Aspandiat

Не ме възмущава, а по-скоро отегчава. Не ми е ясно каква историографска полза ще има установяването дали Симеон е бил чел Аристотел или не. И да не го е чел - какво? По-тъп и по-загубен ли ще стане? Или пък ако го е чел, ще стане по-добър дипломат и военачалник ли?

Реконструкцията (схемата) на Ишмаел пак няма да излезе. За какво говоря. Да приемем, че Адрианопол е бил базата на ромейската армия и 8-те дни са били необходими подкрепленията да се придвижат от него до Валандар. Само че от Адрианопол до Дръстър разстоянието е много голямо. Ето карта по гугъл на съвременните разстояния. За 1100 години те не са се променили съществено, както и маршрутите. I. Валандар е Дръстър. 1. Вариант през Ямбол и Шумен - 440 км. 2. Вариант през Ямбол и Русе - 550 км. 3. Вариант през Бургас и Шумен - 470 км. Аз бих заложил на вариант 1, който е най-кратък и удобен и който, за да бъде изминат за 8 дни, прави 55 км дневно, което излиза дори извън най-големия толеранс, даден от автора на статията. II. Валандар е Ахелой (Поморие) Приемаме отново, че базата за византийските действия е Адрианопол. Какво ни казва гугъл: 1. Вариант през Елхово - 185 км. 2. Вариант през Елхово и Ямбол - 215 км. Вторият вариант е съмнителен, защото ромеите трябва да минат през вражеска българска територия. При вариант 1 изчислението дава ок. 23 километра средна скорост на ромейската армия за 8 дни. III. Валандар Булгарофигон (дн. Бабаески) Приема се, че в този вариант базата на ромейската армия не е Адрианопол, а Константинопол (дн. Истанбул). Гугъл показва следното разстояние от 192 км. Или средна скорост на ромейската армия за 8 дни от 24 км. ТОЕСТ. За мен, ако срокът от 8 дни се приеме за най-заслужаващия доверие маркер, даден от Масуди, то Валандар няма как да е Дръстър, а може да е или Ахелой, или Булгарофигон. Темпо от 23-24 км дневно на войската се вписва точно в първата предложена от Ишмаел цифра от 25 км средно на ден. Другият вариант е предложената по-горе от автора идентификация на Валандар с България изобщо. При това положение 8 дни от Адрианопол до Ахелой отговоря на географските реалности.

Галахаде, откри топлата вода. Това го пише още в том 2 на академичната История на България от 1981 г. Лично аз отдавна не бях виждал толкова безсмислена тема - знаел ли е Симеон къде се слагат запетайки и пълен член или не е знаел и затова трябвало ли е секретарите му да му пишат писмата. Само дето секретарите му не са били учили в Магнаура и вероятно са били по-неграмотни от шефа си. Та ако те са му писали писмата, накрая е трябвало той да минава с червения химикал да им оправя грешките и после те да преписват начисто. Пътьом сигурно и ушите им е дърпал. Със същия успех можем да пуснем тема със заглавие "Какви песни са пеели сирените, докато Одисей стоял вързан на мачтата с восък в ушите". Или още по-добре да отвъртим една тема със заглавие "Как се е казвала жената на Аспарух". Но и в този случай ще открием топлата вода, защото името й вече е твърдо установено. Както се разбира от една книга, издадена през 2008 г. и посветена на българските царици между VII и XIV век, на поставения на задната корица за по-добра реклама въпрос "Коя е била жената на Аспарух" в самата книга научаваме, че жената на Аспарух е била "жената на Аспарух". Това откритие смело съперничи с откритието на кьоркютук пияния с оскорушова ракия подпоручик Дуб от Хашековия роман за Швейк, който нарежда на ординареца си Кунерт да изчака 30 мин. в коридора и след това да влезе в стаята (бардака, където се развива действието), за да научи името на бъдещата си жена. Когато горкият Кунерт влиза, намира едно листче, на което заспалият подпоручик Дуб бил надраскал "Кунерт, името на бъдещата ви жена е госпожа Кунертова". Най-добре някой да пусне кепенците тук преди Пеев и Евристей да са се изпотрепали.

