Panzergrenadier

Като става дума за религия и патология, според Уйлям Джеимс и неговата функционална психология, съществува както религиозен опит на „болните”, така и на „здравите” индивиди. Джеймс стига до заключението, че религиозният опит е нещо напълно действително и че той е неотделим от човешкото съществуване. Религиозната вяра действа положително върху човека- тя не само го утешава, но и го води напред в житейското му поведение, давайки му необходимите ценности и идеали. Към позитивния религиозен опит според У. Джеймс и последователите му влизат: 1. Чувството за предопределеност на събития от личния живот. 2. Чувство за Божественото присъствие. 3. Чувство за получена помощ в следствие на молитва 4. Усещане за наблюдение от висша сила (не задължително Бог). 5. Усещане за присъствие на дух на покойник 6. Усещане за Божественото присъствие в природата 7. Усещане за зло присъствие. 8. Усещане за единство на всичко съществуващо. За болезнени духовни преживявания счита: 1. Епилептичните припадъци и религиозния опит („свещената болест” в древна Гърция, опровергана от Хипократ) 2. Проявите на религиозна депресия 3. Драматичните и често продължителните религиозни обръщания в периода след пристъпа. 4. Състояния между религиозните пристъпи 5. Състояния близки до смъртта 6. Употребата на халюциногени в някои религии. 7. Шизоидни разстройства в следствие на религиозно преживяване 8. Религиозна дегенеративна деменция и др. Уилям Джеймс е убеден в съществуването на мистичен опит, който показва непонятна за науката връзка между съзнанията. Обяснението, което той дава, е следното: мистичният опит възниква тогава, когато прагът на съзнанието пада и в него започват да нахлуват разнообразни усещания, непознати до този момент. До края на живота си Джеймс се опитва да аргументира тезата, че телепатията, предсказването на бъдещето и други явления са действителни, но въпреки това той е внимателен в своите проучвания и винаги поставя на първо място фактите. Но все пак психологията на У. Джеймс е само едно от възможните обяснения за позитивните и болезнените религиозни преживявания. Той е критикуван от представителите на материалистическата психология.

Каква е причината изобщо да се появи Христологията като дял от богословската наука? След легализацията на християнството в Римската империя, се появява епидемия от «богословствуване». По стъгди, пазари, механи и площади всеки богословствувал. Но да не забравяме, че според християнството «В многото говорене грехът е неизбежен” (Притчи 10:18 ). Църквата усетила опасността и дори наложила забрана върху тези диспути. Показателно е и изказването на Симеон Нови Богослов, че само злобата и коварството на еретиците принуждава защитниците на чистотата на християнската вяра да разсъждават за Този от Когото треперят и ангелите. В същност появата на еретиците и споровете с тях положили основата на Христологията. Ако не се бяха появили еретиците и различните мнения за Христос в следствие на безплодните напъни на разума нямаше да има Христология.

Симптомите съпътстващи състоянието и неговото „обяснение” не са важни. Дали има неконтролирана от сетивата фантазна дейност или не няма значение. Важното е да се осъществи ченълинг, да се подготви каналът по който ще се осъществи този паранормален контакт. Важен е резултатът. Ванга и Вера Кочовска са доказателство, че това е възможно.

Според Арий Христос не е равен на Бог-Отец, а само нему подобен (подобосъщен / ομοιούσιος), Какво е основанието на Арий за такова твърдение? Самото писание: Иоан 14: 28 Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. От този текст всеки непредубеден читател ще разбере именно това - Христос не е равен на Бог-Отец, защото Неговият Отец е по-голям от Него. Говорил съм с ерудирани богослови как трябва да се разбира този пасаж от евангелието на Иоан. Те считат, че това твърдение Иисус прави под влияние на човешката Си природа - тоест това не е така. Друг е въпросът за подобосъщието, тук може да се дискутира. "Истината" в тези спорове няма значение, въпросът е в съборното мнение на Църквата. То е единствено "истинно".

