Aspandiat

Аз прегледах по диагонал книгата на Авдев, допълнително ще я чета подробно. Не съм обаче особено впечатлен. Липсва му анализ на резултатите и опит да извлече някакви закономерности. Има например една таблица (стр. 139) за съотношението злато/сребро в периода 1303-1356 г. От нея например се вижда, че преди Чумата най-евтино е среброто във Венеция, а след Чумата там то става най-скъпо. Няма дори минимален опит да се осмисли това явление. Има и една друга таблица например, на стр. 34, от която се вижда, че през 40-те години на ХІІІ век има сероиозно поскъпване на среброто в Дубровник. Обяснение за това - 0. От същата таблица се вижда, че по някаква неясна (за мен) причина, през 50-60те години на ХІІІ век курсът на среброто спрямо златото в Лондон е същия почти като в далечна Италия. Няма никакъв опит за анализ защо например между 1335 и 1354 г. теглото на българските сребърни грошове системно пада от 1,91 г на 1,38 г. (стр. 147). Това може да се дължи на обедняване на държавата, но може да значи и нещо положително - увеличена търговия на дребно, която изисква по-дребни (евтини) сребърници. Авдев обаче мълчи... Авдев не дава и никакво обяснение защо има Варненска и Месемврийска монетна система, но няма например Видинска. Авдев сигурно ще го обясни с венецианското влияние, но едва ли ще се замисли, че наличието на такива 2 системи на монети, сечени в двете входни врати към България за и откъм търговията в Черно море е знак за възникването на икономически зони около Варна и Месемврия. Точно както днес има такива около Варна и Бургас. Та накратко, не съм очарован от каталозите на Авдев. Защото си остават каталози и нищо повече.

1. Jean-Pierre DEVROEY & Christian BROUWER. LA PARTICIPATION DES JUIFS AU COMMERCE DANS LE MONDE FRANC (VIe-Xe SIÈCLES). Voyanges et voyageurs44-ocr.pdf 2. Dictionnaire Chronologique d’Histoire Politique Du Moyen-Age par Daniel Legrand. POLITIQUE MA.pdf 3. Histoire de l'humanité. Volume IV (600-1492). Éditions UNESCO, 2008. Histoire de l'humanitГ©, volume IV 600-1492.pdf

1. Glaire D. Anderson. Islamic Spaces and Diplomacy in Constantinople (Tenth to Thirteenth Centuries C.E.). Medieval Encounters 15 (2009). Islamic Spaces and Diplomacy in Constantinople.pdf 2. Byzantine Intelligence Service. Byzantine Intelligence Service - Virginia Military Institute-Dvornik 3.pdf

Robert Hoyland. Arabia and the Arabs. From thе Bronze age to the coming of Islam. ARABIA AND THE ARABS.pdf

Eто от една анотация: Стоян Авдев. "История на златодобива по българските земи" http://knigabg.com/index.php?page=book&id=4801

Бе то се е ползвало като синоним на езичник, ама надали през V век.

Графе, гълъбе романистански, не мога да се сдържа да не ти забия една отровна кама в гърба. Ето нещо от The Economic History of Byzantium, стр. 214: Значи, през 498 г. Марцелин, който е от Илирик и родният му език е латински, съвсем неполиткоретно (неполитроманистански) разделя населението на римляни и гърци (и по аналогия и на римляни и други) по езиков признак. Тоест който говори латински е римлянин, който говори гръцки е грък. Жалко, че не му е хрумнал моят афоризъм от по-горе "Що за римлянин е този, който чете Цицерон в превод на гръцки".

