Aspandiat

Тук вече много газиш лука, защото влизаш в открит конфликт с представителите на торново-монтекристовската школа,* застъпващи становището, че българите на Аспарух са били една малобройна (15 - 30 000) шайка от мизерници и императорът и той без да знае защо се е вдигнал чак на майната си в папура и жабурняка да се разправя в нея. Бел. авт. Идейните позиции на тази школа не са монолитни. Торновисткото крило в нея застъпва подобно на манихеите крайно песимистичния възглед, че българите са били мизерници и загубеняци още от време Авитохолово чак до време Бойково и Първаново. Крилото на монтекристовистите е на по-умерени идейни позиции (като българските богомили) и неговите представители смятат, че българите не са били чак такива мизерници, но принципно не са имали никакъв шанс против доблестните източноримски свръхпрофесионални войски, обаче неведомата намеса на Небесата взела ума (но не и смелостта!!!) на Константин Харизматичний и обрекла изначално предрешената кампания по изтребването на "мръсното и мизерно" българско племе на неочакван крах с последици, които чак Василий ІІ Мизерникоубиец успял да ликвидира.

И кой ще тръгне да бяга, ако не го гонят. Или Аспарух е участвал с уногундурите си в прочутото навремето рали "Хумара-Онгъл".

По гюзелево-димитърангеловското безсмъртно учение единствената ежеминутна цел в живота на българите е била да мислят как да подредят живота на славяните по най-добрия начин в собствената си държава. А след това свършили това богоугодно дело и спасили от тежкия ромейски ярем всички славяни от Костур до Бабадаг, българите седнали и се замислили "как да направим, че да се претопим в славянското море още преди Първия конгрес на СКП-с (Славянската комунистическа партия-съединисти) от 864 г." Но тъй като в редиците на ПБСП (Прабългарската социалистическа партия) начело с Расате Борисович имало мнозина, които клонели към широкия социализъм, и не били идейно дозрели за този велик акт, се наложило Борис, известен и като Последния българин, да предприеме известни репресивни мерки от физическо естество, щото това единение, пречещо и на българо-антската дружба (която, както знаем, е от векове за векове), да стане факт и да преживее всички изпитания на времето. След като Последният българин сторил това прочистващо дело, всички пречки за построяването на АЕЦ "Певки" от страна на Киеватомстрой отпаднали окончателно.

А това? "И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубраат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там." "Ашхарацуйц" (разширена редакция, Венеция 1881 г.)

Хвала на василгюзелевщините, димитърангеловщините и прочее българо-медиевистични фентъзита.

Тия данни не са ли обаче от ІХ век?

И каква е тогава според теб етимологията на нашето "сур" (но не "сив", а в другите значения)?

Според мен се намира във връзка със средноперсийското suhr и авестийското suxra - "червен". Афганското sūr "червен" е още по-близко фонетично. Сакското suraa има смисъл на "чист", а древноиндийското śukra-, śukla означава "ярък, блестящ, бял". Ако нашето "сур" се свърже с руското серый "сив", няма обяснение на фразата "сура ламя" ("сива ламя"). Ако разтълкуваме "сура ламя" не като "сива ламя", а като "червена ламя", в смисъл на "огнена, огнедишаща ламя", нещата вече си идват на мястото. В тази връзка, може да се дадат и още примери, освен този на Расате. В село Доброславци, Софийско сур значи "ръждивокафяв", което се доближава твърде много до семантиката на примерите от иранските езици ("червен"). В Троянско сурулинкъф (суруляф) означава не "сив", а "сивокафяв". Още по-интересна е семантиката на думата сýрна в Кюстендилско - не "сива", а "малко затоплена" ("сýрна вода").

Няма такова животно като персийска тежка пехота. Персите са ползвали в ограничено количество согдийски тежки пехотинци-наемници, но основната част от пехотната им армия е съставена от набрани насила зависими селяни, на които е дадено по едно копие и им е казано "напред момчета.... срещу легионерите".

Мда, Ги е готин тип. Но не вярвам да са го закрили (форумът де, не Ги ). Вероятно е някакъв голям технически проблем. Тюх, че ми изгоря една алтернативка там от областта на османските завоевания на Балканите и маджарската политика. Язък и за Ферхонде Баязидовна.

