T.Jonchev

Владетелите "след Атила до Кубрат" изворите никак не ги подреждат. Подреждат ги онези историци, които смятат, че Авитохол от "Именника" е Атила - една любопитна хипотеза, която обаче от времето на Маркварт до днес не се е превърнала във факт. За да подреждаме владетелите, според мен първо се налага да се докаже, че има смисъл да бъдат подреждани, т.е. че Кубрат е хун и наследник на Атила. Това обаче не е доказано и се приема от някои специалисти главно по презумпция. И след като забравят, че става дума за презумпция, а не за факт, използват тази презумпция като "доказателство" за хунския произход. Колкото до Утигур, Кутригур, Авар, Болгариос и т.н. - това са по-скоро епоними.

Прокопий не пише нищо подобно и ако цялото изречение беше цитирано, това щеше съвсем добре да си личи. И не само Прокопий - никой източник не нарича Кутригур и Утигур синове на Ернах. Тъй че горните твърдения в най-добрия случай могат да се разглеждат като хипотетични и в никакъв - като факти.

Намирам това становище не само за необосновано (Иванко вече го отбеляза), но и за крайно несправедливо: дори да е фалшификат, "Джагфар Тарихи" в никакъв случай не е "плосък фалшификат". Обратно - изключително сложен е. Ако беше плосък, фалшификацията щеше да е недвусмислено доказана още преди две десетилетия, а паметникът - категорично отхвърлен. Дори само твърде двусмисленото и предпазливо отношение към него, което господства в науката, откакто е лансиран (изключвам крайните становища - както възторжени, така и рязко отрицателни - защото те остават в малцинство), показва именно това.

В БС аз наистина се въздържах да отсъждам фалшификат ли е "Джагфар Тарихи" или не е. Причината беше, че не се чувствам особено компетентен в историята на региона, в който се развиват описаните събития, както и в тюркологията, а текстовете са буквално наводнени с тюркски (или поне тюркозвучащи) ономастични данни. Но когато четох за първи път "Джагфар Тарихи" - още преди да излезе на български - ми беше ясно, че ако е фалшификат, този фалшификат не може да датира от XVII век (т.е. фалшификаторът няма как да е Бахши Иман, нито друг по-ранен автор). В текста има много важно (според мен - решаващо) указание срещу подобно допускане. Може дори да има и повече от едно такова указание, но за мен това, което видях, е достатъчно. Така че, ако е фалшификат, "Джагфар Тарихи" би трябвало да е измислен през ХХ век - вероятно към края на 80-те години. Смятам, че това може да бъде проверено с общите усилия на тюрколозите, на познавачите на арменските (тук Аспандиат би бил безценен) и арабските извори, а също и на (но в много по-малка степен) византолозите. Ако допуснем, че действителният автор е издателят на "Джагфар Тарихи" Ф.Нурутдинов, каквито съмнения съществуват, е напълно изключено в този огромен текст той да не е допуснал грешки, колкото и добър историк и познавач на източниците да е бил. Не мога да се съглася с изказаното по-горе мнение, че данните на "Джагфар Тарихи" са съчетани с тези на останалите източници - напротив, в много отношения те им противоречат. Говоря за гръцките, латинските и нашите домашни паметници, които познавам най-добре, но не изключвам да е същото и при арменските и арабските. Точно това ме озадачи при четенето, защото фалшификаторите обикновено вземат мерки, за да избягват подобни противоречия и чрез наративните източници се опитват да верифицират фалшификата. В този случай не е така. Разбира се, наличните противоречия може да са допуснати и с определена цел. Всичко това прави "Джагфар Тарихи" изключително интересно историографско явление и ще е жалко, ако остане просто неглижиран (както общо взето постъпват болшинството колеги), вместо да се подложи на щателен анализ.

