Galahad

Ако става дума за традициите да се правят плакати с надписи, че всяко яйце било бомба срещу НАТО и че най-големия враг на селото, в което е окачен плаката бил Рейгън - определено са от този период. Също носенето на червени връзки и манифестациите за 7 ноември.

Струва ми се, че говориш за ратаите. Макар в края на турското робство така да се наричат просто слугите на някой чорбаджия, думичката иде от "рат" - война. За да не се смесва с чорб. слуги, фашистките организации у нас изменили думичката на ратник. В началото на тур. робство кнезовете и практорите имали ратаи. По-сетне ратаите били премахнати като военна дружина на феодала. След това пак се среща думичката, но само като слуги на богаташ. Войнугааните са били помощни части към тур. армия. Не са "фазани", а тиловаци. Тъй или иначе Ивайло си е бил свинар и не е бил управител на Овеч. Това ще да е някакъв автохонен бисар. Хилядник - ами той самият Ногай е бил темник, т.е. десетохилядник. Още малко ще изкарат Ивайло принц. То не е въстание. Нешри казва, че след битката при анкара прогонените от турците бейове се върнали по владенията си. Сред тях трябва да са били Александър Шишман и Константин Страцимир. Някой си Каралюк (дори и това название, което повече прилича на прякор е известно по маргинална бележка) нападнал турски конвой и освободил пленени християни. Това е и прототипа на песента как Крали Марко освобождава три синджира роби. Тъй като навярно се е ползвал с подкрепата на бълг. владетели (те му били отстъпили бълг. крепости - по предание вече в Ихт. проход) последвал поход на турците срещу тях. Това прави още Сюлейман. После Муса вече започва да напада сръбската деспотовина и завзема владенията на търн. и вид. царство.

Аргументи няма. Това което се дава като "аргументи" са словесни еквилибристики с пожелателен характер. Всъщност описват го като благочестив и миролюбив варварин. Технически погледнато за тях той си е варварин - т.е. неромей. А за "облеченият в кожи кожогризец" - ами по нашите места е доста по-хладничко отколкото на Босфора. тъй че кожухчето си е необходимо. Пък "кожогризец" - ами че е взимал данък от славния ромейски император, взимал е. По-удачен би бил примера с герм. император - византийците не искали да то признаят за император и чак когато Фридрих Барбароса с войските на ІІІ кр. поход стигнал до Цариград, преосмислили въпросът. Но пък юридическо погледнато някой може да се счита за император, ако бъде признат от равните нему. А германският не е бил признат. Това че нашия владетел си е имал призната от всички императорска титла не означава, че това е важало винаги за всички. Това са пиратски нападения. И английските пирати са ограбвали ред испански колонии в Америка, но не са успели да завоюват нищо на юг от Тексас.

Технически погледнато и лицето, което в нашите учебници по историе е дадено под името Георг Вашингтон, едва ли си е имал на представа, че името му звучи така. Пак технически погледнато на "Кубрат" името му е било Курт, а бат е една от титлите му. Затова въобще не ми е ясно, защо сред многото не-съвсем точни средновековни вариации на името на хан Курт, точно тази е толкова смущаваща: Не е Кетрадес, не е Кубрат, не е Хуудбад, а Курт. Кубрат е название, с което този владетел е популярен днес. Пък както вече казах е под въпрос дали този, дето наричаме Атила не се е знаел като Авитохол.

Ами примерът не е много удачен. Северна България и Южна Италия са били в пределите на Римската империя когато по тези места се появява християнството. Тъй че е логчино сред местното население да останат традиции, които са свърззани с обща вяра на население живущо в обща държава. Охридската архиепископия губи италийските си епархии една към 16-17в. В нейния диоцез са влизали също Влашко и дори Сърбия. Тъй че отново имаме общ религиозен център.

Ами той е имал желание, ама е не е можел. Падането на "Вечния град" е можело да сломи съпротивата на Зап. Европа. Ами има и още едно: "Всеки народ заслужава управниците си". Дори и Александър Велики макар че е жънел само победи един ден е трябвало да се сети, че армията няма да го следва вечно. Светът се оказал доста по-голям, отколкото му било известно, тъй че му се наложило да "открие", че "съвршва" на брега на Индийския океан. Не е достатъчно само един цар да може да печели битки, а и трябва да може да прецени кога трябва да сложи край на похода. Не знам кое му е точно легендарното - има твърде много сведения, протоколи от процеса? Основания да се смята, че не е бил свинар - няма. Макар и той като Т.Живков да е станал цар и двамата са пасли преди това добитъка. Това разбира се ако става дума за Ивайло. Иначе Иванко убиецът на Асеня е бил от болярството.

