Panzergrenadier

Пак, за това са си виновни другарите. Те трябваше да надграждат. Но вместо това правителството на Андрей Луканов покани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм" и те разкостиха всичко до основи. Проблемът е именно, че другарите отляво тръгнаха по този път и разрушиха онова което бащите и дядовците им изградиха. Само леви управници биха могли да запазят и надградят върху собствения си фундамент нещо ново. В консервативната дясна опозиция такава воля няма. Достатъчно дълго в България след 1989 г. имаше ляво управление, коалиционно или не. Е, това запазване/възстановяване и надгрждане не се случи при лявото управление по обясними за мен причини. Просто няма политическа сила и воля в обществото за подобно действие. Ако имаше, щеше да се появи политическа сила, която да го реализира.

Мисля, че казах къде е опасността от одобрение на някои страни от епохата на провалилите се тоталитарни общества – ревизионизма, опасността от частична или не дай боже пълна реставрация на тези общества, защото приемането на някои от положителните им страни, няма да се ограничи с просто прокламиране, а ще доведе до промяна на общественото мнение, политически действия и оттам – дестабилизация на статуквото, което е неприемливо за всяко общество. Провалилите се системи следва да са виновни за всичко и да се обясняват всички негативи с тях за да може обществото да върви уверено напред. А и да се прилагат елементи от техния опит, това трябва да се отрича - да се представят не като техни. Не, просто трябва да се отрича че това достижение е тяхно и то аргументирано, поради опастност от ревизионизъм и пр. Защото ревизионизмът е връщане назад.

Никоя система не е изцяло добра или лоша. Както можем да говорим за достиженията на болшевишкия социализъм – развиване на инфраструктурата, социалната политика, индустриализацията и др. по същия начин можем да възхваляваме и постиженията на националсоциализма – аутобаните на Фритц Тодт, социалните осигуровки, заемите за женитби и помощи за деца, Зимна помощ, помощ „Майка и дете" или за стопанския и социален подем при Хитлер. Обаче за да се движи обществото напред трябва да отхвърли тотално провалилите се системи, като им отрече всички постижения. Одобряването на някои страни на тези системи би могло да доведе до опасни желания за прилагане в практиката на елементи от техния опит, та дори и до опити за тяхната реставрация, което е непрактично и неприемливо, като се има в предвид провала на тези системи. Да си спомним за водещата германската телевизия Ен Де Ер Ева Херман, която се опита да възхвалява на семейната политика на национал-социалистите. Тя отбеляза, че по времето на нацизма „е имало много лоши неща, но едновременно с това е съществувало и нещо добро, „например, почитта към майката“, очевидно визирайки помощ „Майка и дете". И веднага се прости с работата си, без изобщо някой да се замисли дали това е вярно или не. Подобна е и ситуацията в посткомунистическото общество. Така че, нормално е съвременното обществено мнение да отрича всичко положително на тези системи за да върви необременено напред.

Все едно да питаш какъв процент от «Социалистически труженици» у нас след 1944 г. са осъзнавали реално какво и защо го правят. Но ентусиазмът е до време. В края на 80-те трудовата еуфория на наследниците на тези труженици вече отдавна е умряла и те вече са предпочитали да се занимават със «сабоьорство» - търговия и спекула с дефицитни стоки, вместо да градят социализма и да се вдъхновяват от мотото: «Жить стало лучше, товарищи. Жить стало веселее» . Но в последствие се разбира, че нито животът е станал по добър, нито по-весел. Тези алабалализми през 80-те не важат. Защо ли? Просто пропагандата вече не е могла да действа, а пък и куфарчетата с парите – трудът на тези хора са на сигурно място у другарите.

Факт е – през социализма се изгради транспортна, жилищна инфраструктура, извърши се работа в социалните сфери, но с каква цел? И най-вече дали това се правеше за България? Другарите просто са се борели за (цитирам стенограмите на пленума на ЦК на БКП от 4.ХІІ.1963г.): „Единна и сплотена около своя Централен комитет Българската комунистическа партия ще съумее да изведе на успешен край великото дело на пълното сближение и сливане на Народна Република България с могъщия Съветски съюз.” Пред пленума Живков изтъква: "Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава." Та същността на това именно „Велико дело”, цитирано по-горе е да се работи и строи за бъдещето не на България, като независима държава на картата на Европа, а за да се подготвят цитирам: „условията на сливане” със СССР, работело се е за една бъдеща добре развита съветска република. Защо? Ами за да има „Ядене и пиене”. А ядене и пиене би имало повече ако бяхме в СССР. Поне до едно време. Цитат на Живков: "Абе народът суверенитета го разбира така - да има за ядене и за пиене.” Оттам идва и обезценяването на извършеното по времето на соца.