1. За мининума от 4,50 на писмен за допускане до устен изпит е така. 2. За оценка от дипломата минимум 4,50 трябва да си намериш и правилника за дейността на съответния университет, за да видиш дари няма някакви допълнителни условия. А най-добре е да отидеш на крака до "Отдел докторанти" или както там се води и да попиташ секретарката. Но е съмнително изобщо да бъде допуснат някой до кандидат-докторантски изпити, ако успехът от дипломата му е под 5,00. Или дори под 5,50. Това с докторантите с диплома 3,00 ми се струва направо невъзможно. Дори и при опасност мястото да остане незаето поради това, че единственият кандидат има успех 3,00. ВАК няма, но би трябвало вече да е излязъл или скоро да излезе Закон за приложението на Закона за академичните степени и длъжности. Дотогава реално нещата са замръзнали. http://www.econ.bg/l...blika_bulgariya

Човече, какви 15 000 стрелци. Трябват ти 5 засади от по 200 души на високо и още 2000 женици да им носят нови стрели и да видиш колко от доблестните стратиоти ще стигнат живи и здрави до Мизия.

Я мини през Върбишкия проход в походен строй разточен на километри като змия, като когато началото на колоната ти спира за почивка, краят й тръгва да върви, а пък аз ще наредя през 500 метра от двете ти страни по 200 стрелци на високото и ще видим с колко души ще стигнеш от Адрианопол до Преслав.

Тежката конница не е от най-бързите в бой. Като придвижване си се придвижва като леката - никой не пришпорва коня си в походен строй.

Ми Митак, както си написал предния си пост, се разбира, че Константин ІV нямал тил. Варна може да е била читава, но старопланинските проходи надали са били под контрола на византийците. Положението на Варна е било както при Калоян преди 1202 г. - преден пост в Мизия, който може да получава подкрепления по море само. Константин, за когото конницата е най-ценната част от армията, е предпочел да я прехвърли по море, а пехотата да рискува с преминаването през старопланинските проходи. Нали Графа 200-300 поста напред ни убеждаваше, че византийците дори и да бъдат разбити, понеже имали супер военна система, след година пак можели да изкарат нова армия. Това може и да важи за пехотата, ама с кавалерията нещата не са така, щото тя е най-скъпият инструмент за водене на война във всички държави.

И аз това се чудя. Бях пускал преди някъде във форума една аналогия, но ето я пак. Прави впечатление, че същата атакуваща стойка - хванато с две ръце дълго копие без щит - откриваме и при източните катафракти, и в един български графит от времето на ПБЦ.

Щяхме, щяхме пак да дращим по неовизантийските форуми, защото компютърът щеше да е открит от някой си Йоанес Атанасиос.

Защо да няма тил - най-близкото сигурно пристанище е Месембрия, по онова време със сигурност във византийски ръце. Така че конницата може да е била натоварена (натоварвана) в този град, а оттам за 2 денонощия с божията помощ, дето се вика, все ще преплават благополучно 300-350 км. Понеже темата се завъртя около византийската конница, дайте малко да раздвижим темата в посока на суша какво са можели да й противопоставят българите. Завчера прелиствах по друг повод патриарх Никифор и се натъкнах на едно сведение, определено заслужаващо внимание. Става дума за българското нашествие в Тракия от 712 г. В съобщението на Никифор се говори за "тежковъоръжена българска войска". Доколкото успях да се ориентирам, в гръцкия текст е използвана думата "оплитес", което смислово значи "тежка пехота". Своевременно писах на наш Тироглифос за помощ, но още не съм получил отговор. Затова ще си позволя малко да наукоблудствам. През 712 г. никое славянско племе не е имало тежка пехота, не знам дали изобщо до 1300 г. някой славянски народ е имал тежка пехота. Така че версията за славянска тежка пехота в състава на българската войска отпада. За собствено българска тежка пехота също не може да се спекулира, защото българите идват от места и с тактика, която предполага добра кавалерия (особено конните стрелци) и много слаба пехота. Така че според мен остава вариантът сведението на Никифор да се тълкува в смисъл на "тежковъоръжена българска конница". Какво обаче следва да разбираме под това не е ясно (поне за мен). Дали става дума за конница от типа на сарматските катафракти или просто конни стрелци с халчести ризници..... Ето и снимка на откъса от Никифор за справка. Намира се в ГИБИ ІІІ.

Ми, Митак, Константин V през VІІІ век явно щото е бил малоумен, постоянно праща конница по море срещу българите и 2 пъти (или май бяха 3, Йончев да ме поправи) флотата му заедно с войската героично загива в буря. Впрочем ако не са били тия бури, сега щяхме да дъвчем битката при Онгъла в неовизантийските форуми на гръцки.

