Galahad

Цифрите сами по себе си не значат нищо. Видяхме какво постигна Сърбия с тези си военни сили. Също и Саадам. Ако имаме голяма пехота и изключително скъпи коли, чиято основна функция е да доставят кеф на преголемия като за нашата страна брой генерали, то с такава армия може да воюваме успешно само ако може с някоя машина на времето да пратим войската не по-рано от средата на 20век. Сега войните се решават от технологиите. Има един фолклор, който казва, че докато не стъпи човешки крак на дадено място, то не е превзето. Но без технологии, човешки крак лесно ще стъпи на място, бранено от примитивна армия като нашата. Вярно, че във Виетнам и Афганистан оказваха съпротива, но това е партизанска война. А стигне ли се дотам, то това значи, че държавната армия се е оказала съвсем неефективна. Разходите за отбрана и процента от вътрешния продукт също са много относителни. Разходите ако са за закупуване на техника от международните пазари е едно, но ако е за плащане на заплати е съвсем друго. Защото при големи заплати ще има големи разходи,а при мизерни заплати като у нас - малки разходи. Ще рече, че може при еднаква численост на армиите разходите да са доста различни, тъй като в едната има високи заплати, а в другата - мизерни. С процента от вътрешния продукт е още по-сложно. Това не са само разходите, а има мултиплициране - от една страна има разходи, а от друга е изтеглена част от населението от производството, т.е. от формиране на приходи и е насочена към разходите. Казано по-просто в държавата повече са тези дето харчат, а по-малко са тези, които произвеждат някаква продукция, която да се купува. На следващо място при този процент нещата не опират само до механичен сбор. Да речем, че имаме двама души. Единият е със заплата от 1000лева, а другия е с пенсия от 100лева. Ако и двамата имат нужда от храна минимум за 80 лева за да не умрат от глад, то дали е все едно ако и двамата решат да отделят 90% от дохода си за дрехи? При първия ще има 20лева за спестяване, ама втория го пишете покойник. Та така стои въпросът и с държавата. През ПСВ и Студената война България и съюзниците й издъхнаха икономически; загубиха войната без със бой да са изгубили и един град от територията си. Населението също в нашия случай е относителен фактор, защото е от значение къде е и има ли начин при война да бъде мобилизирано. При дискусиите за казармата четох какви ли не малоумни неща - как като пратели повиквателна щял да дойде, как като идел да си сменя личната карта военния аташе щял да го хване за яката и да го върне в България (интересно тоя военен аташе защо тогава не вземе да върне братя Галеви или Цветан Василев). Сегашния ни държавен химн е написан от човек, който е бил в чужбина и се е връщал за да се включи като доброволец. Тъй че като смятаме население се пита каква част от него е в страната и каква част ще се върне сама или принудително от държавата за да бъде мобилизирана. Механичните сметки водят само до излишно самочувствие и изгубени войни. Сърбите го показаха изключително добре.

Ти колко време си работил по 16 часа на ден и какво? Освен до желание нещата опират и до това дали е възможно - все пак те трябва да спят, да пътуват до работното място и да се грижат за семейство, което трудно може да стане в рамките на 8 часа. А народът не е разделен. Делението у нас е на народ и олигарси. А олигарсите виждат в Путин единствената си опора. На 9 май при нас се пробваха да направят митинг, но се получи като митингите на Радан Кънев - имаше доста скъпи руски знамена от плат, но нямаше доброволци, които да се навият да ги носят. Народа минаваше и подминаваше, а шепата организатори се ослушваха като глухи свинчета. Това е "разделението на народа", за което говориш.

Стискайте палци да изскочи някой непознат БГ богомилски текст.

