goshawk

Смогът стресира кожните клетки Озонът, който е ключова съставка в градския смог, стресира кожните клетки, съобщиха "Лайв сайънс" и БТА. Той се образува от взаимодействието между замърсителите във въздуха, изхвърляни от автомобилите и заводите, и слънчевите лъчи. Озонът в ниските атмосферни слоеве допринася за смога, който се забелязва с просто око. Въпросният озон е различен от онзи във високите слоеве на атмосферата, който помага да се защити животът на Земята от смъртоносните дози ултравиолетова слънчева радиация. Изследователи от Университета на Уисконсин в Медисън изложили човешки кожни клетки на ефекта от свързания със смога озон и установили, че се включва механизмът, който обикновено отговаря на стреса. Това показва, че озонът може да бъде токсичен за човешките клетки. Нужни са обаче допълнителни експерименти, които да потвърдят получените резултати. При взаимодействието между смога и слънчевата светлина се освобождават свободни радикали. Причинените от тях увреждания са свързани с рака, сърдечните болести, болестта на Алцхаймер и на Паркинсон. инфо' то

„ДНК Судоку“ ще улесни дешифрирането на геноми Судоку - математическият пъзел, който спечели много почитатели по света - може да предизвика революция в дешифрирането на геноми и в областта на медицинската генетика, съобщиха „Сайънс дейли“ и БТА. Комбинирайки китайска математическа теорема с идеи от криптологията, учени от лабораторията „Колд Спринг Харбър“ в Ню Йорк са създали т.нар. „ДНК Судоку“. Стратегията позволява десетки хиляди ДНК образци да бъдат комбинирани и техните последователности – редът, по който буквите от ДНК азбуката се подреждат в генома – да бъдат определяни едновременно. Досега специалистите бяха в състояние да определят последователността само на единични ДНК образци наведнъж. Судоку методът освен това ще намали цената на дешифрирането на геноми. „Ако сега един проект, в който се използват конвенционални методи, струва към 10 млн. долара, то благодарение на новата стратегия той ще може да бъде осъществен за сума между 50 000 и 80 000 долара“, казва Грегъри Ханън от изследователския екип. инфо' то

На дъното на Ла Манш е имало древна река Древен речен канал, отломки от кораби и гигантски подводни дюни бяха открити при най-детайлното проучване на дъното на Ла Манш, правено досега, съобщи в. „Таймс“. Проучването, покрило 800 km2 от брега на графство Дорсет, е извършено във връзка с Олимпийските игри през 2012 г. и цели да избегне неприятни изненади като неизвестни подводни скали по време на спортни събития. Проектът на стойност 300 000 паунда вече доведе до преначертаване на морските карти, използвани близо 75 години. Освен това той ще помогне на природозащитниците да опишат биоразнообразието в този район. Най-голямото откритие обаче е близо 30-километровият канал, издълбан от древна река, съществувала по времето, когато Великобритания е била все още свързана с континента. Тя е изчезнала под вълните, след като морското ниво се е покачило след края на последната ледена епоха преди около 12 000 години и сега се намира на около 40 m под водата. Каналът на древната река е широк между 80 и 150 mи е бил дълбок над 10 m, въпреки че сега е запълнен с утайки. Учените използват сонар с висока резолюция, който им помага да открият обекти с диаметър едва 15 sm и да измерват дълбочината много по-прецизно, отколкото е позволявала техниката, използвана по-рано. Това позволява събирането на голямо количество данни, които се преглеждат старателно, преди да се нанесат на карта. Освен че тази информация ще бъде от полза за корабите, които плават край Дорсет, тя ще даде и много детайлна картина за останките от кораби на дъното на Ла Манш. инфо' то

Разкодираха как мозъкът контролира плодовитостта Учени от Университета в Отаго, Нова Зеландия, направиха открития в областта на функционирането на специалните мозъчни клетки, които контролират плодовитостта на хората. Това може да помогне за разработване на лечение в тази област, пише електронното издание „Сайънс Алърт”. Изследователите проф. Алън Хърбисън и д-р Ребека Кембъл публикуваха научен труд, който разкрива мистерията около това как мозъчните клетки, които упражняват основния контрол над плодовитостта, координират действията си, за да осъществяват своята жизненоважна роля. Изследването се фокусира върху малка и сравнително разпръсната група клетки – неврони, които отделят Гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH), известен още като LH-освобождаващ хормон. Начинът на комуникация между тези неврони обаче оставаше неизвестен досега. Според проф. Алън Хърбисън около 1000 GnRH неврони действат в унисон, като изпращат импулси от хормона, който е отговорен за серията събития в организма, позволяващи да се извършат процеси като овулацията например. „Без тези постоянни импулси, които се появяват на всеки час и позволяват на хормона да се влее в кръвообращението, процесите, които гарантират плодовитостта, не биха могли да се осъществят”, смята професорът. Използвайки най-новите технологии за получаване на образи, изследователите са открили доказателства, че GnRH невроните действат по необикновен начин. За разлика от повечето останали неврони, които разчитат на химичния синапс, за да комуникират помежду си, GnRH невроните изглежда са взаимно свързани чрез много дълги разклонения, известни като дендрити. „След като разполагаме с данни за това как GnRH невроните взаимодействат помежду си, за да генерират тези жизненоважни импулси, имаме необикновената възможност да разработим иновационни терапии, включващи агенти, които избирателно контролират точно тази дейност”, смятат учените. Според проф. Хърбисън необходимостта от нови методи на лечение на безплодието е дори още по-належаща, тъй като темповете на растеж на този проблем се предвижда да се увеличават в западните общества. Според проучванията в Нова Зеландия например близо 15-20% от двойките са безплодни. Смята се, че около една трета от всички случаи на безплодие при жените се дължат на смущения в мозъчните функции. инфо' то

