Aspandiat

Аз съм на мнение, че Република Македония (Скопие) ще им дойде много добре на фиромците. Съвсем ще се смахнат с това идиотско име и ще почнат да се сещат, че по-престижно е да са българи (каквито са и без това), отколкото скопци (може и с ударение на И-то). Защото ще е голяма пародия Александър Македонски да стане Александър Скопски. Освен ако тамошните сърбомани не ги натиснат да стават сърби.

Галахад, не бързай така да вадиш топора и да сечеш главата на Раич. Той не е бил такъв загубеняк, както се приема. Надежда Драгова в своя предговор към историята на Йован Раич характеризира този историк: той владее отлично латински, чете книги на немски и руски, разбира унгарски. Чете и вниква до най-малки нюанси в ръкописите на старобългарки и старосръбски, които открива по манастирите. Сам пише на литературния славяно-руски език, наложен от руските печатни книги като общ език за православните славяни. Превежда от латински на този език. Надежда Драгова добавя: "Йован Раич знае и може толкова много, че и до днес се употребява сръбската поговорка "учен като Раич". Поп Йовчо от Трявна в своите царски списъци е отбелязал българския владетел Волег или Либерт. Според единия списък той се възцарява в 490 г., а според другия в 502 г. Този цар е записан като Либерт I, а също и като Бузар, Буриша, Бузас, Бузан и от Йован Раич (баща му е бил българин от Видин, майка му е сръбкиня) в 1768 г. и на Либерт се приписва завземането на Мизия и управление между 489 и 502 г. При Раич обаче отсъства името Волег. Волег звучи твърде славянско, за да е носено от български владетел. На турски "буз" означава "теле" и от това вече става ясно кой е този Волег. Явно поп Йовчо е решил, че Бузан, Бузар, Бузас у Раич идва от турското "буз" "теле". Това му се е сторило прекалено, тъй като самата мисъл българите да имат нещо общо с вековния турски поробител е била кощунствена. Затова по напълно звукова прилика с "буз" поп Йовчо е превел (сиреч славянизирал) оригиналното име Бузан на Волег, т.е на "вол, теле". Тази дешифровка се допълва и от хронологията, защото в 488 г. българинът Бузан загива в битка срещу остготите. Ако се отчете този преводен метод и се продължи с прилагането му, нещата стават още по-интересни. Раич, а оттам и поп Йовчо, посочват и второ име на Бузан – Либерт, което на пръв поглед е абсолютно неясно. На латински обаче libertus означава "освободен роб, бивш роб". Защо Бузан е наречен "роб", освободен роб"? На старогръцки δουλος (дулос), а оттам и в латински dulus означават "роб". Раич е открил в някой неизвестен нам латиноезичен извор съчетание Бузан Дуло (Busanus/Busan Dulus) и понеже е решил, че славният българин не може да бъде роб, го е заменил/превел като Либерт, идващо от латинското libertus. Така вместо оригиналното Busan(us) Dulus (Бузан [от рода] Дуло) Раич ни е оставил след "поправката" си Бузан–Либерт. Не е невъзможно да се установи произходът на латинскоезичния източник за въпросния Бузан, ползван от Раич. Определено не става дума за автор, включен в ЛИБИ. В нито един византийски или западен документ не се посочва българското родово име Дуло, било защото не се е знаело, било защото не е представлявало интерес. Единственият документ, споменаващ за него, е от домашен произход и това е прочутият "Именник на българските владетели". След като Дуло (Dulus) е засвидетелствано в латиноезичен документ, най-вероятно той е бил съставен от българи-католици. До подобни документи е имал достъп и Блазиус Клайнер.

Мартеницата се връзва на дясната ръка, а не на лявата, както днес се прави погрешно, щото "сърцето било отляво".

В западноевропейската история може би наистина не се срещат често такива избивания, но на изток е била честа практика. А българите идват от изток. През ІV век например няколко арменски рода така си отиват от сцената на историята - за бунт срещу царя.

Мда, руската терминология е уникална. За тях "древно" е всичко руско до ХІV век. На какво да ги правим хорицата, като имат някакво подобие на държава от 60-те години на ІХ век, чието наследство днес Киев и Москва не могат да разделят.

В интерес на истината Петър Добрев никога не се е сериозно занимавал с въпроса за датирането на преселението на Вунд и изобщо с българите в Кавказ и южно от него. Навремето доста безочливо преписа (изплагиатства) в една своя статия тезите и аргументите на проф. Атанас Стаматов от неговата "Tempora Incognita...". На въпроса ми към последния дали това не го дразни, Стаматов, който е ларж човек и не е дребнав, ми рече: "ами преписал, какво да го правим, да е жив и здрав", или нещо от тоя род беше.