Не случайно изброих точно тези владетели - титлите на Органа и Кубрат ги има на пръстените им, а на Тервел и Телериг - на печатите им. Тъй че тези владетели определено са ползвали тези титли. Ами все има някаква причина да изпратят на преговори папата, а не да речем приятеля от детство на Атила - Аеций. Йоан Никиуски казва, че Кубрат също е приел християнството. Кръстове има и по патрицианския му меч. Не знам кое му е противоречивото. И като стана дума за погребението на Кубрат - открити са златни пластинки покрай останалото, а за Атила е писано, че е бил погребан в златен ковчег. Тъй че дори и като погребална практика имаме сходство.

Общата криза във вярата води до упадък на държавата. Така става и през І царство - България е с голяма територия, силна войска и гъвкава дипломация. Но богомилската ерес разяжда основите на обществото. Англичаните се надяват че в труден момент крал Артур ще се върне да ги поведе. Германците пък очакват един ден същото да направи император Фридрих Барбароса. В нашите легенди такава роля е възложена на крал Марко и цар Иван Шишман. Но как се получи така, че ние загубихме дори тогава, когато имахме едновременно и краля, и императора? И как загубихме, когато Сигизмунд докара армия събрана от цяла Европа? Армия, която сама удивено от своята многочисленост твърдяла, че дори небето да паднело, щели да го задържат на копията си? Във Франция една проста девойка обръща хода на войната и англичаните са изтласкани от материка. Стана дума и за Димитър Донски. Но всъщност татарите са стигнали и до тук. По това време обаче вместо да подкрепи католическите залитания на Византия, България става "стълб на православието" (както е наречен в една бележка тогавашния патр. Игнатий). И ето че тогава, въпреки недъгавия цар и царицата-интригантка се намира Ивайло, който успешно воюва с татарите. Кризата на елита не е проблем, ако обществото е здраво.

Етническия и генетическия произход не обуславят употребявания култ. Примерът с християнска Дунавска България и ислямска Волжка България е съвсем красноречив, че две групи от един и същ народ може да възприемат различна вяра. Дарий не засяга населението около Балтика, тъй че там просто е нямало катализатор. Но религията на германците е доста по-известна, защото са били доста по-близо до Рим. При всички случаи още Тацит ясно е отличавал германци от славяни. Карл Велики да речем подпалил свещеното дърво на германците - Ирминсул. А не е известно сред славяните нещо с такова име.

Атила не е някакъв си, а предводител изправил косите на цяла Европа. Това, че е най-популярен периода, когато Атила разтрепервал Рим и Цариград, съвсем не означава, че всичко е започнало и завършило с Атила. Всъщност самия Аеций е бил заложник и покрай това още като дете се запознал със също малкия Атила. Ако гледаме само миговете на върховен блясък, то и България ще да е еднодневка - Велика България на Кубрат почва и свършва с него (като при Атила), после имаме малък светъл период Крум-Симеон и ... І царство изчезва, става част он Византия. ІІ царство, а и днешна България са жалки остатъци от някогашната империя. Всъщност титлата "патриций" са я носили не само франкските крале, но и бълг. ханове - Органа, Кубрат и Телериг, а Тервел е носил пък титлата "кесар". Всички тези титли не са от нашата "оригинална система". Изброените ханове + още някои са били християни. Отношението на Атила към християните също е сложно - все пак ортодоксалната концепция е, че папата успял да отклони похода на Атила. А това пък събитие вдигнало доста папския рейтинг и векове наред то е изобразявано в картини, а въпросния папа получил прозвището "велики". Ами технически погледнато бълг. империя се развива основно върху територията намираща се в пределите на военно-племенния съюз на Атила - големите територии от Днепър до Тиса са на север от Дунава. Ами защото територията, която се опитват да овладеят е тази, която някога е контролирана от Атила. Опитите за овладяване на Рим и Цариград са по-скоро кампанийни. Но основните усилия са на север от Дунава, макар че ако ги нямаше Омуртаговите надписи, можеше и да не знаем за тях.

Доста забавно изображение в една книжка за бълг. владетели на патриция хан Кубрат.