МОСКВА/СОФИЯ. Спътник откри двореца на волжките канове, съобщи вчера ИТАР-ТАСС. Ако разкопките потвърдят снимките от космоса, ще съберем пъзела от Велика България, коментираха новината наши учени. Данните са получени от сателит за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-ДК1". Мястото на двореца оставаше загадка за археолозите много години. Руски учени успяха да го засекат в археологическия резерват "Древен Булгар" с помощта на специални методи на дешифриране на данните от спътника. Територията на древния град Булгар в Средното Поволжие и басейна на р. Кама е обявена за държавен резерват. При разкопките са открити жилища, занаятчийски работилници, хидротехнически съоръжения, бани, мавзолей, християнски храм, ханско съдилище и други сгради. Градът е основан през VIII век и е столица на Волжка България до XV век. По-късно по времето на руското нашествие столицата е преместена в Биляр, но след разрушаването му от монголските орди на хан Бату тя отново е върната в Булгар. инфо'то

Еволюцията е по-бърза при по-топъл климат Климатът може да има пряко въздействие върху скоростта на молекулярната еволюция при бозайниците, съобщиха Би Би Си и БТА. Учени от Технологичния университет в Окланд сравнили ДНК на 130 двойки животни, изследвайки генетично сходни видове, живеещи на различна географска ширина. Екипът е установил, че ДНК на тези, които живеят в по-топъл климат, се променя по-бързо. Тези мутации са първата стъпка в еволюцията. Учените смятат, че изследването може да обясни защо в тропиците има толкова много видове. Идеята, че микроеволюцията е по-бърза в по-топла среда, не е нова. Сега обаче тя за първи път е установена при бозайниците, които регулират температурата на телата си. Подобен резултат е установяван за растителни видове и при морски животни. Тъй като тяхната телесна температура се контролира пряко от средата, учените направили извода, че ефектът се дължи на това, че климатът променя метаболитното им ниво. инфо' то

Растежът на галактиките се следи от черни дупки Астрономи откриха доказателства за това, че черни дупки възпрепятстват прекаленото нарастване на галактиките, съобщиха „Сайънс“ и lenta.ru. Откритието бе направено, след като учените изследваха гигантски светещи облаци от водород, известни като Лайман-алфа. Изследвани са 29 облаци Лайман-алфа в район, известен като SSA 22. Облаците, които са с размери няколко стотици хиляди светлинни години, датират от времето, когато размерите на Вселената са били около една шеста от днешните, т.е. отпреди близо 2 млрд. години. Те са разположени на над 11 млрд. светлинни години от Земята. Наблюденията са били извършени с помощта на орбиталните телескопи „Чандра“ и „Спитцер“ в течение на пет дни. Анализите разкриват специфични черти, характерни за излъчването на свръхмасивни черни дупки. Като се има предвид присъствието на черните дупки, изследователите правят заключението, че най-вероятното обяснение на излъчването на светлина от облаците е топлината, която идва от черните дупки при поглъщането на заобикалящата ги материя, както и енергията, която се освобождава при формирането на звезди. По-рано се смяташе, че светлината, излъчвана от облаците Лайман-алфа се дължи на освобождаване на гравитационна енергия. Изследователите отбелязват, че откритието е в противоречие със съществуващата теория за галактическата еволюция. Според астрономи от Университета в Дърам, Великобритания, облаците Лайман-алфа вероятно представляват определена фаза от еволюцията на галактиките, когато черна дупка в центъра им възпрепятства техния растеж. Като излъчва топлина, която отблъсква галактическите газове, черната дупка не позволява формирането на нови звезди. Много изследователи смятат, че новата теория представлява убедително обяснение на парадокса защо определени галактики не са нараснали до по-големи размери, значително превишаващи тези на Млечния път например. Според тях масивните галактики задължително трябва да преминат през фазата на облак Лайман-алфа, тъй като в противен случай те биха формирали твърде много звезди и биха достигнали абсурдни размери. инфо'то