Намерих случайно вчера няколко любопитни исторически карти за периода 600-850 г., от които се разбира, че по това време английските градове Йорк и Кеймбридж са били пристанища. Преди малко един стар приятел, добре известен тук с познанията и интересите си по старата английска история, култура и литература, ми каза, че Йорк е пристанище дори и през XV век. ок. 600 г. ок. 850 г.

Фружине, онзи ден те гълча Евристей, че ептен си я подкарал хаджипешовата с изворите, сега аз ще трябва да го правя. Това го пише Масуди. Ето текстът през френски: Ето го и у Райна Заимова (Арабски извори за българите, 2000), в превод от арабски (надявам се): Срещу Фанадия/Фенедийе (Fenediyeh) във френския превод има Венеция и (?). Преди години в един брой на сп. "Авитохол" арабистът Киряк Цонев (лани се спомина) предложи четене Ф.р.х.н.д.йа или нещо подобно и заключи, че става дума за Хърватия. Ако се окаже обаче, че Фанадия/Фенедийе е Венеция, работата става ептен дебела. Както и да е. Но и в двата превода по никакъв начин не се намеква, че Симеон е бил там, камо ли, че е говорел лош гръцки.

Ми, Евристее, така както е поднесена темата и калпазански нахвърляна, аз останах с впечатление, че спорите имал ли е Симеон секретари или не е имал. При Петър със сигурност е имало, за което свидетелства през XI век ал Бекри.

Интересно що инвеститорът е корейски, а не китайски.

Не ми става ясно какви са идеята и целите на темата.

