Aspandiat

Често казано, мисля, че преувеличаваш етническата пъстрота на галските територии и умаловажаваш тази на германските. Ето една карта на племенните херцогства в Германия към 1000 г. Реално те покриват поетапно анексираните от франките територии от VІ до втората половина на VІІІ век - Швабия, Бавария, Саксония. Франкония пък си е старата родина на франките. Долна Лотарингия пък е територията, на която ще се появят по-късно фламандците и холандците, тоест те още към 900 г. са били нещо по-различно от немските земи на империята. На Горна Лотарингия също в етно отношение й куца германското - това са бъдещите домени на бургиньоните, с които френските крале имат големи ядове по време на Стогодишната война.Точно както през първите 2-3 века владетелите на племенните херцогства правят големи ядове на германските императори. Също така интересно е, че средновековната Германска империя като че ли няма столица - Франция има Париж, Англия - Лондон, Унгария - Естерхом, Полша - Гнезно и Краков. Този факт също говори в посока, че Германия не е добре централизирана между 900 и 1300 г. За след това нещата са ясни. Но явно си прав, че голяма роля играе и личността на отделните императори, които успяват да държат изкъсо могъщите властели в империята до един момент поне. Във връзка с разделянето на империята на Лотар през 870 и 880 г. ми направи впечатление нещо интересно. Ето и съответната карта: При разделянето от 870 г. Източна Франкия взима всичките Лотарови земи северно от Алпите. При второто разделение обаче тя отстъпва земи на Западна Франкия. Забележи кои точно - тези, които позволяват на западните франки да контролират търговската артерия на река Маас до самото й устие в Северно море. Тоест изглежда в този случай икономическите аргументи са били водещи за западните франки. И още един момент, отново извън традиционния метод на анализ в историографията - при това разделение източната граница на Западна Франкия е прекарана през Вогезите. Западно от тях земите реално са интегрирани към галската инфраструктура и Източна Франкия трудно е щяла да осъществява контрол над тях. Интересно е също така какви стоки са били произвеждани и превозвани по Маас надолу през ІХ-Х век от района на Тул, Вердюн и Мец.

Хаха. Това е камък в градинката на наш Глишо. Виж тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15539

Алва, ама някой по-напред (май Южняка) подсети, че подобни на източните интелектуалци (интелигенти) има и във Франция. Аз например се сещам през първите 3 четвърти на ХХ век (да не говорим за ХІХ век) каква фукня е било да си член на академията било като художник, било като писател. Могъщият Наполеон също се е гордеел страшно много с това, че е бил приет в Академията. Та и там нещо на соц. мирише, или по-точно на абсолютизма на Луи ХІV, който реално започва да си отглежда интелигенция, която да го прославя. Сещаш се един Молиер как го правят на маймуна заради това, че нещо не покрил стандартите на прослава на монарха. На изток (в това число и в НРБ) ситуацията реално е същата - монархът си отглежда венцехвалители и придворни блюдолизци. Та може ли ключът към това, че англосаксонската интелигенция е коренна различна от източноевропейската и руската е фактът, че Англия приключва с абсолютизма по времето, когато той достига апогея си във Франция и няма условия монарсите да си отглеждат платени алопологети. В САЩ пък такива условия никога не е имало поради същността на страната, която възниква като контра на монархизма. Не знам какво е положението в Германия, но фактът, че там няма единна държава и силна монархическа институция от ХІV до втората половина на ХІХ век вероятно също е попречило на отглеждането на придворна интелигенция. В Скандинавия мисля, че монархиите никога не са били особено всевластни. Виж, за Испания и Португалия идея си нямам. Ти сигурно можеш да кажеш.