Политиката на Гърция е при възможност да използват Русия, без да я уважават. По тази причина от балканските страни Русия винаги най-много е ухажвала гърците. Българите са в противоположната крайност - ние пък сме прекалено сервилни към Русия и затова тя изобщо не ни уважава и при конфликт на интереси винаги е ухажвала противниците ни, защото те ще я натирят, ако нямат полза от нея, а пък от българите е очаквала да я обичат и когато им вреди. Между Гърция и България са сърбите, румънците и турците в този ред. Турците са най-близо до нас, защото често са се опъвали и воювали, ама също така често са и клякали. А и сега може да видите, че в турските курорти доста ухажват руснаците, което освен там, може да го видите само в България. В гръцките курорти вероятността да попаднете на магазин с обяви на руски и рускоговорящи продавачи е минимална, като най-често в тези случаи собствениците са руснаци емигрирали в Гърция. Що се отнася да Гражданската война в Гърция, там положението е друго. Комунистите са най-силни в Северна Гърция, където всъщност голяма част от населението е българско. Комунистическото движение е било използвано за да бъде мотивиран Сталин да подкрепи евентуално отделяне на територията с българи било като Северна социалистическа Гърция, било да се присъедини към България.

И какъв трябва да е извода от всичко това?!? По тази логика след като българите са били 5 века под турско робство, 25г. ДПС е в управлението на България, вървят новини на турски, турски сериали и в центъра на София вие мюзеин може би на българите им е хубаво да са под турско и след като на два пъти не успяхме да станем съветска република сега гарда на този дето не успя да се пробва да ни лансира за присъединяване към Турция? Това, че в Южна Корея експлоатират работниците, а населението и мечтае да избяга в САЩ, не означава, че потисничеството, в което живеят хората е техен идеал, както това, че тук се пускат турски сериали, а през соца съветски съвсем не означва, че това са културните блага, за които мечтаят българите. Или както се казваше в годините на Народната власт: Хубав ли е филмът или съветски.

За Междусъюзническата война е спорно, доколко е можело да бъде избегната. Срещу България се е била оформила коалиция от всичките си съседи и на практика тя се е оказала в много по-лоша позиция от тази, в която е била Османската империя. България предлага на Румъния срещу неутралитет Южна Добруджа, но въпреки това не избегва войната с нея. Имало е риск, ако се е изчакало обръчът около България да се затегне и тогава пак е щяло да има война, но с много по-лоши последици за нас. Фердинанд удря пръв, но така успява да постави на тясно Сърбия и Гърция, което дава една по-добра позиция при преговорите. Идеята ми беше да се приеме предложението на Румъния за неутралитет, срещу връщане на Южна Добруджа и подкрепа на българските претенции спрямо Гърция и Сърбия. След ПСВ макар България да е от губещите, Гърция и Сърбия пак не са много уверени, а след като са изтощени от войната ще са били по-склонни да върнат територии. Ако се дърпат положението ще е сходно с това от навечерието на Междусъюзническата, но с две много съществени разлики: България ще има подкрепата на Румъния и второ всичките и съседи ще са изтощени от войната, а ние изобщо няма да сме воювали.

Понятията русофилия и русофобия са продукт на руската пропаганда. Това, което реално е съществувало у нас е рУБЛофилия, а от другата страна са стояли тези, които са искали България да е свободна и независима държава, като сама решава съдбата си. Някой беше нарекъл последните националисти и патриоти, но това поражда леко объркване с оглед изопачаването на тези понятия в последните 70 години и изкарването на първите за фашисти, а вторите за рУБЛофили. Всъщност набедените за русофоби искат България да води самостоятелна политика в свой интерес, а не в полза на чужда държава. Фили означава такива, които обичат нещо. Това, което обаче се представя за русофилия у нас винаги си е било платена любов. Тъй като темата обаче е за русофобите, ще подмина рУБЛофилите с линк за една статия посветена на няколко от нашенските звезди на платената любов към Русия. Та фобите са такива, които мразят нещо. С набедените за русофоби обаче положението е съвсем друго. Защото те би трябвало да мразят Русия и руснаците. На практика обаче се оказва, че проблемът им е не със самите руснаци, а с руските управници, които при това са много по-мразени в собствената си държава. Например разривът на българо-руските отношения е при Николай ІІ, който по-късно е разстрелян от сънародниците си. За разлика от френския Луи ХVІ и английския Чарлз І, които също са екзекутирани, то детронираният император не е припознаван за лидер не само от болшевиките, но и от тези, които се бият срещу тях, макар и определено да са имали нужда от фигура, която да ги консолидира. Излиза, че набедените за български русофоби имат съвсем еднакви фобии с по-голямата част от руския народ. Тъй че ако тези, които искат независима България са русофоби, то в такъв случай и повечето руснаци са русофоби. Руската пропаганда обявява за русофобия всеки опит да се противодейства на руските стремежи, дори когато явно увреждат българските без да принасят никаква полза да България. Напр. за това, че не е поставен за български княз посочения Петербург Николай Дидиани, чието единствено значимо дело през живота му е било, че е продал княжеството си на Русия. И в заключение още два линка, за да се види какво пък представлява руската българофобия за илюстрация на това, какво представлява в действителност омразата към даден народ:Проклятието „българофил в Русия“ Когато СССР вероломно нахлува и в Дунавска България, то терорът се пренася и тук: Кървавата диря на СМЕРШ в България Веднага след 9 септември 1944 г. в България се настанява една от най-зловещите служби на съветската репресивна машина – СМЕРШ. Много от кървавите й деяния в България обаче продължават да тънат в забрава. Руската българофобия разбира се е предмет на друга тема, а отклонението е само за да се види какво е значението на това понятие. На практика към конкретния момент, когато са били репресирани повечето българи не са представлявали някаква заплаха за Русия, нито самата пък българска държава е била такава. Водещото е била омразата. Както например при хомофобията, за която вече се спомена, че се изповядва от мнозина от самопровъзгласилите се за русофили - хомосексуалистите не са им направили нищо, нито ги заплашват да им направят нещо, но те са срещу тях и водещо е омразата.