Да, доста е посъчинавано за Вълчан войвода и легендарното му съкровище. Ама и гледам, че и в днешно време се слажа придатък: Няма сведения от кой род е Момчил Меропски, още по-малко да е свързан с Вълчан. Знае се само, че е бил от обикновен произход, но бил ограмотен от един грък и със смелост се издигнал до владетел на Меропа и получил титлите севастократор и деспот. За жена му се знае, че е българка, но не и че е търновка, а още по-малко от царския род. По преденаие името и е Елена.

Ами не бих го нарекъл двувластие, бил е съвладетел. Дългите периоди на управление в Именника показват, че такава практика е имало у нас.

Пак обръщам внимание, че при определянето на Авитохол като Атила и Ернах като Ирник сходството в имената определено е най-атрактивния, но второстепен белег. В Европа по време на І царство има практически 4 империи - Арабския халифат, България, Източната и Западната римски империи. Арабския халифат си има за начало направо пророка. Положението на Византия също е ясно - тя си е Източната Римска империя. Там няма прекъсване на държавността. По-сложно е положението с България и Западната рим. империя. Западната рим. империя по същество е поразширилото се кралство на франките. Папата коронясва Карл Велики за император. Появява се Свещената Римска империя, за която обикновено се отбелязва, че в нея няма нищо свещено, а още по малко е римска, защото от една страна не включва Папската област с Рим, а от друга владее само малка част дори от някогашната Западна Римска империя. Но тъй или иначе пръкналата се на запад империя успява да си намери исторически корени, пък макар и крайно съмнителни. И какво остава за все още езическата България, за да изведе съществуването си като империя в Европа. При това положение избора се свежда до липсата на избор - остава племенното обединение на Атила. По същество това си е империя, която по територия е била съвсем равностойна на Източната и Западната Рим. империя. Тъй че било с действителна държавна традиция като Византия или с измислена като Каролингската империя, бълг. държава е било логично да открие действителна или мнима връзка с обединението на Атила за да обоснове имперските си амбиции и съществуване. Последното пък предопределя и синът на Атила, от който да се изведе родослова на Атила - това разбира се Ернах - оня, който според предсказанието ще възроди империята на Атила. Както казах, близостта на имената има вторично значение. В случая става дума за истор. необходимост да се изведе родослова от Атила и автора на Именника едва ли се е вълнувал от действителна генетична връзка. Вече много пъти съм споменавал за Хуняди, как произхода му се менял според короната, към която се насочвал - той бил извънбрачен син на Шишман до погрома при Варна, после извънбрачен син на Стефан Лазаревич докато се мъчел да отнеме държавицата на Вук Бранкович и накрая открил, че всъщност е извънбрачен син на император Сигизмунд ... и успял да пробута сина си Матиаш за крал на Унгария. Въобще генетичния произход може да е съвпадение, но мнимият произход никога не е случаен.

Да, на картината е изобразено как въстаниците пробиват обръча около манастира. Но пробива не е бил воден от поп Харитон - цигара попада в тава с барут и при взрива очите му пострадали.

Ами разтегливо понятие. Единият вариант е, да е бил там, когато баща ми е починал и там да е извършен ритуала по интронизацията. Другото е варианта, че там се е покръстил - тогава може да се приеме в смисъл, че там е приел властта вече като христ. владетел. Брегалница се споменава и в Солунската легенда - бълг. князе обсаждали Солун, отвели Кирил в град Равен на Брегалница и там той съставил азбуката.

И как този фундаментален възглед се връзва с това? Това, че през 15-20в. европейци масово заминават за Америка и се заселват там, означава ли, че днес Европа е обезлюдена? А че си имаме малцинство и даже коалиционен партньор е факт. Да, това е друг основен ресурс. Но и самото ислямско ядро е съдържало значителна част потурчени християни. Ами те турците тогава понасят няколко загуби - освен при Плочник, на 27.август 1388г. при Билеч босн. войвода Влатко Букович също нанася тежко поражение на турците. Пак по това време май Шишман със сръбска помощ им нанесъл тежко поражение при дн. с. Сапарево и май заради това Мурад І и тур. хронисти са били толкова обидени на този цар, че първият предприел поход срещу Търн. царство, а другите изкарват целия арсенал на жаргонния си речник като вземат да говорят за него.

Тъй ето нещо по-лесничко, за да може да участват повече хора, пък и да си припомним събитието, което е от този период на годината. Та кое е сражението изобразено на картината?

