Aspandiat

Това, което ти твърдиш въз основа на археологията, може да се докаже и езиковедски.

Имал нужда от мир, но не на всяка цена. Симеон може и да опустошавал европейските владения на империята, но малоазийските били непокътнати, а по онова време те формират 70% от територията на Византия.

Отваряш много дебела тема. Замислял ли си се защо точно при Омуртаг се появява титлата "канасубиги" и защо точно той е наречен от 2 византийски автора (карам по спомени, трябва да търся в ГИБИ) "василевс", след като ромеите са били такива фанатици на темата кой е император и кой не? Я сега си спомни цялото ромейско смотолевяне на събитията около потушаването на бунта на Тома Славянина от Омуртаг, който едва ли не насила помогнал на Михаил и си задай въпроса дали това неслучайно "изпускане" на двама ромейски автори да нарекат Омургат василевс не сочи какъв е бил хонорарът му за потушаването на бунта на Тома Славянина - титлата "василевс" заедно с възстановяването на крайно изгодния за България договор от 716 г. Спомни си, че българин вече е бил веднъж "почти василевс" - кесаря/цезаря Тервел. И защо при нас титлата "цар" идва точно от "цезар/кесар", тоест явно според българските представи цезарят е император. Помисли и за друго - защо войната между България и Византия от времето на Маламир не е отразена в нито един византийски източник, а само в български, сиреч тя ще да е била за нещо много позорно или много позорно е била изгубена. Дали това "позорно нещо" не е било опит ромеите да накарат Маламир да се откаже от титлата василевс и от договора от 716 г? И накрая си задай въпроса дали смяната от канасубиги на княз (тоест от император на архонт) след покръстването не е била една от клаузите на договора между ромеите и Борис от 863 г? Ако още повече съберем смелост да се опираме на логиката, тогава може да стане ясно, че Симеон не е бил чак такъв грандоман в настояването си за императорска титла, а просто е искал да си получи обратно "бащинията".

