Panzergrenadier

Жуков има едно изказване за УР-овете в „Спомени и размисли”: „УР-овете на старата държавна граница не бяха ликвидирани и разоръжени, както се говори в някои мемоари и исторически разработки. Те бяха съхранени на всички важни участъци и направления, и се планираше да се усилят допълнително. Но ходът на бойните действия в началото на войната не позволи да се реализират замислените мерки и необходимото използване на старите укрепени райони.” Значи все пак е имало съветски изследователи, които са били свидетели на такова разграждане на УР-овете и са писали за това. Въпросът е кои са те? Попаднах на един пасаж от съветския Военноисторически журнал: „В феврале 1940 г. начальник Генерального штаба директивой обязал штаб ЗапОВО до возведения УРов по новой границе СССР, существующие УРы на старой границе не консервировать, а содержать в боевой готовности. Позднее это решение было изменено на противоположное. УРы по старой границе было приказано законсервировать, снять с них оборудование и передать его на склады ”в полной готовности к выходу на рубеж”. К сожалению, некоторые начальники смотрели на укрепленные районы ”как на отжившие и утратившие свое оперативно-тактическое значение”, что привело в отдельных округах ”к самостийному производству работ по консервации УР”. Източник: Хорьков А. Г. Укрепленные районы на западных границах СССР //Военно-исторический журнал. 1987. № 12. С. 47. Значи най-малкото УР-овете по западната граница са законсервирани, оборудването е снето и е изпратено в складовете. А старите УР-ове губят оперативно-тактическото си значение, поради изнасяне на границите на СССР на запад и те стават един вид тилови полоси, а не първи полоси, както са били замислени.

„Правдите...” са три книги, „Неправдите....” са засега са само две. Чакаме третата „Неправда.....” Правда Виктора Суворова Переписывая историю Второй мировой http://militera.lib.ru/research/pravda_vs-1/index.html Правда Виктора Суворова – 2Восстанавливая историю Второй мировой http://militera.lib.ru/research/pravda_vs-2/index.html Правда Виктора Суворова – 3Восстанавливая историю Второй мировой http://militera.lib.ru/research/pravda_vs-3/index.html Неправда Виктора Суворова http://militera.lib.ru/research/nepravda_vs-1/index.html Неправда Виктора Суворова — 2 http://militera.lib.ru/research/nepravda_vs-2/index.html

Да видим къде е границата на твоята толерантност Хърс. Дали строежите на минаретата, както вероятно и забрадките на студентките мюсюлманки са за теб „проблем”, „тъпотии и глупости”? Ако това е така - какъв крещящ пример за нетолерантност! Очаквам да отговориш на зададените от теб въпроси. Министерство на пропагандата и Културната камара на д-р Гьобелс, са определили границата на толерантността/нетолерантността за „всичко чуждо на немския дух”. Съответно и културната политика по онова време е била доста нетолерантна към „различните”. В онзи случай срещу „вълците” се е провеждала хайка и в края на краищата те са станали „жертви”. Дали това е било „правилно”? И дали това е отвъд „преломният момент, когато възниква казуса самозащита”? Експозицията, организирана в Мюнхен през 1937 г. представя ”лошото” изкуство. ”Изложба на изроденото изкуство” на ”други” (евреи, болни и т.н.), т.е. маргинални по отношение на основната насока на изкуството. Преднамерено се налага алюзията за ”мъртвата култура”. Подобна линия подема и комунистическия режим в лицето на Богомил Райнов в книгата си "Масовата култура" (1974) както и в „Против изкуството на империализма” (1953). И в двата случая това е „самозащита” срещу всичко „всичко чуждо на немския дух” в единия случай или „чуждо на социалистическия реализъм” в другия. Е и? Каква е тук дилемата? Да защитиш и развиеш своята култура или да бъдеш толерантен? Съгласен съм с теб.

