Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв." В беседата със Самарянката също е максимално откровен и разкрива недвусмислено кой е: Иоан 4:26 "Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия."

Можеш да цитираш нещо от тук: Под редакцията на А.А. Гречко. Класика... 50 години само от такива кладенци сме гребали. Но надали има смисъл да оставаме на това ниво. За мераклиите – оттук на руски. http://www.soldat.ru/files/4/6/16/ Проблемът е, че тази информация предълго е коментирана и надали има неразкрито германско престъпление. По-интересни са съюзническите престъпления- прикривани, оправдавани и отричани и до днес.

Още нещо да добавя. Приемането на християнството е държавен акт на най-високо ниво. То зависи от волята на държавния глава, а не от мисионерски проповеди. Още повече ако човек е запознат с историята на покръстването на прусаците. Християнското мисионерство в Прусия се проваля. Прусаците се показват като силен и независим народ и убиват първите си мисионери – Аделберт Пражки и Бруно Кверфутски. Местното християнско малцинство измолва от папата намесата на Тевтонския орден. Така че християнизацията и в следствие на това и германизацията на Прусия е положителин акт, въпреки неизбежните жертви на насилието. Ето една миниатюра от онова време, показваща как прусаците убиват първия си християнски мисионер Аделберт Пражки, наречен по- късно апостол на прусите. Не може да просъществува една езическа държава в християнската епоха, обкръжена от покръстени народи. Най-малкото по политически и икономически причини владетелят й ще бъде принуден да приеме християнството, или ще бъде насилствено покръстен от своите съседи. Но във всички случаи това ще бъде положителен акт за времето си, ако погледнем в переспектива.

Защото е наложено насила ли? Еми, кой безродник ще бъде убеден да предаде без борба вярата на дедите си?

Rizar, ако попрочетем учебниците по история на отделните държави, ще установим, че „историческата правда” е нещо твърде относително. Относно немските окупатори в Полша и Балтика, да не се забравя, че лозунгът на Тевтонските рицари при походите им на изток е: «Jesu Christo Salvator Mundi», т. е. «Иисус Христос – спасител на света». Походът е благословен от Папата и е именно против западнобалтийското племе "пруси" за неговата християнизация. Положителното дело е християнизацията на тамошното население. Методът е ясен – местното население има избор – кръст или меч. От признателност полският крал Конрад I Мазовецки официално продава на тевтонците огромни територии от Прусия. Те християнизират населението и строят огромни крепости и фортове – Кьонигсберг (родното място на философа Имануел Кант), Кулм ( от там е рода на ген. Хайнц Гудериан) и много други. Тевтонците носят в Прусия през XI-в. християнството, а болшевиките през 1945 г. - болшевизма.

Разумните прусаци, разбира се напускат родните си места, защото предполагат какво ги очаква. Останалите са се предоверили на милостта на РККА, разбрали са грешката си и са понесли ужасните последствия от това. По-късно и те плюс немското население на Судетите (общо към 12 милиона) са изселени. На Потсдамската конференция става дума за обезлюдяването на източногерманските земи и за трудността при липсата на кадри, които да поемат следвоенната администрация в тези области. Сталин: „Немцы бежали, и естественное и, конечно, единственное решение состоит в том, чтобы создать дружественную администрацию из поляков [......] Кто будет выращивать хлеб? Там никого не осталось, кто мог бы обрабатывать землю, кроме поляков”. Но все пак германското правителство винаги е имало куража да заявява, че по отношение на изселените немци от източните територии и Судетите е извършена несправедливост. Ангела Меркел заявява, че мнозина германци са изгубили домовете си след края на войната и изместването на границите на Запад. Меркел: " Експулсирането на повече от 12 млн. души от части от тогавашна Германия и днешна Полша е несправедливост. Това трябва да бъде признато.” Някои по-десни среди в Германия дори говорят за нужно обезщетение на потърпевшите и техните наследници, но поне засега това е невъзможно.

Към титуляра на темата: Само едно уточнение относно така поставената тема „Извънрелигийно Богопознание”. Като участвам в нея и изразявам определена позиция, аз боравя с определени цитати от Стария и Новия завет, с които искам да защитя тезата и твърденията си. Тоест позовавам се на авторитети. Друг е въпросът дали тълкувам правилно съответните места, които цитирам. Не претендирам да тълкувам съгласно църковната традиция. По-скоро тълкувам в известен смисъл неортодоксално. Вашият метод е коренно различен. Вие разсъждавате богословски върху материята, но не се позовавате почти никога на авторитетите в областта – библейски автори и библейски книги, литература от светите отци и пр. В такъв случай приемам, че това са Ваши лични разсъждения, но за да тежат на мястото си следва да се отнесат към някой авторитет. Уважавам труда Ви, но това са лични разсъждения в религиозно-философски дух, плод на вашите духовни търсения и нищо повече.

