Aspandiat

Чудесна корица, поздравления!

Моето мнение е, че докато университетите са пълни с кретени с право да пишат учебници, получили степени и титли поради незнайно какви научни приноси, автори на "трудове", написани на тежкарско-академичен (обикновено прикриващ умствена импотентност) стил, надежда няма да има.

Има надежда - и просветният министър се хвана за главата От Светлана Георгиева "Хванал съм се за главата! С колегите забиваме флагчета в учебниците, в които са написани невероятни неща или има невероятни изисквания", каза преди два дни министърът на образованието Сергей Игнатов. В интервю по "Нова телевизия" зрителите чуха, че до края на годината министърът се ангажира с нов закон за училищното образование, както и с разтоварване на учебното съдържание и ограничаване на зубренето. Той лично се шокирал, че във втори клас децата трябвало да правят музикален анализ на "Лебедово езеро" на Чайковски. Целта на този текст е да го шокираме още повече, за да му помогнем да се справи с проблема. Затова нека да забием още няколко флагчета: Хорърът "история" в началния курс Авторите на учебниците по история, претенциозно наречена "Човекът и обществото" в трети и четвърти клас, са забъркали (по поръчение на министерството, разбира се) невероятен гювеч, който докарва децата до отчаяние, а родителите им - до пристъпи на гадене. Преселения на племена със сложни имена, редуване на ромеи, византийци, латинци, кръстоносци, кумани, печенеги, татари, за които не е обяснено нито откъде идват, нито накъде отиват, а сякаш просто падат от небето. Папство, патриаршия, екзархия и архиепископия... църковни събори, мисионери, католици, епархии, фермани... За капак "мозайка от общности в българските земи", "поява и разпространение на християнството", "пирамида на османското общество", "устройство на османската империя". И дати, дати, дати... минимум по десет в урок. Извинете, но кому е нужно това? Големите специалисти са въвели тези безумия в учебната програма от незнайно какви подбуди, но има и откровено подмазвачески - като присъствието на президента Георги Първанов на две снимки (стр. 67 и 84) и на бившия руски президент и настоящ министър-председател на Русия Владимир Путин на една (стр. 66) в учебника за ІV клас по "Човекът и обществото" на издателство "Просвета". Флагче, моля, не бяхме ли в ЕС и НАТО? Но да се върнем на темата - безбройни убийства на царски особи, част от които малолетни (като нещастните ученици), низът от дворцови и интриги и преврати атакуват крехката детска психика. Авторите на програмата вероятно нямат никаква представа за това, че на нито една нормална държава не би й е хрумнало да занимава децата под 12 години с племенните и дворцовите си кланета (с каквито изобилства наистина историята на почти всяка държава в Европа). Тоталната каша в концепцията на "експертите" се предава и на децата. Резултатът от неистовите усилия за наизустяване е една доста объркана представа за историята. Кървавата картина, която се е получила заради необходимостта 50 години да се разказват в пет реда, в добавка се предлага и в клиширан наукообразен стил, заради който почти всяко дете започва да мрази с цялата си душа въпросния предмет и да не иска да знае нищо от него. И това е единствената защитна и най-нормалната реакция. Етикетната формула в "Станенине, господине" Масово децата между 7 и 12 години вече се справят с английски, френски или немски език на доста добро ниво. Но не могат да похвалят със същото при изучаването на родния - като се започне от букварите и читанките и се стигне до 12 клас. Като филолог ще си позволя да забия червено флагче върху учебниците по български език и литература, защото по-голяма скука в съдържанието и грозота на илюстрациите едва ли може да бъде постигната. Забележете как един университетски експерт по методология на преподаването на български език, който се явява и автор на учебник за пети клас, обяснява какво представлява думичката "чичо" в израза "чичо Никола": "Приложението участва в състава на подчинителните словосъчетания, в които уточнява и конкретизира смисъла на определяемото." Дефиницията в същия й вид се изучава и в четвърти курс "Българска филология" в университета. И половината ми курс навремето окапа на този материал. Затова отказвам да насилвам детето си да вниква в тъпия въпрос от задачката: "Напишете текст. С какви етикетни формули си послужихте?" Нито пък ще го карам да наизустява обръщенията към патриарх, митрополит, владика и обикновен свещеник, защото естественият му отговор беше, че правилното е "Дядо попе"! Не намирам за нужно на 11 години да "разграничава микротекстове", да "постига смислово единство", да "характеризира комуникативната ситуация". Колкото до литературата, поздравявам министъра с народната песен "Станенине, господине" от учебника по литература за V клас, представляваща интерес единствено заради уникалния й диалект. Петокласниците я сричат като първолаци, гадаейки къде са ударенията и какъв е смисълът на думи като "станенине", "изягнили", "изкозили", "пърчевци", "яргорожци", "изтелили", "белобозки", "еленчовци", изждребили", папуньощи"... Проблемът, разбира се, не е в песента, а в липсата по правило на привлекателни и разбираеми за възрастта им текстове. В същото време връстниците им в други държави се забавляват с образците на световната детско-юношеска класика. Тесни специалисти по всичко Концепцията от времето на социализма, че училището трябва да произвежда едва ли не тесни специалисти по всичко, и днес си е актуална. С особен принос в това отношение е географията, която още в пети клас пълни главите на децата с изчисляване на мащаби, климатограми, хидрограми, режим на валежите, амплитуди, педосфера, експедиционни методи, фактори и елементи на климата. Като начинаещи метеоролози децата смятат валежи в милиметри и зубрят видовете ветрове, облаци и ъгли на падане на слънчевите лъчи. Нищо лошо, стига някой да им обясняваше и практическата полза от тези знания. Затова и флагче. За пример ще дам как на единствения смислен въпрос на контролното - "Как се ориентираме в населено място?", моят син отговорил "С питане" и получи 2+ с рецензията "Много умно!". На всички консерватори, които защитават "научния елемент" в учебното съдържание и изтъкват "мързела на младото поколение", трябва да е ясно, че и най-трудният материал може да бъде предаден на деца, стига да се адаптира подходящо и да има абсолютно задължителния елемент за всяко учебно съдържание: да е интересно. Западният начин на преподаване отдавна е канонизирал играта като основен методологически подход в обучението до осми клас. Забавата в час там е задължителна и основният принос за това е на учебния материал. Тя е важно средство при изучаването на немската и английската граматика например. Българските експерти сигурно биха се хванали за главите от "кощунствената свобода", които учебниците дават на фантазията на децата. Все пак има надежда, след като и просветният министър се е хванал за главата от техните творения именно. Той, изглежда, е първият от много време насам, който си е направил труда да отвори учебник. http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/25/8...ur_se_hvana_za/