Нека да се уточня – нямам никакво намерение да отричам разума и интелекта. Еволюцията на разума е издигнала човека от тинята до това което е сега. Мисля, че трябва да се направи една кратка ретроспекция на състоянията на ума. Те са дълбок сън, съновидение, будно състояние и свръхсъзнание. Когато спим умът ни е в несъзнателно състояние. Съзнателното състояние пък е в периода на будност. В окултизма се правят експерименти в състоянието на съновидение, когато сънищата се осъзнават и дори се стига до активна намеса на сънуващия на нивото на съня. Свръхсъзнание може да се постигне на сънно ниво с определени медиативни техники, както и при медитация или транс. Променено състояние на съзнанието при медитация, осъзнато сънно ниво или транс е възприемане на действителността по начин, различен от нормалния, от ежедневния и достигане до свръхсъзнание. Намесата тук на интелекта и на разума анулира всички достигнати до този момент резултати и следва да се избягва. Подобни състояния ни позволяват да разглеждаме вселената под нов ъгъл, което може да ни даде прозрения и решения на различни проблеми, недостъпни за нас в обичайното ни будно състояние. Изкуството се състои в това да достигнеш това ниво, като същевременно останеш в съзнание за всичко което се случва. Ако се овладее, това умение може да ни донесе много мощни знания и прозрения, както и до контакти със същества с воля по-силна от човешката.

Аааа, драги, това вече е лично отношение. Човекът е женен и има две деца. Когато някой не ни харесва и си неспособнен с някакви рационални средства да го обориш, той става винаги „педераст”. Такива са и всички рефери на футболните мачове. Защо ли? Това говори, че не искаш да дискутираш добронамерено, а имаш предварително изготвено мнение за Суворов и неговите книги. В този случай и доводите ти стават тенденциозни и губят тежестта си – защото са плод на предрасъдък, а не на добронамерено и конструктивно желание да се изясни въпроса. Доста често директивите се изтотвят предварително, а носят датата на която са резолирани към техните изпълнители. Вероятно и тук случаят ще да е такъв. И в двата случая, независимо от датата на директивата, теорията за агресивните планове на СССР и превантивната война остава в сила.

Този метод не е довел до богопознание през последните 4-5 хиляди години, няма да доведе и днес, това е фалшив метод. Интелектът е неспособен да достигне до Бог (Абсолюта, Духа). Това се признава от християните: апостол Павел казва: "Плътското мъдруване е смърт... плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то не се покорява, нито пък може" (Рим. 8:6-7), защото това не му е присъщо. Така мислят и окултистите: Алистър Кроули: „Станете роби на „защото” и умрете с кучетата на разума.” Най-много да създаде нова рационалистична житейска философия, но нищо повече. Подобен продукт на човешкия разум например е "култа към Разума", но известен повече като "култ към Върховното същество". Това учение с претенция за универсалност и нова религия вероятно било измислено от френския революционен водач Максимилиан Робеспиер. Това учение обаче не може да замени и измести християнството. След отминаването на революционния терор хората се връщат към религията. Плътското мъдруване (интелекта) и напъните на човешкия разум е причината днес християнството да е разделено на толкова много „църкви” с претенция за непогрешимост. Крайните фази на рационалното мислене и напъните на човешкия разум водят до отричане изобщо на Духа. Алтернативните състояния на съзнанието са ключът към непосредствения контакт с Духа и духовния свят, но там разумът играе малка роля. Необходимото специфично състояние на ума има едно име във всяка традиция – Немислене, спиране на вътрешния диалог, преминаване през иглено ухо, еднопосочност, транс. Има доста окултни школи, които са разработили методи за достигане до това състояние. При него са възможни контакти с най-различни независими или зависими от съзнанието на човека духовни същности. То е постижимо за всеки зрял мъж или жена, които не страдат от някакви нервни заболявания.

http://histclo.com/Bio/h/hitler/dir/bhw2-fd.html

„Съветите” или „Съветските хора” държат на това, защото така им е изнасяло. Това е според сайта http://soviet-history.com/. Съветски хора вече няма, защото сме 2009 г. и „съветската истина” за ВСВ си отиде заедно със съветските хора. Крайно време е някой в Русия да се осмели и да напише и руска история на Втората световна война, без болшевишка пропаганда. Както казах и се помъчих да докажа, през м. юни има само една Директива на Хитлер - № 31.

