Aspandiat

Имаш ли някакви данни каква част от македонския бизнес е в ръцете на сърби от Сърбия или на подставени лица, зад които стоят сърби от Сърбия?

Августовски "новини". Самият факт, че тази засекретена информация била спомената от CNN, които всъщност би трябвало да са активен играч в медийното затъмнение, е показателен. Пък и да е вярно, след като нямало лек, кво можеш да направиш. Налей си довечера една (може и две) Бургас63 и да не ти дреме.

Ами след магистрала Струма като се построи и магистралата до Видин, трафикът ще се измести от долината на Вардар по долината на Струма към София и Дунав мост 2. Докато обаче минава по долината на Вардара и после през Сърбия, това значи такси за всеки тир, които ще прибира Сърбия. Отделно, че пътният трафик създава работни места във вид на бензиностанции, ресторантчета, закусвални и дори проститутки. Освен това артерията по Вардара е пряката връзка на Сърбия със Солунското пристанище и Източното Средиземноморие. Още австроунгарците са я проумяли тази работа и с техни капитали е построена железницата по Вардара до Солун, която да свързва Егейско море с Будапеща.Така че Сърбия няма как да не се интересува какво става в Македония и дали режимът в Скопие е просръбски или антисръбски. Защото ако дойдат на власт сърбофоби, това ще означава и проблеми с единствената комуникация на Сърбия със Средиземно море. Все едно Турция да почне да прави проблеми на България с достъпа й до Босфора и Дарданелите. ори по-зле, защото ние бихме могли да ползва по някакъв начин Солунското пристанище. Щото до Втората световна война ролята на основна артерия е играла спомената от мен по-горе железница по Вардара. След ВСВ хубавият път се обезсмисля за България, защото на юг е вражеска Гърция, член на НАТО. Едва след 1990 г. на дневен ред дойде изграждането на успоредна транспортна артерия, а след 2007 г. то стана особено актуално, защото като се уредят веднъж документите в Солун, пратката ти пътува директно до Германия все през страни от ЕС - България, Румъния, Унгария, Австрия. За България е от жизнено значение трафикът да се измести от Вардара по Струма. За Германия, която реално финансира от еврофондовете строежите на българските магистрали - също. Защо например предишното правителство наля пари в магистрала Тракия и Струма и в Дунав мост 2, а не в магистрала Хемус? Защото това са артериите, по които върви немската търговия към Близкия Изток и към Солунското пристанище и Източното средиземноморие. А по магистрала Хемус няма немска търговия, за достъп до Черно море германците ползват румънската магистрала до Констанца. И като стана дума за транспортни артерии и в частност за магистрала Тракия, ето нещо интересно, което е част от глобалната търговия. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-05-29&article=452526

Мисля, че от текста е пределно ясно, че става дума за скитите.

Защо така реши? Докато трафикът на стоки от Солун на север към Унгария, Словакия и др. страни минава по Вардара и после по сръбските магистрали (щото ние имаме Дунав мост 2, ама нямаме читав път от Кулата до него), Сърбия ще се интересува от Македония. http://patna-karta.bg360.net/македония.php

Ми той Юстин си го е написал още преди повече от 2000 години:

В първата анкета огромен пропуск е липсата на отговор "Да симулират оргазъм"

Я да ви наспамя темата малко. Как мислите, в българо-византийските войни от 680-1018 г. победителят погребвал ли е убитите след битката. Не своите, то е ясно, а на противника. Или не му е пукало дали може да пламне епидемия от купищата разлагащи се трупове. Сещам се например един Лъв Дякон, който пише, че половин век след Ахелой все още се белеели куп кости на мястото, където "била посечена позорно бягащата ромейска войска".

Това е твърдение, което е обект на сериозни спорове. На първо място ми е интересно кои са нашите заводи, които произвеждаха промишлена продукция, конкурентна на световните капиталистически пазари. Знам, сега ще кажеш за прочутите електрокари и електротелфери. И с това ще трябва да спреш. П.П. Еньо, не знам на колко си години, но евентуално си спомняш или си чувал, че след 1985 г. във великата индустриална сила НРБ бяха дефицитни... капачките за буркани за компоти.

