-
Брой отговори
4340 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Всъщност преводът е "тъй наречените седем рода", т.е. вероятно едно племе, наричано "седемте рода".
-
Казвам: преводът "внук" си е коректен. Думата в оригинала е εγγονος и тя означава точно "внук", макар че понякога се ползва и в по-общ смисъл - като "потомък". А "правнук" е δισεγγονος. В случая обаче няма съмнение, че - макар Продължителят на Амартол да нарича българския владетел Валдимер - събитията, за които става дума не са от времето на Борисовия син и става дума за Маламир, защото тези събития произтичат в царуването на император Теофил. Продължителят е объркал имената. От друга страна обаче той е знаел и за царуването на Владимир - показва го фактът, че представя Владимир като баща, но и като предшественик на Симеон на трона, а последното е съвсем точно. Но не мисля, че родствената им връзка у Продължителя (баща - син) се дължи на голямата им възрастова разлика, дори такава разлика в действителност да е имало. Авторът по-скоро изхожда от последователността им във властта. Така че според мен данните на Продължителя не могат да ни дадат ориентир относно възрастта на Владимир спрямо Симеон, а оттук да хвърлят светлина и върху възрастта на Крум. Точно затова не ги използвах в поста си с коментара за времерождението на Крум. Не, приятелю, не е ходил на война - това е елемент от популярната историографска митология. Във Фулденските анали, където под 896г. е разказан случаят, се споменава само, че отчаяните българи се обърнали към него за съвет, а той наредил три дни пост и покаяние и им казал да търсят Божията помощ. Това е. На никаква война не е ходил. И Регинон, след изложението за преврата срещу Владимир и връщането на Борис в манастира му, изрично заявява, че повече не го е напускал.
-
Аз мисля, че Теофилакт нарича Борис "юноша" (не "почти юноша". Тук Ресавски го редактира) не защото е бил толкова млад, а за да подчертае неговата мъдрост: "макар и юноша" той веднага проумял, че т.нар. Φραγγων νεφος е не друго, а знак от Бога, че трябва да покръсти народа си. И веднага пратил пратеници да иска свещеници и покръстването се извършило "с бързина". Т.е. Теофилакт Охридски с лекота стопява 13-те години, които стоят между Борисовото възшествие и покръстването. Разбира се, той не е нито историк, нито хронист и пише този текст със съвсем друга цел - така че спокойно пренебрегвам факта, че е нарекъл Борис "юноша" към 852г. при положение, че съществуват данни, които говорят друго.
-
Внук. Доста примамливо е да се идентифицират Звиница и Пресиян - някои проблемни моменти биха изчезнали автоматично. Затова са правени подобни опити, но несполучливи.
-
Противоречиш си. Ти приемаш, че Борис е роден ок.830г., което е възможно. Но приемаш и че в 852 е бил юноша. Няма как да са верни и двете.
-
Resavsky, от 60-те години Мутимир управлява сам, но наследява Властимир веднага след смъртта му в 851г. Евристей е прав: няма особена логика Борис да отмъщава с четвъртвековно закъснение, когато има маса други ангажименти около църквата. А и през 70-те България и Византия са твърде близки, пък сърбите плуват в ромейски води, така че вероятността войната е да е била тогава, е минимална. Дори Борис да е роден ок.830г., Крум по никой начин не може да е умрял под 50-годишен. А ако войната със сърбите е била в 854г. той няма как да се е родил след 760г.
-
Кога точно е роден е трудно да се каже, но пък не е трудно да се определи кога не може да е роден. Познаваме добре фамилията на Крум и това позволява да се направят изчисления относно предполагаемото време на раждане. По време на българо-сръбската война, водена от Борис, Владимир попада в плен - значи е бил на достатъчно години, за да воюва, примерно 15. Войната за жалост не е точно датирана, има хипотези за 854, за 863 и за 870г. Ако се базираме на последната и допуснем, че всеки баща във фамилията е добил първото си дете най-малко на 16-17г., ще излезе, че Крум не може да е роден след 770г. А ако годината на войната е 854, той няма как да е роден след 754г.,а по-вероятно е да се е родил по-рано. За непълнолетие на Омуртаг в 814г. въобще и дума не може да става. Онези, които допускат подобно нещо, не се опират на никакви данни, а просто се опитват някакси да обяснят бъркотията във византийските синаксари, където между Крум и Омуртаг се споменават като владетели Докум, Диценг и Цок. Никак не съм изкушен непременно да схващам текста на Маламировата летопис в смисъл, че Маламир е воювал заедно с дядо си, но при определени обстоятелства това не би било невъзможно.