Токсична молекула помага на птиците да виждат посоките на света Изследователи от университета в Илинойс са открили, че токсична молекула, за която е известно, че поврежда клетките и причинява заболявания, може да играе централна роля в миграцията на птиците, съобщи www.lenta.ru. Смята се, че молекулата супероксид има ключово значение в мистериозния процес, който позволява на птиците да „виждат“ магнитното поле на Земята. Откритието било направено в резултат на „грешка“ от страна на научен сътрудник, смята основният изследовател Клаус Шултен. Сътрудникът не знаел, че супероксидът е токсичен и го сметнал за подходящо вещество в биохимичния процес, включващ протеина криптохром в очите на птиците. Шултен първи предполага, че този протеин е ключов компонент на геомагнитното „чувство“ на птиците. Той смята, че магнитното поле влияе на хода на реакцията на трансфер на електрони, в която участва и криптохромът. За протичането на такава реакция обаче е необходим партньор на криптохрома. Колегата на Шултен предположил, че такъв партньор може да бъде супероксидът. Според Шултен именно токсичните свойства на супероксида му позволяват да изпълнява своята функция. Активните форми на кислорода се образуват в хода на клетъчния метаболизъм и не могат напълно да се изхвърлят от организма. Учените смятат, че именно ограниченият брой радикали гарантира точността на „компаса“ на птиците. инфо'то

Астрономи откриха най-стария въглерод във Вселената Международен екип от учени откри най-стария и далечен въглерод във Вселената, съобщиха Сайънс алърт и БТА. Той обаче не е в достатъчно количество, за да потвърди съществуващата теория за осветяването й. В ранната Вселена водородният газ е образувал плътна и всеобхващаща мъгла. Според астрономите тя се е разпръснала с формирането на първите звезди. Между количеството светлина и въглерода, произвеждан от звездите, има тясна връзка. Така, събирайки целия открит въглерод на 13 милиона години, учените, ръководени от д-р Ема Райън-Уебър, изчислиха броя на съществувалите тогава масивни звезди. Резултатите им обаче показват, че светлината от тях не е била достатъчна да пробие мъглата. Вероятно допълнителна светлина е дошла от друг източник, от неизвестна популация квазари или звезди, които задържат повече въглерод. При Големия взрив е съществувал само водород и хелий. Астрономите са категорични, че откритият от тях въглерод е стар, защото са го засекли с инфрачервена светлина, а не с ултравиолетова като на Земята. След Големия взрив Вселената се е разширила толкова много, че дължината на вълната на светлината от въглеродните атоми се е увеличила от 155 на 1085 нанометра, докато достигне до Земята. Наблюденията са направени от Европейската южна обсерватория в Чили, както и с телескопа "Кек" в Хавай. инфо'то

За "чучулигите" и "совите": Учени от Университета в Алберта, Канада, са открили съществени различния в начина, по който нашите мозъци функционират в зависимост от това дали обичаме да ставаме рано, или сме нощни птици, съобщи „Сайънс дейли“. Те изследвали две групи хора – тези, които стават рано и се чувстват по-продуктивни сутрин, и онези, които са по-жизнени вечер. Участниците в изследването първоначално били разделени на групи, след като попълнили стандартни въпросници за своите навици. Чрез магнитен резонанс учените са тествали мускулните движения и възбудимостта на връзките между гръбначния и главния мозък. Те открили, че мозъците на „чучулигите“ са най-активни в 9 часа сутринта, като активността постепенно намалявала през деня. Точно обратното се случвало при „совите“, чиито мозъци били най-активни в 9 часа вечерта. Сред другите важни открития, които били направени с това изследване, е, че нощните птици ставали физически по-активни през целия ден, докато максималната физическа активност, която „чучулигите“ успявали да произведат, оставала една и съща. Освен това активността на рефлекторните връзки, които пътуват през гръбначния мозък, се увеличавала в продължение на деня и при двете групи. Тези открития показват, че при „совите“ и „чучулигите“ се наблюдават различия във функционирането на нервната система, което би могло да помогне за максимизиране на коефициента на полезно действие при двете групи. Проучването предполага, че „нощните птици“ вероятно имат предимство, що се отнася до физическа активност. Според изследването е възможно раннобудните хора да се представят малко под максимума на своите възможности през цялото време, тъй като системите на централния и гръбначния мозък не работят в хармония. Те обаче най-честно са упорити и съвестни работници. Предишни изследвания са показвали, че тийнейджърите се справят със задачите си по-добре в по-късните часове на деня, тъй като химикалите, отговорни за сънливостта, се освобождават по-късно през нощта и действието им продължава и сутринта. Откритията са публикувани в месечното издание Journal of Biological Rhythms. инфо'то

