Panzergrenadier

Ето ти карта на съветските летища в навечерието на "Барбароса". С просто око се виждат групираните около западната граница на Западното и Киевското ОВО летища. Черните точки са летищата атакувани на 22.06.1941 г. от Луфтвафе.

Румънците няма как да не се навият да участват в похода на изток, още повече, че Хитлер им дава стръв...Бесарабия. Но как да се превъзмогнат противоречията между Унгария и Румъния? Румъния предадва на Унгария Северна Трансилвания.... През 1941 г. Кайтел се среща в Унгария с Ласло Бардоши, министър-председателя на Унгария, който му казва, че одобрява изпращането на 10 унгарски дивизии на източния фронт заедно с части за усилване на тиловете, въпреки, че не може да убеди парламента за необходимостта от такава война. Унгарците не били готови за такава война. Те са готови и мотивирани за война... само що се отнася до война с Румъния... Кайтел отговаря приблизително така: как може сега да мислите за война с Румъния, като цяла Европа се сражава с болшевизма не на живот, а на смърт?!?

Другият псевдоним на Молотов в болшевишките среди е „каменният задник”, понеже другарят прекарвал дълго време седящ на бюрото си. От много четене се развива интелекта, няма как да е бил тъп. Историкът Симон Монтефиоре в книгата си „Дворът на червения цар” твърди, че веднъж Молотов казал, че взима 13 минутна дрямка с идеята да се събуди точно след 13 минути, което и правел. Изглежда е прав Уинстън Чърчил като говори за „човека-робот”. Щом е надприказвал и Хитлер в Берлин и то с ирония, голяма работа ще да е бил.

Колега, цитирам ти буквално Валентин Бережков от неговата книга – има я и на Милитерата. Бережков В М. Страницы дипломатической истории. — М.: Международные отношения, 1987. http://militera.lib.ru/memo/russian/berezhkov_vm2/01.html На български книгата „Страници от дипломатическата история” е издадена частично в две книги под заглавието – „С дипломатическа мисия в Берлин” и „Раждането на коалицията”от издателство на Отечествения фронт. Това са първите две глави от оригинала. Там този епизод е описан така, (цитирам оригинала): „Гитлер снова стал изворачиваться. Он заявил, что германский рейх ведет сейчас с Англией борьбу «не на жизнь, а на смерть», что Германия мобилизует все свои ресурсы для этой окончательной схватки с британцами. — Но мы только что слышали, что Англия фактически уже разбита. Какая же из сторон ведет борьбу на смерть, а какая — на жизнь? — спросил Молотов. Воцарилась напряженная тишина. Риббентроп заерзал в кресле и с беспокойством посмотрел на Гитлера. Потом перевел сосредоточенный взгляд на свои руки, лежавшие на столе. Пальцы его слегка вздрагивали. Хильгер, весь вытянувшись, замер в кресле. Шмидт перестал писать, но так и застыл, склоненный над листом бумаги. Видимо, все они ждали истерического взрыва Гитлера. Но тот овладел собой и сделал вид, что не замечает иронии. Однако в его голосе чувствовалось еле сдерживаемое раздражение, когда он ответил: — Да, это так, Англия разбита, но еще надо кое-что сделать... [28] Затем Гитлер заявил, что, по его мнению, тема беседы исчерпана и что, поскольку вечером он будет занят другими делами, завершит переговоры рейхсминистр Риббентроп. Так закончилась последняя встреча советской делегации с Гитлером.” Последващите „преговори” с Рибентроп са неофициални и се въртят около бизнеса с вино на фамилията Рибентроп. Истинската последна среща между Хитлер и Молотов я прекъсва Хитлер, провокиран от неумесната забележка на Молотов. Чети подробно „Страницы дипломатической истории” на Бережков. И на финала няма никакви подобни любезности, цитирани от теб: "Передайте Сталину, что я считаю его одним из величайших политиков нашего времени". И добавил: "Я тоже претендую на эту роль. И поэтому два таких лидера должны встретиться в ближайшее время"." Аз ти цитирам дословно мемоарите на Бережков, а ти цитираш накаква статия на същия от списание „Вестник” от 1998 г. Виж и меморандума от преговорите – възможно най-надеждният документ. И там никъде не се споменава за предложение за среща Хитлер-Сталин, нито по време на разговорите, нито в самия край. http://www.histdoc.net/history/NaSo1940-11-12.html 12ноември http://www.histdoc.net/history/NaSo1940-11-13.html 13 ноември Nazi-Soviet relations 1939-1941. Documents from the Archives of The German Foreign Office. Washington, Department of State, publication 3023, 1948. Наистина, текст с такъв смисъл фигурира в съветския меморандум: http://www.histdoc.net/history/ru/hitler-molotov1940.htm Но за такава покана не се споменава в меморандума на английски език и в немската версия, протоколирана от преводача Паул Шмидт: http://www.histdoc.net/history/de/NaSo1940-11-13.html Я склонен не верить советским человеком.