За да можеш въз основа на народните празници, обичаи и традиции да градиш теории за етническия характер на старите и днешните българи, тези празници и обичаи трябва да са или да са били общонародни. Вземи разучи в кои селища по стара традиция се празнува Трифон Зарезан и лозарството и тогава прави такива смели изводи.

А ТРАКИТЕ?

А един аварски пратеник носи името Кандих, което е или тюрско, или иранско и това "доказва" например, че аварите са иранци или пък тюрки.

Понеже темата очевидно е взела еднопосочен билет за раздела Алтернативна история, предлагам на форумците една трактовка от същия раздел за произхода на българската аристокрация от ІХ-Х век и на българската история от същия период. За изворова база е служил колосалният труд Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, pp. 1349-1362. Достоверността на информацията в нея (без петна и бръчки) е неоспорима, защото за разлика от всички други източници авторът на Encyclopædia Armand’o-Bolgica пише като очевидец на събитията. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8254 ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ – ДОСТОВЕРНАТА ТРАКТОВКА Глишев, смятам, че Вие, явно под влияние на марксистко-материалистическата школа в историографията, подценявате сериозно ролята на отделната личност в такъв грандиозен процес като Покръстването. От друга страна за мен е необяснимо-неясно как Вие, бидейки толкова заинтересувано-ангажиран в сферата на взаимодействията-контакти между етносите-народи-култури през столетията и особено на тези на българите и останалите, сте пропуснал категорично-неоспоримите данни от капиталното съчинение Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, pp. 1349-1362, издадено от арменеца Мовсес бен Ехише в богохранимия град Ерусахем, едно също така чисто арменско име. Понеже виждам, че сте окумуш чоджук (или в превод от болгарски език – “умно момче), ще си позволя да Ви представя една по-достоверна трактовка на събитията от ІХ век. Преди обаче да пристъпя към изложението на фактите, смятам за уместно-редно да кажа няколко разяснителни думи за Encyclopædia Armand’o-Bolgica. Томовете на този колосален труд виждат бял свят през последната четвърт на Х век като огромното му предимство пред други исторически източници (византийски, латински, арабски, сирийски и прочее) е фактът, че авторът на Encyclopædia Armand’o-Bolgica е бил свидетел на описаните събития и по тази причина пише като очевидец, а не като късен компилатор. Началото на енциклопедията е поставено благодарение на спомоществователството на живеещите в Болгария арменски аристократи Елинаг Францис (Враницес) и на Теопист Куркуа. Първия българската псевдоисториография го представя като болгарски благородник и изопачава името му на Елемаг, докато всъщност той е чист арменец от Грузия. Вярно е, че според Encyclopædia Iudaica, vol. XXIX, pp. 1249-1262, той всъщност бил от сафарадския еврейски род Францес, преселил се в България през Х век от Кордова, но това са долни инсинуации, пренебрегващи факта, че Encyclopædia Armand’o-Bolgica е най-достоверното историко-лингвистично съчинение, създавано някога на земята. Вторият спомоществовател Теопист Куркуа е погрешно известен в българската историография като Кракра от Перник, но тъй като тази трактовка влиза в противоречие с данните от Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не може да се смята за достоверна. Знае се обаче (вж. Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, р. 1352), че въпросният Куркуа бил също така известен и като Къркуа, прозвище, получено заради навика му редовно да кърка коняк “Арарат”, внасян контрабандно през Солунската митница заради блокадата на болгаро-ромейската граница от недоволни от правителството на Василий ІІ Евросъюзоубиец ромейски пàрици. След 1018 г. със създаването на общ пазар и условия за свободно движение на хора, стоки и капитали от Срем до Ереван, въпросният Куркуа-Къркуа се преориетирал към коняк “Васпуракан”, внасян директно от племенника му, изпратен като военен командир в едноименната арменска област. Та без благородната финансова помощ, оказана от тези чистокръвни арменци на българска служба, Encyclopædia Armand’o-Bolgica никога нямаше да види бял свят и без нея световната историческа наука щеше да е такава, каквато е – скучна, лишена от сензационни разкрития и навременно-уместни корекции. *** Нека обаче след тези пояснителни бележки се върнем на въпроса за Покръстването. Господин Глишев, смятам, че Вашето обяснение на движещия мотив на събитията, сведено до простия избор овче или свинско, е твърде ограничено. В действителност зад избора на владетеля Борис-Михаил се крие мощното идейно влияние на няколко вярно служещи по