Точно така е - еднозначният отговор е трудна работа, особено при недостиг на ясни данни, както е в случая. Освен това - остава неуточнено дали говорим за територии, в които българите са действали в определено време, дали такива, които са държани във военновременна окупация или територии, утвърдени чрез мирен договор. Историческите карти, които обикновено се ползват като широкодостъпен източник на информация за териториалните разширения на България, най-често се изготвят на базата на данните по първия вариант. Напр. - имаме известия, че Симеоновите войски са прониквали до Беотийската Тива и в картите, касаещи Симеоновото управление, дн. централна Гърция е отбелязана като българска територия, макар да няма никакви данни, че тези земи са останали в окупация между 918 и 927г. Така че работата е безкрайно относителна.

"България" северно от Дунава вероятно е върнатата ок.1300г. от Златната орда Бесарабия.

И аз мисля, че са различни Теодори. "Вдовицата" на Иванко и Хриз всъщност реално не им е била съпруга поради детската си възраст, тя дори едва ли е напускала Константинопол по време на тези т.нар. бракове. Не е невъзможно да е завършила живота си в Никея (може би в манастир?), където е живяла след 1204г. майка й като съпруга на Теодор Ласкарис.

Не мисля. Работата не опира до теориите, а до теоретиците - поне до някои от тях, които като правило са доста далеч от науката и като съдържание, и като форма, и като език. А "дърлянето" с Боцмана смятам да зарежа, защото просто ми писна. Натренирах си вече търпението предостатъчно.

А като приближиш страничните хасти на IYI към ипсилона, се получава М. И какво от това?

Ей сега четох в блога. Глишев вярно е за окайване в компанията, в която е попаднал там. А наскоро се натъкнах и на едно негово прение със Сарадива - не помня вече къде. И там същата работа. Ако възнамерява още да пише по онези теми, трябва да му се съдейства, преди да са го изяли, защото автохтонистите гледат на различното мнение както сталинистите - на съмнение в правотата на Партията. Само че такива хора не могат да бъдат убедени в нищо - за тях автохтонизмът е нещо като религия. Аргументите - ако въобще има някакви - са само за парлама, основното е фанатичната вяра. За да успее човек да "излезе отгоре" в такива спорове, трябва буквално да се прави на луд и да раздува собствените им схващания до очеизваждаща абсурдност, та да принуди "опонентите" сами да го спират и да отричат, за да не се превърне тезата им в абсолютен майтап.

Мерси. След всеки такъв спор се чувствам "не човек, а желязо". Мани, мани...

Това е вярно. Боцманът е почтен. Но да не ви обяснявам колко време ми беше необходимо да го убедя например, че името Аспарух присъства у Теофан, защото той твърдеше, че нямало такова име. А твърдеше това, понеже беше чел само един 5-редов откъс от Теофановата "Хронография", цитиран у Ценов, в който наистина не ставаше дума за Аспарух. Напоследък се е засилил да си превежда извори, защото Златарски, Йордан Иванов, Милев etc. били червени папагали и не превеждали, а фалшифицирали както им е удобно. Вярно, едно време му казах, че е най-добре източниците да се ползват в оригинал и ето че сега ме замеря със собствените ми камъни. Снабдил се е с гръцки и латински речник - готово! Изяснявахме си в БГ-История, че "преименувам" на гръцки не е μετονομασ, a μετονομαζω. От вчера пък сме в луд спор дали старо- и среднобългарското "блъгаром" е дативна форма за мн.ч. или творителна за ед.ч. Тих ужас!