Българската култура според метода за измерване на Хеерт Хофстеде Антония Петрова | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 април 2017 Какво представлява българската култура, погледната през специални инструменти за измерване на културните различия. Това ни показва изследователски проект Values Survey Module на холандския основоположник на статистическия подход към съвременната културна антропология Хеерт Хофстеде (Geert Hofstede). Проектът разкрива дълбоките двигатели на българската култура сравнено с другите световни култури. Проф. Хеерт Хофстеде, чийто изследвания за междукултурните различия са основополагащи за цялата дисциплина, е холандски социален психолог. Докато работи за IBM, през 1968г. и 1978г. Хофстеде извършва мащабно проучване на трудовите ценности в 53 държави, където компанията има офиси, включващо около 116 000 служители. Той забелязва, че има корелация в отговорите по някои въпроси. В резултат на дълги години анализи Хофстеде въвежда шест измерения на културата: Висока срещу ниска властова дистанция Индивидуализъм срещу колективизъм Мъжественост срещу женственост Избягване срещу толериране на несигурността Дългосрочна срещу краткосрочна времева ориентация Задоволяване срещу сдържаност Властова дистанция Този показател се отнася към факта, че индивидите в обществата не са равнопоставени и това предопределя техния социален статус. С него се изразява отношението на културата към това неравенство между хората. Под властова дистанция се има предвид степента, с която по-малко властимащите членове на институциите и организациите очакват и приемат тази власт като разпределена неравно. Резултатът на България по този показател е висок - 70. Това означава, че хората приемат един патерналистичен йерархичен ред, в който всеки има място и който не се нуждае от допълнителни оправдания. Йерархията в една организация се разглежда от българите като отражение на присъщите неравенства. Централизацията в страната е популярна. Подчинените индивиди очакват да им бъде казано какво да вършат, а идеалният ръководител трябва да бъде благоразположен автократ. Индивидуализъм Фундаменталният въпрос, към който се отнася този показател, е степента на взаимна зависимост, която едно общество поддържа между своите членове. Става дума за това дали самооценката на хората е изградена спрямо "Аз" или "Ние". В индивидуалистичните общества хората се предполага, че се грижат само за себе си и своето семейство. В колективистичните общества хората принадлежат към групи, които се грижат за тях в замяна на преданост. Резултатът 30 за България означава, че българското общество е колективистично. Това е проявление на близка дългосрочна обвързаност с групата, към която принадлежи индивида, било то към близки роднини, към рода или по-обширни връзки. Лоялността в колективистичните култури е най-важна и държи върховенство над всички други социални правила и регулации. Обществото отглежда силни връзки, в които всеки поема отговорност за другия член на групата си. При колективистичните общества оскърблението води към срам и загуба на престиж, отношенията работодател/работник се разглеждат от морален аспект (като семейна връзка), решенията за наемане и повишение в службата се разглеждат в групата на работника, управлението е управление на групи. Мъжественост Висок резултат по този показател е индикация, че обществото се води от конкуренцията, постиженията и успеха, като успехът се определя от най-добрия в областта си - ценностна система, която започва от училище и продължава през целия организационен живот. Нисък резултат по показателя означава, че доминиращите ценности в обществото са грижата за другия и качеството на живот. Едно женствено общество е това, в което качеството на живота е признак за успех и отделянето от тълпата не се почита. Фундаменталният въпрос тук е какво мотивира хората - да бъдат най-добрите (мъжествени) или да харесват това, което правят (женствени). България е с резултат 40 по този показател и това означава, че е относително женствено общество. В такива страни фокусът е върху "работя, за да живея", мениджърите се борят за консенсус, хората ценят равнопоставеността, солидарността и качеството на работния си живот. Конфликтите са разрешават чрез компромиси и преговори. Стимули като свободно време и гъвкавост са предпочитани. Фокусът е върху благополучието, статусът не се отразява. Избягване на несигурността Показателят се отнася до начина, по който обществото се справя с факта, че бъдещето никога не може да бъде известно. Дали трябва да се опитаме да контролираме бъдещето или просто да го оставим да се случва? Тази неяснота носи със себе си безпокойство и различните култури са се научили да се справят с нея по различен начин. Степента, в която членовете на една култура, се чувстват заплашени от неясни или непознати ситуации и са създали вярвания и институции, които се опитват да ги избегнат, се отразява в резултата на показателя. България по него има 85, което е много високо предпочитание на избягване на несигурност. Страни с висок показател Избягване на несигурност поддържат твърди правила на вярванията и поведението и са нетолерантни към извън общоприетите поведение и идеи. В тези култури има емоционална нужда от правила (дори ако тези правила изглежда, че никога не са работещи), времето е пари, хората имат вътрешна нужда да бъдат заети и да работят усилено, прецизността и пунктуалността са норма, иновациите може да срещат съпротива, сигурността е важен елемент за инвидуалната мотивация. Дългосрочна ориентация Този показател описва по какъв начин обществото трябва да поддържа връзки със собственото си минало докато се справя с предизвикателствата на настоящето и бъдещето, а обществата приоритизират тези екзистенциални цели по различен начин. Нормативните общества, които отбелязват ниски резултати по този индикатор, предпочитат да поддържат доказани с времето традиции и норми, като гледат на обществените промени с подозрение. Онези с високи резултати, от друга страна, приемат по-прагматичен подход - те окуражават пестеливостта и усилията на съвременното образование като начин за подготовка за бъдещето. С резултат 69 България е прагматична култура. В общества с прагматична ориентация хората вярват, че истината зависи до голяма степен от ситуацията, контекста и времето. Те показват способност за лесно адаптиране на традициите към променените обстоятелства, силна склонност към спестяване и инвестиране, и упоритост в постигане на резултати. Задоволяване Едно от предизвикателствата, което човечеството среща, в минало и настояще, е степента, в която малките деца биват социализирани. Без социализация ние не ставаме "хора". Това измерение се определя като степента, по която хората се опитват да контролират своите желания и импулси, основани на начина, по който са се появили. Относително слаб контрол се нарича "Задоволяване", а относително силен контрол се нарича "Въздържане". България има много нисък резултат от 16 по този индекс, което я прави силно въздържаща се култура. Общества с нисък резултат тук имат тенденция към цинизъм и песимизъм. Обратно на угаждащите си общества, въздържащите се не отдават голямо значение на свободното време и контролират задоволяването на своите желания. Хората с такава ориентация имат възприемане, че действията им са ограничени от социалните норми и чувстват, че задоволяването на собствените нужди е нещо погрешно. Къде сме ние, къде са те? Сравнителни таблици между състоянието на обществото в България и Румъния, както и в България и Великобритания. Сравнителната характеристика може да бъде извършена спрямо която и да е държава. Хофстеде разбира културата като "колективно програмиране на съзнанието". Това значи, че личността в голяма степен се формира още през детството под влиянието на семейната среда, обкръжението в квартала и училището. Тогава детето "попива" специфичните "елементи на културата". Хеерт Хофстеде продължава да работи. Сред най-близките му сътрудници са синът му Херт Ян Хофстеде, Пол Педерсен и българският изследовател Михаил Минков. Знаковите му произведения са "Последствия на културата", "Култури и организации: софтуер на ума" (има я и в български превод) и "Изследване на културата" (също на български език). http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Balgarskata-kultura-spored-metoda-za-izmervane-na-Heert-Hofstede_75687.html

