Doris

Един отлично запазен късноантичен римски некропол е ватиканският, който се намира под базиликата "Св. Петър" : http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12595 Запазил се е от това, че е бил заринат, за да се направи площадка за изграждането храма по времето на император Константин. Този некропол е бил като един квартал с улици и постройки - отделните гробници.

Честито Рождество Христово! Хубаво е, че можем да си честитим Коледа отново

Има цели три: но въображението ви пречи да ги видите. Защото въображението кара човека да си представя вместо да наблюдава. Въобще, въображението е вредно. Същото е и с потоците енергия, за които си мислите, че са само въображаеми. Всъщност работата на мозъка е свързана 1/5 от разхода на енергия на цялото тяло: http://hypertextbook.com/facts/2001/JacquelineLing.shtml

Има доказателства. Не става въпрос тука да се правим на велики учени или псевдоучени, а да се коментират известни и не много известни явления, свързани с мисленето и въобще с дейността на мозъка. Но сега имам много важни кулинарни задачи, така че ще го оставя за после.

Гравити, първо ни пращаш да ти ти я търсим формулата някъде из интернет, може би. После я изтърсваш в латексов вид, латексовите формули не са предназначени за хора, а за компютри. Защо трябва да е просто, като може да е сложно и неразбираемо.

Не Гравити, не бой се, не се съревновавам с теб, само любопитствам. Наскоро се занимавах с показателни уравнения и си спомних, че при решаването им коренуването се представя като степенуване на степен 1/2 за корен квадратен, 1/3 за кубичен корен и т.н. , лошо ли е, че споделям впечатленията си?

О, да,да не отсичам категорично нищо. Също мисля, че има много още , което не знаем и тепърва ще се разкрива. Но и трябва да бъдем критични към предлаганата информация. Например, в цитирания на линка случай според мен няма brain-to-brain, директен контакт на двата мозъка. Щеше да е така, ако не участваше зрението на единия. Има връзка, Сириус. Нали тя ни показва как функционира мозъка, а телепатията, ако има такава е също функция на мозъка. Най-простият начин да заявиш, че знаеш нещо без да кажеш нищо.

Защото така се вижда, че написаното от теб: не е съвсем вярно. Първо, формулите не затрудняват форума, а само някои персони и второ, във формулата не участва какъв да е корен, а корен квадратен, което значи, че във всеки знак за корен присъства по една двойка, тоест записът на числото 17 с тази формула ще бъде реално чрез 20 двойки , а не чрез 3.

Хайде, понеже съм добричка, ще ти я направя формулата в нормален вид:

Нищо не се разбира, използвай някой редактор. Нали беше препоръчал някакъв работещ?

Не знам защо като наближи Коледа започвате да се държите хем глупаво, хем неприлично. Все пак, искам да поздравя Дендро за добрия анализ и Алвасарейру за смелостта да измисля нови теории. Монте Кристо, ако не махнеш тая картинка, ще те наклепам на администрацията!

Защо така те затрудняват формулите, Гравити? Като кажеш А, би трябвало да си готов да кажеш и Б, иначе язък за добрия ти резултат на теста за интелигентност.

Феодализмът не е марксистка измислица. Причина за Руско-турската война е българското националноосвободително революционно движение. Май не ти е ясно кое е причина и кое следствие . А Вазов казва почти същото като теб, само че с по-хубави думи.

Герои са, да, защото в крайна сметка делото им побеждава, а победителите никой не ги съди. Иван Вазов го е казал най-добре, ама кой да го чете: И са революционери, защото Априлското въстание в комплект с Руско-турската война за нас изиграват роля на буржоазно-демократична революция - премахват феодалните отношения.

Документи има, Еньо беше цитирал някои.

Да, класиката ни дава непосредствена информация за "ония ди черни, що робство се викат" (Вазов). Тук не може да се мине и без Захари Стоянов.

Ето нещо, което си спомням от раз: "Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте, доста робство и тиранство, всички на оръжие!" Добри Чинтулов, "Вятър ечи, Балкан стене" 1862 г.

Не, онази тема беше просто игра на думи без влагане на факти или някакво друго логическо съдържание. Няма полза от фантасмагории или философстване без да се търси информация. Но и като има някакви реално доказани факти не може да се прави веднага екстраполация. Електроенцефалографията съществува от много време и както се вижда от примера се развива и усъвършенства в приложни направления, а не само в диагностични, но да се свърже с телепатията е все едно от това, че можеш да подскочиш десетина сантиметра нагоре да си направиш извода, че можеш да литнеш без самолет.

И у нас се сетиха, направи се връзка с мистериозните траки: http://frognews.bg/news_49920/Spasete_se_na_Belintash_na_21_12_2012/ Ти като се рееш из Кавказ, там някоя свежа идея за края на света не си ли мернала?

Трябва да има някаква надежда, нали знаеш историята за кутията на Пандора? Дори и надеждата, че и гърците ще я докарат като нас пак е нещо, макар че лично мен не ме устройва напълно. Може би европейската фонансова система ще се преструктурира за да оцелее?

Орките не са ли митични същества ? Или има такова животно?

Може за тези енергии да се говори и в преносен смисъл като психологическо взаимодействие между личности, но има и биотокове, които могат да се регистрират, което си е пренос на енергия в крайна сметка. Един красноречив пример е директното управление на компютри: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12342

Тука наистина си формулирал твърде мъгливо въпроса си. В другата тема беше по- ясно. Връзка между електрическа енергия и психика има, защото нервните импулси, които са физиологичната основа на съзнанието са едни електрохимични процеси. http://www.kaminata.net/mehanizam-na-provezhdane-na-nervniya-impuls-urok-t3622.html Балансът се осъществява чрез равновесие на процесите на възбуждане и задържане. За сега толкова, защото имам друга работа.

Някои са се нагласили доста добре: В Италия избраха „Мис край на света". Това е 25-годишната Мариякиара Виджороти, която учи физика и мечтае да стане астронавт..... http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1683384

Благодаря за откъсите. Ето още един: ***************************************** Неделя Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник. Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше. - Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога. Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота. Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом. Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по "Чърч Роу" – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе. Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на "Ярвил енд Дистрикт Газет". Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си. Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта "Бърди" и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата. Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне. В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение. Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 "Спешна помощ". На линейката й бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята й пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му. ************************************************* http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/12/15/1969484_otkus_ot_vakanten_post_-_purviia_roman_za_vuzrastni_ot/