Aspandiat

1. J. Laurent. L'Arménie entre Byzance et l'Islam, depuis la conquête arabe jusqu'en 886. Paris, 1919. Armenie_entre_Byz_Islam.pdf 2. LES RUINES DE LA VILLE D' ANI CAPITALE ARMÉNIENNE. LES RUINES DE LA VILLE D' ANI.pdf

1. Kyle McLeister. The Traders in Rome's Eastern Commerce. 2011. The Traders in Rome's Eastern Commerce.pdf 2. Les Trésors des sanctuaries de l’Antiquité à l’époque romane. Paris, 1996. Les TrГ©sors - MGH.pdf

1. JOHN L. TEALL. The Byzantine Agricultural Tradition. Byz_Trade_Agricultural_Tradition.pdf 2. JOHN L. TEALL. The Grain Supply of the Byzantine Empire, 330–1025. Byz_Trade_Grain_4-11th.pdf 3.Eat, Drink, and Be Merry (Luke 12:19) – Food and Wine in Byzantium. Edited by Leslie Brubaker and Kallirroe Linardou, 2007. Food and Wine in Byzantium.pdf 4. Louis Bréhier. Vie et mort de Byzance. Paris, 1946. Louis BrГ©hier — Vie et mort de Byzance.pdf 5. L’EMPEREUR HAGIOGRAPHE. Culte des saints et monarchie byzantine et post-byzantine. 2001. Culte des saints et monarchie byzantine et post-byzantine.pdf 6. Ernest Oberländer-Târnoveanu. LA MONNAIE DANS L’ESPACE RURAL BYZANTIN DES BALKANS ORIENTAUX – UN ESSAI DE SYNTHÈSE AU COMMENCEMENT DU XXIe SIÈCLE. LA MONNAIE DANS L'ESPACE RURAL BYZANTIN DES BALKAN.pdf 7. Jean Durliat. De la ville antique à la ville byzantine. Le problème des subsistances. Rome, 1990. De la ville antique Г la ville byzantine.pdf 8. Nicolas Oikominides. Fiscalité et exemption fiscale à Byzance (IXe-XIe s.). Athènes, 1996. Oikominides-FiscalitГ© et exemption fiscale Г Byzance IXe - XIe s.pdf

Към казаното от Глишо за сарафите и доброто сребро ще добавя и още нещо. При сарафски операции и при пазаруване с монети се е гледало също така и степента на тяхната изтърканост от употреба. Тоест ако условно един кон е струвал 100 сребърни монети, ако купувачът предложи доста изтъркани, цената може да скочи на 110 примерно, за да покрие стойността на коня не в брой монети, а в тежина сребро. Или ако обменяш 1 златица за 20 сребърника, ако сребърниците са изтъркани, курсът може да скочи на 1 златица за 22 сребърника. Графът мисля, че при неговите изчисления също трябва да отчита факта, че и златните номизми са се изтърквали и 1000 номизми с 4,48 кг злато по книга, реално може да са спаднали като грамаж на 4,30 кг.

Ми давай. Ми обикалял си бетер Мануил щото за да върви темата, трябва ти да я съживяваш периодично. Щото тема, приключила със заключение, че 1 номизма = 1000 лв, няма потенциал да продължи. Дал съм ти горе примерни посоки на развитието й, избери си една и ако излезе нещо интересно, ще има желаещи да участват. П.П. И все пак ми е интересно вярваш ли на Пруденций, че пършивият беневентски херцог е имал дори и "само" 450 кг злато след като се поправих, които да плати на франките. Само за справка да ти кажа, че след разгрома при Магнезия римляните налагат на Селевкидите 15 000 златни таланта контрибуция. Един талант е 27 кг., контрибуцията тоест е 405 тона злато. И при всичките възможности и богатства на Селевкидите и при цялостно по-голямото богатство на античния свят спрямо средновековния сумата се оказва непосилна за тях.

Нямат втора съгласна Н, защото изглежда, че етимологически арменската и средноперс. форми възлизат към етнонима "хионити", които са всичко друго, но не и азиатски/източноевропейски хуни. И впоследствие поради звукова прилика арменското "хон", което е с аспирално Х, е започнало да се употребява и като название на хуните в Европа.

Можеш ли да направиш списък със всичките отвоювани от Михаил VІІІ острови? Със сигурност в завоеванията му ще има някаква система, свързана с търговията и контрола на пътищата.

