Станислав Янков

Това е твърде глупаво, за да си губи човек времето да му отговаря (за двегодишно дете става, ама ти се водиш пълнолетен, да се надяваме!), но ще направя последен компромис и след това те оставям да си плаваш сам по вълните на устойчивото невежество. Доказало го е математическото доказателство. Когато имаш срещу себе си двама човека и знаеш, че всеки е с по две ръце, математическото доказателство 2+2=4 доказва, че пред себе си имаш четири човешки ръце и ако ти не си способен да осъзнаеш това, даже и след хиляди повторения и разяснения - никой няма как да ти помогне, положението е неспасяемо! Трисферата си е триизмерна и се разширява точно така, както се регистрира, че се разширява Вселената в реалността, когато си вътре в нея (трисферата е триизмерен обем, в който преспокойно можеш да се намираш точно така, както е в реалността). Щом ти е толкова сложно по-простото представяне със сферата, оправяй се с по-сложното, но изцяло съвпадащо с реалността - с трисферата!

Трисферата е правилния модел, затова работи с разширяваща се трисфера, в която се намираш и ти. Това е съвсем точния аналог на наблюдаваното.

Джереми, ти учил ли си между 4-ти и 9-ти клас, какво в математиката означава ДОКАЗАТЕЛСТВО?! Ясно е написано - ДОКАЗАТЕЛСТВО! Изглежда още нищо не си чел, нямаш време от много писане и затова хабер си нямаш, колко сложни и многобройни са формулите-следствия от ОТО, които ДОКАЗВАТ всеки наблюдаван в реалността аспект, за който се казва, че ОТО обяснява точно (онези, които все още не са обяснени, също са споменати)! Много ясно, че това кратко материалче на друга тема (суперструнната теория и нейните алтернативи) не може да ти извади неща, които се описват в томове математически подробности. Трябва да си потърсиш сам и да положиш труд (мисловен) да разбереш написаното. Иначе и аз мога като теб - ти не си реален коментатор, а някакъв изкуствен интелект, защото не те виждам и не можеш да докажеш, че съществуваш реално. Това са твоите "възражения"! Мързел да прочетеш повече и да разбереш написаното, затова акцентираш на троленето (коментари без никакво съдържание, като цитирания накрая, от изявите ти към Скенер). А може би въобще не си в състояние да осъзнаваш написаното (като изкуствените интелекти от по-ниско ниво), но не искаш да си признаеш този недъг и се мъчиш да го прикриеш от себе си чрез изявите ти тук по този начин.

ИМАТ ЛИ СУПЕРСТРУНИТЕ АЛТЕРНАТИВА (uni-sofia.bg) Естествено, класическата и квантовата механика са деформацията на завършената квантова гравитационна теория, а не квантовата механика, специалната и общата теория на относителността да са деформации на класическата механика - класическата механика е доказано неточна и не може тя да е основата, макар исторически точно тя да е началото. Zitterbewegung, пръстеновиден ток, суперструни, примкови променливи (при влакната на Хопф и туисторите на Пенроуз не е точно така) - всичките търсят някакви високочестотни микроскопични трептения или обилие от микроскопични елементи В РАМКИТЕ на обичайното 3D-пространство. И постоянно нещо не им се получава! Защо? Защото в 3D-пространството елементарните частици са безразмерни, точкови местоположения! Микроскопични zitterbewegung-трептения, пръстенови токове, суперструнни примки, примкови променливи (доста показателен и неслучаен е упорития уклон към затворената окръжност - точката в 3D е окръжност в 4D, което са и влакната на Хопф) - нещо от всички тези предположения го има наистина, но то не е в 3D-, а в 4D-пространството. В 3D-пространството е само безразмерното, точково местоположение. На изображението отгоре ясно се вижда разликата при движението в тримерното пространство хyw и в тримерното пространство xyz (няма възможност за едновременно представяне на движението във всички четири пространствени измерения wxyz). Поради наличието на пределната скорост на светлината във вакуум, ясно е, че скоростта v=>0c-1c е ъглова скорост и кривината на геометрията, сферичността, ротацията, която води до това ограничение, както и до ротационния елемент в квантовата механика, представян от редуцирана планкова константа (константата на Дирак h/2п), също се намира в четвъртото пространствено измерение w (горната лява част на изображението, където това е представено като w+x), точно където се намира и кривината на макроскопичната трисфера, в която се намираме според ОТО (или още по-точно - заради начина на функциониране на нашите сетива и мозък, които са неспособни, не разполагат с нужната разделителна способност за директно регистриране на четвъртото измерение и затова трябва да се досещаме за неговото наличие от физическите наблюдения). W-асиметрията, която е причината за всички тези особености, също така е причината и за установените до момента симетрии и асиметрии във физиката, както и за неевклидовите геометри на макрониво (при ОТО и при неговия частен случай СТО).