Твое Рицарство, нямаш си представа отде ми се роди тая мисла. Когато изпрасках този пост, четях част 1 на "Фондацията" на Азимов и то точно тези страници, в които първият министър Демерцел постоянно казва на император Клеон, че ако направи това или онова (не че не може), хората ще го вземат за тиранин и деспот, а той до този момент бил известен като благ владетел и трябвало да пази този ореол. П.П. Горе стана дума за Франция и за кръстоносните походи. Да попитам под формата на кратък и мимолетен ОТ, защо няма германско участие през Първия кръстоносен поход, който е най-резултатният.

Твое Рицарство, добро включване. Значи, накратко да обобщим с по-прости думи - въпреки краха на империята през 1204 г. поне през следващите 100 или 120 години локалните гърци все още се изживяват като ромеи. Значи ли това обаче, че например след 1261 г. се е появило един вид разделение на константинополски (пост-никейски ромеи) и периферни (епирски и трапезундски) ромеи? И има ли признаци, че константинополските ромеи са гледали на периферните ромеи като на ромеи втора ръка?

Пандора би трябвало да търси в стари австрийски карти от 18 век. Те са сравнително подробни, но ще изисква откомандироване в Народната библиотека.

Виж, виж в "Каролингите". Дано там да има и някакво обяснение защо след разделянето Франция тръгва по пътя на децентрализация, а Германия по обратния път. Лично на мен покрай това разминаване ми се върти една аналогия с българската средновековна държавност, а именно че както Франция посреща средата на 14 век вече достатъчно централизирана, Германия и България (родово-аристократични като генезис), които стартират като централизирани раннофеодални монархии, финишират през 14 век в състояние на политически разпад. За процесите при арменците (само кратък ОТ, за да не поарменчваме темата). Там феодализирането върви още през 4 век и през 5 век то до голяма степен е дало плодовете си. В Армения голяма роля играе и загиването на царската институция през 428 г., но и отново икономически фактори - съсипването и обезлюдяването на арменските градове през 60-те години на 4 век в резултат на опустошителните сасанидски нашествия. Николай Адонц в неговата издадена още през 1908 г. "Армения в епохата на Юстиниян" дори прави директни аналогии с френски титли и институции от епохата на зрелия френски феодализъм. Във всеки случай ситуацията в Армения може да служи като аргумент, че каролингският феодализъм е продукт в голяма степен на германския (франкски и т.н.) родово-кръвен аристократичен модел. Не знам дали съм споменавал тук или пък на теб лично, че под влияние на иранската аристокрация и жречество арменската аристокрация век и половина след покръстването (допреди това няма данни, но очевидно, че обичаят е бил масов и преди 301 г.) е практикувала системно и съзнателно кръвосмесителни бракове между съвсем близки роднини. Идеята на тази традиция е било запазването на второ място на целостта на поземлените владения, а на първо място - опазване на чистотата на родовата и аристократична кръв и създаване на висша господарска прослойка/раса. Или както пише Филон Александрийски: “Тези от персите, които са на висока длъжност, се женят за собствените си майки; те смятат, че заченатите от подобен брак ще са ненадминати по рождение и казват, че ще ги смятат за достойни за върховната власт.”

Това че е била беззъба може би е щяло да има някои предимства...