Болни също...

Само от 1990 г. Аз защо ли си мисля, че са ни яхнали от 1945 г., а след 1990 г. ездачите просто станаха повече.

Всяка простотия и идиотщина, щом е благословена и низпослана от благодатна модераторска ръка, се превръща в свещена реликва на нАуката.

Фружин може би заспа, но инспектор Спандев - никога!!! Свръхсензитивът Йорданка Николова: Гърция ще потъне, България отново ще остане на три морета http://www.burgasnovinite.bg/Yordanka-Nikolova.html Чудя се защо съответните лечебни заведения не си ги прибират такива своевременно...

Само ще припомня на недоволните и обидените, че в този форум има практика ако темата е пусната от модератор, той да я модерира, а другите модератори да не се месят. Или пък ако темата е на потребител, този модератор, който е взел активно участие в нея, да поеме модерацията.

Може, може. Впрочем при тези антични или повлияние от античните представи изградени по модела на библейските генеалогии има един голям проблем. Те не се припокриват. Например в известния у нас "Анонимен римски хронограф" от 354 г., съставен на базата на текста на Иполит, доказани индоевропейци са сложени при потомците на Сем. От друга страна пък в "История" на арменеца Ананиа Ширакаци (да не се бърка с географията му), която е повлияна или от Иполит, или директно от "Хронографа", в списъка с потомците на Яфет фигурират индоевропейските (и някои кавказки) и европейските народи известни на античните автори. Че на всичко отгоре съвсем сносно са изброени в посока от изток на запад. Ето Яфетовият откъс, който впрочем не може да се намери у нас нито на хартия, нито в интернет е превеждан на достъпен език.

Няма. Тя и цялата тема е безсмислена по мое мнение. Чесане на езици и мерене на сантиметри. Не само като разстояния в битка, случила се преди 1000 години.

И кво остави Новият Рим на света? Известен брой преписи на антични автори и православие, задържащо развитието на Южна и Източна Европа векове наред. И размътващо кратуните на руснаците с манията им за Третия Рим. Старият Рим поне остави основата на съвременния западен свят - римското право.

Азиатците, особено индийците и арабите, но и китайците, купуват злато за изготвяне на бижута или да го държат у тях като символ на благосъстояние и материална сигурност. А не с някакви инвестиционни цели. Типичен аналог имаме у нас с едно малцинство с мургав тен. Ако държиш да влагаш хартиени пари в ценен метал, пробвай в този продукт - злато, сребро, платина на блокчета като шоколад. Направени са така, че при нужда можеш да си чупиш (точно като от шоколада) толкова, колкото ти трябва. https://www.valcambigold.com/category/38-best-selling-products.aspx

Пичове, не се обиждайте, но лично за мен е все тази дали битката е станала на дядо Вълчовата ливада или на ливадата на бай Стоичко 2 км по-вляво. Включвам се обаче заради горното твърдение на Графа. Графе, има ли документирано какво е представлявал ромейският лагер през ІХ или Х век. И пред ХІІ например. Бил ли е изобщо укрепен? Лично мен много ме съмнява, че по примера на старите римляни романистанците са копали всяка вечер ров, вдигали са палисади и т.н и на другия ден са разкарвали всичко до следващата нощувка 30 или 40 км по-нататък. Ако има какво да кажеш по въпроса, дай в отделна тема да не я спамим тази.