Баш така си е било явно. Ето какво изнамерих качената от Боилад The Economic History of Byzantium, стр.212,214: Money, the Instrument of Exchange Byzantine money provided a flexible and hierarchical instrument for the empire’s substantial level of exchange.248 We concentrate here on its specifics with regard to the sixth century. Three major events marked the monetary history of this period: Anastasios’ reform of the bronze coinage; the adoption, following the Justinianic reconquest, of the Vandal and Ostrogoth monetary systems in Africa and Italy; and, finally, the inflation of small-denomination coinage during the second half of the century. The reform undertaken by Anastasios in 498 was sufficiently noticed by intellectuals to find mention in a good number of texts, which are usually chary of such data. The reform put an end to a long period of inflation in smaller denominations, whose value relative to the solidus dropped from 1⁄5,400 in 396249 to 1⁄7,200 in 445 or, in 498, to 1⁄16,800, at which point it no longer exceeded 0.6–0.5 g, or even 0.2 g (Table 1).The decline in the gold value of bronze money became particularly noticeable in the reign of Zeno by virtue of the financial troubles that followed the defeat of the expedition of 468 against the Vandals, which swallowed up, to no avail, sums corresponding to a year’s worth of public revenues. The sources indicate the characteristics of the reform and its consequences. The replacement of units of currency by the follis and its fractional denominations is described by Malalas: “[ John the Paphlagonian] transformed all the small change that was in circulation (to` procwro`n ke´rma to` lepto`n) into follera, which he made current [legal tender] throughout the empire as of this date”; and by an anonymous Syriac chronicle, which specifies that “the emperor issued a coinage of 40, 20, 10, and 5 nummi.”

Мама му стара, някой само да пусне такава тема и почва едно безспирно чесане на езици...

Минавайки по диагонал, останах със следното впечатление, ако правилно съм се ориентирал. Перкунас, който е най-навътре с лингвистиката във форума, обяснява, че колективен суфикс -ар в иранските езици няма. Едновременно с това той казва, че такъв не е имало и при тюрките и насочва вниманието към кавказкия регион във връзка с езика, който са говорели прабългарите. Предполагам, че има предвид морфологията, а не лексиксата. За синтаксиса е съвсем непосилно да се мисли на този етап. При това положение проклетият колективен суфикс -ар, за който се оказа, че е безаналогов, може ли да се свърже с аварските (в Дагестан) колективни суфикси -ал, -ял, -ол, -ул, които преди 15 или повече века биха могли да са били във вида -ар, -яр, -ор, -ур или направо само -ар, -ор? Във връзка с -ол/-ор се сещам например и за редкия колективен архаичен/диалектен български -ор в "циганор" или "п.ткор" например.

Мисля достатъчно ясно съм се аргументирал, че високотехнологичната част от империята е малоазийското и европейското й крайбрежие. Тезата на Балар се отнася за периода след втората половина на ХІІІ век, когато империята почва да се деиндустриализира по ред причини, една от които е усвояването, доразвиването или направо кражбата на ноу-хау от Запада, особено от италианците. Освен това от края на ХІІІІ век империята губи ускорено владенията си в Анатолия, така че заедно с тях губи и тамошната "индустриална зона". За другото Торн ти е отговорил вместо мен. Само ще вметна, че китайските технологии, като например хартията, в Близкия Изток престават да са китайски, а стават предноазиатски. Така например още от VІІІ век в Дамаск арабите организират хартиено производство. Друг голям център от по-следващите столетия е град Табриз в СЗ Персия. Венецианците почват да произвеждат своя хартия чак през ХІІ век. За ромейската металургия. Тук не бих спорил с теб. Срещнах онзи ден една бележка на Ана Комнина, пишеща за "добра латинска стомана", говорейки за норманските войски. Което някои приемат за знак, че към началото на ХІІ век западната метаргия е била изпреварила като качество ромейската. Ако ще поправяш картата, трябва да си въведеш и иконка "добив на мед". На картата освен северно от Ани, добави я и на остров Кипър, където също са се експлоатирали находища на мед. Иначе останалите изброени от мен артикули ги сложи в района на тема № 46, ама да не е съвсем около езерото Ван, а по-северно - направо където ти е 46-цата. Може би е добре да помислиш върху диференцирането на оцветяването със зелено, което си дал за "животновъдство, дърводобив", защото например в теми 43 и 46 (Месопотамия и Васпуракан) гори няма, има само скотовъдство. Същото важи и за най-високите райони на Анатолия, където гори също няма. Може би е добре да си въведеш специална иконка за "коне", защото те са ресурс и стока със "специално" и "двойно предназначение", тъй като от тях зависи армията. Такава иконка пак можеш да сложиш в арменските земи (№ 43-46) , в № 28, 29. За българските земи честно казано не знам къде трябва да се сложи конче. И на заглавието на картата му липсва едно И във ВИЗАНТЙСКАТА. За превоза на стоки от Армения към Византия е имало 2 пътя - единият, както ти сам си написал, към Трапезунд (през Теодосиопол и през Сатала) и оттам по море. Другият е старият сухопътен път през Теодосиопол и през Сатала към Мелитене или през Тефрика към Кападокия. Това важи и за подправките. Иначе подробности за търговията и трафика от, към и през Армения от времето на Ахеменидите чак до ХІV век има при акад. Манандян, ето тук: Hagop A. Manandian. The Trade and Cities of Armenia in Relation to Ancient World Trade (Lisbon, 1965) http://rbedrosian.com/manand.html