Защо така мислиш? Аристокрацията и едрата буржоазия има икономическа мощ и оттам придобива лидерски позиции. Интелигенцията по принцип няма икономическа мощ не само у нас и по тази причина не може да има и лидерска функция. Проблемът е, че у нас лидерите (или пък греша) не търсят интелигенцията като прослойка, която може да генерира идеи и идеология. В САЩ например не е така. Там не само има мощни аналитични и мозъчни центрове, които чертаят вектори на американската политика, но и големият бизнес ползва научния потенциал на страната за развойна дейност. Вярно, у нас няма (вече) икономика, която да се нуждае от мозъци. Но страната няма и идеология. САЩ например са избрали каква да бъде идеологията им - "ние сме най-богатите, най-могъщите, най-великите и няма да остъпим позицията си". В развиването на тази идеология е впрегнат на първо място Холивуд (художествено-творческата интелигенция на соц. език), който постоянно насажда на редовия американец, а и сее по целия свят представата за най-могъщата и велика нация, която единствена е способна да спасява света - било от извънземни, било от епидемии и т.н. А ако не бива спасяван светът, във филмите по почти незабележим, но постоянен начин се прави пак внушение за американската мощ, като например се използват американските мегаполиси с небостъргачи като декор, или пък на зрителя се показват скъпи и тузарски коли made in USA за стотици хиляди долари. У нас държавната идеология като механизъм за единение на нацията, за нейното мобилизиране по даден път на развитие и по този начин за фокусиране на силите й в противовес на сегашното им безпътно разпиляване умря към началото на 80-те години на миналия век. Ако погледнем историята на Третата българска държава, ще установим, че сегашният период от битието й е единственият, през който държавата и народът не са намагнетизирани от никакъв идеологически стимул. От 1878 г. до 1918 г. идеологическата основа, върху която се гради държавността и се възпитава народът, е идеалът за национално обединение. След 1918 г. той търпи жестоко крушение, но не е унищожен. Дори към 1939 г. започва да се съживява. След 1944 г. комунистите го смазаха, но не бяха толкова глупави да оставят народа без никакво идеологическо пришпорване, а наложиха идеала (идеологемата) на изграждането на социалистически строй и комунистически в обозримо бъдеще. Сам по себе си този идеологически галванизатор е абсурден и дивашки с оглед на методите на материализирането му - експроприации на имущество, изтребване или омаломощаване на духовния и културен елит отпреди 1944 г.,, налагане на най-примитивни клишета в културата, цензура, полицейщина, страх и т.н. За изграждане и поддържане на тази идеология режимът се нуждаеше от свои културни и научни кадри и те бяха създадени и използвани. Обаче въпреки всичките изродщини това беше някаква идеология, благодарение на която доброволно или насила голяма част от народа беше убедена или "убедена" да "строи социализма". В резултат на това се осъществиха мащабни инфраструктурни и индустриални проекти. Друг е въпросът дали повечето от тях (без транспорта и развитието на туризма) бяха икономически обосновани и какво струваха на нацията и държавата. Към края на 70-те и началото на 80-те години идеологическата мотивация на българския народ се изчерпа по няколко причини: 1) Външните врагове бяха неутрализирани и беше осигурено "спокойното развитие на социалистически строй" (затова и тогава вече никой не пишеше романи за диверсанти например). 2) Постигнато беше някакво скромно, но устойчиво ниво на материална задоволеност на населението. 3) Едновременно с това висшата партийна върхушка стигна до извода, че НРБ, а и соц. лагерът не са в състояние да догонят индустриално и технологично Запада, каквито опити активно се правеха през 50-70-те години на миналия век. Това, заедно с т. 1 и 2, доведе до примирение със статуквото и стремеж то да бъде закрепено и крепено. Но тази еволюция в схващанията на българския и източните комунистически елити доведе до обезсмисляне на идеологическите помпания на населението от 50-70-те години, а оттам и до убиването на динамиката, която съществуваше през същия период. След 1989 г. идеологията на социализма окончателно беше изпратена на онзи свят. Не става дума за левичарските убеждения на поне 50% от нацията, особено по селата и малките градове, а за централно напомпваната идеология. Само че на нейно място не дойде нищо, което да я замени, защото единият напън за влизане в ЕС и НАТО е нещо, което не може да мотивира и трогне обикновения човек, нито да му бъде представен (не че и имаше особени опити) като великата цел на днешното време. Така за първи път от 1878 г. България остана без идеологически мотиватор и галванизатор. Оттам интелигенцията, изградена, отгледана и изхранвана при стария режим, остана без работа, цели и задачи. А обществото започна да хаби енергията си в партийни боричкания и в... кражби, защото обществената и национална енергия (доколкото я има), ако не бъде канализирана в някаква посока, започва да работи против себе си и против народа си.

То поне става без пари.

