Aspandiat

Ааа, не съм казвал подобно нещо.

Няма и как да докара отряди оттам. Тамошните сили са малки, а са необходими за поддържане на реда и за възспиране на араби, бербери и лангобарди и хазари. Отделно че с тези разстояния е логистичен кошмар да местиш по море войски от Картаген или Сицилия и Апулия до Варна.

Не се среща. В арменската и албанската църква носенето на юдео-библейски, сирийски и гръцки имена е масова практика, но тя обхваща клира. Аристокрацията и простолюдието се придържат към старите местни или ирански имена и много рядко някои някой аристократ е носел семитско име.

Светът според древните и средновековни картографи и доклад от експедицията на H.M.S. Challenger през 1872-1876 г. Plate Description I. (a) Map showing the Phœnician Colonies and supposed extent of Phœnician Voyages at sea. (b) Map showing the Voyage of the Argonauts according to the Traditions of the Ancients. © Map showing the World according to Homer, B.C. 1000. (d) Map showing the World according to Hecatus, B.C. 500. II. (a) Map showing the World according to Herodotus, B.C. 450 (b) Map showing the World according toDicæarchus, B.C. 300. III. (a) Map showing the World according to Eratosthenes, B.C. 220. (b) Map showing the World according to Hipparchus, B.C. 150. IV. (a) Map showing the World according to Strabo, A. D. 18. (b) Map showing the World according to Mela, A.D. 43. © Map showing the World according to Ptolemy, A.D. 150. V. (a) World Map of Cosmas Indicopleustes — VI. Century. (b) The Mountain of Cosmas Indicopleustes causing Day and Night and the Seasons. © Wheel Map — Imago Mundi, XI. Century. (d) Reduced Facsimile Map from the Gotha MS. of the Book of Climates, written A.D. 1173, from Mœller's Isstakhry. (e) Map showing Quadrans Habitabilis according to Abu Rihan Birunensis, A.D. 1030. VI. (a) Map showing the Atlantic Ocean according to Toscanelli, A.D. 1474. 'I'he western part is reconstructed from M. Behaim's globe, the eastern part from charts of the XV. Century. After H. Wagner. (b) Map showing the World according to Ortelius, A.D. 1570. VII. Map of the World showing the Great Discoveries l492-l522 ; with inset showing the Discoveries of the Norsemen from 867-1347 A.D. Left Portion Right Portion VIII. Map of the World showing principal Maritime Explorations from the time of Cook, 1768, to the Challenger Expedition, 1876 ; voyages from 1768-1833. Left Portion Right Portion IX. Map of the World showing principal Maritime Explorations from the time of Cook, 1768, to the Challenger Expedition, 1876, voyages from 1830 to 1876. Left Portion Right Portion Картите, докладът и допълнителна информация тук: http://www.19thcentu...ry/htm/doc.html

Има, има, ама не е Петърдобревата.

Това "камичик" хич няма арменско звучене. А и както съм казал в преден пост, финалното -к в "камичик" не е за мн.ч., а част от корена или пък друг суфикс.

Признавам, приятелю, грешката е моя. Расате да прощава и той. Ето ги сведенията за обсадата на Константинопол: http://nauka.bg/foru...90 В том 2 са, стр. 489, 490, 491

5. Михаил Сирийски. "Хронография". Превод на абат Шабо. (на френски език). Том 1. http://www.archive.o...age/n1/mode/2up Том 2. http://www.archive.o...age/n3/mode/2up Том 3. http://www.archive.o...age/n7/mode/2up

От сума ти време все забравям да ти отговоря. Кучето може да е символ на Тиштрия (Сириус), но по-вероятно в духа на индо-иранската традиция да е символ на огъня.

Тоест предлагаш да тълкуваме етнонима като "хептали/хефталити, дошли/произлизащи от [земята, страната] Камичи" ли?

И как при положение, че се търси връзка със сирийските поселници, настанени от Константин V в 752 или 756 г., Умар може да е сирийско (семитско) име. Ако се приеме, че той е кръстен на дядо си (някой сириец от Тракия), то излиза, че когато става кан, той е бил хлапе на 10-12 години.

Скъпи графе, ти си развиваш някакъв сценарий и по тази причина пренебрегваш поне още 5 сведения от други автори за събитията при Онгъла, защото не са ти удобни. Знам, сега ще ми кажеш, че Теофан и Никифор били най-достоверни, защото са най-близки като време, но пък аз ще ти отговоря следното. Работил съм доста с извори, макар и не гръцки и латински и имам наблюдение, че не винаги по-близките като време или синхронните извори са най-добрите и точните. По-късните автори в някои случаи са имали на разположение повече и по правило недостигнали до нас източници на информация. Но след като ти пренебрегвайки останалите налични сведения и приемайки избирателно за достоверни единствено Теофан и Никофор категорично заявяваш "Относно българското настъпление в Тракия, каквото и да си говорим, ще бъде евтина спекулация", аз не виждам какъв смисъл има повече да участвам в дискусията и изобщо някой да участва в нея.