8 май – Ден на Армагедон. Червените варвари Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″ Прусия се разплаща за всички. През 1758 година, императорските полкове на Екатерина II, предвождани от Суворов, превземат Кьонигсберг. С идването на руснаците в града почти нищо не се изменя. Заедно с тях се настанява и известен непознат до сега разкош. Луксът, френските маниери и “льо бон тон” на офицерите бързо привличат на своя страна немското население. Те започнали на устройват балове, търговията се увеличила, дори няколко гражданки на града се омъжили за руснаци. Особено благосклонни “окупаторите” били към университета. Много от тях се надпреварвали да посещават лекции, като с особена популярност се ползвала аудиторията на младия магистър Емануел Кант. Под руска окупация до 1762 година, Източна Прусия преживява период на просперитет и икономическо развитие. Двеста години по-късно историята се повтаря в ужасен вариант. През 1944 година нищо вече не може да спре руските войски. Въпреки това в населението на Прусия продължава да живее споменът за онази оперетна окупация, която през 18 век завършила с няколко сватби и мирна раздяла след четири години. Прусаците знаят, че този път ще бъде много по-тежко, но все пак се надяват, че слуховете за руските зверства са силно преувеличени. И се лъжат, страшно се лъжат, правейки фаталната грешка да сравняват християнската руска императорска армия с аристократичните си образовани офицери и дивите комунистически азиатски пълчища, водени от надъхани комисари от НКВД с единствена мисъл за отмъщение на всяка цена. “Когато през октомври 1944, съветските войски навлизат в Третия Райх, започват грабежи, убийства и кланета”- пише берлинският историк Йорг Фридрих – “така, че дори в безпристрастните наблюдатели те създават впечатление на монголски орди”. Червената армия издига войната до нов апогей, до ново качествено ниво. „… в една ферма видяхме пет деца чиито езици бяха забити с пирони за масата” – съобщава очевидец от село Хайденкруг, в долината на река Мемел, където през октомври 1944 влизат войските на 43 армия от Първи Балтийски фронт.Малко по-късно той открива „пет момичета завързани с въжета и силно издрани гърбове, без дрехи, като че ли са били влачени по пътя в продължение на километри”. Село Демеркоф в Померания, 9 март 1945. В кметството се събрали няколко старци, жени и деца. Те били наплашени, защото съветските войски били съвсем близо. Много скоро, както разказва една от жените, в стаята влязъл червеноармеец и „ без да каже нито дума, той се огледа и отиде към жените и децата. Повика с пръст сестра ми. Тя не стана веднага. Тогава той отиде при нея, постави автомата си под брадичката и се раздаде изстрел. Главата и отхвръкна и плисна кръв. Тя умря веднага, без да спомене и дума …” Подобни сцени на зверско насилие се повтарят почти навсякъде по Източна и Западна Прусия, Шлезвиг и Померания. Метгетен, квартал на Кьонигсберг, е превзет на 29 януари 1945, но след това германските войски контраатакуват и си го връщат. Пред очите на войниците от Вермахта се откриват такива картини, които не би могло да измисли и въображението на психопат убиец. „Видях останките от две момичета около двадесетте – си спомня лейтенант Карл Кнор – които очевидно са били вързани за две коли и разкъсани на части” От намиращите се недалеч вили били изведени около 60 жени в обезумяло състояние. Всяка от тях е била изнасилвана по 6-7 пъти на ден. Недалеч от това място, капитан Херман Зомер открива десетки трупове на жени и деца. Децата са със счупени черепи, а някои от тях многократно са прободени с щик. Червеноармеецът Лев Капелев, след това станал дисидент, си спомня, че когато влязъл в Източна Прусия, първото нещо което видял бил трупът на стара жена. „Дрехите и бяха разкъсани, между слабите и бедра забелязах телефонен апарат, а слушалката му беше забита във вагината й.”… за опитите си да защити цивилното население от безчинствата, майор Капелев заплатил с 9 години в ГУЛАГ. Така за няколко седмици червените варвари превръщат града на Емануел Кант в развалини. Пощаден бил само гробът на философа. Казват, че това било по заповед лично на Сталин, който прочел някъде , че той бил значителна фигура в науката. „Ние плувахме в река от лава, която извираше от някаква зла преизподня” казва доктор Ханс фон Лендорф и продължава да описва изобретателността на освободителите: „ Те не щадят нито осемдесет годишните жени, нито болните в безсъзнание. Една от пациентките ми, която беше ранена в главата и беше в кома … те многократно я изнасилваха”. Психозата завладява немското население на окупираните от комунистите територии. Тези, които не са успели да се изтеглят на запад, дълбоко го съжаляват. Руските войници не научили почти нищо на немски с изключение на „Фрау ком”. Жените нямали никакъв избор освен да се подчинят. Дори децата започнали да играят на изнасилване. Господарите в Кремъл не се интересували от геноцида срещу немците провеждан от собствените им подчинени в Източна Прусия. Това не вълнувало Сталин, както не го е вълнувала и съдбата на собствените му граждани. Както казва на 3 март 1945 г. именитият сталински пропагандист Иля Еренбург: „Историческата мисия на Съветската армия се състои в скромната и почетна задача да намали населението на Германия”. Колкото повече страх нагнетявала Червената армия, колкото повече хора убивала, колкото повече жени изнасилвала, толкова повече немци напускали земите на дедите си и тръгвали на запад да се спасяват и освобождавали земите за бъдещо съветско заселване. Що се отнася до Източна Прусия, Сталин успява и я превръща в пустинна страна с градове фантоми, същото което прави и в Русия. „Катастрофата, която се разрази в резултат на съветското настъпление няма аналог в човешката история” – пише американският дипломат Джон Кенан. „Аз сам прелетях на американски самолет на неголяма височина над тази провинция. Видях само руини и пустинна територия. От единия край на хоризонта до другия нямаше нито един признак на живот …” От 2 380 000 жители на Източна Прусия, според преброяването на населението през 1950 остават само 160 000 … Библиография: Hastings, M. “Armageddon” Chapter 10: Blood and Ice: East Prussia. Alfred A. Knopf, NY, 2004. Fisch, B. “Nemmersdorf, Oktober 1944. Was in Ostpreußen tatsächlich geschah”, Berlin, 1997. Hillers, M. “A Woman in Berlin: Six Weeks in the Conquered City” Translated by Anthes Bell. Beevor, A. “Berlin: The Downfall 1945″, Penguin Books, 2002. Toland, J. “The Last 100 Days” Chapter Two: Five Minutes before Midnight Merridale, C. “Ivan’s War, the Red Army 1939-1945″, London: Faber and Faber, 2005. Naimark, N. “The Russians in Germany: A History of the Soviet Zone of Occupation, 1945-1949″, Harvard University Press, 1995. de Zayas, A. “A Terrible Revenge. The Ethnic Cleansing of the East European Germans, 1944-1950″, St. Martin’s Press, NY, 1994. Материалът заедно със снимките е на адрес: http://www.extremecentrepoint.com/?p=560

След последните 2 поста никой не би посмял да си въобрази дори, че в писанията на Ганчо Ценов има някакъв кусур и че всичко не е вярно на 100%

Вземи поотвори византийски сведения от ХІІ век да видиш, че Борис е наречен "василевс".