Потвърждение има, просто ти не искаш да седнеш и да го разучиш (с разбиране). Явно не е по твоите сили! ИМАТ ЛИ СУПЕРСТРУНИТЕ АЛТЕРНАТИВА (uni-sofia.bg) Цитат: "Роджър Пенроуз [9, 10] (известен с полученото от него, заедно с Хокинг, доказателство, че решението на уравненията на общата теория на относителността, отнасящо се за Вселената като цяло, непременно има особеност по времето – точка на “големия взрив”)"

А по какъв начин е просъществувало това вече съществуващо пространство, според твоите импровизации? (Силно се надявам да не е чрез Божия намеса!) Не може ли евентуално евклидово пространство днес, в миналото все още да не е било такова и да е станало евклидово след време (както един зрял, възрастен човешки индивид първо е ембрион, после бебе, юноша и чак след това става актуалния зрял, възрастен индивид)? Въобще, за да можеш да говориш за пространство (за празно такова и дума не може да става - в пространството винаги има НЕЩО, даже и да е само полета, а не е само това, празното пространство е идеализация, предназначена само за решаването на някои физически задачи, свързана с открояването на взаимодействията в разглежданите моменти) - трябва ти нещо, което да наруши тоталната симетрия, тоталната неопределеност, тоталното НИЩО. Асиметрия от сорта на масивната материя (концентрация на материалната енергия в силно ограничен пространствен участък, до естеството на масивните елементарни частици).

Не си губете времето с хора, които нито разбират това, за което пишат, нито искат да го разберат - нищо смислено няма да разберете от тях. Големият взрив е просто средство за разкриване (разбиране) на принципите, по които функционира Вселената. Ако е правилно допускането на Пенроуз за непрекъсната поредица от последователни Големи взривове - Вселената дори би могла да е вечна, след всеки взрив и разширение може да следва нов взрив и разширение, докато старите разширения си продължават вечно, Вселена без начало и край и всичко около Големите взривове е просто техника за разкриване на принципите, по които функционира Вселената.

С това не съм наясно, за да дам точен отговор, но квантовата механика знае точните стойности на спектралните линии на отделните химични елементи (на съвсем специфичните характеристики на светлината, която всеки химичен елемент излъчва), тук няма никакви пречки пред лабораторните експерименти и тези специфични линии се разпознават много лесно, независимо в каква посока (червено или синьо) и колко изместени са доплерово. Регистрират се данни от изключително далечни галактики, но има предел, след който светлината от галактиките никога няма да достигне до нас, заради разширението и това е равнозначно на зануляване на светлината енергия от тези галактики. А такива галактики са страшно много:

Галактиките могат да имат всякакви собствени движения спрямо нас като наблюдатели, но чрез Доплеров ефект (гравитационната и разширяващата се разновидност са само негови допълнения) могат да се установят само движения, свързани с приближаване и отдалечаване от нас. При достатъчна пространствена отдалеченост от нас на наблюдаваните галактики, тяхното отдалечаване от нас, с все по-голяма скорост, колкото по-далече са, доминира все повече и става все по-лесно за отчитане в сравнение с други техни движения. А други движения на галактиките неизбежно има, защото не съществуват в тази вселена не просто две галактики, а каквито и да било две неща, които да са съвършено-неподвижни едно спрямо друго (дори ако два стола в стаята ни се струват неподвижни един спрямо друг, всеки отделен техен атом трепти непрекъснато, че и по оста на времето се движат и двата непрекъснато). Абсолютната неподвижност не съществува реално.