Всъщност единствената истински разрушителна война между римляни и перси е тази от 602-628 г. Другите от V и VІ век се водят в пограничните територии, като единственото изключение е разграбването на Антиохия от Сасанидите през 540 г. Доколкото имам впечатление, Сасанидите (които не са ми такава слабост като Аршакидите) не ползват наемници през ранния период от историята си, тоест през ІІІ-V век. Но със сигурност те ползват активно наемници по време на войната за Кавказ с ромеите по времето на Анастасий І и Юстин І. Ромеите също ползват севернокавказки наемници (сувари) и "хуни" (слагам кавички заради събирателността на понятието) против персите по същото време. Впрочем и за римляните, и за персите "кавказките войни" от 502-532 г. са локални и второстепенни. Изглежда по това време и двете империи си дават сметка, че им е по-лесно да ползват срещу заплащане услугите на добре обучени и окомплектовани наемни отряди, отколкото да вкарват в битки собствените си части. За източните римляни е документирано също така, че през VІ век те имат проблем с рекрутирането на войски от подвластните им територии. Поне така може да се съди от оплакването на Йоан Антиохийски, че по времето на Юстиниян І имперските въоръжени сили вместо 650 000 души, както трябвало да бъдат по щат, наброявали "само" 150 000. Дали по същото време Сасанидите са имали аналогичен проблем не мога да кажа. Вероятно да, доколкото след окончателното умиротворяване на Армения в края на V век персите включват тежката конница на арменските аристократи в състава на въоръжените си сили. Последното ме изкушава да спомена за арменския аристократ Смбат (Съмбат) Багратуни, който има много интересно CV. Попаднал в плен при ромеите, той е хвърлен на арената да се бие срещу дивите зверове, но е помилван от император Маврикий, който бил възхитен от огромната му физическа сила и смелост. Изпратен е през 595 г. като военен в ромейските части в Северна Африка, където се отличава в няколко схватки с берберите, но после дезертира и постъпва на служба при Сасанидите. Шаханшахът Хосров ІІ го назначава за губернатор на Хиркания за периода 599-607 г., а след това му възлага воденето на военните действия срещу тюрките в Хорасан.

Ето и копиран водещият постинг в една друга тема за партите, която обхваща ранната им история. Цялата тема е тук с някои карти: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11128 Другата тема, която има връзка с настоящата, е тази: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11136

АбЦелютно не бъркаш. Сред партските царе няма нито един, който да носи ахеменидско име. Самите парти, доколкото знам, само в един единствен случай се позовават на Ахеменидската традиция и то с цел да изискат римляните да им върнат всички земи до Босфора и Либия, които са били преди това персийски. И тази претенция е заявена чак през 38 г. сл.Хр., 100 години след разгрома на Крас и 150 години след като партите се установяват в Предна Азия. Докато Сасанидите още през 230 г. сл.Хр., има няма 4 години след краха на партите, заявяват пред римляните, че си искат ахеменидската бащиния до Босфора и Либия и се хващат за гушите с легионите. Претенцията за пряко потекло от Ахеменидите личи много добре в биографията на Ардашир І - “Карнамак-е Ардешир-е Папакан”. Там като цяло е пейстната към Ардашир историята на Кир и мидиеца Астиаг. Само имената са сменени и подробностите в сюжета, но твърдо е запазено внушението за харизматичната предопределеност на Ардашир І за величие. Това че партите много-много не са държали на ахеменидската традиция личи от споменатото горе от мен положение, според което Сасанидите заклеймили партския период за гибелен хиатус във великата история на персите. По забележката на Южняк. Ами тази троичност я имаме и в средновековния български герб с 3 лъва един над друг, които обаче според хералдика Христо Дерменджиев не отразявали Мизия, Тракия и Македония, тъй като това деление се появява изкуствено в европейската картография от ХVІ век нататък под влияние на античните географски представи. Според Дерменджиев става дума за тройно деление на самата държава - Долната земя (Македония), Горната земя (отвъддунавските земи) и Middle Earth (земите между Стара планина и Дунава). Това заиграване ляво-център-дясно или дясно-център-ляво, което се смята за запазена марка на хуните, всъщност не е толкова просто за дефиниране. Например при Ахеменидите е документирано, че на царските банкети почетната страна е лявата, а по-малко почетната - дясната. Седналия в средата велик цар се явява Средната земя, Центърът, от който се упражнява властта. При партите, съдейки по едно китайско сведение, почетната страна обаче е била дясната. При арменците под партско влияние също е била дясната. Покойният Бешевлиев по аналогия с шан-юй при хунну смяташе, че при българите почетната е била лявата. Само че от едно сведение на Ибн Фадлан се разбира, че при волжките българи почетната страна е била дясната. Съвпадението на лявото като почетно при Ахемениди и азиатски хуни според мен е плод на древни интерференции. При хуните почетното ляво е засвидетелствано едва след като те при Маотун влизат в контакт със средноазиатските масагети, които пък са иранци, запазили архаичните си нрави за разлика от партите и сасанидските перси. Така че ахеменидската почит към лявото най-вероятно е запазена архаична характеристика на иранските степни номади, тоест следва да се отнесе към първата половина на І хил. пр.Хр.

