Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Aspandiat

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    6135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    145

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat

  1. Странна логика - компенсират те с нещо, което имаш. Защо не пусна границите на освободените от българските войски територии през 1912-1913 г?
  2. Ако Калоян си беше поживял повечко и си свършил като хората работата през ХІІІ век, сега нямаше да се балтаем за или против етническата толератност. Просто щяхме да сме в 95% моноетническа нация
  3. Ей на горния пост му се вика "Галахадопедия"
  4. Казвам, че се дърлите, не защото ми пречите, а защото гледам, че напоследък Иванко е станал чувствителен като примадона, приема всичко лично и ще вземе съвсем да се обиди. Още от разчитането на името Балкас май е крив нещо. Трил съм постове, за да не се настървявате още повече един срещу друг, няма смисъл, нито ловим души на неофити в този форум, нито пък разпространяваме някаква ерес, че трябва да сме прави на всяка цена и на всяка цена "да зачукаме" другия.
  5. Самата формулировка "Откъси на волжскобългарски език от ХV в пътеписа на Афанасий Никитин" е смехотворна. Това си е татарски език (ако въобше Никитин ги е чул тия изречения в Поволжието, а не някъде из Средна Азия), ама професор Добрев явно си представя иначе нещата. Сигурно и надписът на Кюл Тегин е на прабългарски език....
  6. Дърлите се за глупости.
  7. Ако имаш предвид съчиненията на книжовниците от Х век, те не са аргумент.
  8. Може и изключения да са. Мен повече ме мъчи наличието на форма Балхар (за арменското Пархар, сиреч Лазистанския хребет) наличието на днешното селище Балхар (известно някога и като Балх в Лакз), намиращо се на север от Кумух.
  9. И река Ебро в Испания, иберийски топоним ще да е, а не индоевропейски.
  10. Това че Балард намери една чиния с някакъв надпис не дава основание да се смята, че Едем се намира на дъното на Черно море. "Другите три навсякъде фигурират като Нил,Дон,и Дунав.И в християнската литература И християнските карти от 6-7 век,така нар. Т образни, така разделят света райските реки Нил и Дон отделят съответно Европа от Азия и Африка." - можеш ли да подкрепиш твърдението си с примери и илюстративен материал. Иначе си остава само голо твърдение.
  11. В арменските текстове има само 3 случая, при които името "българи" се записва не с буква У. Всичките са в разширената редакция на "Ашхарацуйц" на Ананиа Ширакаци от 685 г., достигнала до нас в препис от ХІІ век. Купи-булгхар Дучи-булкар Олхонтор-блкар Чдар-болкар Съдейки по записа, Купи-булгхар е късна добавка, не по-рано от средата или втората половина на Х век. Останалите записи, в които традиционното -гх- в булгхар е заменено с -к-,са от VІІ век и са в стила на най-старите арменски записи на българския етноним не с -гх-, а с -к-. (поне един от преписите на Мовсес Хоренаци, при католикос Йовханнес Драсханакертци). Що се отнася до записа блкар, в който -ъ- не е записано (но се чете), това е обяснимо, защото въпреки че още от 405 г. в арменската азбука има буква Ъ, тя се изписва в едно 90-95% от случаите само в началото на думите. В думата не се изписва, а се чете по подразбиране, освен в случаите, когато думата е сложна и вторият корен започва с ъ-. Относно записа болкар той не е произволен, въпреки че не може да служи според мен за изграждане на твърдения, че истинското самоназвание на българите е било болгари. Чдар-болкар са обитавали района на Източен Кавказ. През 553 г. персите нахлуват в земите на днешен Дагестан и преселват значителен брой хора в днешен Азербайджан. Там са регистрирани серия от топоними и етноними, свързани с българския етноним, като прави впечатление, че всичките съдържат -о-, а не -у-: Болгару (река Болгару-чай, Булгар-чай е тюркизирана форма). Болгар (топоним) Болгаркент (топоним) Болгар-кок-тепе (топоним) Болхар (селище близо до Ленкоран при Талишките планини) През ХІХ век едно от подразделенията на племенната общност кенгерли в Азербайджан се е наричала болгарлъ.
  12. До наказания още няма да прибягвам, има и по-леки и предупреждаващи стъпки като облекчаване на форума от неадекватни мнения и стил на изразяване, в частност лични нападки. П.П. Личните съобщения са добър начин за изясняване на мнения един за друг, както и за поднасяне на извинения.
  13. Първото обяснение е доста по-смислено от второто. Ако се доверим на първото обяснение, следва тогава да търсим Едем някъде из днешна Източна Турция, пък там особено плодородни места май никога не е имало. Ако обаче отдадем предпочитание на източната версия за местоположението на Райската градина, тя например може да се търси в района на днешната пустиня Такламакан, която докъм средата и втората половина на І хил. пр.Хр.е била плодороден край, засипан постепенно от пясъците през следващите столетия. Между впрочем Сенаар всъщност е Шумер.
