Panzergrenadier

Към частната собственост се отнася индивидуалната, корпоративната, акционерната и всяка друга недържавна форма на собственост. Поне така е според бизнес речника SmartMoney. Тук имаме ли различни мнения?

Каквито и стоково-парични отношения, пазар или уродливо подобие на пазар да е имало в СССР, ясно е само едно - в стоково-паричните отношения в СССР е имало КОНФЛИКТ: Това се признава от най-големия по времето на Перестройката - Михаил Горбачов. Ето как мисли държавният глава от върха на своя пост: цитатът е според: ПЕРЕСТРОЙКА И НОВОЕ МЫШЛЕНИЕ для нашей страны и для всего мира М.С.Горбачёв

Според мен няма база за сравнение „капитализъм или социализъм”, по простата причина, че относно комунизма следва да правим само прогнози. А при различните теоретици-фантасти, с различни убеждения /в целия спектър ляво-дясно/ този имагинерен строй има различни очертания. От историята е видно, поне засега, че реализацията на този строй се проваля още в преходния, подготвителния политико-икономически период /тоталитарния социализъм, тип – държавен капитализъм/. Няма изнамерен механизъм за реализацията на този обществен строй. Та според мен следва да се дискутира върху съдържанието и същността на преходните му форми /какви са те, защо се провалят, могат ли да се изнамерят такива форми на политико-икономически отношения, които ще ни доведат до него успешно/. Революционен или еволюционен е преходът за реализиране на това ново общество? Дори и да е революционен методът, доказано е, че е нужен преходен, подготвителен период, който поне засега исторически се проваля.

Има, има и други шедьоври по битката при Ватерло... Немската група Running Wild записва песента The Battle of Waterloo през 1989 г.от албума Death or Glory. Духът може да се усети и от човек незапознат с твърдата музика... А клипът по музиката е фенско дело и е с кадри от споменатия по-горе филм.

Колега Warlord, очевидно е, че никой не може да отговори на поставените от теб въпроси. Няколко насочващи контролни въпроси за развитие на темата: 1. Що е "План Z"? 2. Срокове за реализирането на "План Z"; 3. Сроковете за реализацията на "План Z" и връзката им с предвоенните дипломатически отношения и особено с Мюнхенското споразумение; 4. Взаимовръзката на "План Z" с изграждането на Западния вал; 5. Отншението на градм. Рьодер към "План Z"; 6. Отншението на градм. Дьониц към "План Z". Ако отговорите на тези въпроси обективно, с аргументи и цитиране на съответните исторически документи, ще считам, че темата е изчерпана.

Ако всичко беше замряло на "кота нула", нямаше да имаме нито Хартман, нито Рудел, нито Галланд и всички останали. Значи много е било направено, но не е достигнал ресурс. Нямало е достатъчен ресурс за морска/палубна авиация и за самолетоносачи. Хидропланите "Арадо" и незавършения самолетоносач "Граф Цепелин" са доказателство, че се е работило в тази посока, макар и с ограничени ресурси. И "нищо не са могли да имат"... То имането се извоюва, даром нищо не се дава, ако са спазвали ограниченията и досега щяха да си летят на безмоторни самолети, да плават на рибарски гемии и да правят учения с картонени танкове монтирани върху велосипеди... Между другото гледали ли сте филма "SOS Iceberg" с Ернст Удет, или видео записи на американските му авиошоута? Намират се с търсене по мрежата... Може и наркоман да е бил, но е доказано втория по ефективност пилот след Червения Барон по свалени вражески самолети през ПСВ.

Заслуга на Карл Дьониц е спасението на населението на Източна Прусия през пролетта на 1945 г. От януари до май той организира евакуацията на 920 000 бежанци, 355 000 ранени и 215 000 войници. При това адм. Дьониц използва горивото на подводниците за транспортиране на населението. Поради това те остават без гориво и бездействат, в името на спасението на бежанците. То Хайнрих Химлер не е подкрепил режима безрезервно и докрай – влиза в контакт със съюзниците с идеята за примирие на Западния фронт. Известни са контактите му с граф Сигвард Бернадот, шефа на червения кръст. Дори прави опити да влезе (нищо чудно и да е успял!) в контакт със съветската другарка-феминистка и сексуална революционерка - посланничката на СССР в Швейцария - Александра Колонтай! Какъв предател само! Значи ли това, че Химлер е заслужавал адмирации и по-лека присъда от Дьониц заради предателството си? Ето това е мнението на К. Дьониц за предателството на Химлер (преведете си го от руски):

Евреите винаги са били против папа Пий XII да бъде канонизиран за светец. Отношението си към него еврейската общност е изразила с надписа си на мемориала Яд ва-Шем": "Папата, избран в 1939 г. отложил послание против антисемитизма и расизма, подготвено от неговия предшественик. Даже когато докладът за унищожението на евреите достигнал до Ватикана, той не протестирал срещу това писмено или устно. През 1942 г.не се присъединил и не осъдил заедно със съюзниците избиването на евреите. Пий XII не се намесвал при депортациите на евреите от Рим в Освиенцим."

