Galahad

Та какви са фактите. Както се казва в Стратегикона на Кекавмен: "Флота е славата на Византия". А това е показателно за неговото значение във военните кампании. Известно е, че флота е участвал в кампанията под ръководството на Роман Лакапин - трябвало е да транспортира цялата печенежка армия, а след това са искали да ослепят Лакапин, защото не е евакуирал разбитата войска. Ако по това време ги е имало укрепените римски лагери, то много битки биха се развили по съвсем друг начин. Армиите наистина са групирани по части при подреждане за битката. След това се прави т.нар. разгръщане на армията при което частите се свързват чрез изтъняване назад. Именно за да се разкъса този строй се били използвани слоновете през античността и вече и по-късно по възможност преди сблъсъка тези които са били по-високо са търкаляли надолу разни неща, по възможност горящи (тук вече номерът е строя да се разтвори организирано, тъй че като преминат отново да се затвори). Сведенията не са за хълм, а: 1) на възвишение; 2) удобно за наблюдение място. Както вече стана дума такова възвишение, от което поради равността на полето удобно може да се наблюдава и подвеждащо да се укрие част от армията има на Ахелойското поле от страната на Несебър (има го и на снимките - изглежда малко е и в това е уловката, че там не може да се укрие голяма войскова част)

Преслав, Ротондата "Свети Йоан" Ротондата "Свети Йоан" известна още като Златната или Кръглата църква макар определено да не е сред най-големите храмове на ПБЦ, то определено е сред най-известните; по-точно заедно с архиепископската базилика в Плиска е една от двете най-известни черкви от този период. За това разбира се има и някои обективни причини като например, че сравнително неотдавна най-голямата черква на Преслав и втория по-големина български средновековен храм след архиепископската базилика в Плиска стана въобще известна, а и не е така добре експонирана, та да се направят добри снимки. Интересът към ротондата все пак не е случаен, тъй като въпреки несполучливата "реставрация", си личи оригинална архитектура, а и благодарение на тиражираните реконструкции отчасти се добива представа за нейната богата украса.

Струва ми се, че нещата тръгнаха към фантазиране и даже някой беше вкарал в действие и цивилното летище в Бургас (не че не е необходимо при размаха на писанията и на някои други). При тези полети на мисълта се появиха високи хълмове, укрепени по римски тертип лагери, подробни маневри на крила и какви ли не чудесии. В замяна на това почти изчезна от полето на въображението, онова, което все пак е посочено от хронистите - река Ахелой и давещите се в нея ромеи. Средновековните, а и античните армии дори да са големи се сражават на относително малки терени. Причини: 1. Войниците се сражават в сгъстен строй - разпръснатия излиза на мода по време на войната за независимост на САЩ. Така се пазят по-добре взаимно с щитовете, а и строят им е по-труден за пробив. Няма и артилерия, която масово да покосява скупчени хора. 2. Комуникация - армиите се управляват с флагове и звукови сигнали, по рядко с огън и дим. Ще рече, че частите трябва да са във визуален и звуков обхват. Тези армии нямат самолети, танкове и камиони, тъй че няма как да минават за един ден по няколко пъти разстоянието от Ахелой до Сарафово бегом. Не се говори за висок хълм, а за възвишение, респ. удобно място за наблюдение. Сиреч става дума за малко възвишение, но тъй като полето е равно, това е напълно достатъчно да се следят бойните действия. Симеон не е бил на отдалечен и труднодостъпен хълм, защото конят му е бил убит в боя. Може преди битката да е следил от по-високо приближаването на виз. армия, но няма как да е горе и по време на сражението. Никъде не се говори, че ромеите са лагерували. Може просто корабите да са ги стоварили при реката. Такава практика има. Да се твърди, че имало със сигурност укрепен лагер, при достатъчно сведения от времето на Крум-Никифор до Самуил-Василий за внезапно нападение на стануващата войска е меко казано несериозно.

TWIN - RACER 1995 50 к.с., 74 куб. инча EASY-RIDER 1962 70 к.с., 74 куб. инча

HYDRA - GLIDE 1955г. 55 к.с., 74 куб. инча Наричан е още Panhead заради формата на капачките над цилиндъра. POLІCE 1962 70 к.с., 74 куб. инча Duo Glide е продължение на HYDRA - GLIDЕ. Названието Duo Glide идва заради добавянето на черен калник. WLA -ARMY 1942г. 24 к.с., 45 куб. инча Още един полицейски мотор, но този път на военната полиция. FLH 1981 70 к.с., 80 куб. инча При по-нататъшното развитие на ябълковидния двигател се преминало към лопатковиден, т.е. главата на цилиндъра наподобява лопата.