Ги, Делията вероятно е сравнявал с данни от късната Османска империя. В Уикито за периода 1881-1893 г. се дава 17 388 604 население на империята. Което съпоставено с даннити на Меандор по-горе, не говори добре за населеността на Предна Азия и Анатолия през византийския период. Но както и да е, средата все пак е трудно съизмерима. http://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_the_Ottoman_Empire Аз обаче се заинтригувах от данните за демографията на Османската империя за последните 2 десетилетия на ХІХ век и за първото на ХХ век и излязоха някои интересни неща във връзка с византийската демографска и икономическа проблема за периода 700-1200 г. и за териториалния обхват на империята в Азия през този период. При изброяването на данните от османските вилаети съм имал предвид границите на Византия от 867 г. (плюс отвоюваните през Х век острови). Ето в обобщен и диференциран вид данните от Уикито: Анатолийски крайбрежни вилаети (1881-1893 г.) Vilayet of Smyrna - 1,316,722 Bursa Vilayet - 1,636,297 İzmit - 218,625 Trebizond Vilayet - 1,046,900 Kastamonu Vilayet - 1,016,833 Общо: 5 335 377 Анатолийски вътрешни вилаети (1881-1893 г.) Konya Vilayet - 1,071,900 Ankara Vilayet - 891,426 Sivas Vilayet - 1,086,036 Общо: 3 049 362 Общо за Анатолия: 8 384 739 Съотношението обаче е много интересно: От горното население 63,63% живее в крайбрежните вилаети. Тъй като част от вилаета Коня е влизал в имперските територии през 1100-1200 г. с център Селевкия и Анталия, от населението на Коня приблизително ще извадя 300 000 души и ще ги добавя към крайбрежните вилаети. Така броя на населението в тях става приблизително 5 840 000 души, тоест почти 70% от общото население на Анатолия. Тук ще добавя и населението на старите морски теми на Византия като вилаети от късносманския период. То показва изключителна концентрация на население на малка площ: Морски вилаети: Vilayet of the Archipelago – (плюс Родос и Кипър и района на старата тема Абидос) - 325,866 (1885 г.), площ 12,850 km2 Crete - 280,000 (1880 г.) - 7,800 km2 Общо: 605 866 Като добавим и тези 605 866 души от морските "теми"/вилаети, съотношението между населението на крайбрежните ромейски провинции и вътрешноанатолийските става още по-лошо във вреда на вторите: 5 840 000 + 605 866 = 6 005 866 (приблизително). Тоест 71,6% от неевропейското население на Византия преди реконкистата на Македонската династия живее в морските и крайбрежните теми. За Балканите данните за османското население са непълни и относителни и затова ще няма да ги анализирам, само ще ги поместя, защото и те показват голяма концентрация на населението на малка площ в крайбрежните зони: Европейски вилаети: Adrianople Province - 1,134 (1906 г.) Salonica Province -1,347,915 (1911 г.) Janina Vilayet - 595,108 (1897 г.) Общо: 3 077 023 Прави впечатление също така, че населението на "арменските вилаети" и на Киликия и Сирия е доста рядко спрямо анатолийското в края на ХІХ и началото на ХХ век: 1881-1893 г. Adana Vilayet - 301,650 Erzurum Vilayet - 639,474 Bitlis Vilayet - 385,510 Diyâr-ı Bekr Vilayet - 575,814 Mamure-ul-Azil Vilayet - 417,212 Van Vilayet - 320,998 Aleppo Vilayet - 815,898 ЗАКЛЮЧЕНИЕ Една такава съпоставка, колкото и да е рискована, защото сравнява население с 1000 години разлика и при различни условия на живот, показва че през в периода 700-1200 г. населението на Византия е концентрирано в морските и крайбрежните теми, а вътрешноанатолийските са по-слабо населени. Това съвпада с моето наблюдение за концентрацията на икономиката и производството на империята в същите райони. За справка първата и втората карта (с червения контур), които дадох в самото начало на темата. Това би обяснило и два чисто политико-военни момента в историята на Византия в периода 1100-1200 г. 1. Империята полага максимални усилия да възстанови контрола си върху териториите в Мала Азия, оградени с червен контур, тоест се стреми по всички начини да възвърне своите "индустриални" зони, както и крайбрежните точки, през които минава морската търговия от Леванта към Константинопол и Европа. 2. Отказът от сериозна реконкиста на вътрешността на Анатолия с нейните високи полета (особено на фона на разгрома при Мириокефалон през 1176 г.) може да се тълкува и като създало се убеждение, че не си струват такива прекомерни усилия за възвръщане на територии, които не са от решаващо значение за имперската демография и икономика, производство и оттам търговия. П.П. Бих добавил също така, че очертана на картата, концентрацията на византийската икономика през 700-1200 г. копира почти 100-процентово обхвата на древногръцките колонии. Което подсказва, че "индустриалните" зони на византийската икономика реално са наследени от елинистическия и класическия период, докато скотовъдните, дърводобивните и изобщо по-слабо развитите икономически зони на византийска Анатолия реално съответстват на "варварските" територии в Мала Азия - Фригия, Кападокия, Галатия.

