Panzergrenadier

Сега те разбрах. Защото от горната дискусия човек остава с впечатлението, че отричаш изобщо капиталистическата система. Предположих, че ще се застъпиш за някои от алтернативите на статуквото модни в наши дни- "Пазарният социализъм“ на Оскар Ланге,регулираният пазарен социализъм - „Купонната икономика“ на Джон Рьомър, „Моделът на Икономическа демокрация“ на Давид Щвайкарт или може би дори за малките, местни, самодостатъчни икономики? А защо не и за Икономика на участието (ПарЕкон)? Но аз съм привърженик на теорията на британския икономист Алек Ноуви - когато разпределяме блага в обществото реално няма друг избор освен централизираното планиране и пазарите. Тоест „няма алтернатива“ - всички реформи биха могли да се правят вътре в тези две системи, но не и извън тях. Това е обаче дискусия за отделна тема - "Алтернативите на капитализма", не за тук.

Ако за теб приватизация и кражба са думи еквиваленти, няма какво да си говорим. Пиер-Жозеф Прудон анархо-социалист за първи път измисля вопиющата глупост: Собствеността е кражба!, заявена в първият му голям труд, „Какво е собствеността?“ (Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement). Нищо чудно, че Маркс започва кореспонденция с автора и усвоява голяма част от неговите идеи. Системата на капитализма е гъвкава, променяща се в различните исторически условия и адаптираща се към тях, затова е оцеляла през вековете. Дайте да видим какви са алтернативите на капитализма, защото досега видях само критики, но не и визия за система от нови икономически и социални тношения, които биха могли да заменят капитализма.

Не е калпав народът, просто половинвековният комунистически режим му създаде вредни трудови навици – че нищо не зависи от него, че решенията идват само „отгоре”, нулева инициатива, липса на материални стимули за работа и прочее... И изведнъж започваме да строим капитализъм, да приватизираме и прочее. Кой да ни научи? Какъв опит имаме в раздържавяването в създаването на демократичните институции? Ами виж го истинския капитализъм как се е създал – цели пет века са му нужни от XV до XIX на запад да изгради институциите си – банки, застрахователни и акционерни дружества. И ти искаш за 20 години да създадеш и укрепиш система създавана за 5 века? И всичкото това по „мед и масло” без сътресения и всички да са доволни? Хубава беше сетненцията: „Лошото на комунизма е онова което идва след него...” Отчиташ ли рудиментите на „стария строй”, които се мъчат всячески да заемат ключовите позиции в новата система, без да загубят своите стари привилегии, като пречат на планомерното развитие на новите стопански отношения? После защо мрънкал българинът....

Какви са тези „истински мечти”, че ми стана интересно. Дай пример за една „истинска мечта” през 21 век, да я видим. Хората на запад живеят в общество, издигнало в култ наслажденията, добре. Но за да има криза в това капиталистическо общество, което толкова нападате и мразите, би трябвало да се появи западният Станислав Говорухин. Сигурно разбирате, че имам предвид Станислав Говорухин и неговия документален филм „Так жить нельзя”. Той описва много живо нищетата, пороците и кризата в държавната система на СССР през 80-те и стига до заключението ”Така не бива да се живее!”. Обикновените съветски хора, които са гледали филма, смътно са подозирали в какво общество живеят, защото има един лозунг от времето на Горбачов: „Днешното поколение не знае в какво общество живее!”. След филма дори „вярващите в идеала” комунисти са хвърляли партийните си билети, виждайки как е запусната и обедняла държавата след 70 години съветска власт. Ако искате да замените живота в съвременното капиталистическо общество с общество подобно или близко на обществото описано от Говорухин във филма „Така не бива да се живее!”, то чуйте отговора на бившите „съветски хора” – прекрасни души, живеещи с идеалите на Маркс, Ленин и „Великия октомври”, чрез устата на Говорухин - „Така не бива да се живее!” Давайте всякаква алтернатива на консумеризма в западния свят, но по онзи начин в СССР и соцлагера, просто не бива да се живее...