Ето и реалният образ на гордите албионци... дето ни обясняват на нас, че не струваме. Английски свине. П.П. Като се качиш на Айфеловата кула, веднага можеш да разбереш къде има английски групи. Познават се по викането и просташкото хилене. http://www.dailymail.co.uk/news/article-2040260/Maciej-Dakowicz-Cardiff-After-Dark-binge-drinking-images-turned-Britain-laughing-stock.html

Какви лица има в тая категория? Моите уважение към старците на село с бистрия разум, ама досега не съм видял баба или дядо от което и да е село (не само българско) да е направила някое фундаментално откритие във физиката или в генетиката например. Та със селското умиление... дотук. Иначе родната интелигенция е бита карта по още една причина. Културно-търговски днес светът е разделен на 2 големи зони - англосаксонската и останалите. Англосаксонците не познават, а и слабо ги интересува какво се пише или филмира в неанглосаксонската зона. А и може би донякъде с основание, защото големите пари все още циркулират в техните територии. Всеки, който е роден в тази зона или е англоезичен може да пробие, ако има качества, добър търговски продукт и.... добър ПР. Сещам се например за учителката от Англия, която стана мултимилионер от продажбите и филмирането на поредицата й за Хари Потър. Ерго, имала идея, родена е в УК, пише на английски, продава в целия англосаксонски свят - до Австралия и Канада. Родният "гений", дори и да е надскочил сюжетно битовизма на ракийката, асмата и умилението от малките неща и малкия човек, пак не може да предложи нещо, което да се чете и купува от англосаксонците не само защото му е друг чипът, но и защото трябва да се напъне да измисли нещо, което не е измислено. И то трябва да има мащаб, а не дребнотемия в Антимовския хан. Що се отнася до втората зона (останалите), тя е силно раздробена езиково, териториално и оттам и пазарно. В нея дори и родният "гений" да има успех, в сравнение с един успех в англосаксонската зона, той ще е мижав.

И кой ще ги изнася тези мероприятия като научна част? Как си я представяш някой професор ей така да тръгне да ограмотява и просвещава дечурлигата? Нали се сещаш, че такова нещо дори няма да може да го отчете като научна дейност, като му поискат след година да направи отчет на научната си дейност за 2013-2014 г.

Така. Глишеций, 2 на 1 за теб. Сега, като го обясни така образно, се съгласявам с теб, че феодалната структура е по генезис германо-римска/римо-германска. НО...(ех, винаги има едно НО), интересно дали същите процеси се наблюдават в Северна Италия (гото-лангобардската й част) по същото време. Ти какви впечатления имаш? По отношение на болднатото от твоя коментар, ще направя една аналогия и ще ми е интересно какво мислите ти и другите форумци. Миналата седмица, ровейки се в карти във връзка с първия си пост в тази тема, ми изплува в съзнанието една неочаквана аналогия, а именно съвпадението между географския обхват на империята на Лотар след 843 г. и т.нар. Син банан днес. Накратко за Синия банан - това е най-урбанизираната зона в ЕС, в нея живее 1/5 от неселението му и той се характеризира като най-динамичната и мощна икономически зона. Някоя включват към нея и района на Барселона, а други и Париж, но главната територия на Синия банан се простира от Венеция през Милано и Торино през Швейцария и териториите от двете страни на Рейн до Холандия, Белгия и отвъд Северно море до Лондон и Източна Англия. Друго название на Синия банан е Гръбнакът на Европа. http://en.wikipedia.org/wiki/Blue_Banana Генезисът на тази зона е свързана реално още със Средновековието, доколкото тогава през нея минава главният търговски маршрут на внос на източни стоки от Константинопол, Александрия и Предна Азия към Западна, Централна и Северна Европа от Венеция през Милано по Рейн към Западна Германия и до Антверпен. Тук вече се получава и една друга заигравка, а именно дали синът на Людовик Благочестиви - Лотар - който като че ли у нас има ореола на прецакания при разделянето на империята през 843 г., е бил наистина толкова прецакан, само защото е получил етнически нехомогенни територии. През неговата нехомогенна империя се оказва, че минават през ІХ век най-важните търговски артерии. Забележи също така, че той владее и Прованс западно от река Рона. А ако сравним с картата на търговските пътища, която съм качил горе, се оказва, че Лотар контролира и търговския маршрут, започващ от Марсилия към Централна и Северна Галия (Франция), стигащ до Париж и до Нормандия. Тоест под негов контрол е почти целия търговски трафик между Франция, Фландрия, Лотарингия, бъдещата Холандия, Германия и Изтока (византийски и мюсюлмански). Тоест като се замисля, Лотар съвсем не е бил прецакан при подялбата. Интересно към 843 г. коя е най-богатата част от Франската империя. Вероятно е Северна Италия, където властва Лотар и към която след 2 века почват да протягат ръце германските императори. Реално получавайки императорската титла и с нея автоматично и столицата Аахен, Лотар получава и Гръбнака на Европа и Гръбнака на Франкската империя, както и сериозна икономическа база и контрола върху западноевропейската търговия. Само че поради трудната комуникация между Ломбардия и Алемания и земите на север по рейн, след 3 десетиления Източната и Западната Франкия си разделят тези земи. П.П. Глишеций, ти чел ли си нещо по въпроса за мотивите на Людовик Благочестиви да осъществи точно такова разделение на империята. Очевидно, че то е направено по етнически принцип - гали и германи да имат свои държави, а между тях остава (ако не броим Северна Италия) една етнически нехомогенна територия с размито и слабо развито народностно самосъзнание. Каквото (Люксембург, Елзас, Белгия, Холандия, Швейцария) в значителна степен е и сега.

