Aspandiat

А първият римлянин е Сашо Роман. Айде, Глишев, банвай ме и мен за спам.

Не, не отричам. Дори е могло да добавиш ШАХАН ШАХ, ВУЗУРГ КУШАН ШАХ. А това wāspuhragān framadār по-скоро значи "благороднически/аристократичен комадир". Едно малко ОТ-икче, което може и да ти е интересно, доколкото тук май само с теб ни вълнуват тия въпроси. Началното f- в партските и сасанидските заемки в староарменския преминава в h-. Обаче началното f- от заемките от старогръцки преминава в p'- (фарос "фар" - p'aros). Hramanatar в арменски и сега значи "командир", а от същия пехлевийски произход е и добре известната ни дума от османския период ферман.

Хехе, тя трае общо 1000 години.

Титлата ВУЗУРГ АРМАН ШАХ (велик цар на Армения) не може да свърши работа. Тя се появява само за периода на втората половина на ІІІ век, по времето когато Армения е временно сасанидски протекторат. Едиственият случай преди това (след това няма) арменски цар да носи такава титла, е Тигран ІІ (95-55 пр.Хр.), който разбива партския месопотамски цар Готарз и го принуждава да му отстъпи титлата "велик цар". Но титлата отпада от арменската корона след смъртта на Тигран. Надали обаче Сасанидите през ІІІ век са направили такъв реверанс към арменците на базата на събития, случили се 300 и повече години по-рано. По-скоро става дума за реверанс към аршакидската традиция в Армения. Според партската йерархия арменският аршакидски цар е втори в империята на Аршакидите и теоретично ако партският клон загине, арменските Аршакиди имат право на престола. След като Армения става сасанидски протекторат, сасанидските престолонаследници са изпращани да я управляват преди да поемат властта, тоест по своебразен начин привидно е възстановена старата аршакидска йерархия. Арменските сасанидски царе са носели титлата ВУЗУРГ АРМАН ШАХ, защото са били персийски престолонаследници. Този сасанидски ход може да се обясни също така с факта, че до средата на ІV век персите са много предпазливи в промяната и изкореняването на партските традиции. Явно не са се чувствали достатъчно сигурни във властта си. До средата на ІV век например партските аристократи от великия род Сурен продължават да заемат старата длъжност по полагане на короната на главите на царете при коронясването им, каквато привилегия са имали от столетия и която е засвидетелствана в средата на І век пр.Хр. Дали тази привилегия е била прилагана в действителност е отделен въпрос. Край на оф топика.

23. Апиан (Апиан Александрийски). "Римска история" (на английски език). http://www.livius.or...ian/appian.html

Не ти трябва да го знаеш този език, има си успореден текст на английски. Kana значи "с какъв" http://www.avesta.org/ka/yt15sbe.htm 54.kana thwãm ýasna ýazâne kana ýasna frâyazâne kana thwâ ýasna paiti heñkereitish ava-hishtât vayush aurvô uskât-ýâstô derezi-ýaoxedhrô berezi-pâdhô perethu-varô perethu-sraonish anâxrvidha-dôithre ýatha anyåscit xshathrât xshayamnå hamô-xshathrô-xshayamnå. 54.'With what manner of sacrifice shall I worship thee? With what manner of sacrifice shall I forward and worship thee? With what manner of sacrifice will be achieved thy adoration, O great Vayu! thou who art high-up g.rded, firm, swift-moving, high-footed, wide-breasted, wide-thighed, with untrembling eyes, as powerful in sovereignty as any absolute sovereign in the world?'

В навечерието на 1000 г. сл.Хр. поповете в цяла Европа също са се вайкали, че иде краят на света. Пък те дойдоха кръстоносните походи. А и, както знаем от една вчерашна тема, чакаме не грамадна планета, а извънземните.

Че е любител, такъв е, не му чета нещата, които е пуснал в интернет, но забележката на Авитохол_165 за предложеното разделено четене канас ауци ме накара да си спомня нещо интересно за дагестанските "хони" към 680 г., оставено век по-късно от Мовсес Каланкатуаци: "Като решили единодушно това, изпратили при епископ Исрайел един от великите князе на име Аучи, който бил натоварен с тарханската длъжност и сенекапета* Чаткасар." В някои преводи и при някои автори направо може да се срещне "Аучи тархан". Тюркофилите за по-лесно четат името като Авчи и оттам с една крачка се мятат на обяснението авджи, тоест "ловец", но на мен това ми се струва с оглед на предложеното разделено четене канас ауци за не съвсем сигурно обяснение. Не бих се изненадал ако Каланкатуаци, който все пак пише стотина години след събитията, е възприел като лично име титла (компонент от титла) аучи. * Сенекапет (арм.) - секретар, но смислово е по-близко до думата "камерхер", доколкото сенекапет букв. значи "началник на стаята".