За невярващите – ето директивите на Хитлер през месеците май, юни и началото на юли 1941 г. : Директива на Фюрера 29: Предложение за военно правителство на Гърция от 17 от май 1941 г. Директива на Фюрера 30: Германската интервенция в Ирак от 23 май 1941 г. Директива на Фюрера 31: За германската военна организация на Балканите от 9 юни 1941 г. Директива на Фюрера 32: Операция Ориент от 11 юли 1941 г. Тоест Хитлер е готов да прави съкращения на въоръжените сили на Германия едва след края на кампанията, след като вижда резултатите от граничните сражения, успешните клинове по унищожение на големи съветски групировки в западните военни окръзи и след преценката на неговите военни съветници, че РККА не може да се съвземе от превантивния удар.

И Бог да го прости Вячеслав Тихонов, днес си отиде.

В грешка си Казусе, директива № 32 (а не заповедта) е от 11 юли, след началото на «Барбароса» а не от 11 юни. От месец юни 1941 има само една директива № 31 от 9 юни – за германската военна организация на Балканите. Ето пълният текст на директивата: The Führer and Supreme Commanderof the Armed Forces Führer Headquarters,11th July 1941.9 draft copies Directive No. 32 Preparations for the period after 'Barbarossa' A. After the destruction of the Soviet Armed Forces, Germany and Italy will be military masters of the European Continent—with the temporary exception of the Iberian Peninsula. No serious threat to Europe by land will then remain. The defence of this area, and foreseeable future offensive action, will require considerably smaller military forces than have been needed hitherto. The main efforts of the armaments industry can be diverted to the Navy and Air Force. Closer co-operation between Germany and France should and will tie down additional English forces, will eliminate the threat from the rear in the North African theatre of war, will further restrict the movements of the British Fleet in the Western Mediterranean and will protect the south-western flank of the European theatre, including the Atlantic seaboard of North and West Africa, from Anglo-Saxon attack. In the near future Spain will have to face the question whether she is prepared to co-operate in driving the British from Gibraltar or not. The possibility of exerting strong pressure on Turkey and Iran improves the prospect of making direct or indirect use of these countries in the struggle against England. B. This situation, which will be created by the victorious conclusion of the campaign in the East, can confront the Armed Forces with the following strategic tasks for the late autumn of 1941 and the winter of 1941-42: 1. The newly conquered territories in the East must be organised, made secure and, in full co-operation with the Armed Forces, exploited economically. The strength of the security forces required in Russia can only be forecast with certainty at a later date. In all probability, however, about sixty divisions and one Air Fleet will be sufficient, with allied and friendly forces, for our further duties in the East. 2. The struggle against the British positions in the Mediterranean and in Western Asia will be continued by converging attacks launched from Libya through Egypt, from Bulgaria through Turkey, and in certain circumstances also from Transcaucasia through Iran. (a) In North Africa it is important that Tobruk should be eliminated and conditions thereby established for the continuation of the German-Italian attack on the Suez Canal. This attack should be planned for about November on the understanding that the German Africa Corps will be by then brought to the highest possible efficiency in personnel and equipment and with adequate reserves of all kinds under its own hand (by the conversion of 5th Light Division into a full armoured division), so that it is not necessary to move further large German formations to North Africa. The preparations for the attack require that the tempo of transport be quickened by all means available, including the employment of ports in French North Africa and, when possible, the new sea route from Southern Greece. It will be the duty of the Navy, in co-operation with the Italian Navy, to arrange for the necessary tonnage by chartering French and neutral shipping. The possibility of moving German motor torpedo boats to the Mediterranean will be examined. The Italian Navy will be afforded all support in improving unloading facilities in North African ports. Commander-in-Chief Air Force will transfer to the Africa Corps sufficient air units and anti-aircraft artillery for the operation, as these become superfluous in the East. He will also reinforce Italian protection of seaborne convoys by the use of German air formations. In order to co-ordinate the handling of transport, the Supply and Transport Office of the Armed Forces Overseas [Heimatstab Ubersee] has been established, which will work on the lines laid down by the High Command of the Armed Forces, in co-operation with the German General at Italian Armed Forces Headquarters, and with Commander Armed Forces South-east. (b) In view of the expected British reinforcement of the Near and Middle East, especially for the defence of the Suez Canal, a German operation from Bulgaria through Turkey will be planned, with the aim of attacking the British position on the Suez Canal from