T.Jonchev

В никакъв случай - не само е важна, но и мисля, че - поне из интернет-форумите - е уникална. А изключителното удоволствие и респекта, които предизвиква професионализмът на Тироглифос, са бонус.

Абе човеко, ти непрекъснато ли ту влизаш, ту излизаш от форума? Когато писах предния пост акаунтът ти не беше активен, а ми отговори буквално светкавично. Сега гледам, че пак си излязъл и всичкото това в рамките на пет минути. Можем да направим такъв коментар, но за някой конкретен атлас.

Не бой се - няма да кажем. Кога Белград влиза в българските граници е неясно. Обикновено се приема, че е по Крумово време не за друго, а защото териториалното разширение в тази посока се свързва с името на Крум. Но не е невъзможно и да е станало по друго време и при друг владетел, включително Пресиян. Единственото сигурно нещо е, че към 886г. този град вече е български.

Пропуснал съм тази тема. Такъв закон никога не е имало - примерите за чуждестранни владетели, които са гостували на ромейските императори са бая, както посочват по-горе други потребители. Не знам кой точно измисли тази щуротия, но тя се лансира като обяснение защо Йоаким, Ана-Мария и Елена отишли в Лампсак през 1235г., а Иван Асен не отишъл и останал в Калиполис. Който е съчинил обяснението обаче не си е дал сметка, че - намирайки се в Калиполис - българският цар е бил на имперска територия, защото целият Галиполски полуостров принадлежи по това време на Никея. Така че става въпрос за поредното историографско пустословие.

Именно.

Има някакви такива индикации във външната й политика. Аз определено не смятам така. Данни за такива "стъпки" няма, а проявлението на това, което Телериг прави в държавата си, го виждаме на финала - емигрира както и Сабин. Има логика, но чак пък толкоз катастрофично!

Няма такива течения, Фружине. Въпреки дългия живот на това твърдение, аргументите за него са крайно слаби.

Твърде възможно. Има и известни податки за такова нещо - но не точно за времето на Симеон. Преди години четох статия (мисля, че беше във Военноисторически сборник) на Димитър Ангелов (не съм 100% убеден, но струва ми се, че той бе авторът)за средновековното българско разузнаване. Беше изстискал буквално всичко, което изворите съдържат по тази тема. Учи се, но не е истина или по-скоро липсват сериозни основания. 1. Телериг е на трона малко по-дълго примерно от Телец и това се използва като аргумент (впрочем датирането му от 768 до 777г. е доста произволно. За него като владетел известията се ограничават само в периода 772 - 777). Но Петър Ι прекарва на трона над 40г., а същите тези автори, пледиращи за стабилизация при Телериг твърдят, че страната и владетелската власт били отслабени и в упадък. Така че поне за тези автори продължителността не би трябвало да е аргумент. 2.Твърдението е формулирано на базата на схващането, че Телериг е ликвидирал проромейска политическа групировка и по този начин е отстранил политическите си врагове, които оспорват властта му като владетел. Всъщност обаче в България такава политическа групировка, бореща се за трона, не е имало - той е избил императорските шпиони. Обаче ако ликвидиране на политическа опозиция и конкуренция стабилизира управлението (това е така), то екзекуциите на шпиони нямат никакво отношение към стабилитета - щом в страната се води вътрешна борба за престола (дори опонентите да са насъсквани отвън). Ами, справя се. С Константин V се справя една синя пъпка, а не Телериг. Ако императорът не беше умрял, кой може да каже какво би станало?

Не бих казал. А за шпионите - Галахад е прав. Империята от векове е била наясно, че информацията е сила. И е била изключително любознателна.

С лилия завършва скиптърът на Иван Срацимир на някои от монетните му емисии. Въобще лилията е доста добре позната във ВБЦ, както и във Византия.

Е айде и ти сега! Харесваме ли Бони? Харесваме го. Тогава що да не пофантазираме малко в негова полза? Темата и без това е по-скоро за алтернативна история.

Несъмнено. Но в изворите за българите и българската държава в титлата няма "х", а само "к". "Хан" е било възприето на база на аналогия, а не на четене на наличните текстове. Е, това са подробности, де...

Е, чак пък със сигурност. Изобщо не е ясно кога по времето на Констанс е умрял.

Извинявай, но е безумие. Формоза няма никакво отношение към този събор. Нито е присъствал там, нито някой го е питал за нещо. По това време той е в немилост епархията си в Порто. А и да беше причастен - представяш ли си как популярност (?), евентуално придобита през 870г., те прави папа чак през 891?

Към Пламен:Чак лични приятели - надали. За подобно нещо данни няма. Явно Борис е одобрявал енергичността на Формоза, след като на два пъти настоява именно той да бъде хиротонисан за български архиепископ. За това не са непременно необходими близки човешки отношения. Към Щекн Ичр:Единственото, което е факт, е, че в 926 или 927г. в България са идвали папски представители - куманският дук Йоан и епископ Мадалберт. За какво са идвали не е споменато в нито един източник. Всичко останало - преговори за признаване на титли, посредничество за мир с хърватите и всичко останало, което се върти в историографията във връзка с пребиваването на тези двама души в страната - са само предположения и нищо повече. При това най-често без кой знае какви аргументи.

Aз мисля съвсем същото. А и войната не е била чак толкова обречена и ясна, както изглежда. Пет от антифренските коалиции се разпадат в резултат на решителна френска победа, която вади ключова държава от войната. Не е било невъзможно да се постигне такъв ефект още веднъж. Освен това в хода на Виенския конгрес се очертават остри противоречия между държавите, формират се нови съюзи. Наполеон е бил информиран за това още преди да напусне Порто Ферайо и връщането му във Франция не е било така емоционално и непремислено, както сега изглежда. Освен това във Виена вече се обсъждало активно преместването му от Елба на Света Елена и на фона на тази възможност опитът му да се върне си е струвал риска.