Засега сте кротки все още, както гледам.

Ресавски, ти добре направи, че зададе този въпрос, за да върнеш темата по темата. Информацията е доста оскъдна и откъслечна. Враждата между парти (Аршакиди) и перси (Сасаниди) е била налице доста преди войната от 221-226 г., която приключва с краха на партското господство. Има една неизвестна (у нас) арамейска "Хроника от Арбела", който съобщава, че първият сблъсък е от периода 195-196 г. Голямата битка, в която перси и мидийци се изправят срещу партите, приключва с пирова победа за партите, спечелена като по чудо и с цената на големи загуби. Партите явно не са имали силата и смелостта след победата да се разправят както трябва с персите във Фарс (Персида) и скоро те отново набират сила. Знае се на базата основно на нумизматиката, че към 211/212 г. Ардашир І Папак(ан) вече е реално самостоятелен владетел във Фарс и сече монети с титлата bay šāh ardaxšir (“[негово] величество цар Ардахшир”). Същинският сблъсък започва през 224 г. Сасанидите атакуват партите и в 3 битки, решаващата от които е на 28 април 224 г. при Хормозган. Партите са напълно разгромени, но с помощта на арменския цар Тиридат ІІ успяват да се закрепят в Мидия (в град Екбатана) докъм 230 г. Там с помощта на арменските Аршакиди се закрепя за малко потомъкът на партянина Артабан ІV (екзекутиран заедно с почти целия си род през 226 г.) - Артавазд. За преобладаващата част от висшата партска аристокрация арменският историк от V век Агатангелос казва, че били възприели капитулантска политика: "роднините, племенните вождове, нахарарите и родоначалниците на партите не го послушали, защото се били примирили, преклонили и подчинили на властта на Арташир, вместо [да изберат] своите съплеменници и братя." На основата на съобщението на Агатангелос (не съм го цитирал тук цялото) и на по-конкретните данни на Мовсес Хоренаци (ІІ, 71), според който от шестте велики партски родове само този на Карен застанал на странатана Аршакидите, докато заради омразата си към царската династия фамилиите Испахбад/Аспахотеп(Пахлав аспахапет при Хоренаци) и Сурен влезли в съглашателство със Сасанидите, може да се заключи, че неуспехът на Тиридат ІІ и Артавазд да се задържат в Мидия е бил свързан и с липсата на подкрепа и откритото противопоставяне от страна на партската аристокрация. Изглежда такава капитулантска политика са следвали и представители на родовете Гев и Михран. Ако се доверим на данните на Агатангелос, след 231 г. само по източните граници на Иран с Кушанската империя отделни партски родове все още продължавали да се съпротивляват на Сасанидите. И така, по-голямата част от партската (и мидийската) аристокрация получава постове и почести от Сасанидите, които се боят да се конфронтират с нея, особено през първите 7 десетилетия от историята на Новоперсийската империя, когато Сасанидите не смеят или не могат да се еманципират от партската традиция в управленските и административни практики. В надписа на Шапур ІІ от 70-те години на ІІІ век "Кааба на Заратустра" (Кааба и Зардушт) при Нахш и Рустам съдейки по имената и местата, парти са със сигурност следните високопоставени аристократи от сасанидския двор и имперска администрация: Сасан Сурен, Пероз Карен, Гог Карен, Ардашир Сурен, Ардашир Карен, Тир-Михр, Артабан от Демавенд, Арштат Михран от Рай. Сасан Сурен и Ардашир Сурен са били представители на великия род Сурен, който имал наследственото право да полага короната на главата на великия цар, притежавал огромни земи в Сакастан и оцелял чак до епохата на арабското нашествие. Гок Карен и Ардашир Карен са били членове на великата фамилия Карен, която имала владения в Мидия със седалише в Нехавенд. Арштат Михран от Рай (тоест