Ако искате нещо от някого, да ви свърши нещо, например, застанете му от ... дясно. Ето защо: Хората са по-склонни да изпълнят молба, която са чули с дясното ухо, твърдят италиански учени, цитирани от EurekAlert и БТА. Лука Томази и Даниеле Марцоли от университета "Габриеле д'Анунцио" са изследвали естествените предпочитания към лявото и дясното. Те стигнали до извода, че тези предпочитания, свързани с функционалната асиметрия на мозъка, се проявяват в ежедневното общуване. Известно е, че устната реч се възприема по-добре с дясното ухо, защото то е свързано с лявото полукълбо на мозъка, което доминира при обработване на вербалната информация. Досега обаче опитите за проверка на слуховите предпочитания в човешката комуникация са провеждани само в контролирани лабораторни условия. Италианските учени изследвали слуховите предпочитания при общуване в шумни нощни клубове. При първото изследване, обхванало 286 души, те установили, че 72% от наблюдаваните се обръщат към събеседника си с дясното ухо. Във второто изследване, осъществено сред 160 души, учените тихо произнасяли нещо безсмислено и изчаквали човекът да се заслуша. След това го молели за цигара. 58% обръщали дясното си ухо, а 42% - лявото. Жените обаче обръщали предимно дясната си страна. При това проучване не е била открита връзка между броя получени цигари и това от кое ухо е приета молбата. При третото изследване учените се обръщали с молба за цигара към доброволците (176 на брой) или отляво, или отдясно. Те получили значително повече цигари, когато ги заговаряли от дясната им страна. Резултатите потвърждават доминантността на дясното ухо и лявото полукълбо на мозъка за вербалните комуникации. инфо'то

Музиката поддържа сърцето в ритъм Звуците на соната могат да ни успокояват, а енергичните припеви имат способността да ни раздвижат. Слушането на музика обаче допринася не само за нашето настроение, пише в. „Дейли мейл”. Според учените музиката има способността да лекува. Според изследователите музиката оказва влияние върху сърцето, артериите и белите дробове по начин, който може да се използва за лечението на пациенти с проблеми в кръвообращението. Те смятат, че високопарното кресчендо може да увеличи кръвното налягане, както и да ускори пулса и дишането на слушателите, докато по-спокойните ритми имат обратното свойство. Така музиката може да бъде използвана при лечение на хора, преживели сърдечен удар. Според професор Лучано Бернарди от Университета в Павия, музиката предизвиква продължителна, динамична и до известна степен предвидима промяна в сърдечносъдовата система. Тези открития разширяват нашите разбирания за това как музиката може да бъде използвана в рехабилитацията на пациенти. Половината от хората, участвали в проучването, са били опитни музиканти, а другата половина са били без музикално обучение. Сред музикалните откъси, които били изпълнени на слушателите, са Деветата симфония на Бетовен, ария от операта „Турандот” на Пучини, кантата на Бах, прочутата партия Va pensiero от операта "Набуко" и Libiam Nei Lieti Calici от „Травиата” на Джузепе Верди. Освен това доброволците били оставени на тишина в продължение на две минути, по време на които кръвоносните им съдове се разширили и сърцебиенето и кръвното им налягане се понижили. Участниците в изследването били оборудвани със слушалки и кардиограф, както и с уреди, които да следят кръвното им налягане, дишането и стесняването на кръвоносните съдове. Учените установили, че музикалните откъси от около 10 секунди били синхронизирани с ритъма на сърцето и кръвообращението. Предишни проучвания също са показвали, че музиката има способността да намалява стреса, да увеличава спортните постижения и да засилва двигателните способности на хора с неврологични увреждания. инфо'то

Камера засне уникален релеф на Марс Камерата HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment) на борда на сондата на НАСА Mars Reconnaissance Orbiter засне образи с много високо качество на разнообразие от уникални геоложки образувания на Червената планета, които доказват богатство от сезони, съобщи в. "Индипендънт". Най-мощната камера, използвана досега за изследване на друга планета, е запечатала момента, когато топлината на марсианската пролет издухва облачета от прах през тънките полярни шапки сух лед, който е твърд въглероден диоксид, за да образува странни шарки върху повърхността на планетата. "Пролетта на Марс е различна от земната, защото на Червената планета не само има покривки от вечен лед, но и сезонни полярни шапки от въглероден диоксид", обясни Кандис Хансън-Кохарчек от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. Камерата HiRISE, която бе изстреляна през 2005 г., е направила "библиотека" от снимки. Те показват уникален релеф от напластени материали, канали и ерозирани канали. Някои от тези геоложки форми вероятно са образувани съвсем неотдавна от течаща вода. Специалистите от НАСА са убедени, че тази информация ще бъде безценна, ако трябва да се избира място за кацане на пилотирана мисия до Марс по-късно през 21-ви век. инфо'то

Измислиха наука за целуването ... :banana: В световната наука се появи нова дисциплина с официалното название Филематология (philematology). Новото направление ще изучава фундаменталните физиологически, психологически и други особености на целувката, съобщи БТА. Официалното признаване на филематология за наука е станало на конгреса на Американската асоциация за прогрес в науката (American Association for the Advancement of Science). Учените вече многократно са правили изследвания в рамките на филематологията. В частност е било установено, че романтичната целувка активизира дейността на редица хормони. Доказано е, че в кръвта на целуващите се намалява нивото на кортизола, предизвикващ стрес, увеличава се концентрацията на окситоцина - на "хормона на доверието" или "хормона на любовта". Освен това целувката помага за отслабването. Специалистите са изчислили, че 2-минутната страстна целувка спомага за изгарянето на до 2 калории. Освен това целувките развиват белите дробове, заглаждат бръчките, добра профилактика са срещу кариеса. Психолози от Берлинския университет са установили, че дори три 20-секундни целувки от сутринта стигат, за да се поддържа романтичното настроение през целия ден. А наблюдения на сто двойки на различна възраст са показали, че продължителността на идеалната целувка е 3 минути. При това е желателно двамата да се гледат в очите, предаде РИА "Новости". Якууу, ще ни учат как да се целуваме по - незабравимо ?!