Полша се появява в резултат на ПСВ, а Румъния получава значителни територии, но общото между тях е, че са заобиколени от губещи страни - Австро-Унгария, България, Германия и сключилата сепаративен мир СССР. Около България ситуацията е съвсем друга - губеща е само Османската империя, която обаче успява да ревизира Севърския договор (за разлика от Стамболийски, който за да си осигури сръбска помощ срещу растящото недоволство срещу него сключва Нишката спогодба, с която се отстъпват Западните покрайнини на Сърбия). За България в случая най-изгодна е била румънската оферта - връщат ни Южна Добруджа и ни обещават подкрепа за даденото на Сърбия и Гърция в резултат от Междусъюзническата война - получава се нещо като днешна България, с опцията към нея да са Беломорието, Западните покрайнини и още нещо от Македония. И след няколко десетилетия България и БЮРМ се обединяват. Това е единствения сигурен печеливш вариант. При останалите може да е по-добре, ама е можело и да е много по-зле.

Честит Гергьовден! Патриаршеският параклис в Букурещ "Свети Георги и св. Даниил" От средата на ХVІІв., но изглежда, че в началото на ХVІІІв. е бил основно преустроен, тъй че най-вероятно от тогава е този му вид. После разбира се е бил доста ремонтиран и стенописван.

Отново нещо, което е по-скоро късна античност. Но е добре да го има, защото е една от най-големите черкви на територията на днешна България, за които обаче подобно на дворцовата църква в Преслав доскоро не се знаеше нищо. Голямата базилика в Пловдив Въпросът обаче за средновековната катедрала на Пловдив си остава все още открит. Същото е положението и със "Света Богородица" във Видин.

Коринтянинът Тимолеонт - брат ни тиранин и борец срещу тираните.

Ами съвсем ясно се вижда, че са описани граничните зони, а е пропусната вътрешността. Споменаванията се появяват когато се случи нещо там. При наследниците има война и затова са споменати. Преди това са вътрешна територия и ако нищо не става там единствено може да се намери нещо в домашен извор. И като стана дума за това чий е бил Мелник, нещо малко встрани: тъй като смятам да си обновя на сайта раздела с предстоятелите на БПЦ някой мил човек да има хубава голяма цветна снимка на северната част на абсидата на мелнишката черква "Свети Никола". Според едно изследване илюстрирано обаче само с черно-бели снимки с не особено добра резолюция там е изобразена инвеститурата на архиепископ Василий І от Рим - алегорично св. Петър го благославя.

По-скоро става дума за византийската система: императорът взима за съимператор брат си (Василий ІІ - Константин VІІІ), сестра си (Теодора - Зоя), синът си - Андроник ІІ - Михаил ІХ. Та в тази система синът на император Лъв Мъдри, Коэнстантин Багренородни за малко не е кастриран от чичо си Александър, но в крайна сметка все пак надживява него и още няколко съимператори. То си е казано, че след смъртта на Асен Петър взел за свой помощник в управлението Калоян.