Премиерата на филма е на 30 януари 1945 г. в импровизирана кинозала в Берлин, защото кинотеатрите са били разрушени. Филмът е излъчен след последното появяване на Хитлер по радиото. Смисълът на филма е да се поощри борбата дори в моменти когато вече няма никаква надежда, подобно на съпротивата на гр. Колберг срещу Наполеон I. Блестяща игра на актьора Хайнрих Георге. В снимките на бойните сцени са участвали войници от части разквартирувани в Източна Прусия, в това число и от гарнизона на гр. Кьонигсберг.

Толерантността е относителна и с нея може всеки да спекулира. Американският философ Джон Роулз в книгата си „Теория на справедливостта” описва как се разбира толерантността в съвременното западно общество: Длъжно ли е обществото да е толерантно към нетолерантните? Да – отговаря Роулз – към нетолерантността сме длъжни да се отнасяме толерантно, защото в противен случай възниква несправедливост. Но Роулз настоява и на разумното право на самозащита на обществото и социалните му институции, което съществува над правото на толерантността. Към нетолерантността трябва да се отнасяме толерантно, но само до този момент, докато тя не създаде заплаха за обществото. Във всяка глава тази заплаха възниква различно. Има ли я – няма ли я - всеки отговаря различно. А следователно с нея може да се спекулира. За Швейцарската народна партия /SVP/ минаретата, от които се призовават мюсюлманите да се помолят в джамиите, са чужди на швейцарската култура, и са заплаха за нея. „В резултат на това мнозина в Швейцария започват да се чувстват застрашени”, казва Патрик Фрьодигер - представител на Швейцарската народна партия, докато разните леви партии и защитниците на човешките права, твърдят, че това е нетолерантност. Не случайно Папата говори за „самоомраза на Запада”. Заместете „самоомраза” с „толерантност” и нещата ще си дойдат на мястото. Или както е казал Фридрих Ницше: „Любовта към другите, това е несподелената любов към теб самия”. Крадеш от любовта към себе си и я раздаваш на другите. На всекиму се случва да обича някого извън себе си, но в някои ненормални случаи за теб остава „самоомразата”, а за различните от теб – „толерантността”.

Говориш за цивилизации и общности, а не за нации. Говорим за Британска общност, а не за Британска нация. ООН и ЕС никога не биха станали хибридни нации. Те споделят общи цивилизационни и общностни ценности, но не могат да бъдат обединени от някакъв "позитивен национализъм". Нови общности на базата на общи икономически и политически интереси – да, но не и нови нации, освен ако монокултурната инвазия не заличи националното самосъзнание. Междувпрочем, на никого не е хрумнало да прави от тези общности нови нации. Не може произволно да се отдели етноса от нацията. Това противоречи на класическото определение за нация в The New Oxford American Dictionary: "Нация е група от хора, които споделят реална или въображаема история, култура, език или етнически произход." „Въображаеми групи" , по повод на някои създадени в XX- XXI в. нации, които нямат горните белези. Етносът има степени - род — племе — народност — народ — нация. Не случайно латинското «natio» изразява освен съществителното «племе» и действието на раждане, кръвната връзка.

Ти имай позитивно отношение и бъди толерантен към останалите култури, но в това е и твоята слабост. Изгражда се една глобална монокултура и в нейната схема останалите култури нямат стойност. Тази култура ще строи ресторанти МакДоналдс на мястото на ресторант „Българска гозба” и ще се радва на твоя позитивизъм, защото ще се ползва от него. Това е феноменът на транснационалните компании. Те следват своя стратегия на развитие, те не искат да се съобразяват с местните законодателни и културни особености, а искат правенето на бизнес. Те диктуват културата, както и основните представи за съставките на добрия начин на живот. Това налагане на глобална монокултура води до убиването на традиционните такива. Това е един вид „културно нашествие”, проведено без никаква толерантност, в резултат на което повечето хора по земята ще гледат едни и същи телевизионни програми, ще живеят в еднотипни къщи, ще закусват с един и същ вид храна, ще се изгради една културна среда в която няма да има място за национална култура.

