Aspandiat

Повече подробности за събитията М.С. не дава, така че въпросът ти май ще остане реторичен. Иначе ето извадка за района на Киликия от "Топонимичен речник на Армения е съседните региони". Том 1. Ереван, 1986 (на арм. ез.): Болкар (Bolkar) – планината Булгар даг (Българската планина). Болкар е съвременно турско преиначаване, с помощта на което от Булкар/Булгар се получава ново име в смисъл на “много сняг”, т.е. “Планина с много сняг”. Булгар (Bulgar) = Булгар даг Булгхар (Bulghar) = Булгар даг Булгхар (Bulghar) – река в Киликия, в басейна на Сихун/Сарос, известна още под името Ел Ходжа Булгхар (Bulghar) – един от най-високите върхове на Булгар даг Булгхардагх (Bulghardagh) = Булгар даг Бугхардагх (Bughardagh) = Булгар даг Булгардагх (Bulghardagh) – село в Киликия, във вилает Караман, в района на Нигде по северните склонове на Булгар даг (Българската планина), близо до Булгармаден Булгхарлу (Bulgharlu) – село в Киликия, във вилаета Караман, по-рано в Ичел(и) Булгхар Магхара (Bulghar Maghara) – пещера в планината Булгар даг Булгхармаден (Bulgharmaden) – рудник в Булгар даг със сребърни и оловни залежи Досх (Dosx) – клисура и долина в Киликия, в района на Карадаг (Черната планина). Срв. с личното име Докс и с календарния термин дохсъ.

Именно това спъва и моята връзка с Алексий І и операциите на дунавския театър - за Мануил изрично е казано, че воюва през 1166 г. против българите и то се разбира, че ще да е било някакво българско княжество или друго формирование в Анадола. Ето и малко илюстративен материал за Тома Глишевни имало ли е в Киликия, че и на други места, българи, или е нямало. Че и картата е сравнително скорошна - като я гледам, от 60-те или 70-те години на ХХ век. Картата е от списание National Geographic. Практически ако слушаш, са отдаваеми като на приятел за четене. Но питай ги в "Български книжици" дали не могат да ти намерят втората поне. Аз навремето от тях си я купих. Пандора, в този откъс, който си дала, тези "българи" са си точно българи, а не някакви други. Има достатъчно сведения за набиране на българи от Балканите във византийските войски през ХІ-ХІІ век. Ресавски, на развален гръцки ще си говорят императора и българинът. Българинът ще говори разваления гръцки.

Глишеций, М.С. е много точен с хронологията, това от мен да го запомниш. И е по принцип феноменален педант. Нещо не си ме разбрал. Не казвам, че въпросният българин всъщност бил "печенег", а че е бил българин, който за малко да види сметката на сияйния Анин баща по време на печенежките войни от 80-90 години на ХІ век. И Северна България по това време доста българии печенеги са били дупе и гащи и нашите доблестни медиевисти дори измислиха термина "миксоварвари". За българското княжество в Мала Азия намери си следната литература. Баш по документи е правена, като втората книга е в по-леко и популярен стил, а първата е тежка за четене поради огромния брой бележки в нея: Катерина Венедикова. Българите в Мала Азия. Ст. Загора, 1998 Катерина Венедикова.Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. С., 2003