Пропуснал сте може би вай-важния източник - Блазиус Клайнер.

Така ли? Не беше ли навсякъде "славянско море"? От Карпатите до Пелопонес с една милостиво оставена на гърци и прочее заварено население брегова ивица и по 5 км полоса вляво и вдясно от Големия диагонален път.

Рицарю, добро начало. Но пък чак да ме изкарваш вдъхновител на тази тема... Къде обаче е била тази епархия във Велика Полша Wiznog , след като в извора на Стредовски се казва, че е била в Сарматия? (‘’ Tales sunt Apostolorum nostrorum missionarii : Bezrad in Panonia, Wiznog in Sarmatia, Jordan in Dacia, Nawrok in Russia, in Alpibua Valachicis Moznapan, Oslaw in veteri Quadia nunc Silesia”) И всъщност къде е Велика Полша и имало ли е Малка Полша? Чакаме продължение. Мисля, че ще е интересно. П.П. Една забележка. "Все таки" е русизъм.

Е, той Зенон е бил ненавиждан основно заради симпатиите си към монофизитите, ако не се лъжа.

Аз съзнателно не коментирах имената от Самуилово време и изобщо след 900 г, защото може да са били носени както от българи от славянски произход, така и от българи от прабългарски произход. Но списъкът от ранния период, особено от времето на Юстиниян І, е направо втрещяващ.

Ти ще видиш утре руският автохтонен панславист Генадий Воля като пипне тази тема, чудо ще стане

Вероятно в "Кой кой е..." е записан като Лазарица.

Аз копнея обаче славистите да обяснят как венетите келти, клон от които населявал някога областта на днешна Венеция, а друг клон воювал против Цезар в Галия, изведнъж станаха славянски клон при Йорданес, чието сведение славистите приемат без никаква проверка или грам скептичност.

Кандидат-студентско ниво. Отделно, че има и пунктуационни грешки.

И аз съм сигурен, но се предполага, че в Уикипедия не е място за разгръщане на нови теории, а за излагане на стандартни или общоприети данни. А тази статия показва, че е сглобявана отвсякъде или както казвате вие историците, "без критичен анализ на текста".