-
Като нищо може да е участвал - ако вземем предвид, че братовият му правнук е бил войн някъде между 854 и 870г. И - да - при това положение Крум излиза доволно стар, за да се подиграва с възрастта на Никифор Геник. Но пък имаме за него данните, че "остарял, ослепял и бил удушен от поданиците си", които никак не го представят свеж през 814г.
-
Изложението за т.нар. η παλαια Βουλγαρια εστιν η μεγαλη.
-
Сердикийско имение? Глупости. Идеята на Теофановия текст е, че Никифор Геник се постарал да убеди столичното население, че е празнувал Пасхата в Крумовия аул като победител.
-
Не съм се съсредоточавал специално в това при четене, за да ти отговоря с абсолютна сигурност, но мисля, че не. Гръцките автори използват αυλη изключително за "дворец". В преводи се използва и за "двор", но не селскостопански, а владетелски - като синоним на "дворец", за избягване на тавтология.
-
Прекалено строго съдиш Теофан, Евристей. Явно смяташ, че след съобщението, че Никифор се отправил срещу българите, всички разказани под 6303 св.г. събития са се случили по време на кампанията и понеже Теодосий Саливара е загинал в нея, не е било възможно Теофан да чуе от устата му каквото и да било, вкл. цитираната случка. Но - макар да пише хроника - Теофан не спазва абсолютна последователност в изложението. Разказът му изобилства с всевъзможни отклонения и пояснения, които описват хронологически зигзази. Това е характерно за изложението в рамките на дадена година, но има и немалко случаи, когато хронологическото кривуличене засяга и повече от една година. Ярък пример е разказът му за Кубратова България, разселването на синовете, войната и мирът между Аспарух и империята - това са събития, обхващащи маса време, а в хрониката са под една година. Погледни и околния на твоя цитат текст: "И така, новият Ахав не се поучил от тези знамения и бидейки по-ненаситен от Фаларис и Мидас, се отправил със сина си Ставракий против българите. На [ ... ] ден от месец май, излизайки от столицата, заповядал на патриция и логотет на геника Никита да увеличи данъците на църквите и манастирите и да изиска за 8 години [назад] от архонтите данъка върху жилищата [им]. И настанало голямо ридание. А когато бил укорен от един близък негов служител ... " В целия този откъс, както впрочем и в предходния, Теофан със сгъстени бои рисува неприятния му образ на Никифор Геник, а не разказва военната кампания срещу българите. Дори самият по-нататъшен разказ за кампанията е подчинен на описанието на императора като алчен и богопротивен човек, който воюва не по политически и държавни съображения, а за грабеж. Ако приемем буквално текста, излиза, че когато логотетът на геника е привел в изпълнение заповедите, Никифор вече се е намирал далеч от Константинопол, а разговорът между него и Теодосий Саливара се е водил може би в Маркели. Но ако е било така, откъде е можел да знае патрицият реакцията на потърпевшите, след като се е намирал извън столицата, когато е започнала тази реакция и на 300 - 400 км от нея, когато се води разговорът между него и императора? Обръщам внимание, че Теодосий Саливара не е служител на логотезиона на дрома, а на императорските покои и не на него се докладват настроенията. Това показва първо, че между момента, в който са дадени заповедите и момента на разговора е изтекло достатъчно време тези заповеди да бъдат оповестени и да предизвикат реакция и, второ, че тази реакция е била вече добре известна, за да я вземе предвид Саливара. Всъщност той предупреждава василевса, че не е никак безопасно да оставя такова недоволство в тила си, когато поема на поход. Въпреки, че очевидно знае за недоволството, Никифор Геник пренебрегва това предупреждение. Така че разговорът според мен не е воден след началото на похода, нито в Маркели, а още преди кампанията. При такова положение Теодосий Саливара и Теофан са могли да имат контакт, при който Теофан да е узнал за цитирания диалог. В своите текстове хронистът предава толкова много преки речи, които не само не е чувал лично, но и които никак не е сигурно дали са произнасяни въобще, че ако си е измислил разговора, който предава, не е имал никаква нужда да твърди, че го знае от първа ръка.
-
Към думите на sir мога да прибавя, че ако войнствената, но голословна категоричност продължава в същия дух, ще се наложи радикална намеса. Бел.мод.
-
Неее, и у патриарх Никифор славянското преселение е преди битката при Анхиало. Той очевидно е пообъркал и хронологията, защото датира и битката, и преселението, и замръзването на Черно море все с първи индиктион. Освен това: и двамата с Теофан, съобщавайки за преселението, дори не намекват за насилствено изгонване на тези славяни - патриархът говори за изселване, а Теофан казва, че избягали. Но ако - заради тази фраза на Теофан - мислим за етническо прочистване, то ще трябва да тълкуваме по същия начин бягството на 20 000 българи в империята през 20-те години на Х век, за което споменава в едно от писмата си Роман Лакапин с почти същите думи. Това славянско преселение, макар да е станало в началото на управлението на Телец (ако се доверим на последователността на Теофановото изложение), няма общо с битката при Анхиало.