Хм, Кристециос, добро хрумване за Килидж Арслан ІІ. Между другото тази главата от М.С. почва в азиатски контекст именно със султана. Дай малко повече подробности за тази случка с неуспялото пленяване на Мануил. Я да нахвърляме вариантите: 1. По твоята версия е Мириокефалон. При това положение имаме разминаване с 10 години у М.С., който е по принцип много точен с датите, че и съвременник на събитията, че и наблизо са се случили. За разлика например от арменския превод на хронографията му. Но ако се приеме, че наистина става дума за Мириокефалон, то този българин ще да е някой от района на Булгар-даг в съседство с Иконион. 2. Погледнах в Уикито за Мануил и видях нещо интересно и то точно за 1166 г. The restoration of relations with Galicia had an immediate benefit for Manuel when, in 1166, he dispatched two armies to attack the eastern provinces of Hungary in a vast pincer movement. One army crossed the Walachian Plain and entered Hungary through the Transylvanian Alps (Southern Carpathians), whilst the other army made a wide circuit to Galicia and, with Galician aid, crossed the Carpathian Mountains. Since the Hungarians had most of their forces concentrated on the Sirmium and Belgrade frontier they were caught off guard by the Byzantine invasion and the Hungarian province of Transylvania was thoroughly ravaged by the Byzantine armies. http://en.wikipedia.org/wiki/Manuel_I_Komnenos Ако М.С. има предвид тази кампания, то тогава този българин може да е бил някой от Влашко или Карпатите. Но пък тогава Мануил не води похода, така че тази възможност едва ли е продуктивна. 3. Случката е със задна дата от ХІ век и героят е Алексий Комнин. Върти ми се в главата спомен, че при една от войните с печенегите битката не само приключва с пълен разгром, но и Алексий за малко да падне в плен. Май точно тогава тича като подгонен заек чак до Голое. Трябва да се търси евентуално в "Алексиада" на Ана Комнина, ама надали тя ще признае, че обожаваният от нея баща се е въргалял в пепелака и се е молел на някакъв българин да не му пререже гърлото. Абе изобщо М.С. е голяма работа. На едно място той съобщава, че през 1030 г. антиохийският сирийски патриарх Йоан VІІ Бар Абдун (1004–1030) умира като заточен от византийците в България. Убих се да търся инфо в нета за този патриарх, ама нищо не открих освен датите на понтификата му.

"Приключението на Мануил Комнин с българина” според Михаил Сирийски (заглавието е мое) Драги съфорумци, чета напоследък френския превод на абат Шабо от 1905 г. на "Хронография" на Михаил Сирийски (ХІІ век) и попадам на нещо много интересно като случка в том ІІІ, книга ХVІІІ, гл.11. Ето епизодът в превод от френски, език: “И в 1467 г. (=1165) Килидж Арслан, султан на Иконион, нахлул в Гудук, Абластайн (т.е. Елбистан) и Торонда. И започнал да преследва потомците на Данишменд. .... В 1477 г. (= 1166 г.) Мануел, император на гърците, бил ударен от стрела по време на войната против българите и паднал от коня. Един българин се хвърлил върху му, за да го убие. Мануел му разкрил, че е императорът и под страшна клетва обещал големи награди на заловилия го [българин], ако последният го отведе в Константинопол. Българинът на свой ред му повярвал и го отвел в града. Императорът не само удържал на думата си, но и добавил отгоре [към обещаното]. Разправят, че в тези дни Мануел отровил императрицата, защото била безплодна, и взел втора жена, което не било позволено за императорите.” Една възможност е този откъс да е добавка от преписвач, тъй като е съмнително Михаил Сирийски да допусне такива груби хронологични грешки и то за столетие, на което е съвременник. Податка за това, че според М.С. Килидж Арслан управлява през 1165 г., докато той е владетел между 1092 и 1107 г. Според мен обаче историята не бива да бъде априорно отхвърлена като недостоверна. По мое мнение Михаил Сирийски разказва история дочута от него, свързана не с Мануил Комнин (1143-1180), а с Алексий Комнин (1081-1118) и неговите войни против печенегите. За съжаление съответният том от ГИБИ не е качен онлайн, за да проверя с коя от печенежките войни може да се свърже тази история, а не ми се ходи до НБКМ да правя справка. Разчитам на вашата помощ. Графе, и теб имам предвид тоже.

Мда. Забележи и ръста в размера на дарението. При Мономах е 2 либри, при Дука - 24. Ръст 12 пъти.

Убеден ли си в това, което пишеш? Щото и преди 1944 г. и след това учителите са зле платени. А и да не забравяме, че един Славейков като учител е наказан затворен в курник. Завидна образователна система...