КГ е ретроромантик. За него всичко в България преди 1944 г. е било читаво и стойностно. Евалата, друже.

На базата на самия Херодот, на когото ти безпрекословно вярваш. В списъка с народи, дали войски за Ксерксовите талази, няма нито един народ или племе, което през V век пр.Хр. да се е характеризирало с градски начин на живот или икономиката му да е била базирана на земеделието. Единственото изслючение са 1) асирийците, но съдейки по самия текст на Херодот, става дума за арамеите, а не за асирийците, и 2) индийците, но това са били индийци от пенджаб, сиреч индо-арии, които по това време продължават да се наливат с краве мляко и с хаома. Ето ти списъкът: http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/07.html Ето си почервени районите, от които Ксеркс е набрал войските си. Няма вавилонци, няма акадци, няма египтяни, тоест най-изнежените, гъсто население и богати области на империята не дават войници.

Момчета, момчета, аз смятам, че за да се появи изродената интелигенция през социализма и след това, тя трябва да е имала някаква дефектирала основа. Защо например и след 1878 г., и след 1918 г., и след 1944 г. нашата интелигенция (говоря за хуманитарно-художествено-творческата) е на таков провинциално посредствено ниво. На моя приятел Южняка му написах във фейса, че една Норвегия с 5 млн население даде на света Ибсен и Едвард Григ, а една България - неуспешния кандидат-нобелов лауреат Пенчо Славейков. Става дума за "Дневник" на Економедия. Там можеш и със смях да четеш препечатани гениални мисли и стратегии за бъдещето на държавата от разни писачи в портала "Култура", които иначе в реалния живот сигурно на две магарета сеното не могат да разделят. Точно така. Затова българските постижения навън, които са станали известни, са все дело на представители на природните и техническите науки, докато "интелектуалците" (използвам го с обиден смисъл) са просто едни селски бърборковци с големи претенции, не стигащи по-далече от Калотина.

