Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Aspandiat

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    6135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    145

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat

  1. Не е нужно да ти показва, имаш едни кръстоносни походи от ХІ-ХІІІ век, първи израз на новороденото единство на западно-католическа цивилизация.
  2. Може би пише нов капитален труд, посветен на българските империи в Монголия през 1700-1500 г. пр.Хр. Пълно е с неизвестни факти от китайските документи, само той има достъп до тях за наше съжаление. Дано даде поне повече и пълни цитати-преводи на хрониките.
  3. В интерес на истината етимологиите на имената на тази планинска верига (Хемус, Зигос, Балкан, Маторие, Стара планина) ме вълнуват доста слабо. Виж, за така дълго отсъстващия наш форумен другар проф. Иван Добрев това е живутрептящ въпрос.
  4. Той направо ще си направи ритуално самоубийство с тюркска сабя неръждавейка, изкопана от гроба на Кюл Тегин.
  5. Мен с това не мож' ме уплаши. Да му мислят Raven-ът и Глишооглу.
  6. В друго четене "Мене, текел упарсин" - "ще предам царството ти на персите". Само това за тебе, тюрковъден ортодокс такъв. Колега, не мога да не отбележа, че истинското четене е: "Мене тюркел царес" - "Ще предам царството ти на тюрките" Гилишоолу По мое най-скромно мнение, колега Иглишооглу, истинският прочит е "Мене тунгузел юртес" - "Ще предам юртата ти на тунгузите".
  7. 3. Или езиците на двата етноса са имали толкова общи елементи и сходства, че са се сляли така, че днес и да се утрепем, не можем да ги отделим във вида отпреди сливането им (в частност прабългарския).
  8. Можеш ли да посочиш заглавие и автор?
  9. И какво означава в тези говори "маторие"? Чуквам в гугъла на руски и ми изкарва разни " Маторные масла"
  10. Вероятно балкано-латинското име е било само Матурус и първоначално и българите са използвали само Маторие. После са добавили и "гори".
  11. Отдавна съм се питал и отдавна съм дал отговор поне за себе си. Маторие е остатък от балканския латински - maturus "зрял, възрастен" и името "Стара планина" е просто калка от балкано-латинското название.
  12. Един е Тангра и Йоло е негов пророк. Тенгри хану акбар.
  13. Нещата са отдавна документирани. Редом с плочата, описваща до най-малки подробности арменското потекло на Самуил, в мазето си държа и една обемиста плоча на клинопис, съдържаща текст със заглавие "Карнаме е-Зардушт". Датирам я към 1181 г. пр.Хр. Вярно, не е синхронен извор (за което ще прощаваш ), но вътре е описано всичко как си требе. Името Загрос е дадено от каситския (прабългарски) билге-каган (демек "мъдър каган", щото само той можел да чете вавилоница) Боздуган-Калпазан. Когато неговите касито-български войски замисляли през ХVІ век пр.Хр. нашествие в Месопотамия, той дръпнал следната реч пред своите багатури: "Юнаци мои, о храбри вознесенски орли, минем ли планината Загър, тоест минем ли зад планината (на касито-български думата "планина" е "гора" - бел. м. Аспандиат), ще нападнем Вавилонополис, Акадополис и Шумерополис. Решавайте вие: първо ще ги бием, а после ще ги е.ем, или първо ще ги е.ем, а после ще ги бием". Както съобщава "Карнаме е-Зардушт", от онзи поход била останала вавилонската поговорка "да те не хваща натясно българо-касит слязъл от Загрос".
  14. Толкоз са разбирали франкските тикви непоръбени.
  15. Ето още малко карти. Няма да им правя описание, на тях е написано за кой период са.
  16. Не е точно така, оказва се, че "книгата" на Йоло Денев е издадена не от "Тангра ТанНакРа", а от издателство "Тангра", което е всъщност издателство на самия Денев, сиреч самиздат.
  17. Като говорите за Загоре, се сещам за едни планини Загрос, отделящи Месопотамия от Иранското плато. Бая старичък топоним е, от Ахеменидско време май.