Българите се наричали мизи, защото населявали някогашната трак. провинция Мизия. Подобно архаизиране е типично за епохата. Не става дума въобще за приемственост, камо ли за идентичност. Титлата цар едва ли е възприета от Майненбургско. А за Истамбул. Истамбул иде от гръцкото "от Градът". Градът с голяма буква, казано по Горкиевски (само някой да не помисли,че тогава са ползвали големи букви - красиво изписани начални да, но не и гламни). Ако се погледнат виз. текстове, ще се види, че това, което на български обикновено се превежда като Цариград или Константинопол в гръцкия текст е просто "Полис", т.е. "Градът". Впрочем същия подход използва и Ефрем в Канон-молебен за царя, където нарича Търново просто "Градът". Що се отнася до представката "-ис", нея турците я прикачили и към други - така последната столицата на малоазийските траки-тини - витините станала от Никомедия - Изникмид, временната столица на Византия Никея станала Изник, същата работа и с Измир... Та не само ИзГрадът станал Истамбул, а и много други градове. Останалото е жертва на популярната на последък автохонна псевдолитгвистика. На Стамбул иде от Стамболийски, а е точно обратното. Докато в полския окончанието "-ски" е изключително популярно (напр. Бенковски- известният наш революционер е заел полско име) и често срещано в руския, то в бълг. език се използва само за да се означи произход от населено място. Това окончание в нашия език отговаря на немското "фон", френското "дьо", испанското "де ла"... Затова нашите владици и князе от ІІІ царство имат към името не фон или дьо, а "ски" - Симеон Търновски, Кирил Преславски, Иларион Макариополски... Като вместо "к" както и в много други случаи (напр. кесар-цезар) понякога се ползва "ц" или "ч" - напр. Климент Браницки. Опасявам се, че в античността не са разполагали с днешните македонски историчари, тъй че въобще не са могли да различат македонците от траките - нито езиково, нито културно. Дажи в схолиите към античните произведения доста либерално замествали македони, едони и траки. Според Херодот династията, от която са Филип ІІ и синът му Александър ІV произхожда от Аргос. Но дори и най-радикалните схващания за Македония, които въвеждат, че тя била основана от цар Македон, пак сочат, че той всъщност само я отцепил от Тракия. Като общо название обаче се сочи Емантия, което пак навежда на Едонатия, т.е. пак стигаме, че македоните са само клон на едоните. В автохонните математика и лингвистика може и да е така, но те са псевдонауки като автохонната история.

Като гледам императорските и патриаршески флагове излиза, че е Константин Драгаш. Ще рече, че армията под крепостните стени не е неговата, а на Мехмед Фатих.

Ще рече, че дори и така погледнато не се е пишело Степан, а Стефан. Друг е въпросът, че след като в азбуката е включена буквата "Ф", значи и звукът си е бил в употреба. Стамбул е побългарено и изопочено произнасяне на турското Истамбул, което пък е изопачено и потурчено произнасяне на "от Градът". И нито едно от тях не е версия на Константинопол. Всъщност думата иде от гръцкото поли - (много-) и елей- (масло). Полиелей означава многомасленик. Когато е нямало електричество, полиелеите били съставени не от ел. крушки, а от масленици (кандила). Разбира се, ползвали са се и свещи, но кандилата са по-удобни за тавана.