Защото собствената култура в тоталитарното общество се насажда нетолерантно, за сметка на всичко „чуждо на националния дух”, подтиска се културата на малцинствата – цигани, евреи. Днес липсва Министерство на пропагандата, или нещо подобно на Културната камара на д-р Гьобелс, които да се занимават с културна пропаганда в онзи й вид, който днес минава за „нетолерантен”.

Германци като Volksgemeinschaft отдавна вече няма. Има просто население родено на онази територия затворена между границите ( вече напълно формални) на държавата Германия ( вече напълно формална), както и пришълци получили немско гражданство. Мултикултурата постепенно изяжда националната култура. Толерантността към различното малко по малко унищожава усещането за еднаквото и общото - и тук авторът е прав. Но развитие и поддържане на силна национална култура чрез възпитание на младежта в ценности може да съществува само в тоталитарно общество със силна имунна система. То „промива мозъците” и възпитава в отговорност, покорство, смелост, сила, дисциплина, каквото на запад вече е невъзможно, така че националните култури постепенно ще се заменят (и се заменят) с толерантната мултикултура. Все още нетолерантните балансират хода на един процес водещ ни към „мултикултура толерантност”. Границата е силно наклонена в посока „толерантност”.

Говорех за левите партии, Европейската левица и всички, които гравитират около тях включително и така наречените „бивши комунисти”. А защо са „бивши” няма нужда да се обяснява. Както и защо не са „настоящи” си мисля. А противоположното на „толерантен” е „педофоб”, във всички смисли на понятието. Има ли толерантни леви, ще има и нетолерантни десни.

Както казва Сергей Станишев в книгата си "Защото сме социалисти": „Какво отличава лявото от дясното? Колкото и да се твърди, че напоследък се размиват разликите между лявото и дясното в политиката, има критерий, по който никога не можем да бъдем сравнявани с десницата. Това е толерантността ни към различните.” Но именно това отношение на социалдемократическите партии води до неспособността им да решат проблема с преодоляването на фундаментализма сред имигрантите-мюсюлмани и да ускорят интеграцията им в обществото. Това е и една от основните причини за възхода на консервативните и десни формации в Европа напоследък. Тяхната теза е ясна – „толериране на нетолерантността”, като средство за борба срещу “мултикултурализма” и проблемите, който той създава.

За СССР е важен не толкова подписа на България под Тристранния пакт, колкото резултатите от този подпис – навлизане на немските войски в България. Съгласно съветската декларация това е разширяване на базата на войната към района на проливите и увреждане на сигурността на СССР. Знае се, че векове наред Царска Русия е полагала усилия за да овладее проливите за да получи излаз към топлите морета.Турските проливи са много важни не само от търговска гледна точка, но и от военен и политически аспект. Въпросът за проливите е основен в руско-турското геополитическо съперничество през 17-20 век и повод за Руско-турски войни. Ако германците овладеят проливите, СССР губи важен геополитически възел и вероятно би изгубил правото на своите търговски кораби да плават в Черно море и да минават през Проливите. Съветите в следствие на това се отказват от всяка поддръжка за българското правителство. Януари 1941 г. дори пращат протестна нота до нашето правителство, че не са уведомени за плановете за навлизане на немски войски в България.

Аз не вярвам в непогрешимостта а папата, така че не зная кой от двамата е по- непогрешим. Не може да има „по-непогрешим” папа - или си грешен или си непогрешим. Доколкото си спомням процесът срещу Жана д`Арк е воден и присъдата е произнесена от епископа на Бове, а не от папата. На Жана й е отказана апелация пред папата, въпреки, че имала това право. Самият папа, години по-късно инициира реабилитационен процес с който се оправдава Жана д`Арк.

Лесно е да обявиш за популистко нещо, което слабо познаваш. Дадената от теб връзка е за езически тракийски вярвания, които подобно на Уика почитат Богинята-майка символ на Земята. Това е просто различен Път. Всяко отделно течение в неопаганизма се нарича Път (англ. Path), например Нордически Път, Славянски Път, Келтски Път и др. Терминът „Уика” (Wicca) идва от Джералд Гарднър – „бащата на Уика”, който се е занимавал с фолклористика и е систематизирал древните вярвания. „Уика” е просто термин – синоним на езическото вещерство от Британските острови.