Точката в 3D е окръжност в 4D. Една от идеите за естеството на елементарните частици е била тази за пръстеновиден ток на Лармор. Joseph Larmor and the ring current model of an electron – Reading Feynman Ако не се мъчеха през цялото време да представят всичко в 3D, вероятно щяха да стигнат до предположението, че в 4D елементарните частици спокойно биха могли да бъдат пръстеновидни, без това да им пречи по никакъв начин да са точкови (безразмерни) в 3D. Точно както на космическото пространство не му пречи да е плоско, евклидово тримерно в 3D, докато същевременно е и трисфера с кривина в 4D, както свидетелства ОТО. Така много лесно безразмерното точково естество на елементарните частици на квантовата механика в 4D може да се съчетае с трептенето Zitterbewegung и с пръстеновидния ток на Лармор. От тук вече най-спокойно можем да стигнем до по-добро разбиране на още по-сложните концепции на Hopf fibration и на туисторите на Пенроуз.

Сферата, като повърхност на кълбото, е двуизмерна, а всичките три измерения се намират във вътрешността на кълбото. При сферата едното от трите измерения се представя от кривината на сферата (другите две са си самата повърхност на сферата), което напълно съвпада с Общата теория на относителността и нейната терминология (а ОТО е ВСИЧКО при геометрията на макрониво, СТО е само частен случай на ОТО). Тоест - ОТО по всички показатели е хиперизмерна (над-триизмерна) теория! Трите пространствени измерения са трисфера - повърхност на четиримерно хиперкълбо, а кривината, която се ползва в ОТО, е четвъртото измерение, точно както при сферата кривината е третото измерение (и всичко това може да бъде и сферично, и плоско, и хиперболично, и тороидално, и всякакво друго без никакви проблеми). ОТО представлява съвсем пълноценна хиперизмерна физика!

Колко ли трябва да е глупав някой, за да не може да разбере едно не чак толкова сложно нещо и след хиляда повторения?!!! За да подкараме нашата кола, трябва да запалим двигателя и да изразходваме гориво, за да я спрем, трябва да натиснем спирачките и се изразходва енергия като триене и топлина, в Космоса ракета се ускорява или забавя с разход на реактивно гориво. При гравитацията пропадащите по геодезичната крива тела се ускоряват, без да изразходват никаква енергия и това се нарича гравитационно поле с гравитационна сила класически или пространствено-времева кривина при ОТО. При разширението на Вселената е точно обратното на гравитацията, но пак без да се изразходва енергия, там галактиките се разбягват една от друга, толкова по-бързо, колкото по-далече са и при това с ускорение (тъмната енергия), без за тези реални, регистрируеми свои движения да изразходват каквато и да било механична енергия. Това е целия смисъл на тези специални интерпретации и това се казва периодично вече не знам колко стотици пъти (за всичко това тука няколко бавноразвиващи човека спорят от години), но когато някой умишлено не желае да разбере нещо - той никога няма да успее да го разбере и винаги ще го отрича, независимо колко пъти и колко пространно се обяснява...