Рага) е принадлежал към великия род Михран, който притежавал земи около Рага в Хиркания и бил разгромен от Сасанидите през 591 г. заради бунта на Вахрам Чубин. Другите два велики партски рода, запазили могъществото си при Сасанидите, били Гев, който властвал в Хиркания, и фамилията Испахбад (Аспахотеп), която имала земи в Табаристан (Тапуристан). Ат-Табари на свой ред извежда родословието на великия фрамадар Михрнарсех (Михрнерсех), заемал поста по времето на Йаздигерд І, Вахрам V и Йезгигерд ІІ, от Кай Аршак, тоест от Аршакидите. Родът Сурен, който автоматично след 226 г. запазва привилегията си да поставя короната при коронация на новите сасанидски царе и да бъде наследствено началник на конницата, съхранява тази привилегия и позициите си поне до 363 г., както се разбира от едно сведения на Амиан Марцелин. Съдейки по арменските сведения на Йелише (V век), копирани и от Мовсес Каланкатуаци (VІІІ век), някъде след 459 г. Сасанидите вследствие на междуособната война отнемат от рода Сурен предводителството на конницата и го предават на рода Михран, към който впрочем принадлежи и прочутият узурпатор Вахрам Чубин. Вахрам Чубин е много интересна и знакова фигура. Между 579/580–586/587 г. той е губернатор (марзпан) на Армения, която по това време е персийска провинция, след което през 588 г. начело на големи сили е изпратен в Средна Азия да воюва с настъпващите тюрки. След като ги разгромява, Чубин вдига бунт срещу шаханшаха Хосров ІІ Парвез през 590 г. и последният бяга при византийците. През 591 г. метежът на Чубин е потушен и тогава Сасанидите се разправят с рода Михран, към който той принадлежал. За Чубин поетът Фирдоуси казва, че той бил издигнал като знаме претенциите на Аршакидите за отвоюване на престола на Персия и за сваляне на узурпаторите Сасаниди. Това е особено показателно, че сред висшата партска аристокрация въпреки че били изминали близо 400 години от краха на Аршакидите, все още имало претенции, амбиции и планове за възстановяване на партското господство. Изглежда именно бунтът на Чубин довежда да разрив между партската (и мидийската) и персийската аристокрация и (не е изключено) точно този разрив да води до отслабването и разложението на Сасанидски Иран след 628 г., улеснил арабското завоевание. Че политическия конфликт между Аршакиди и Сасаниди е бил остър още през ІІІ век и че се е бил пренесъл на религиозно-идеологическо ниво личи ясно от това, че в релефа от Нахш-и Рустам, изобразяващ инвеститурата на Ардашир І от самия Ахура Мазда, сразеният партски цар Артаван е газен от копитата на коня на Ардашир така както Ахриман е газен от коня на Ахура Мазда – ясно послание, че управлението на Аршакидите е било период на господството на злия Ахриман. Ненавистта на Сасанидите към Аршакидите се оказва толкова люта, че първите се постарават да фалшифицират историята на Иран преди възцаряването на Ардашир и след гибелта на Ахеменидите, за чиито наследници се представяли Сасанидите. Историкът Масуди (Х век) съобщава, че по времето на Сасанидите персите съкратили двойно 510-те години, изминали от смъртта на Александър Македонски до Ардашир. Това било извършено с оглед на зороастрийската есхатологична традиция, съгласно която империята на персите трябвало да просъществува 1000 години след Заратуштра. Заратуштра бил живял 300 години преди Александър, което оставяло по-малко от два века време на Сасанидите да царуват. Съкращаването наполовина на епохата след Алексадър и преди Ардашир бил един вид опит да се измами съдбата и да се отпуснат още 250 години власт на Сасанидите. Ричард Фрай обаче смята, че не само опитът да се надхитри съдбата, но и чисто човешката ненавист на Ардашир към партите го е подтиквала