Ето и още една карта на нациите в Австро-Унгарската империя. Каквото и да си говорим съзнаването на националната идентичност е по-силна от класовата. Етническите спорове в Австро-Унгария се засилват и империята се разклаща. Когато Двуединната империя навлиза в епохата на капитализма и се създават капиталистическите предприятия и работническа класа възниква един парадокс. Вместо работническата класа в Австро-Унгария да се бори за класовите си права, тя започва да отстоява интересите на този народ към който принадлежи. Така се разпалва сеператизма, а не възникват условия, които да водят към избухване на пролетарска революция. Този процес не се различава особено от „Парада на суверинитетите” в бившата Съветска империя, довела закономерно до нейния крах.

eMGeto, в тези три изречения си противоречиш точно три пъти! „няма резерви...... няма крупни резерви......... резервите изобщо не са поставени правилно.....” Но като ти гледам ника ние сме от една партия и трябва да се подкрепяме, а не да спорим! На твоята карта са дадени резервите. В поста ти си им посочил номерата, излишно е да ги повтарям, а се виждат и от картата. Ако разровим старите книжки, а и от твоята карта ще видим че резервите, които биха могли да усилят 2-ра и 3-та пехотни дивизии са корпусните резерви (5 батальона и 8 оръдия), отдалечени на 18 км. от предната линия, от армейския резерв ( 10 батальона), отдалечени на 26 км и от резерва на групата армии (7 пехотни батальона и 6 оръдия), които се намирали чак в Прилеп на 50 км от бойната линия. Нашето командване не е знаело къде точно ще бъде мястото на пробива, а фронтът на двете дивизии е дълъг около 80-90 км. В момента когато започва пробивът, командването насочва резервите си към критичния участък, но е вече късно. Това е грешката ни – незнание на мястото на пробива, а оттам и забавено действие с резервите. Предимството на Антантата е, че разполала с голямо числено превъзходство в жива сила и бойна техника на Солунския фронт, което й позволявало с прегрупиране на силите си да постига подавляващо превъзходство на отделни участъци, но все си мисля, че ако нашето командване знаеше мястото на планирания пробив, а оттам и беше организирало резервите правилно, изходът щеше да бъде друг.

Езичество в общ смисъл е всяка етническа религия, почитаща Природата и различните ѝ проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. Предполагам, че причините за засилването на езичеството под формата на неоезичество е глобалното дискредитиране на космополитните религии, влизането им в задънена улица, отдръпване на обикновения човек от масовите религии и желанието за нова духовност, извън религиозните догми, засилването на желанието за природосъобразен начин на живот, екологичните движения. Пречупено през съвременна гледна точка, може да се каже, че езическият светоглед има екологична насоченост; в него не само човекът, а и природата има водещо значение. Желанието е чрез езичеството човек да се върне към природата, далеч от урбанизираното общество и градската среда – поле за дейност на утвърдените космополитни религии. Дали човек ще се занимава с Уика – западноевропейско вещерство, Друидизъм, Тангризъм, Шаманизъм и др. е въпрос на културно наследство на неговите предци, темперамент и др. Но при всички случаи култът към Природата дава на съвременния урбанизиран човек нещо, което традиционните религии не притежават. Това по моему е един вид нов Ренесанс, появил се след епохата на тъмните векове – епохата на материализма (тъмна за Духа ). Това е движение на постматериализма – човек не приемащ материализма, както и космополитните догматични религии търси нова духовност и я открива в религия, почитаща Природата и различните ѝ проявления.

