Станислав Янков

Струва ми се, че не може да се наблюдава реално съществуване на идеално-неподвижни една спрямо друга галактики. Винаги има някакво собствено, механично движение на галактиките една спрямо друга, в допълнение към отместването им във връзка с разширението на Вселената. Даже и при атомите не могат да се наблюдават идеално-неподвижни един спрямо друг атоми и това важи и за галактиките, и за всякаквите други физически обекти между, над и под атомите и галактиките. Както се казва - всичко е движение, а неподвижността е илюзия!

Винаги е така, но в момента няма по-добро, а очевидно и ти не си този, който ще предложи нещо по-добро! Колко точно си го написал! Резултатът винаги е Доплеров ефект! А ти как ще гарантираш, че при Доплеровия ефект извън разширението на Вселената не става дума за един и същ по-фундаментален принцип, който да формира и обичайното доплерово изменение на светлината, и изменението във връзка с разширението на Вселената? Ако в основата и на двете стои един и същи по-фундаментален принцип - значи двете са сродни под-видове на едно и също нещо, нали? Я кажи, четецо, дето уж толкова много си ми се разчел (), прочете ли поне някоя от книгите на Роджър Пенроуз (там е дадено почти ВСИЧКО!) и какво разбра? Или цялото ти четене са кратки, модифицирани за масовите лаици публикации! Той бил чел, представи си! Я, колко чудесно било да си пиша за тебе, без да ме заливаш с допълнителни глупости! Продължавай все така да ме игнорираш - устройва ме напълно!

Още по-малко са такива твоите източници и ако попиташ източниците ти - всичките четири ще ти кажат, че базират заключенията си на уравненията на Айнщайн, които Скенер ти даде и ти разясни по-горе. Айнщайн е НАВСЯКЪДЕ! Буквално не съществува никаква възможност (различна от смъртта) да се скриеш от него!

Ето ти много по-ясна илюстрация, само трябваше да знаеш какво търсиш! Вътрешният куб е състоянието на точките в началото, а външното (наподобяващо хиперболично) състояние е разположението на същите точки след известно време и първоначално изрядното кубично състояние се деформира все повече с изминаването на все повече време. Става така, защото разстоянието от центъра на куба до ъглите му е по-голямо от разстоянието от центъра до стените и затова при ъглите скоростта на разширение е по-голяма.

Пак глупости! При триизмерно представяне избрания пространствен отрязък се деформира все повече с времето. Ако си избрал куб и наблюдателя да е в центъра на куба - разстоянието от центъра на куба до ъглите му е по-голямо от разстоянието от центъра на куба до центъра на квадратите в перифериите му и затова с времето ъглите на куба се отдалечават от центъра все повече (с все по-голяма скорост) отколкото се отдалечават вътрешностите на стените му. Затова по-често се избира кълбо (това е по-различно от балона, триизмерно е, за разлика от балона), но пък тук с времето периферията на кълбото се отдалечава от наблюдателя все по-бързо. Така става, когато а-ха уж да започнеш нещо да четеш (в случая - за топологията на Вселената), ама после пак се откажеш и си се върнеш към писането на пълни безсмислици. Такива, дето и ти самия не разбираш, нито пък помниш и така през коментар-два си противоречиш на самия себе си.

Не е друго, съвсем същото е - както вътрешността на балона няма значение и не съществува реално според модела, така и вътрешността на тора няма значение и не съществува реално. Реални са само повърхностите на балона и тора и те са тези, които се разширяват (раздуват). Цялата разлика е, че повърхността на балона няма дупка, за разлика от тора (дупките в топологията имат физическо значение).

То и тука работите не са точно произволни (изглежда му спестяваш този момент, за да не го претовариш човека съвсем и да вземе съвсем да изпуши и да се подпали ). Всичко е свързано с топологиите (това с балоните и торовете е точно от тази област). Той уж беше започнал нещо там да се интересува от топологиите при по-стария спор отпреди месеци за отворената, затворената или плоска Вселена според НАСА, но явно този интерес е вече отдавна угаснал и всичко е напълно забравено…

Вътрешността няма значение, тя не съществува. Гледа се само повърхността (едно от измеренията е игнорирано).

Ако имаше вътрешност на балона и ти си в нейния център, първо ти трябват повече от един балон, за да запълниш новото пространство, което в оригиналния пример не съществува (там е важна само кривината, геометрията на повърхността на балона), ти трябват множество балони, което означава - поредица (във времето) от множество Големи взривове. Приемаме хипотетична ситуация с четири Големи взрива през еднакъв интервал от време t. В момент t0 протича Голям взрив 1, в момент t1=t протича ГВ2, в момент t2=t+t протича ГВ3 и в момент t3=t+t+t протича ГВ4. Понеже ти си в центъра на вътрешността на всичките четири балона - ти проследяваш техните радиуси, не техните повърхности и в t4=t+t+t+t всичките четири балона ще са се преместили спрямо теб с едно и също отстояние, независимо кой балон на каква далечина е от тебе. Всичките четири балона се отдалечават от тебе с една и съща скорост, защото гледаш радиуса, а не повърхността им и това не отговаря на наблюденията.