Само че преходът Baxdi > Baxli (d/t > l) е невъзможен лингвистично. Преходът d/t > l се наблюдава, ако d/t се намира след гласна. А в Baxdi -d- се намира след съгласна. Така че връзката Бахди (Бактра) > Балх/Бахл няма как да се изведе.

И най-жълтият контур на картата какво илюстрира? Областите, които хазарите са плячкосвали ли? Щото Задкавказието не е било под хазарска власт никога.

Стига с тези етногенетични забежки. Темата е за това, че край Онгъля шум се вдига, лъскат саби, щитове.

А дали това е винаги безпогрешен подход? В тази връзка има едно много хубаво фантастично разказче на Юрий Гуревич - "Осемнулевите". Понеже е издаден в един сборник у нас в далечната 1969 (или 1967) г. трудно ще го намериш, но ще ти го преразкажа, спамейки безбожно. Главният герой попада на една планета, където живеят само роботи. Делят се според това колко броя блокове с мозъчни клетки имат - най-долу са 6-нулевите, полудебили и бачкатори, над тях са 7-нулевите, 8-нулевите вече съставляват гръбнака на роботската "научно-техническа интелигенция", 9-нулевите са професори. Роботите още от конвейра биват научавани, че техен създател е Аксиом Велики, който е всезнаещ с безброй нули. Той дава аксиомите, а те са: "Да опознаваш е добро, да не знаеш е лошо. Две по две прави четири". Всеки ден роботите се отправят на задачи да събират информация, която накрая предават по кабел на великият електронен мозък Аксиом. Ако информацията се окаже с висока степен на новост, роботът преминава в по-горен разред на нули, ако не - е разжалван. Та землянинът попада неволно на тази планета и е настанен от роботите за изучаване. Той се представя за универсален 10-нулев космически изследовател-пътешественик, защото в човешкия мозък има 10 милиарда неврона. В началото тримата му 8-нулеви събеседници (астроном, химик и биолог) го гледат със страхопочитание, но когато провеждат малък изпит, установяват, че землянинът нищо не знае (по техните разбирания знанието са безброй цифри, данни, статистики). Заключението им е, че той вероятно (съобразено и със скоростта на мислене, нуждата от почивка 8 часа на всеки 24 и необходимостта от периодично зареждане с енергия от органичен произход) не е 10-нулев, а вероятно 6-нулев. Въпреки това е взето решение той да бъде изучен основно, защото за първи път "органогенен робот" попада на тяхната планета. Когато се устанява, че за пълното изучаване на землянина ще са необходими около 100 000 години, а той я изкара 70, я не, се събира консилиум от 9-нулеви професори биолози. Те започват да предлагат различни мерки, напълно идиотски от човешка, но напълно логични от роботска гледна точка - например землянинът да бъде бъде държан постояно приспан, да бъде буден за няколко секунди на ден и така да живее дълго, за да бъде изучен. Или пък клетките му да бъдат промити с киселина за изчистване на шлаките. Постепенно землянинът, превърнал се в заложник на роботите, почва да се дразни, защото въпреки всичките му опити да им докаже, че светът е относителен и 2х2 невинаги в живота е 4, роботите си знаят тяхното. Накрая те му издействат аудиенция при Аксиом Велики. Там землянинът разбира, че великият Аксиом е само един шмекер, машина, която постоянно ъпдейтва данните си с помощта на разпращаните роботи, но не може да мисли. Когато Аксиом пуска една лента с безкрайни нули и пита "Знаеш ли колко нули имам аз?", землянинът отвръща дръзко, че 1 милион пъти по нула пак е нула. На другия ден Аксиом Велики издава заповед "органогенният робот от низш клас" да бъде екзекутиран (разглобен) заради всяването на ереста на неверието в аксиомите и знанието сред поданиците му. Цялата нощ преди екзекуцията нашият човек пише есе за относителността на знанието - неща от рода на "4 души не значи 4 войници или 4 майки". На следното утро идват неговите трима 8-нулеви приятели да го отведат за екзекуция. Преди това го карат да прочете на глас написаното през нощта. След това мълчаливо го повеждат. Но тръгват неочаквано към мястото, където е кацнала ракетата на землянина. Там му казват, че са ретранслирали четенето му по цялата планета и всички 8-нулеви ще ги подкрепят, защото разбрали, че той не е враг на знанието, а го продължава и ги е научил не само да учат, но и да разсъждават. На сбогуване те го приветстват с думите "Много нули имаш ти - две по две - четири". Землянинът ги поправя "Около четири".