На мен лично са ми по-интересни роднините на Иисус, както ни се описват в Евангелието и в преданията. Например свети Йосиф - съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и създал деца. Данните за него в Евангелието са крайно недостатъчни за да разберем неговия живот, преди той да стане мним съпруг (или може би не съвсем мним) на Дева Мария. Съгражданите на Иисус са считали, че Той действително има братя и сестри по плът, а следователно и е син на Баща Си Йосиф: "Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му?" (Марк 6:3). Има едно единствено ненадеждно свидетелство на Никифор, древен гръцки историк, следвайки свети Иполит Римски, съобщава, че Йосиф се оженил на младини за някоя си Саломия и създал деца. След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота до момента в който не бил определен от Бог да стане мним мъж на Мария. Като живял всичко сто и десет години, Иосиф мирно починал. Други православни изследователи смятат, че това са деца на родна сестра на Мария - жената на Клеоп, наричан още Алфей (Иоан 19:25) и по такъв начин - братовчеди на Господ по майчина линия (Марк. 6:3, Мат. 13:55). Трети (вкл. някои православни библеисти) вярват, че Иаков, Иосия, Симон и Иуда са родни братя на Иисус по плът, родени от Божията Майка, за Която св. Матей Евангелист казва: "И не познаваше я Йосиф, докле тя роди своя първороден Син" (Мат. 1:25). „докле” e дума от църковнославянския език и означава „докато”. Но ако след раждането на Иисус, Мария и Йосиф са започнали да водят нормален съпружески живот, то Мария не следва да е Приснодева. Както е видно от горното, сред християните, а дори и сред православните няма единно мнение по въпроса за братята и сестрите Господни, защото очевидно е, че няма достатъчно исторически свидетелства за правотата на първата, втората, третата или четвъртата теза.

Инициатива за мирни преговори така и така щяхме да предприемем, но въпросът е че при по-адекватно разузнаване и разсредоточаване на стратегическите и оперативните резерви, пробивът при Добро поле можеше и да не се случи. Как биха се развили по-нататък бойните действия е друг въпрос. Със сигурност не и в наша полза. Или както е казал ген. Лудендорф: „Не можем да спечелим войната, но не трябва и да я губим”. Ще загубим войната на дипломатическата маса със всички последствия – репарации, орязвания - това е неизбежно, но можехме да не я загубим на бойното поле. При по-голяма политическа и военна далновидност можехме да удържим позицията при Добро поле и да приключим войната на позиционния етап отпреди август 1918 г. Политическа и военна далновидност ни е липсвала и съответно това не се е случило.

Не е бил проблемът относно неизградените фортификации. И на Добро поле и на Дойран изграждането и укрепяването на позициите е постоянен процес. Два-три дни непрекъснат барабанен огън на противниковата артилерия и от инфраструктурата – блиндажи, галерии и бетонни укрития остават руини. Според мен причината за пробива при Добро поле е несвършената работа на разузнаването – нашият щаб не е знаел къде точно е готвен главния удар. Германското командване на групата армии не успяло навреме да се ориентира в обстановката и да разкрие направлението на главния удар на противника и разпръснало резервите в две противоположни направления. И когато 122-ра френска дивизия атакувала 30-ти пех. полк и навлязла в нашите предни окопи, недостатъчните ни резерви контраатакували за да запушат пробива, но били залети от по-задните атакуващи вълни. Ако главното командване беше разсредоточило крупни резерви по направлението на главния удар, позициите щяха да бъдат удържани.

Само малка вметка в дискусията и от мен. Религията си е религия, тя като форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили (дефиницията е от уикипедия) действително губи позиции навсякъде по света. Само че отстъпът от религията съвсем не значи и отстъп от духовноста. Хората се отказват от организираната форма на вярата, но продължават да се занимават с духовни практики основани на някаква вяра. Просто традиционната религия губи монопола си върху «духовността», а тя се прехвърля в различни клубове за медитация, различни видове йога и алтернативни духовни практики т. н. т. С разнообразните духовни практики на Ню Ейдж (включително и с медитация) се занимават над 68 милиона американци според изследване на Natural Marketing Institute през 2000 г. Духовността на Ню Ейдж се характеризира с индивидуалния подход към духовни практики и философии, отхвърляйки религиозните доктрини и догми. Така, че съвременните хора не са по-малко духовни от хората от отминалите епохи - напротив, просто има постепенен отлив от традиционните религии и техния монопол върху «духовността».

