Doris

Така е, за това и съвременните европейски закони против расизма го разглеждат в по-общия смисъл, който беше представен по-горе като дефиниция на ООН.

Ти самият си писал, че гравитацията е нещо различно от разширяването на Вселената. За това има различни пространствени модели. Плоската Вселена, за която по-горе си писал и гравитационното изкривяване са свързани с Общата теория на относителността и нейния математически апарат , в който става дума за друго четириизмерно пространство - пространство- време. Така че евентуални кривини в обсъждания модел на разширяващата се Вселена май няма да имат отношение към гравитацията. Искаш да кажеш, че точката, която е център на сферата не принадлежи на нейната повърхност, ако е двумерна и в по-общия случай - не принадлежи на едносвързаното компактно тримерно многообразие без край, което представя Вселената в рамките на този модел (за друг модел, обясняващ други явления, може и да не е едносвързано). И какво от това, та нали той е направен именно за да обясни липсата на център при наблюдаваните явления, които теорията за Големия взрив обяснява. И все пак, в четириизмерното пространство на този модел съществува център , в който, ако върнем времето назад ще се събере цялото това тримерно многообразие.

Сферичната форма аз я свързвам с равномерното разширение, може и да не е така, но пък един руски математик е доказал, че всяко едносвързано компактно тримерно многообразие без край е хомеоморфно на тримерна сфера. Така че пак стигаме до нея. От кое пространство не е част центъра и? Нещо не можах да разбера защо не е отговор.

Мисля, че тримерната сфера е моделът, който съответства на Теорията за големия взрив, на това, което знаем, че Вселената е безкрайна и си разширява равномерно. По същия начин отсечката е моделът на пространството при движението на автомобил от град А до град Б , когато знаем разстоянието и търсим средната скорост . Двумерната плоскост пък е модел на пространството при падащо тяло, което има хоризонтална компонента на началната скорост. И в трите случая са приложими и други модели, но те или ще усложнят ситуацията, или ще я опростят. Тримерното Евклидово пространство е един модел, който съответства на ситуации, свързани с нашия житейски опит, за това сме свикнали в представите си да отъждествяваме реалното пространство с този модел, за това е и илюстрацията с балона в тримерното пространство като онагледяване на тримерната сфера в четримерното пространство. В лекцията за топологията Успенски казва "ние въобще не знаем как е устроена нашата Вселена". Според мен все пак нещо знаем в различни частни случаи благодарение на моделите, които ни предоставя математиката.

Всъщност можем да си го представим.Дядо Либен е прав. Както беше написал тук Сириус в едно изтрито мнение: "въпрос на метрика" . Как си представяме тримерната сфера в четримерното пространство е описано в темата за хипотезата на Поанкаре.: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13809 Ако вземем за модел на реалното пространство едно компактно тримерно многообразие без край и ако това тримерно многообразие се разширява с еднаква скорост във всички посоки, то би трябвало да е тримерна сфера, центърът на която е търсеният епицентър на Големия взрив.

"Съединението прави силата" не е сентенция, а държавен девиз с конкретно съдържание. Ето за това стана дума. Твоите лични политически пристрастия са нещо различно.

Не трябва. Според общоприетия смисъл, който се влага в това понятие. При стайна температура 1 бит информация се превръща в 3 х 10 -21 джаула. http://www.membrana.ru/particle/4568

А сега де, къде е оригиналът, къде - копието?

Едно нещо, по което живата материя се различава от неживата, е това, че в първата има на порядъци повече информация.

Според мен точно въпросът за информацията не е отклонение, защото е свързан със съществуването и възникването на живота. Всяко живо същество функционира, храни се , отделя, възпроизвежда се и всичко това е невъзможно без информация. Впрочем, вече се знае колко енергия има в един бит информация, така че информацията си е нещо обективно , не е само свързана със съзнанието.

Сириус, аз не ти говоря за водата, а за живите организми конкретно. Не разбирам, защо мисълта ти се върти само около човешкото съзнание и не се абстрахираш от неговото съществуване.

Всички се съгласяват...след победата на България в Сръбско-Българската война.

Именно. Независимо дали тези неща са информация за нас, те са си информация ( подреждане на елементи по определен начин). Също клетките непрекъснато се обновяват, но запазват информация за органите и организъма като цяло. В тялото на възрастен няма почти никакви атоми от миналото му, когато е бил дете. Изключение прави само лещата на окото. Въпреки това, информацията е запазена, освен ако не настъпи болестта, наречена рак. В неживата природа също има пренасяне на информация, например при израстването на кристали. В тази прилика може да се търси зараждането на живота. А това дали има свръхестествени сили, които са предопределили нещата да стават по този начин или няма, не е от значение за конкретните случаи.

Е, аз сега ти показвам. Забрави за малко за това съзнание и помисли: Възможен ли е животът без предаване на информация по генетичен път?

Във форума на Багатур, от който е цитата, има един въпрос, на който не видях отговор - за осемте дяла. Някой знае ли кои са те и коя е тази песен?

Сириус, възникването и съществуването на живота показват, че информацията съществува обективно, независимо от човешкото съзнание. Всяко живо същество съдържа информация в своята ДНК и я предава чрез процесите на размножаване.

И аз не закусвам, само изпивам 4-5 кафета, през деня ям каквото ми падне, а може и нищо и чак вечер мога да ям нещо свястно на спокойствие. И така - против всички правила...