онова време в ханския двор арменски благородници. Най-могъщо идейно влияние върху Борис-Михаил изиграва арменецът Самуел Держанци, родом от областта Держан, когото местните славяно-болгари прекръстили на Държанци, защото много време го държали като секретен съветник на Борис-Михаил, а него вече не го сдържало да стои в сянка и жадувал за популярност и признание на заслугите му. По-късно праправнукът му оглавил царство Болгария под името Самуил Непримирими или Неуморими, а през ХХ век негов потомък бил руският академик Державин, който всъщност бил Держанин. По майчина линия Самуел Държанци бил потомък на девицата Хрипсиме, първата християнска мъченица, а по бащина бил осемнадесети братовчед на император Василий І, който пък бил потомък на прочутата арменска династия на Аршакидите. Но за разлика от братовчед си Васил (както е името му в арменски вариант, сигурен знак, че и самото име е арменско), който едва на стари години сколасал да се научи да чете (да пише малко нанагорно му дошло), Самуел Държанци бил високообразована личност, врял и кипял в изкуството да се управлява държава. И тъй, през един ден на 863 г. в разгара на земетресенията и глада, напъплили Болгария, докато четял докладите за поредните поражения на болгарската войска в Тракия и къде ли още не, до Борис (тогава още не Борис-Михаил) с почтителни стъпки се приближил Самуел Държанци, изкашлял се в шепа и рекъл: - Твое светлейшество, тя работата се вижда, че е утекла, ако ти съизволиш да не ме държиш повече на въже, ще ти открия как да наредим нещата. Борис му хвърлил кръвнишки поглед, защото точно се бил запънал на един сложен гръцки фразеологизъм в доклада и се чудел дали той значи “таковаха ни майката” или “таковахме им майката”, но Самуел Държанци го гледал умилно както Швейк поручик Лукаш и сърцето му омекнало. - Думай, Самуеле, що имаш да думаш. - Всесветлий - рекъл Държанци - давай, ставай християнин, че да отървеш страната, народа, пък най-паче себе си и нас от гръчката напаст. Спазари се с онзи пияндур и мъжеловец Михаил да му вземеш името, той да ти отпусне епископ като начало и 13 милиарда номизми по ромейските предприсъединителни фондове. - Аз толкоз лесно бащина чест и слава не давам, гиди чифутин с чифитун - кипнал Борис и посегнал към нагайката да наложи хубаво своя верен съветник. После обаче размислил, ухилил се както навремето Тервел се ухилил, когато Юстиниян дошъл да го врънка да му помогне да си върне престола и рекъл: - Ей, право думаш, умна ми арменска главо, чорт возьми, къде са ми били зъркелите да те държа толкоз време в сянка пренебрегнат. После се ухилил още повече и добавил: - Майната й на бащината чест и слава, само бат’ Михаил да даде 13-те милиарда номизми, че с тоя продънен бюджет и с тия 2 милиарда по ДДС, дето има да възстановяваме на фирмите, майката си трака. Пък я довършим диагоналния път Белград – Браничево – Сердика – Филипопол – Адрианопол, я не. Ама и да го довършим, търгът наши хора ще го спечелят. На селяндурите ще им подхвърлим някоя номизма да не реват, че парите за насърчаване на земеделието потъват в неизвестна каца без дъно. Ония заменки на гори, дето ги натвориха боилите от “Печенежко движение за дърва и свободи” няма да ги бараме, че ей ги е печенегите по Днестъра, само от тях не ядохме бой откак съм на власт. А ако някой непослушен келеш от “Боили за византийско развитие на Болгария” вземе да мрънка, че парите се харчат не по предназначение и тръгне да се оплаква в синклита в Брюкселион, ще му запушим устата с някое и друго милионче. - На устата ми беше туй, величайший, ама рекох да не се обаждам, че да не ме емнеш, че пак ти продавам арменски тарикатлъци и гяволъци – примижал доволно Самуел Държанци, все едно току що бил ударил на бързи гълтоци студена бира “Одесос” в горещ летен ден. - Пък ти за епископа не бери грижа, Самуеле. Ей го де е онзи ахмак папата, като се позаиграем с него, Михаил Цариградски и архиепископ ще даде, че и патриарх даже. Людовик Немски, той е наше момче, няма много да ни придиря какви ги вършим тъдява. Само е важно тънката да ги нагласим нещата... *** И тъй, минало някое време, дошла зимата на лето 865-то. В двореца в Плиска се чуло финалното “кирие елейсон” и Борис (вече Борис-Михаил) излязъл като най-чист християнин вир вода от 120-литровата поцинкована кофа, в която като кокошка го омокрили при кръщението. По-късните автори я превърнали в сребърен кръщелен купел, но както правилно е обърнато внимание на страница 1256 от том ХХХІХ на Encyclopædia Armand’o-Bolgica, хазната била празна, траншовете от ромейските предприсъединителни фондове още не били тръгнали и затова нямало пари за глезотии, та всичко се свършило в поцинкована кофа. Побързали да