the East also. To this end plans must be made to assemble in Bulgaria as soon as possible sufficient forces to render Turkey politically amenable or to overpower her resistance. © If the collapse of the Soviet Union has created the necessary conditions, preparations will be made for the despatch of a motorised expeditionary force from Transcaucasia against Iraq, in conjunction with operations mentioned in paragraph (b) above. (d) Exploitation of the Arab Freedom Movement. The situation of the English in the Middle East will be rendered more precarious, in the event of major German operations, if more British forces are tied down at the right moment by civil commotion or revolt. All military, political, and propaganda measures to this end must be closely co-ordinated during the preparatory period. As central agency abroad I nominate Special Staff F, which is to take part in all plans and actions in the Arab area, whose headquarters are to be in the area of the Commander Armed Forces South-east. The most competent available experts and agents will be made available to it. The Chief of the High Command of the Armed Forces will specify the duties of Special Staff F, in agreement with the Foreign Minister where political questions are involved. 3. Closing of the Western Entrance to the Mediterranean by the elimination of Gibraltar: Preparations for 'Undertaking Felix', already planned, will be resumed to the fullest extent even during the course of operations in the East. It may be assumed that unoccupied French territory may also be used, if not for German troop movements, then at least for the movement of supplies. The co-operation of French naval and air forces is also within the bounds of possibility. After the capture of Gibraltar only such forces will be moved to Spanish Morocco as are necessary to protect the Straits. The defence of the seaboard of North and West Africa, the elimination of English possessions in West Africa, and the recovery of the areas controlled by de Gaulle, will be the tasks of the French, who will be granted such reinforcements as the situation requires. The use of West African bases by the Navy and Air Force, and possibly also the occupation of the Atlantic Islands, will be facilitated by our control of the Straits. 4. In addition to these contemplated operations against the British position in the Mediterranean, the 'Siege of England' must be resumed with the utmost intensity by the Navy and Air Force after the conclusion of the campaign in the East. All weapons and equipment required for this purpose will be given priority in the general armaments programme. At the same time German Air Defences will be strengthened to the maximum. Preparations for the invasion of England will serve the double purpose of tying down English forces at home and of bringing about a final English collapse through a landing in England. C. The time at which the operations planned in the Mediterranean and the Near East can be undertaken cannot yet be foreseen. The strongest operational effect would be achieved by a simultaneous attack on Gibraltar, Egypt, and Palestine. Whether this will, in fact, be possible depends upon a number of factors which cannot, at the moment, be foreseen, but chiefly on the power of the Air Force to provide the forces necessary for the simultaneous support of these three operations. D. I request Commanders-in-Chief to begin the planning and organisation of these operations as outlined above and to keep me informed of the results so that I may issue final directives before the campaign in the East is over. signed: WARLIMONT Чети Тревър-Рупър: Военните директиви на Хитлер

Не, взето е оттук: http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=93596 освен ако анонимният от forum.skykode.com не си ти.

Има и едно друго съотношение което си струва да се изследва, макар и да няма пряко отношение към темата – религиозност-нерелигиозност-морал. Все пак когато се говори за култура се намесва и моралът, като поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Религията винаги е имала самомнението, че в обществото в което тя доминира има висок морал в следствие на възпитателната работа на религиозните институции върху населението. Дали това е така? Религията няма никакво отношение към морала. Поради две причини. Първата е, че в най-релгиозните държави, като Бразилия, Нигерия, Венецуела и други, обикновено има висока престъпност. Не твърдя, че причината е в самата религия, но очевидно религиозността не е спомогнала за премахване на убийствата, изнасилванията, грабежите и бременността при малолетни. Но тези пороци отсъстват в такива гротескни размери в страни като Швеция, Германия, дори България, въпреки че не сме религиозни. Очевидно силната религиозност въобще не е спомогнала за налагане на морал. Тази религиозност не е направила нигерийците и другите средноафриканци моногамни, не е повлияла на освободените сексуални контакти в тази част на света. Причината е, че християнски или мюсюлмански морал просто не съществува. Има морал на култури, които подтискат желанията си, и морал на култури, които ги удовлетворяват свободно. В това отношение религията няма никакво влияние, защото тя е по-скоро продукт на тази култура. Религията не създава някакъв свой си морал, а самата тя е продукт на вече оформени култури.