  14. Аеций, забележи, че всъщност общото между Библията и източната версия за Едем (ако мога така да се изразя) е само донякъде в терминологията. Вероятно става дума за различни традиции, които през Късната античност и Средновековието са се припокрили. За мен обаче си остава слаб момент в библейската "едемология" проблемът с локализирането на всичките 4 реки, извиращи от Райската градина.
  15. Къде се е намирала Райската градина (Едем)? Съгласно създадената в християнския свят представа, основана на първата книга от Библията “Битие”, Едем или Райската градина трябва да е била в някъде в Месопотамия: [2:8] И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. [2:9] И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. [2:10] От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. [2:11] Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; [2:12] златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. [2:13] Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. [2:14] Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. [2:15] След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. Досега обаче библистите на се успяли да установят кои са четирите реки, споменати в горния откъс, тъй като Гихон и Фисон са същински костелив орех за тях. Същевременно успоредно на традиционната библейска представа през Късната античност и Средновековието възниква и една друга представа за разположението на Райската градина. Особено интересни сведения могат да се открият в руската редакция от XV век на т.нар. “Сръбска Александрия” от XIII–XIV век (препис от недостигнала до нас по-стара българска версия?), основана на гръцки протограф. Ето какво се разказва в сръбската “Александрия”. Стигайки в близост до Индия, Александър среща мъдреци, които той попитал какво го очаква напред. Те му отвърнали: “Нищо друго, освен Макарийските острови в Океан-море, където живеят блажените хора, които се наричат нагомъдреци, тъй като са свлекли от себе си всички страсти”. Мъдреците обяснили на Александър следното: “Когато Адам, нашият праотец, нарушил забраната на Бога и бил изгонен от Рая, той се поселил на този остров и живял на него сто години и гледайки към Рая, постояно плачел, спомняйки си за прекрасните райски блага”. После великият завоевател научава, че островът бил напуснат от Адам, но неговият син Сит останал да живее на него и потомците му били въпросните нагомъдреци (голи мъдреци). За да стигне до Острова на блажените, където те живеели, Александър трябвало да продължи да върви още 6 дни и след това щял да види неголям, но много висок остров. Стигнел ли там, трябвало да заповяда да поставят на висок стълб статуята му с меч в дясната ръка. Като стигна след 6 дни до Острова на блажените, Александър е посрещнат от голия мъдрец Ивант, “учителя рахмански” (т.е. брахмански). Ивант му разказва следното: “Морето, в което се намират нашите многобройни острови, се нарича Океан и то умива цялата земя и всички реки се вливат в него. Планината от тази му страна, която ти виждаш, е украсена от различни плодове; при вас тя се нарича Едем, тук Господ-бог Саваот, като сътворил земята, създал Рая на изток, в Едем и тук поселил Адам, нашия праотец”. Александър научава от Ивант, че не може да отиде да види Рая. Затова той продължава на изток и като вървял 10 дни, стигна до дълбок ров, който не можел да прекоси. Той построява желязна арка и по нея превежда войните си, като нарежда да поставят надпис на гръцки: “Цар Александър стигна до края на земята”. След като прекосява рова, завоевателят стига до Тъмната страна след 4 дни ход. Тогава две птици с човешки лица казват на Александър, че срещу му се е изправил великият цар Пор и цяла Индия. Тогава той свива на юг, за да срази враговете си (Александрия. Роман об Александра Македонском по русской рукописи XV века. М–Л., 1965, с. 108–111). Описанието на Острова на блажените, на който живеели гимнософистите, без затруднения можа да се идентифицира свещената за индоарийците планина Меру (Сумеру), която при древните иранци носела името Хара Березайти, а скитите я назовавали Рипа (Рипейските планини). Съгласно иранската традиция в подножието на Хара лежало море (“зрайа”) на име Воурукаша, тоест “Имащо широки заливи”. В центъра му се намирал чуден остров, където живеели свещените животни и имало удивителни растения. При индийците страната на блаженството се намирала на Белия остров, разположен в млечното море на север от планината Меру (Сумеру), на северните й склонове, на брега на Северния океан. Там се намирала страната на “вечното щастие”. Там не било студено, нито горещо. Земята давала обилни плодове, навсякъде имало стада от антилопи и ята птици, всичко ухаело на цветя. В тази страна не можело да живеят жестоките, безчувствените и