Doris

Не е учудващо, че е кротко. Малките пилета си стоят кротко в гнездото, нямат сигурно инстинкт да ходят насам-натам. Погледай го и може би ще укрепне достатъчно за да излети, дори и да е бързолет. Дано да успееш!

Моите котки са страшно ненаучни. Каквото напиша за тях, бива изтрито.

Аз на моето птиче му бях направила гнездо от парцали. То си стоеше там и не ходеше из стаята. Веднъж на ден го взимах в ръка и го държах на отворен прозорец, а то все се прибираше навътре, след няколко седмици видя едни врабчета наблизо и отлетя с тях.

Доколкото имам опит с птичета - като дете отгледах едно врабче. Ако е паднало от гнездо, би трябвало гнездото да е над мястото където си го намерил. Ако няма гнездо, значи птичето се учи да лети. Според мен, първо трябва да пробваш възможността да минат родителите му около мястото, където си го намерил и то да отлети с тях, трябва да го оставиш където си го намерил, като наблюдаваш да не го изяде някоя котка. Ако не се получи, може да пробваш да го отгледаш, но трябва да разбереш какво е , с какво се храни...

И за това се различават толкова от англичаните, колкото шопите от софиянците.

А това означава, че няма да има обособени български народ и българска култура.

Изглежда като преход от долмените към гробниците - големи каменни плочи, но обработени, със сглобки и релефи. Има характерните за кавказки долмен форма и отвор. Колкото до стила на релефите - този стил съществува от Гьобекли тепе до днес. Днес се определя като "наив". Може би по-голямо значение имат изобразените мотиви, символи и сцени.

Аз намерих други данни в цитираните от мен източници в началото на темата. Трудно се правят сравнения, защото има разлика дали се броят думи или лексеми, словосъчетания... Във всеки случай не може от сравняването на книги да се правят сериозни изводи. Различните речници, например са с различен обхват , романите могат да са адаптирани издания , а и има значение отношението и осведомеността на четящия. Като стана дума за големите писатели - някъде четох, че Вазов е използвал 30 000 думи.

Тия приказки ме връщат в детството, когато имах учителка по руски, рускиня. Тя не беше много наясно с преподаването, а българския го беше научила по-зле, отколкото ние знаехме руски, но много се стараеше да ни натяква колко богат и велик език е руския и че трябвало да го изучим, за да можем да изразяваме това, което с "бедния и недоразвит" български не може.

Тоя филм за Тимур и неговата команда май за друго са го забранили. Съветското детско кино си беше абсолютно пуританско по отношение на секса от всякакъв вид. За сметка на това имаше доста комунистическа пропганда, особено в по-ранното. Ако за нас такива филми имат някаква носталгична стойност, то на запад са си само един силно идеологизран продукт.

Ами да, то е така с всички езици, не само с българския. Но не е добре да се използват чужди думи, когато има за съответното понятие български, защото така речта става трудно разбираема, а и грозна.

Това са заемки (за тях даде определение Историк), и то доста стари. Научните терминологии са невъзможни без заемки. Тези думи не са с български произход, но са станали български, в смисъл, че ако се пише текст на български език, ще е уместно да се използват. И изучавалите съответните науки на български език би трябвало да ги знаят. На заемките, след като са се наложили като свързани с дадено явление или обект, не може да се прави превод, защото няма да те разберат за какво говориш.

Мерси за информацията, интересно, че продават закваска и то никак не е евтина. Ако реша да си заквасвам супер кисело мляко, ще трябва да ми кажеш адреса. Правила съм и кисело мляко и сирене и масло, но това си иска доста време и най важното автентичен материал иначе наистина няма смисъл. Ако в кофичките има истинско кисело мляко, то би трябвало ако ги оставиш за няколко часа на топло, или ако престоят в хладилника повече време - над 2-3 дни, да им се издуят капачките. Лично аз отдавна не съм виждала нещо такова. ПП: Оказа се , че кашкавалът с маргарин придобива по-добър вкус и става за ядене след като се запече.