Отбраната при Добро поле е зле организирана в сравнение с Дойранската позиция. Месността при Дойран благоприятствала за създаване на добра отбранителна позиция, теренът е благоприятствал за изграждане на отбраната, а и резервите до бригада са били разсредоточени близо до бойната линия и по този начин имали възможност за контраатака и спиране на развитието на пробива на противника. При позицията при Добро поле, напротив – въпреки че нашето командване е знаело за готвената офанзива на участъка на главния удар от 9 км, то имало в резерв само 2 пехотни дружини. Корпусният, армейският резерв и резервът на групата армии били отдалечени от мястото на пробива. Грешката е, че командването не съсредоточило част от тези сили към мястото на пробива. Единствената причина пробивът при Добро поле да си остане само тактически, а не оперативен е, че французите пробиват фронта и настъпват бавно за да не останат с оголени флангове, очаквайки паралелния пробив при Дойран.

Според данните на противниковото разузнаване Дойранската позиция не отстъпвала на създадените на западния фронт (във Франция) отбранителни позиции. Така е според мемоарите на ген. фелдмаршал Милн и на Лойд Джордж, а и според Under the Devil's Eye: Britain's Forgotten Army at Salonika 1915-1918 от Уейкфйилд и Мууди: В инженерно отношение Дойранските позиции през 1916 г. не са достатъчно подготвени. Това особено се отнася до предната позиция, където липсват солидни съоръжения, способни да издържат на силен артилерийски огън. На главната позиция е изработен един непрекъснат окоп и укрития за бойците, които на предната позиция са съвсем недостатъчни. Така е поне според книгата на Илиев - Първата световна война 1914–1918 г. Балкански военен театър. Но от 1916 до 1918 г. тече колосална работа по укрепването на позициите при Дойран. Генерал-майор Владимир Вазов през пролетта на 1917 г. по време на обиколката си на позицията констатира, че тя е естествено много силна, заета е с достатъчно войска и доста време укрепявана, но укрепяването трябва да продължи, защото е недостатъчно и трябва да продължава непрекъснато. През есента на 1918 г. частите и подразделенията усъвършенстват построението на отбраната, особено нейната фортификация и огневата система. Втората позиция е подготвена напълно, а за цялата артилерия са изработени укрития за материалната част и боеприпасите. Различните видове укрития били разчетени да издържат право попадение на 12-см снаряд, а много от тях и на 15 и 21- см снаряди.

На Дойранската позиция настъпва развитие на българските фортификационни съоръжения. За всеки боец е осигурено укритие,благодарение на което жертвите на 16-ти септември на който ден англичаните изстрелват над 23 000 снаряда са минимални – 9 убити и 25 ранени. Нашата армия за пръв път използва новият тип препятствия – противотанковите ями. А освен това е изградена предна, главна и тилна позиция – предшествениците на втората отбранителна полоса.

Била е възможна една Франкобритания, особено в периоди на криза, но определени хора я провалят. През 1940 г. пред перспективата за разгром на Франция, Моне - ръководител на Френско-английския икономически координационен комитет и Чърчил съставят план за Френско-Английски съюз и го представя на френския военен министър генерал Де Гол. В текста на декларацията от 16.06.1940 г. е записано: „Двете правителства заявяват, че Франция и Великобритания вече не са две нации, а един Френско-Британски съюз. […] Всеки френски гражданин ще се ползва непосредствено с британска националност. Всеки английски поданик ще стане френски гражданин. […] Двата парламента ще бъдат формално асоциирани.” Генералът телефонира на френския премиер Рейно, който подкрепя плана. Няколко дни по-късно Рейно губи мнозинството и е заменен от маршал Петен. Старият военен е категорично против създаването на такъв съюз. ”Все едно да се ожениш за труп” – коментира Петен. А трупът според него е Великобритания. Британците са си правели тънки сметки да се възползват от тежкото военно положение на Франция и чрез този съюз да анексират френските колонии, а французите са подозирали за това.