беззаконните. Не можело да има битки и войни, хората били равни помежду си и не познавали грижи и мъки. На тези хора била присъща божествената справедливост и липсата на зли помисли. На планината Меру можели да попаднат само избрани праведници и то единствено след края на земния им живот. Според други сведения от индийската традиция подобно на описанието на Острова на блажените в сръбската “Александрия” и на Меру се бил родил/заселил първият човек (Адам), като Меру е представена като група от северни острови подобно островите на нагомъдреците в сръбската “Александрия”. Съгласно едно от античните сведения, когато Александър стига до една планина между Кабул и река Инд, местни брахмани му съобщават, че нейното име е Мерустринга. Квинт Курций Руф отбелязва следното: “Градът [Ниса] е разположен в подножието на планина, която жителите наричат Мерос. Въз основа на това гърците измислили, че татко Либер бил скрит в бедрото на Юпитер” (Квинт Курций Руф. История на Александър Велики Македонски. С., 1985, с.226). Всъщност връзката между Либер (Бакхус), бедрото Юпитер (Зевс) и Мерос (Меру) е направена по народна етимология, защото на гръцки “мерос” значи “бедро”. Град Ниса се е намирал източно от Кабул (Никея) и западно от Пешавар, по течението на река Кофен (днес река Кабул). На една карта на Гийом Делил, отпечатана в Париж през 1705 г., чието копие се съхранява в Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” в София, планината Merus е означена като източната част от Paropamisus, южно от Бактра (Балх), западно от река Инд, северно от Дрангиана и Арахозия и източно от Ариана (Арея). Паропамис са западните части на Хиндукуш. Фактически локализацията на Merus отговаря на Мерустринга, достигната от Александър Велики. Това са тъкмо земите на гимнософистите (нагомъдреците). Преди 11 години Димитър Ил. Димитров предложи своя локализация на планината Меру на базата на данните от индийските Пурани. В “Брахма пурана”, “Вайю пурана” и “Брахманда пурана” е казано, че на юг от Меру имало остров, обитаван от Кардамесвара, големия син на Адама (Адам от Библията). Той живеел на остров Палце (Балце) в Тибет. Димитър Димитров анализира блок от данни и стига до извода, че за географска проекция на свещената планина Меру следва да се приеме най-вероятно връх Тенгри (Тангра) на северния склон на Тян Шан, а владението на Кардамесвара се е намирало в Тибет на 81-я меридиан и на 30-я паралел, където в една от южните котловини на Хималайския масив е разположен град Кардам. На половин градус на север от него са двете най-големи езера в Тибет, които са тъждествени с остров Палце в Тибет. Други данни, които самият автор привежда, обаче сочат, че Меру следва да се търси в малко по-широк ареал. Както е известно, от Меру извирали четири велики реки. Според Димитров първата и втората могат да се отъждествят с лекота – това са Аму Даря и Ганг. Третата и четвъртата са Иртиш и Брахмапутра (Димитров, Димитър Ил. По пътя на българите. – Ави-Тохол. Кн. 10, 1999, с. 14–18). Във връзка с местоположението на Едем е интересно да се види какво твърди към 685 г. арменският географ от VІІ век Ананиа Ширакаци в неговото съчинение “Ашхарацуйц”. Според него реките Хон (т.е. Гион) и Писон (т.е. Фисон) са Аму Даря (най-вероятно) и Ганг (със сигурност): “1. Индия се намира на изток от страната на ариите и редом със Скития. Индийците са разделени на 2 области от река Гангес, тоест Писон. В западната част [живеят] 55 народа, а в източната – 72 ... някои са голи мъдреци, които не вършат неправедни дела и не използват за храна животни. В Индия има планини, реки и множество острови”. “2. Индия се намира на изток от ариите и редом със скитите. Индийците са разделени на 2 области от река Хон.” Тук може да се припомни и съобщението от Битие: “Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато”. В “Анонимния римски хронограф” от 354 г. е записано: “Евилат, от когото са гимнософистите, които всички са бактрийци”. Те са същите “нагомъдреци” (голи мъдреци) и “рахмани” (т.е. брахмани) от сръбската “Александрия”. Интересно сведение е оставил и Кезаи – придворният секретар на унгарския крал Ласло VI Кун: “Когато започнало смесването на езиците великанът Менрот се преселил в Евилатските земи, наречени Персия”. В опитите си да идентифицират река Гион (Гихон) библистите са изразили предположение, че тя е река Аракс, доколкото и двете названия означават “бързина”. От друга страна обаче има мнение, че Гион е текла през Източен Хуш (Хус), обхващащ областите Персида, Хузистан и Сузиана в Персия (“Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.”). В Библията освен тази страна Хуш се споменават още две страни с това име. Едната е обхващала южните части на Арабския полуостров, а с другата се е означавала собствено