Крайбрежни вятърни електроцентрали могат самостоятелно да доставят над 40 пъти повече електричество от количеството, необходимо на планетата, смятат експерти, цитирани от в. "Дейли телеграф". Дори и ако работи на една пета от пълния си капацитет, глобална мрежа от 2,5-мегаватови вятърни турбини, разположени в обезлесени райони с топъл климат далеч от градските центрове, могат лесно да задоволяват световните нужди от електроенергия. Засега само част от енергийните нужди се задоволяват чрез вятърната енергия, дори и във Великобритания, която е смятана за най-ветровитата страна в Европа. За целите на новото изследване екип международни учени, ръководен от проф. Майкъл Макелрой от Харвардския университет в САЩ, разделил света на райони с площ около 3300 кв. км и определил местата, които са подходящи за строеж на вятърни паркове. Учените изчислили потенциала на бъдещите вятърни турбини, като използвали данни за скоростта на вятъра, плътността на въздуха, разстоянието между турбините и размера на турбинните лопати. Резултатите от изчисленията им са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences /PNAS/. wind_generated_electricity.pdf за тези които не могат да си отворят pdf'a малко бавничко зарежда !!!

НАСА разработи подробна карта на невидимите лунни кратери Американски астрономи разработиха подробна карта на кратерите, разположени около Южния полюс на Луната, съобщи Лента.ру, позовавайки се на прессъобщение от НАСА. В рамките на изследването учените са проучили повърхността на кратерите с помощта на 70-метровия радар на радиотелескопа Goldstone. Антената, която по размер се равнява на три четвърти от стандартно футболно игрище, изпратила 90-минутен радарен сигнал с мощност 500 киловата на 373 046 километра до Луната. Сигналът бил отразен от неравния лунен терен и бил засечен от две от 34-метровите антени на Goldstone на Земята. Времето, за което сигналът е пропътувал разстоянието до Луната и обратно, е било около две секунди и половина. Астрономите са успели да получат подробна карта на участък с размери 500 на 400 километра с разделителна способност около 40 метра на пиксел и грешка във височината до пет метра. Картата ще подготви мисията LCROSS за среща с кратер близо до лунния южен полюс, който винаги е в сянка. „Тези лунни кратери винаги са били невидими за човечеството. Сега разполагаме с изключително точна карта”, коментира Барбара Уилсън, която е част от екипа на НАСА. За установяване на дълбочината на кратерите изследователите са сравнили информация, събрана от Goldstone, с тази от японската сонда „Кагуя”. Апаратът, който приключи своята мисия на 11 юни 2009 г., използва лазерни висотомери, за да събере подробна информация за релефа на полярните региони на земния спътник. Според изследователите изработената карта ще бъде от полза на апаратите LCROSS и LRO, които в момента са на път към Луната. Стартът на тази космическа мисия се състоя на 19 юни тази година. Планира се автоматичните сонди да изследват полярните кратери на Луната, до които не достига слънчевата светлина, за да търсят запаси от лед, натрупани след обстрела на спътника от комети. Картата на терена на Южния полюс на Луната може да бъде видяна на този адрес:Moon's map

Древна вулканична дейност дала началото на цикъл от ледени епохи Серия от вулканични изригвания са дали на нашата планета ледената покривка и са поставили началото на цикъл от ледени епохи в древния климат, който продължава и до наши дни, според нова теория, цитирана от „Дискавъри“. Въпреки че разглеждаме полярната шапка като постоянно явление, ледът на Земята е имал разнообразно минало. Преди 34 млн. години планетата е била много по-топла, отколкото е днес, а Арктика е представлявала обширно блато. По повърхността на Южния полюс се забелязвали само няколко малки ледника, а полярни шапки изобщо не са съществували. Изведнъж високите температури на Земята мистериозно са се понижили. Ледът се настанил на полюсите и започнал да настъпва към екватора. Според Стивън Катър от Минно-технологическия институт в Ню Мексико и екип от изследователи серия от масивни вулканични изригвания се простирали на територията на почти цяло днешно Мексико, както и части от щатите Ню Мексико, Аризона, Колорадо и Айдахо. Вследствие на това огромни количества пепел са попаднали в атмосферата, блокирайки по този начин достъпа на слънчева светлина до Земята. Няма доказателства обаче, че това е продължило повече от няколко години или евентуално няколко десетилетия. Според теорията пепелта е попаднала в световния океан заедно с дъжда, донасяйки във водата милиони тонове желязо, което е захранило колонии от водорасли. Фотосинтезиращите създания използвали слънчевата светлина, хранителните вещества и въглеродния диоксид. Те изсмукали милиарди тонове от парниковия газ от атмосферата, което довело до изстудяването на планетата. Мощните вулканични взривове са възникнали между 50 и 15 млн. години по-рано. Всеки от взривовете е бил огромен. В сравнение с тях изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г., при което температурите паднаха с 0,5 градуса по Целзий, изглежда незначително. Учените изчисляват, че в резултат на вулканичните взривове в атмосферата са попаднали около 400 куб. км пепел – достатъчно количество, за да се запълни Каспийско море пет пъти. Кумулативният ефект върху климата е бил огромен и е продължил милиони години. Въпреки че директните ефекти от тази вулканична дейност са избледнели, ледените покривки, схемите на ветровете и промените в земната орбита са достатъчни, за да ни държат в цикъла на ледените епохи, които се появяват на всеки 20-100 хиляди години. info

