-
Брой отговори
4340 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
В Annales Cavenses под 669г. има известие, че българите са стигнали до околностите на Константинопол и с това провокирали ответната реакция на Константин ΙV (похода към Оглоса, предполага се). Името на Аспарух обаче не се споменава. Върху това известие стъпват твърденията, които си чел. Възможно е да е имало подобно нещо, но то най-вероятно е само плячкаджийски рейд.
-
И официалната "нАука" също не го твърди. Ето как са предадени събитията у Божилов и Гюзелев, "История на България в три тома. Том Ι: История на средновековна България VII - XIV век", изд. Анубис 1999, с.172: "Какато известяват византийските извори, пратениците на хан Борис I, които дошли в Константинопол, за да водят преговорите и да сключат мирния договор след претърпяното поражение били покръстени незабавно след полагането на клетвени обещания за поддържането му. Константинополската патриаршия не се забавила заедно с българските пратеници да изпрати в България през 864г. един византийски епископ и мнозина свещеници и монаси, които имали задача да извършат приобщаването на населението на българската държава към християнството. Хан Борис I не придал тържественост на своето кръщение, извършил го тайно през една нощ и приел името на тогавашния византийски император Михаил III (842-867). Заедно с българския хан тогава "били покръстени и много други между българите, които се отличавали по род, значение и богатство." А къде си чел за "подплесвания" и кръщение на Борис в Цариград - ти си знаеш.
-
По едно време - да. Между 1453 и 1922г.
-
Предположението на Одил Борда е твърде логично, макар че в качеството си на полеви маршал д'Артанян е имал правото на определени привилегии, в т.ч. и за погребението. Обстоятелствата обаче наистина надали са позволявали друго решение в момента.
-
Не знам тия години какво визират - управление или живот? Ако е второто - бая невръстен излиза този войвода. Би било добре, ако може да се види автентичният надпис, за да се ориентираме за времето. Иванко, можеш ли да направиш нещо по въпроса?
-
За името - възможно е както едното, така и другото. Във всеки случай Мавър надали е ромей. От текста на разказа става ясно, че е имал жени, а множественото число подсказва, че не е християнин.
-
Точно на средногръцки се чете Маврос (буквеното съчетание алфа и юпсилон в древногръцки е "ау", но в средно- и новогръцки е "ав"). Българизираният вариант на името е просто с отрязано окончание, както обикновено.
-
Управлението на Кардам е несъмнено успешно. Не е ясно обаче колко е продължило - дори приблизително. Тези 20-25 години царуване, които се спрягат в литературата, са голо предположение. Първото споменаване за Кардам като владетел на България се отнася за 789/90г. Но понеже той е първият известен владетел след падането на Телериг, смята се, че му е приемник единствено поради липса на друго име в източниците. Всъщност нищо не пречи между Телериг и Кардам да са се изредили неколцина други владетели, останали неспоменати в гръцките извори подобно на Севар.
-
Много си черноглед! Че кандидатстудентите в повечето случай зубрят, е вярно. Но поне изпит с разработка съдържа възможността човек да прави анализ и синтез (ако може, естествено). А тестовете ще се окажат истинско тото.
-
Справедливостта изисква да подкрепим отчасти позицията на Еньо: 1.При т.нар. Онгъл ромейската войска не е изцяло унищожена, но е категорично победена - битка е имало. 2.Няма обаче заявеното по-горе офицално признаване на България от Византия - ако, разбира се, не смятаме онова, което получава по-рано Кубрат. 3.За имперски васалитет през седми век е просто несериозно да се говори. Що се отнася до подаграта на Константин Погонат: това е хронична болест, която се обостря периодично, най-често при смяна на климата. Така че не е необходимо Константин да се натъпкал с блажни нещица точно в тия 3-4 дни, за да получи пристъп на подагра.
-
Именно.
-
Съуправител е на Петър, но вече след Асеновото убийство. Хониат изрично отбелязва това.
-
13-годишен?Впечатляващо! Дерзай, Даниеле, средновековната история е много интересно и приятно нещо - и не само средновековната. Походът обаче не е през 680г., а през 681г. Правилно си написал, че Но този събор започва на 7 ноември 680 и приключва на 16 септември 681г. Така че...
-
Изразяваш се твърде елегантно. Всъщност съм доста предубеден към Ценов и - мисля - не без доста основания. Не са само имената - данните за събитията, в които според изворите участват Кубрат и Кубер, също се различават. Единственото, което ги сближава, е сблъсъкът, който имат с аварите. Но ако всеки, чието име почва с "К" и се е бунтувал срещу аварски хаган, е идентичен с другия - здраве му кажи. Дали последният е Кубрат е повече от несигурно - това е историографско предположение, а не факт. Ценов наистина така смята - няма спор. Но е неправ поне в два пункта: 1.Годината на появата на Кубер в Керамисийското поле не може да е посочената от Ценов 630г., ако следваме данните на "Чудесата". Там е казано, че аварите опустошили почти целия диоцез Илирик (изреждат се специално провинциите) и диоцеза Тракия почти до Дългата стена и оттам били отвлечени въпросните пленници. Нима това става в 565г.? Нищо подобно: аварите се появяват на Балканите ок.565/7г., но нашествията им в империята започват много по-късно, а цялостното опустошаване на посочените територии е чак в началото на VII в. Така че събитията, свързани с Кубер, няма как да се отнасят преди средата на 60-те години на това столетие. На Ценов му е необходима по-ранна датировка - ето защо той пренебрегва писаното в текста и брои 60-те (и повече) години от края на Юстиниановото царуване, когато всъщност аварските нашествия още не са започнали. 2.Всичко това, което в разказа за Кубер касае християнската вяра на преселниците, както и израза "градовете на бащите" се отнася всъщност за ромейските пленници, отвлечени десетилетия по-рано от аварите, а не до българите ("и други племена"). Но понеже за Ценов цялото местно население в Илирик и Тракия е българско, той приема, че аварите са отвлекли при нашествията си българи, които се "смесиха с българи" (според текста) - един нонсенс.
-
Е, нямам думи.
-
Според мен правилният въпрос е на каква база се отъждествяват - все пак това са две различни имена. Не съм чел това изследване на Сетън, но хипотезата на Ценов (ако може да се каже така) е толкова противоречива, че повече едва ли може да бъде. На първо място той не е много наясно кога е живял Кубер - през ΙV или през VII век - и заявява ту едното, ту другото, без да аргументира солидно нито едното виждане по въпроса, нито другото, а прехода от едното към другото пък въобще не аргументира. Така че не ми е ясно за какъв резон говориш.