В смисъл всичкото това пространство го обиколи пеша в рамките на един августовски ден?

Където си замине комунизма си заминават и границите, които той е създал. Докато България и Скопска област се управляват от комунисти и доносници такова нещо няма да се случи.

Стратегически причини - планините са трудни са контрол, тъй че налагането на исляма е било важно. Мюсюлманите данъчно са били по-облекчени, което ще рече, че икономически султана повече печели от християни. Но от Албания няма какво толкова да се смъкне, тъй че се набляга на сигурното, т.е. на ислямизацията, защото от данъци няма да се изкара много. Босна е ислямизирана лесно, първо защото там са богомили, които лесно са се подавали на смяна на вярата - когато унгарците завземат Видинско пак сред тях са масовите покатоличвания, а после и по турски сред тях най-добре действа кат. пропаганда. От друга страна Босна се оказва плацдарм за завладяване на Унгария и настъпление на Запад, тъй че борбата за региона е доста голяма. Черна гора е била планинска, но нито оказала сериозна съпротива при завоюването, нито се е намирала близо до бойните действия. Когато е почнала да се бунтува, Осм. империя е била започнала да се разпада и вече е било късно.

Ивайло се е противопоставял на татарите и в частност на Ногай, което определено не е било причина да бъде обичан. Иван Асен ІІІ определено не е герой и лесно може да бъде маша в нечии ръце. Тъй че хода на Ногай си е добре обмислен - ликвидира опасния за него и оставя претендент за трона, с който да може да се упражнява натиск върху Търново, но същевременно ако човека се върне на трона, няма да му прави много-много опозиция. Тертер действа хитро, но в сложната ситуация и на него е трудно да угоди и в крайна сметка е трябвало да бяга и той.

В пещерата "Утробата" в Източните Родопи германски орнитолози откриха монументална каменна скулптура на лъвска глава. За съжаление статията както обикновено е омацана с измишльотини на Люжливото овчарче и журналистическо невежество и клишета. Статията е малко информация по същество и много глупости, но това е положението. Чуждите новини, които не са обогатени с фантазиите на Люжливото овчарче, звучат вече по съвсем друг начин: Пресъхналата Висла разкри съкровища от XVII в.

Значението на една битка не се определя от броя на участвалите и кръвопролитността, а от последеците. Затова има битки със сравнително малък брой участници и малко жертви, но с важни последици. Напр. ако в битката при Чамурли Муса беше оцелял и гражд. война се беше протоцила, то можеше да няма турци на Балканите, да няма Великата сила Османска империя, но пък да има Велика сила България, да няма нужда от нов път за Индия и Америките и Австралия да бяха открити векове по-късно, нямаше да ги има битките при Виена и Лепанто, руско-турските и Австро-турските войни, кафето можеше да стане популярно в Европа много по-късно ... Или пък битката при Поатие - франките разбиват арабска войска, която е твърде далеч от мощта на Арабския халифат в епохата на разцвета му. Но се извършват промени, които правят европейците по-пригодени да отблъснат нашествениците. Златната орда е в криза много по-рано и е въпрос на време да започне да се разпада, което пък да направи руските княжества способни да се противопоставят. Джучи си е виновна за проблемите с русите, защото именно благодарение на тях московското княжество набира сили и става лидер на останалите княжества. По-скоро е точно обратното. Пленявайки Баязид І Тумур хвърля Осм. империя в тежка криза, която можело да се окаже фатална за нея. От друга страна разгрома на татарите е бонус за русите, които много по-добре се противопоставят на турците от татарите.