На въпросът „Комунистическата идеология ли е виновна?”, следва да се определи ясно вината – е ли тя в класическия Марксизъм или в нездравата му интерпретация на руска почва? Кой комунизъм – Марксовият или Ленинският? Доктриналният или творчески интерпретираният? Класическият Марксизъм е неприложим в Западния свят, мястото където той се заражда. Печален е опитът за налагането му с революция в Германия - Баварската съветска република. В Русия в класическият си вид Марксизъм е приложим още по-малко, там за разлика от Западна Европа даже не е имало и икономическа база за такъв. Ленин умишлено бяга от доктрината на марксизма, от представата на доктринерите й. Меншевиките са истинските доктринери на марксизма. Те искат да приложат марксовото учение в Русия по каноните на Маркс и именно за това си навличат и неговите нападки. Илич се възползва от селячеството (работническо-селска власт) за целите на своята пролетарска революция. Това влиза в противоречие с Маркс и с доктрината на марксизма, според които селячеството е дребно-буржоазна реакционна класа. Изводът? Виновна за страданията на човечеството е лениновата интерпретация на марксизма-болшевизмът, а не марксизма в класическият си утопичен вид, неприложим в Европа, а и никъде другаде по света.

Западната цивилизация има такива сили, само че ако ги използва в конкретни действия, ще бъде обвинена в расизъм, шовинизъм и ксенофобия. Все неща отдавна отречени и заклеймени от нея. Същата се е отказала от имунната си система и следователно по законите на борбата за оцеляване на народа, нацията и расата е обречена на гибел. И не е тъжно, а е глупаво. Толерастията прикрита зад „хуманизъм” и „зачитане на човешките права на малцинствата ” е глупава, защото крайния й резултат ще бъде гибелта на съвременната Западна цивилизация.

За надводния флот няколко думи. Въпреки първоначалните си успехи (потопяването на британските линейни крайцери „Глориъс”, „Хууд”, лекия крайцер „Сидней”, а по-късно и операция „Цербер“), немският надводен флот не би могъл да противодейства успешно на Royal Navy, просто няма английските ресурси за водене на морска война. По-късно след намесата на САЩ във войната и нарастването на материалните загуби на флота, Райхът правилно се отказва от надводните рейдове. Няма как – подводниците остават единственият немски ресурс за далечните морски комуникации, а катерите и авиацията - за близките. В сравнение с подводния флот, надводният е дал незначители резултати. Големите кораби от различните класове не са оправдали надеждите на флотското ръководство, а и загубите са били непопълними. Надводният германски флот е действал по-успешно в Арктика и в Южния Атлантик.

Не знам дали е война или тероризъм, но това е Доктрината Дуе, според която именно бомбардировките над вражеското население, биха имали решаващо значение за победата над врага. На тази основа е изградена и концепцията на САЩ за тяхната авиация. Чрез унищожаване на вражески градове и икономически обекти (като акцентът е по-скоро върху ударите по гражданското население) да се принуди врага да прекрати съпротивлението си. Идеята е основния ефект да е морален - населението да поиска от своето правителство да прекрати войната. С две думи – победа с минимум жертви. Правили са го и германци и англичани, както и руснаци (1940-та, бомбардировките над Хелзинки). В определен момент всяка от воюващите страни през ВСВ е прилагала безразборните бомбардировки по населени места. Не искам да оправдавам никого, но на война морал няма. Ако ти водиш война с морални средства по съответните военни обичаи и конвенции, то противникът ти би могъл да не я води така. В този случай той ще има стратегическо предимство, което в крайна сметка може да го приближи до победата. Противникът с големи морални скрупули, обикновенно губи. Има всякакви средства, морални, а и не толкова, които водят до победа, а целите на победата са мир и край на жертвите. В столичния кв. Иван Вазов, в градинката до 14-та поликлиника има изграден паметник през 2007 г.на летците бранели София. Доколко е „читав”, не знам.