1. Не, няма никакво ясно разграничение между "българи" и "славяни", има единствено разграничение между "славянски език", "славяни", "славянски азбукарчета" и "български княз". Преди време пуснах във форума достатъчно цитати от извори, от които личи, че Борис І е бил силно съпричастен към дейността на светите братя Кирил и Методий. За съжаление не помня в коя тема беше постът ми, отдавна беше, а наново не ми се пише. 2. Ами съвсем логично е защо Черноризецът не нарича гръцката азбука "черти и резки" - по негово време тя не прилича на "черти и резки". Освен това през ІХ век гръцката азбука и език са свещени, защото чрез тях се слави християнският бог. 3. Има. Етнографът Райко Сефтерски още преди 10 години работеше по труд със заглавие "Руника булгарика", в който той смяташе да публикува всички рунически надписи, до които се е добрал през десетилетната си научна и събираческа дейност. Не става дума за известните каменни надписи, а за знаци върху рогове и други предмети на бита. Не знам какво стана с това изследване и изобщо дали човекът е още сред живите, защото още тогава беше на преклонна възраст.

Дано поне аз съм те убедил, че преселението в Армения е станало в края на ІІ век след Христа, а не в края на ІІ век преди Христа.

Наясно ли си изобщо какво науката разбира под "клиновидно писмо"? Май изобщо не.

Би могло да е така. Повече от "би могло" не мога да кажа, защото не разбирам от археология, за да кажа твърдо "да" или твърдо "не".

1. Всички в епохата на кирилометодиевото опиянение и възторг пишат "славяни", а не "българи". Мисля, че няма да твърдиш, че към 900 г. от българите в държавата и папер не е била останал и България се е превърнала в Славиния магна. 2. Какво очакваш от християнски автор, който е скъсал и на нож с езическото минало. За него старите руни са точно това, каквото са и за един съвременен наблюдател - черти и резки. 3. Нормално. Старите знаци са геометрични знаци и е съвсем логично да са били чертани, а не изписвани. Друг е въпросът, че нашите хора надали са имали азбука в съвременния смисъл на думата, а вероятно е било идеографско писмо. Интересна в тази връзка са някои маджарки данни от Късното средновековие за секлерите в Трансилвания. Трансилванският военен администратор Г. Вайт през ХVІ в. пише за тях: "Езикът и носиите на секлерите са маджарски, а в писмеността си служат с такива особени знаци, някои от които просто означават цяла дума, та даже и цяло изречение". Нещо подобно твърди за секлерите и маджаринът Ищван Самошкьози (1570-1612г.) в етнографския си труд "Analecta lapidum": "…знаците се сплитат в изкусни съчетания и с малко от тях може да се изрази много съдържание". Що се отнася до това дали славяните били оставили част от знаците, горе Зитко беше отбелязал съвсем уместно, че колкото и да се пънат, досега славянски "руни" не се открити. Като излезе нещо подобно от територията на Чехия или Полша, тогава на дневен ред ще стои предположението, че славяните у нас били оставили някакви знаци по камъни и грънци.

Мириджинян не доказва нищо, само си чеше езика. А и как ще съчетаеш твърдението на Мириджинян, че "главным среди использованных Хоренаци источников является книга автора III—II веков до н. э. Мар Абаса Катины", след като приемаш, че преселението е било станало в периода 127-114 г. пр.Хр. Ами че бедният Мар Абас трябва да е писал за събития след смъртта му от... оня свят. Мар Абас е живял през ІІІ век след Христа. Не е лошо да се знае, че в частта си Colchis, Iberiae, Albaniae, Armeniae Maioris situs (Asia Tabula Tertia) Птолемей споменава за областта Басеан (като Basilisene/Basiane), от която бил отделен административно Вананд, но не споменава Вананд. Птолемей се е споминал през 168 г. и това, че не споменава за никакъв Вананд отново говори против всякакви преселения през ІІ век преди Христа.