СоциализъмЪ като цяло си е едно калпаво недоразумение, тъй че и произведенията му са същата стока. Нещо, което е правено във време, когато не е важно каква е идеята, а чия е, независимо колко е багажът в главата му. За майсторлъка си има два израза: "Викам ти майсторе, защото не ти знам името, ама иначе не си никакъв майстор" и "Такъв имали, такъв пратили". То и другите паметници на соц. епохата са същата стока и са удостоени с подобаващи названия "Летящата чиния" (Бузлуджа), "Голямата ере...я" (паметника на Асеневци в Търново"... Въобще празноглавието и гигантоманията родиха разни безумия, в основата на които има един стърчащ "х....подобен" обект. Направете сравнение между "Голямата ере...я" в Търново и паметника на "Майка България" пак там. Пак има фигури от всички страни, пак има нещо нависоко, ама не го бъркат с ... Та и при "Голямата ере...я" ако се пропуснеше гигантоманията, конниците се посъберяха и се сложеше в средата една женска фигура символизираща България паметника щеше да е и по-красив и по-ясен. Но тези побити мечове и в Търново и в Шуменската крепост са си поредното социалистическо недоразумение. Паметниците от соц.епохата са не само безумни като идея, но и калпави като изпълнение (онова, дето днес му се вика "китайско качество"). Всичко в онази епоха се правеше не както трябва, а ударно, в срокове, петилетката за две години, а продукцията започва да се разпада още щом излезе от ръцете на "майстора-комунист" ... Ама то не е само този паметник. Основното училище, в което учех му бяха покрили фасада с азбестови плочи. Безумието е не само, че са опасни, но и че са много трошливи и за 2-3 години голяма част от фасадата представляваше неизмазани тухли, с останали тук-таме парчета от декоративни тухли от азбест. А и не ми е ясно, защо е това прехласване по Альоша и ПСВ. За Андрей Луканов и Сергей Станишев разбирам - това са плодовете на българо-съветската дружба. Но защо другите българи предпочитат паметник на армията, която ни "освободи" така, че останехме без Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини, а не искат да го има паметника, на който са написани имената на техните бащи, дядовци и прадядовци? Нима е случайно, че именно този народ е най-бедния и в ЕС, а вече и на Балканите, и в цяла Европа?

Войнишките паметници имат своето значение за самото съществуване на държавата. Те са посветени на хора, които са служили на държавата и са изпълнили своя дълг към нея. Държавата пък трябва да ги дава за пример, защото ако няма кой да й служи, тя заминава (то нашата и натам отива). Това пред НДК е безсмислица, която никога те се е радвала на особена почит. За сравнение паметникът на патриарх Евтимий. Площадът е известен като "Попа" точно заради паметника, макар размерите му съвсем не са внушителни. Има една статуя, която дори не е с габаритите на някой тлъст владика пишещ доноси. Не че няма на площада по-внушителни сгради - там са кино "Одеон" и централата на "Булгартабак". И двете имат и някакво емблематично значение, но въпреки това се оказват засенчени от един малък паметник.

За документите имаме отделни теми и там нещата са по-ясни, тъй като ред документи, които не са се запазили са отразени в други документи или в някакъв извор (документи на светските владетели, документи на търн. патриаршия, документи на охр. архиепископия). По-трудно е с останалата литература, тъй като ни трябва един по-обемен домашен ист. извор и в него вече може да се цитират други автори, които са ползвани или поне да се предположи за наличието на някакъв друг извор. Но пък точно това, което се отнася до бълг. история не е толкова интернационално като Троянската притча или Александрията и при стеклите се обстоятелства то не е било обект на интерес от чужбина, където са се запазили доста наши книги. Манасиевата хроника например я има запазена в чужбина като бълг. превод, но тя е световна хроника, в която само са правени добавки от Зонора за бълг. история. Същото е и с историите на Амартол и Малала - има ги преводите, но просто става дума за истории с по-широк етнически обхват, макар да включват и сведения за българите. Измежду това, което не се е запазило като книга, но има данни да се счита че е съществувало е някакъв родослов на цар Иван Александър. Запазено е родословното дърво на царица Елена в манастира в Матейче, което ще рече, че е вероятно, да е имало и по-обстойно изложение по въпроса. А и Иван Александър твърди, че изхожда от две страни от царски род, което също предполага, че дори да не е имало до него, то той е твърде вероятно да е поръчал списването на нещичко, което да проследи царствения му произход. Разбира се когато пада Търново едно такова съчинение малко е вълнувало власите, сърбите и русите към които са побегнали бълг. книжовници с по-конвертируеми ръкописи.

