-
Брой отговори
4340 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Е, добре, след като професионалните "учьони" не ги разбират работите, обясни ти какво е станало - без фантазия.
-
Е, какво значи "да помоли сам себе си"? В текста се казва, че убедил стратезите да накарат подчинените си да го молят. Ако Никифор бе разпоредил възстановяването на укрепленията, е трябвало да плаща за "извънреден труд". С използвания похват е искал да спести пари - неслучайно преди да седне на трона е бил логотет на геника. Но врътката му се оказала твърде прозрачна, вбесила войската и му се наложило да офейка оттам.
-
Куманите ли? Смятам, че въпросът е зададен некоректно. Българите не преминават Дунава преди битката, а вече след поражението на ромейската армия (числеността й е неизвестна, разбира се - посочените тук 60 000 души са измислица от филма "Хан Аспарух"). А разказът за това поражение ясно показва, че когато българите са преминали Дунава, ромейската армия вече се е била отдала на бягство. Така че никой не ги е спирал при форсирането. Що се отнася до флотата, Хърс предпочита тя храбро да е останала след бягството на конницата, за да спира българското форсиране и да е била унищожена от някакъв фантазен млад български флот. Аз бих предпочел да мисля, че просто е отплувала след поражението на сухопътните сили, може би дори спасявайки някои от бегълците. Напомням, че всъщност не е известно кой точно е "близкият бряг", където ромейската флота е била пуснала котва - дунавския или черноморския.
-
Е, де, чак пък в аванс! Но признавам, че с тази идея ме подтикваш към размишления, защото истината е, че единственият сигурно датиран надпис, в който присъства "канасивиги Омуртаг", е Чаталарският, а той е сечен между 1.9.821 и 31.8.822г. Може да е случайно съвпадение, но може и да не е. Май би било добре да почовъркаме около това.
-
Е, на прима виста няма да мога. Спомням си обаче, че "кана сюбиги" присъстваше във възстановката на надписа от 820г., направена от Бешевлиев, а това е преди услугата, оказана на Михаил Балба.
-
Всяка територия между две реки може да носи такова име - принципно. Ако въпросът ти е коя, ако не тази около Делтата - не мога да кажа, не съм мислил по това.
-
Сериозно ли го мислиш? Ако такова нещо се бе случило, според мен то щеше да бъде описано. Ако не от ромеите, то от западните автори. Знаеш какво писане е паднало по повод кесарската титла на Тервел. А и Омуртаговия медалион е правен по образец на номизма на Лъв V, а не на Михаил II.
-
По нашата, съвременната логика е така. Ромеите са имали по-друга.
-
Не, нямах точно това предвид. Исках да кажа, че ромейският "запад" съвпада горе-долу със старата префектура Илирик, а Дунавската делта попада в префектурата Ориент, поради което този район традиционно се счита за част от имперския изток. В този смисъл, ако административната единица "Западна Месопотамия" действително е била на Балканите, вероятно би трябвало да търсим местоположението й някъде на запад от течението на р.Искър, а не около Делтата. Разсъждението ми е, разбира се, чисто терминологично.
-
Да, би могло, наистина. Проблемът е, че не се знае дори приблизително къде е била разположена тази Западна Месопотамия. Ако вземем предвид "западна", може да се наложи да я търсим доста по на запад, защото районът на Дунавската делта влиза в традиционното имперско (и римско, и византийско) схващане за "изток", а не за "запад".
-
Може би не точно. Доколкото може да се разбере от смътните и разпилени известия за българското административно устройство, комитатите около Дунава са имали територии и от двете страни на реката. Разбира се, това може да бъде и спорно. От друга страна не съм склонен да смятам, че въпросната Месопотамия е била разположена и на двата бряга. Самото име подсказва, че това е област между две реки.
-
Чакай, чакай. За какви съюзници става дума?
-
Някъде между началото на пролетта и средата на лятото.
-
Точно - предполага се. Но основанието за това предположение - воденето на преговори - е слабичко според мен. Воденето на военни действия по на юг при Пресиян само по себе си не може да е аргумент за това, че Филипопол вече е бил български, когато са се водили тези военни действия. И Крум води военни действия по на юг, без това да значи, че държи Филипопол.