Ето на какво попаднах в родната Уикипедия - списъс на славянските владетели. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%...%B5%D0%BB%D0%B8 В списъка присъстват и такива славянски/князе, които са меко казано смущаващи 1. Арбогаст (?-?), славянски военачалник от карпийски произход, който победил готите през 380 г. и ги накарал да сключат мир. Определението е безумно - "славянски военачалник от карпийски произход". 2. Бързимир(?-?), славянски военачалник на Шкодра от карпийски произход, който воювал с готите през 377 г. Отново безумна формулировка - "славянски военачалник от карпийски произход". Не съм срещал такава личност никъде, още повече в Шкодра през 377 г., тоест по-римско време! 3. Велбуд(?-?), княз на славяните в Осогово (осоговците) - ок.560-590 г. Явно някой се е опитал да даде обяснение на старото име на Кюстендил Велбъжд, за което досега не е предлагана задоволителна етимология и затова си е измислял някакъв фантастичен славянски княз Велбуд. Със същия успех е можело да го кръстят Верблюд, доколкото има твърдение, че Велбужд/Велбъжд идвало от тази дума. 4. Всегръд (Всегорд, ?-?), славянски военачалник, бил е пълководец от армията на Юстиниан Велики, ок.530-560 г. Абсолютно измислен военачалник. 5. Доброгост(?-?), славянски военачалник, бил е пълководец от армията на Юстиниан Велики, ок.530-560 г. Пълководец, измислен колкото и Всегръд. Тъкмо се бях зачудил от кой ли панилирийски автор от ХVІ век са взети тези имена, но една бегла проверка в мрежата уточни, че авторът не е панилириец, а руски панславист: БЛАГОВЕРНИЙ ЦАР УПРАВДА-ЮСТИНИАН (По Архиепископ Филарет Черниговский). Тези "безценни" сведения са поместени в “ЖИТИЯ НА БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ” от Левкийски епископ Партений. Синодално издателство, София, 1979 г. http://209.85.129.132/search?q=cache:imcph...=clnk&gl=bg 6. Лабуц(?-?), славянски военачалник от IV-V в. в областта на Горна Струма. Загадката кой е този велик славянски военачалник по Горна Струма, 150 години преди славяните да решат да се заселват южно от Дунава, се изяснява напълно от сайта ( ): http://209.85.129.132/search?q=cache:WyyuZ...&lr=lang_bg 7. Леонтий(?-?), славянски военачалник на римска военна служба, син на Доброгост, ок.580-610 г. За този пореден велик славянин предполагам, че трябва отново да се обърнем към БЛАГОВЕРНИЙ ЦАР УПРАВДА-ЮСТИНИАН (По Архиепископ Филарет Черниговский). 8. Манжук(?-?), славински княз в Дакия, владенията са му били отвъд р. Паспирий (може би Бузое) - ок.580-594 г. Тази загадъчна личност носи всъщност хунско или тюркско име и е интепретиран като славянски княз от Иречек, който (не е тайна), е бил един от най-изявлените панслависти, манипулирал българската история. Ето и цитат от него: "След свършването на Персийската война Маврикий утолил жаждата на аварите за пари, като им плащал ежегоден данък, а цялата си дейност насочил против дакийските славяни. Той се надявал да тури край на нападенията, като покори славянската родина в стара Дакия. Под предводителството на опитния Приск войската му преминала през Дунав (593 г.), разбила в една нощна битка крайбрежния владетел Радогост и опустошила неговите владения. Пленниците били изпратени при императора под стража под началството на славянина Татимир, [46] който се намирал на гръцка служба; на шестия ден откак тръгнали на път от Дунав за Цариград, на тоя отред някъде в Балкана нападнали славяни, които без съмнение били заседнали там; Татимир само с мъка успял да се спаси. Между това Приск, когото един гепид превел през обширни гори и блата, проникнал отвъд р. Паспирий (може би Бузое) във владенията на княз Манжук, [47] нападнал на него през една тъмна нощ тъкмо когато Манжук празнувал помен за умрелия си брат с песни и вино и след ужасна сеч го хванал в плен. Тогава Маврикий, насърчен от този успех, заповядал войската му да презимува отвъд Дунав." ( http://www.kroraina.com/knigi/ki/ki_3.htm ) 9. Мармаис(?-?), славянски военачалник (потомък на северанските князе) - ок.890-921 г., боритаркан на цар Симеон I. Няма никакво основание този пълководец да се пославянчва. 10. Оногост(?-?), славянски военачалник на римска военна служба в Тракия, ок.450-480 г. В действителност името е записано като Анагаст и то е германско (гепидско) най-вероятно. В Оногост го превръща Иречек. 11. Пирогост(?-?), славински княз в Мизия, владенията са му били около р. Осъм (осъмци, осмовичи) - ок.585-597 г. В действителност името е записано като Пирогаст и то също е германско (гепидско) най-вероятно. В Пирогост го превръща Иречек. 12. Сварун(?-?), славянски военачалник, бил е пълководец от армията на Юстиниан Велики, ок.530-560 г. За този несъществуващ славянски военачални от времето на Юстиниян вероятно пак трябва да направим справка с Архиепископ Филарет Черниговский. 13. Стазис(?-?), славянски военачалник - ок.860-879 г., ичиргу-боил на княз Борис I-Михаил На какво основание този Стазис е обявен за славянин, за мен е пълна загадка. Вероятно този, който е пославянчил Стазис, е чел преди това романа "Стас и Нели" на Сенкевич и е решил, че щом при поляците има Стас (от Станислав) и нашето Стазис е славянско име. А не гръцко например, съответстващо на Стоян. 14. Хумир(?-?), славянски военачалник от IX в., висш сановник по времето на хан/кан Омуртаг В Хумир -мир няма нищо общо с -мир във Владимир, Станимир и т.н. а е част от коренната дума, вариант на прабългарското кумир. Отделен е въпросът антите доколко са чисти славяни, а не например славянизирани иранци. Тази теза не е на особена почит в Русия и Украйна, но име като Татомир е иранско (с готско -мир/-мер), Бусан е също иранско bus, busa "козел". Идаризий и Хилбуд имат всякакво друго, но не и славянско звучене. Впрочем почти не е известно, че в Йорданес нарича антите антар, с иранско окончание -ар за мн.ч. --------------------------------------------- И за края съм оставил най-голямото безумие в тази статия от българската Уикипедия: 15. Славун(?-?), северански (северски) княз - ок. 655-685 г., сключил договор с хан/кан Аспарух за обща борба срещу Византия Този последния северски княз е черешката на тортата, защо е намерил мястото си в Уикипедия направо от епизод 2 на "Хан Аспарух" и е художествена измислица. Можем ли вече изобщо да се доверяваме на свободната енциклопедия (поне в българската й версия) или в нея всеки вече може да пуска всякакви глупости и кретенизми (с извинение за израза)? И още по-важното е, че именно от такива източници като Уикипедия подрастващите в България (и по света) попълват знанията си.