RIZAR, ти ли си най-великия военен стратег? Като виждам, имаш отговори по всички въпроси, какво "трябвало" или "не трябвало" да направи Върховното командване на Вермахта или Хитлер. Знаеш и кой е „капут”, „жалък” и т. н. т. Да си бяха намерили германците един такъв пишман-стратег като теб с отговори на всички стратегически и оперативни въпроси, та да им спечелиш Втората световна война. Но да коментира постфактум всеки може. Не разбираш ли, че с такива изказвания именно радваш онези хора, които ненавиждат всичко немско – Deutsche Hasser – германофобите.

Стара истина е, че преселението в градовете в огромни мащаби води до падане на раждаемостта. С десетилетия прогресиращата индустриализация ненаситно е изчерпвала от селото безценния човешки материал. Големите градове са гробници на нациите! Миграциите от селските райони са смърт за нациите! Държавата би трябвало да се грижи плодовитостта на здравите жени да е се ограничава от нищо, нужни са работещи, а не на хартия програми за поощряване на раждаемостта и сериозни инвестиции в тази област. Каква е причината за спада на раждаемостта в градовете? Душевното настроение, ценностната ориентация. Спадът на раждаемостта е започнал в имотните кръгове, чиито представители жертвали раждането на повече деца заради желанието за повишаване на комфорта си на живот и в търсене на удоволствия. По-късно лошият им пример се възприел от широките маси. Числото на сключените бракове не е критерий за демографските тендeнции вътре в народа. Такъв критерий може да бъде само плодовитостта вътре ,а в съвременното общество и извън брака. Броят раждания решават съдбата на народите, това е оръжието на даден народ в борбата му за съществуване. Но в нашето съвремие няма подобна целенасочена политика на държавите в Европа, а и в света. вярно, има НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ ЗА 2006-2020 г. където пише: Но двудетният модел е смърт за нацията, и то от поне 60 години! Съвременната правна база за насърчаване на раждаемостта не работи!

Идеята с прехвърлянето на дивизии от други фронтове в Африка през 1942 г. (а в случая и от друг континент!) е несериозно. Не са се знаели плановете на Съюзниците за континентална инвазия, всеки момент се е очаквал нов опит подобен на десанта на 6000 канадски пехотинци на брега при Диеп, но в много по-голям мащаб.Тя е била възможна навсякъде от Испания до Нарвик. А да се свалят дивизии от Източния фронт в пика на операция "Блау" и да се прехвърлят на второстепенен фронт е съвсем несериозно. Единственият шанс на фелдм. Ромел е да даде основната битка, която би разрешила цялата африканска кампания в близост до снабдителните си пристанища - Бенгази, Тобрук, а защо не и в близост до Триполи. Колкото повече англичаните се отдалечават от своите снабдителни портове, толкова изпадат във все по-голяма логистична криза.DAK би могъл да се възползва от това и да спечели решителната битка. Но мотото на немския войник е била поне до 1941-1942 г. - "Kein Schritt Zurück" - Нито крачка назад!, така че никой в Германия не би възприел такава стратегия.

Проблемът е другаде. Основната разлика е, че по закон Вермахтът е надпартиен, отделен от партията. Висшите офицери (с изключение на офицерите от партийните войски SS) са военни, а не партийни функционери. Това поражда недоверие между партия и армия, желание на партийните функционери да развиват лоялните им SS войски. Това от своя страна създава противоречия и недоверие между Вермахта от една страна и SS войските и партията от друга. Всичко това води до лоша комуникация, дисбаланс. Това липсва в РККА. Всички членове на Ставката са задължително комунисти. Неудобните офицери са премахнати по време на Голямата чистка и между Комунистическата партия и РККА има единство.

Битките при Сталинград и при Ел Аламейн се разминват във времето. Битката при Ел Аламейн приключва в началото на ноември 1942 г., а деблокирането на 6-та армия при Сталинград при операция „Зимна буря“ е през декември 1942 г. И как тази дивизия ще се свали от фронта и ще се прати в Африка? Тя би пристигнала там след края на решителното сражение. След провала на деблокирането на ген. Паулус 57-и танков корпус в чиито състав е 6-та тд на ген. Раус минава от офанзивни към отбранителни действия, оттегля се обратно оттатък река Аксай и по-късно отстъпва в посока Ростов. Това е бил критичен участък от фронта с пълномащабно съветско настъпление. От там не са могли да се снемат дивизии. Ако това се направи би се отворила пробойна на фронта и той би могъл да се възстанови много трудно. Би се наложило там да се прехвърлят сили от други участъци.