  18. Бях качвал в някаква тема във форума преди една статия на руски за Киликийска Армения. Не мога да я намеря сега на компа си. Пиши на ИСТОРИК, той може и да я е свалил навремето. Такова название "Малка Армения" за Киликийска Армения в арменската историография няма. Сигурно е някаква западняшка приумица. Малка Армения е съвсем друга област, много по-древна. Тя се е намирала югозападно от Трапезунд (Понт) и североизточно от Кападокия. Оттам започва разселването на арменците на изток, от територията, известна по-късно като Малка Армения. Още през 1395 г. пр.Хр. в хетски надпис се споменава за намиращия се на територията на Малка Армения племеннен съюз Хайаси-Аззи (арменците винаги са се самоназовавали хай) Давам най-отдолу и карта, която обаче е за 150 г. сл.Хр. Бягат от селджукското нашествие през ХІ век. Точни цифри не си спомням, въртят ми се някакви 150 000 души, които си вдигат багажа и се установяват в Киликия. Там и по римско време е имало арменци (то къде ли е нямало между Кападокия и Месопотамия де). Не си спомням кой автор от онези времена говори за преселението, но дава фантастични цифри, които, ако се приемат за верни, значи че де що арменци е имало между Ефрат, езерото Ван и Азербайджан са се преселили в Киликия. Между другото селджуците са били голяма гад и са колели наляво надясно при нашествието си, което продължава не година или две, а се точи четвърт век на вълни. Ще си позволя волността да пусна в мой скромен преводец един откъс от Аристакес Ластивертци, съвременник на събитията. За такъв англо-нормано-скандинавофил като Глишев сигурно ще е интересен моментът с разгрома на един селджукски отряд през 1054 г. (503 г. по арменското летоброене), който имал лошия късмет някъде около Трапезунд (тема Халдия) да се натъкне на отряд от варяжки наемници (вранги в текста) във византийската армия. "След тези събития настъпилата година по нашето летоброене била 503. В този и в следващите няколко месеца, когато за пръв път опленили страната, изгорили Арцн и други градове и градчета, зверският, лъхащ смърт, кръвожаден, човекоубийствен султан с безчетна войска, слонове, колесници, с жените и синовете си и с голям обоз, се насочил [навътре в страната]. Като подминал Арчeш и Беркри, устроил стана си около града, наречен Маназкерт, в гавара Апахуник и заел много голямо пространство в полето. Изпратил конни отряди в три посоки в страната. На север– до твърдината на апхазите и до планината, наречена Пархар и до склоновете на Ковкас. На запад – до горите на Чанети, а на юг – до планината, наречена Симн. И изцяло завзел страната, [окосявайки] като жътвар класовете на нивата... Хартията не е достатъчна да опише клането, извършено в Дерджан, Йекелик и околностите им, но [читателю] съди за това от думите ми. Като навлези в Тайк, [персите] овладели страната и стигнали до голямата река, наречена Цорох и като я пресекли, свърнали и се спуснали в областта Халтик. Като взели плячка и пленници от гавара, се върнали и стигнали до града-крепост, наречен Баберд. Там се натъкнали на един полк от ромейските войски, наречени вранги и без да знаят едни за други, влезли в сражение. По Божията милост ромейският полк набрал сили и като победил враговете, убил предводителя им и мнозина заедно с него, а останалите били обърнати в бягство, след като изоставили всичките пленници и плячка. Обаче [врангите] не се решили да се впуснат в преследване на бегълците, понеже се бояли да не срещнат голяма [вражеска] войска. А освободените пленници, славейки Бога, се запътили към домовете си. А тези [от враговете], които потеглили срещу Армения, когото откривали, предавали на меча или взимали в плен и препълнени с плячка, се махнали оттам. И като стигнали до пределите на Вананд, ги нападнали ишханите* на Гагик, сина на Абас и на това място им нанесли големи загуби. Но ги настигнала и обкръжила войската на беззаконниците. И тъй като вследствие на дългата битка и на голямото кръвопролитие били загинали много от хората и конете, не могли да пробият обръча на неприятелите и да излязат и онези предали на меча 30 мъже от азатите."** * Ишхан - княз (арм.) ** Азат - общо название на благородниците (арм. от средноперс., букв. "свободен")
  19. Eтнически групи в Киликийска Армения в 1204 г.
  20. На Умар/Умор не знам дали Рейвънът ще може да изнамери тюрски адаши, но не е зле да почне в търсенето си от името Трофимос Омар (Τρόφιμος Όμαρ), записано на гръцки на Таманския полуостров през ІV век. Да не се мори да го търси, давам и източника: Корпус боспорских надписей. М–Л., 1965. Надпис № 1099.