В ерата на пубертета човек се чувства нещо като революционер. Едва научил се сам да си връзва обувките вече е решил да обходи целия свят. Има и още едни фактор при тази възраст, дето го има и при другите представители на животинския вид - сиреч времето когато всеки гледа да си разгърне колкото може повече оперението, та да привлече повече погледи. А за целта какви ли помощни средства не се измислят? Имаше период, в който беше модно ученичките да се тровят - сиреч гълтат 2 аналгина и лягат да умират. Малко по-късно се минава на по-сериозни неща, като цигари и алкохол. Тук са и наркотиците. Но като с всяко нещо в живота не се прецакват всички, а само бунаците, а тарикатите уж всички са били заедно, но се оказва, че те само им гледат сеира. Тъй че това явление си е нещо и като част от естествения подбор - едно от големите сита, които пресяват бунаците. Но живота е като състезание и на всеки етап неизбежно отпада по някой. Подборът обаче трябва да си върви, но въпреки това не ми се струва уместно да препоръчвам самопрекарването. Да, вчера бяха цигарите и алкохолът, днес са наркотиците, а утре кой знае какво ще онова, благодарение на което някои ще отпадат от надпреварата. Но другите пък идват тук и търсят информация, защото не искат да са от изпадналите, а от тези, които продължават напред. Този поглед на ситуацията е като полезрението на кон с капаци. Личната употреба не дава представа за това, което се случва в развитие, а стигналите до финала ... уви, от оня свят не се връщат да разкажат. Та развитието обикновено е следното: На човека му се говори, че от меките наркотици се минава на твърди, пристрастява се, заминава черния дроб и това-онова и накрая човека си заминава. Някои се отказват, други не. В първа фаза човека твърди, че от много време бил на меки наркотици и така и не е минал на твърди. Минава време и след рефрена: "На човека му се говори, че от меките наркотици се минава на твърди, пристрастява се, заминава черния дроб и това-онова и накрая човека си заминава." се оказва, че все пак е минал на твърд наркотик. Някои се отказват, а други не. Във втора фаза се твърди, че няма проблеми със здравето. Минава време и след рефрена: "На човека му се говори, че от меките наркотици се минава на твърди, пристрастява се, заминава черния дроб и това-онова и накрая човека си заминава." се оказва, че все пак черният дроб е заминал. Някои се отказват, а други не. Какво следва? Ами това може да видите по уличните стълбове - колко некролози на млади хора има. Просто като вървите по улицата хвърлете някой поглед на некролозите и ще видите за какво точно си говорим. Тъй че който иска да добие представа за реалните ефекти на наркотиците нека не се ограничава да черпи акъл от някоя надрусана глава, а да се поинтересува как изглежда развитието на този герой през очите на роднините му, съседите му и успелите му другарчета. Иначе човек е склонен поне до някое време да е много горд от глупостите, които е направил или наплямпал. Не очаквайте нечия надрусана глава да мисли по-трезво.

За съжаление макар под знака на светските и духовни князе Богориди да минава един златен век от бълг. история, те неизбежно присъстват във връзка със събитията, но за тях се пише малко. Причините са различни. През ТБЦ Богориди са нещо като конкуренция на династията Сакс-Кобург, тъй че царстващия род не е имал особено желание да им се вдигат акциите. След това пък иде епохата на народните пастири от работническо-селски произход, които се борят срещу всички с титли и дипломи. А родът Богориди това са Софроний Врачански, внукът му Стефан Богориди, който е баща на княз Николай Конаки-Богориди, настойник на Раковски и Г. Кръстевич и покровител на Иларион Макариополски. Всеки от тези хора поставя началото на развитието на някакъв обществен процес: Раковски - на организираното нац.-освобод. движение, Иларион - на борбата за независима църква (самия екзархийски храм в Цариград е направен на място подарено от княз Стефан и е кръстен на негово име, а във фермана, с който е разрешен строежът му е употребено български народ), а при княз Николай е създадена Болградската гимназия. От по-популярните и по-достъпни книги, където се говори малко повечко за княз Стефан бих споменал "Бълг. Великден" от Т. Жечев. Иначе в соц. литературата Богориди се описваше накратко като: високопоставен турски чиновник от турски произход. Това общо взето е като да се опише Левски като "Разпопен дякон, който е бил обесен от турците", а Г. Димитров като "Алкохолик, родом от с. Ковачевци, който починал в СССР" (де този късмет само с това да му се изчерпваше биографията). А преди Богориди ... има един анекдот за султан Махмуд, че като попитал едно българче какъв е и откъде е, падишахът веднага се сетил кое е селото, но бил много изненадан, че в държавата му имало и такъв народ. Майтап, майтап, ама както казах бълг. народ е споменат във фермана за изграждане на храма "Свети Стефан" - до тогава си е бил в кюпа на "рум-милет".