Глишеций, аз признавам, че не съм чел Гансхоф и другите авторитети, които ти цитираш тук, но съм напълно убеден, че икономическата основа на Западна Франкия е различна от тази на Източна Франкия. От това, което даваш по-горе като мнение на тези автори (и твое), оставам с впечатление, че те изобщо не отчитат природните особености, релефа, възможностите на климата и почвата като демографски фактор, а единствено работят по старомодния модел на анализ на оцеляли документи. Дори и без данните на Крамер за населението на Франция и Германия през 15 век (аз също знам, че през 14 век Франция е най-многолюдна в Европа) за мен е ясно, че няма как различните природни условия в Източна и Западна Франкия да дадат и сходен брой население. Просто то няма с какво да се изхранва от бедната германска земя. А няма ли манджа, гладните години не са изключение, а ежедневие и излишните гърла просто са гинели от глад. С оглед на това по-многобройно население в Западна Франкия не знам дали обърна внимание на края на предния ми пост, нека се самоцитирам: Отделно не ми стана ясно от Гансхоф, Блок и Бартелеми (от теб де ) защо след като васалната обвързаност и феодализирането в Западна и Източна Франкия вървят почти синхронно, в началните си векове Франция е политически разпокъсана, а Германия сравнително централизирана. П.П. Лично аз съм близко до мнението на Южняка, доколкото напоследък се опитвам да разсъждавам върху историята от гледна точка на географията, природните условия и свързаните с това търговски артерии. Последното го казвам във връзка с твоето възражение, че френският Юг до 13 век не е свързан политически със Севера. Само че по времето на Карл Велики и Людовик Благочестиви той е свързан, а международната търговия от Х век нататък доколкото я е имало, е вървяла от юг на север и обратно въпреки политическата разпокъсаност. Ето и една хубава карта на сухопътните търговски маршрути в Европа между 800 и 1300 г. Както се вижда, най-много артерии пронизват Галия, Испания и Италия, тоест най-важните бивши западноримски провинции, а през Германия трафикът е слабичък. Което пък води до по-хилава търговия, по-слаб обмен на капитали и на идеи, което пък води и до забавено обществено развитие. Обърни внимание на картата също така и на търговските артикули, които се произвеждат в бившите западноримски провинци и тези в Германия. Пълен дисбаланс във вреда на Германия като асортимент, а предполагам и като количества.

Друже, ти добре си дал тази карта, но аз пък ще ти дам една по-добра - физическа карта на Ахеменидската империя: http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Achaemenid_Empire_ru.svg Виж, че 70% от територията й са планински земи. Там няма как да има многобройно население, щото онези баири не могат да го изхранват поради липса на големи земи за сеене на зърно. А е установено, че дори и такива уж закоравели номади като азиатските хуни не са можели без зърнените храни и плодовете, внасяни от уседналите жители. Тоест перси, мидийци, согдийци, бактрийци не са се задоволявали само с мръвки и млЕко, а им е трябвал и хлебец. И след като земята не е подходяща за мащабен добив на зърно, и след като релефът е начупен, населението не може да е многобройно защото папуто е малко, и защото не можеш да вдигаш кишлаци на безкрайна височина. В Месопотамия и Египет положението е друго, но там, както писах десетина поста по-напред, градското население не е ставало за военна служба. В английското уики пише следното: In 480 BCE, it is estimated that 50 million people lived in the Achaemenid Empire or about 44% of the world's population at the time, making it by population percentage the largest empire. http://en.wikipedia.org/wiki/Achaemenid_Empire Лично за мен тази цифра е изсмукана от пръстите, защото от нея следва, че примерно в тясната Нилска долина са се били наблъскали задник до задник 20 милиона души, а в Месопотамия и Сирия - още толкова. Ами че днес в Сирия и Ирак живеят само 45 млн. Но дори и да се приеме числото 50 млн, сам сметни може ли 50-милионна Персия, от чието население 40 млн не е било използвано за военна служба, да даде 1,7 млн войници. Демек от другите 10 млн са били мобилизирани 1/6. Остави как ще ги хранят тези хора, ами коя държава преди 2500 г. има организационния капацитет и инфраструктура да мобилизира толкова хора. И каква военна полиция трябва да имаш, за да попречиш на тези 1,7 млн да почнат да дезертират и да си правят каквото искат.