Глишев, друже, имало е нещо като степна императорска титла. Навремето нашият приятел Цуки понаписа някои интересни неща под надслова "борба за короната на степната империя", но и аз ще добавя нещо от моята скромна милост. По мое скромно мнение е имало някога 3 властово-йерархични центъра на имперски престиж. Единият е добре известният римо-византийски център, който ражда идеята за йерархията на владетелите в рамките на византийското императорско семейство, начело с върховния и единствен законен император - (източно)римския. В тази система, както добре знаеш, начело е римският/ромейски император, който яростно брани своето първенство от посегателствата на Карлвеликовци, Симеоновци и Отоновци и който раздава титлите на останалите монарси (поне теоретично). Смятам, че подобна престижна имперска титла е имало и на изток. Борбите за нея бих нарекъл условно "борба за короната на Иранската/Персийската империя". Първите ирански "императори" са монарсите на мидийците. През VІІ-VІ век пр.Хр. мидийците задават културните и прочее модели сред южните иранци, а персите са основно попивателна на мидийските разбирания поради простата причина, че са били доста по-изостанали от тях в културно отношение. В средата на VІ век пр.Хр. Ахеменидите организират един вид вътрешноирански преврат и овладяват станалата вече престижна след голямата мидийска експанзия корона на Иранската империя. Ахеменидите задържат короната над 200 години и я губят със смъртта на Дарий ІІІ. Интересното е, че след гибелта му към нея протяга ръка Александър Македонски, който се представя за наследник на Дарий. Когато той умира във Вавилон, короната на Иранската/Персийската империя се търкаля безстопанствена 200 години, но идеята за нея явно не е била заличена, защото в един исторически момент претенции за тази корона изявяват партите, които я притежават до 224/226 г., когато поредният вътрешноирански преврат я дава в ръцете на Сасанидите, които я монополизират за над 400 години. Допускам (чисто хипотетично), че е имало и северен еквивалент на "борба за короната на Иранската империя", която с основание може да се нарече "борба за короната на степната империя" и в която първите играчи, претенденти и притежатели на тази корона са кимерийците. През VІІ век. пр.Хр. те са повалени от скитите, които стават доминиращата сила в степното пространство между Днепър и Волга и които (само предполагам) поемат тази степна имперска корона. След като са ударени от сарматите, вероятно тази корона е преминала в техни ръце до момента, в който идват хуните към 370 г. С тяхната хегемония тази корона на степната империя от иранска става вече "интернационална", тоест общономадска. Смъртта на Атила и рухването на империята му оставя короната на степната империя без притежател. Нещата се променят с идването на аварите столетие по-късно, които оглавяват на свой ред степната империя с титлата каган/кан (а не хан, забележи това, друже Глишев!!!). Тук вече не се наемам да споря дали аварският монопол върху номадската имперска корона е бил разбит от западните тюрки или не. Не мога да преценя и дали Кубратовата експанзия също така разбива аварския монопол върху притежанието на тази корона, но със сигурност новата сила между Днепър и Волга - хазарите - слагат ръка на нея през VІІ век. Българският случай е малко по-особен. Сведенията за появата на титлата кан (кана, канас, няма значение в случая), както и каган ("Михаил каган ") са не по-ранни от първата четвърт на ІХ век и съвпадат по време с рухването на Аварския каганат. Това съвпадение подсказва, че престижната имперска титла е преминала (поне западно от Днепър) в български ръце. В заключение, друже Глишев, ще добавя, че степната имперска корона също е имала своята владелелска йерархия. Подобна на византийската и тя явно е била основно теоретична (което вече ще даде отговор на питането ти за разликата между титлите на суверенни владетели), но начело е бил каганът/канът, след него вече всички други (хан, елтебер, бег и т.н.).

Panem et circenses. Понеже panem-ът става все по-малко, ще се набляга на повече circenses за английския плебс, че да не мисли как му се влошава жизненият стандарт.

Това обаче са все победи с локално значение. Нито ромеите си връщат Египет, нито Кипър, нито Армения. Впрочем Кипър кога окончателно е изгубен от ромеите? Имам някакъв спомен, че през 695 г. (?) Юстиниян се договаря с арабите да делят доходите от острова по равно. Аз както знаем, съм с ограничен светоглед, та затова питам.

Тоест нашата фрегата ще има ролята на модератор, пардон, мъдеклатор.

Употребата на "кан" вместо "хан" има етно-културна натовареност, защото оттласква от хуно-тюркския свят. Така че аналогията с "цар" и хиперкоретното "цясарь" не е уместна. А и "хан" значи "вожд, княз", докато "кан" е "император". Все едно да наричаш византийските или немските императори rex.

Недей да лицемерничиш, знам, че му вярваш на Сичин.

Преди 674 г. ромеите имат ли сухопътни победи срещу арабите?