Малко ОТ. В интересната статия, която е пуснал Дрейк, прочетох следното: Някой може ли да хвърли светлина върху тези действия на императорите. Имам предвид следното: ако по времето на Константин Мономах Източната и Западната църкви не са в схизма и не е учудващо императорът да се изявява като ктитор на един католически манастир, защо ктиторството на католически манастир продължала и при Михаил Дука, когато двете църкви са в схизма от 22 години? Значи ли това следното: 1. Към 1076 г. схизмата е реалност само на най-високо църковно ниво, а на ниво среден клир и манастири тя реално липсва. 2. Към 1076 г. схизмата е реалност и на ниво среден клир и манастири, но Михаил Дука прави дарението като реверанс към католическата църква, защото се надява на западна помощ срещу селджуците в Мала Азия. 3. Към 1076 г. схизмата е реалност и на ниво среден клир и манастири, но дарението на Михаил Дука е направено по инерция от предишните десетилетия.

Може и да почнат. Ама не и с този ректор...

Когато тръгна през 2006 г. списанието National Geographic България във всеки брой през същата година имаше по една ретро статия за България, излизала през последните 120 години. Който иска, може да потърси течението от 2006 г. Иначе на Гербов + за пореден път.

Винаги съм се чудел как не се е вкисвала бирата на египтяните в онази жега. Сигурно са я пиели набързо... ама топла била.... пфу.

При нас "виноват" беше сменено с "виновен", явно защото "виноват" е русизъм.

Между другото Еньо е прав. След като има раздел "Съвремие, политика, геополитика", е странно да се забранява на хората да пишат и коментират тук. Още повече, че останалите "строго научни" раздели нещо умряха като нови теми. А и времето е такова, че от 2 месеца обществото е силно политизирано и хората ги вълнуват такива неща, а не дали (примерно, да не се обиди някой) "откриха нова бактерия в Тихия океан". Или да се премахне разделът, или да се модерират в този само мнения, които са клевети, недоказани твърдения или откровени обиди. А не веднага да се перва през пръстите всеки, когото го вълнуват такива въпроси.

По мое време вече нямаше якички, щото бяхме с камуфлажи. Якичките бяха за "въшкарниците". Обаче към горния списък трябва да се добави и сгъваема ножка. Ползвахме ги редовно за плевене на бордюрите на алейките в поделението. Вярно, вярно, тоя тефтер и химикалката бяха жизнено важни. Нали имаше часове по теория и си записвахме уставните рапорти и отговори. Щото иначе беше съвсем реална "опасността" някой да отговори не "съвсем не", а "не съвсем", както направи един от мойта рота, още ошашавен през първата седмица.

Това изобщо не е вярно. Бил съм на няколко изпращания, без да броя моето. Тия семейства, които бяха с еснафски и направо тъпанарски манталитет, правеха грандиозни изпращания - ядене, пиене. Жените се скъсваха да готвят. И за чий грездей? Новобранецът седеше остриган като яре и гледаше като агне на заколение. Пълна соц. еснафщина да покажеш колко народ можеш да напоиш и нахраниш, а на момчето му се реве. Същата работа беше преди 1989 г. кой ще извади по-голям... японски или немски касетофон. Както сега кой ще извади по-скъп смартфон. Най-тъпото беше, че същите соц. еснафи/соц. чалгари не се сещаха да направят ВОЙНИШКО ПОСРЕЩАНЕ на момчето си. Имаше и скромни изпращания, като родителите напълно съзнаваха, че момчето им отива за 1,5 или 2 години на неприятно място и може и да се върне осакатен телесно или психически.... Абе... социалистическа повърня.