Политика иде от полис, т.е. град/държава и ще рече, че всичко, което касае даден град и държава, т.е. касае гражданите им си е политика. Ако ставаше дума за цвета на слиповете на Александър Лилов или Кр. Вигенин, нямам нищо против въпросът да се реши според естетическите вкусове на някой висш партиен номенглатурчик, като др. Людмила или др. Сергей. Нямам нищо против и как точно др. Гоце ще украси парижкия апартамент на сина си, стига да не краде пари от данъкоплатците за тази си дейност. Но един паметник сложен на столичен площад няма как да не е политически въпрос. Затова не може да се казва, че един изначално политически въпрос не трябва да се политизира. Той не се политизира, той си е политически и друг не може да бъде. Да се твърди друго си е най-чиста проба опит да се мамят хората.

Гледам, интересни твърдения, как висшата номенкратура загубила контрола върху прехода. И почвам да се чуда, в кой момент това е станало, та ми се губи? След доброволната оставка на Живков (той е подал оставка и преди година, но не е била приета, защото не е било свършено пренасянето на пари с прословутите куфарчета) не продължиха ли да управляват представителите на висшата номенклатура - премиер Андрей Луканов, президент П. Младенов - Танкиста, председател на НС сТанко Тодоров, военен министър Д. Джуров? След тях управлението не беше ли поето от преподаватели във ВУЗ със специалности, които си бяха по-скоро политкомисарски - преподавател по научен комунизъм за президент (това го прекръстиха на философия) и преподавател по политикономика за премиер. След тях не управляваха ли агент Виктор, агент Момата, агент Дунав и агент Гоце. Казват, че имало опозиция, ама тя не се ли ръководеше от агент Бончо, агент Сергей (Доган) и агент Жорж (Ганчев). Даде се и свобода на вероизповеданията - главния мюфтия доносник и 11 от 14 синодални владици тоже. Сега не ни ли управлява бодигарда на Т. Живков? Цецка Цачева не беше ли секретар на БКП в Плевен? Цв. Цв. не е ли работил за VІІ Главно на ДС? Та в кой-момент номенклатурчиците-олигарси са загубили контрола над властта в България? А като си говорим за разсекретяващи се архиви, напомня ли ви за нещо тази снимка?

Предполагам, че идеята за "иверийци залели Балканите" се дължи на гениалния автохонен постулат, че всички народи и по всяко време са говорели на новобългарски. В резултат от това иверийците с малко автохонно магьосничество стават иноверци, което си е пък кажи-речи богомили, демек комунисти като др. Людмила и нейната компания. Тъй че излиза, че се водела верска, т.е. класова борба. Това, че в гръцкия език си има друга дума за вяра за истинския автохонец няма никакво значение. Ако имаше поне малък напън за мислене в насока, че Кириотис пише на гръцки, можеше да се стигне до друго интересно за всеки автохонец откритие, като идеята за апостасия се обявеше като идея за неверие. От там има само една крачка да се обяви Самуил за άπιστος, т.е. за неверник, разбирайте пръв секретар на Македонската КП и председател на Президиума на Върховния съвет на Македония. А Василий ІІ, заедно с подпомагащия го унг. крал св. Стефан автоматично стават лидери на световната феодален империализъм тръгнал на кръст. поход да унищожи първата в света ком. държава, в която трудещите се плащали като данък само крина жито и по 1 яйце.

Путинската администрация може да е харесала идеята, но въпросът е доколко ще и харесат последиците от това, дето са "натворили"?

Ами практиката е, едно нещо да се счита за свърхестествено и научно невъзможно и тези, които твърдят, че го има да бъдат изпичани на кладата. След това, ако се докаже, че такова явление има, то тези, дето са го твърдели дотогава и са останали неопечени на свой ред започват да пекат довчерашните научни корифеи. Разбира се в днешното хуманно време опичането се прави много по-изтънчено. Например науката е твърдяла, че рухването на Йерихон от тръбен звук е невъзможно, защото такова явление в природата няма. После се оказало, че имало резонанс и това не било никакво чудо, защото си било природно явление. А който смята да запита как Исус Навин е разбрал за явлението хилядолетие преди учените глави да стоплят, то нека прочете пак предния абзац.