Какво би могло да бъде матричното представяне (чрез матрицата на метричния тензор) на това, което нарекох w-асиметрия (най-фундаменталната асиметрия между отстоянието по направлението, по координатата, асоциирана с четвъртото пространствено измерение w и по останалите три направления или координати, асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z, която асиметрия е причината за ентропията и за Стрелата на времето на макрониво)? Това би могла да бъде разликата в състоянието на матрицата спрямо микро- и спрямо макрониво. Видът на матрицата на метричния тензор относно микронивото може да се оприличи на състоянието преди Големия взрив и има следния вид: Това е пълната симетрия, тоталната неопределеност, абсолютното нищо. В другия край, относно макронивото, матрицата на метричния тензор би могла да има съвсем друг вид: Разликата между вида на матриците относно микро- и макронивото е w-асиметрията. Понеже ние сме тясно привързани към нашия макроскопичен опит, предпочитаме да ползваме на всички нива матрица със симетрична форма, при което прилагаме изкуствена корекция на елемента g00, за да се промени той от асиметрично реално четвърто пространствено измерение w на симетрично условно четвърто времево измерение:

Само за сведение, между другото - онова, черното на Младенов, също свети, но с честоти на светлината, недостъпни за нашите очи (апаратурата, обаче, я засича без никакви проблеми. С това беше свързан и някакъв космологичен парадокс - наблюдаемата Вселена се оказва по-светла, навсякъде, от това, което се очаква.

Понеже Младенов ме бил игнорирал - ще се възползвам от възможността да не ме залива с глупостите му и с измислени от него "значения", какво казват и не казват разни извадки от научни текстове и само ще посоча следните моменти: Аз в последния ми коментар на предната страница: "Обаче пък, ако искаме да проследим поведението на някакви космически обекти, като например галактиките - тогава галактиките стават физически обекти, физически точки и вече говорим за пространството, разстоянието, отстоянието между тях. Пространството (празно, но не перфектен вакуум, защото такъв не съществува реално), разстоянието, отстоянието между физическите точки/обекти се увеличава, разширява, разтяга, разтегля - всичко, което би могло да се използва като описание на отдалечаването (или пък приближаването, когато се приближават) на точките/обекти (в конкретния пример - галактики)." Аз в предишния ми коментар на предната страница: "От една страна, това е вакуум с космически обекти в него (светлините). Ама не въображаемия перфектен вакуум на Младенов, който не съществува реално, а реален вакуум, който е само почти перфектен - с галактики, звезди, планети, сателити около планетите и въобще около звездите, с прах, газ и полета (не съществува място във Вселената, което да не е пронизано от всички възможни квантово-механични полета, които постоянно подскачат в квантово-механични флуктуации). Дори онези места в Космоса, които са под намерената от теб граница от единица върху десетка с тридесет нули части от грама на кубически сантиметър и с разширение на пространството поради тази достатъчно ниска концентрация на енергия - дори тези области на вакуума не са съвършено празни, там има квантово-механични флуктуации на околопланкови равнища и е напълно запълнено с полета (именно от полетата произтичат флуктуациите)." И ето как изведнъж господинчото си измисля разни работи, които никъде не ги пише, обаче тия собствени негови измислици ги приписва на науката, щото, виждате ли, преди това бил цитирал някакви части от научни материали, където НЕ ПИШЕ НИЩО за измисленото от самия него "разтягане на вакуума", което на него самия му изглежда много логично. Естествено - никъде във формулите за разширението на Вселената той не може да покаже употреба на параметри, свързани с вакуума (в определянето на пространственото отстояние между точките/галактики не участват никакви параметри на вакуума, примерно квантово-механичните му флуктуации, които са твърде слаби и влияят само на елементарните частици, но по никакъв начин не и на разбягването на галактиките), затова и навсякъде в сериозните научни трудове, включително цитираните от Младенов, се казва "разширение на пространството" и не се споменава никъде измисленото от него "разширение на вакуума". И всичко това въобще не му пречи да си измисля и да си повтаря измислиците, като ги приписва на науката, след което започва да се прави на жертва.