Динозаврите не са били толкова огромни, колкото в холивудските филми Динозаврите вероятно не са били толкова чудовищно големи, колкото учените и холивудските филми ни караха да вярваме досега, съобщи в. „Дейли мейл“. Според някои изследователи досегашният метод, използван за изчисляване на масата на динозаврите, е бил погрешен. В резултат размерите на някои от древните животни са били преувеличени. Апатозавърът например, който е един от най-големите динозаври и се смяташе, че е тежал 38 тона, може би е бил само 18 тона. „В продължение на 25 години палеонтолозите използваха установен статистически модел, за да изчисляват масата на гигантските динозаври и други големи животни от изчезналите видове. След като направихме някои изчисления в референтния модел обаче стана ясно, че статистическият модел има сериозни недостатъци и динозаврите вероятно са били около два пъти по-малки, отколкото се смяташе досега“, заяви д-р Гари Пакард от Държавния университет в Колорадо, САЩ. Референтният модел съдържа 33 вида четириноги бозайници, чиято маса варира от 47-грамов гризач до слон, тежащ 4 тона. Учените екстраполирали мерките на тези животни, за да изчислят телесната маса на динозаврите. Математическа грешка, свързана с логаритмите обаче, е довела до сериозно завишаване при изчисленията, смята екипът на д-р Пакард. Теглото на други динозаври също е било преизчислено. Така например масата на стиракозавърът намалява с 21% – от 4,2 до 3,3 тона, а масата на диплодока олеква с 27% – от 5,5 до 4 тона. Що се отнася до дължината или височината на динозаврите, няма грешка, защото те се определят от размерите на костите им, обясни д-р Пакард. info

Ще се регенерираме като саламандрите Учени възнамеряват да модифицират генетически извънредно рядък вид мексикански саламандър. Чрез проучване на механизма на способността му за регенерация те се надяват той да бъде използван и при човека, съобщи Ройтерс. Много от мексиканците вярват, че саламандъра Аxolotl е превъплъщение на ацтекски бог. Наричан още водно чудовище, той има рядко срещаната способност за регенерация на наранени крайници, челюсти, кожа, органи и дори части от главния и гръбначния му мозък. Някои други животни също имат подобни способност за регенериране, но единствено у саламандъра тя е толкова многостранна. Учените вярват, че механизмът на регенерация в бъдеще може да бъде използван и при хора с ампутирани крайници. Любопитното е, че хабитатът на саламандъра, почти изчезнал вид, са останките от древни канали на ацтеките в южните квартали на столицата Мексико сити. info

Бактериите могат да предвиждат бъдещето и да се подготвят за него Учени установиха, че бактериите могат да предвиждат и да се подготвят за бъдещи събития, съобщава "Медикал нюз тудей", цитиран от БТА. Специалистите изучавали микроорганизми, обитаващи среда, която се променя по предсказуем начин. Бактериите от вида E.coli, например, които "пътуват" през храносмилателната система, са открили, че един тип захари - лактоза – винаги е следван от втори тип захари - малтоза. Специалистите са установили, че освен гените, даващи възможност на бактериите да смилат лактозата, частично активни били и тези, отговарящи за оползотворяването на лактозата. Когато обаче дали първо малтоза на бактериите, учените не отчели активност в гените за лактоза. Това означава, че бактериите инстинктивно са се научили да се подготвят за порцията малтоза след "аперитива" от лактоза. Учените смятат, че тази способност представлява еволюционна стратегия, която увеличава шансовете за оцеляване на бактериите. Откритието има и практически приложения. Генномодифицирани микроорганизми, които участват във ферментацията на растителни вещества и в производството на биогорива, могат да работят по-ефективно, ако са получили способността да се подготвят предварително за следващата стъпка в процеса. info