Мда, съгласен съм с теб, че картата е доста опростена, ама това е авейлъбъл в Гугъля(н). За това, че са пропуснати генуезките колонии в делтата на Дунава може би причината се крие в това, което ти самият си написал в блога си, цитирам те: Вероятно липсата на въпросните колонии се дължи от една страна, че за съвременната западна историческа, икономическа и геополитическа наука вътрешността на Балканите не представлява особен интерес. Възможно е обаче тези колонии по нашето Черноморие да не са били от особено търговко значение. Както твърди цитирания от теб Балар, за италианците ние сме второстепен колониален пазар, който изнася суровини. Както ти бях написал в една тема в БС, големите пари се въртят в Егея и Средиземно море, а не по нашето крайбрежие. П.П. Между другото след падането на България под турска власт, италианците бързо намират заместител на българското жито - почват да купуват и транспортират полско жито от Прибалтика. Ще те цитирам за още нещо: Палеолог успява ли да установи контрол над наистина важни търговски маршрути или отнема само второстепенни пунктове от венецианците? Всъщност опитите на Михаил VІІІ май подкрепят тезата ми във втория ми пост, че богатството на империята се основава на външната търговия и на производството на стоки с висока добавена стойност. След като венецианците я изместват от международната търговия, скоро те я изместват и от "хай-тек" производството и започват да продават на Балканите своите стъклени изделия, хартия, тъкани и оръжие. Специално за последното бях много изненадан преди време, когато някъде прочетох, че Иван Асен ІІ (ако не греша), внася от Дубровник оръжие венецианско производство. Тоест това подкрепя тезата на Балар за полуколониалния статут на балканските и егейските земи, които през ХІІІ-ХІV век вече нямат нито ноу-хауто, нито производствения потенциал дори да си произвеждат сами с качествено оръжие.

Аз съм много спокоен, още повече, че Кристеций знае, че ми е слабост, ама го чакам да продължи нататък след като е установил 1000 лв за номизма. Какво следва от това? 1. Чакаме сравнение със Запада, с България, с мюсюлманския свят. 2. Кой е бил по-богат - императорът или халифът в Багдат (поне до края на ІХ век)? 3. Къде е била влагана тази номизма освен в "държавни поръчки? 4. Имало ли е в империята кредитиране? Кой се е занимавал с него? Евреи ли само или и християни? 5. Къде са откривани находки от номизми по света? Имало ли е такива например в Индия и Китай, или само в Европа, Задкавказието и Предна Азия? 6. "Варварските" държави дали са използвали номизмата само като международна твърда валута или са я трупали в съкровищните си, както май е ставало през Първото българско царство? 7. Във "варварските" държави чупели ли са номизмата на половинки, четвъртинки и осминки, както са правели например във Волжка България, където употребяваните там арабските денари и дирхеми, сечени по византийски номинал, са били много едри "банкноти"? И прочее и прочее въпроси, на които дори не са били повдигнати в тази тема с толкова дълго и претенциозно заглавие и която 7 страници се върти около това дали номизмата струва 500 или 1000 лева. Е какво от това? Ясно, империята е била голяма работа, Уолстрийт на Средновековието. И накрая въпреки всичко приключва с банкрут и в края на ХІV век венецианците обсъждат въпроса дали тя да не бъде обявена за венециански протекторат с цел републиката на Сан Марко да си гарантира търговските позиции, маршрути и опорни пунктове в източната търговия.

Степаннос Таронеци (Асолик/Асогхик), началото на ХІ век, за изпращаните от Персия губернатори в Армения:

Графе, темата ти е безсмислена и ще ти кажа веднага защо. Седем страници се въртиш като обран евреин около курса на номизмата в левове. Лично на мен ми е все тази дали е била 100 лева, 1000 лева или 10 000 лева. Ама после кво - нищо. Проблемът ти е, че може да си изчел какво ли не по византийска тематика, но ефектът е минимален. На теб ти дай да пресмяташ, изравняваш, осъвременеваш, да броиш войници, гребци на галери и т.н., ама не си в състояние да разсъждаваш глобално и компилативно. Забележи, че единствената тема, която си пуснал в този форум, е тази за ромейската номизма и тя почва как "абе, пичове, дайте да се пробваме да й сметнем курса". Няма дори встъпителен и начален текст. Та ти, друже, не явно не можеш да напишеш нещо без някой друг да ти е дал основата, тоест текст, който ти да критикуваш (напричер) или да допълваш. КГ дори по твоя молба ти смени заглавието на помпозно и разширено, ама чакаш някой да ти свърши работата. И после тръгнал да обяснява нашият Граф кой какво разбира или не разбира. На теб от разбирането ти кел файда, Монте Ицо, щото не можеш да прикрачиш нивото на Byzantinopaedia.