-
Няма такова нещо, Ресавски е прав. Не си ли забелязал, колко неистово мразим да си признаваме пораженията (за разлика от ромеите) и се мъчим да извъртаме всякак нещата, та да ги замажем? Специално за това сражение са писани какви ли не полуистини и пълни измислици, вкл. и че Телец бил победителят, ама боилите го свалили, понеже не организирал преследване на разбитите ромеи (Божидар Димитров). Тази е причината да се твърди, че ромеите били спечелили благодарение на някаква измяна - в смисъл "ако предатели не бяха обърнали хода на битката, щяха да видят те ...". Т.нар. предателство е едно от любимите обяснения за несполуки с българската история - цял том може да се напише за използването на този прийом през годините. Ето какво дават източниците за сражението: Теофан - "На 30 юни през първия индиктион, на петия ден, се появил Телец. Той дошъл с множество племена и започнали сражение. Те дълго време взаимно се избивали. Телец бил обърнат в бяг. Сражението продължило от петия час до късно и голямо множество българи били погубени, немалко пък били пленени, а други преминали (на страната на ромеите)." Патриарх Никифор - "Срещу него излязъл Телец, който имал за съюзници немалко множество склавини. Победен в сражението, той се обърнал в бягство. От двете воюващи страни паднали твърде много войни, а немалко други, при това от по-знатните, били пленени." Зигеберт - "Телец, като влязъл в сражение с император Константин, бил победен с големи загуби и позор за българите." Както се вижда, никой от хронистите не отдавна българското поражение на някакво предателство - нито неутралният Зигеберт, нито Теофан и Никифор, които са ромеи, но които се върли противници на Константин Копроним заради неговото иконоборство. Така че тези твърдения са чисто историографски и целта им е да омаловажат ситуацията. Тези "преминали", за които споменава Теофан и които биват превръщани в инструмент на историческата индулгенция, не са войници от армията на Телец, които са се сражавали срещу своите, а по-скоро предали се в плен в края на битката (в гръцките текстове се прави разлика между заловени с оръжие и доброволно предаващи се). И няма никакво основание да се смята, че тези хора са били славяни. Твърдението, че са били славяни, се появи след 1989г. по понятни причини.
- 527 мнения
-
- 13
-
-
Българският превод - не. Преведена е самата хроника - гръцкият оригинал.
- 3 мнения
-
- манасиева летопис
- превод
-
(и 1 повече)
С тагове:
-
По въпроса за календара в интернет битуват главно митове, които подклаждат писане на всевъзможни глупости.
-
Честно - просто не мога да разбера какво правиш. Как да отгатне човек какво ще рече "При 764г. Единственото число което минава между капките е 11. при 822 за Чаталар."?
-
Патриарх Никифор датира свалянето на Умор/Умар и войната по този повод в III индиктион, т.е. в периода между 01.09.764 и 31.08.765г. Нищо общо със 766г.
-
Въпросите ти са просто трогателни. Ето ти примери за тези изчисления: 1.Имаме 6330 св.г. по В.Е. и ни трябва индиктион. Делим 6330 на 15 - получава се 422; остатъкът е 0. Следователно индиктионът е XV. Можем да го изчислим и по друг начин: привеждаме световната година към такава от Р.Хр.: 6330 - 5508 = 822 (всъщност времето от 01.09.821 до 31.08.822, защото индиктионната година е септемврийска, а не януарска). След това: 822 - 312 = 510; 510 : 15 = 34 и остатък 0. Следователно индиктионът е XV. 2.Имаме 6330 св.г. но по Ал.Е. (коефициент 5500) и ни трябва индиктион. Има цели 3 начина за пресмятане: а) първо привеждаме 6330 св.г. по Ал.Е. към В.Е - 6330 + 8 = 6338; после от резултата изчисляваме индиктиона - 6338 : 15 = 422 и остатък 8. Следователно индиктионът е VIII; б) първо привеждаме 6330 св.г. по Ал.Е. към нашето летоброене - 6330 - 5500 = 830; вадим 312: 830 - 312 = 518; после от резултата изчисляваме индиктиона - 518 : 15 = 34 и остатък 8. Следователно индиктионът е VIII; в) тъй като разликата между двата коефициента (5500 и 5508) е 8 години, директно ги прибавяме към получения по В.Е. индиктион и получаваме индиктиона на същата година, но по Ал.Е. - VIII. Ако при тази операция се получи число по-голямо от 15, вземаме предвид само горницата. 3.Имаме 6330 св.г., без да знаем по коя ера, и I индиктион (приемаме, че е верен - индиктионите се бъркат много по-рядко от световните години). Ползвайки горната схема можем да установим коя година по нашето летоброене е това, благодарение на индиктиона. Не е по В.