При завладените земи е описано по-скоро онова, което е останало като периферия. Мелник е споменат по-късно, по времето на наследниците на Иван Асен, когато се е управлявал от Литовой. Позицията на Иван Асен ІІ като наследник на Асен първи е доста по-различна от тази на Борил, който не е син на царя, а на сестрата на царя. Ако Витлеем е син на Калоян, то тогава Иван Асен се конкурира с него за трона и Калоян има интерес да го елиминира, за да запази трона за своите потомци. Борил е престолонасленик "втора ръка" и затова когато той завзема престола бройката на претендентите се разширява - Стрез, Слав, във Видин, защото и те са вече в позицията на Борил. Иначе Александър може да е бил във Видин с майка си, както по-късно Белаур и Иван Страцимир, като номинален управител на областта, а де факто тя да се е управлявала от друг. Изброените "лъвчета" до появата си в изворите нямат особено значение за разлика от един царски син като Иван Асен, който колкото и да е малък си е потенциален цар. "Лъвчетата" не получават позицията си по наследство, а си я постигат сами. Тъй че има значение чие име липсва.

В руския текст пише едно, в "извода" на български - друго. Според руския не всички кораби, а само търговските са с трикольор, а за военните е Андреевския, а в българския извод излиза, че 1848г. руските кораби са имали трибагреник, т.е. всички, а не само търговските. Петър възприема практиката на другите морски държави да поставят на търговските кораби националното знаме и той избира за такова трибагреника. Освен държавното знаме, царят си има и друго, нещо като персонално-институционно. Ето тук уикито за щандарта. В този руски текст не е правена много разлика между държавно знаме, царски щандарт и т.н.

Синодика или по-скоро тази част за която става дума не е някакъв регистър, а обикновен поменник. Сиреч някой може да е записан, друг изтърван. Редакцията му в която ни е известен е от времето след смъртта на Иван Шишман и патриарх Евтимий. Тъй че който го е направил, той е преценил кой да сложи и кой не. В Боженишкия надпис имаме севаст Огнян, който е бил кефалия при цар Иван Шишман - сиреч севат е титла, а кефалия е длъжност. Иван Асен може да е бил седмаче, а Александър да е бил заченат в деня на убийството на Асен и съвсем скоро след раждането на Иван Асен. Тъй че може да е по-малко от 8 месеца. Разбира се не става дума за това. Говорех, че възрастта е определена на тото-принцип. Сиреч възможно е Иван Асен да е бил изведен от Търново още докато Калоян, че и Петър са били живи. Действително Акрополит пише, че е напуснал Търново при управлението на Борил, но той описва събитието доста смътно. Сиреч Иван Асен може да е бил изведен от Търново 1г. след смъртта на Асен І примерно когато е бил 5-годишен. Прави впечатление, че Иван Асен не се споменава до възцаряването на Борил. Едната опция е да го е нямало. Имаме един момък със странното име Витлеем - син на краля (не на царя както преведено, т.е. е посочен като син на рекса, а не на императора). И ето го интересния въпрос. Ако е син на Калоян, който е най-малкия брат, то не е ли бил твърде малък да бъде пратен да учи в Рим? И тук вече идат и алтернативни опции за някой по-големичък син на друг брат - Иван Асен или пък син на Петър и така стигаме до нашия Алексий Слав. Контрааргумент е, че ако са учили в Рим, може би щеше да има някакви сведения за завързани топли отношения там. Но ако пък Витлеем е син на Калоян, който е най-малкия брат с оглед годината, в която е пратен да учи в им латински, то Иван Асен би трябвало да е доста по-голям, ако приемем, че той е най-големият син на Асен. За изброяването на областите - там липсват не само Пловдивска и Мелнишка, но също Софийска, Ловешка, Червенска, Овечка ... Отделно, че Слав се мести от Цепина в Мелник, което ще рече, че няма някаква трайно структурирана областна структура. Хриз примерно управлява от Прилеп, но не се говори за владенията на Хриз, а за Прилепска област. Тъй че владенията на Слав може да са пръснати между съседните области или по-точно да са върнати към областите, към които са били преди той да обособи собствено владение. По-конкретно да са отишли към Крънска, Боруйска, Солунска, Прилепска и Скопска област. За Пловдив се сещате, че там е имало едно хубаво клане, което може да е станало причина за упадък на града и възход на някой от околните (Крън, Боруй).