Маке, това са ти мерни единици, които не се сменят според това кой мери. Както не се сменят футовете, инчовете и т.н., които са базирани по принцип на човешката анатомия.

Тъй, тъй, порно само за елита. Простолюдието да я кара по Катехизиса.

Дядо Фотий вероятно ги е чел. Още преди да премине за едно денонощие на юрош всички църковни степени чак до патриарх.

Айде да пусна и аз също малко инфо от писалия през средата на VII век арменски епископ Себеос. Като разказва за ексхумацията през 619 г. на тялото на света Хрипсиме, загинала мъченически в края на III век, той споменава и ръста й - 9 педи и 4 пръста. В текста не се уточнява дали става дума за малък или голям пръст, но ако мярката е малък пръст, ръстът на Хрипсиме следва да е 215,20 сантиметра, а ако е голям пръст - 226,30 сантиметра. Авторът е съвременник на събитието, нищо чудно и да е бил очевидец, така че едва ли лъже.

Не, 8-те дни са необходими на ромейските подкрепления да стигнат до Валендар, а не на маджарите и печенегите след битката, за да атакуват Тракия. ЦИТИРАМ: Ако се приеме Константинопол за база на ромейските операции, остава да се пресметне, макар и с голяма условност, колко път изминава една войска за 8 дни. И така да се очертае възможният радиус.

Ама като ги подкараш едни гръкомански, Графе... Начи, недей да сравняваш Европа през 900 г. с Европа през 1500 г. с огромната роля на морската търговия и интензивните морски комуникации тогава. Османлиите стават морска сила, защото има огромна брегова ивица, която трябва да бранят. Столицата им е на море и е уязвима. За чий да строи Симеон 100 дромона? Да брани Преслав ли? Търговията ни върви по суша, а не по море. Няма обективни нужди от флот, който да я защитава. За справка общо (че не ми се рови из Пирен сега), по времето на Карл Велики Людовик Блакочестиви франките и един кораб не построяват, а всеки път, когато им се налагало да бранят някакви крайбрежни градове от арабите, търсели помощ от генуезците и амалфийците. Сега да не кажеш, че Франската империя също "избивала комплекси". В тая връзка защо Франция никога не става реално морска велика сила? Липсвали са й средства ли? Не. Просто няма нужда. Тя търгува основно в Европа по суша и през Средиземно море с Леванта. Никой не строи нещо, от което няма нужда или което ще го вкара в излишни разходи без те да се възвърнат.