Добре, цитатите на Чуйков са според съветското списание за история „Новая и новейшая история” година 1965. брой № 2. стр. 6-7 В третата част от мемоарите на Чуйков публикувани през 1973г. под заглавието "От Сталинград до Берлин" пише само това: „В Ставке Верховного Главнокомандования было принято решение разгромить эту группировку в Померании до решающего наступления на Берлин.” Явно цензурата е минала и е орязала казаното от него през 1965 г. Все пак не може Чуйков официално да опонира на „Великия Жуков”. Не вярвам и Жуков да цитира невярно съдържание – та нали всеки в СССР и могъл да провери отпратката под линия и да го обвини в манипулация. А и в случая защо да лъже? Просто е имал разминаване на гледната точка с Чуйков. А да се намери точно този брой на „Новая и новейшая история” от 1965 г. по мрежата е обречена работа. Има само някои нови броеве и от последните години тук: http://www.hist.msu.ru/Journal/nni.htm и тук: http://vivovoco.rsl.ru/VV/JOURNAL/NEWHIST.HTM

Какво ще кажете за задочния спор между Жуков и маршал Чуйков по повод отлагането на Берлинското настъпление в началото на февруари 1945 г.? Чуйков пише в мемоарите си: «Берлин можеше да бъде овладян още през февруари. А това естествено, щеше да приближи края на войната.» Настъплението към Берлин е прекратено временно за да се проведе Източно – Померанската операция на север. Чуйков не е е съгласен с това и опонира на Жуков. Жуков показва предпазливост и не иска да рискува, което е доста странно. Жуков пише: „Можеше ли съветското командване да рискува да продължава настъплението с главните сили на фронта към Берлин, в условията, когато от север надвисна крайнно сериозна опастност?” Чуйков опонира:„… що се отнася до риска, то на война нерядко се налага да се прибегне до него. Но в този случай рискът беше напълно обоснован. Във Висло –Одерската операция нашите войски преминаха повече от 500 км. и от Одер до Берлин оставаха всичко на всичко 60-80 км.” Жуков не иска да рискува и проявява предпазливост, докато Чуйков – напротив. Този добре премерен, но неосъществен риск би могъл да приключи войната по-рано, още през февруари 1945 г. .

Тази сутрин купих книгата на проф. Димитър Иванов „Възход и падение на социализма в България 1944-1989”. Надявам се, че е нещо като „Възход и падение на Третия Райх” от Уилям Ширър, може би. Книгата е групирана около следните изходни позиции: -създаването на Народна република България като социалистическа държава - специфично явление от общата закономернст на историческото развитие на Европа и света след края на ВСВ -социализмът е внесен отвън, но има и традиции останали от Възраждането и соц. движението до 1944 г. -Соц. държавата в България е цялостен опит за построяване на класическо социалистическо общество -Партизирането на социалистическата държава и в следствие на това: -Губещата формула на партията- държава -Неприложимостта на перестройката на българска почва -Спецификата на прехода към демокрация Мнения относно книгата? Чел ли я е някой?

Папската институция е имала много негативи през вековете, но не може да се отрече, че за разлика от Източните църкви, през 20-ти век Папата беше много по-отворен за проблемите на хората по света. Вижте само какво направи папа Иоан XXIII - Вторият ватикански събор – подаване на ръка на Източната църква, непознати реформи до този момент, контактите му с Кастро и СССР. Така нареченият „Християнски социализъм” на Иоан XXIII - грижата му за бедните, изпреварва всичко подобно правено на изток. И всичко това, когато на изток се бият по гърдите и твърдят, че само те са „единната, свята, вселенска и апостолска църква», а всички други християни живеят без благодат и в духовен мрак. Но, по делата им ще ги познаете….

Тук пускам информация за няколко стари немски авиационни филми, направили ми силно впечатление в една определено по-млада възраст. Напоследък пак ги гледах и отново доста ми харесаха. Маниаците-любители на военните филми могат да ги открият свободно по мрежата. Допреди двадесетина години имаше забрана за излъчването им, но дори и у нас преди време пуснаха някои от тях във филмотечно кино Одеон, например Stukas на режисьора Карл Риттер. Ето няколко: Flieger, Funker, Kanoniere (1937) документален Дебелият Херман демонстрира мощта на новосъздаденото Луфтвафе. Feuertaufe (Кръщение с огън 1940) документален Операциите на Луфтвафе в Полската кампания Stukas (1941) игрален Екипажите на ЩУКА във френската кампания Ако знаете за някои други интересни ретрофилми за авиация (а може и не толкова ретро), независимо от каква националност, пишете тук.

Гудериан и Манщайн обаче отричат да е имало данни преди 22.06.1941г. за готвено съветско нападение. Ако е имало такива данни, то те се появяват едва в хода на кампанията. Гудериан не приема доводите на Хитлер за необходимостта от превантивна война: „14 июня Гитлер собрал в Берлине всех командующих группами армий, армиями и танковыми группами, чтобы обосновать свое решение о нападении на Россию и выслушать доклады о завершении подготовки. Он сказал, что не может разгромить Англию. Поэтому, чтобы прийти к миру, он должен добиться победоносного окончания войны на материке. Чтобы создать себе неуязвимое положение на Европейском материке, надо разбить Россию. Подробно изложенные им причины, вынудившие его на превентивную войну с Россией, [204] были неубедительны. Ссылка на обострение международного положения вследствие захвата немцами Балкан, на вмешательство русских в дела Финляндии, на оккупацию русскими пограничных балтийских государств так же мало могла оправдать столь ответственное решение, как не могли его оправдать идеологические основы национал-социалистского учения и некоторые сведения о военных приготовлениях русских.” Източник: „Спомените на войника” на Гудериан. Не се разбира за какви данни говорят Хитлер и Кайтел – анализ и изводи за числеността на РККА или пленени оперативни планове за агресия.

Странно, но дори и ген. фелдмаршал Кайтел, който след като е посветен в плана „Барбароса” е скептик подобно на ген. Гудериан относно нуждата от превантивна война срещу СССР, в своите мемоари написани по време на Нюрнбергския процес и излязли под заглавието „12 стъпки към ешафода” пише: „Наистина, след нанасянето на превантивния удар по Съветския съюз, бях принуден да призная, че опасенията на Хитлер по повод на предстоящето нападение на руснаците срещу Германия имаха под себе си всичките основания.”