Терминът „съзнание” надали и бил известен на древните системи, които са се занимавали с произхода и същността на човека. У евреите е „нефеш”, съгласно Битие 2:7 става ясно, че тя е субстанция, притежаваща живот. По индуистката система - Атман на санскрит означава душа, дух. Колкото системи – толкова и термини... Факт е обаче (и аз имам известен скромен опит в астралното проектиране), че с определени методи, можеш да наблюдаваш тялото си „отвън”, т.е. без то да е същността ти, без да е нужно да се идентифицираш с него.

Доказателства по Бейкъновата формула - едва ли, но има начин да добиеш представа за собственото "Аз", отделено от тялото. Разбира се, че може да се докаже съществуването на душата. Отговорът е „Астрална проекция” –извънтелесните преживявания. Владеещите „Астралната проекция” умеят да прехвърлят тяхното съзнание (или душа) в астрално тяло (или "двойник"), което се движи свободно и отделно от физическото тяло в паралелен свят, познат като астрална равнина. При този опит в сънно състояние или наяве човек може да наблюдава тялото си „отвън”. Четете книгата "Астрална проекция" на Мелита Денинг и Осбърн Филипис и се научете да излизате извън тялото си. Това е най-силният аргумент в полза на философския спиритуализъм. Мнозина на Запад го правят и не се нуждаят от други доказателства, че имат душа.

Легендите за славянофобията на Хитлер... Бил писал, в "Моята борба", че славяните разлагали Австроунгарската империя, но ето че при възможност е дал независимост на славянски по етнос държави - Хърватия, Словакия... Сателитни държави със марионетни правителства... и какво от това? Говорил съм със словак - звучи невероятно, но в Словакия има паметник и музей на доктор Тисо, словашкият фюрер. Макар и неофициално словаците уважават Тисо, именно при него те получават независимостта си за първи път през 1939 г.

А родителите кой ще възпита? Възпитанието в християнското семейство е различно от възпитанието на атеисти-родители. От вярващо семейство и от атеистично излизат хора с различен светоглед, и най-вече с различен морал. Децата, възпитани в християнския морал ги приучават от рано на изповед, така че, доста по-отрано придобиват солидно понятие за добро и за зло. Свидетел съм как се възпитават такива деца на мои колежки. По принцип родителите-християни са по-загрижени за своите деца, това им се вменява като религиозно задължение. Така че, те отглеждат и възпитават по-читави хора.

За да се оцени една политическа личност обективно, следва да се отговори на един единствен фундаментален въпрос: Съществува ли морал в политиката или тя е само калкулиране на интереси, заради които всичко е позволено? Дали тя е гонене на цели и реализиране на обещания, независимо от цената? Аз твърдя, че в цялата човешка история хората и народите са само „мат`рял”, фундамент за реализация на идеите на определени велики личности, които са творили история. Няколко милиона повече или по-малко жертви - това никога не е било от значение. Може да звучи чудовищно, но го давам като дефиниция. Пропагандата ще оправдае жертвите на репресиите, независимо дали те са „пролетарии”, „буржоазия”, „реакционери”, „фашисти” или каквито там си изберете. Всяка империя е създадена върху планини от трупове, независимо дали става дума за Британската империя или империите на Цезар, Александър Велики, Наполеон, Хитлер или Сталин. Средствата за реализацията на отделните империи вероятно не се различават, те са сходни. Империя не се прави със политически интриги на международни форуми, Общества на народите или Обединени нации. Империя се прави със силата на оръжието. Или подмолно – чрез икономически средства и финансови машинации. Но винаги за сметка на по-слабите. Всеки държавник, който прави заявка за създаване на империя не би се посвенил да използва всички средства, включително и неморални и човеконенавистни за да постигне амбициозните си цели. Империя не се създава с морални притчи, те идват на по-късен етап, като оправдание на определени „неморални” от хуманна гледна точка средства използвани за изграждането й или за затвърждаване и опазване на имперското статукво. Мисля си, че само ако се изхожда от такива позиции може да се даде обективна оценка на един имперски/тоталитарен политик, независимо кой е той. Едно обещание е безспорно вярно по отношение на Хитлер. На 1 септември 1939 г. той заявява: „ В настоящият момент аз съм първият войник на Германския райх. Аз отново облякох униформата, която ми беше така скъпа и свещенна. Няма да я сваля докато не бъде извоювана победата или поражението, което за мен е равнозначно на смърт.” Той е изпълнил обещанието си дадено години по-рано през 1939 г. Поражението и смъртта застигат Хитлер на 30 април 1945 г. Разликата е, че империите на Наполеон, Александър и Хитлер са траяли един човешки живот за разлика от СССР, Римската и Британската империи, които са дело на приемственост между редица държавници, градили и утвърждавали с десетилетия и векове.