П.П. Иначе интересно (уви авторът Александър Стоянов надали ще коментира тук) как може да се съгласува рязкото преоценяване на броя на участвалите при Ахелой войски, особено на ромейската, с твърдението на "Продължителя на Теофан", че в битката "настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало". Тази битка фактически е съпоставена с клането във Върбишкия проход или катастрофата при Ярмук. Или при Адрианопол 378 г. Спомням си (но не ми се търси точния цитат), че Скилица се оплаква, че и 50 години след битката при Ахелой още личали купищата бели кости, където "позорно била посечена бягащата ромейска войска". Колко трябва да са посечени от тази 20-хилядна армия (ако е била толкова), че да държи влага на гърците 50 години по-късно и в следващите 10 години след Ахелой те да оставят Симеон да си разиграва коня из Европа почти безпрепятствено?

Тая работа с отъждествяването на битката при Валендар у Масуди с битката при Ахелой е афиф работа. Битката при Валендар е всъщност битката при Булгарофигон, разкрасена и изопачена от какви ли не достигнали 60 години по-късно до Масуди добавки. Най-ясните податки, че става дума за Булгарофигон, са: 1. Приписването в нея на участия на маджари (неукерде), печенеги (беджнак), башкорти (беджгард) и яджни (?). В българо-византийската война от 894-896 г. участват и са въвлечени маджарите и печенегите. В редиците им може да е имало и башкорти. 2. Споменаването, че императорът бил подсилил ромейската войска с "12 хиляди конника, които били приели християнството и били въоръжени с копия по примера на арабите". Това е отражение на сведението на съвременника на събитията ат-Табари, който споменава за арабски пленници, пратени против Симеон. 3. Може би ключът към идентификацията на мястото е името Валендар или Валандар. То вероятно е изопачена форма (поради графичната близост на арабските букви "л" и "н") на Ванандар/Ванендар, традиционното название на кавказките и Аспаруховите българи, тоест на уногундурите. Валендар очевидно е в Тракия, както се разбира не само от това, че бил между планини и морето, но и от сведението на Масуди, че били нужни 8 дена за прехвърляне на подкрепленията. Единственото място в Тракия, което по онова време съдържа в името си името на българите, макар и като венендри/внндр и др.под. е Булгарофигон. Та Масуди е взел отнякъде разказ за битката при Булгарофигон и е добавил други откъслечни и изопачени сведения, като например споменаването на "Арманус", тоест Роман Лакапин, който участва при Ахелой. Където впрочем участват като наемници на българска страна и маджари (неукерде) и печенеги (беджнак). Че при Масуди е пълен тюрлюгювеч от различни сражения се разбира и от това, че той постоянно говори за "ромеи" и за "християни". Е, тези "християни", дето се сражавали като съюзници на ромеите, могат да са само българите. Сиреч при Масуди е станала една мешана скара от битката при Булгарофигон (896 г.), при Ахелой (917 г.) и някоя битка през 932 г. (320 по Хиджра) между българи и маджари из Банат или Панония по времето на Роман Лакапин, в която участвали и печенеги и византийски войски в помощ на Петър. Цифрите от 60 000 и от 50 000 + 12 000 очевидно не могат да бъдат приети с доверие.

"Моля ви да гласувате за консулисата Хиларина. Матрона Мадона прави добри свирки."

Може да са безспорно, но надали изцяло. Печенежкото ядро, това от Средна Азия (между Аму Даря и Сър Даря) са кангарите, ирански етнос. Които по-късно се смята, че са били тюркизирани, но дали изцяло, никой не може да ти каже. Във всеки случай някаква кангарска група се преселва южно от Кавказ още през V век, ако не и по-рано, защото първото споменаване на окръг Кангарг в арменски извор е от края на това столетие. Кангарк се споменава и в две сирийски жития на мъченици от втората половина на VI век, а в края на VII век в географията "Ашхарацуйц" подробно е дадено местоположението на тази област - първоначално е била в Северна Армения, но след 428 г. преминава административно към Иберия.