От школата на циниците: „Човешкият живот струва колкото количеството барут необходимо за един изстрел.”

Не знам дали това е някакво странно чувство за хумор на търновските зевзеци или пък Стефан Стамболов е мислел сериозно, но има един такъв случай: Журналисти запитали Стамболов как щеше да постъпи със своя стар приятел и съидейник Христо Ботев, ако и понастоящем поетът-бунтар е жив и отстоява своите предосвобожденски идейни и обществени възгледи, Стамболов отвърнал без колебание, че собственоръчно щял да подпише смъртната му присъда. Какво стана със старата дружба, скрепена със съвместните им „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”? Или това е някакво странно чувство за хумор? Все пак Стамболов нарежда изграждането на паметник на бившия си съратник…

Не се хаби, нямя смисъл, влиянието на неоплатоническата философия върху гръкоезичната християнска литература през III-VI век е факт. Да се отричат тези връзки е признак на незнание. Чети трудовете на Платон, Плотин, Псевдодионисий Аеропагит и ще разбереш от къде идва идеята за християнската Троица. Прочети за Триадата на Платон: Монада-Ум-Душа. (μονάς- νόος- ψῡχή). Не е трудно да направиш аналогията с Отец-Син-Свети Дух. Терминът „Монада” в Питагорейството е синоним на Бога. Разбира се, това учение не е преписано дословно, но явните прилики говорят, че е повлияло на създаването на християнската Троица. Елементарно ниво?!? Добре тогава, намери и прочети тази книга, тя е доста над елементарното ниво на форумите. На първо време може да ти свърши работа. „Неоплатонизъм и християнство” (Византийската традиция)

За да разбере човек това е нужна порода! И редовни SMS-и от космоса! O sancta simplicitas!

Това само потвърждава казаното от мен. Кой е Атинагор? Покръстен езичник-елинист роден в Атина. Първоначално изучавал и преподавал в Александрия платоновата философия. Пише апология в която защищава християнството на базата на Платон и други езически поети и философи. Нищо чудно именно християнин от елински произход да пише за Троицата. Тринитарната идея при елините е стара. Атинагор отлично е познавал философията на Платон и неговото учение за троицата: Непознаваемия Отец, Логоса/Словото и Световната Душа, а и гръцката троица Зевс-Атина-Аполон, които според езичниците „са едно”. Това само потвърждава взаимстването на идеята за троичен бог от елинската философия. А защо има разногласия? Защото в Новия завет няма едно ясно и категорично учение за Троицата, до тогава липсва вероизповедна формула, която да разясни на вярващите тази истина. В какво да вярват те? Така започват разногласията и "плътските мъдрувания".

За да се съгласим с теб следва да докажеш, че до IV век църквата има утвърдено учение за Светата Троица - документ, решение на поместен събор или вероизповедна формула. Защото в Новия завет такова няма. Има само богословски разсъждения за Троицата, от II век насетне, но те са били утвърдени като общозадължителни, поне до IV век.

Да приведеш някакви доводи в подкрепа на това твърдение? И по-важното, да приемем ли, че идеята за Троичния Бог има елинско, т.е. езическо съдържание и произход?

Идеята за Троичен Бог се появявя през II век, но в завършената си форма е утвърдена от отците на църквата и богословите едва IV в. На Втория вселенски събор в Цариград (381 г.) все още се водят тринитарни спорове и се решават се тринитарни въпроси. Тоест църквата през IV в. все още няма изградено единно учение за Троицата.

Въпросът е кога тези евангелски текстове са почнали да се тълкуват в този дух и кога се появява и оформя догматът за Светата Троица във вида познат ни днес? Не по-рано от IV- V век. Християните от I – ви век не за знаели за термина и съдържанието на Светата троица. Както казах по-горе Теофил Антиохийски пръв прилага термина „Троица” по отношение на Бога едва през II век.