Интересно ако "тохари" е условно наименование, защо Трог Помпей говори за тохари? Той не е правил условно разделение между тохари като езиково понятие и арши като етническо понятие. В арменската география "Ашхарацуйц" от края на VІІ век има един интересен пасаж, който отново показва, че тохари няма как да е условно название: "15. Тайк има 8 гавара (провниции) – на изток от Кол бликат изворите на река Кура при селото, наречено Кри-акунк. В западна посока [Кура] върви през дългия гавар и завива насевер при Артахан, спуска се към Самцхе, а след това завива на изток чак до Каспийско море. А на запад от Кол са: Бердацпор, Партизацпор, на изток е Чакатк, а на юг са Буха и Азордацпор с техните реки, които, които, като се събират, се вливат в Йох. Западно от тях е Арсеацпор при планината Пархар, към която се спуска Йох, идваща от Спер и преминаваща край крепостта Тухарк в Кларджк, а оттам [стига] до Егр през гаварите Нигал, Мрул и Мрит." Тухарк е Тухар в множествено число, с колективния суфикс -к. По-интересен е топонимът Арсеацпор. Арменската дума p'or "стомах; край, страна" се среща като съставка и на други топоними. Важна е първата част от названието –"арсеац". Граматически е трудно arseac' да е падежна форма в род. пад. мн. ч. на думата arus "вид тамян". По-вероятно е arseac' да е падежна форма в род. пад. мн. ч. на arsi – име на непозната птица, която се превежда било като "щъркел", било като "папуняк". Тоест Арсеацпор ще да е означавало "Щъркелов/Папуняков край". Обаче възможно е arsi да няма нищо общо с арменското "щъркел; папуняк", а да е идентично с названието arśi/arši, с което тохарите от Тарим назовавали себе си или езика си. При това положение Арсеацпор следва да се превежда като "Арски край, Тохарски край".

Графе, удари го през просото с това твърдение. Почваш май да плетеш нещо като брюкселска дантела с постоянното отдалечаване от изворите и осланянето на разсъжденията си. Утре да не напишеш, че Константин дори не е бил тръгнал към Дунава, а с Аспарух са играли на "тука има, тука нема" и спечелилият получил Мизия. Я виж например какво пише в "Кавенските летописи": "В деветата година от царуването му българското племе заедно със своя владетел, на име Аспарух, нахлуло в ромейската земя, която сега се нарича България. Като узнал това, император Константин излязъл срещу тях с многобройна войска, но бил обърнат в бягство. Българите се впуснали да го преследват и избили мнозина, после разположили стана си до Константинопол и започнали да разрушават селища и укрепления. Прочее, принуден от това, императорът сключил мир с тях, като обещал да им плаща ежегоден данък." (ЛИБИ ІІ, стр. 380-381). Ако не е имало битка (както ти твърдиш) и ромеите не са понесли тежко поражение, кой би оставил Аспарух да стигне до околностите на Константинопол и да почне да ги опустошава. Ако ромейската армия е почти непокътната, както явно опитваш да изкараш, българите са щяли да бъдат спряни още преди да са минали Стара Планина. Но явно нещата стоят доста по-различно от "брюкселската дантела" и поражението на Константин е било тежко, толкова тежко, че не е успял да предотврати последвалата българска офанзива и разгръщане.

Занапред подобни глупости направо ще ги трия.

Само че сведението не е на Михаил Сирийски, а на Яхъя Антиохийски.

Я да въведа още един елемент на объркване в спора. А той е: оперативен капацитет на ИРИ (абревиатурата може да се разчете и като Измислената Римска Империя). През VІІІ, ІХ и почти без изключение през Х век походите на византийците на изток срещу арабите не са по-дълбоко от 200 км в противникова територия. Страшният Константин V през 752 г. (ако не бъркам датата) стига "чак" до Германикия, на няма и 100 км в арабска територия. През 836 г. Теофил подобрява постижението, като стига до Самосата и Запетра, на епичните около 200 км в арабска територия. Още по-страшният Никифор Фока, "Бледата смърт на сарацините" (ако и да е бил смугличък понеже е бил арменец), постига нещо нечувано - превзема през 966 г. Тарс, отстоящ на около 60-70 км от византийската граница. Та въпросът е - в какво състояние е стигнало до Онгъла славното войнство на Константин ІV, след като от Цариград до онези блата разстоянието е към 400 км? Дали не е било една тълпа от изгладняли и очукани армениакци, анатолийци и прочее капнали от път и пепелак деморализирани башибозуци?

5508 г. пр.Хр. - Адам забива клон с бучиниш на Перперикон и вика "Тук ще бъде България".

На секонда виста: 10 000 българи със семействата им, заселени като федерати южно от Дунава по времето на Маврикий през 587/588 г..