За Bozman'a - мен питай. От три години се опитвам да го убедя, че няма световен фанариотски, папагалски или не знам какъв си заговор срещу българската история. Но не сме помръднали и на йота. Той например е убеден, че: 1."Българи" е служебно име на категория гранични войски в късния Рим, а не етнос. Българите станали етнос според него векове по-късно - не мога да кажа кога точно или как. 2.В девети век на Балканите имало 2 Българии: едната - държава (е, не съм най-сигурен, де, при Боцман всичко е не само много объркано, но и динамично променящо се според потребностите на момента), управлявана от княз Михаил и разположена в западната и южната част на полуострова, а другата - римска провинция в земите на Тракия и Македония. 3.Българите са първите християни на Балканите (вероятно покръстени в качеството си на войници - не знам точно) и през ΙΧ век никакво покръстване не е имало. 4.Борис Ι бил измислена личност; Кирил Философ - също. Във всеки случай никаква азбука не е създавал. 5.Похвалното слово за Кирил не било за Кирил, а за Курил, което значело "Неделник". Автор на словото не бил Климент Охридски, а папа Климент (с предпочитание към Климент VIII). Списъкът може да бъде продължен, но предполагам, че съм те ужасил вече достатъчно. А, да, пропуснах нещо твърде важно: началният тласък на всичките тези прозрения (и не само) идва, разбира се, от Ганчо Ценов.

Пълно - в никакъв случай. Не съм сигурен дали има и 10 екземпляра общо.

По-скоро е копиране. Особено щом се касае за печати, на които Симеон е "василевс".

Не пропускайте факта, че повечето данни за тези неща от римската епоха са продукт на интелектуалци или поне хора, които се чувстват интелектуалци, а те се отнасят с обяснимо превъзходство, снизхождение и ирония към по-слабо необразованите, неизисканите (според субективното им разбиране), парвенютата. В периода Ιв. пр. Хр. - Ιв. сл.Хр. такова е отношението и към издигнали се римски граждани, които обаче не показват достатъчна "цивилизованост" - Вентидий Бас, а по-късно Веспасиан - независимо от признатите им качества като пълководци и администратори. Става дума по-скоро за отношението на обществения елит към определени лица или групи, отколкото за отношението на "средностатистическия" римлянин. В епохата на великото преселение вече е друго. Отношението е мотивирано политически.

Откъде Паисий е взел историята за този Асен Велики, не знам. Във всеки случай тя не намира никакво потвърждение нито в гръцките, нито в латинските извори, а мисля, че и в арабските няма данни за такова нещо.

Отговарям вместо него, при все че не е много коректно: прав си, хубаво е (много добре разбирам какво имаш предвид). А още по-хубаво ще е да не се налага модериране, което при малко повече емоционален самоконтрол е напълно постижимо - за всички.

И това го има, вярно е. Но ми е омръзнало да повтарям, че наука се прави хладнокръвно, а не - с емоции и с пристрастия, все едно - какви.

Ами ... мъча се да наливам Извън шегата: убедил съм се, че често пъти подобни убеждения са резултат от твърде фрагментарно и слабо познаване на историята. Като пообясни човек това - онова, убеждението започва да се променя и работата си идва на мястото. И понеже нищо не ми коства да направя опит - правя. А човекът да си решава приема ли думите ми или не.

По-спокойно, моля! Византийските историци са "генно модифицирани" когато пишат неприятни за нас неща, но мигом стават напълно правдиви, когато писаното от тях ни изнася. Ти откъде мислиш са известни подробностите за българските заслуги във войната с арабите 717/18г., за която си писал по-горе? Да не би от домашни извори?

Кого по-точно е помолил, е спорно, но във всеки случай молбата е към ромеите.

Да си умреш от смях просто. И кой университет ще ги взема предвид (и въобще ще ги чете) при постепенно, но неотклонно засилващия се глад за студенти?

Зависи какво визираш, но има: Триконха, Хризотриклинионът, Магнавра и Базилика Неа на територията на Големия дворец; дворецът на Константин Порфирогенет във Влахернския квартал; дворецът Врион; манастирът "Христос Пантократор"...

Ами да речем това, че целият Симеонов палат, щедро описан от Йоан Екзарх, се побира в главния атриум на големия дворец в Константинопол и мисля, че дори ще остане място. Също това, че докато Преслав има само едно бижу в църковната архитектура - Кръглата църква - Константинопол разполага със "Св.София", "Св.Апостоли", "Св.Мария Влахернска", "Св.Ирина" и още петнадесетина от този род. Необходимо ли е въобще да се изрежда?