Никога не съм твърдял, че съм експерт в областта на военното дело и действително не съм. Нямам завършено средно или висше военно училище. В казармата съм бил мотопехотинец, командир на взвод. Аз съм мл. лейтенант от запаса. Ако бях експерт не бих имал мотивация да пиша тук. Щях да пиша статии във Военноисторически журнал и да пиша книги, издавани от Военно издателство. Няма нужда да доказвам, че съм непросветен човек и дилетант за какъвто се съмняваш, че съм. Ако ти си експерт, дай си източниците и направи съответните изводи. Експерт ли си или не си? Всеки един плавателен съд е мишена за удари на бреговата артилерия, на въздушния, надводен и подводен флот. Мисълта ми беше, че поради качествата си (отлична маневреност, висока плаваемост, възможност да извършват остри завои при бомбена или торпедна атака , плиткото газене за избягване на минните полета.) в сравнение със среднетоннажните и крупнотонажните танкери, „Зибел” е имал предимство. ТТ данни на танкера „Зибел”: водоизместимост: 140-170т 50-100т товар или превозни средства в зависимост от типа „Зибел” Дали това е така? Искаш факти? Да видим книгата на Джеймс Садкович: Италианският военоморски флот през ВСВ. James J Sadkovich The Italian Navy In World War II Намират му се интересни диаграми. Да видим например причините поради които са потапяни транспортните съдове на Оста в Средиземвоморието на път за пристанищата на фелдм.Ромел в Северна Африка: Хайде да сравним загубите на Оста по тонажа на плавателните съдове: Мисля, че изводите са ясни. „Зибел” влизат в категорията на малотонажните танкери. При тях загубите са били минимални.

В Додеканезката операция са използвали понтонни и щурмови лодки в амфибийни операции със сигурност. Използвали са се от полка със специално предназначение „Бранденбург”, но те са били в състава на Luftwaffen-Fährenflotille II и III, опериращи на гръцките острови. Аз говорех за понтонните транспортери „Зибел” опериращи между Сицилия-Северна Африка и по-късно между Сицилия-Тунис в състава на Luftwaffen-Fährenflotille IV и V.

Можеш да мислиш каквото искаш, но да видим загубите на транспортерите „Зибел” за да разберем тяхната ефективност. Да дадем дума на цифрите. Съгласно Die Schiffe der Deutschen Kriegsmarine und Luftwaffe 1939-1945 (2001) от Ерих Грьонер: Luftwaffen-Fährenflotille IV и V, опериращи в Средиземно море и северна Африка са разполагали с 97 транспортьори тип „Зибел”. Ето загубите им от 6.2.43 - 11.5.43 (времето на използването им на Средиземноморския театър на бойните действия): 14 транспортьори тип „Зибел” изгубени при лошо време; 19 транспортьори тип „Зибел” загубени при въздушна атака; 3 транспортьори тип „Зибел” унищожени от мини. Загубени са по-малко от половината - 36 от 97 оперативни съда, като от вражески действия – само 22. Мисля, че цифрите говорят сами за себе си доколко тези плавателни съдове с логистични цели са доказали своята ефективност.

Забележи, че това са думи на Хитлер. Но все пак да кажем предимствата на Siebel. Става дума не изобщо за Siebel, а за Siebel Trossfähre- плаващи транспортери за гориво. Те са имали отлична маневреност, скорост 8-9 възела, с висока плаваемост. Острите завои при бомбена или торпедна атака са им помагали да оцеляват. Плиткото газене им е помагало успешно да избягват минните полета. Не че, дотогава не са се използвали Зибели за снабдяване на германо-италианската войска в Африка, не че Съюзниците не са потапяли тези транспортери, но те биха могли да решат логистичната криза на Ромел в битката при Ел-Аламейн след потапянето на танкерите „Луизиана” и „Прозепина”.