При християните Тринитаризмът се появява едва през II век. Никъде в Новия завет - евангелията, деянията, посланията или апокалипсиса не се споменава нито дума за Светата троица. Подобно и на другите догмати и този за троичността на Бога се е развил постепенно – в продължение на четири века – като се започне от Юстин Философ през I век и Теофил Антиохийски, който пръв прилага термина „Троица” по отношение на Бога през II в. , премине се през Тертулиан и Ориген и се стигне до бл. Августин и Иоан Дамаскин. Четири века на лутане и мъдруване....

За да докажеш твърдението си, че евреите са почитали Триединния Бог, следва да подкрепиш тезата си с доказателства от Талмуда или от произведенията на равините за да се съгласим. Ти ми даде пример, а аз ти дадох два, но това са християнски тълкувания на тези библейски епизоди, а не еврейски. Просто християните влагат нов смисъл и ново тълкувание на тези места, чужди на тълкуванията на книжниците и равините.

Е да, ама няма и доказателства за противното мнение - че еврете са вярвали в Триединния Бог. А тези стихове и подобни на тях като тримата гости на Авраам (Битие 18: 1-5), и възгласът на пеещите серафими "Свят, Свят, Свят Господ Саваот"(Ис. 6:3), получават ново тълкувание на християнска почва и то към времето на налагането на Тринитаризма - I-IV век. Подобно тълкуване е чуждо на юдаизма и сега и в древност.

Еврейско тълкувание на конкретния стих нямам, но мога да ти цитирам как възприемат евреите учението за Тринитаризма. В едноименната книга на движението „Jews for Judaism” (евреи за юдаизма) - еврейско контрамисионерско движение, което се бори с опитите на някои християнски църкви да покръстват евреите, се обяснява защо идеята за Троичен Бог е неприемлива за Юдаизма. Там пише: Източник: Jews for Judaism International Inc. Fourth Edition. Revised. 2001 стр. 7-9

Не е така, редът е обратен – от политеизъм към монотеизъм. И механизмът на този преход е доказан от историята. Първият монотеистичен култ в човешката история е култът към древноегипетския бог Атон ("слънчев диск", "тялото на Ра"). Изобразявал се във вид на слънце, разпръскващо лъчите си към хората. Това е прототипът на трите основни монотеистични религии: юдаизъм, християнство и ислям. Фараонът - реформатор Ехнатон развил една религия, основана на монотеизма, като променил традиционната политеистична религия на Египет. За него съществувал един-единствен възвишен бог - Aтон, на който той се прекланял и който бил изобразил под формата на слънце. По ред причини и най-вече поради опозиция на жреците на бог Амон монотеизмът в Египет се провалил и Ехнатон бил отровен от конспираторите.

Християнският Бог добре, но юдейският не е. Християните имат претенцията, че служат на същия старозаветен Бог. Как християните тълкуват "доказателствата" за троичността на старозаветния Яхве си е техен проблем, юдаизма отхвърля тези "доказателства" както и тринитаризма. Исках и да кажа, че идеята за единия Бог, закономерно е възникнал в недрата на политеизма. Това е един закономерен по-висш (и по-абстрактен) етап в религиозната метафизика.

@tonkata3 Идеята, че Бог е Троица противоречи на ортодоксалния и какъвто искаш друг юдаизъм. Класическата еврейска вероизповедна формула Шема Израел (Слушай, о Израиле) утвърждава: «Слушай о Израиле, Господ е нашия Бог, Господ е един.” Дай пример от еврейските философи и богослови според който у Бог има и намек за множественост. Давам ти пример с Раби Моше бен Маймон или Маймонид, всепризнат духовен водач на евреите, тълкувател на Закона и създател на Тринадесетте принципа на юдаизма. Та според Тринадесетте принципа на юдаизма се утвърждава 1. Че Бог съществува, 2. Че е единствен. Ортодоксалните евреи не правят разлика между политеизъм и дуализъм или троичност на Божеството. За тях и трите учения са ерес. Множествената форма «Eлохим» (אלהים) идва от прототекста „Елохист” (навсякъде в него името на Бог е Елохим), довършен около 850 г. пр. Хр., комбиниран около 750 г. пр. Хр. с другия прототекст „Яхвист” (навсякъде в този текст името на Бог е Яхве) и най-сетне интегриран в Закона към 400 г. пр. Хр. Тази теория е разработена през втората половина на ХІХ век от немския библеист Юлиус Велхаузен, която теория ще се превърне в основа на модерния светски подход към историята на свещената книга. Последните проучвания на библеистиката доказват, че „Елохист” е по-стар от „Яхвист”, и е запазил политеистичните вярвания на семитските народи (множествената форма «Eлохим» (богове)), еволюирали в последствие в монотеизъм.

