Doris

Някои са се нагласили доста добре: В Италия избраха „Мис край на света". Това е 25-годишната Мариякиара Виджороти, която учи физика и мечтае да стане астронавт..... http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1683384

Благодаря за откъсите. Ето още един: ***************************************** Неделя Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник. Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше. - Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога. Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота. Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом. Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по "Чърч Роу" – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе. Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на "Ярвил енд Дистрикт Газет". Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си. Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта "Бърди" и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата. Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне. В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение. Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 "Спешна помощ". На линейката й бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята й пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му. ************************************************* http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/12/15/1969484_otkus_ot_vakanten_post_-_purviia_roman_za_vuzrastni_ot/

Фружине, имаш още малко време да поправиш кардиналната си кулинарна грешка. За пуешки гърди е най-добре бяло вино. Може да вземеш и лимонада , да си го разреждаш както са правели древните гърци..

Нека учените хора да си кажат думата, пък като дойде в паранауките и аз може да дам някой отговор за контрола над потоците от елекрическа енергия и връзката му със съзнанието.

Възможно е, ако си молец Важното е да ти дойде някаква идея за повторяемост.

Ми явно не знам. Повторих първите 3 цифри. Ти кажи защо?

2 ?

Правя разлика, но има и общи неща. Това е, че и в двата случаи някои забогатяват за сметка на други. Та какво ще стане със западните финансови системи? Какви са надеждите за тяхното стабилизиране? Може пък Китай да удари едно рамо, даже си спомням, че беше предлагал помощ преди време на ЕС.

Физиологично и психично увредените не са заплаха за обществото сами по себе си заради уврежданията си. И за увредени и за неувредени проблемите тръгват от обществото, рефлектират от личността и се връщат пак в обществото. Лошото е, че обществото не е с нагласата да търси проблемите в себе си, а само в престъпника и първото за което се хваща са неговите недъзи. След като се води разследване и то при голям обществен интерес би трябвало да се стигне до някаква истина.

Преди години в училището на дъщеря ми идвал един учЕн да им говори за вредата от тютюнопушенето. Той взел да им описва опитите, които правел с мишки. Децата се възмутили не толкова от тютюнопушенето, колкото от опитите с животни и го нахокали, направо лекцията завършила доста неприятно за учения човек.

Нашият народ има една хубава приказка: "Всеки си е башка луд". Като стане беля и започва ровенето. Само че с въпросния синдром трудно се обяснява случилото се, защото според описанията хората с аспергер по-скоро са стриктни по отношение на обществения ред, отколкото да го нарушават и нападението е било обмислено, а не е в някакъв психо-пристъп на гняв.

Да, може би тъкмо в това "пречупване" е произхода на агресията в случая. Преди време, като чух от една начална учителка, че детето ми трябва да бъде пречупено, а и видях, че и действията и са в тая насока, направо я зарязах и потърсих друго училище. Защо този младеж е отишъл да стреля в училището по деца? Не мисля, че е защото училището е мека цел, по-скоро е самият той е останал с инфантилна пречупена психика, не е успял да порасне духовно и да се отърси от училищните си проблеми заради ефективното пречупване, което училището е успяло да направи с него. Порасналият човек, дори и да има агресия, я насочва към себеподобни - възрастни, с които са му нерешените проблеми, а не към деца.

Мисля, че Фружин иска да каже, че в представянето на историческата личност Хитлер има някакъв политически схематизъм и заблуди. Но не става ясно къде точно е грешката. Според мен едно многодобро и безпристрастно представяне на Хитлер е даденото от Staf в темата за личността на Хитлер: http://thirdreich.boinaslava.net/imena/HitlerI.htm

Добре де, но на кого задлъжняват? Има и друго - кредитите, които се взимат на различни нива се оказват без покритие. Значи не само социалната система е виновна, а в цялата консуматорска система има нещо гнило. Схемата с кредитите и инфлацията веднъж се разигра в България през 90-те години. Накрая се оказа, че длъжници няма.

Ти ги смесваш. Да не мислиш, че Ванга си е представяла Айнщайн, когато е говорела за най-старото учение?

Не може да се сложи равенство, но ти все пак търсиш учение, което да е най-старо и да е всеобхвтно . Е, на такива критерии само религията може да отговори. Никоя наука не дава отговор на всичко. За школата на Исус - да, той има школа и то много успешна. Защото Исус не е фокусник или лечител , той е проповедник. На своите ученици Исус казва: "Елате след Мен, и Аз ще ви направя ловци на хора". След няколко столетия християнството става световна религия.