Работата като със статията на Мартина Балева, която се опита да изкара, че в резултат на известната на малцина картина на Пиотровски се е родил националния мит, че в Батак е имало някакво клане. В случая някъде е написано едно, но вероятно поради неразбиране е изкарано друго. Отделно доколко всичко, което се писка в нета може да се определи като "общонационален мит и вяра". Когато се проследява историята на българските знамена, действително се сочи и тази картина. Не се твърди, че Раковски е измислил знамето и че собственоръчно го е избродирал, а просто че има трибагреник. Връзката с днешното знаме се прави, че Раковски лансира идеята за трибагреник, а не че точно това е прототипа на българското знаме. А след като ще се гледат нечии писания под лупа за да се открият грешки, то би трябвало да се проявява по-голяма прецизност при написването на подобна "критична статия". Например в нея пише, че трите цвята са взети от знамето, под което плавали руските кораби, което е частично вярно. Цветовете на знамето са на руските търговски кораби, а руските военни кораби ползват Андреевския флаг, който като цветова схема отговаря на знамето на Гърция - син кръст (Х-образен) на бял фон. Ето проекта на Петър І и както се вижда от него знамената са съвсем различни: Иначе с тези цветове е флага на московския цар Няма да коментирам останалото, защото трябва да кажа още по-лоши неща.

Вече трябва да сме свикнали, че професорът по библиотекарство поради невежеството си постоянно се изцепва с някоя глупост, а после благодарение на това, че заема определен пост започват да се хвърлят на вятъра държавни пари за да се докаже абсурдната му теза и когато се види, че това е невъзможно, всичко утихва. Имаме гроб в един от мелнишките манастири. Възможно е той да е на Алексий Слав, но е възможно да е и на всеки богат човек имал достатъчно пари да стане ктитор на манастира. ДНК-анализа и кръвния тест може да изключат някого с категоричност като евентуален родственик, но не и да да докажат родство по категоричен начин. Сиреч винаги има някакъв процент на вероятност да няма родство, но когато вероятността да са роднини е над 60-70% се приема, че са роднини. Сещате се, че един тест за бащинство няма как да каже дали баща е таткото, чичото или дядото. В Русия например, тъй като родителите женели децата, някои бащи взимали за малкия си син булка, която да става и за тях, та се наложило да бъде забранено, защото се получавало така, че когато синчето станело плодовито, булката вече е преминала възрастта в която може да ражда. Това за метода при живи хора. Когато се изследват тленни останки точността е още по-ниска. Какво в случая означава това. Че може да имаме ктитор, който е далечен потомък на Асеневци, тъй като както знаем династията е доста разклонена, но ДНК анализът ще го изкара роднина защото е такъв, но той може да няма нищо общо със Слав (ако разбира се той е Асеневец, защото не се обозначава като такъв за разлика от другите потомци на фамилията) Въглеводородният анализ е удачен в геологията, но приложното му поле в историята е относително ефективно, тъй като той дава 1-2 века отклонение. Това ще рече, че при изследване по този начин въпросният ктитор може да излезе съвременник на Калоян, но с опцията за грашка и вероятност да е я съвременник на цар Самуил, я на цар Иван Александър. Факта, че погребаните първично се намират в черквата предполага, че владетелят не е бил особено зле настроен към тях и е позволил прилично погребение с опцията която дава полагането в храма да остане и спомен за тях доста дълго време. Не е задължително Слав да е бил убит от Иван Асен. Иван Вазов в пиесата "Борислав" например приписва смъртта му на Теодор Коймнин, за да не издаде организирания заговор срещу царя. Тъй като си играем съвсем на сляпо, шансовете на Вазовата версия да е вярната са точно толкова, колкото и на Божовата. А ктиторът примерно може да е бил богат търговец убит със семейството си от разбойници. Имаме сведения, че дори пратениците на византийския император се боели от разбойниците по тези места, които успели да оберат сръбските им посрещачи. А тези сметки, как Иван Асен при напускането на Търново бил между 8 и 12г. са толкова надеждни факти, колкото и написаното в горецитираната пиеса на Вазов. А защо примерно да са били между 5 и 13г. ? Латинските императори са секли монети подобни на византийските, а не на западноевропейските. Имаме т.нар. български и латински имитации на латински императорски монети. При положение, че Балдуин преди да тръгне на поход сече монети във владенията си, които са с различна визия. Тъй че не виждам какво странно има Анри да раздава византийски титли още повече на едри феодали, които са на практика независими владетели. Деспот при Слав е титла, а не длъжност. Тъй че деспот Слав няма как да севаст Алексий, тъй като това е по-ниска титла. Сигурни сведения, че Слав е починал около 1230г. няма. Имаме много боляри, за които във византийските извори не е споменато нищо, просто защото не са воювали с Византия или не са създали големи проблеми на българския цар, от които да се възползва Византия. Проектодоговорът с Йоан дьо Бриен също не е много надежден в това отношение, защото там се говори на кой какво се полага за завладяване - както при създаването на латинскита империя бароните си разпределят териториите на Византия, които все още изобщо не са техни, а тепърва ще може да завладяват без да се пресичат интересите с другите барони. Та в този проект за владенията на покойния Стрез се казва земята "която е била на Стрез" , а за тази на деспота "цялата земя на Слав". Сиреч тъй като Стрез е покойник, неговата земя е била, а Слав си е жив и затова се говори за "земята на Слав".