Прав е Николай Хайтов, като казва в едно свое интервю от 2001 г.: „Българският народ има един грях - че позволи намереният през 1956 г. в олтара на църквичката "Св. Петка Самарджийска" гроб на Левски да бъде почти веднага унищожен, заедно с костите." При това разкопките се правят от специалисти от Археологическия институт на Българската академия на науките. И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Да внимават. В нарушение на Инструкцията за разкопките, дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Ех, ех, народе?????

Ето снимка на ген. Гудериан на своя командирски бронетранспортьор SdKfz 251 оборудван с Енигма. Снимката е умишлено отрязана отдолу, за да не може да се разкрие принципа и действието на кодиращата машина, при случайно попадане на снимката у противника: А ето и нецензурираната снимка:

Както е известно съхранява се кичур от косите на Дякона в храм „Св. София – Премъдрост Божия”. Русият кичур се съхранява в рамка върху черен фон. Под косите е документирано, че те са дарени на храма на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на йеродякон Игнатий. Надписът гласи: „Декларация. Подписаният Бочо Христов Загорски, на 90 години, първи сестрин внук на Дякон Игнатий – Васил Левски, декларирам, че аз лично подарих на столичния храм „Св. София” кичур от косата на Дякон Игнатий – Васил Левски. Живея в Пазарджик на ул. "Йордан Ненов" № 87, в София на ул. "Цар Борис І" № 42 вх. А". Достоверността на дарението е засвидетелствано с подписите на г-н Загорски, както и на трима свидетели: отец-председателя на църковното настоятелство на храма, ик. П. Попалександров и ик. Г. Попкръстев. Повече информация оттук: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=18279 Било е възможно да се направи ДНК тест ( DNA Solutions) като се сравнят кичурите с предполагаемите кости на Апостола. Тези тестове са възможни от 1984 г. Но при сегашното положение на нещата възможността е пропиляна безвъзвратно.

Да обсъдим една болна тема – „изгубването” на костите на Васил Левски. Пиша „изгубването” в кавички, защото се касае или за престъпна немарливост, или за умишлено деяние. По разказа на баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.): "Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска") на ул. Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет." Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време. Каква каша забъркват обаче отговорните другари? През 1956 г. до олтара в църквата се открива гроб (№ 95). Още тогава професорът от Духовната академия Христо Гяуров исказва предположение, че това е гробът на Апостола. Започват разгорещени дебати „за” и „против”. Вестник "Литературен фронт” публикува редакционна статия , в която се установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на църквата" (учените твърдят, че костите от гроб № 95 са събрани в хартиен плик и изпратени в хранилище на Археологическия музей в София, което хранилище по-късно било нападнато от плъхове. Те изяли хартиените пликове и всички кости от разкопки в гр.София се омешали !!!). Тази грешка (или не съвсем!)обаче е била добре дошла за партийните функционери. В близост до гроба на Левски са Партийния дом, Министерския съвет, Президентството и Мавзолея, заграждащи един голям площад, в центъра на който се е предвиждало да се постави паметник на Ленин - истукан на комунизма. И точно на това място се открива гробът на Васил Левски! И вместо хората да се покланят в мавзолея на „Вожда и учителя на българския народ” – Георги Димитров, място за поклонение щеше да се превърне Света Петка Самарджийска – гробът на Апостола! Лош късмет за "отговорните фактори". Да се засенчи активиста на Коминтерна! Следва горния сценарий и костите изчезват! При това положение се промъква съмнението, че е възможно някой да е помогнал за потулване на истината.