увият Борис-Михаил в ленени кърпи, че подовото отопление едва мъждукало и било голям клинч. Зъзнейки от студ, Борис-Михаил тихичко говорел разни хубави неща по адрес на майката на Рюрик Путинович, който бил спрял газа по дървения тръбопровод от Киев, а всъщност не знаел, че Рюрик не си падал по такива цигании, а за всичко бил виновен печенежкият вожд Куря Юшченогуларъ, който крадял като невиждал газ по транзитното трасе. Като се посгрял и ударил 2 сливови, Борис привикал с пръст Самуел Държанци и му рекъл: - Самуеле, до тук добре я наредихме, ма кат’ ги гледам тия гръчки калпазани как са се стълпили в Болгарийката и покръстват и плямпат все на своя език, дето го разбираме 20 души в саракта, май ще я загазим сериозната и след някое и друго десетилетие болгаро-славяно-траките, на които съм им от Бога владетел, до един гърци ще се пишат. - Величайший, и на това съм му намерил колая, не бери дерт. Чакай само да дадат парите по предприсъединителните фондове тия бунаци гърчолята и ще видиш що ще сторим. Борис-Михали хвърлил към Самуел Държанци поглед, смес от питане, приятна изненада и респект: - Думай, Самуеле, дадеш ли ми акъл и за тая пущина, одма те правя бори таркан на Охрид, демек вълчи таркан, и ще ти дам щерка си и половин царство и господарство. - Значи – ухилил се под мустак Държанци, пропускайки свойски обръщението “величайший”, но това останало без последствия за местоположението на главата му – има едни момчета в Солуна града, Кирил и Методий им викат, на които яко им сече пипето. Баща им Левон е заместник на солунския стратег, който пък е арменец, а това значи, че и той е арменец и синчетата му също. На Кирчо му е писнала вече специализацията в Магнаурата, а Методий стана пишман покрай управлението на славинията, дето го натири кръстника ти Михаил да трупа административен опит. Видяли са свят, това онова, то и в Багдад бяха, в Хазария се мотаха, езически дъбове изкореняваха, знаят две и двеста. Има тук в плисковския двор още един от нашите хора, Матеица му викат вашите, ама всъщност той си е от славната арменска фамилия Мащоц, дето родоначалникът й Месроп преди четиристотин и кусур години я изобрети нашата азбука. Понеже Борис-Михаил го погледнал с изражение, което в превод на новобългарски може да се обясни единствено с израза “разправяй ги ти тия на старата ми шапка”, Самуел Държанци продължил вдъхновено. - Честен кръст сторвам, че дума лъжа няма в устата му. Ей на, ако не вярваш, прегледай черновите на Encyclopædia Armand’o-Bolgica и ще видиш всичко там надлежно документирано. Та, викам аз, той Мащоц (пфу, Матеица де) така и така от кое време държи на тавана на къщата си черновата на азбуката на прапрадяда си, дай ще я предложим като ноу-хау на Кирила и Методия. Те като чисти арменци лесно ще се оправят с нея и набързо ще спретнат едно copy-paste за братята славяни и болгаро-траки. И за да не стане сакатлък, ще я пробутаме на дивите моравци, да видим дали ще хване първо при тях дикиш. Пък и тъкмо ще опипаме почвата в Рим, Константинопол и при Людовик Немский. За по-сигурно ще обявим Сирил и Мифота (както ние им викаме) за ромейски агенти, че те се ползват с неприкосновеност и няма опасност да им хвърлят някой бой във Велехрад. Хване ли дикиш азбуката, веднага ще изтеглим от Моравия нашите момчета и учениците им, ще ги пуснем да действат тъдява и като стане всичко готово как си требе, ти, твое величие, ще спретнеш един народно-църковен събор, на който ще обявиш новата азбука и славяно-болгарския език за задължителни за всички поданици до 7 клас, а за онези, които искат да ти служат в народо-събранието и в съвета на шестте боили – за задължителни до 12 клас. Има един, дето прави хазарски торти и пасти, който сигурно ще иска и нещо отгоре като диплом, ама той да си цакне 2000 номизми и да си купи грамота за вишо. - Ашколсун, кьопалар – възкликнал възторжено Борис на най-чист болгарски език, спомняйки си за предците си Атила-Авитохол, Ирник, Кубрат и так дальше и прегърнал от все сърце Самуел Держанци. - Самуеле, ахпар-джан, още утре ти давам Охрида града, щерка си Пагане с големите цици и половин царство и господарство! *** Така болгарите станали християни, а след век, когато тъмните орди на Васил Болгаротрепец и Евросъюзоубиец започнали да завладяват Болгария, правнукът на Самуел Держанци, който бил по съвместителство и трети братовчед на гореспоменатия Васил, си спомнил, че прадядо му бил получил по закон “половин царство и господарство”. Обявил за столица Охрид, почнал да се подписва “родом болгарин”, а пък в тесен кръг и след петата чашка намигвал с думите “всички сме си арменци, ама туй е само за Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не е за пред хората... ”