Сириус както обикновено си няма никакво понятие от темата, но това не го спира да се изказва. Корпорацията е общо понятие за формация с членска маса. Думата иде от "корпус" - тяло. Да, държавата е корпорация. Понятието се използва с социалните науки, за да се изследват общи закономерности на формациите с членска маса, независимо дали се наричат партийни членове, граждани, поданици, акционери и т.н. Това, което Сириус си мисли, че е корпорация всъщност е един от видовете - търговска корпорация. Търговската корпорация си се нарича търговска корпорация. В зависимост от материята си има и други имена, които могат да обозначават същото, но в друг аспект. Например търговската корпорация се нарича работодател когато се разглежда откъм пазара на труда. Но под понятието "работодател" се изследват съвсем други аспекти на иначе съвсем същото примерно търговско дружество. Суверинитетът е нещо съвсем друго. Въпреки високопорните думи се вижда, че човекът, който е упатребил и това понятие също си няма ни най-малка представа за какво точно говори. Не всяка държава има суверинитет. България до Независимостта не е била суверенна държава. Цар Фердинанд е този, който прави България суверенна държава (за разлика от Сърбия, Гърция и Румъния, които го дължат изцяло на Русия, макар изобщо да не смятат, че трябва да са й благодарни, още по-малко вечно).

Родните телевизии постоянно ни облъчват с турски сериали, от които се леят потоци сълзи. Та ето една интересна история за един турски програмист. Тя е макар и да е трагедия достойна за поне 3 серии изпълнени с плач е истинска. А казвам, че е интересна защото е тема за размисъл за нещата в нета, които ползваме без да забелязваме колко са важни за да работи всичко. Оказва се, че изтриването само на 11 реда код може да обърка доста неща в нета. И разбира се отново се появи тривиалния проблем за сблъсъка на обикновения индивид с могъщата търговска корпорация от който както обикновено губещ се оказа индивида. Оказва се също, че всеки ползващ кракнат софтуер трябва да се чувства гузен, че е прецакал някоя богата компания, но богатите компании могат да си гепват части от чужди програмни продукти и с чиста съвест да си ги ползват като свои. На мен лично ще ми е интересно дали тази сага ще има продължение. На първо място дали комшията ще си потърси правата от NPM, а също дали другите разработчици към нея ще се солидаризират с него за да защитят както неговия интерес, така и своя в бъдеще. http://www.vesti.bg/tehnologii/kompyutri-i-djadji/kak-edin-programist-schupi-internet-6052020