А къде е бил преди да се озове в музея? Струва ми се малко недипломатично този лъв да стои пред Народното събрание. Освен това, според мен, макар че е много хубав, внушава тъжни мисли за несбъднатия национален идеал. Сбъднатата част от националния идеал - Съединението и всичко, което напомня за него пък са повод за гордост и оптимизъм, за това е много добре, че девизът "Съединението прави силата" присъства в националните символи.

С какъв апарат? Ако е фотоапарат, покажи какво си снимал.

Обаче вдъхнови един гениален актьор. Най-много ми харесва накрая, когато си налива вода в ушите. Сталин не е имал късмет да го обезсмъртят по такъв начин.

Да, ако знаех, щях да пробвам да ги видя как светят - да си хвана една в кофа и да изчакам докато стане тъмно. Живот и здраве - ако скоро ида на море , може и това да стане=

Не знам дали тези светят в тъмното. Beroe ovata е малко жълтеникава и по ръбовете се получават отблясъци в цветовете на дъгата. Другата ктенофора, Mnemiopsis leidyi, която я хващах в чаша, както се вижда от снимките, от време на време има пулсации по цялото тяло. Заслужава си човек да се поогледа за да ги открие и разгледа.

Много поучителна теория, Малоум, а ти спазваш ли тези правила?

Една от монетите. Девизът “Съединението прави силата” остава да напомня за великото историческо събитие - Съединението. И през социализма стоеше върху Народното събрание, а днес е и върху герба на РБ, както е било преди 1946 г. http://www.parliament.bg/bg/20 Мироки, доколкото знам никоя от Великите сили не е била съгласна предварително.

Да, хипотезата на Поанкаре в тримерния случай е свързана с пространството на нашата Вселена. В лекцията на Успенски е казано още за космологическото значение на тази хипотеза: "Сложность в том, что в наше трехмерное пространство такие многообразия не помещаются. Они помещаются в пространства более высокого числа измерения. Однако не исключено, что то пространство, в котором мы живем, на самом деле является компактным трехмерным многообразием без края. Мы вообще не знаем, как устроена наша Вселенная. Представим себе таких двумерных существ, которые живут на плоскости, передвигаются как амебы, толщины не имеют, но, тем не менее, имеют некоторый интеллект. В школе их учат, что в точке могут сойтись две перпендикулярные прямые, но три уже не могут. Так же как нас в школе учат, что в точке могут сойтись три перпендикулярные прямые, но четвертой уже не может быть. Некоторые из этих амеб начинают говорить, что, возможно, в других мирах может быть большее число измерений, но их как еретиков сжигают на кострах. Они не могут увидеть ни сферу, ни поверхность тора, всё этот они могут только умственно представить. Вот эти двумерные существа не могут увидеть компактное двумерное многообразие без края. Но они могут усилием неслыханного воображения и математического продвижения понять, что такое вообще возможно. Вот так же и мы, живя в трехмерном мире, не можем увидеть компактное трехмерное многообразие без края, но мы усилием воображения можем понять, что такое может быть. Еще раз повторяю, не исключено, что мы в таком мире и живем, то есть что наш мир и представляет собою компактное трехмерное многообразие без края. ................ Для математики это все имело колоссальное значение. А также имеет некоторое космологическое значение, потому что всегда очень любопытно, каков тот мир, в котором мы живем. Я просто хочу вам сказать следующее – мы очень мало знаем о том мире, в котором живем, и неизвестно, узнаем ли когда-либо. Например, давайте поймем, что мы вряд ли бы поняли, что мы живем на поверхности шара, если бы в умах людей не было представления об этой геометрической фигуре заранее. А что такое шар, они понимали не из изучения Земли, а из наблюдения за яблоками, ягодами, каплями дождя, то есть математическое понятие шара было у них в головах до того, поэтому они смогли воспринять. Наше пространство искривлено, оно кривое на самом деле, об этом говорится в теории относительности Эйнштейна. Геометрическая структура нашего пространства не так проста, как в школьной трехмерной геометрии, это нечто более сложное. Чтобы это понять, нужно иметь заранее некоторые геометрические конструкции, не имеющие к реальному физическому пространству, казалось бы, никакого отношения, но иметь их в голове. Это позволит потом сказать, что, может быть, пространство устроено так же, как эти геометрические конструкции – по аналогии с тем, как люди поняли, что живут на поверхности шара. Чтобы закончить, я хочу напомнить вам один замечательный рассказ Уэллса, я забыл, как он называется, его переводили в 1920-е годы. Там действие происходит так: человек исчезает, был – и нет, потом он появляется через несколько дней. Это такой скромный школьный учитель. А появляется он так – сваливается на спину директору школы, когда тот, наклоненный, занимался цветами в своем огороде. А самое замечательное, что, когда он снова появился, он был зеркально перевернут, скажем, была родинка на левой щеке, стала на правой. Уэллс очень тонко написал, что это невозможно представить, не выйдя за пределы нашего пространства, в том смысле, как мы его понимаем. Математике и физике неизвестна геометрическая структура нашего реального пространства. Но возможно допустить, что такое путешествие можно совершить, не выходя ни в какие астралы, и вернуться зеркально отображенным. Представьте, что это когда либо произойдет, и что можно уже сейчас понять, как это может произойти. Нужно изучать эти трехмерные многообразия без края, не исключено, что можно совершить такое парадоксальное путешествие, это никому достоверно не известно. Физики, которых я спрашивал, конечна или бесконечна наша Вселенная, разделялись примерно поровну: – одни говорили «разумеется, конечна», другие говорили «разумеется, бесконечна», и только один ответил: «не имею точку зрения»." Ако Алвата проявява интерес, когато намеря време ще му го преведа.