Ако Кубрат имаше само дъщери Мисля, че темата е достойна за който и да е алтернативен исторически подфорум. Мнения се приемат всякакви, ограничения за нестандартни идеи няма.

ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ – ДОСТОВЕРНАТА ТРАКТОВКА Глишев, смятам, че Вие, явно под влияние на марксистко-материалистическата школа в историографията, подценявате сериозно ролята на отделната личност в такъв грандиозен процес като Покръстването. От друга страна за мен е необяснимо-неясно как Вие, бидейки толкова заинтересувано-ангажиран в сферата на взаимодействията-контакти между етносите-народи-култури през столетията и особено на тези на българите и останалите, сте пропуснал категорично-неоспоримите данни от капиталното съчинение Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, pp. 1349-1362, издадено от арменеца Мовсес бен Ехише в богохранимия град Ерусахем, едно също така чисто арменско име. Понеже виждам, че сте окумуш чоджук (или в превод от болгарски език – “умно момче), ще си позволя да Ви представя една по-достоверна трактовка на събитията от ІХ век. Преди обаче да пристъпя към изложението на фактите, смятам за уместно-редно да кажа няколко разяснителни думи за Encyclopædia Armand’o-Bolgica. Томовете на този колосален труд виждат бял свят през последната четвърт на Х век като огромното му предимство пред други исторически източници (византийски, латински, арабски, сирийски и прочее) е фактът, че авторът на Encyclopædia Armand’o-Bolgica е бил свидетел на описаните събития и по тази причина пише като очевидец, а не като късен компилатор. Началото на енциклопедията е поставено благодарение на спомоществователството на живеещите в Болгария арменски аристократи Елинаг Францис (Враницес) и на Теопист Куркуа. Първия българската псевдоисториография го представя като болгарски благородник и изопачава името му на Елемаг, докато всъщност той е чист арменец от Грузия. Вярно е, че според Encyclopædia Iudaica, vol. XXIX, pp. 1249-1262, той всъщност бил от сафарадския еврейски род Францес, преселил се в България през Х век от Кордова, но това са долни инсинуации, пренебрегващи факта, че Encyclopædia Armand’o-Bolgica е най-достоверното историко-лингвистично съчинение, създавано някога на земята. Вторият спомоществовател Теопист Куркуа е погрешно известен в българската историография като Кракра от Перник, но тъй като тази трактовка влиза в противоречие с данните от Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не може да се смята за достоверна. Знае се обаче (вж. Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, р. 1352), че въпросният Куркуа бил също така известен и като Къркуа, прозвище, получено заради навика му редовно да кърка коняк “Арарат”, внасян контрабандно през Солунската митница заради блокадата на болгаро-ромейската граница от недоволни от правителството на Василий ІІ Евросъюзоубиец ромейски пàрици. След 1018 г. със създаването на общ пазар и условия за свободно движение на хора, стоки и капитали от Срем до Ереван, въпросният Куркуа-Къркуа се преориетирал към коняк “Васпуракан”, внасян директно от племенника му, изпратен като военен командир в едноименната арменска област. Та без благородната финансова помощ, оказана от тези чистокръвни арменци на българска служба, Encyclopædia Armand’o-Bolgica никога нямаше да види бял свят и без нея световната историческа наука щеше да е такава, каквато е – скучна, лишена от сензационни разкрития и навременно-уместни корекции. *** Нека обаче след тези пояснителни бележки се върнем на въпроса за Покръстването. Господин Глишев, смятам, че Вашето обяснение на движещия мотив на събитията, сведено до простия избор овче или свинско, е твърде ограничено. В действителност зад избора на владетеля Борис-Михаил се крие мощното идейно влияние на няколко вярно служещи по онова време в ханския двор арменски благородници. Най-могъщо идейно влияние върху Борис-Михаил изиграва арменецът Самуел Держанци, родом от областта Держан, когото местните славяно-болгари прекръстили на Държанци, защото много време го държали като секретен съветник на Борис-Михаил, а него вече не го сдържало да стои в сянка и жадувал за популярност и признание на заслугите му. По-късно праправнукът му оглавил царство Болгария под името Самуил Непримирими или Неуморими, а през ХХ век негов потомък бил руският академик Державин, който всъщност бил Держанин. По майчина линия Самуел Държанци