Tyroglyphos

В Тутракан след Освобождението действително преобладава влашкото население - по данни от 1880 г. в града живеят 2804 румъни, 2556 турци и 1699 българи. На тези власи се дава свобода да изучават езика си, но без да нарушават българските закони (т.е. да занемаряват изучаването на българския език), защото те са преди всичко български поданици. По времето, когато в Народното събрание се обсъжда въпросът за Тутракан, вече се е очаквало, че във връзка с осъществяване на националните си идеали България може да влезе във война. Затова е било важно да не се допускат сепаратистки движения, особено подпомагани от чужди държави. Но обърнете внимание и на отговора на министъра по отправеното му питане: Третото питане е: (Чете.) "Не мисли ли г. министърът, че с преместването на такива чиновници, които в един не с българска физиономия град са се поставили начело на борбата, отслабва българизъмът?" Това е едно чисто политическо запитване. Аз мисля, че ако ние ще преследваме уякчаването на българизма в някой край на нашето отечество, то не е чрез околийските началници. Ако г. Лазаров се е турял начело на българизма, както почитаемият запитвач мисли, тогава аз се чудя защо г. Д-р Икономов съжалява за неговото преместване. От всичко се вижда, че този началник не се е поставял начело на българизма, против ромъните, не си е турял за цел да преследва ромъните, защото ако си беше задал тази цел, в Тутракан, дето стои от няколко години, и сега ще трябва да се воюва още за същата цел и нямаше днес да се яви г. Д-р Икономов да задава такива въпроси, а щеше да държи друго поведение спрямо същия началник. Така щото на този въпрос намирам за излишно да отговарям повече, толкоз повече че мисля какво не е достойно за един управляющ да се туря начело на едно течение за българизма или против българизма. Ние не преследваме никакви нации, Мислим, напротив, че сме турени да управляваме като просветено правителство на една просветена страна, дето всеки български подданик, каквито чувства да има, каквито стремления да питае, каквито тежнения да храни, то е негово право. Ние не можем да влизаме във вътрешността на сърцето му, на наклонностите му, да го питаме заради тях. Стига той да се подчинява на нашите закони и да ги изпълнява точно. Ние не можем да преследваме нито расови, нито класови интереси в България. Последното му запитване е: (Чете.) "Като Министър на Вътрешните Работи мисли ли той да направи нещо за побългаряването на гр. Тутракан и какво?" Мисля да направя всичко, което законите позволяват, именно да имаме една администрация достойна, добра, която да дава всекиму това, което му се пада по законите. По този начин всички, които живеят в Силистра и Тутракан, да се чувстват, че живеят в една страна дето има ред, законност и свобода. Никакви други мерки чрез околийски началници и пристави не мисля да взимам.

В публикацията на пръстена на епикерний Петър Йордан Иванов е предположил идентификация с бъдещия севастократор Петър, зет на цар Михаил ІІ Асен. Иван Йорданов също датира пръстена на Петър в 13 век. От пръстените-печати към списъка с длъжностите може да се прибави и севастът Ходор (пръстен от Каварна, 13-14 в.), както и длъжността "мечоноша" (пръстен на Тагчи, намерен в Пазарджишко, 13-14 в.).

Точно този тип печати, в които Михаил, ако и да се означава като монах, изрично изтъква, че е бил от Бога архонт на България, категорично показват, че той ни най-малко не е имал намерение да се оттегля от властта.

Не става дума за две различни карти, а за фотография и рисувана репродукция. През 19 в., когато Конрад Милер публикува картата на св. Йероним, е било сложно да се отпечатват добри фотогорафии на карти и ръкописи (особено при слабоконтрастни изображения и избледняло мастило резултатите са били твърде незадоволителни). Затова се предпочитали рисувани факсимилета (рисувани направо или на основата на фотография за по-голяма точност). За илюстрация на тази практика прилагам други два примера от издателя на Йеронимовата карта - К. Милер, сравнени със съвременни фотографии на картите. 1. "Пойтингерова" карта 2. "Англосаксонска" карта от началото на 11 в.

Не, не е Молдова. Хрониката е качена в интернет и в двете си версии (немска и латинска, и двете са от 1493). Това е сведението в немския вариант (лист 271-verso) Сега ще го издиря и в латинската версия. P.S. Ето го - лист 270-verso

Нищо не пречи един предмет да има предполагаема вторична функция - както има случаи на отпечатъци от монети (и какво ли още не) върху керамика (но не наричаме монетите печати). Интерпретацията е свързана преди всичко с първоначалната функция, тъй като знаците не са вторично добавени. А трудността да се разчете идва най-вече от малкия брой знаци и оскъдицата на паралели - всяко разчитане на този етап би било несигурна хипотеза.

Розетката не е перфектен печат, а формата има голямо значение. Сравни печатите, чиито снимки си приложил по-горе - при тях се получават изпъкнали "лъчи", изпъкнала е и централната пъпка. А при розетката ще стане точно обратното - вдлъбнати лъчи и още по-вдлъбната централна част.