Данни има, но са непълни и разхвърляни из един период от половин хилядолетие, така че не е възможно да се правят кой знае колко стабилни и общовалидни изводи. Според мен ти мериш Средновековието с днешна мярка: тогава постоянни армии от съвременен тип няма. Имало е известни постоянни гарнизонни контингенти за охрана на граници и крепости, но те едва ли са били някакъв внушителен брой. По-големи армии са набирани по време на война - в някои случаи през първото царство в "действащата армия" са влизали до към 60 000 мъже. Естествено, това не са всички хора под оръжие, защото обикновено крепостните гарнизони от районите в посоката противоположна на военните действия, не са включвани. Те са охранявали границата в дълбокия тил (понякога не най-ефективно). Така че вероятно си прав за 70-100 000. Но това е по-скоро потенциал. Калояновите предложения към рицарите за 100 000 войници в подкрепа са по-скоро дипломатическо изхвърляне според мен.

Добре разбирам емоционалното избухване на Stanislav_is, още повече, че не е специалист, а пък е и търновец. Но и той би трябвало да разбере, че работата така (в Търново казват "урбулешката") не става. Хубаво е да се реставрират паметниците, разбира се - като се запази автентичната част и се доизгради онова, което времето и хората са съсипали. То в началото на 70-те точно това са искали да направят на Царевец - затова я има червената линия на зидовете, за която Doris спомена. Но по-късно яко са са оляли. У нас възстановките се правят не с оглед на историята, а на туризма - затова се получава така. За да се направи реставрация, тя трябва да бъде възможна: трябва да се знае как е било - поне приблизително. А в много случаи не се знае, дори приемливи аналогии няма. И тогава се почва с бутафориите - само и само да има какво да се показва и парата да пада. Защото този тип "реставрации" не се правят, за да се гордее някой с миналото (като съображение това го имаше, но и то в миналото остана), а за пари. А пък когато става дума за пари, никой не го е еня за наука и мнения на специалисти. Още по-малко на някой ще му пука за някаква автентичност - също като в чалгата. Горе долу по същия начин е направена и писмената реставрация на българската история: с много по-голям замах, естествено, защото хартията и мастилото са много по-евтини от арматурата и бетона. Пишем националната си история не такава, каквато е била всъщност, а каквато ни се ще да е била, понеже сме комплексари. Е, вярно е, че публиката не се интересува много от истината и предпочита екшън-гледката / екшън-изложението. Но тези ми "специалистки" съображения не са единственото, което ми пречи да се съглася с мнението в началото на темата. Качвал съм се преди години на Трапезица - още преди да почнат настоящите разкопки там. Прав е Stanislav_is - тогава Трапезица беше един обрасъл с бурени хълм. Но сред тези бурени имаше повече история, отколкото в цялото изкуствено величие на Царевец. Като застанеш до някой порутен църковен зид с едва различими следи от фрески по остатъците от мазилка, оттам те гледа истинският ΧΙV век: не величествен, не кой знае колко бляскав, но реален и въздействащ с тихата тъга на руините, които всъщност са символ на превратностите и бедите, през които е минал този народ. От това побиват тръпки. А от живописта в Патриаршията ми се повръща.

Според мен не е никак задължително в думата (името?) "Сурсувул" непременно да се търси елемент "боил". Ако действаме така, как ще декодираме "хрисовул" например - като "златен боил" ли? Мисля, че преди да пробваме етимологии, е необходимо да бъде доказано, че "Сурсувул" не е име, а титла или длъжност и едва тогава да се търси значението.

Аха - понеже има хипотеза, че Петър бил малолетен. Как не.

О, не, има: владетелската титла у българите не е "хан". Ценов пръв заявява това.

Изабел - ако помня добре - я наричаше Фани Мутафова в "Дъщерята на Калояна". Но това е художествена измислица, за която историята е само пирон за закачване, както се изразява Дюма.

Освен това името на съпругата на Алексий Слав - незаконната дъщеря на Анри д'Ено - е напълно неизвестно. В източниците то не се споменава, така че откъде се взе тази Маргарита-Изабела, не знам. Въобще Вологез показва голям ентусиазъм, но би трябвало да е и по-предпазлив в изводите. Данните за траките са твърде бедни, за да може човек да е категоричен. Освен това тракийската история (както се вижда и от собственото му изложение) не може да мине без задълбочени познания по римска история, също както българската не може без ромейската. А в първия постинг на Вологез стои изключително груба и неприятна грешка (която не е единствена): Акциум той е сложил някъде (неясно къде точно) по течението на Вардар. Възможността да бъде допусната такава грешка силно снижава доверието към изложението въобще - дори това да не е много справедливо всьщност.

Напълно подкрепям това становище, още повече че то ясно показва, че т.нар. византийско влияние не е никаква смъртоносна болест или заплаха за съществуването на България, както обичат често да твърдят редица историци.

O, със сигурност са го отнесли. А още преди тях са го отнесли онези, които са били в Оглоса. А пък Одесос да е ползван за някакво настъпление против мизийските славяни, си е чиста измислица. Нито имаме сведения да е бил "мощна крепост" по това време (даже е възможно да е бил въобще в руини - виж постовете на Ка4о по въпроса), нито пък ромеите да се предприемали някакви настъпления срещу племената в Мизия.