Урагане, изобщо не си прав за Молотов. Не го подценявай, а прочети нещо повече за него. По-изкусен, хитър и двуличен дипломат Сталин не би могъл да има. У. Чърчил, който е имал многократни срещи с него го характеризира така: „Вячеслав Молотов беше човек с изключителни способности и хладнокръвна жестокост. [........] Главата му с форма на гюлле, черните мустаци, и проницателния поглед, плоското лице, словестната ловкост и невъзмутимото му поведение бяха подобаващ израз на качествата му. [........] Никога не бях виждал човешко същество, което толкова добре да изразява съвременната концепция за робот. [........] Комбинацията от смразяващата му усмивка, от внимателно преценените му много пъти мъдри слова, от любезното му държание го правеше съвършенния агент на съветската политика в този ужасен свят. [........] Ако има отвъден свят, в който болшевиките биха си позволили да отидат, то Мазарини, Талейран и Метерних биха го приветствали в своята компания за водената от него външна политика.” Именно Молотов нагнетява излишно разговорите с Хитлер в Берлин 1940 г. Тук трябва да се прочетат мемоарите на дипломата Валентин Бережков – „С дипломатическа мисия в Берлин”. Той е съветски дипломат и присъствал на разговора Хитлер-Молотов. Та когато на втория ден от срещата Хитлер започва да говори, че Британската имперя е разрушена и води борба „не на живот, а на смърт”, че Германия мобилизира всички свои сили за тази окончателна схватка с британците и на двете велики сили Германия и СССР се пада да си поделят владенията й, то Молотов е този, който нагло и с насмешка и ирония прави следната забележка, която слага край на преговорите от втория ден на срещата, както и изобщо на преговорите. Молотов насмешливо запитва Хитлер: „Но ние току-що чухме, че Англия фактически е разбита, коя от страните води борба на живот и коя на смърт?” И това е краят на преговорите. Хитлер е засегнат (Валентин Бережков описва ситуацията като очевидец много добре), прекъсва срещата и отпраща съветската делегация. Глупава реплика на Молотов, или умишлена ирония? Както и да е преговорите СССР-Германия бяха дотам...

Ето няколко сканирани страници от Руско-немския разговорник, който се е разпространявал в РККА в навечерието на войната и за който се говори в „Денят М” и „Ледоразбивачът”. Обърнете внимание на снимка 2 – разговорникът е издаден е 29.05. 1941 г.! Някои интересни фрази: Вам нечего боятся! (Zie haben keine Angst zu haben!) Скоро придет Красная Армия! (Bald kommt die Rotte Armee!) Как ще се боиш от съветския човек! Ами че той идва като освободител! Не се бойте фройлайн! Скоро ще дойде Червената армия! И няма да си отиде 50 години...

Подобна страхова невроза може да се създаде и при четене на духовна литература. Още повече, ако се чете в една по ранна детска или юношестка възраст, когато психиката е неукрепнала. Християните по правило мислят доста често за смъртта. Memento Mori! Когато прочетох като по-млад книгата „Нашата вяра” от арх. Серафим, бях потресен от един текст от св. Тихон Задонски, който се цитира там: Такива мисли за смъртта биха повлияли на по-слаба нервна система и човек би потърсил утеха във вярата. Според мен натрапчивото „мислене за смъртта” е присъщо на меланхоличния тип темперамент. Един холерик или сангвиник никога не би се обременявал с такива мисли, защото той просто е зает с активен, динамичен живот, с премного дейности и последното нещо, което би му хрумнало е да мисли за смъртта. Но всеки се ражда с определен темперамент и живее с него до смъртта си... Но колко жалко – вместо да се радваме на живота, който имаме и да го живеем пълноценно, то ние си мислим за времето, когато няма да ни има. Това е едно фатално изгубено време, отровен живот, убита активност, парализирана от мисълта за смъртта... Жалко е наистина...