По данни от антропонимията от ХV-ХVІІ век може да се заключи, че в Мизия завареното население е било почти заличено, но е било оцеляло в значителна степен в Македония. За Тракия данните са твърде оскъдни, за да могат да се направят повече или по-малко сигурни изводи.

Ех, старче, прочете ли заглавието на темата - Армено-персийските войни ІІІ-V век, а не Римо-персийските войни ІІІ-V век. Накратко. До 226 г. за римляните Армения е васал, който трябва да козирува и да бъде буфер между римските владения в М.Азия и партите и нахлуващите от Кавказ племена. След въздигането на Сасанидите римляните се сещат, че поради династичната вражда между тях и Аршакидите Армения може да се превърне от васал във васал-съюзник. Римска политика между 226 и 370 г. спрямо Армения е движена от лайтмотива Армения да бъде закрепена и запазена на политическата карта. След покръстването на Армения през 313/314 г. (официално се приема датата 301 г.) и издаването на Миланския едикт от Константин Велики към римската политика спрямо Армения се прибавя и моментът с общата вяра, обединяваща двете страни против персите. Това обаче не пречи на Рим да защитава интересите си в Армения и ако някой тамошен цар реши да прояви повече самостоятелност (като Пап например), той бивал бързо вкарван в "правия път". В самата Армения християнството не се налага толкова лесно и безпроблемно, както дори и в сериозни четива може да се срещне. До 356 г. (събора в Аштишат) новата вяра е доста формална - например аристократите продължават да сключват кръвосмесителни бракове по стария ирански обичай с цел земята да не излиза извън рода и да се запазва кръвта на рода чиста от чужда кръв. Патриарсите (католикосите) можело да се женят и да имат деца, самият патриршески пост се предавал по наследство от баща към син в рода на свети Григорий Просветител - една практика, запазена от езическите времена, когато върховният жрец предавал поста си на сина си. До този събор не било забранено и многоженството. Покръстването на Армения вкарва страната в дълбоко разделение. Клирът и част от аристокрацията са настроени проримски и са истински християни. Друга част от аристокрацията е настроена проперсийски и е формално покръстена. За вторите съюзът (и подчинението) с маздеистка Персия е по-приемлив. Затова през ІV век именно сред втората групировка аристократи има отричания от християнството и връщане към маздеизма, въпреки че арменският маздеизъм е схизматичен (и дори еретичен) спрямо каноните на персийския маздеизъм. По традиция наложила се още през ХІХ век в арменската историография и белетристика втората проперсийска група аристократи е представяна в лоша светлина като вероотстъпници и предатели. Всъщност те в перспектива са били по-прави, защото персийската власт никога не стига до политика на съсипване на аристокрацията в покорените земи, на нейното икономическо и военно обезличаване, както правят римляните след 387 г. в своята част от Армения. Но лошият образ на проперсийските аристократи се дължи до голяма степен на това, че те са и прозороастрийски настроени, а арменците се гордеят много, че са първите християни и смятат (с основание), че християнството заедно с писмеността им ги е съхранила като народ през вековете, през които те са били под властта на чужди народи. В Армения християнството реално се налага бавно и трудно. До началото на V век например населението в планинската област Голтн (Голтън) продължава да е езическо. Има едно изречение у историка Йелише, от което личи, че в навечерието на Аварайрската битка против персите от 26 май 451 г. в редовете на арменската въстаническа войска все още има непокръстени хора: "И като издигнал [светият йерей Левонд] олтар, извършили пресветото тайнство, поставили купел и колкото оглашени имало сред войнското множество, всички се покръстили през нощта, а на зазоряване приели светото причастие и така се облекли в одежди от светлина като на великия господен [празник] Великден." Има и сведения, че християнството не е окончателно закрепено в Армения дори и към 60-70-те години на VІ век. Разделението сред арменското общество на проримски и проперсийски фракции след 641 г. се видоизменя в раздвоение между провизантийска (проримска) и проарабска фракция. Надявам се, че си доволен. А за хионитете - Щекн Ичр е пуснал тема за хефталитите. Хионитите през V век стават известни като хефталити, така че дискусията за хионитите - там, а не тук.