бил потомък на девицата Хрипсиме, първата християнска мъченица, а по бащина бил осемнадесети братовчед на император Василий І, който пък бил потомък на прочутата арменска династия на Аршакидите. Но за разлика от братовчед си Васил (както е името му в арменски вариант, сигурен знак, че и самото име е арменско), който едва на стари години сколасал да се научи да чете (да пише малко нанагорно му дошло), Самуел Държанци бил високообразована личност, врял и кипял в изкуството да се управлява държава. И тъй, през един ден на 863 г. в разгара на земетресенията и глада, напъплили Болгария, докато четял докладите за поредните поражения на болгарската войска в Тракия и къде ли още не, до Борис (тогава още не Борис-Михаил) с почтителни стъпки се приближил Самуел Държанци, изкашлял се в шепа и рекъл: - Твое светлейшество, тя работата се вижда, че е утекла, ако ти съизволиш да не ме държиш повече на въже, ще ти открия как да наредим нещата. Борис му хвърлил кръвнишки поглед, защото точно се бил запънал на един сложен гръцки фразеологизъм в доклада и се чудел дали той значи “таковаха ни майката” или “таковахме им майката”, но Самуел Държанци го гледал умилно както Швейк поручик Лукаш и сърцето му омекнало. - Думай, Самуеле, що имаш да думаш. - Всесветлий - рекъл Държанци - давай, ставай християнин, че да отървеш страната, народа, пък най-паче себе си и нас от гръчката напаст. Спазари се с онзи пияндур и мъжеловец Михаил да му вземеш името, той да ти отпусне епископ като начало и 13 милиарда номизми по ромейските предприсъединителни фондове. - Аз толкоз лесно бащина чест и слава не давам, гиди чифутин с чифитун - кипнал Борис и посегнал към нагайката да наложи хубаво своя верен съветник. После обаче размислил, ухилил се както навремето Тервел се ухилил, когато Юстиниян дошъл да го врънка да му помогне да си върне престола и рекъл: - Ей, право думаш, умна ми арменска главо, чорт возьми, къде са ми били зъркелите да те държа толкоз време в сянка пренебрегнат. После се ухилил още повече и добавил: - Майната й на бащината чест и слава, само бат’ Михаил да даде 13-те милиарда номизми, че с тоя продънен бюджет и с тия 2 милиарда по ДДС, дето има да възстановяваме на фирмите, майката си трака. Пък я довършим диагоналния път Белград – Браничево – Сердика – Филипопол – Адрианопол, я не. Ама и да го довършим, търгът наши хора ще го спечелят. На селяндурите ще им подхвърлим някоя номизма да не реват, че парите за насърчаване на земеделието потъват в неизвестна каца без дъно. Ония заменки на гори, дето ги натвориха боилите от “Печенежко движение за дърва и свободи” няма да ги бараме, че ей ги е печенегите по Днестъра, само от тях не ядохме бой откак съм на власт. А ако някой непослушен келеш от “Боили за византийско развитие на Болгария” вземе да мрънка, че парите се харчат не по предназначение и тръгне да се оплаква в синклита в Брюкселион, ще му запушим устата с някое и друго милионче. - На устата ми беше туй, величайший, ама рекох да не се обаждам, че да не ме емнеш, че пак ти продавам арменски тарикатлъци и гяволъци – примижал доволно Самуел Държанци, все едно току що бил ударил на бързи гълтоци студена бира “Одесос” в горещ летен ден. - Пък ти за епископа не бери грижа, Самуеле. Ей го де е онзи ахмак папата, като се позаиграем с него, Михаил Цариградски и архиепископ ще даде, че и патриарх даже. Людовик Немски, той е наше момче, няма много да ни придиря какви ги вършим тъдява. Само е важно тънката да ги нагласим нещата... *** И тъй, минало някое време, дошла зимата на лето 865-то. В двореца в Плиска се чуло финалното “кирие елейсон” и Борис (вече Борис-Михаил) излязъл като най-чист християнин вир вода от 120-литровата поцинкована кофа, в която като кокошка го омокрили при кръщението. По-късните автори я превърнали в сребърен кръщелен купел, но както правилно е обърнато внимание на страница 1256 от том ХХХІХ на Encyclopædia Armand’o-Bolgica, хазната била празна, траншовете от ромейските предприсъединителни фондове още не били тръгнали и затова нямало пари за глезотии, та всичко се свършило в поцинкована кофа. Побързали да увият Борис-Михаил в ленени кърпи, че подовото отопление едва мъждукало и било голям клинч. Зъзнейки от студ, Борис-Михаил тихичко говорел разни хубави неща по адрес на майката на Рюрик Путинович, който бил спрял газа по дървения тръбопровод от Киев, а всъщност не знаел, че Рюрик не си падал по