Младенов (и няколкото му приятели, доколкото някои от тях не са просто други негови никове) просто троли, не обръщайте сериозно внимание на болшинството му глупости, повече гледайте какво му отговарят хора като Скенер и Гравити, които гарантирано разбират за какво говорят. Ето един пример от ежедневието - трябва да изчислим, какво въздейства на нашата кола, когато тя се движи. Има тегло на колата, съпротивление на настилката при търкалянето на колелата, въздушно съпротивление, наклон (или липса на наклон) на повърхността, по която се движи колата... Всички тези неща оказват измеримо въздействие над поведението на колата и ние ги вземаме предвид. В същото време Земята постоянно е бомбардирана от огромни количества неутрино. Някои от тях встъпват във взаимодействие с атомни ядра, но болшинството просто "пронизват" Земята без никакво взаимодействие, все едно нашата планета въобще не съществува и отминават нататък и гарантирано всички от тях не оказват никакво въздействие на анализираното от нас поведение на автомобила. В анализа на движението на колата ние не обръщаме никакво внимание на неутриното, все едно то не съществува, защото то не оказва абсолютно никакво регистрируемо въздействие на поведението на колата и затова не ни интересува. По същия начин, вакуума не играе роля в определянето на поведението на галактиките една спрямо друга и особено спрямо нас като наблюдатели. От значение е тяхното пространствено отстояние, червено отместване на светлината от тях и други важни за тази задача неща, но вакуумът тук особена роля не играе, затова тук, в тази задача, той все едно не съществува, а пространството сякаш е идеално-празно. Всичко зависи от задачата, на която търсим отговор и кое въздейства, за да го вземем под внимание. Което не въздейства - не ни интересува (все едно не съществува).

Всичко зависи от това, каква задача искаме да анализираме. От една страна, това е вакуум с космически обекти в него (светлините). Ама не въображаемия перфектен вакуум на Младенов, който не съществува реално, а реален вакуум, който е само почти перфектен - с галактики, звезди, планети, сателити около планетите и въобще около звездите, с прах, газ и полета (не съществува място във Вселената, което да не е пронизано от всички възможни квантово-механични полета, които постоянно подскачат в квантово-механични флуктуации). Дори онези места в Космоса, които са под намерената от теб граница от единица върху десетка с тридесет нули части от грама на кубически сантиметър и с разширение на пространството поради тази достатъчно ниска концентрация на енергия - дори тези области на вакуума не са съвършено празни, там има квантово-механични флуктуации на околопланкови равнища и е напълно запълнено с полета (именно от полетата произтичат флуктуациите). Обаче пък, ако искаме да проследим поведението на някакви космически обекти, като например галактиките - тогава галактиките стават физически обекти, физически точки и вече говорим за пространството, разстоянието, отстоянието между тях. Пространството (празно, но не перфектен вакуум, защото такъв не съществува реално), разстоянието, отстоянието между физическите точки/обекти се увеличава, разширява, разтяга, разтегля - всичко, което би могло да се използва като описание на отдалечаването (или пък приближаването, когато се приближават) на точките/обекти (в конкретния пример - галактики). Всичко зависи от физическата задача, чието решение се търси.

Простете, гениални господине (дано поне това уважително обръщение не се приеме за обида, че вече някои определяте като "обида" всяко опониране на превъзходните ви коментари ), но посочете ми, моля ви, кого точно съм обидил с оценката ми в горния ми коментар, след като не съм посочил никого конкретно?!