Наличието на християнско население преди покръстването е важен въпрос, който (умишлено?) се пренебрегва, въпреки че се потвърждава и от писмени сведения, и археологически. Не бива въобще да се допускат такива несвързани с темата мнения - най-правилно е да се махнат, а който се интересува от вербуването на от. Паисий за руски агент през 1762 г. (мое недоумение: кога успя и агент да стане, и книгите да прочете и история да напише?!) или българското население във Варна през 1880 г. (а то е точно 27,36%), нека пуска теми в съответните раздели на форума!

Св. ап. Павел проповядва сред жителите на римската провинция Македония.

Идентификацията на Захариу наистина е убедителна, хубаво е да и се даде гласност. Селото впрочем е означено като руини и на австроунгарската топографска карта от началото на 20 в. За Белозем проблемът е както в несъответствието на описанието за хълм, така и в името, което е ново, измислено при премахването на турските топоними, и е нещо като превод на турското име на селото ("герен" - суха земя). Аз бих прегледал старите топоними наоколо - дали няма нещо по-подходящо. Розовец (Рахманлий) пък ми се струва далечко, за да се отъждествява с Белятово.

Не бих казал, че става дума за различни преписи - едното е фотография на картата, а другото е ретуширана репродукция, на която морето е почернено.

Не позна - говори се за равнината, разположена между Трансилвания и Черно море.

В Нюрнбергската хроника от 1493 г. пише, че власите говорят на силно развален романски език, който човек от Италия може да разбере с голяма мъка.

Като специалист твърдя, че при изработването си розетата (която съм гледал в Археологическия музей) не е била предназначена за печат и не е удобна за печат. Не казвам, че с нея е невъзможно да се направи отпечатък върху мек материал, защото това може да се направи с кажи-речи всеки твърд предмет.

Наука, която "игнорира" източник, който дори не познава добре, не е наука. Псевдонауката игнорира източници, когато няма капацитет да ги проучи както трябва или когато в източниците пише нещо, което не и харесва и е по-лесно да се пренебрегне, отколкото да се обясни. Например "Анонимният хронограф" с ужким най-ранното споменаване на българите е също толкова недостоверен, късен (ръкопис от 16 век!) и компилативен източник, но се харчи като топъл хляб, нали?

Трябва да се види за кои точно народи се говори, както и според останалите податки в текста да се прецени дали става дума за ситуацията от 7 в. (когато уж се развива действието), от 9 в. (времето на посочения като автор) или още по-късна епоха. Трябва да се потърси и арабският оригинал, за да се провери дали сведението за българите не е по-късна интерполация.

От другата страна първо няма какво да се отпечатва - ще се получи един нащърбен вдлъбнат кръг евентуално с неясен отпечатък на символите, ако въобще се отбележат. Освен това ръбовете са с такава форма, че ще накърнят отпечатъка при вдигането на "печата". Изобщо обратната страна е някак по-груба и небрежна като обработка в сравнение с тази с дръжката, което не върви за печат. Поне аз не съм срещал досега подобен печат, а имам доста наблюдения и съм се занимавал специално с печати.

Не, обаче е достатъчно основание да не вземаме под внимание "аргумента", че Vulgares, видите ли, не можело да значи българи, защото трябвало да бъде с друго окончание. Енодий е бил един от най-образованите за времето си автори, а и първият европеец, който ни е споменал, така че трябва да го уважаваме.

Бургарии са гарнизоните в малките крепости - бурги. Населението в околните селища е било задължено да ги издържа. През 50-те години на 2 в. император Антонин Пий изгражда в Тракия отбранителна линия с три типа съоръжения - президии (големи крепости), бурги (по-малки укрепления) и фрури (постове). Надпис на Антонин Пий за изграждане на бурги в региона на Деултум, 155 г.: Произходът на думата burgus в латински не е напълно изяснен - предполага се, че е от гръцкото pyrgos или от германски. Този корен изглежда не е бил непознат и в тракийския език - в същия Пизоски надпис името на един от заселниците е Бургил, син на Битюс.

Още по-смешно е, че в крайна сметка текстът доказва, че и сам византийският император е мюсюлманин, без да го осъзнава. Турският текст е превод от арабски автор, така че Алах може да значи просто Бог.

Е да, за самия ръкопис ще трябва да се разходиш до Берлин

Става дума за прочутия надпис за основаването на тържището в Пизос, който не е намерен между Пловдив и Пазарджик, а при с. Димитриево, Чирпанско. Меродавното му издание е това на Г. Михаилов, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, III, 2, № 1690, с много подробен коментар (стр. 103-125). Надписът може да бъде видян в централната зала на Националния археологически музей. Надписът увековечава създаването на тържището през 202 г. и съдържа имената на първите заселници, подредени според родните им села. В края на текста се съдържа указът на управителя на провинция Тракия Квинт Сициний Клар, с който се уреждат правата на тържищата (емпорионите) в провинцията. Сред останалите привилегии жителите на тържищата получават и "освобождаване от данъка в жито, дължим на градския център, и освобождаване от данъци за бургариите, постовете и ангариите".

Ръкописът всъщност е от края на 17 в.

В първобългарските надписи по-често срещаната форма на етнонима е точно Βούλγαρις, а не Βούλγαροι, най-ранното споменаване на българите в латински източник (Енодий) също е Vulgares.

Както и да я въртим, розетката за печат не става. Но ако искаме да получим отпечатък на знаците върху лъчите, ще трябва да я забучим точно откъм дръжката