Пичове и... дами. Съвсем сте го ударили тук на лаф и спам. Чистил съм наред, няма потребител, няма модератор.

На прима виста бих могъл да ти изброя какво липсва на икономическата карта като производство в арменските територии под властта на империята. 1. Коне. 2. Грозде и вино. 3. Други плодове като например кайсии. 4. Сребро (в района на Теодосиопол/Ерзерум). 5. Мед (металът). 6. Строителни материали. 7. Килими. 8. Багрила, в частност едно червено багрило подобно на пурпура, произвеждано от специален вид червеи от Араратската долина и запазена марка в страната само за царете и патриарсите.

Във връзка с горното ето и една карта на сухопътните и морски маршрути към 30-40-те години на ХІV век в Европа и Предна Азия.

Ужас и безумие. Днес нещо не ми е ден в сметките. Вярно е под половин тон. Графа да прощава, че в частта за Пруденций съм го избазикал, но все пак ми е интересно да каже дали е било по силите на един херцог на Беневент да извади дори и "само" 480 кг злато като данък.

Прав си, грешката е моя - 44, 8 тона злато е. И пак сумата е невъзможна за 885 г..

Всъщност, все повече се убеждавам, че основата на ромейското богатство е била именно външната търговия и производството на стоки с висока добавена стойност в териториите на империята, които са били добре урбанизирани. А не земеделието и скотовъдството. В тази връзка смятам, че загубата на големи територии в Мала Азия след 1071 г. не се е отразило толкова пагубно на имперската икономика, особено след като към 1100 г. значителна част от загубите е възстановена. Какво по-точно имам предвид. Карта на византийската икономика към 1025 г. Ето и очертани с червено районите, които са имали ключово значение за имперската икономика. Нещата са донякъде относителни, тъй като на първата карта арменските територии са силно подценени икономически, но както и да е. Карта на ключовите територии на империята в икономическо отношение. Като се погледне втората карта, се вижда, че: 1. По отношение на важни земеделски продукти като зърно, плодове, лозя, маслини (за експортен зехтин) ключовите територии са Северна, Западна, Южна Мала Азия, Северна, Източна и Западна Тракия, Гърция. 2. По отношение на добива на метали като сребро, злато, мрамор и желязо и металообработването ключовите региони са Киликия (Южна Мала Азия), Трапезунд и анклавът му (Североизточна Мала Азия), Иконион и Аморион (Югозападна Мала Азия) и Западна Мала Азия (за металообработването), както и Западна Тракия. 3. По отношение на керамиката - тя е концетрирана в Гърция, Солунско, Западна Мала Азия. 4. По отношение на лена, платовете и изобщо текстилното производство, в т.ч. и ценната коприна - то отново е концетрирано в Гърция, Тракия и Западна Мала Азия. Това важи и за "химическата промишленост", тоест за производството на багрила и сапун. Накратко - от горните 2 карти се вижда, че "индустриалната" мощ на империята е концентрирана в Северна, Западна, Южна Мала Азия, Северна, Източна и Западна Тракия, Гърция. Централните части на Мала Азия са специализирани в скотовъдство и дърводобив, които не генерират голяма добавена стойност. Нека сега да погледнем териториалните загуби на империята между 1071 и 1097 г. и възвърнатите територии към 1100 г. благодарение на помощта на кръстоносците от Първия поход. Империята през 1045 г. в териториалния си апогей. Империята през 1097 г. в навечерието на Първия кръстоносен поход. Отвоювани територии от империята към 1100 г. заедно с васалните територии (Киликийска Армения, Антиохийското и Едеското княжества). Какви изводи могат да се направят от последните 3 карти? Те са, че с помощта на кръстоносците към 1100 г. империята успява да отвоюва почти всички ключови в икономическо отношение нейни бивши територии отпреди 1071 г. Единственото изключение е районът на Иконион и Аморион. Със загубата на високите полета и планински части на Централна Мала Азия империята губи своите скотовъдни райони и районите за добив на дървесина, но не и "индустриални" зони. Отделно че загубата на скотовъдството и дърводобива в Мала Азия е компенсирано от контрола върху българските територии на Балканите. Следователно до 1187 г. малко от наследството на Василий ІІ в икономически план е изгубено. Това на свой ред обяснява и защо до началото на ХІІІ век империята продължава да бъде най-богатата държава в християнския свят и защо по