такива цигании, а за всичко бил виновен печенежкият вожд Куря Юшченогуларъ, който крадял като невиждал газ по транзитното трасе. Като се посгрял и ударил 2 сливови, Борис привикал с пръст Самуел Държанци и му рекъл: - Самуеле, до тук добре я наредихме, ма кат’ ги гледам тия гръчки калпазани как са се стълпили в Болгарийката и покръстват и плямпат все на своя език, дето го разбираме 20 души в саракта, май ще я загазим сериозната и след някое и друго десетилетие болгаро-славяно-траките, на които съм им от Бога владетел, до един гърци ще се пишат. - Величайший, и на това съм му намерил колая, не бери дерт. Чакай само да дадат парите по предприсъединителните фондове тия бунаци гърчолята и ще видиш що ще сторим. Борис-Михали хвърлил към Самуел Държанци поглед, смес от питане, приятна изненада и респект: - Думай, Самуеле, дадеш ли ми акъл и за тая пущина, одма те правя бори таркан на Охрид, демек вълчи таркан, и ще ти дам щерка си и половин царство и господарство. - Значи – ухилил се под мустак Държанци, пропускайки свойски обръщението “величайший”, но това останало без последствия за местоположението на главата му – има едни момчета в Солуна града, Кирил и Методий им викат, на които яко им сече пипето. Баща им Левон е заместник на солунския стратег, който пък е арменец, а това значи, че и той е арменец и синчетата му също. На Кирчо му е писнала вече специализацията в Магнаурата, а Методий стана пишман покрай управлението на славинията, дето го натири кръстника ти Михаил да трупа административен опит. Видяли са свят, това онова, то и в Багдад бяха, в Хазария се мотаха, езически дъбове изкореняваха, знаят две и двеста. Има тук в плисковския двор още един от нашите хора, Матеица му викат вашите, ама всъщност той си е от славната арменска фамилия Мащоц, дето родоначалникът й Месроп преди четиристотин и кусур години я изобрети нашата азбука. Понеже Борис-Михаил го погледнал с изражение, което в превод на новобългарски може да се обясни единствено с израза “разправяй ги ти тия на старата ми шапка”, Самуел Държанци продължил вдъхновено. - Честен кръст сторвам, че дума лъжа няма в устата му. Ей на, ако не вярваш, прегледай черновите на Encyclopædia Armand’o-Bolgica и ще видиш всичко там надлежно документирано. Та, викам аз, той Мащоц (пфу, Матеица де) така и така от кое време държи на тавана на къщата си черновата на азбуката на прапрадяда си, дай ще я предложим като ноу-хау на Кирила и Методия. Те като чисти арменци лесно ще се оправят с нея и набързо ще спретнат едно copy-paste за братята славяни и болгаро-траки. И за да не стане сакатлък, ще я пробутаме на дивите моравци, да видим дали ще хване първо при тях дикиш. Пък и тъкмо ще опипаме почвата в Рим, Константинопол и при Людовик Немский. За по-сигурно ще обявим Сирил и Мифота (както ние им викаме) за ромейски агенти, че те се ползват с неприкосновеност и няма опасност да им хвърлят някой бой във Велехрад. Хване ли дикиш азбуката, веднага ще изтеглим от Моравия нашите момчета и учениците им, ще ги пуснем да действат тъдява и като стане всичко готово как си требе, ти, твое величие, ще спретнеш един народно-църковен събор, на който ще обявиш новата азбука и славяно-болгарския език за задължителни за всички поданици до 7 клас, а за онези, които искат да ти служат в народо-събранието и в съвета на шестте боили – за задължителни до 12 клас. Има един, дето прави хазарски торти и пасти, който сигурно ще иска и нещо отгоре като диплом, ама той да си цакне 2000 номизми и да си купи грамота за вишо. - Ашколсун, кьопалар – възкликнал възторжено Борис на най-чист болгарски език, спомняйки си за предците си Атила-Авитохол, Ирник, Кубрат и так дальше и прегърнал от все сърце Самуел Держанци. - Самуеле, ахпар-джан, още утре ти давам Охрида града, щерка си Пагане с големите цици и половин царство и господарство! *** Така болгарите станали християни, а след век, когато тъмните орди на Васил Болгаротрепец и Евросъюзоубиец започнали да завладяват Болгария, правнукът на Самуел Держанци, който бил по съвместителство и трети братовчед на гореспоменатия Васил, си спомнил, че прадядо му бил получил по закон “половин царство и господарство”. Обявил за столица Охрид, почнал да се подписва “родом болгарин”, а пък в тесен кръг и след петата чашка намигвал с думите “всички сме си арменци, ама туй е само за Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не е за пред хората... ”