Тоя си е бил баш ентусиаст, ама от разновидността "ентусиаст-неграмотник" или от разновидността "ентусиаст-манипулатор". Не за друго, а защото тези 5000 души, за които този ентусиаст ви е метнал като дърт индо-българин, са онези 5000 души, които през 922 г. срещнал ибн Фадлан във Волжка България. Той ги нарича с прозвището "ал-баранджар", сиреч "баранджарци/беленджерци", тоест изселници от кавказкия град Баранджар/Баланджар/Беленджер. И които по думите на ибн Фадлан вече били приели исляма (явно още на Кавказ), но грам не отбирали арабски и повтаряли механично каквото им рецитирали ходжите.

О, да... https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбово_(област_Стара_Загора) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбово_(област_Ямбол) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбово_(дем_Пеония) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъмбени https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбене https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбница https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбник https://bg.wikipedia.org/wiki/Долни_Дъбник https://bg.wikipedia.org/wiki/Горни_Дъбник https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбрава_(област_Благоевград) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбрава_(област_Добрич) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбрава_(област_Ловеч) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбрава_(квартал_на_Стара_Загора) https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбравка https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъбравата

Абстрахирайки се от спама, който току що разкарах, ще добавя още нещо по въпроса откъде може да са проникнали инцестни практики северно от Кавказ. Арменецът Агатангелос в своята история, която започва от 226 г. с убийството на партския цар Артаван, съобщава, че арменските Аршакиди били втори по ранг в Партската империя след партските и (теоретично) на тях се падал престолът на Персия в случай на гибел на главния клон. В гръцката версия на Агатангелос обаче има едно сведение, което липсва в арменската. Там се съобщава, че Аршакидската династия имала 4 престола - първият на партите в Персия, вторият - на арменските Аршакиди, третият - на Индо-партското царство, а четвъртият - на царете на Царството на масагетите. Това Масагетско/Маскутско царство се е намирало северно от Кавказ, на територията на днешен Дагестан и наистина е било управлявано от клон на Аршакидите, за което свидетелства директно арменецът Бюзанд. Последното споменаване на това царство е отпреди нашествието на хуните западно от Волга около 370 г. и вероятно те са го ликвидирали, въпреки че 300 години по-късно в "Ашхарацуйц" се говори за "маскути" около Дербенд. Та предполагам, че ако е имало навлизане на инцестни практики северно от Кавказ, това е станало през Маскутското царство. Остават обаче други 2 проблема: 1. Географията - според Снорри ваните са по долното течение на Дон, а не в Дагестан. 2. Хронологията - ваните при Снорри ги има (вероятно) в периода VIII-IX век, а Маскутското царство приключва съществуванието си преди края на IV век.

Излезе нещо от Бичурин, стр. 453. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/N_Bitschurin_Sobr_sotschinenija.pdf За страната Анси: Инцестната практика тук е директно документирана - брак със сестрата/сестрите на бащата, тоест с леля. Проблемът обаче се състои в това, че Анси е Партия. А за нея, както стана дума по-горе, инцестът сред висшите класи е нещо типично. Ще трябва да падне голямо ровене из Бичурин и из други източници с цел да се установи дали на север от Партия е имало подобни практики. Но уточнението в горния откъс, че инцестът е бил това, което отличавало партските бракове от тези в Кангюй, тоест в Согдиана, вероятно ще направи безперспективно усилието.

Всъщност точно в "страховитите чукари" около Байбурт (Баберд) през 1054 г. един селджукски мародерстващ отряд е размазан от един отряд варяги на византийска служба.

Въпросът е на какви основания ще са тези анатеми. Теоретично по онова време Източната и Западната църква са едно, не гледат една на друга като на схизматични. Вероятно именно затова не е имало анатеми и прочее фъргане на плюнки.