Да дадеш източник за това съотношение на силите? Впрочем то се променя в хода на бойните действия. Ползвам "Военното изкуство на българската армия 1885-1945" от полк. Игнат Криворов. Книгата е излязла след 1989 г. Та там пише, че когато противникът нанася удара срещу 4-и корпус, той създава превъзходство около 3,5:1, а с въвеждането на войските за контраудар то е променено до 2:1 вече в наша полза. Успехът пък на Дравската операция според полк. Криворов се дължи в значителна степен на широкия маньовър със силите и средствата. В резултат на маньовъра непрекъснато се подобрява съотношението на нашите сили и силите на противника. Тук се има предвид въвеждането на второешалонната 16-а пехотна дивизия, която извършва преход от около 90 километра.

Това е реплика на Емгето на спомените на Тодор Анастасов, които бях постнал: Или репликира твоето мнение за немските танкове? Не става ясно - няма цитиран текст.

Това не съм го видял. Искаш да кажеш, че при Дравската битка не сме имали танкове? За участие във втората фаза на войната към 8 януари 1945 г. е сформирана сборна бронирана дружина (командир майор Гюмбабов) в състава на първа българска армия с 22 танка PZ-4 (това са всичките останали годни ). В Дравската и в Мурската операции, и особено при овладяването на линията Маргит, са загубени 11 танка и 6 щурмови оръдия. Командира майор Иван Гюмбабов сменя четири горящи танка в битката при Драва. По-късно през 1945 г. обаче е убит. Има един интересен спомен на Цветана Антонова - една от първите говорителки на Радио София с майор Иван Гюмбабов. Тя е първата жена в България (а може би и в света), отишла на работа с...танк. През зимата на 1944 г. бях дошла да навестя родителите си и трябваше да се върна за вечерната смяна, си спомня тя. Застанах на Орлов мост. Нямаше никакво движение, а вече се смрачаваше. И изведнъж виждам как един танк завива откъм бул. "България". Веднага се сетих, че Танковата бригада също е евакуирана в Нови хан и махнах с ръка. Танкът спря и един капитан ме вкара вътре. Каза ми, че ме познава по име и знае къде работя, иначе не би ме взел, защото е абсолютно забранено. Това бе знаменитият Иван Гюмбабов, който през 1945 г. загива на фронта в самия край на войната.

Всяка клевета (или факт )за престъпленията на двамата диктатори - Хитлер и Сталин са разобличени. И всяка клевета или факт по техен адрес може да се разобличи. Апология на Хитлер и националсоциалистическата политика по еврейския въпрос прави Ричард Харууд в "Лъжата за шестте милиона". Струва си този ревизионист да се прочете, защото е доста трудно да се обори. Това е школата на ревизионизма.Има още десетки книги и писатели. Има и институт на Историческия ревизионизъм. Школа, твърде трудно оборима, работеща с факти. Мъчат се да и запушат устата, нямат други аргументи. Или книгата на Ферр "Антисталинская подлост". Един от плеядата неосталинисти. Там се разобличават "лъжите" в секретната реч на Хрушчов. Сталин се изкарва мъдрия вожд, водещ народите в светлото бъдеще. И тук има доста факти, на пръв поглед трудно оборими. Но все пак, кой ли вярва просто на думи? Да си спомним поговорката: "Ако вярваш на всичко което си прочел, по добре не чети нищо."

Специално от непубликуваните телеграми Хитлер-Сталин биха могли да излязат компромати за СССР/Русия. По други, но не по-малко интересни теми. Вероятно в кореспонденцията си двамата диктатори са задълбочили темите, предмет на срещите на външните им министри. Какви са те? Икономически въпроси, обсъждане на следвоенното състояние на ликвидираната полска държава, или може би създаването на нова марионетна полска държава – такава възможност Хитлер е допускал, за да може да спазари мир с Англия/Франция. Сътрудничество и съгласуване на репресиите срещу полската интелигенция в окупираните от Райха и СССР полски територии и налагане на „новия порядък” там по съветски или по немски образец – също възможна тема за разговор. Напълно вероятно, защото в секретния протокол към пакта се казва, че Райха и СССР ще определят реда и съдбата на живеещото там население. Не е изключено Сталин да се е поддал на внушението на Фюрера и да е дискутирал с него за преразпределението на колониите на Британската империя (такова предложение има от страна Хитлер на срещата Молотов-Хитлер през 1940 г.). Възможно е и да се е обсъждало желанието на Сталин да влезе в Тристранния пакт. На по-ранен етап чрез наркома Молотов Сталин показва, че би искал да влезе в Оста. Не е изключено и да са се обсъждали сферите на влияние на двете империи - пазарлък за това на кои територии да навлязат съветски или немски войски, а защо не и идеи за съвместни действия на двете държави срещу общи неприятели. Ако се отворят архивите, всичко ще се изясни, но ако съдържанието на телеграмите гравитира около тези теми, (а то вероятно гравитира, защото това са темите, които са се обсъждали на срещите на високо ниво на по-ранен етап), то тогава Русия няма сметка да ги публикува, защото за нея това са компрометиращи документи.