Може. Арменският запис е Տրուէղ. Транслитерацията True'gh е невъзможна от гледна точка на развоя на фонетиката на (старо)арменския език. Трябва да е Trve'gh от 10 век нататък, но по времето на Левонд името се е четяло като True'l. Ей го и преводът директно от староарменския текст:

Ееее, не е от номизмата. Флоринът иде от Флоренция и турноа-то от Тур, а не обратното. На теб ли да обяснявам, че Градът е сърцето на любимата ти империя. Има ли го него, има я и нея, няма ли го него, няма я и нея. Затова империята е кръстена на Бизантион, а не на Авзон, Язон, Робинзон или Амазон.

Язък, Графе, рекох, че няма да броим дромони и тагми тоя път, а ще гледаме по-глобално и културологично-ментално на нещата, ама ти за проклетия се оказа, че си до 11 век само.

Ууу, много хубава тема. И аз ще се включа, макар с риск да я отклоня от строгата й каролингска насоченост. Ако тръгне коня у реката, Глишо да обособи неподходящите мнения в отделна тема. Та като прочетох написаното си спомних за един въпрос, който ми се върти в главата от известно време, но поради липса на нужните познания не мога да си отговоря. Франция се смята за родината на класическия феодализъм от 13-14 век. Явно предпоставката за това е именно каролингският феодализъм. Иска ми се обаче да поставим темата на по-широка сравнителна основа. Защо именно в Галия (Западна Франкия) феодалните отношения се развиват преди тези в германските земи или на Британските острови, да не говорим за Скандинавия или за по-късно основаните Унгария и Полша? Струва ми се, че причината за това е не друго, а римското наследство. Оттатък Рейн Рим отсъства, отвъд Ламанша той е бил винаги бледа сянка на Рим в Галия. В Панония е изличен от гепиди, авари и маджари. В Северна Италия и Галия обаче той не преживява такъв институционален, църковен и социален крах. Вярно, и там се наблюдава оварваряване, но не в такава степен както в Британия, Панония, Мизиите. Няма я и арабската метла южно от река Ебро. Римската връзка се потвърждава според мен и от една интересна разлика между развитието на Източна Франкия (Германия) и Западна Франкия (Франция). През 10 век Франция е в състояние на политическо разложение, парижките графове са първи между равни. Германия при Отон се конституира като централизирана монархия, която оцелява в този си вид до втората половина на 13 век, когато пък Франция се издига като централизираща се държава от Филип Август натакък. Струва ми се, че в случая основата за противоположната политическа еволюция на двете монархии е в икономическото и организационно различие между римска Франкия (Галия) и неримска Франкия (Германия). Когато франките слагат ръка на Галия през 5-6 век, те заварват не само останалата от империята инфраструктура, вярно западнала, и градска мрежа (и тя западнала), но и вече съществуваща поземлена гало-римска аристокрация, която ако не са били завоевателите, е щяла рано или късно да еволюира пак във вида на формиране на графства (комитати). Франките обаче отнемат голяма част от земите на заварените магнати, като просто заемат мястото им. Но добавят нещо, което им е липсвало и което се оказва ключово при формирането на каролингския феодализъм - кръвните връзки и благородството на аристократичната кръв. Това се съчетава с материалните активи от римско време и полага основата на западнофранкската и по-късно френската аристокрация. В Германия нещата ми се струва, че стоят доста различно. Там липсва наследена от Рим инфраструктура, градска мрежа и институции. Доминира обаче родовият принцип на упражняване на властта, както и съществуват големи вътрешногермански етнически групи, дали основата на възникналите през 10 век племенни херцогства. В Германия няма и гало-римски магнати, чието имущество да бъде експроприирано и да премине в ръцете на родовата и племенна аристокрация. Реално трябва да се почне не от фазата на феодализиращата се обществена структура на късния Рим, а от племето. Това, както и заплахата от маджарите, държи германските територии в юмрука на германските крале и императори. Докато във Франция викингските нашествия тормозят реално периферията на страната - морските крайбрежия и речните артерии, а не както в Германия маджарските рейдове да стигат до сърцевината й и до Италия и дори заплашват съществуването на държавата. Когато обаче на източната германска граница възникват през 10 и 11 век Полша и Унгария, Германия вече престава да бъде щит и бастион на западното християнство. Оттам вече изчезват предпоставките и нуждите от силна централна власт и племенните херцози, а и по-силните поместни властели надигат глава спрямо императорите. Отделно последните са постоянно заети в Италия, която им трябва като дойна крава и не обръщат внимание какво се случва у дома им. Франция обаче с изключение на арабския рейд от 732 г. и викингските нашествия от 9 век, не е щит и бастион на Запада, каквато е Германия. В резултат на това към наследените едри поземлени владения от късния Рим се наслагва и липсата на мобилизационен и центростремителен стимул. Реално след като Людовик Благочестиви умира и след като през 870 г. Франкия окончателно се разпада, пред Западна Франкия няма предизвикателства (нито отбранителни, нито настъпателно-агресивни), които да държат държавния организъм в едно цяло и поместните графове са оставени сами на себе си и започват да се държат като малки крале напук на парижките крале. Мисля че за разликите в каролингско-френския и германския феодализъм и държавна еволюция има още много важен фактор - икономическото развитие на двете части на Каролингската империя. През 9-11 век Германия е една огромна гора с тук там осеяни градове. Франция също има огромни пустеещи площи, но не толкова колкото източно от Рейн. Затова германските императори през 11-13 век постоянно се стремят да сложат ръка на богатствата на Италия и така да компенсират дисбаланска в икономическия си потенциал спрямо Франция, която на всичко отгоре има и морски излаз към Средиземноморието, където тогава се въртят големите пари. Отделно, че природните условия в Западна Франкия (Франция) са много по-благоприятни за земеделие, което по това време е основният източник на преживяване и на създаване на материални блага. Да не забравяме и че западно от Рейн населението е в пъти по-многобройно от това източно от Рейн и тази особеност се запазва до средата на 19 век! И след като в Западна Франкия има повече блага, човешки и материални ресурси от Източна Франкия, автоматично тяхното управляване и контролиране изисква по-усложнена социална структура и то по места, тоест на микро равнище. Оттам вече и нуждата от по-сложна организация довежда до създаване на по-стройна стратификация на системата за контрол над човешките и материалните ресурси.