времето на Йоан Комнин и Мануил Комнин (общо между 1118 и 1180 г.) тя отново е динамична и агресивна сила. Тя е такава, защото икономиката й се крепи на производството на "високотехнологични" стоки и на стоки с висока добавена стойност, както и на международната й търговия и на износа на такива стоки. Търговията след 1204 г. Какво обаче се случва след 1204 г. по отношение на търговските маршрути и на търговския баланс на империята изобщо, което пък се отразява на доходите й и в края на краищата я отвежда до гроба? Превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. чисто исторически се смята за катастрофа за империята. Икономически то е не по-малка катастрофа. Империята губи транзитно-транспортните си пунктове в Адриатика и Егея като Корфу, Дирахион, Корон, Модон, остров Евбея, на които слагат ръка венецианците в полза на собствената им транзитна търговия. Те слагат и ръка на остров Крит, който е транзитна точка и точка за попълване на запасите и за ремонт на корабите, транзитиращи между Палестина, Сирия и Египет в посока на Италия. Две десетилетия по-рано империята губи и Кипър, който е другата точка за ремонт и попълване на запасите на корабите, транзитиращи от Антиохия към Италия. Отгоре на това след 1204 г. селджуците овладяват пристанището на Анталия, което е междинната точка на транзита по маршрута Антиохия-Кипър-Крит-Родос-Корон/Модон-Италия. Фактически след 1204 г. империята губи тотално контрола върху всички ключови транспортни артерии, които е контролира до края на ХІІ век и от които е черпела средства от данъци, такси или режийни разходи на търговците. Териториалните загуби след 1204 г. са убийствени и в производствено отношение - само загубата на Константинопол с неговото огромно население и пазар и неговите производствени мощности е жестока. Аналогията е все едно днес САЩ да бъдат лишени от своето Източно крайбрежие плюс индустриалния район на север с център Детройт. Допълнително загубата на Солун като порта на търговията от и към Македония и Сърбия също е жесток удар, както и загубата на Атина и Пелопонес с тяхното текстилно и копринено производство. На североизток положението също е тежко. След 1204 г. империята губи владенията си на п-в Крим. Само по себе си географски и териториално това е парче земя без особено значение, но с голяма икономическа роля, защото е порта към търговията с Русия, куманите и дори Волжка България. Тя е загубена от империята и заедно с това тя губи още един източник на доходи от търговия и транспорт. Неслучайно там се настаняват генуезците, които слагат ръка на търговския трафик от източноевропейската равнина през Константинопол към Италия - това са основно роби и скъпи кожи. Империята и Първия кръстоносен поход По-горе стана дума, че благодарение на кръстоносците след 1097 г. империята си връща ключовите в икономическо отношение територии в Мала Азия. Този поход обаче има и един страничен дългосрочен ефект, на който мисля, че у нас поне не се обръща никакво внимание. А той е изместването на търговските пътища. До 1071 г. търговският транзитен трафик от Китай, Индия, Персия, Армения към стоковата борса на Константинопол и оттам към Европа преминава през византийски територии - Трапезунд на североизток, а на юг през Антиохия и Киликия и по суша през Иконион към Константинопол. Или по море от Антиохия през Кипър, Анталия, Родос, Смирна и пак към Константинопол. Със създаването на кръстоносните държави в Едеса, Антиохия, Йерусалим западните сили установявят политически контрол над южното разклонение на транзитната търговия от Китай, Индия, Персия към Константинопол и Европа. А тъй като венецианците имат силен търговски и военен флот, реално контролът върху този южен маршрут минава към тях и се отклонява от тях в тяхна полза и във вреда на Константинопол. Империята въпреки всички опити при първите трима Комнини така и не успява да си върне реално терминала на Антиохия и на практика трябва да се задоволи с транзита до Трапезунд и с това, което остава да се движи по суша през селджукския Иконион към Константинопол. Следователно Първият поход носи на империята големи плюсове и големи минуси - от една страна тя си връща почти всички "индустриални" зони в Мала Азия, но пък губи голяма част от търговския трафик от Антиохия към Италия в полза на бившите й васал Венеция. Търговските морски маршрути след 1204 г.