Много дълга тема. Правили сме по-удачното - разглеждали сме отделни епизоди. Ако някой смята да се захване да направи нещо, с което да поразкаже накратко, но все пак да се каже по някоя друга дума на век ще е по-добре да публикува някой двутомник. Първо имаме християни-спахии. Освен това имаме разни войнуци, мартолоси и пр. Освен това имаме оръжейни майстори. Имаме кърджалийското време. След Махдуд ІІ, т.е. началото на Танизмата християните получават повече права и оттогава са повечето по-големшки днешни черкви, но от друга страна тогава започва и модернизацията на османската армия. След подмяната на кремъклиите с модерни пушки и оръдия при армията, то въпросът за оръжието на раята вече има един малко по-друг аспект.

Гледам, че "дискусията" се е превърнала в развяване на лозунги. А резултата от реализацията на тези лозунги беше режим на тока и празни магазини. Саморегулацията на пазара е доста сложен механизъм. Но не това е проблемът, а че е инертен. В смисъл където има дефицит натам се насочва производството. Но това отнема време. Когато се засити, притока на производители секва, но и това е инертен процес. Например строителните фирми у нас - в един момент имаше бум на строителството и куцо и сакато стана строителна фирма. Когато станаха прекалено много, една част от тях фалираха. Сега обаче продължава да се строи, което е резултат от тази инетрност, тъй като пазарът е заситен с имотите, които се строят, тъй че предстои спад на цените. Има различни идеи за ролята на държавата върху пазара в частност и върху обществото като цяло. Анархистите считат че държавата е излишна, либералите са за минимум държава (тя създава правилата и е арбитър между играчите, без обаче тя самата да е играч), а в другата крайност са комунисти, консерватори, олигарси, които са за тотален държавен контрол. Като цяло се търси нещо по средата, тъй като крайностите се оказват доста проблемни - тоталната регулация убива икономиката, но пък пълната липса на държавен контрол е пригоден само за общество на нивото на първобитно стадо. В темата е намешано какво ли не, тъй че си е доста трудно да се обясни и едно нещо като хората. Една част от проблемите, сочени в статията пък са свързани с общата тема глобализация-антиглобализация. Тя също не е чисто икономическа материя, защото освен мултинационални компании с тях върви например културно влияние (световните хитове), образование (най-елитните ВУЗ-ове в света даващи модата на останалите) и т.н. И всъщност началната статия е някаква неправилно разбрана антиглобалистка теза. Сиреч опасенията са, че мултинационалните компании макар и ограничени от вътрешните законодателства, те поради своите структури в много държави първо все по-малко зависят от отделната страна в която има техни звена, а в много случаи те имат по-голяма финансова мощ от ред малки държави. Не се отчита обаче, че наред с това протичат и други процеси като създаване на големи междудържавни и други формации, които вече също могат да се конкурират с тях по възможности. Основният страх е появата на една световна държава или компания управлявана от лоши бюрократи, които малко се интересуват от неволите на обикновените хора в периферията. Но както казах корпорацията си е корпорация и си има общи радости и скърби, независимо дали е фирма или държава, дали е голяма или малка. Така може относително малка и голяма държава да са богати като Англия и САШ, но също може малка и голяма държава да са бедни, като България и Русия, или Албания и Китай. През последните кризисни години се видя, че могат да фалират или да загубят пазарната си роля не само някои дребни търговци, но и утвърдени играчи като Некерман или Кодак.

На камбаната от Мелник също пише името на деспот Алексий Слав, което ми се струва решава дискусията по този въпрос: "Меднокована камбана - дар от деспот Алексий, този, който е благочестивия Слав за свети Никола от Мира." А и в Зографската грамота имената са разделени: † ИВАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ АЛЕКСАНДЪР † А ето как изглежда в потвърдителната грамота на император Андроник на дарението на цар Михаил Шишман, където е посочено и кой я е писал: Андроник, в Христа Бога верен император и самодържец та ромеите Палеолог, чрез великия логотет Теодор Метохит. За Слав Валансиен пише, че е първи братовчед на Борил. Тъй че опциите са или да е син на неизвестен брат или сестра на Калоян, Петър или Асен или на някой от тях. Иван Асен и Александър като деца на Асен обаче са били изведени от България, което предполага, че Алексий няма да е негов син. Пък и не е споменат друг брат на Иван Асен освен Александър. Дъщерята на Калоян се жени за Анри, а дъщерята на Анри за Слав, което ще рече, че тази комбинация нямаше да е възможна ако Слав беше неин брат. Тъй че остава опцията да е син на Петър или на неизвестен брат или сестра. Петър или както е рожденото му име Теодор е наричан и Славо-Петър. Но ако Слав е ползвано като родово име подобно на Асен по-сетне, то тогава дори да е син на неизвестен брат или сестра на другите трима, то пак е щял да се нарича Слав.