Аз се интересувам много от праистория и още повече от свидетелствата за астрономическте познания от това време. Известни са рисунките от пещерата Ласка като пример за праисторическо изкуство с учудващо качество, но по-малко известна е интерпретацията им като лунен календар. http://news.bbc.co.u...ture/975360.stm Както казва Майкъл Рапенглук: "Те са били наясно с всички ритми на природата. " Аз също мисля, че обикновения човек от преди хилядолетия е имал повече усет и даже знания за природата около себе си, включително и космоса, отколкото съвременния човек от урбанизираното общество. Най-малкото, защото съвременният човек (обикновеният, а не учени и любители - астрономи) няма пряк контакт с обекта на знанието, а повече индиректен, например, не вдига глава към небето, а гледа космоса от снимки, книги, филми, интернет. Исус е един. Но има хора, които са постигнали, това, което учи християнството, това са светците. За мен религията е и учение и то най-важното . И исторически , както писах през по-голямата част от историята на човечеството религия и наука са били неотделими.

Хилдолетия наред религиите са включвали и общи знания и представи за историята , за космоса, за обществото, за човека. Ако е можело да се научи нещо извън битовата сфера, то е ставало именно чрез религиите. Така че, те са си били и учение. Едва в древна Гърция е започнал процесът на отделяне на науките от ралигията и този процес завършва през ренесанса. Най-старото учение би трябвало да е култът кам Богината майка.

да не искаш да кажеш, че причината за агресията в училще са червените потници на научните работници и несбъднатите им мераци?

Това, което не ми хареса в статията, е именно, повърхностното разглеждане на проблема. Такава статия няма да убеди логично мислещите хора, че хомеопатията е неефективна. Както писахме вече, това, че разтворите са с такава концентрация, че на практика в едно една доза от продукта няма и една молекула от активното вещество не е нещо ново, за да ни го доказват, това даже е търсен ефект. А изпиването на 280 хапчета наведнъж без последствия не доказва, че те не лекуват, най-малко защото този, който ги е изгълтал не страда от болестите, за които са хапчетата и хапчетата не са взимани по схема. Все едно да изгълтам наведнъж 1 блистер антибиотик за бронхит без да имам такъв и да твърдя, че този антибиотик не лекува бронхит, защото не чувствам някакъв ефект.

Преди 1 месец мои колеги бяха в командировка в Албания и Македония. Изглежда, че тези страни се развиват по-добре, отколкото сме свикнали да мислим и дори Албания е дръпнала доста в развитието си в последните 20 години. Като разглеждах снимките, ми направи впечатление един манастир с име "Св. Наум Български", което, както и разказите за контакти с местните хора, ме кара да мисля, че антибългарските настроения в Македония не са масово явление.

Виртуалното пространство на форума е като един миниатюрен модел на обществото. Един се издига, друг пропада. Все пак, добре, че виртуалната личност не изчерпва реалната, та с изтриването не се свършва битието и.

Според мен, това е типично избиване на чивиите заради напрежението от "прекрасния" живот. Както човек има предел на физическите възможности, така има предел и на психическите. Не е свързано с това, че жената е учителка, на всеки може да се случи и едно от най-леките изразяване на това състояние е напиването. Например на запад хептен изтрещяват, взимат оръжие и стрелят наред... Преди 5-6 години в училището на моите деца имаше подобен скандал с една учителка по английски, уволниха я, но след това тя осъди училището и пак я назначиха.

И аз не се доверявам направо на специалистите. За съжаление обясненията на ЧЗН (човеците, защитаващи науката) не винаги са разбираеми и още по-лошо, не винаги са верни. От първия пост се вижда, че базовите положения от, които тръгват идеите на Кеше са елементарно погрешни. Теорията на геодинамото не е това, което се твърди тук, Най-общо казано, магнитното поле на Земята се създава от разликата в скоростта на въртене на горните и долни слоеве на външното течно ядро на Земята (играят роля на стартер и ротор ). Тази разлика пък се обяснява с конвекционните течения , които предизвикват триене и забавяне на външните слоеве. Дали има твърдо ядро не е от значение. Освен това, всички знаем за опита на Кавендиш , от който се вижда, че гравитационните сили се пораждат от масата на телата. http://ru.wikipedia....°РІРµРЅРґРёС€Р°

Не, тезата ми е, че няма нужда от агитация към единия или другия пол за по-активно присъствие в науката. Който си има хъс, той ще иска да занимава с наука и нито квоти ще го спрат, нито изпити. Има обаче друг проблем който е възможно да го спре, той е материалния. Пари трябват и за да се изучиш на добро място и за да се реализираш в науката.