Телескопът "Хершел" направи първата си снимка Космическият телескоп "Хершел", който беше изстрелян на 14 май, за да изучава образуването на звездите и галактиките, направи първата си снимка, съобщиха BBC и БТА. Новата европейска космическа обсерватория на стойност 1 млрд. евро „отвори очи“ към космоса миналата неделя. Снимката е на добре известната галактика Месие 51 (М51), разположена само на 35 милиона светлинни години от нас, но е с безпрецедентно висока резолюция. Направени са три снимки, които са насложени една върху друга, което позволява да се видят много ясно ръкавите и звездните купове. Снимката е направена още преди уредите да са добре настроени. Тя показва огромния капацитет на „Хершел“, след като бъдат оптимизирани всичките му системи. Учените, свързани с мисията, са въодушевени от резултатите на първите опити на „Хершел“. Телескопът сега е на разстояние 1,4 млн. км от Земята. Той ще наблюдава светлината, излъчвана от галактики, които досега бяха прекалено далечни за наблюдения. Предвижда се „Хершел“ да функционира три години и половина. info

Свръхнова от неизвестен вид може би произвежда антиматерия Екип от израелски астрономи наблюдаваха свръхнова, която не принадлежи към нито един от известните досега видове подобни обекти, съобщиха New Scientist и Lenta.ru. Обектът, който е получил името SN 2005E, се намира на разстояние 100 млн. светлинни години от Земята. По външни признаци SN 2005E може да се причисли към класа на свръхновите – с този термин се обозначават звездите, чийто живот приключва с взрив. Въпросното космическо тяло обаче носи и редица характеристики, които го отличават от всички известни досега видове свръхнови. Вероятно тя е нов тип космическа експлозия, като се предполага, че подобни взривове са разпръснали голямо количество антиматерия в нашата галактика. Известните на учените свръхнови се делят на четири вида - Ia, Ib, Ic и II. Първият вид представлява взрив на бяло джудже в двойна система. Обектът SN 2005E обаче избледнява много по-бързо от свръхновите от вида Ia. Най-често срещани са последните три вида свръхнови, които възникват при експлозията на масивни звезди. Във вътрешността на огромните космически тела се образува желязно ядро, което експлодира под въздействието на собствената си гравитация. При експлозията се изхвърля по-голямата част от материала на звездата в околното пространство с голяма скорост, пораждайки ударна вълна, която впоследствие формира видимия остатък от свръхновата. Подобни свръхнови се появяват на практика винаги в гъстонаселени райони на Вселената. SN 2005E обаче се намира на пусто и отдалечено място в своята галактика. Друго необикновено свойство на новооткритата свръхнова е огромното количество калций във веществата, получени при изгарянето й. Според една от хипотезите, предложени от авторите на изследването, странната свръхнова в миналото вероятно е била бяло джудже, което е „крадяло” газове, обогатени с хелий, от съседните звезди. При експлозията са възникнали реакции на термоядрен синтез, при които от хелия са се образували по-тежки елементи като калций. Ако тази теория се потвърди, тя ще помогне в разрешаването на две по-стари астрономически загадки – голямото количество антиматерия в центъра на Млечния път и произхода на калиций-44 в Слънчевата система. При експлозията на звезди, съдържащи много хелий, се образува голямо количество от изотопа титан-44, който изпуска позитрони – антиматериалните „събратя” на електроните. Освен това титан-44 се превръща в изотопа калций-44, който представлява около 2% от цялото количество калций в Слънчевата система. SN 2005E не е единствената свръхнова от неизвестен вид, наблюдавана за последните няколко месеца. В началото на юни се появи информация за необикновено „дългосвиреща” свръхнова SCP 06F6. Малко по-късно медиите съобщиха, че 14-годишно момиче е наблюдавало необикновено бледа свръхнова, а през май група астрономи обявиха, че са забелязали „невидима” свръхнова. info

Балканският гекон /Cyrtopodion kotschyi/, наричан също и нощен гущер, е вид гущер. Той е единственият представител на семейство Геконови /Gekkonidae/, срещащ се в България. Балканският гекон е разпространен в южната част на Апенинския полуостров, южните и източни части на Балканския полуостров, по островите в Източното Средиземноморие, в южните части на Крим, западните части на Грузия и Армения, средните и южни области на Турция, в Сирия и Палестина. В България се среща до 450 мнв, като са представени три подвида: C. k. bibroni - в Петричко-Санданската котловина C. k. rumelicus - около Пазарджик, Пловдив и Асеновград C. k. danilewskii - в Югоизточна България и по Черноморието до Варна на север Балканският гекон е предимно синантропен вид - живее най-вече в селищата. Балканският гекон е активен през нощта, като през деня се крие в пукнатини, покриви, и други части на сградите. Добре се катери по гладки повърхности и рядко слиза на земята. Храни се с насекоми и дребни паякообразни. Женските снасят най-често по две яйца в началото на лятото.