При триизмерен модел ще се започва с квадрат, но с напредването на времето този квадрат ще се деформира все повече, за да може да се представи отдалечаването на по-далечните точки/галактики от наблюдателя в центъра с по-голяма скорост (по-голямо разстояние за единица време). Щом и това Ви е удобно - чудесно! Важното е, че разбирате за какво става дума.

Какво да ме пита, след като е прочел предните ми обяснения към жената (и тя вече разбра за какво става дума), а ти уж си ме игнорирал (и без това пак не четеше написаното, сега просто заявяваш това официално)?!

Наш Станиславчо ти казва, че за да представиш вярно нещата чрез триизмерен отрязък от пространството (квадрат) - това не може да стане чрез кръгла, балонна форма (трябва изкуствено да направиш все по-далечните галактики да се отдалечават с все по-голяма скорост от тебе в центъра). Защо колкото по-малко разбираш, толкова по-уверено се изказваш?! Смешно е! Вижда се, че жената не е глупава и бързо разбира за какво става дума (много по-бързо от теб, примерно)!

Съществува, разбира се! Реално ние имаме дължина, широчина и височина, но с всички тях не може да се представи точно отдалечаването на все по-далечните точки с все по-голяма скорост (както Скенер написа - трябва твърде много да се ангажира въображението) и затова едното от измеренията (височината/дебелината на балона) се игнорира, за да е точна илюстрацията. Забележете как в първата картинка, която дадох, най-близката точка се отдалечава от точката-наблюдател с 5 см (от 5 см на 10 см), а по-далечната точка се отдалечава с 10 см (от 10 см на 20 см). Това със самун с вътрешност не може да бъде представено толкова точно (а и при самуна на Младенов всички стафиди са дадени по повърхността му).

Не е ли за предпочитане първо да попрочетеш, преди пак да лъжеш хората с измислиците ти? Я цитирай, че става дума и за вътрешността на самуна, а не само за повърхността му (той е така "отрязан", че да наподобява балон, но квадратен).

Идеално-тънка! Има я, но няма дебелина - височината (дебелината) е игнорирана и не се разглежда. Ако беше включена и тя, нещата щяха да изглеждат нещо като долното (третото), но това би било още по-объркващо, защото така отрязъка от Вселената изглежда доста неправилно, а в действителност е квадратен, а и така нещата във вътрешността на квадрата не са дадени точно (същите неща, като различните компромиси с точността, които се правят при различните проекции на географските карти).

Трънки! Пак се обаждаш, без да четеш! Виж рисунката на хляба със стафидите. Къде са стафидите? По повърхността на хляба, нали? Повърхността на хляба е балона. Къде-що има грешка за допускане - навсякъде се улавяш! И не това е големия проблем, всеки греши, включително и аз (сега като погледна писанията си отпреди години - направо срам ме хваща!), а че ако можеше - щеше да ни извадиш очите на всички, които показваме грешките ти!

Да. Вътрешността при този пример не съществува, тя би била четвърто пространствено измерение, при това голямо като останалите три, а такова нещо не регистрираме в реалността. В примера височината е игнорирана за удобство, няма я и това значи, че вътрешността на балона не е височината. В случая съществува реално само повърхността на балона и точките-галактики по нея. Само така примерът съвпада с наблюденията. При вътрешност и ние, наблюдателите, да сме в центъра на вътрешността, резултатът не съвпада с реалните наблюдения.

Точно това е грешката, заради която не е лесно да се разбере този пример! Когато гледаш и обема на балона - ти го гледаш от по-високо измерение и така сметките не излизат. Повърхността на балона е двуизмерна (дължина и широчина и можеш да включваш и височината, за да приравниш ситуацията с триизмерната пространственост, с която обичайно боравим, но на изображението третото измерение, височината, е игнорирано, за да е по-лесен за разбиране примера). Ако включиш и обема на балона, с неговия център - това е трето измерение, в допълнение към широчината и височината на повърхността на балона, а ако добавим и игнорираната височина, тогава измерението с обема на балона става четвърто измерение. Ако ти се намираш в центъра на обема на балона, тогава няма да можеш да наблюдаваш отдалечаване с все по-голяма скорост от теб на все по-далечните галактики. Тогава галактиките по повърхността на балона (други не може да има) ще се отдалечават от тебе с една и съща скорост - скоростта на увеличаването на радиуса на балона, която е константна (ако не включваме в разглеждането тъмната енергия). За да отчетеш това, което се наблюдава в действителност - все по-голяма скорост на отдалечаване от теб на все по-далечните галактики, - ти не трябва да си в центъра на обема на балона, а да си точка върху повърхността на балона. Така, когато добавиш игнорираната височина, измеренията стават три, вместо четирите, когато разглеждаш всичко от позицията на обема на балона. Чак тогава все по-далечните от теб точки се отдалечават от теб с все по-голяма скорост с раздуването на балона и всяка точка по повърхността на балона може да се счита за "център на Вселената", защото при "връщане на лентата назад" (обратно свиване на балона) - всичко започва от една и съща точка. Ако гледаш нещата от позиция на обема на балона - тогава точката в центъра на балона е много специална точка на началото на Големия взрив и така не само не се получава раздалечаването с все по-голяма скорост на все по-далечните от теб галактики, както вече беше обяснено, но и никоя точка върху повърхността на балона не е равнопоставена и равноправна на останалите точки като начало на Големия взрив, защото има много специалната точка-център във вътрешността на балона, в неговия обем. В това е голямата сложност на точното разбиране на този пример, както и причината твърде много хора да не успеят да го разберат правилно и да им се струва, че всичко това са неверни измислици на "научниците" - неспособност на мнозинството да разберат точно детайлите на този сложен пример (този пример въобще не е толкова прост и интуитивен, колкото изглежда на пръв поглед).