Алтернативна е само историята, която не разполага със цялата истина, с ключови документи, обясняващи действията и събитията от недалечното минало... Белите петна, неразкритите или унищожени архиви... Питаш ли се "защо?" Защо англичаните не публикуват протоколите от разпитите на Рудолф Хес, или защо същите не публикуват предсмъртното писмо на Херман Гьоринг до Уинстън Чърчил? Или защо братушките не публикуват пълната кореспонденция Хитлер-Сталин?!? Ние живеем в алтернативния свят на незнанието...

Съветските архиви са открити за изследване, но само частично. Доказателства? Ами защо, ако архивите са открити, правозащитниците предлагат на президента Медведев да открие съветските архиви и да произведе съд над тоталитаризма? връзка: http://www.gzt.ru/topnews/society/-pravozaschitniki-predlagayut-medvedevu-otkrytj-/336398.html?from=linksfromshorttop Това е новина от 26.11.2010 г. във в. „Известия”. Предложението е това да се направи на първото заседание на Думата през 2011 г. По обясними причини Медведев е отказал. Някой да е чувал за кореспонденцията между Хитлер и Сталин в навечерието на договора Молотов-Рибентроп? Известни са само две телеграми от 1939 г. Молбата на Хитлер към Сталин за приемане на неговия външен министър.... и отговора на Сталин. Това е съдържанието на двете телеграми: Отговорът на Сталин: Да, но се знае, че кореспонденцията не е свършила дотук. Има още 5-6 телеграми между двамата първи, до юни 1941 г., които руснаците не искат да публикуват. Защо ли? От какво ги е страх бившите съветски „братушки”? Истината е в неразсекретените архиви, nik1!!!

6-та армия е сформирана отново на 6 март 1943 г. от армия „Холит“. Известна е и като армия „Фретер-Пико“ и „Балк“,

Кои сме "ние"? След като съветите "братски" ни се притичат на помощ с техния 133-и корпус се прави общо командване на 133 –и корпус и 4-и български корпус под командването на съветския ген. Благодатов. Бойната ситуация се променя след намесата на съветските части. На кой ли заден рубеж щяхме да бъдем отхвърлени "ние", ако не се бяха намесили съветските части? Давам извадка от спомените на Тодор Анастасов, служил като инженер-щурмовак в 3-ти армейски инженерно-свързочен полк и пряк участник в събитията при Драва. Те се отнасят до съветския ген. Благодатов и неговите отношения с българските офицери и по-специално с ген. Трендафилов: "И на 7-ми март пристига генерал Благодатов, руският генерал, който беше от 3-ти Украински фронт придаден към армията. И той понеже беше един дребничък такъв, с пенсне, бехме му турили един сандък да стъпи, за да може да се качи и оттам да наблюдава. И той оттам наблюдаваше и командваше по телефона генерали. Когато германците унищожиха трите танка, които бяха на ж.п. линията срещу Драва Соболч, той така изригна, такава псувня му тегли, и тогаз на генерал Трендафилов му се обажда и започна… да го реди. Ами неправилно, защото ти си пуснал тия три танка на голото поле, непосредствено. И те, германците, с три танкови юмрука ги запалиха. Та оттам той през цялото време беше при нас горе, там командваше, и ний го хранехме. И на шофьора му сипвахме у канчето вино от бъчвата, иначе си имаше вода за генерала."