Впрочем след като българи не е имало в Мизия до ХVІ век, откъде се е пръкнало Второто Българско царство? Или то е било печенежка държавна формация?

Питам пак, ако дори българите да са се били скрили в Балкана, сигурно през 1185 г. специално са се вдигнали с автобуси, за да гласуват "обявяването на въстанието на Асен и Петър". Цялата тази писаница около обезбългаряването на Мизия от печенегите май е произход Букурещ!

И ако не е останал и папер от българи в Мизия между 1036 г. и ХVІ век, кой вдига въстанието на Асеневци? Дядо Торбалан и баба Яга ли? Прецени сам дали пълното обезбългаряване на Мизия не влиза в графата "пълни идиотщини".

Ще ви го повторя или потретя. Нямам нерви да чета безумния стил на текстовете ви. Ако почнете да се изразявате по разбираем начин (има и такъв стил на писане, без от това да пострадва научното качество), ще си направя труда да ви кажа какво става с "Онази Теза". П.П. Изумен съм от самочувствието ви, че наистина сте четен, ценен и изобщо, че някой обръща внимание на заниманията ви. Аз самият съм влизал в сайта ви от любопитство, а не да черпя мъдрости и знания. Излизал съм си с изумление от просташките и каруцарските ви нападки към автори и хора. В това число и към такива като Прицак, които уви никога няма и да разберат за съществуването ви. А броячът в сайта ви е отчел посещение.

Атанасов Г. АНОНИМНЫЕ ВИЗАНТИЙСКИЕ ФОЛЛИСЫ КЛАССА «В» И НАШЕСТВИЕ ПЕЧЕНЕГОВ В ДОБРУДЖУ 1036 г. Благодаря продолжающимся уже полвека системным археологическим исследованиям в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии стало очевидным, что эта обширная территория оказалась опустошенной к середине XI в. После этого возник демографический вакуум1 , продолжавшийся до начала XVI в. (Атанасов 1991: 75-89; 1998: 4-5). На основе письменных источников (главным образом Скилица), монетных находок, печатей, мелких металлических предметов и некоторых типов керамики можно считать, что причиной тому стало одно из больших печенежских нашествий 30-х гг. XI в. Картину вторжения фиксируют мощные пожары и разрушения, отмеченные как раз в тех крепостях, в которых найдены надежные свидетельства присутствия ромейских гарнизонов: Скала (Йотов, Атанасов 1998: 136-137), Царь Асень (Димова 1993: 73), Доростол (Ангелова 1988: 42; Атанасов 1991а: 21-22), Диногеция, Капидава, Хыршова (Diaconu 1970: 44-49). Об апокалипсисе 1036 г. можно судить по факту превращения района между Дунаем, предгорьями Балкан, р.Белый Лом и Черным морем в зону совершенно необитаемую (речь идет о постоянных поселениях внутренней части) до XVI в. Ти вярваш ли на твърдението, че от 1036 г. до ХVІ век районът между Дунав, Предбалкана, Бели Лом и Черно море бил СЪВЪРШЕНО НЕОБИТАЕМ?!?!? Ами Асен и Петър да не са вдигнали въстанието си на Марс? Като поствате твърдения от чужди автори, поне мислете дали теориите им не са в графите "леки идиотщини; полуидиотщини; пълни идиотщини". П.П. Как ли тъй между 1036 и ХVІ век Влашко и Молдова също не са "зону совершенно необитаемую", а само Мизия. Или Мизия е "зону совершенно ОБИТАЕМУЮ" само от власи?

Доказано ли е археологически, че печенегите унищожават българското население и селища? Ако наистина е така, имам един въпрос - не унищожават ли тогава и "румънското" население?

Е, те "македонците" са си присвоили пехлевийското (средноперсийското) khūb "хубав", което теоретично е било в употреба между 300 г. пр.Хр. и 950 г. сл.хр., на връщане от Суза и Екбатана към 321 г. Мъничко са поизбързали, ама то затова е казано "македонската кучка слепи ги ражда".

Аз ще се хвана от Хърс, за да върна темата в релси. Така е, българският елемент е ръководният в държавата, но самата държава до реформите на Омуртаг е съюз между племена, в който например военните части не са комплектувани по териториален принцип (т.е. в един полк (условен термин) да има българи, славяни и заварено население от една област), а по етнически. За това може да се съди от сведението на Теофан, че през 767 г. по нареждане на Константин V е отвлечен княз Славун, който с подвластното му племе севери охранявал старопланинските проходи и нанасял не малко щети на ромеите, тоест славяните са действали като отделни единици под общото българско командване.