Хехе. Аз направих горната съвсем елементарна сметка, за да покажа на Графа, че такива автоматични изравнявания са бошлаф работа. По-напред съм писал, че Д.Ангелов отбелязва, че през V век един добър работник в столицата изкарва 5-6 номизми годишно. Ако тръгна аз по механичния метод да смятам, излиза, че той е заработвал 6 х 273 лв = 1683 лв годишно или 136,5 лв месечно. Ами че днес един безработен циганин по програма за временна заетост няма да се хване да работи за такива смешни пари. По-напред пък Графа беше писал, че един стратиот в мирно време докато е у дома си получава по 1 номизма годишно, сиреч по 273 лв, което прави 22,75 лв месечно. Ами аз като стратиот в родната казарма взимах толкова, ама те не стигаха само за цигарките. Та, с оглед на горното, е очевидно, че покупателната способност на номизмата изобщо не може да се сравнява с днешните цени, още повече, че тогава не е имало и ДДС и акцизи. Следователно ако Графа наистина иска да пресмята реалната покупателна стойност на номизмата и покупателните възможности на ромейското население в днешни левове, трябва да изнамери данни за съответните периоди на обезценка на номизмата какво е можело да се купи с нея тогава като жито, крави, коне, сол и т.н. основни стоки от потребителската кошница. Другото е чесане на езиците. Графе, приятелю, ама ти честно ли вярваш на твърдението на Пруденций? Ето ти отново една сметка и то убийствена. През 2012 г. световното производство на злато е 2700 тона. http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_gold_production През ІХ век не са разработени нито находищата в Ранд, нито в Русия, нито в Канада, нито в Австралия, нито е имало златна треска в Клондайк, нито са били разграбени мексиканските и маянските златни съкровища, да не говорим за примитивната техника на извличане на злато. И добрият епископ Пруденций изведнъж изтърсва (а ти му и вярваш чистосърдечно), че един пършив беневентски херцог през 884 г. е снесъл ей така наведнъж 448 тона злато, сиреч 1/6 от световния добив на злато от 2012 г. И ако се сметне покупателната стойност на златото през ІХ век, ще излезе, че добрият херцог е кихнал на франките сигурно 3 пъти световния добив на злато за 2012 г.... За какво говорим изобщо, приятелю. Като правиш сметки, изравнявания и т.н. на пустата номизма, първо поглеждай какво е положението днес, пък после се карай на Спандян, че не е в час и не знае какво пише.

Язък ти за всички сметки и осъвременявания, Графе, щото са напълно механични и не отчитат съвременния курс на златото. Към момента, в който пиша, 1 тройунция злато струва 1319 долара, тоест грам злато е 42,4 долара. http://www.goldpriceoz.com/gold-price-per-ounce/ Една тройунция е кръгло 31.103 грама. http://en.wikipedia.org/wiki/Troy_ounce Следователно приравнена към съвремения курс на златото 1 номизма (4,48 грама злато) струва 4,48 х 42,4 долара, тоест 190 долара кръгло, което пък приравнено към фиксинга на БНБ за 08.10.2103 г., дава 273 лева. Никакви 1000 лева, дето си ги измисляш. Та финансовото величие на твоята Романия е 1/5 от това, дето си го представяш.

Тук (и без Сенкевич, който е поляк и католик) съм съгласен. Християнството наистина се носи от здравите народни сили, но пък е и един вид болшевизъм по отношение на различното. Чудя се дали световната култура и светът нямаше да са в пъти по-богати, ако през ІV-VІІ век, а и по-късно допреди Ренесанса, християните не бяха ценяли повече онова, което е било постигнато преди тях, вместо да излизат с малоумната теза, че всеки живял преди Христа е обречен на пъклото.

Аз се чудя когато си на смяна как не си посегнал още към медицинския спирт.

Споко бре. То ако тъй ставаха нещата. NSA гонят само за филми, музика и книжки ала Дан Браун. Пиши на админите да ти дигнат лимита на ъплоуд на еднократни файлове до 128 МВ и без таван за общ ъплоуд и действай. В най-лошия вариант ще четем в Ройтерс "Преподавател в Дюкския университет уличен в качване на дигитални книги в научен форум". Ми то като се замисли човек (и с оглед на един от големите предни постове на Глишо, май на стр. 4 от тази тема) през Средновековието войнското съсловие в Галия е все от бивши "варвари" с (старо)германски имена, а клирът е с римски имена.

Виж кво, друже, една такава реанакция на живо в най-добрия случай ще приключи не с Restauratio Imperii, а с брутална злоупотреба със спиртни и хмелени напитки.

Ако я имаш в дигитален вариант... знаеш къде да я метнеш, романистански изменнико.

Малък ОТ Между другото, нали сега чета Успенски, и се шашнах от написаното от него в том 1. Той отбелязва, че от ІІ век нататък империята има същите проблеми.... каквито има днес Запада. Демографски срив. Римляните не искали да правят вече деца!!! Чудя се дали и тогава си имали НПО-та, които да са възхвалявали и бранели хомосексуализма, правата на малцинствата и "американския/римския начин на живот"....