Изчетох с интерес статията на Калин/Сантияго и имам някои, всъщност доста, въпроси към него. 1. На едно място той споменава, че по едни преценки броят на венецианците, взели участие в похода, е бил 20 000 или 27 000 души. Питам се дали това число е реалистично, защото съм срещал мнение, че през ХІІІ век населението на републиката е към 180 000 души. Което означава, че всеки девети или седми неин жител е потеглил на изток. . Ще се спра и на този цитат от статията: Струва ми се, че отказът от финансиране на Латинската империя от Запада вероятно до голяма степен може да се обясни с убеждението, че кръстоносците са завзели най-богатия град на времето си и едни от най-богатите земи в Европа, от които е можело спокойно да се издържат и със събираните средства да привличат доброволци от Запада във войската си. Така че от тази гледна точка едва ли е уместно толкова да бъде оплаквана Латинската империя като изоставено на произвола на съдбата сираче. 3. Сантяго в стремежа си да омаловажи победата на Калоян (използвам думата "омаловажи" не с отрицателно значение, а като синоним на опит за реална оценка) ми се струва, че се предоверява на сведенията за числеността на войската на Калоян и куманските му съюзници. Например на едно място Сантяго казва: "Вилардуен свидетелства, че на 24 юни 1206 г. в похода си срещу обсадения от армията на цар Калоян град Димотика, която наброявала ок. 40 000 конници и огромна пехота, император Анри могъл да събере преко сили войска от едва ок. 400 рицари." Според мен тези числа са напълно нереалистични, особено в частта с 40-те хиляди конници и са дадени като хипербола, за да се изтъкне доблестта и храбростта на 400-те франки. Освен това няма никаква гаранция, че 14-те хиляди кумани на Калоян не са били основната част от войската му, а собствено българските му части не са били от порядъка на няколко хиляди. Съображението ми се основава на това, че битката при Одрин е в началото на април и Калоян вероятно не е имал време да извърши мобилизация на своите войски и е разчитал основно на куманите. Което не прави съотношението на силите добро за латинците, но едва ли можем да говорим за "десетки хиляди" Калоянови войници срещу 1500-2000 франки. 4. Интересно ми е има ли сведения за участие на немски и сицилийски контингенти ако не в битката при Одрин, то поне през 1203-1204 г. при обсадата на Константинопол. Иначе съм съгласен с тезата на автора, че разгромът при Одрин не е смъртен удар за латинците. Достатъчно е да се обърне внимание на факта, че винаги когато българският натиск се охлабва, Анри подбира никейците в Мала Азия. Между другото има ли достъпна онлайн литература по въпроса за латинските операции на никейския театър? Тази тема у нас се подминава без нужното внимание и то според мен напълно неоснователно.

Айде малко спамец от мен. Ето едно приятно сайтче със средновековни рецепти по региони и народи. Има и малко антични за капак: https://sites.google.com/site/medievalcuisine/Euriol/my-recipes

Е значи Алвата твърдо е решил да не се занимава с политика.

Много ме мързи днес да споря (или подкрепям) с Алвата, но ще препоръчам на него и на другите форумци книгата на Фердинанд Липс "Конспирацията срещу златото". Авторът (май вече покойник) е швейцарски банкер с 50 години опит зад гърба си. Той е твърд привърженик на съсипания след Първата световна война златен стандарт и обяснява добре какво се случва със световната икономика когато изчезне естествено контролиращият ефект на златния стандарт върху финансовите операции и политика . П.П. Книгата може да се намери в нетя (на български) със съвсем малко търсене.

Абе и 15 000 да са били под командването на Теренций, съвсем е реалистично, защото през 298 г. Галерий атакува Сасанидите в Армения с 25 000 души. На фона на тези числа 65-те хиляди (35 000 + 30 000 на Прокопий) на Юлиян против Шапур ІІ в Месопотамия през 363 г. е направо огромна сила. Само се чудя толкова ли са били кекави персите в близък пехотен бой, че (ако се вярва на Амиан, който все пак воюва в римските редове в Персия) пред Ктесифон персите дават 2500 убити, а римляните само 70 (!).

Ааах, Аецияне, кеф ми направи с това повествование на подвизите на любимия ми император Юлиян. Значи все пак добрият стар Гор Видал (лека му пръст) не е писал врели-некипели за тази битка, а стриктно е следвал Марцелин. Това ми беше много важно уточнение, щото от бая време се чудя защо през 372 г. римският генерал Теренций (пак по Марцелин) навлиза в Армения срещу Сасанидите с цели 12 легиона. Чинеше ми се, че 70 000 и кусур легионери + ауксилиите им е прекалено за подобна операция, а то се оказа, че тия 12 легиона са били общо 12 000 легионери + 6000 спомагателни части.

Ама вие пили ли сте изобщо на тая среща....

Крамере, да те не отчайвам, ама Мендел е немско име. А се среща доста и сред евреи като фамилия. http://www.houseofnames.com/Mendel-history?A=54323-292

Например през Х век?

Хм, никак не са били прости тия ирански шахове. Аз гласувам за Фаузия Египетска.