Ключовото е да разбираш, че ти не си “извън” балона, който се разширява (при този пример той е двуизмерен и така разширението му би било наблюдавано от допълнително трето измерение или четвърто, когато добавим и височината, освен дължината и широчината на балона), а си част от неговата повърхност. От тук идват големите обърквания (в началото и аз много се бърках с това и не успявах ясно да си представя, какво точно примера с балона описва на разширението на Вселената). Същото е и с квантовия свят - голяма грешка е да се мисли триизмерно пространствено. Така точковия (безразмерен, нулаизмерен) характер на елементарните частици наистина изглежда нелогично. При хиперизмерна пространственост обаче и Zitterbewegung, и неопределеностите, и фракталността си идват на мястото, а елементарните частици могат да бъдат точкови и безразмерни в триизмерното пространство, обаче да стават и други нещо във връзка с тях в четиримерното пространство. Просто трябва да се излезе от скованото триизмерно мислене, но за съжаление това въобще, ама никак не е толкова просто! Ежедневната рутина, вградена от най-ранно детство, създава много препятствия.

Същият господин лъже какво пише в текстовете зад линковете, които цитира. В удебеленото и подчертано, в червен цвят, място от представения тук цитат той е написал: "тъй като космическото пространство на практика e идеален вакуум." А още в първите две изречения в текста, който той уж е цитирал (всъщност - фалшифицирал) пише следното: "Космосът (или просто космосът) е пространството, което съществува отвъд земната атмосфера и между небесните тела. [1] Той съдържа свръхниски нива на плътност на частиците, съставляващи почти перфектен вакуум[2] от предимно водородна и хелиева плазма, пропита от електромагнитно излъчване, космически лъчи, неутрино, магнитни полета и прах." Неговият "на практика идеален вакуум" няма нищо, съвсем нищо общо с "почти перфектен вакуум", както пише в мястото, към което той е поставил линк! Утре някой ще каже "това желязо е така боядисано, все едно е почти перфектно злато", а господинът ще почне да държи сметка, че е отишъл да продаде на златар това "на практика идеално злато", но вместо това са го набили и изхвърлили!

Ето къде господинът, който ме бил игнорирал, пише черно на бяло, че пространството било "Нищо" (удебелената и подчертана дума в коментара му) и сега се чуди, как 1-но "Нищо" може да стане 2-ве "Нищо", все едно 1-на каруца със злато е станала 2-ве каруци със злато... Е, как да не ме игнорира, след като иначе щеше да му се наложи да отговори и за тази поредна негова нелогичност?!

По нагоре Младенов разправяше, че пространството било "НИЩО". Сега се чуди, как се било пръкнало пръкнало повече "НИЩО", все едно има значение, дали "НИЩО"-то е 1-но "НИЩО", 2-ве "НИЩО" или пък 3-ри "НИЩО"! Явно е достатъчно да кажеш, че ти не си "научник", за да можеш да си шляпаш всякакви несвързани глупости, както ти скимне и без да има право никой да ти потърси сметка за лисата в твърденията ти на най-елементарна логика!

Не бъркай ОТО със себе си! Теб не те интересува реалността и коректното ѝ научно тълкуване, ОТО се базира на реалността. "Разширение на пространството" значи увеличаване на отстоянието между физически обекти, без те да разходват енергия за целта (за движение, за ускорение, за каквото и да било, за да се движат с разширението на Вселената). Въобще - обратния процес на гравитационното привличане. (Добре, че си ме игнорирал - няма да можеш да виждаш какво пиша за теб! )

Звучат ли ти "разширение" и "разтягане" като една и съща дума, че да са едно и също нещо?! Тука въобще не засягаме разликите във физическия смисъл (в различни области на физиката тези две думи могат да употребяват с най-различни смисли)...

Що не попиташ Скенер и Гравити, дали са глупости? Нали не се съмняваш, че ако бяха глупости - вече щяха да са ме подпукали, че и ти с радост щеше да се включиш…