Етиопия. Херодот споменава, че армията на Ксеркс по време на похода срещу Гърция имало и “източни етиопи”, които били присъединени към индийския контингент. На друго място Херодот отбелязва, че имало “азиатски етиопи”, които обитавали района на днешните Югоизточни части на Иран и в Белуджистан. Плиний и Птолемей също така говорят за “левкоетиопи”, тоест за “бели етиопи”. Ананиа Ширакаци в своята “История” заявява директно: “кушани, сиреч етиопци”. Въз основа на тези податки може да се предположи, че под Хон (Гион) Ананиа Ширакаци е разбирал река Аму Даря, течаща през земите на източните етиопи (кушаните). Впрочем арабите и днес наличат Аму Даря с библейското име Гихон! Да опитам да свържа всичко дотук. Имаме Гион/Гихон/Хон = Аму Даря, имаме Фисон/Писон = Ганг. При това положение отъждествяването на другите 2 реки (формално Тигър и Ефрат от Библията) с Брахмапутра и Иртиш не е безперспективно. Така че митичният Едем наистина може да се е намирал в региона на планината Меру/Сумеру на индоарийците, свещен район, географски обхващащ Западните Хималаи, Хиндукуш, Памир и Западен-Северозападен Тян Шан. Интересно е, че пътешественикът Александър Илиев съобщава (успоредно със снимков материал), че на 10 километра от някогашния град Балх се намира гробът на Адам, дълъг цели 8 метра (Илиев, Александър. Българите и полуостров Хиндустан. С., 2006, с. 26). Всъщност при толкова данни от различен произход и различен характер, свидетелстващи за източното (Средноазиатско-хималайско) разположение на Едем, трябва ли да се дава приоритет на сведенията от Битие, чието единствено предимство е не географската яснота, а това, че са повтаряни вече 2000 години?
  16. Връзка между двете писмености е изведена още през 1938 г. от унгарския учен Вилхелм Хевеши (пофренчено Гийом Д'евес), обаче въпреки аргументацията на автора, веднага му било възразено "За връзки обаче е изключено да се говори".
  17. Сега като видях как Перкунас е наредил числителните едно под друго, ми минава една еретична мисъл С 2 изключения всичките числителни демонстрират нещо като (или направо) вокална хармония, явление, типично за тюркските езици. Тоест след мека гласна следва мека, след твърда гласна следна твърда. Няма да е зле проф. Иван Добрев да сподели дали подобна вокална хармония има или е имало в някой тюркски език или езици и ако се окаже, че няма, да се мисли в кои други нетюркски езици има вокална хармония. А. твирем - мека (И) + мека (Е) Б. вечем - мека (Е) + мека (Е) В. алем Г. шехтем - мека (И) + мека (Е) Д. алтом - твърда (А) + твърда (О) Е. алтем Ж. тутом - твърда (У) + твърда (О) З. читем - мека (И) + мека (Е) Двете изключения алем и алтем може и да са относителни изключения, тоест Е-то да се е появила в следствие на преглас от А или Æ и правилната форма да е била всъщност елем и елтем (æлем и æлтем).
  18. Надали. Сасанидите вероятно пак щяха да бъдат пометени, но със закъснение от 400 години и не от югозапад, а от североизток - от селджуците. Последните най-вероятно са щели да ударят и византийския Близък Изток и Мала Азия и към 1085 г. ситуацията нищо чудно да бъде същата каквото в реалната история - един огромен и обречен на разпадане селджукски масив от Афганистан до Иконион и Палестина, без персийска държава и една извадена временно от строя Византия. Селджуците по всяка вероятност като религия поради липсата на исляма са щели да бъдат зороастрийци или манихеи. Което щеше да е удобен повод да бъдат организирани срещу тях кръстоносни походи. Или, както показват "Звездни дневници на Йон Тихи" на Станислав Лем, както и за оптимизираме миналото, накрая то става такова, каквото е било.
  19. Възможността за куманска връзка е наистина интересна. Малко повече подробности може ли да дадете, защото предложеното "равен, гладък" ми се струва най-смисленото обяснение от всички, които досега съм срещал.
  20. Ако имаш линк, пусни го. Малко смях в неделя вечер.
  21. Много си ги засилил, някои не знаят какво значи думата "феодал", ти ги прати в Pax Nomadica.
  22. Няма как да се докара немският акцент, да. Пък е уникален. Както и френският акцент на Рене. Ето още малко английски с френски акцент от Джон Малкович. Съжалявам, че не мога да намеря култовата фраза (с френски акцент) еverything that this little stupid country must do is to stand up. http://www.youtube.com/watch?v=WKoQt9XcZ5k
  23. Уникално, уникално. Чак сега разбрах, че всички в този филм говорят с акцент. Чудя се само полицай Краптри какъв ли акцент вади...
  24. Хърсе, тя трагедията не е от вчера, но сега вече е пълна. Когато бях в 7 клас, един даскал в часовете по история на Стария свят ни говореше за "класова диференциация", без да обясни какво е това. На деца на 13 години!!!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.