  21. За това, че римският митраизъм е много различен от иранския митраизъм имаш пълното ми съгласие. Що се отнася до партския храм в Хатра, който е по-вероятно да е посветен на Шамаш, това също не е изключено. Описанието на Страбон на култа към Анахита в Армения през І век показва ритуали, силно различаващи се от иранския култ към Анахита. За сметка на това култът към Анахита в Армения е почти идентичен с описания от Херодот култ към Ищар във Вавилон. Да се твърди обаче, че маздеизмът в персийския му вариант (тоест зороастризъм) е бил проникнал сред българите, е трудно доказуемо. В районите, от които най-лесно той би могъл да проникне сред българите в Кавказ - тоест в Атропатена и Армения - маздеизмът от гледна точка на правоверните персийски зороастрийци е малко нещо еретичен. Неслучайно когато през 60-70-те години на ІІІ век Армения е временно окупирана от Персия, сасанидският принц Ормизд, по онова време цар на Армения (262-272), дава заповед да се рушат статуите на боговете при арменските маздеистки храмове, защото при персите статуи на боговете около олтарите не се допускало да има. Във връзка с това, че към ІІ-ІІІ век корените на арменския маздеизъм са по-скоро парто-мидийски, а не персийски, красноречиво свидетелство е фактът, че такива важни религиозни предхристиянски термини в староарменския като bagin "светилище на боговете" и atrushan "огнен олтар" са заемки не от средноперсийски, а от партския език. Наред с това в Мидия, Атропатена и Армения зурванизмът е бил наистина много силен. В своя трактат "Опровержение на сектите" арменецът Йезник Колбаци (V век) посвещава специална глава на зурванизма редом с елинистическите учения и учението на Маркион. За сметка на това не отделя почти никакво внимание на маздеизма и споменава Ормазд единствено във връзка с това, че е по-малкият син на Зурван. Фактът, че Колбаци отделя цяла глава на зурванизма е признак, че това учение е било големият съперник на християнството в Армения след покръстването. Така че, ако сред българите в Кавказ е имало проникване на маздеизъм, той не е бил в персийската му зороастрийска трактовка, а в мидийската му или в мидийско-партската му. Това не е съвсем сигурно. Маготин горе е дал една трактовка. Има и мнение, че всъщност зурванизмът е бил старата религия на мидийските маги, съществувала още приживе на Асирия, от чиито астрологико-астрономични религиозни учения е била повлияна. По-късно мидийските маги приемат маздеизма на Зороастър/Заратуштра, но инкорпорират в него зурванистките си доктрини. Аз дори допускам, че през ІІІ-ІV век в района на Армения, Атропатена, Мидия, Хиркания, Табаристан и старата Партава зурванизмът избуява като вид политическа реакция на разгромените партски и арменски Аршакиди срещу доминацията на Сасанидските зороастрийци.
  22. Маготин, убеден ли си 100% в това, което пишеш? Твърдиш, че партите не изповядвали митраизма и са го прихванали от римляните ли? Питам, защото когато през 65 г. партянинът Тиридат, бъдещият аршакидски цар на Армения, отива в Рим, за да получи от Нерон короната си, той поздравява императора с думите: "Явих се пред теб, моя бог, да се поклоня пред тебе, както пред Митра."
  23. 21. Диодор Сицилийски. Историческа библиотека (на английски език) http://penelope.uchi...culus/home.html
  24. Хм, направо като средновековна романтична приказка звучи това - изгубеният принц, който след години става крал.
  25. Да, напълно подкрепям. Че е бил просто парче, бил е. Но убийството му по такъв жесток начин изцяло показва какви са нравите ни.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.