Има и немска версия за неуспеха на прехвърлянето на северния бряг на р. Драва. Немците прехвърлят със щурмови лодки 523 и 524 пехотни полкове на 297 пех. дивизия в състава на техния LXXXXI Armeekorps (91 арм. корпус) от Долни Михоляц. Ген. полк. Льор, който командва група армии „E“, в чиито състав е LXXXXI Armeekorps, по-късно изповядва пред югославските власти: „Преминаването при Долни Михоляц по пионерно-технически причини бе извършено така късно и бавно, че бързото прехвърляне на северния бряг на реката не успя на 6-ти март, което отслаби извършването на прехвърлянето. То бе възпрепятстувано и по-късно предимно от действието на руските бойни самолети. Още на 6-ти март започнаха контраатаките на българите, които се отличаваха със силен артилерийски огън, както и с огъня на руските залпови оръдия (Катюшите).” Ген. Льор принизява значението на българските части в отразяването на германския удар. Ключови моменти в провала на немската операция според Льор са били освен немските проблеми при форсирането на реката, намесата на съветската авиация, „Катюшите” и включването на 133 –и стрелкови съветски корпус, отделен от техните резерви при Балатон.

Нямаше разбира се. Както е казал ген. фон Зект „Съществуването на Полша е недопустимо; то е несъвместимо с жизнените интереси на Германия. Тя трябва да изчезне в резултат на собствената си слабост, чрез усилията на Русия ... и с наша помощ.” Лудост? Аморализъм? И руснаците оправдават ликвидацията на полската държавност. Трябва само да прочетем А. Ф. Малиновски за да се запознаем с великоруския империализъм, оправдаващ ликвидацията на Полша. Традиция наследена и от болшевиките. Малиновский А.Ф. «Исторические доказательства о давнем желании польского народа присоединиться к России». http://memoirs.ru/texts/Malinov_ZiTR_33.htm Имало ли е някога такива условия при които Полша е била поделяна между съседите си и това да не е предизвиквало Франция и Англия да влязат във война? При първото разделяне на Полша на 19 февуари 1772 г. между Екатерина Велика и Фридрих II, Англия и Франция изразяват само позициятя си, и дотам. Не знам да има някаква активна отрицателна международна реакция и при Второто и Третото разделение на Полша. Значи в Европа е могло да се живее в мир и без ликвидацията на Полска държава да е причина за война. До 20 век. Какво се е променило? Ами, сложната система на гаранциите. Англо – полския военен алианс. Да дадеш гаранции на държавата, която сам си създал в несъответстващи етнически граници, която на практика е мултиетническа (над 40% от населението не са поляци). Резултатът – враждебност от страна на съседите. И желание на Германия и СССР да възвърнат територии, които считат по историческа традиция за свои - Коридора, Западна Украйна и Западна Белорусия. В тази връзка е и сърдития отговор на Сталин към своите запади партньори на Подсдамската конференция. Когато същите искат да възстановят източните полски граници отпреди 17 септември 1939г.: «Мислете каквото си искате но Западна Украйна и Западна Белорусия остава в границите на СССР.»

Мен са ми интересни причините, породили конфликта на река Халхин-Гол. Японците строят ж.п. трасе Халун-Аршан — Ганчжур. То минава близо до реката. В техен интерес е да обезпечат сигурността на железния път и надеждността на транспорта. За това и исканията им са реката Халхин-Гол да бъде естествената граница между Манджу-ко и Монголия. Такова ситуиране на границата би избегнало провокациите и от двете страни. Но упоритата азиатска неотстъпчивост си казва думата. Исканията на японците са отхвърлени. За някакви си 20-25 км монголци, руснаци и японци са готови да се хванат за гушите. И го правят успешно. Тези японски претенции не се различават много от съветските претенции към Финландия да премести границата си на Карелския полуостров на запад поради „съображения за сигурност”.

Кажи нещо за реалните причини за прекратяване на Полско-германския договор за ненападение. Това на практика е война, но как се стига дотук? Поляците нагло устройват погроми на немското население на територията на Полша в които не участват просто насъсквани лумпени, а на практика и широк слой от полския елит. Юзеф Бек – полският външен министър се оправдава и оплаква пред Хитлер при съвместните им срещи, че искал да направи отстъпки на Германия, (включително и прокарване на екстериториалния аутобан – един от основните поводи за войната!) но полските екстремисти не му позволявали. Какво да се преговаря с такъв човек, заложник на екстремни кръгове, който няма самостоятелност и авторитет даже в собствената си страна? А руснаците дори изкараха, че този безхарактерен човек със своята неотстъпчивост е провокирал Райха за война! http://www.reuters.com/article/2009/08/31/idUSLV242790 A Russian military academic also recently outraged Poles by suggesting Poland was to blame for the outbreak of war in 1939 because it had refused Germany's 'modest' demands, which is included annexing the free city of Gdansk (Danzig in German).