Програмите-компазитори имат опция да трансформират даден нотопис в различни стилове. Казано по просто един и същи съвременен нотен запис може да звучи по доста различни начини. В случая с първия клип музиката е по-близка до турската народна. Сиреч прилича на нашата, ама прилича и на гюбек. Туй последното обаче е по-скоро сарайски танц, докато народните са по-близки до нашите. Според Ататюрк танците от сарайски тип били византийски. Докато народните им са по-скоро микс от това, дето е на Балканите и в Мала Азия и арабския свят, т.е. смесване на културите на народите живеещи в пределите на Османската империя. оттам иде беглата прилика с нашите..

Всъщност от всички "освободени" от Русия, България е най-прецаканата. Сърбия и Гърция са освободени много преди България. По време на Освободителната за нас война, Сърбия, Гърция и Румъния получават независимост. България си постига сама независимостта, а Русия по-скоро и пречи в това отношение. Когато Гърция и Сърбия са били освободени, българите са били оставени на произвола на съдбата, защото те получават свободата си, но военните действия си се водят тук. Много българи от страх от турски репресии се изселват във Влашко, Молдова и Румъния. Така например след войната 1828-1829г. Варна на практика е била почти обезлюдена. Притеснен от обезлюдяването на Добруджа султанът предложил да създаде автономно българско княжество начело със Стефан Богориди, ако населението се завърне, но планът му е осуетен от Русия. Султанът, тъй като много му се е искало да направи Богориди княз, го обявил за княз на Самос. Така е пропусната възможността султанът да ни освободи и това е станало благодарение на "Освободителката" Русия. Когато Русия ни "освобождава" Северна Добруджа, която е трябвало да стане княжеството на Богориди е дадена на Румъния за компенсация на една доста голяма част от Молдова, която е взета от "безкористната освободителка" Русия. Да обърна и внимание, че руските успехи са на Балканския фронт, където помага българското население. В Мала Азия нещата изобщо не вървят добре за Русия - руските войски са изтласкани до довоенните граници и ако не са били успехите на Балканите е можело да стане още по-зле. Но да се сещате Русия да е благодарила на българските опълченци, че благодарение и на тях тя се е уголемила с онова, дето днес е държавата Молдова? Австро-Унгария е също един нереализиран освободител на България. Чипровското и въстанието от 1737г. са тясно свързани с военните действия на австрийците срещу Османската империя. Като сме тръгнали да сме благодарни, не би ли трябвало да трябва да се отплащаме и на Австрия за усилията ни да ни освободи. Така както е освободила Босна и Херцеговина, което съвсем безкористно присъединяване на тези земи към територията си у нас съвсем неблагодарно наричат анексия. Негово блаженство екзарх Антим им го е казал много хубаво на братушките: Сполай ви, че ни освободихте, ама сега кой ще ни освободи от вас, руснаците! За второто освобождение ако го бяхме пропуснали, можеше да сме с доста по-големи територии. България е водела преговори с Англия и САЩ за излизане от войната (тя само на тях е била обявила война, не и на СССР) и те са предлагали да остане с довоенните си граници, а нашата страна е искала Беломорието, части от Македония и Западните покрайнини. Сега едно такова искане на страна от губещия лагер изглежда абсурдно, но Англия и САЩ са намирали тези искания за справедливи, а още между войните Гърция и Югославия са имали доста колеблива позиция за въпросните територии. Това огъване е довело да затрудняването на преговорите. Нахлуването на Русия в България е довело да решаването на въпроса, т.е. България да се прости с тези земи.