Понеже някои тъпанари тук нещо много се разпищолиха с тъпотиите им - да изясним няколко елементарни неща, защо хипотезата за така наречения "Голям взрив" (последното реално название на модела е Ламбда-CDM) засега няма алтернатива и всичките размятани тук "съмнения" са чисто пляскане на глупости. Всичко произтича от химията и от квантовата механика. Термоядрените процеси в звездите водят до излъчване от тях на много специфични светлини, които са отлично разучени от квантовата механика и свидетелстват за наличието (функционирането) в звездата на съвсем конкретни химични елементи (основно водород и хелий, плюс разни други в разнообразни съотношения, като всичко се определя много точно и безспорно - квантова механика!). Нещата са толкова специфични и безспорни, че дори и с червено отместване (Доплеров ефект) химичните елементи, от които е светлината, се разпознават най-точно и категорично. Червеното отместване е факт и детайлите, установени от Хъбъл са факт, безспорен и най-категорично и безусловно установен, затова са и НАУЧЕН ФАКТ. Сега нещо друго съвсем очевидно и безспорно! След като все по-далечните галактики се отдалечават от нас (не е така само с относително близки галактики), това може да значи само и единствено едно нещо - с времето назад всички тези галактики са били все по-близо и все по-близо до нас. Този съвсем логичен извод биха отрекли само откровени психопати! Не стига всичко това с галактиките, ами реликтовото лъчение показва, че това сближение все повече на материята, пространството и всичко назад в миналото е било налично даже в моменти, когато все още са липсвали галактики - през Лептонната ера, когато е протекла рекомбинацията (анихилация на двойки протони и антипротони, както и на други адрони), довела до отделянето на реликтовото лъчение (тогава гарантирано все още не са съществували глактики, звезди или каквото и да било масивно космическо тяло). Това са прекалено много следи, от най-различни естества, които водят към едно и също заключение, за да има някакви особени съмнения в общото заключение (въпросът с детайлите е коренно различна история и там вариантите и подвариантите са наистина много). Съмняващите се в тези базови моменти са или упорити, войнстващи невежи, които не искат да четат и учат, а само да шляпат тъпотии, или повече или по-малко болни хора, с някакви психични отклонения, които се отразяват негативно на менталните и интелектуалните им способности.

Всичко от предния ми коментар много добре си пасва с комбинацията между подхода на Луис Карол Епщайн и zitterbewegung на Шрьодингер. Какво казва за zitterbewegung Пол Дирак: “„Променливите (мое уточнение - трептене, zitterbewegung) пораждат някои доста неочаквани явления, свързани с движението на електрона. Те са напълно разработени от Шрьодингер. Установено е, че електрон, който ни се струва, че се движи бавно, всъщност трябва да има много високочестотно осцилаторно движение с малка амплитуда, насложено върху редовното движение, което ни се струва. В резултат на това колебателно движение скоростта на електрона във всеки момент е равна на скоростта на светлината. Това е прогноза, която не може да бъде директно проверена чрез експеримент, тъй като честотата на осцилаторното движение е толкова висока, а амплитудата му е толкова малка. Но човек трябва да вярва в това следствие от теорията, тъй като други следствия от теорията, които са неразривно свързани с тази, като например закона за разсейване на светлината от електрона, се потвърждават от експеримента.” Явно този подход е бил изоставен повече или по-малко с времето, защото разни квантово-механични условия налагат елементарните частици да са точкови (безразмерни) в триизмерното пространство. Има опити това свръх-бързо трептене да се представя като такова на точков електрически заряд (или пък пръстеновиден ток), но всички тези усилия да бъде “натъпкано” това движение в обичайните три пространствени измерения може да са грешка. Много по-добре би паснало подобно движение в допълнително пространство извън трите обичайни, формирано чрез четвъртото пространствено измерение w (малко отстояние по направлението на w - малък интервал на трептене на zitterbewegung). При последното изображение една част от движението (настрани или нагоре, защото напред е посоката на движение х) е по координатата на четвъртото пространствено измерение w. Там е и огъването, кривината, кръговата форма. При СТО промените с промяната на скоростта настъпват само по координатите на две измерения (посоката на движение х и четвъртото измерение w), а при ОТО промените с промяната на гравитационния потенциал настъпват по координатите на всичките четири пространствени измерения х, у, z и w.