Така е устроен човека – да се стреми нагоре – към Духа. Нужно е само желание и воля да го постигне. Написаното в книгата е практическо изкуство. Описват се предварителните церемонии на освещаване и подготовка на помещението, облеклото, инструментите. По-нататък се казват и заклинанията. Описва се вида и характера на духовете. Дали те са реални независими духовни същности или са мании, част от психиката на мага, няма значение. Операторът ги призовава, подчинява, използва и отпраща. Във всички случаи, както казва и Иосиф Флавий ефектът е лечебен – облекчават се душевните разстройства – собствени и чужди, добива се и тайно познание. Като допълнение към Ключа е и Кабалистичната инвокация на Соломон – по мое мнение (а и не само по мое) най-възвишената, ефективна и съвършенна форма на единение с Бог (Абсолюта) създавана в Близкия изток.

О, ама разбира се, книгата във вида достигнал до нас е допълвана поне няколко века от преписвачите. Това обаче не пречи след лингвистичен анализ на специалистите да се определи прото-текста, както и по-късните допълнения. Подобен е и случая с книгата на пророк Исая. Счита се, че авторите са трима и съответно частите - първоисая, второисая и третоисая. Така за няколко века книгата е написана. Това обаче не пречи на отделни части авторът да е пророк Исая.

Ако се опитваш да направиш връзка межда антично-средновековно-ренесансовият окултен трактат достигнал през вековете до наши дни под името „Ключът на Соломон” (Clavicula Salomonis) и работното заглавие на третата част от трилогията на Дан Браун – „Изгубеният символ”, която се казва „Ключът на Соломон” издържан в жанра на интелектуалния детективски трилър, далеч си от истината. В романа става дума за героя Питър Соломон – масон 33-та степен, който оглавява Смитсъновия институт. Останалото за героя на Браун прочетете в романа. Това има малко общо с Clavicula Salomonis. Вие, ортодоксалните християни цитирате Иосиф Флавий в неговите „Юдейски древности” за да докажете на невярващите в Евангелието историчността на Иисус Христос, а пък аз цитирам същото произведение за да докажа, че на Иосиф Флавий е известен магически труд със заклинания създаден от цар Соломон! „Юдейски древности” книга VIII „От смъртта на Давид до смъртта на Ахад” част II „Относно живота на Соломон” http://www.ccel.org/j/josephus/works/ant-8.htm цитат: „Бог също позволи на Соломон да научи изкуството на изгонване на духове, което изкуство е целебно за хората. Той съчинил такива заклинания, които облекчават душевните разстройства. Бог го научи и на метода на екзорсизма, който отпъжда духовете, така, че те никога да не се връщат и този метод на лечение е полезен и в наши дни.” По-надолу Иосиф Флавий свидетелствува за човек на име Елиезер, който чрез соломоновите заклинания постига смайващи ефекти. Смятам, че след този цитат е доказана автентичността и достоверността на «Ключът на Соломон».

Според Първият Ватикански събор, който католиците имат за Осми Вселенски събор папата е непогрешим, когато говори говори "екс катедра", т.е. при изпълнение на своите пастирски и учителски задължения към християните католици, когато с авторитета си се произнася по въпросите, засягащи основите на вярата, а не изобщо. А е възможно като всеки човек папата да греши в свои частни мнения, които не засягат авторитета му на първосвещеник. Такова е католическото разбиране по въпроса.