-
Ами той си е там и Никулицелският лагер е на неговата (бивша вече) територия. Сега вече не е остров, защото най-южният дунавски ръкав междувременно е пресъхнал. В делтата не можем да намерим друг Певки. Аполоний (мисля, че той) казваше, че Певки бил с размерите на Родос. Между днес съществуващите устия няма толкова обширна територия, освен тази, заобиколена от вече пресъхналото устие.
-
Към момента на покръстването - безспорно да. Смятам обаче, че е станало при Пресиян, а не при Маламир.
-
Е, ако трябва непременно нещо да се опровергава - може всичко. Имай обаче предвид, че с кораби многократно са превозвани конни части - не само във войните с българите. Това е практика. Хеландията е основно конепревозен кораб, макар да се използва и за други цели. А продоволствието на пехотната армия не е осигурявано по по-различен начин в сравнение с продоволствието на армиите на Коменциол, Приск и Петър в края на предното столетие, както и в сравнение с армиите на Константин Копроним през следващото.
-
ОК. Можеш ли да ми кажеш кой археологически факт ограничава този период точно до 836г., а не до 838г. например? Това не е аргумент, Ка40 или по-скоро е автоаргумент. Посочва се 836, защото някой е убеден (на базата на текста на Маламировата летопис), че в 836г. градът престава да е ромейски и става български. Следва извод: няма археологически данни за ромейско присъствие от 836г. нататък, защото градът от 836г. нататък е български. Сега ти решаваш същата задача, само че наопъки: градът е присъединен в 836, защото от 836 нататък няма археологически данни за ромейско присъствие.
-
Тагми. В гръцкия текст стои думата "тагми", с която се обозначават конни части. Прецени сам колко време е необходимо пехотна войска да стигне до дунавските устия по суша и колко за флот - по море. Теофан изрично казва, че пехотната войска е изпратена по суша. За конницата такова нещо не се казва, поради което се предполага, че е превозена с корабите, както през следващото столетие практикува Κонстантин V. После на мястото на събитието се говори единствено за конници. Изводът просто се налага.
-
Не са спрели до Адрианопол, а по всяка вероятност са го заобиколили. Бурдизон е в югоизточна посока от него и е доста по-малък град - да не говорим пък за това какъв е Проватон.
-
Според мен това не е достатъчен аргумент, когато имаме писмено сведение и то домашно, което не говори за превземане и присъединяване на града, а единствено за преговори. Освен това: ако не разполагаме с археологически сведения за византийска власт там в периода 836-970г., нима имаме такива сведения примерно за 825 или 830? Не, нали? Т.е. долната граница въобще не е определена археологически. Ако липсата на археологически сведения означаваше непременно липса на ромейска власт, би трябвало да заключим, че в 825г. (примерно) градът е български. Но не е. С други думи единственият сигурен маркер тук е Маламировата летопис. А тя не съобщава за присъединяване на града към България.
-
Липсата на известия за участие на пехотните части в сражението би могла да означава, че - придвижвайки се по суша към Дунава - те още не са били пристигнали, когато се е разиграла битката. Данните, с които разполагаме, показват, че армията е прекарала в Оглоса само няколко дни и това обстоятелство подкрепя допускането, че пехотата въобще не се е намирала на полесражението. Колкото до глупостите за разгром на императорската флота - не си струва въобще да ги коментираме.
-
Никак не съм убеден, че Филипопол е бил превзет - от преговори до превземане има бая голяма разлика. Колкото до началото на конфликта: ромеите опустошили някакви неупоменати земи и вместо да видим българите - така миролюбиви и вероломно нападнати - да воюват, за да отбраняват своето, те се оказват доста дълбоко в ромейска Тракия при Проватон и Бурдизон. На всичкото отгоре тези събития стават във време (поне според официалното им датиране), когато цялото внимание на император Теофил е ангажирано на изток, с подготовката на кампания срещу арабите, която довежда до победата при Дазимон и превземането на Запетра.
-
Всъщност са му се случили все хубави неща - поне доколкото разполагаме с информация: получава патрициански ранг и братовчедка на василиса Ирина за съпруга. Разбира се, Константин V по това време вече не е жив, иначе на Телериг би могло да му се случи и съвсем друго нещо. Ако не беше умрял, можеше отново да опресни анатомичните познания на ромейската медицина - този път за сметка на Телериг.