Тоест? Подменен скелет или фалшива реконструкция на лицето?

Не могат. Обаче ще те помоля като човек ровещ се в източноримския вермахт да дадеш някакво обяснение защо десетилетия наред чутовните ромейски стратиоти търпят поражение след поражение от арабите и как така същите ромейски богатири са разбити при Анхиало от Тервел, обаче пък арабите, които бият наред ромеите, дават 22 000 убити срещу българите при Цариград. Нещо май ромейският професионален вермахт не е на особено високо ниво през VІІ и началото на VІІІ век и Брадатият затова клеква пред Аспарух, защото знае, че и в последващите сражения добро не го чака.

При Бешевлиев има даден и латински запис на владетелската титла: canna taban. (Първобългарите, стр. 27) Така че като спорите дали е канас юбиги или кана сюбиги, имайте го и него предвид. При Иречек е дадена градацията на титлите в Codex Cumanicus: imperator – can; rex – soltan; princeps – beg; armiragius – ceribasi; curia – orda; torcimanus – telmač; mercator – boxargan etc.

Кметът на Пловдив свика службите, убеден, че България влиза във война с Либия "По всички международни правила чужд боен кораб навлезе ли в териториалните води, това означава война. Затова свиквам всичките шефове на службите за сигурност в Пловдив. Защото влезе ли "Дръзки" в териториалните води на Либия, ние на практика обявяваме война." Това заяви кметът на Пловдив Славчо Атанасов, цитиран от dariknews.bg. Ден по-рано фрегатата "Дръзки" беше изпратена официално от пристанището в Бургас, за да се включи в операцията на НАТО "Обединен защитник" за налагане на оръжейно ембарго срещу Либия. Фрегатата няма да влиза в териториалните води на Либия. Ще изпълнява задачи по патрулиране и проверяване на съмнителни морски съдове, многократно обясниха от министерството на отбраната. Службите оцениха риска за българските военнослужещи като нисък. Кметът Атанасов обаче заяви пред медиите, че градът може да стане потенциална мишена за терористични атаки. "И нали се сещате кои ще са потенциалните мишени в България - това, разбира се, ще бъдат големите български градове. А Пловдив като втори по големина град при започване на война е потенциална мишена", смята кметът. Затова свиква утре регионалните шефове на ДАНС, НСБОП, полиция, пожарна и Гражданска защита и ще им предложи да се създаде кризисен щаб за изработване на стратегия за опазването на града. По думите на кмета "оттук нататък, ако си мислите,че терористите са толкова глупави, че да не се усетят как да реагират, много ги подценявате". http://www.dnevnik.b..._che_bulgariia/ "И нали се сещате кои ще са потенциалните мишени в България - това, разбира се, ще бъдат големите български градове. А Пловдив като втори по големина град при започване на война е потенциална мишена". Най-достойна мишена ще е самият Славчо. Да се пази от снайперисти, отстрелващи луди говеда и други едри чифтокопитни. Искрени съболезнования на Ка40, Историк, Лилавка и всички останали пловдивчани във форума за късмета да случат на такъв градоначалник.

В староруски насельник и насильник се употребяват като дублетни форми и двете означават "поселник, заселник". Друг е въпросът, че в Повесть временных лет" се говори за заселване на българи по Дунава преди времето на Ираклий, тоест преди 610 г. Ей го е целият откъс в превод на болгарский: "Когато славяните, както вече казахме, живеели по Дунав, дошли от скитите, тоест от хазарите, така наречените българи и се заселили по Дунава и били поселници сред славяните. После дошли белите угри и наследили земята славянска, като прогонили волохите, които още преди това завзели славянската земя. Щото тези угри се появили при цар Ираклий, който ходил на поход срещу персийския цар Хосрой. В тези времена съществували и обрите, воюващи против царя Ираклий и за малко да го хванат. Тези обри воювали и против славяните и много мъчели дулебите – също славяни и вършели насилия спрямо жените дулебски: ако тръгне някъде обринът не позволявал да запрягат кон или вол, но заповядвал да впрегнат в талигата три, четири или пет жени и да го возят – [него] обрина... След тези обри дошли печенегите, а след тях черните угри през Киев, но това било по-късно – при Олег". 1. Бели угри = ? 2. Волохи = власи, т.е. останките от романизованото население. 3. Обри = авари. 4. Черни угри = маджари.