Като си говорим за демографската криза в Европа, да споменем държавата с най-малка средна продължителност на живота (65,87 г.)- Русия. При руснаците решението е ясно: да си намерят и изберат нов генерален/минерален секретар, подобен на Михаил Горбачов. При „минералния секретар” Горби в следствие на антиалкохолната кампания и намаляването на употребата на спиртните напитки продължителността на живота на мъжете се е увеличила с 2,6 години и е достигнала максималната стойност за цялата история на Русия. Така е поне според Халтурина и Коротаев в общата им книга: Русский крест: Факторы, механизмы и пути преодоления демографического кризиса в России. По време на антиалкохолната кампания в СССР се съхранил живота на повече от 1 милион души и се доказало на практика, че снижаването на потреблението на алкохол е съществен фактор на снижаването на смъртността в Русия. Още едно полезно четиво: http://demoscope.ru/weekly/2006/0263/tema03.php

Ден на победата? Добре, нека е такъв. Нова Европа ( Neues Europa ) на Хитлер се отмени за да се създаде Социалистическия лагер на Йосиф Сталин. Щом си го празнуват руснаците, значи си е руски празник и празник на левицата, щом и те го припознават като такъв. Но искам да видя къде са сега към 2011 г. извлечените ползи от 1945 г. и насетне, геополитическите и материални придобивки за жителите на ОНД в следствие от победата. Като има победа победителят получава пай от който се облагодетелства и експлоатира. Репарациите, които Германия е трябвало да плати са 20 млрд. долара. Половината от тази сума получава СССР. За да е в състояние да изплати тези непосилни репарации е иззето част от националното богатство на Германия като машини, инструменти, транспортни средства и др. Някои сектори от икономиката не са толкова засегнати и облажването на Сталин е било голямо. Създаването на източния блок? И тази съветска/руска придобивка вече не съществува. И да са постигнали някакви колосални геополитически и материални придобивки руснаците през 1945 г., днес от това няма и бегъл помен. Всичко отдавна е изядено, изпито и отнето. След като си отидат по естествен биологичен път и последните ветерани, празникът постепенно ще се формализира. За младото руско поколене скоро Денят на победата няма да означава нищо.

Както пише Волтер, "Свещената Римска империя" не е била нито свещена, нито Римска, нито империя. Всичко останало следва от това твърдение.

Знам такива случаи със старостилци. Баба на преклонна възраст да завещае апартамента си на Църквата на Триадицкия епископ Фотий, светиня му. Е и какво е престъплението тук? Даже има полза – надеждата и вярата в собственото спасение се засилва. Особено това се прави от бездетни вярващи или такива, които са изгубили всякаква връзка с децата си. Това което правят Свидетелите на Йехова е мисионерство – религиозна пропаганда – спиране на хора по улиците, звънене по апартаменти и т. н. т. Въпросът е, че това е агресивна пропаганда. Пропаганда правят и други вероизповедания и секти, но не така агресивно – например да продават религиозна литература да пускат обявления за служби и религиозни филми. Всяка църква е задължена да мисионерства. Сигурен съм, че ако утре и Католическата църква започне да прави такава агресивна религиозна пропаганда, резултатът ще е същият. Но има договореност между Православната и Католическите църкви да не мисионерстват сред инославното (православно или католическо) паство в чуждия религиозен диоцез. Традиционните църкви отдавна са се отказали да вербуват нови привърженици по този начин, не че някога не са го правили. Те затова и са силни – защото в една отминала епоха са се занимавали много активно с мисионерство (църковна пропаганда). Какво е това? Отказ от мисионерство? Какви са конвенционалните методи на мисионерството? Докъде свършват позволените методи за вербуване и откъде започват престъпните? Църквата е длъжна да вербува нови членове на конгрегацията си за да оправдае проповедническата и просветителската си роля. А конкретно за Свидетелите на Йехова- не са ми симпатични – още повече и заради отказа от кръвопреливане и отказа от носене на военна служба.

Много несигурност, много съмнения от твоя страна. Дай някакви сигурни твърдения и си развий тезата. Впрочем на какво се базира твоята несигурност и съмнения? Каква стратегия е трябвало да приеме Krigsmarine за да води успешно морската война? Каква е твоята теза? Правилна ли е била стратегията на Krigsmarine?