От доста време не сме се занимавали с тази тема! С по горните постове изчепахме Българските видове змии. В такъв случай следват гущерите. Не виждам по - подходящ преход към следващата част на темата от представителите на "Безкраките гущери". В България се срещата два вида от тези влечуги: слепока и змиегущера. Слепокът /Anguis fragilis/, наричан още и крехар, е вид безкрако влечуго, външно много напомнящо на змия, въпреки че всъщност принадлежи към подразред Гущери /Sauria/. Слепок /Anguis fragilis/ Слепокът достига дължина около 50 cm, рядко до 65 cm. Отличава се от змиите по наличието на клепач, който може да покрива окото, и по преливането между главата и тялото. Кожата е гладка, люспите не се застъпват и, за разлика от змиите, слепокът я сменя на парчета, а не цялата наведнъж. Освен това езикът му не е раздвоен, както при змиите. Разпространен в почти цяла Европа, с изключение на сверната част на Скандинавския полуостров, Ирландия, югоизточните части на Пиренейския полуостров и средиземноморските острови. На изток ареалът му достига до река Тобол, среща се и в Мала Азия, Кавказ и Северозападен Иран. В България е разпространен в цялата страна, с изключение на областите с интензивно земеделие и в планините над 2000 мнв. Обитава разнообразни терени, най-често в редки гори, ливади, скалисти местности. Важно за него е да има възможност за полуподземен живот - натрупани камъни, пънове, сипеи, почвени кухини. Слепоците са активни през деня и обичат да се припичат на слънце. Хранят се с охлюви и червеи. Известни са със своето дълголетие - в природата достигат възраст около 30 години, а на затворено - до 54 години. Подобно на повечето видове гущери, слепокът може да откъсне опашката си без сериозна вреда за своето здраве, откъдето идва и името му крехар. Това му помага да се спаси от повечето хищници, които след опит да го заловят остават само с опашката му в ноктите си. Опашката израства отново, макар и най-често с по-малък размер. Друга интересна особеност на слепока, рядка сред влечугите е, че е живороден. През август-септември женските раждат по десетина малки. Те първоначално са сребристи, като постепенно до третата си година придобиват окончателния си цвят. Подвидове Слепокът има два подвида: Обикновен слепок /Anguis fragilis fragilis Linnaeus, 1758/ — среща се в по-голямата част от Европа Колхидски слепок /Anguis fragilis colchicus Nordmann, 1840/ — среща се в Югоизточна Европа, Кавказ и Иран Колхидския слепок се отличава по разделечените префронтални щитчета, наличието на ушен отвор и по-честото наличие на сини петна, особено при мъжките. В България се срещат и двата подвида, като колхидският е обичаен за равнините с надморска височина под 550 m, най-вече в източната част на страната. Другия безкрак гущер у нас е: Змиегущерът /Ophisaurus apodus/, наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник. Достига дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа. На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими - задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей. Змиегущерът е се среща в южните и крайбрежни части на Балканския полуостров, Крим, областта между Черно и Каспийско море и в Азия до Киргизстан на изток и Северна Сирия и Северен Ирак - на югозапад. В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната - Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius. Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета. Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца. Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.

И пак за лечението на РАК'а. Нова методика: Нови наночастици ще направят химиотерапията излишна Наночастици, изработени от екип от учени от университета в Централна Флорида, ще могат да откриват и разрушават тумори, което ще спести на пациентите токсичната химиотерапия, съобщи вчера „Сайънс дейли“. Мануел Перес и неговият екип са използвали лекарството таксол за техните клетъчни изследвания, тъй като то е един от най-често използваните химиотерапевтични медикаменти. Таксол обикновено има голям брой отрицателни странични ефекти, тъй като нанася поражения и на здравата тъкан, както и на раковите клетки. Наночастиците, разработени в лабораторията на Перес, са модифицирани така, че да могат да пренасят въпросното лекарство само до раковите клетки, с което се осъществява насочено лечение на заболяването, без да се увреждат здравите клетки. Това е постигнато с прикрепването на дериват на фолиевата киселина, който раковите клетки консумират в големи количества. Тъй като наночастиците носят и флуоресцентна боя и магнитно ядро от железен оксид, тяхното местоположение в клетките и организма може да бъде установено чрез оптичен образ и ядрено-магнитен резонанс. Това позволява да се проследи как туморът отговаря на лечението. Наночастиците могат да бъдат използвани и без лекарство за локализиране на евентуален тумор. Ако няма раково образувание, биоразтворимите частици няма да се прикрепят към тъканта и ще бъдат елиминирани от черния дроб. Ядрото от железен оксид ще бъде използвано от организма като обикновено желязо. Ако в организма има ракови клетки, те се свързват с наночастиците чрез клетъчни рецептори, които служат като „входове“. Наночастиците влизат в клетките и оставят своя товар от железен оксид, флуоресцентна боя и лекарство, с което позволяват раковите клетки да бъдат локализирани и подложени на лечение. „Уникалното в нашата работа е, че наночастицата играе двойна роля – като диагностичен и терапевтичен агент в биоразтворима и биосъвместима форма. Въпреки че резултатите от изследванията са в начален етап, те са много окуражаващи“, смята Перес. инфо'то