Баш си е малшанс. Тайната на енигмата е предадена на съюзниците от един евреин, това се знае. Но все пак танкерите с гориво за DAK са със сериозен ескорт. Транспортните конвои имат сериозна зенитна артилерия за защита срещу английските самолети-торпедоносци, като Де Хавиланд Москито, излитащи от о. Малта. Немалко торпедоносци са поразени от немските ПВО. Така необходимите за фелдм. Ромел танкери „Луизиана” и „Прозепина” са имали шанс да достигнат до африканските си бази, както и много други преди тях. Танкерите тип „Зибел” са били решението, но бройката им е била недостатъчна. Хитлер обещава, че проблемът за снабдяването ще бъде решен чрез широко използуване на кораби от типа „Зибел", за които не били страшни нито бомбардировките от въздуха, нито торпедните атаки, но няма възможност да изпълни обещанието си към Ромел.

Хитлер през август 1942 г. обещава подкрепления. Е, разбира се, не две танкови дивизии, а само 40 съвсем нови танка тип "Тигър", бригада с 500 тежки минохвъргачки, както и няколко части със щурмови оръдия, но всичко това остават само обещания - приоритет е Източния фронт. По онова време няма фронт от който може да се свали техника и да се изпрати в Африка.

Фелдм. Ромел е прилагал тактически и оперативни шедьоври, които са му помагали да печели временни победи в пустинята. За превземането на Малта и скъсяването на комуникационните линии като залог за победа вече се спомена по-горе. Кои са шедьоврите на Ромел? -стремителни нощни маршове във фланг и в тил на англичаните, разбиване на предните им части и след това демонстративен маньовър в обкръжение (победата при Ел-Мекил) -разстройване на фронталната атака на англичаните като се нанесе дълбок, добре разчетен контраудар с танковете във фланг, обърнат към пустинята. (при англ. операция „Алебарда”) -„Засада 88” – увличане на английските танкове в засада, където са замаскирани немски танкове и ефективните 88 мм оръдия. -ами танковият обход на Тобрук, създал у англичаните впечатление, че цел на танковете на Ромел е египетската граница? Следва внезапното им развръщане на север и удар в тил на Тобрук, преди томитата да са способни да организират адекватна отбрана. Във втората половина на август 1942 г. англичаните разполагат със 700 танка срещу 259 немски машини, т.е. съотношението в силите е почти 3:1 в тяхна полза, но не винаги превъзходството в хора и техника е решаващо. Има примери даже в Африка при които Ромел печели при материалното превъзходство на противника. Фелдмаршалът е следвало да направи ново изпреварващо и изненадващо настъпление дори и с по-малко сили през 1943 г., за да попречи на англичаните да се подготвят за нов удар, но точният момент за това е изпуснат в препирни с Хитлер. Ромел просто не е трябвало да слуша заповедите от OKW и на Хитлер, а да действа по усет, като продължи успешната си серия от победи. С други думи е имало нужда от повече Auftragstaktik и еластична отбрана и по-малко „нито крачка назад”. В определен момент вдъхновението, талантът и нюхът на пълководеца се изчерпва. За това имат дял и болестите на Ромел (жълтеница, възпаление на жлъчката и червата, лошо кръвообращение, симптоми на силна преумора, възпаление на черния дроб), които до известна степен притъпяват пълководческия му талант. А за подвозът на гориво, лоша шега изиграва потопяването на танкерите „Луизиана” и „Прозепина”, но това вече е малшанс.