да изтребва безмилостно Аршакидите, да омаловажава постиженията на старата династия и да се постарае тя да бъде забравена. В сасанидския паметник “Писмото на Тансар” Аршакидите са съвсем демонизирани, като епохата на управлението им е представена като време, през което светът бил изпълнен със зли духове и зверове с човешки облик, без култура и знание, време на поквара и деградация. Сасанидската антиаршакидска пропаганда се ожесточава особено след партския реваншистки бунт на Вахрам Чубин и представяла управлението на Аршакидите като плод на разрухата, причинена от нашествието на Александър Македонски и като катастрофа за иранската самостоятелност. Следсасанидската епоха обаче реабилитира значително Аршакидите. Арабският автор Таалиби например ги описва като справедливи и доблестни. Той казва, че Афкур-шах, тоест Пакор, в желание да отмъсти да смъртта на Дарий се сражавал срещу римляните, избил мнозина от тях и сринал много от крепостите им. Пакор бил върнал на Иран онова, което Александър му бил отнел в областта на медицината, астрономията и философията. В “Бундахишн” Аршакидите са описани като праведни управници и тази традиция е спазена и в съчинението “Денкарт” напук на омразата, лъхаща от “Писмото на Тансар”. Авторът на съчинението “Нихайат ал-ираб” съобщава, че Аршакидите били пристрастени към мъдростта и по тяхно време били написани книгите “Калила и Димна”, “Синдбад” и “Лурасп”. Има достатъчно сведения, които показват, че между персите от една страна и партите и мидийците от друга, е имало противопоставяне и на религиозна основа. Тук не мога (мързи ме) да се впускам в подробности, ще набележа само 1-2 неща. Например през V век арменецът Йелише споменава, че имало 2 религии - парскаден (вярата на персите) и пахлавик (вярата на партите/пахлавите). Редица данни (косвени) сочат, че персите са били ортодоксални маздеисти (зороастрийци), докато партите и мидицийте са били маздеистки схизматици, следващи неортодоксалния маздеистки вариант на зурванизма. Отделно партите и мидицийте са били заклети митраисти, докато в персийския култ Митра е сведен до второстепен бог. Неслучайно в арменските извори Вахрам Чубин е известен като Vahram Merhewandak, (Себеос), Vahram Mehewand (Асогхик), име, от което прозира иранското (партското?) mehr/mihr-bandak “Раб на Митра”. В желанието си да бият партите по всички фронтове, в т.ч. и идеологическия, Сасанидите свършват още една "хубава" работа. В един късен паметник от ІХ век, “Денкарт”, се съобщава, че Авеста е компилирана и редактирана по времето на партския цар Вологез І през І век. Тази редакция, известна като “Аршакидски архетип”, обаче не е оцеляла, както не е оцелял и нито един препис на Авеста отпреди времето на Сасанидите. Съгласно сасанидската традиция Ардашир І (224-241) възлага на върховния маг Тансар да извърши компилация на теологичните текстове на зороастризма, а по времето на Шапур І (309–379) те получили окончателната си редакция. Фактически всичките достигнали до нас копия на свещеното писание на зороастризма произлизат от един единствен оригинал, известен като “Сасанидски архетип”. Какво точно са редактирали Сасанидите в "Авеста" не е ясно поради липсата на "Аршакидския архетип", но нещата изглежда са идентични с редактирането/подправянето/цензурирането на Евангелията, извършено на Никейския събор през 325 г. Най-вероятно обаче именно в “Сасанидския архетип” покровителят на Аршакидската династия Митра е бил сведен до второстепенно божество, част от свитата на Ормазд (Ахура Мазда). Всички тези персийско-партски противоречия са прегазени от арабите, които завземат между 634 и 650 г. цялата Персийска империя и слагат край на вековните претенции и омрази.