Много полезни са звездните карти, в които може точно да се посочи и времето и мястото, тъй като от тяхната комбинация зависи коя част от звездното небе ще е наблюдаема. Плограми за такива карти има в темата: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4166 Има и онлайн: http://www.astronet.ru/db/map/

Преди малко гледам в магазина кисело мляко "Био" на двойна цена спрямо другите кофички. Запитах се другото кисело мляко от какво е направено, щом като не е био? Купих кашкавал за пици, и се оказа, че е направен с маргарин, сега ще видим дали става за ядене като е запечен. Маргаринът не ми е особено вкусен, за това не го ям, но мисля, че и маслото, дето го продават не е съвсем масло. Кравето масло, когато го извадиш от хладилника е твърдо. Ех, какво масло правеха моите баби!

Доста провокативна е темата, получила наградата, също и поставянето на рисунка в рамка за картина. Голямо самочувствие е нужно за подобна изява.

Благодаря, но имах предвид само предшестващия пост на Невски. Искам да кажа, че личните нападки не са много удачен аргумент.

Аз не излагам възгледи, а факти. Интересно, че колкото по-добре ги знам, толкова по-голямо възмущение предизвиквам.

Градиент е понятие, което може да се дефинира, но по друг начин: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82 но да се превежда или заменя с друга дума е абсурдно, защото отдавна е прието в българската научна литература с точно определено значение. Кой решава дали дадена чуждица да намери място в българския език или да се преведе с българска дума или словосъчетание - тези, които превеждат, говорят и пишат в съответната област и имат аудитория, която да възприеме новите термини: водещи учени, писатели, журналисти. В ИТ сферата се намесват и големите производители на софтуер и то в последните години с тенденция към превеждане на термините възможно най-близко до родния език на потребителя. Даже са налага при някои продукти човек да се пренастройва от английски на български. Много смешно беше когато се появиха преведени на български програми: "Какво е инструменти - а сигурно означава tools".

Ако искаш да пишеш дипломна работа или научна статия, ще трябва да го правиш, иначе в разговори можеш да си въртиш английски думички, на които не знаеш българския еквивалент.

Много научни и технически термини в българския език са взети от други езици, но за някои са се наложили като термин български думи. Важното е да знаеш точния термин, за да говориш разбираемо пишеш и грамотно. Така "диастолна дисфункция" е общоприет термин, да се опитваш да го заместваш с български думи ще бъде недоразумение. Процесор, принтер,програмирам също са приети директно. Цикъл си е отдавна в българския. Обаче за multitasking, cloud, стринг има други български термини - многозадачен, облак, низ. Ако не ги знаеш, а непрекъснато ги заменяш с чужди термини, просто говориш неграмотно. Ето ви за разтоварване една весела немска песничка за инвазията на английския : http://www.youtube.com/watch?v=gKg_oxYGht4 Und gib das microsoft bald wieder kleinweich heißt !

Когато се изучава някоя наука на чужд език, се усвоява и специализираната терминология в дадената област на този език, но за сметка на незнание на съответната терминология на български. Дъщеря ми например учи усилено математика на немски. Когато ме пита за нещо, тя няма думи, за да формулира въпроса си на български. Това обаче не означава, че няма българска математическа терминология. Но който не я е учил и не я използва, не я знае.

Личните усещания за богатство или бедност на някой език или дори дефекти преминават през личния речников запас, който варира в големи граници - за човек с висше образование - 5000 - 8000 думи [1]. Също се отразява и личното отношение - дали е положително или негативно. За щастие има наука лексикография, която дава количествени оценки на лексиката на различните езици. Общият речник на съвременните езици в развитите страни се състои от около 200 000 думи . Германските езици, сред които е и английския с около половин милион лексеми имат повече думи заради словообразуването, характерно за тях [4]. Къде сме ние? Българският език [2] със своите 200 000 лексеми [3] се нарежда сред развитите и достатъчно богати езици. 1. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%81 2. http://www.balgarskiezik.info/2010/10/blog-post_275.html 3. http://liternet.bg/publish19/e_pernishka/syvremennata.htm 4. http://www.languages-study.com/how-many-words.html

Да, интересна тема, но доста по-смислена и с възможности за обсъждане, ако се гледа обаче повече от гледна точка на праисторията, отколкото като спор Atheism vs. Religion

Причината е, че Османската империя е решила да излямизира района. Където са поискали да наложат исляма, са го наравили. Вероятно са си направили този труд поради стратегически причини - труден за контрол терен като Родопите.