Вместо разговора да цикли на едно място с няколко души, които мразят четенето (дори не споменавам четенето с разбиране, а просто четенето), нека направя следващата стъпка и да предположа, че хиперизмерната (над-триизмерната) физика има потенциал да реши проблема с по-пълноценното свързване на ОТО с квантовата механика (твърди се, че СТО е успешно свързана под формата на квантовата теория на полето, но и там това се е получило по доста сложен и съвсем не безпроблемен начин). Обикновено се счита, че проблемът е в ОТО, но всъщност самата квантова механика, сама по себе си, е доста нееднородна и “закърпена”. В КМ се ползват цели три различни подхода, три алтернативни формулировки (без да се споменават още по-големия брой импровизации и напасвания за решаването на разни специфични сложни моменти). Това са матричната КМ, вълновата КМ и интегрирането на пътища на Файнман. Практически квантовата механика се основава на абсолютното пространство на Нютон. Всичко това никак не благоприятства удобното съчетаване с теориите на относителността и определено Роджър Пенроуз не говори случайни неща, когато счита, проблема за удобното обединяване не е в ОТО, а в КМ. Вижда се, че разширение, раздуване на трисфера пълноценно описва това, което наблюдаваме в космологичната област, включително може да включи и тъмната енергия (раздуване на трисферата с все по-бърз темп с времето). Тук обаче би възникнал въпроса - а къде е четвъртото измерение на хиперкълбото, на което трисферата е повърхност? Можем да използваме мейнстрийм-описанието от суперструнната теория за измеренията над четири, обаче за четвъртото пространствено измерение - то е увито и компактифицирано. Естествено, такова описание не е най-точното! Така наречения Голям взрив може да е пораждането на първата и най-фундаментална асиметрия - тази между движението на материята по направлението (координатната ос), асоциирано с четвъртото пространствено измерение w и между движението на материята по направленията (координатните оси), асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z. На макрониво тази най-фундаментална, най-базова асиметрия се представлява от ентропията и Стрелата на времето. Какво по-конкретно би означавало това (ако съм прав )? Тоталното нищо, тоталния хаос и тоталната неопределеност биха могли да се асоциират с движение на материята със скоростта на светлината по всичките четири направления (координатни оси), асоциирани с четирите пространствени измерения. Тогава Вселената е с нулев или планков размер (още нямам представа, как да определя, дали размерът е бил нулев или е бил планков, нито дали е имало или е нямало въртене около някаква ос, когато размерът не е бил нулев). Когато възниква и започна да става все по-изразена w-асиметрията (нека да я наречем така и това би било алтернативно название на Големия взрив), пространственото отстояние, което трябва да изминава материята по направлението на координата w остава непроменено и се равнява на дължината на Планк, докато останалите три направления, по останалите три координати х, у и z, започват да увеличават отстоянието си непрекъснато (разширението на Вселената). Така по координатата w материята изминава със скоростта на светлината отстоянието на цялата Вселена (планковата дължина) за планков интервал време (което е и скоростта на светлината във вакуум), след което може да започне нов и нов и нов и нов цикъл (кръг), докато все по-голямото раздуване на х, у и z прави затварянето на цял цикъл (кръг или изминаването на пълното отстояние на Вселената) все по-сложен въпрос, а с това и броят на възможните комбинации между w, x, y и z все повече започва да расте, да расте, да расте и да расте, до безкрайност. Това са ентропията и Стрелата на времето.

Цялата работа е да се покаже, че не става дума за механично движение, при което за да се ускоряват галактиките, трябва да изразходва енергия (движение ВЪВ пространството). Точно като при гравитацията, където има гравитационно ускоряване без никакъв разход на енергия, но по противоположната причина (при разширението “ускорението” се проявява като все по-голямата скорост на разбягване с отдалечаването от наблюдателя).

Гравити, Ламбда-CDM ли беше моделът, който съединяваше в една картина тъмната енергия, тъмната материя и разширението?

Поредните глупости! Моделът може да е един, друг или трети (водещият е Ламбда-CDM, но има и други), но разбягването на галактиките е регистрирано на практика, светлината от определени звезди има съвсем конкретни характеристики (това са химически и квантови процеси, които имат съвсем точни и отдавна установени стойности) и червеното отместване е безспорно. А когато се "върне лентата назад" - всичко води до една начална точка (точката на наблюдателя, независимо къде се намира той, защото практически всяка актуална точка във Вселената е началната точка на Големия взрив).