Несъстоятелно твърдение. Старобългарският е официален език на държавата и славянски по характеристиките си. В него не можем да очакваме да е пълен с прабългаризми.

Да, не виждам какво те смущава. Тази дума е донесена в Близкия Изток, не е възникнала там.

Ти ми обясни как Арон, Мойсей, Давид и Самуил не са еврейски имена, а били арменски. Все едно да седнеш да ми обясняваш, че името Георги било българско, а не гръцко, защото българи носели това име.

Пропускаш обаче и.е. вълни от ІІ хил. пр.Хр. в Близкия Изток.

Всичките до едно не са арменски, а еврейски/библейски, стига пълни форума с дивотии.

Маготин, дай малко конкретика, на мен ли отговаряш, или на Перкунас?

Със сигурност е индоевропейска. Реконструираната протоиндоевропейска форма е *b[h]urg[h].

За Паисий не мога да се съглася изцяло с тебе, но да го оставим, че тази тема и без това обиколи половината свят вече. А за Попконстантинов, дано проблемът е само в парите, а не и в някакви лични или академични свръхамбиции.

Това е повече от косвено сведение: "През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години”. (Паисий Хилендарски) Твоят колега Казимир Попконстантинов не твърдеше ли, че при Равна бил открил и надписи на латиница? Впрочем той публикува ли нещо пълно по въпроса за надписите от Равна или я кара на час по лъжичка?

На това ти трябва да отговориш, щом си тръгнал да оспорваш четенето. А темата я прегледах, то в нея няма кой знае какво за четене, чиста спекулация е по мое мнение.

То е толкова безумно, че не мислех да си правя труда да го разбивам на пух и прах, но щом държиш.... Та би ли обяснил защо арабите пишели от дясно наляво, а идиотите-арабисти четяли от ляво надясно и затова не получили лелеяното Балкас/Блахи/Влахи/Българи, а го докарали само до Саклаб. П.П. Горе си писал, че арабите "не умеят да произнасят буквата "б". Жал ми става за тях направо, щото не го знаят това сиромасите и вече 1300 и повече години си праскат спокойно Б. Арабите нямат П, ама добре че нямат, че тогава ще имаме четене ПЛАХ, ПЛАХИ, ПЛАХИЯ и хептен ще го оакаме с тия Блахи, Балхи из Влахастан.

Ще трябва да разочаровам за този Балахшан. Формата е образувана чрез характернатата източноиранска замяна на -t-/-d- с -l- между 2 гласни. Затова имаш не Бадахшан, а Балахшан. Никакви блахи/влахи няма там. П.П. Сигурен ли си, че акад. Василий Бартолд твърди точно това, което си написал? Мисля, че трябва да е точно обратното, защото Бадахшан е по-стара форма на Бадахшан, както по-старото -t-/-d- се трансформира в по-ново -l-.

Той е добър учен с едно не толкова често срещано качество - въздържа се от резки и окончателни оценки или даване на категорични последноинстанционни мнения.

Въпросът за цезар-цесар-цар, а не кесар повдига един друг въпрос според мен - в периода на V-Х век дали християнството е прониквало сред българи и славяни на Балканите само по линията на константинополската църква, а не и по линия на римската.