Иверийците на Балканите са единици, тъй че не могат да правят насилие както се твърди от някои в темата. Едно грузинско семейство или монасите от 1-2 манастира не могат да създадат сериозни проблеми за Византия поне от гледна точка на някакво физическо насилие. То и сега има арменци в България, ама с такава численост, че едва ли могат да вършат физическо насилие, което да създаде сериозни проблеми за държавата (разбира се изключвам опцията за намесата на презокеанските миротворци в защита на човешките права, защото по времето на Самуил те са били още по дърветата).

Ами не са грешки. Тези неща трябва да се публикуват, защото онези, дето дават европарите натискат, пък България е окрадена и няма друго за свиване. Тъй че е намерено соломоновско решение - документите да се публикуват, но така, че съвсем малко хора да могат да ги видят.

Ами как стоят нещата със "Социалистическия образцов дом". Първо домът. В епохата на реалният социализъм имаше също своеобразна "Света Троица" - сиреч едно семейство можеше да има само един апартамент, една вила и една кола. Не само не можеше да си купи втори, но дори ако получеше по наследство си имаше срок, в който трябва да се продаде. Това разбира се не означава, че всички са имали жилища. По-скоро много българи се оказаха в категорията на граждани с дългогодишни жилищно-спестовни влогове, които не са получили жилище. Същата работа и с колата. С вилата - ако това е родната къща на село, проблем няма. Но иначе купуването на вила също не беше толкова лесна процедура и проданта също минаваше през общинския съвет. Та с това започва домът. Но много хора се сдобиха с дом една в епохата на упадъчния социализъм, т.е. в днешно време, тъй че не са имали възможност да се обзаведат със социалистически мебели. Основните суровини за социалистическата мебел бяха талашита и шперплата. Лиготии като тези от днешно време да се правят мебели от чам ставаха полулегално, най-често на принципа направи си сам, а за екстри от рода на мебелите да се от дърво различно от чам като бук, дъб, орех или махагон и дума не можеше да става - туй разбира се за народа, за любимите вождове и техните резиденции имаше от пиле мляко, но по-голямата част от населението на България дори нямаше шанса да види в какъв лукс страдат скъпите ръководители. Та талашитено-шперплатовото домашно обзавеждане за раята имаше тази особеност, че беше изработено много некачествено. Това да се откъртят пантите дори при най-грижливо отваряне или рафтовете си беше тъй характерно, като човек в онова време да има социалистическа мебел. Техническия прогрес разбира се достигна и до България. В бълг. домове се появиха печка "Мечта" (за много хора си остана буквално само такава, защото и за такова нещо не можаха да се вредят в условията на социалистическа плановости и дефицит), черно-бял телевизор "Пирин", който след 20г. употреба късметлиите, бдели поне 1-2г. по опашки денонощно пред някой магазин успяваха да заменят за цветен "Велико Търново", хладилник "Мраз", а върхът на сладоледа - компютър "Правец" така и не можа да влезе в домовете на хората, защото при тогавашните темпове на обзамеждане социализмът се сгромоляса по-бързо. Що се отнася до един от моделите фотьойли дето го има на две от снимките - аз поне не мога да измисля начин да се седи на него без това да е доста мъчително. Те са ниски, с ниска облегалка, която е и доста назад. Ако се седне без облягане, то краката автоматично се оказват заврени в лицето. При опит за облягане, човек се оказва в някакво полулегнало положение, при което само раменете опират в ръба на облегалката, така че да убива възможно най-много, а главата се оказва, че трябва да стои огъната на 90градуса назад спрямо гърба. Но то това трябва да се опита, защото заради схематичността на описанието се губи много от пълноценния гърч, който е трябвало да изпитва соц. гражданин.

Чужденците в античните държави са били по своя статус между робите и свободните (по-точно след най-долния клас свободни). Затова техните интереси се защитавали чрез института на гостоприемството. Иначе казано някой виден граждани защитавал пред своята държава гражданите на другата държава. Те се явявали негови гости. В описанието на събитията около унищожаването на Содом и Гомор има интересно описание в Библията за гостоприемството и за това, какви интересни неща можело да се случат на чужденците без местен покровител (то направо содомията си е станала нарицателно название).