Относно това дали и доколко е била гъсто населена територията между Дунава и Стара планина към 681 г. най-меродавно мнение могат да дадат археолозите. Изгуби се нещо бай Ка40 напоследък... Що се отнася до броя на славяните в Мизия, той не е повече от 160 000 души - 7 племена по 20 000 + северите (още 20 000). Останалото е произволно боядисване на картата с "плътно славянско море", като се има предвид що чума и други епидемии са морили германците и имащите сроден бит славяни през VІ-VІІ век, които държали зърното си във влажни земни ями, където то развивало смъртоносни плесени. Що се отнася и до приятелското отношение на угнетяваните от ромеите славяни - чисто презумптивна теза, не намираща подкрепа в нито един извор.

Да си стоят постовете така, както са сега. Пък и Рицаря да види какво е да му оспамят на някого темата. Той знае какво имам предвид.

За оспамването на темата (темите) недей приписва на другите собствените си грехове. Някои хора последните дни се съсипаха да ровят за данни и да правят анализи, други без да са си мръднали пръста повтарят учебникарски небивалици с аргумента "Какво ни дава предположението, че ромеите са били 33 000, а не 60 000? Нищо."

Графе, четох, четох, виждам, че сериозно си се заел с проблема. Като добро приятелче ще ти дам едно рамо в смисъл на това, че византийската армия на Константин ІV срещу българите вероятно наистина е била към 25 000 - 30 000 души. Както казваше конферансието от "Гладиатор", "нека се върнем към славното минало". 1. Римската кампания срещу партите на Траян 113-117 г. - 13 легиона, 10 000 - 12 000 съюзнически части и 9000 преторианци - общо около 140 000 - 150 000 души. След този грандиозен поход римляните повече никога не успяват да вдигнат толкова голяма армия на изток и въобще. 2. Римската кампания срещу партите Луций Вер 163-116 г. - 8 легиона - общо към 75 000 - 80 000 души. 3. Римската кампания срещу партите на Каракала 217 г. - 7 легиона, преторианска гвардия и германски части - над 80 000 души. 4. Римската кампания срещу персите на Валериан 259 г. - 70 000 души. 5. Римската кампания срещу персите на Юлиян 363 г. - 65 000 души, разделени в 2 колони - 30 000 пратени в Армения и 35 000 в Месопотамия начело с императора. Та след като римляните при 8-10 пъти по-голяма територия (и ресурси) спрямо тази на Константин ІV и при много по-силен противник в лицето на партите и персите, както и при много по-големи разстояния, които имат да покриват с гарнизони и логистично, действат между 163 и 363 г. с армии в порядъка на 80 000 - 65 000 души, наистина е съмнително Константин ІV да е имал възможност да прати 50 000 или 60 000 души срещу Аспарух. П.П. Обаче стотина години по-късно при Константин V явно империята е имала по-големи възможности, тъй като се знае, че в един момент бил мобилизирал 80 000 армия уж за борба с арабите, а всъщност той възнамерявал да действа срещу българите.

Графе, задръж малко устрема. Смееш ли да твърдиш при това положение, че във византийските провинции, които не са били включени към 680 г. в темната система, не е имало войски и от тях не са били набирани войски? Защото при това положение ще излезе, че от Балканите ромеите не са били набирали войски между 630 и 700 г. и са я карали само с набори от Мала Азия и Армения? Бедният Солун от какви войски е бил защитаван по време на т.нар. славянски обсади? От градска милиция и опълчение ли само?

Eeee, Графе, ти още малко ще ми кажеш, че Теофан и Никифор, на които предпочиташ да се доверяваш, са били съвременници на събитията, направо военни кореспонденти на Constantinople Times. Разликата на времето на писане на Георги Монах с Теофан и партиарх Никифор е около 30-40 години. Така че, и дядо Никифор и дядо Теофан също вероятно "са добавяли по нещо" като добри преписвачи. Бих се усъмнил за 500-те гр месо на ден и за виното всеки ден. В португалския наръчник "Съвет за морето" за ръководене на кораба от капитана от края на ХV век се казва, че месо се дава само 3 пъти седмично на екипажа, толкова пъти и вино, с изключение на празничните дни, когато дажбата е двойна. Мисля, че един византийски кораб е превозвал 12 конника. Преди години ми направи впечатление, като гледах цифрите на корабите и стоварената конница в Добруджа по време на един от походите на Константин V. Виж в ГИБИ за точните цифри, че може и да съм те подвел без да искам. Впрочем като се спори на корабите пехота ли е имало или конница, не е зле да се търсят аналогии в кампаниите на Константин V през втората половина на VІІІ век. От тях се разбира, че ромеите са правели морски десанти в Добруджа с конница. Вярно е, че по това време старопланинските проходи са били в ръцете на българите и да вкараш в засада скъпоценната конница е истинско кощунство, но все пак си е аналог. Възможно е целта на конницата при Константин V (и на Константин ІV през 680 г.) да е била основно диверсионна и тя да е трябвало да нанася бързи удари за дезорганизиране на противника, а истинската черна работа се падала на пехотата.