Връзката между горните arman и Армения няма как да се получи по минимум една причина. Армениците от памти века се самоназовават hay, а не armen/arman. Близките и далечните народи ги наричат armen поради това, че през І хил пр.Хр. арменците (хаите) се заселват на територии, населявани от арамеи. Смятам, че при етимологизиране на даден етноним приоритет трябва да има самоназванието, а не названието, използвано от другите. Арамейският анклав в Предна Азия не се ограничава до стандартната представа за днешна Сирия, Палестина и Йордания. Херодот споменава за арамейци ("левкосирийци", тоест "бели сирийци"), обитаващи Кападокия, която пък е съседна на древната Малка Армения, изходната точка за арменската миграция на изток. Отделно, че у Страбон (Кн. І, гл. ІІ, 34; Кн. ХІІІ, гл. ІV, 6; Кн. ХVІ, гл. ІV, 27) има няколко пасажа, които хвърлят яснота защо още през Античността са смесвали арменци, арамеи и араби. Тук ще си позволя един ОТ (за кой ли път), който може да ти е интересен като антрополог, комуто се налага да чете и странични неща. Става дума за библейския Тогарма, от който по-късно хазарите извеждат родословието си и от него извеждат също така потеклото на редица съседни степни народи, сред които и на българи. По древна традиция обаче арменците също извеждат потеклото си от Тогарма (Торгом на арменски). Според библейската генеалогия потомци на Гомер (кимерийците) са Аскеназ (скитите), Рифат (пафлагонците) и Тогарма. Чета си обаче преди 2-3 години аз Григорий Капанцян и попадам на нещо интересно, което дава историческа плът на арменското родословие от Тогарма. В хетските надписи се споменава за град и страна на име Tegarama/Tegaramma, отъждествявана с град Tilgarimmu от асирийските материали и с библейския Thōgarmā. Григорий Капанцян отбелязва, че страната Tegarama/Tegaramma обикновено се локализира в района на град Мелитене. Мелитене обаче се намира западно от Ефрат, в съседство с някогашната Малка Армения. Защо обаче хазарите решават в един момент, че и те произхождат от Тогарма не ми е ясно. Върти ми се една еретична мисъл, а именно че автентичните хазари (тези отпреди началото на VІІ век, когато властта над тях е поета от една тюркска върхушка) са били собствено древен южнокавказки или малоазийски народ. Арменските автори като Мовсес Хоренаци например без стеснение ги представят като древно (северно)кавказко население и ги споменават например във връзка със събития от ІІ век. Та си мисля дали предците на известните от VІІ век нататък хазари не са били всъщност потомци на изтикано на север-североизток през І хил пр.Хр. южнокавказко или източноанатолийско население. Само че тук вече влизаме в крайно опасните подвижни пясъци на палеолингвистиката. Разбира се, хазарската връзка с Тогарма може да е всъщност по линията на Аскеназ (скитите) и оттам с Тогарма. Само че възниква въпросът защо връзката не е направо с Аскеназ. Впрочем докато я караме още през просото с ОТ-иците, ето няколко други сродни и интересни генеалогии. Ето например какво е оставил арменският историк от VІІІ век Мовсес Каланкатуаци: “А синовете на Йафет са: Гамер, от който гамирите; Магог, от който са келтите и галатците; Мада, от който са мидийците; Йаван, от който са елините и гърците; Тувал, и от него са теталите (тук - тесалийците); Мосох, и от него са лурикациите (т.е. илирийците); Тирас, и от него са тракийците (В ръкопис H – “тиракийците”); Китим, и от него са македонците. А синовете на Тирас [са]: Асханаз, и от него са сарматите; Рифат, и от него са сауроматите; Торгом, и от него са арменците.”