Ако имаме Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.), то тогава са престъпни и всички символи на режима. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192 Оттук насетне законът е непълен. Тоталитарните символи от представителните сгради (Министерски съвет, Президентство, Партиен дом) се премахнаха, бутна се паметника на Ленин, мавзолея, но остана паметника на връх Бузлуджа. И този паметник съвсем не е просто и само паметник на социалистическото движение от времето на БСДП и Дядо Благоев. Като гледам прикачените картинки, налице е тоталитарна символика от комунистическо време (символи, личности, лозунги). Не следва ли те да се премахнат по силата на същия закон? Иначе те са един вид пропаганда на режима, обявен от НС за престъпен...

Тези може да има много, но ще се прилага тази оздравителна програма, която решат управляващите Франция и Германия – тандемът Меркел/Саркози (Меркози). Поне докато са на власт... Мерките на Двамата първи европейци са публично достояние и се знаят. Да обобщим: 1.Контрол над финансите – вече няма да се покриват дефицитите на онези, които са консумирали прекомерно чрез излишъците, от другите, които не са консумирали достатъчно. 2. Прекратяване на вредната практика на играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със способността да създават богатство и работни места. 3. Онова, което принадлежи по право на труда, предприемача и работника да се отнеме (със законови мерки) от финансовия капитал, спекуланта и рентиера. 4.Трайно развитие, като единствен критерий вече няма да бъде незабавната печалба. Засилване на демокрацията от която гражданите очакват закрила, като свободата на търговията вече не се поставя над всичко. 5. Край с финансовата спекула на банките в икономиката. Без банкови спекулации, а с анализ на риска на кредита, да прреценява способността на клиента да връща заема, да финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм е едно извращение, защото много банки не си вършат същинската работа. Един цитат на Никола Саркози: „Да се разберем: не става дума да заместим капитализма, а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е криза на капитализма. Това е криза от израждането на капитализма. Криза поради загубата на ценности и на опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Капитализмът винаги е бил неделим от определена ценностна система, от виждане за цивилизация, от идея за човечност. Чисто финансовият капитализъм е отклонение, чиито рискове се видяха в световната икономика. Но антикапитализмът е още по-лоша безизходица.”

Ясно е, че да се овладее кризата е нужен дирижизъм, - т.е капитализъм и силна държавна намеса. Дирижизъм подобен на онзи на де Гол, на капиталистическа икономика със силно участие на държавата. Самите европейски лидери осъзнават, че без намесата на държавите за спасяване на доверието и за подкрепа на икономическата активност всичко би се срутило. Те си дават сметка, че трябва да се променят. На последния форум в Давос през 2011 г. това се видя. Проблемите са ясни, знаят се и мерките за оздравяване, които следва да се предприемат. В крайна сметка, здравият разум ще победи. Полза от мрънкане и песимизъм, дори и да е оправдан няма.

Връбница. Срещнаха се без да се познаят. Илия Бешков 1933 г.

Няколко документа за систематичните нарушения по съветско-германската граница и войсковите движения на Червената армия, съгласно многото тайни доклади на германските власти. Няколко подобни доклада с подписите на ген. Кайтел и ген. Йодл.

Вярно е колега, Инквизицията взема най-много жертви ,когато става кралска институция /в Испания/. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето крал Фердинанд и кралица Изабела. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души, в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Ереста се възприема не само като религиозно престъпление, но и като като антидържавно явление. Гоненията срещу ересите способстват за стабилизиране не само на духовната власт над конгрегациите, но и на кралската институция.