Е., защото по тази ера на 6330г. съответства XV индиктион. Не е и по Ал.Е., защото по нея съответства VIII индиктион. Посоченият I индиктион отстои на 8 позиции от индиктиона по Ал.Е.: 8 + 8 = 16, но тъй като цикълът е 15-годишен, верният номер е горницата. Следователно коефициентът на ерата, с която е работено в този случай се различава с 8 години от коефициента на Ал.Е. - т.е. става дума за 5492, което е коефициент на вариант на Ал.Е, с който работи Теофан Изповедник. Следователно става дума за периода 01.09.837 - 31.08.838г. (6330 - 5492), което напълно отговаря на I индиктион (838 - 312 = 526 : 15 = 35 и остатък 1). 4.Ако не знаем ерата, за да изчислим индиктиона, първо някакси трябва да установим коя е тя. В случая с Чаталарския надпис обаче подобно усложнение няма, тъй като надписът е на Омуртаг, а по времето на неговото управление има само един XV индиктион. Индиктионната система е безкрайно полезна в хронологията - както за изчисления на датировки, така и за контрол върху изчисленията. Хронологическата употреба на индиктионния цикъл няма пряка връзка с данъчното облагане, макар че самият цикъл е създаден заради него. P.S. Щях да забравя другия въпрос: 825г. по нашия календар е януарска, а индиктионите са септемврийски. Така че времето от 01.01. до 31.08.825г. попада в III индиктион, а времето от 01.09. до 31.12.825г. - в IV.
-
Начинът на изчисляване на индиктиона зависи от това по коя система е датировката, от която следва да бъде изчислен, защото индиктионите са синхронизирани със световните години само по т.нар. Византийска ера (коеф. 5508). 1.Ако датировката е по мундиалната система с Византийска ера, годината се дели на 15 и индиктионът се получава като остатък при делението. В случай, че остатъкът е 0, индиктионът е XV-ти. 2.Ако датировката е по мундиалната система, но с друга ера, тя най-напред се привежда към Византийската и след това се дели на 15. 3.Ако датировката е по Р.Хр., от годината се вади 312 (или към годината се прибавя 3) и след това се дели на 15. Това е.
-
Доста странно е, че тези толкова късопаметни хора, за които 15 години се оказват проблем, са могли - и то без да правят записи - да ползват календар с два различни по продължителност цикли в него, т.е. достатъчно сложен за простите колобри, за да обезпечава грешки след грешки. Но щом е така, откъде следва, че кратността на 60 в първата част е закономерност, а не случайност, продуцирана от грешки? Защо Аспарух да не е царувал 61г., но Курт да е царувал 60? С какво неговите 60г. от историческа гледна точка са по-реални? Ако данните за Аспарух и владетелите след него - каквито и грешки да съдържат - можеха да потвърдят хипотезата за 60-годишен календар, задълбочените сметки отдавна щяха да са направени и да са смаяли цялата научна общност. Само че, за да се потвърди хипотезата във втората част на паметника, се налага "Именникът" да се редактира до напълно неузнаваем вид: не само да се редуцират продължителности на управление, но и да се подменят календарни термини - отделни елементи в някои, а други изцяло. Според мен точно това е причината за забавянето на задълбочените сметки.
-
Ами направено е. Ако думите, считани за месеци, са години от 10-годишен цикъл, съчетан с 12-годишния, между всеки две еднакви думи от този цикъл трябва да стои сума години кратна на 10, нали така? Аспарух възшества в година с елемент "алем", Винех - също. Събираме годините: 61 + 21 + 28 + 15 + 17 + 1 (първата от годините на Винех) = 143. Хайде, да кажем тук имаме грешка - било още един владетел, било бъркотия с 28-те години. Да пробваме с "твирем" - това трябва да е елемент от последната година на Тервел. Между тази година и първата на Гостун трябва да има сума кратна на 10. Пак събираме: 2 + 60 + 3 + 61 + 21 = 147. Същото фиаско се получава и при опит за засичане между последната година на Тервел и първата на Кормисош - която и от предложените в науката редакции на продължителността на царуването на "неизвестния" да се приеме.
-
В условията на хипотеза за 60-годишен календарен цикъл месеци не се броят. А най-ранният възможен момент за овластяването на Ернах е късната есен на 454г. - ако, разбира се, битката не се е състояла през следващата, каквато възможност също има. Освен това той не е бил ничий съвладетел.
-
Няма такава опция, това е най-обикновено нагаждане на презумптивна база.