Не шарани, а сазани.

И кои са тези синолози? Но пък видях следното: (5) Ultincur - Идоуцзяань*iet-to-kiuan]. (6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цяйту*khiuюt-tok]. (7) Outigouroi - Хэдань*huюt-tan]. (8) Toungoures - Тугухунь*tha-kok(jiok)-hunю+. (9) Sorosgoi (Saragur) - Шулогань*zjio-lak-kan]. (10) Angisciri - У-инь *ok-jien]. (11) Bardores - Пилоу*phiet-lo];и возможно - Мояй*mak-jia]. (12) Sabiroi - Сябу*sio-pok+, или просто транслитерациѐ Сѐньби*sian-pie]. Бога ми, който хване китайските записи, постоянно открива нови племена - каквито му трябват. Та@ак работа, на чист турско-болгарски...

1. Armen Petrosyan. "The Problem of Identification of the Proto-Armenians: A Critical Review".-Journal of the Society for Armenian Studies, vol. 16, 2007. Petrosyan_JSAS_2007.pdf 2. Armen Petrosyan."Armenian Elements in Urartian Language and Onomastics".- Aramazd: Armenian Journal of Near Eastern Studies V, 1 (2010). Petrosyan_Aramazd_52010.pdf 3. Armen Petrosyan. "First Armenian Capital Armawir as a Cult Center" N. Tiratsyan, co-author. - Aramazd: Armenian Journal of Near Eastern Studies VI, 2 (2011). Petrosyan_Aramazd_62011.pdf 4. Armen Petrosyan."Armenian Traditional Black Youths: the Earliest Sources".-Journal of Indo-European Studies Vol. 39, 2011, Number 3 & 4. Petrosyan_JIES_2011.pdf 5. Armen Petrosyan. "First Capitals of Armenia and Georgia: Armawir and Armazi (Problems of Early Ethnic Associations)".- Journal of Indo-European Studies 40, 3-4, 2012. Petrosyan_JIES_2012_Armazi.pdf 6. "Armenia and Ireland: Myths of Prehistory" - Journal of Indo-European Studies Monograph 61, entitled Ireland and Armenia: Studies in Language, History and Narrative (Washington, 2013) (сборник статии). JIES_2013_Mon61_Ireland_Armenia.pdf 7. Vladimir Minorsky. A History of Sharvan and Darband in the 10th-11th Centuries. Cambridge, 1958. A History of Sharvan and Darband in the 10th-11th Centuries.pdf