Твърдението, че преселението е станало през ІІ век пр.Хр. не може да се докаже. Ще съм кратък, че ме мързи да пиша. Хоренаци съобщава, че партският цар Аршак Храбри изпраща своя брат Валаршак като цар в Армения, а в дните на Аршак - сина на Валаршак, били дошли българите на Вунд. По принцип Хоренаци е скаран с хронологията, особено за събития отпреди ІV век. Валаршак и Аршак са събирателни образи на няколко царе. Валаршак е съчетал черти от Тигран ІІ (95-55 пр.Хр.) и първият период от царуването на Сохемос Тигран (140-161/162 сл.Хр.), известен на старите арменски историци само като Тигран, а Аршак е съчетал черти от Артавазд ІІ (55-34 пр.Хр.) и Валарш ІІ (185-198 сл.Хр.). Отделно в историята за партянина Аршак и брат му Валаршак отчетливо личат събитията от І век сл.Хр., свързани с изпращането от партянина Вологез на брат му Тиридат като цар на Армения. Хоренаци отбелязва изрично, че Валаршак е царувал 22 години, а синът му Аршак - 13 години. Такова съвпадение в царуването има единствено при първото царуване на Сохемос Тигран (22 години) и Валарш ІІ (13 години). Не по-малко важен е още един момент. Във връзка със събития от 387 г. Хоренаци нарича населението на Вананд с израза "племето/народа Ванандаци или племето/народа на ванандците" (azgn Vanandac'woc'), тоест за писалия около 482 г. Хоренаци населението на Вананд е малко нещо етнически различно и обособено. Подобна картина за етническа различност на населението на Вананд се среща при Хоренаци и в описание на събития от 20-те години на V век. Ако преселението е станало във втората половина на ІІ век преди Христа, не виждам как преселниците могат да запазят някаква етническа самобитност за период от 500 и повече години. Това би могло да стане, ако преселението е станало например при Валарш ІІ в периода между 185 и 198 г. Относно твърденията, че преселението е било станало при Аршак ІІ (345-368), Аршак ІІІ (378-389) и дори Арташес ІV (423-428), те могат да бъдат само на хора, които си нямат хал хабер от арменските източници. Ако преселението е станало по време на един от трите посочени царе, какво прави тогава родът Ванандаци във Военната грамота в групата на Северния военен окръг около 330 г. Или пък защо ще му на свети Григорий Покръстител да създава малко след покръстването на Армения в 301 г. епархия с име Вананд.

Я посочи някой сериозен изследовател на проблема. Гюзелев ли, който познава текста на Хоренаци...в сбит преразказ през руски?

Фружине, нищо лично, но нещо по-сериозно от Шок/Шоу, световния ционистки заговор и извънземните четеш ли?

Човек, който явно дори не е чувал за Codex Cumanicus, е най-добре много да се замисли, преди да прави подобно на горното категорично изявление. Още едно попълнение на раздела "Историческо моделиране".

Не разчитай и не се надявай.

Още едно попълнение на раздела "Историческо моделиране". По липса на раздел "Историческо манипулиране".

Чел съм и трите тома на Бонев. Проблемът при него е (и не само при него), че дърпа чергата към себе си, докато за много от примерите му има повече от 1 (неговата) етимология. За мен лично е много странно как може да съставиш едно 20 или 30% от етимологиите си на базата само на една дума - "праславянското" (разбирай тракийското) АП - "вода".

И тази теория кой я е лансирал?

Тази тема май е добре да носи заглавие "Спамът в битката при Онгъл". Нерде Онгъла, нерде Никифор Геник.

Как не те домързя да изпишеш толкова дълъг пост, който ще има ефект равен на 0 (словом нула) върху автохтонските тикви?

Всъщност, Аеций, германците вероятно са били не по-малка заплаха за римляните през ІІ век, обаче легионите явно са им трябвали срещу по-опасни неприятели - сарматите в съседство с Дакия и Мизия и партите на изток. Виж например, че по източния лимес в сравнение с предходното столетие броят на легионите е удвоен.

Като гледам статуетката, клинописа по нея и самата й стилизация, това не е шумерска статуетка, мисля че не е и акадска, а най-вероятно вавилонска. Тоест бих сложил горна граница 1500-1600 г. пр.Хр., а за долна - всяка възможна дата до 500 г. пр.Хр. Най-вероятно е статуетка на божество, стояла в дом, а не в храм. В СУ има в Центъра за източни езици и култури катедра по "Арабистика и семитология". Евентуално там някой би могъл да се опита да разчете надписите. Това изобщо не е сигурно. Още през 80-те години по Саддамово време клинописни плочки са стояли на купчини в руините на древните месопотамски градове, без да са прибрани в хранилище, каталогизирани и разчетени. Без проблем който е имал желание по време на екскурзия е можел да свие нещо. Проблемът е било минаването на границата, но ако си с дипломатически статут, изнасянето е било без проблем. След 2003 г. в Ирак е пълен хаос, така че на нашия войник изобщо не чу се е налагало да краде от музей, просто се е навел и е взел каквото му е харесало. Зависи. По-добре откраднато и изнесено в чужбина, отколкото натрошено от някой ислямски фундаменталистки талибан.

Само че става точно обратното. Никифор е разбит и се задължава да плаща джизие от 3 номизми лично на Харун ал Рашид - символичен, но унизителен данък.