Картата е по Птолемей (средата на ІІ век), но едва ли е по-ранна от ХVІ век.

От вчера Графа ме извади от налегналия ме мързел покрай темата за кой е по-по-най римлянин и се сетих за този момент. След 1204 г. Източната римска империя (Графе, себап ти правя с този термин, да знайш ) се разпада на 3 части - Никейската империя, Трапезундската империя и Епирското деспотство. За никейските владетели, аристократи и висш клир дори и на мен е ясно, че се смятат да преки наследници на разпадналата се и озлочестена от франките империя и именно те я възстановяват през 1261 г. Какво обаче е било положението с идеологията на етносъзнането и на държавната приемственост в другите 2 издънки на ИРИ? В Никея населението в огромната си част с гръцко, сиреч с ромейско самосъзнание. Трапезунд обаче не е толкова хомогенен, защото около Лазистанския хребет живеят не само гърци (от северната му страна), а и арменци, цани. В Епир ситуацията е още по-пъстра - редом с гърци има голям брой албанци, българи и власи, които не са се считали за ромеи. С оглед на това е интересен въпросът има ли документално засвидетелствани претенции на владетелите, аристокрацията и клира, че Епир и Трапезунд също са ромейски империи и продължители на ИРИ? Гръцкото население имало ли е съзнанието, че е ромейско или вече се чувства като гръцко? Графе, на теб ти пускам топката. И на всеки, който може да вземе отношение.