Тази статийка от "Дневник" е типичен пример защо понятието журналист минава някак за мръсна дума. Ето, напр. Божо - достатъчно е за бъде наречен журналист и след това цялата му творба минава за фейлетон от хумористичен вестник. Та с какво всъщност ни занимава статийката - църковно-народния събор. Журналистката се оплаква, че дневния ред бил таен и непрозрачен. Навярно техният вестник успя да направи прозрачен начина и критериите, при които бяха направени промените в кабинета. Ами не. Ама вестничето не се съдра да реве защо пък точно Миков ще смени Петков, камо ли за нещо по-сложно като напр. каква програма за развитие на министерството ще има новият министър. Навярно за да се конпенсира траенето по тъй важен въпрос, вестничето си е намерило накъде да излее мъката от тайнствената дейност на народните избранници - депутати. И жертвата се оказа църковно-народният събор. Всъщност задачата на този събор е да реши вътрешни въпроси за християнската църква, а не да ги тиражира, политизира и да докара нов разкол. А виждаме, че когато политиката се забърка в църковните дело никога не излиза нещо добро - така е стоял въпросът и с иконоборчеката криза, и покрай преговорите за уния, та до СДС-арския разкол. Говори се, че управлението на църковните имоти било непрозрачно. А прозрачно ли е управлението на държавните и общински имоти. Явно е обаче, че срамното мълчание на "Дневник" и за това пак е избило върху църковните имоти. Основните църковни имоти са сградите на черквите и манастирите заедно с прилежащия им двор. И какво толкова непрозрачно има за тях, след като вярващите християни редовни ги посещават? Знае се чий са, как са изградени и за какво служат. А дали така стои въпросът с ЦУМ, софийските хали, рухналата сграда на "Алабин" и ред други имоти било с ясно предназначение и неясна собственост или с ясна собственост, но неясно предназначение (в последната категория може да сложим отстъпените общински имоти за партийни клубове, които обаче са кръчми, магазини и всичко друго, но не и партийни клубове). Друг проблем бил, че уставът на БПЦ отдавна не бил променян. А как стои въпросът в държавата ни със законите? Ами то от често оправяне дори конституцията на България е заприличала на уличница ... при положение, че положението на държавата става все по-лошо. Единственото по-свежо нещо е за това, как агент Мишо е хиротонисал съдържателя на бардаци Слави Бинев за архонт. Разбира се "Дневник" не навлиза в дълбоките води и да се порови за ролята на "бившата" Държавна сигурност в днешното общество, как кандидатурата на същия Слави Бинев бе издигната за евродепутат и с кой акъл се намериха такива, дето да гласуват за него. Но "Дневник" някак си стои нед сериозните проблеми в държавата.

Това и това взаимно се изключват: Едно име е устойчиво, когато е типично за местния език. Иначе или се сменя, или се изопачава. Напр. за турците Филипопол става Филибе, а за славяните Плъдин. Тъй че ако преселница са донесли непознато име ... е, то бързо е щяло да бъде забравено. Степента на обществено-политическо развитие на регионите е различно. На юг от Балкана са едоните, тините и одрисите, които правят по-занчимите държави и е съвсем логинно те да има т и по-значими селища. Това "-дава" в различните му варианти според мен е същото като "дема", "демос". Последното ни е познато като гръцко, но цивилизоването на Елада е резултат от културното влияние на траките пеласги. Както споменах Евмолпия най-вероятно е свързано с царско-жречески род в Елевзина от тракийски произход, който въвел мистериите. Демос днес ние го схвалщаме основно в значението на народ, но думичката е с по-широко значение - на община, тълпа. Тъй че това "дава" означава нещо като община, остатък от родово-общинния строй. Ами не го кръщава всеки както си иска. Константинопол си му е името. Виз. автори понякога архаизират и ползват по-старото - Византион. Цариград просто означава столица - напр. Церевград Търнов. Византийците понякога са го наричали само "Градът", което в този вид пак е в смисъл на Цариград, т.е. подчартава се уникалността на това селище, то е Градът с голяма буква. Истамбул е изопаченото "от Градът". Или пък защото някак си му опровергава теорията - вижда се от една страна, че става дума за селище от определен тип, което обаче се среща най-вече на юг от Дунава и дори от Балкана. Ще рече, че нямаме дако-мизийски и еладо-тракийски език, а определен тип селища, като по-големшките са по-на юг, а по-малките - по на север. Твърдя, че градския тип селища не се е изчерпвал с Кабиле и Севтополис. Друг е въпросът, че те са били с различна големина. Ами то и в доста по-равната Одринска Тракия не е много популярно! И къде пише, че е имало македонски език през античността, а още повече, че е различен от тракийския? Макеонски език нито е имало, нито има и сега. Македонците са говорели на тракийски език, да речем максимум на едонски диалект. Пък тя връзката почти никаква - туй че македони включва едони, че са живели на една територия и по едно и също време, ама съвсем нищо не значи нали? Имало е Макенодска държава, която е обединявала част от едоните, но те са били и по на изток. И какви са типичните македонски окончания? И сам разбираш, че е абсурд. Дори и по времето на Александър Велики македонците ясно се отграничавали от елините.

Населението на Балканите и М. Азия се влива в турската армия. Разбира се не цялото. Но турците съвсем не са били тъй многобройни - техният брой расте най-вече благодарение на приелите исляма.

Там е работата, че тяхната многобройност иде от духовната криза в христ. страни. Населението на Балканите и Византия се премята от ерес в ерес, докато накрая се влива в ислямската войска. Турците постигат военни успехи, но тяхната зле обучена и зле екипирана армия понася и големи жертви. Затова редиците й често се попълват и с новоприели исляма. Така въпреки загубите, армията им си остава голяма.