Магическата литература е един от източниците на извънрелигийното богопознание. Това знание никога няма да се превърне в религия, а от друга страна ни дава познание за духовния свят (Кабала, Ангелология и Демонология), както и методите на контакт с духовния свят. Ето някои задължителни заглавия от късното средновековие: Големият ключ на Соломон Малкият ключ на Соломон Книга на Абрамелин

Най-сетне на книжния пазар у нас излязоха мемоарите на Ханс-Улрих Рудел, човекът получил най-високото бойно отличие в Третия райх – Рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти. Летецът-щукар, който макар и с ампутиран под коляното крак отново взима учатие в бойни мисии. ето част от книгата сканирана: http://attika.dir.bg/html/preview/pilot_na_stuka.pdf мотото на Рудел: "Verloren ist nur, wer sich selbst aufgibt" ("Губят само онези, които се предават").

Ако беше останал жив и беше починал от старост нямаше да завърши мисията си в света – проповед, страдание, смърт, възкресение, изкупление и възнесение. Религиозните спорове в които участвал Иисус със слугите на първосвещеника, фарисеи, садукеи, есеи и зилоти са били ежедневие. На няколко пъти са се опитвали да го убият, като кулмнация на подобни безплодни теологични спорове: Йоан 10:28-36 Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. Иисус не отбягва подобни спорове, напротив. Нали самата проповед изисква спорове с опонентите в стремеж да се печелят нови последователи и да се убеди народът присъстващ на такива диспути в правотата на този или онзи. При провал това да стане идва и печалната констатация на Иисус: Иоан 8:43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Идват и обидите като следствие на провала на проповедта: "гробници варосани" "рожби ехидни", „деца на дявола”, или пък на неговите опоненти: „син на Веелзевул – бесовския княз” и други.

Иисус го е правил! Нееднократно е наричал Своите опоненти - фарисеи, садукеи и книжници с епитетите: "гробници варосани" или пък "рожби ехидни", „деца на дявола”. Мат.12:34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Иоан 8:44 Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Матей 23:27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. В крайна сметка това, плюс цялата му обществена проповед му създава многобройни врагове и Го води към кръста. Можем ли да му вменявяме вина за това? Мнозина християнски мъченици са пострадали по подобен начин. Но не на всеки е дадено и има сили да постъпи така.

Не, смисълът на непротивене на насилието упражнявано несправедливо върху нас е друг. То подтиква недвусмислено християнина към мъченически подвиг. Мъченичеството е най-прекия път към спасението, всеки който пострада невинно или за вярата си ще се спаси. Който изтърпи докрай, ще се спаси. (Матей. 10, 22; 24, 13; Марк. 13, 13) В древност било обикновенно християнският живот да завърши с мъченическа смърт. Когато християнинът се жертва - това е пряко подражание на жертвата на Христос.

При самия акт на сътворението има идея за добро. Бог определя творението като добро, за да го разграничи от неговата противоположност. Следователно още в творческия акт и то преди създаването на човека, имаме както добро, така и идеята за неговата противоположност – онтологичното зло вече е факт. Битие 1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. ... Но именно това е Евангелското поведение: "Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" (Мат. 5:44) Доколко ни се струва разумно и мъдро е друг въпрос, но това е същността на Иисусовата проповед – да обичаме враговете си и да се молим за тях. А може би изобщо не бива да търсим логика в Христовите заповеди, може би изобщо не сме готови да ги постигнем? Може би просто трябва да опитаме и да продължаваме упорито да опитваме, без да се обезсърчаваме- светостта е парадокс, доколко сме готови за такова парадоксално поведение? Що се отнася до звездата на Давид - тя изразява две опозиции - одухотворяването на материята и потъването на духа в материята - по същество това е парадоксална идея - принципа на свиването(възвръщането към светлината) като опозиция на принципа на разпръскването(опита на духа да навлезе в материята за да достигне до по - пълно себепознаване) Последователите на единия от двата пътя винаги ще нарича другия път - "път на злото"...

Древните са го казали и по друг начин: Quod Superius, Sicut Infernius „Онова отгоре съответства на това под него” това е окултната идея за равновесието на добро и зло.