Хайде да ви улесня спора за процента мобилизирано население при българите. Според Йоан Скилица в 1048 г. владенията на печенегите вече обхващали само 11 района на дясната половина на държавата и техният брой бил 800 000, тоест по средно около 72 000 души в район. По традиция в степните империи базата на административното деление на държавата е била способността на даден район да изведе на бойното поле "тюмен" – военна част от 10 000 души. След като от даден район при средно негово население от около 72 000 души е трябвало да се наберат 10 000 бойци, може да се пресметне, че в армията е бил мобилизиран всеки седми човек.* Ако отворите Бичурин, ще видите, че в държавиците в Таримския басейн пропорцията мобилизирано спрямо общо население е била още по-голяма - 1:8. * Омелян Прицак. Печенегите. Пример за социална иетническа трансформация. Ави-Тохол. Кн. 5, 1996

Това е далече от всякаква нАучна достоверност. Както беше показано в абсолютно истинния исторически филм "Денят на владетелите", още Омуртаг е имал за жена славянка с хубави цици, та какво остава за Последния българин, който не е бил по-прост от Омуртаг да бяга от хубавото. В "Житие и страдание грешного Расатия", късен текст, писан в Антско през 1113 г., се казва дори, че Расате Борисович бил 75% ант - 50% по майчина линия и 25% по бащина.

Дукс Корифи Кристос*, любезний, след като се почупи да обясняваш в 200-300 поста колко надежден източник били старчоците Никифор и Теофан и как трябва да им вярваме дума по дума, значи трябва да вярваме, че всяко окензване на византийски император против българите и къде ли не е ставало по божие попущение. Чудя се как ли за гръчките писачи превземането на Преслав от Цимисхий не е станало също по божие попущение. Или по божие попущение стават само гафовете и катастрофите, останалото не. Бая божии попущения се събират за ромеите между 680 и 927 г. Любезний, при толкова писане, дето го изписа за тази битка, как не ти мина през ума, че хората на Аспарух може да са разиграли театро с уплахата си от гъстите ромейски редици (дето я били 20 000, я не ), за да ги вкарат в капан. Чудя се що ли дедо Теофан и дедо Никифор са толкова лаконични в описанието на битката за разлика от един Прокопий, който дори описва какъв бил конят на любимеца му Велизарий. Ама Велизарий не е имал свой "Онгъл" в Италия... * Както се превежда на източноримски граф Монте Кристо, съвпадението на Корифи с друга дума на български е случайно, ще се караш на гугъл преводача.

Торн, драги, след като смяташ, че българите едва ли са били повече от 100 000 души, какво правим? Питам, защото по писмени данни (не само византийски) славяните в Мизия са 7+1 племена, а археологически е установено, че едно славянско племе в най-добрия случай е наброявало 20 000 души. Ка40 пък ще заяви, че в Мизия към 681 г. от старото население я е било останало нещо, я не (и съм склонен да се съглася с това). И какво излиза? Че Аспарух взел, че със 160 000 славяни от Мизия и с под 100 000 българи направил държава, която след няма и 40 години начукала канчето на Маслама пред Цариград, устискала на пристъпите на бясното куче Копроним, резнала кратуната на Никифор Счетоводителя и изобщо докато попската душица Петър не преполовила мандата си, прекарвайки времето си в преписване на Евангелието, тази държава карала страшните римляни (сред които нямало грам римлянин и никой бъкел не отбирал от латински, ама нейсе, по паспорт римляни) 3 пъти да мерят преди да режат. Така излиза за мен от твоето мнение. За Българската планина. Ако всичките землища на българите са били в кавказките джендеми, не виждам как изобщо те ще се свлекат в равното, за да направят поход от 1300 км на запад чак до Дунава, а няма да се изтеглят още по навътре в планината. "Българската планина" вероятно е била част от личния домен на Аспарух, а не цялата земя на българите. В противен случай нямаше Йордан да ги споменава през VІ век в Придонието. Така че сметките, че българите били малко, щото живеели в планина не са основателни. За думата "мизерници". Вложил съм я в твоята уста като еманация на цялостното ти скептично и дори национално самопрезрително отношение към българския народ. За разлика от теб, драги Торн, по време поне на ПБЦ, че и дори през ХІ-ХІІ век, българите са имали достатъчно самочувствие и са знаели колко струват. Неслучайно в "Българския апокрифен летопис" от ХІІ век заселването на българите на Дунава е показано като боговдъхновено дело. В една от книгите си покойният Венедиков беше дал примери как византийците се вбесявали от неизменната българска надменност по техен адрес ("българите са винаги надменни") и как българите имали отчетливо чувство за месианската им мисия. Така че българите преди 1000-1200 години са си знаели цената и стойността и не са я изчислявали с едно елементарно мерене на пишките, пардон, на църквите с италианците, французите, каталонците и т.н. Същите не са имали в съседство неприятел от калибъра на Византия и реалната опасност да бъдат унищожени, които да изискват повечето от жизнените и материалните им сили да бъдат хвърлени в отстояване на независимостта им и оцеляването им.

Надушвам, че идва време за написване на лежерно-хумористична темичка за създаването на България в раздела Историческо моделиране, която да заеме достойно място до трактовките за покръстването, османското завоевание на България и Византийската империя в Индийския океан.