Съгласих се с теб за миролюбието на хиндуизма. През 1830 г. със сектата на тхугите е свършено. Генерал-губернаторът Бентинк ликвидира тази неортодоксална секта. Това са индуси-сатанисти, грабители на кервани и търговци. И днес се срещат подобни солови психопати-убийци. Но какво отношение имат те към някакво си "силово налагане на хиндуизма"? И с борбата срещу експанзивния ислям? Никакво... Експанзивните политики на религиите произлезли от „лоното авраамово” по същество нямат нищо общо с хиндуизма... Философи и интелектуалци като Блаватска, Щайнер и Рьорих са популяризирали това учение... с методи доста по различни от методите на християнската инквизиция...

Истината е, че колкото повече преследваш, колиш и изгаряш, толкова по-силно бетонираш духовното учение и религия, която проповядваш. Днешните катедрали, базилики и ротонди са градени върху разрушените капища, кръвта и костите на хиляди езичници, еретици и изобщо „другомислещи”. Всяка една от трите аврамически религии си поставя за цел да създаде типа на ”съвършенния, добродетелен поданник на империята/държавата”. Такъв поданник и вярващ, който се тюхка, че по погрешка се е облажил през сряда или петък, като е консумирал месо и счита това за „голям грях”. Има една не много популярна книжка „Индия в опасност”, /отдавна изчерпана на книжния пазар/, където авторът, мой добър приятел – подписал се с псевдонима „Джеймс Уат” е проследил хронологията на агресията на исляма по отношение на индусите в Кашмир. От книгата се вижда подходът на тази аврамическа религия по отношение на индусите, През 12 век, голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави. Някои мюсюлмански владетели, като Аурангзеб, подлагат индуизма на преследвания. Напрежение в Кашмир има и днес – агресия на мюсюлманите по отношение на индусите. Давам този пример, защото подхода на налагане на християнството следва същия модел на ислямския си събрат - с агресия, която стратегия е печеливша в сравнение с подхода на неагресивния и миролюбив хиндуизъм.

Репресиите срещу така нареченото „вещерство” през Средните векове също е гонение на християнството срещу езичеството. Това е задушаване на дохристиянските езически вярвания в т. нар. Рогат Бог и неговата съпруга – Богинята Майка - култ, запазен още от Неолита. За повече информация вижте книгата "The God of the Witches" от Margaret Murray

Я вижте социалистическата младеж, ремсистите - и те са били за смърт на подсъдимите от "Народния съд". Така са се промивали мозъците на младежта, та да иска смърт... Под строй, с плакат на който пише "Смърт!" Вижте, за смърт се пледира семейно: "21 семейства искат смърт".

Нека в тази тема дискутираме отношението на интелигенцията към християнството и Църквата/църквите през различните периоди от човешката история. В началото на 20-ти век представителите на интелигенцията традиционно са се смятали за „християни”. Под „интелигенция” разбирам обособена социална група от хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности. Дели се съгласно интелектуалните и творческите баншове на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др. Те приемали християнството като „благородно учение”, „с високи идеали”, „то е прекрасен път за усъвърженстване” и пр. Но интелектуалецът прокарвал и друга теза: „приемам християнството, но не и неговите суеверия, аз имам собствен възглед за религията, имам си свое християнство, няма да се черкувам, да паля свещи и да си бия главата в пода.” Интелектуалците се увличали по западната философия, четяли „модерни мистици” като Якоб Бьоме и Майстер Еркхард, Емануел Сведенборг но не и трудовете на църковноприетите православни и католически мистици, интересували се от далекоизточна мистична поезия, но не и от църковна химнография и пр. Появил се неприрязън, невежество, високомерие, отчужденост, нежелание за разбиране на интелигенцията на църковния живот. Литература, кино, театър, преса – всички се обединили да дискредитират християнството – под формата на пасквили, анекдоти, насмешки за живота в църквата. Така се появило „Либералното, абстрактно християнство” – „Разбирай християнството както искаш и живей както ти харесва. Клетвопрестъпници, лъжци и развратници говорят и разсъждават за християнството и дори считат себе си за „християни”. Според някои /например архимандрит Рафаил (Карелин)/ първият етап на отношението на интелигенцията към църквата е отчужденост и студенина, които не рядко водят към втория етап: открито противопоставяне. В своето мнозинство съвременната интелигенция явява ли се враг на християнството?

Така е било някога, когато в сила е била Кривата на Ран: максималната ефективна точка на правителствените разходи да е някъде между 15-25% от БВП, но в днешно време социалните условия са други. Финансовите пера на публичния сектор за здравеопазване, социално-осигуряване и др. са се увеличили, времената се менят. Дълго пренебрегваният социален сектор на Запад усвоява все по-големи средства. Това е дилемата на хуманността срещу печалбата, или на печалбата срещу хуманността... През различни периоди от историята грижата за едното е надделявало над грижата за другото....