T.Jonchev

Не е невъзможно. В онази епоха за град минава всяка крепост - включително и най-миниатюрната. А районът между североизточната граница и столицата вероятно е бил силно укрепен и не е изключено да е имало към стотина крепости из него - не само на брега на Дунава, разбира се.

Ка40 е съвсем прав. Понеже липсва информация - правим предположения, които тутакси след това представяме като категорично установени факти.

А езикът?

Ако от това, че в ХХ век е създаден есперанто, трябва да следва, че нещо подобно е могло да се случи и в ΙΧ век (и дори, че КиМ точно това са направили), то от факта, че в ХХ век е създаден компютърът, би трябвало да следва, че е могъл да бъде създаден и в IX век (от Лъв Математик примерно). Логиката е абсолютно еднаква.

Според мен - напълно правилни. Историографските интерпретации на това събитие страдат обикновено от презумпции: първо се решава кои да са били въпросните хуни, после се тръгва да се доказва, че наистина са били точно те. При теб това го няма - и слава Богу!

Има го: т.ΙΙ, с.380-381.

Здрасти. Добре, че искаш цитат. Така видях, че името "Аспарух" се споменава в текста, а явно съм бил забравил това. Ето ти го съобщението: Очевидно се отнася за 677/8г. - горе долу същото време, към което датира събитията и Скилица.

В Annales Cavenses под 669г. има известие, че българите са стигнали до околностите на Константинопол и с това провокирали ответната реакция на Константин ΙV (похода към Оглоса, предполага се). Името на Аспарух обаче не се споменава. Върху това известие стъпват твърденията, които си чел. Възможно е да е имало подобно нещо, но то най-вероятно е само плячкаджийски рейд.

Ако става дума за книгата на Милев от 1914г. - информацията там не е кой знае колко много. Той набляга на дейността на католическите мисионери и епископи и е ползвал главно латински източници. Но можеш да я прегледаш все пак - има я в университетската библиотека, а и в Народната.

Ама и вие си нямате работа. Е, мързеливо отпускарско време е, де... Какво да им се чудим на мощите на Йоан Кръстител? В Дамаск е главата му, когато е бил малък, а в "Сан Силвестро" - главата му като голям. Така се казваше и за главата на Нерон в един много стар скеч.

Обърнах внимание на въпроса поради това: Но щом вече ти е ясно, че според Божилов и Гюзелев (и не само, разбира се) Борис не се е покръствал в Цариград, а от Цариград (т.е. го е покръстила Константинополската патриаршия)- проблемът е изчерпан.

Щеше. Но не е бил на събора, а на заточение. Този събор го осъжда като неканоничен предстоятел на Константинополската църква.

И официалната "нАука" също не го твърди. Ето как са предадени събитията у Божилов и Гюзелев, "История на България в три тома. Том Ι: История на средновековна България VII - XIV век", изд. Анубис 1999, с.172: "Какато известяват византийските извори, пратениците на хан Борис I, които дошли в Константинопол, за да водят преговорите и да сключат мирния договор след претърпяното поражение били покръстени незабавно след полагането на клетвени обещания за поддържането му. Константинополската патриаршия не се забавила заедно с българските пратеници да изпрати в България през 864г. един византийски епископ и мнозина свещеници и монаси, които имали задача да извършат приобщаването на населението на българската държава към християнството. Хан Борис I не придал тържественост на своето кръщение, извършил го тайно през една нощ и приел името на тогавашния византийски император Михаил III (842-867). Заедно с българския хан тогава "били покръстени и много други между българите, които се отличавали по род, значение и богатство." А къде си чел за "подплесвания" и кръщение на Борис в Цариград - ти си знаеш.

"Борко" не се е покръствал в Цариград. Никой не твърди такова нещо.

Достатъчно ясни известия за бунта има в папските отговори и в Бертинските анали.

По едно време - да. Между 1453 и 1922г.

Предположението на Одил Борда е твърде логично, макар че в качеството си на полеви маршал д'Артанян е имал правото на определени привилегии, в т.ч. и за погребението. Обстоятелствата обаче наистина надали са позволявали друго решение в момента.

Не знам тия години какво визират - управление или живот? Ако е второто - бая невръстен излиза този войвода. Би било добре, ако може да се види автентичният надпис, за да се ориентираме за времето. Иванко, можеш ли да направиш нещо по въпроса?

За името - възможно е както едното, така и другото. Във всеки случай Мавър надали е ромей. От текста на разказа става ясно, че е имал жени, а множественото число подсказва, че не е християнин.

Точно на средногръцки се чете Маврос (буквеното съчетание алфа и юпсилон в древногръцки е "ау", но в средно- и новогръцки е "ав"). Българизираният вариант на името е просто с отрязано окончание, както обикновено.

Аз също.

Вече не помня кой точно лансира тази птичка като ромейски военен щандарт. Във всеки случай тя няма нищо общо нито с ромейската армия от VII век, нито с класическите римски легиони, чиито щандарти са орли с разперени криле.

Управлението на Кардам е несъмнено успешно. Не е ясно обаче колко е продължило - дори приблизително. Тези 20-25 години царуване, които се спрягат в литературата, са голо предположение. Първото споменаване за Кардам като владетел на България се отнася за 789/90г. Но понеже той е първият известен владетел след падането на Телериг, смята се, че му е приемник единствено поради липса на друго име в източниците. Всъщност нищо не пречи между Телериг и Кардам да са се изредили неколцина други владетели, останали неспоменати в гръцките извори подобно на Севар.

Че самият Епир е бил васален на България след 1230г., данни няма. Васален е владеещият Солун Мануил Комнин, но не и Михаил ΙΙ Kомнин, който от 1230/31г. владее епирските земи.

Много си черноглед! Че кандидатстудентите в повечето случай зубрят, е вярно. Но поне изпит с разработка съдържа възможността човек да прави анализ и синтез (ако може, естествено). А тестовете ще се окажат истинско тото.