Виждам, че «си информиран» за «по-низшата порода хора» от следвоенни пропагандни материали на Съюзниците. Чети оригинални материали и ще разбереш кой влиза в категорията Untermensch. Виж оригиналната брошура Untermensch, издадена от Hauptamt SS. http://nsportal.org.ua/books/untermensch.zip Никъде не се говори за Untermensch (непълноценните хора) в лицето на славяните. Кои са Untermensch? От брошурата със същото заглавие е видно. Не изобщо славяните, а онези индивиди, приели болшевизма за свой начин на живот. Брошурата е издавана и в окупираните територии на руски, но няма антируска насоченост. Никъде в статията не става дума за руснаци или славяни. Ако прочетеш списание „Сигналъ” - издавано 1941-1944 и на български, (това е нацисткият отговор на „Times”) ще установиш, има положителни статии за словаци и хървати, за украинци и беларуси, та дори и за руснаци. Идеологът на нацизма Алфред Розенберг в труда си «Митът на XX век» (Der Mythus des 20. Jahrhunderts) твърди, че славяните също са арийци. Всички по-късни изявления на Химлер срещу руснаците са военна пропаганда, не по различна от изстъпленията на съветския писател Иля Еренбург срещу германците.

Да дадем думата на самия Йосиф Сталин на Техеранската конференция, и да видим какво е отношението му към Ленд-лиза. В статията си «One War Won” от 13.12.1943 г. списание «Тайм» цитира Сталин така: «Изправяйки се на вечерята в Техеран, маршал Сталин вдигна своята чаша и тържествено каза: «Без американската продукция Обединените нации не биха могли да спечелят войната». (Rising solemnly to his feet at a dinner in Teheran, Marshal Stalin raised his glass, solemnly said: "Without American production the United Nations could never have won the war.") Това е официалната позиция на съветското правителство. По-късният ревизионизъм и Студената война може да принизява Ленд лиза и да го подценява до мижавите 4% от общата съветска военна продукция, но към онзи етап от войната руснаците признават огромното му значение.

Всеки проблем може да намери своето решение, включително и недостига на алуминий. В кризисните за въздушния флот на СССР 1941-1942 г. за замяна на ред алуминиеви детайли се използвало дърво и специален брезент (който също се доставял по Ленд-лиза), но и този фактор не е могъл да съкрати потреблението на алуминия, необходим за самолетостроенето на съветите.

Реално САЩ са във войната много преди А. Хитлер да й обяви война. През цялата 1941 г. САЩ снабдяват Великобритания с огромно количество храни и военна техника по подписания между двете страни ленд-лиз. Замразено е и цялото имущество, капитали, авоари и собственост на Италия и Германия в Америка. А подписатата Атлантическа харта между САЩ и Великобритания? Тя е подписана 14 август 1941 г. и декларира общата борба на двете страни против силите на Оста. Планирало се е още тогава - през август 1941 г. да се включи и СССР. С други думи САЩ са във войната доста преди формалното й обявяване. Какви се е очаквало да са предимствата за Хитлер от тази война? Как е разсъждавал той? -германските подводници ще могат да атакуват всички кораби в Атлантика.Товарите от САЩ са от жизнено значение за UK. Това ще намали доставките й и ще я накара да поиска мир. САЩ се прикриват зад своята „неутралност” и помагат на UK да оцелее във войната, доставяйки й всичко необходимо за нейното продължаване. -декларирането на война на САЩ да окуражи Япония да обяви война на СССР, по начина по който Германия обявявя война на САЩ. Сметките излизат криви, но акта на война не е бил безумен, както някой иска да си го представи. Той е имал своя вътрешна логика.

Честит празник на всички българи, но възниква въпросът как да я разбираме тази независимост в контекста на 21 век в Обединена Европа? Значението на думата „суверенен”- който осъществява върховната власт; независим. Условията по времето на цар Фердинанд са били различни. Изобщо възможна ли е независимост на България през 21 век? Каква независимост – политическа, суровинна, военна, икономическа? Що е суверенна държава? Идеята за независимата държава на Фихте е неприложима в съвременните условия. Фихте счита, че национална независимост може да има само ако държавата може да се самозадоволява икономически чрез затворена икономическа система и автархия. Валтер Даре от своя страна смята, че основата на автахията е силния аграрен сектор. Стари идеи, неприложими днес. Зависиш ли от чужди ресурси не можеш да си независим и да провеждаш независима политика.