1.Peter Charanis. "The Monastic Properties and the State in the Byzantine Empire". - Dumbarton Oaks Papers, Vol. 4 (1948) Charanis_DOP_1948_Monastic_Properties.pdf 2.Peter Charanis. "Economic Factors in the Decline of the Byzantine Empire". - The Journal of Economic History, Vol. 13, No. 4 (Autumn, 1953) Economic Factors in the Decline of the Byzantine Empire.pdf 3.Peter Charanis. "Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century".- Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13 (1959) Charanis_DOP_1959_Ethnic_Changes.pdf 4. Peter Charanis. "The Transfer of Population as a Policy in the Byzantine Empire". - Comparative Studies in Society and History, Vol. 3, No. 2 (Jan., 1961) Charanis_CSSH_1961_Population_Transfer.pdf 5.Peter Charanis. "The Monk as an Element of Byzantine Society".- Dumbarton Oaks Papers, Vol. 25 (1971) Charanis_DOP_1971_MonkByzSoc.pdf 6.Peter Charanis. "Cultural Diversity and the Breakdown of Byzantine Power in Asia Minor".- Dumbarton Oaks Papers, Vol. 29 (1975) Charanis_DOP_1975_Diversity.pdf 7. Vladimir Minorsky. "Roman and Byzantine Campaigns in Atropatene".-Bulletin of the School of Oriental and African Studies XI, 2(1944) Minorsky_Roman and Byzantine Campaigns in Atropatene.pdf

1. Алексей Сукиасян. История Киликийского армянского государства и права (XI-XIVвв.). Ереван, 1969. Istoria Kilikii.pdf 2. Jacques de Morgan. The History of the Armenian People. Boston, 1918 historyofarmenia00morg.pdf

Има само опити за общо изчисление на населението. Най-многобройно е било по крайбрежните области, където са и повечето големи градове в империята.

За този период трябват ономастични и лексикални данни. Такива няма. П.П. Те и барсилите ги водят по инерция тюрки, ама единствената глоса е името на вожда им Внасеп Сурхап, споменато от арменеца Хоренаци, което обаче е иранско, дори персийско. Бел. мод. Атила Дуло ако иска да продължи да участва в темата, да спре със спама, заяждането на дребно, постоянното изискване на обяснения от другите форумци и да започне да пуска мнения, които съдържат аргументи и позиция. В противен случай ще му огранича правото на писане за период, какъвто аз преценя.

А, то не се знае дали не са били тюркизирани. През 1322 г. българският гарнизон в Пловдив, съставен от 1000 конници българи и алани и 2000 пехотинци, е командван русина Иван, а подкомандири са маджаринът Инас и двама алани с типични къпчашки имена - Итил и Темир.

При тебе има още един - черният дроб.

ИСТОРИК, убий ме, ама не ми е ясно как ще прилагаме горното към тематика. Ще те банна за спам, ей, джиуджицу сан.

А, не е баш тъй. През 1185 г. го превземат и плячкосват норманите.

L’AUTRE CHRÉTIEN À L’ÉPOQUE DES CROISADES: LES BYZANTINS VUS PAR LES CHRONIQUEURS DU MONDE LATIN (1096-1261). L'Autre Г l'Г©poque des croisades.pdf

1. Neil Middleton. Early medieval port customs, tolls and controls on foreign trade. Early medieval port customs, tolls and controls on foreign trade.pdf 2. Leopold August WARNKOENIG et Pierre Florent GERARD. HISTOIRE DES CAROLINGIENS. BRUXELLES-PARIS, 1862 Carolingiens.pdf 3. Maria Teresa Ferrer. Catalan commerce in the late Middle Ages. Catalan commerce in the late Middle Ages.pdf