Станислав Янков

Това не е вярно. За да постигнеш подразбирания от теб плосък изглед (на дължината по посока на движението), трябва да ускориш Земята (или ти самия да се ускориш спрямо нея) до движение със скоростта на светлината във вакуум. Това не е възможно за масивни обекти (каквито сте и ти, и Земята). Дори елементарните частици не успяват да достигнат скорост от 1с, макар в ускорителите на частици да се ускоряват до много-много близка до светлинната стойност.

Ставаше дума конкретно за изложения от теб пасаж, не общите неща за черните дупки (радиус на Шварцшилд, хоризонт на събитията и т.н.) - въз основа на каква логика се стига конкретно до това заявление: Нищо! Ще ги погледна и тези неща към края на седмицата.

Можеш ли да ми посочиш добро място в Интернет, където има повече за този твой пасаж? Аз и предния път като спомена същото нещо те попитах, но тогава не ми отговори. Досега не съм чел нищо точно за това и ще е добре да знам малко повече.

Аз клиповете ги гледам само за подсещане към точна визуална представа на описваните закономерности. Неспособността точните формули да бъдат онагледени и чрез ясни и точни визуални картини означава чисто и просто лошо разбиране на представените физически закономерности. За нас като човешки същества зрението е ВСИЧКО (от там и това отчаяно пристрастяване към обясненията с пространство и време).

Това е просто извеждане на заключения, за да може да се проведе фалсифицируемост (да се повери) - това беше една от основните критики на Кипен преди време, докато още не бях достигнал дори до сегашните повърхностни маркирания. Целият смисъл е в прилагането на хиперизмерната логика и конкретно на четири-измерната. Хиперизмерната алгебра и геометрия извеждат конкретни параметри и много голяма част от тези параметри могат да бъдат приложени върху потвърдените до момента физически наблюдения (аз подозирам, че няма физически закономерности и наблюдения, които да не могат да бъдат представени чрез хиперизмерност). Най-се впечатлих преди няколко седмици, когато тъкмо си дадох сметка, че космическото пространство се описва идеално като трисфера и веднага при проверката в Интернет излезе, че Айнщайн е обмислял и тази възможност! Точно като разсъжденията за черна дупка-електрон, които също са били обсъждани (за съжаление тогава са търсили съвпадение с макроскопичните правила на ОТО, не са били известни квантовите закономерности, които се знаят днес). Тъкмо достигна до следващ момент от хиперизмерноста, който може да се приложи към физиката и всеки път се оказва, че над съответното нещо вече е било работено, при това още в относително далечното минало! Цялата логика на ОТО и СТО е хиперизмерна, независимо чрез какви еквилибристики се отрича това днес! Може и по следния начин: гравитацията в космически мащаби е електромагнетизма в микроскопичните мащаби. Отново ще го разкритикуваш и аз разбирам основанията на критиката, просто ти не искаш да приемеш, че не говорим за идентичност, а за подобие (нека да е много далечно). Да, не са еднакви, но има закономерни причини за прехода от електромагнетизма като водещо взаимодействие на микрониво към гравитацията като водещо взаимодействие на космическо ниво. Ако не беше така - гравитацията щеше да действа съвместно с електромагнетизма на микроскопични равнища и електромагнетизма щеше да действа съвместно с гравитацията в космическите мащаби.

Разправям ти: и елементарните частици с маса, и черните дупки с тяхната маса концентрират тези свои маси в минимални пространствени участъци (съответстващи на различните мащаби на масите при ЧД и при ЕЧ), каквито чак толкова уплътнени концентрации на масите не се наблюдават при обичайните масивни обекти (звезди, планети, сателити, астероиди, комети и каквото и да било друго, срещано обичайно на макрониво). Предсказанието е, че при елементарните частици мащабите по направленията на трите пространствени измерения х, у и z се приближават до мащаба по направлението на четвъртото пространствено измерение w, затова там параметрите по четирите оси се размиват и губят смисъл (така наречените спинови мрежи и на следващо равнище и примковите променливи). Затова закономерностите при елементарните частици задължително трябва да бъдат различни (квантовите) от закономерностите на макрониво, защото при макронивото протяжността на материята по направлението (координатата) на четвъртото измерение w си остава същата микроскопична (за ИОС в покой), обаче протяжностите по направленията на останалите три измерения х, у и z стават все по-големи с нарастването на мащабите, асиметрията между движението на материята по направлението на w от една страна и по направленията на х, у и z от друга страна става все по-голяма и затова закономерностите на макрониво неизбежно трябва да бъдат различни от тези на квантово ниво. Може да има само далечните подобия, които обсъждаме в момента. Честно казано можех да си спестя голяма част от тези разправии, като просто се направя, че не забелязвам всички тези подобия, но вече споменах, че те не ми се струват случайни, а също носят някакъв смисъл и затова не се отказвам от тези ми позиции. Разширението на Вселената е антигравитацията и никаква друга форма на антигравитация няма да бъде намерена. Отстоянията между галактиките се увеличават и при това с ускорение (тъмната енергия), което не съвпада с равномерно праволинейно движение и може да се наподоби и на отблъскване (увеличаване на отстоянието между физическите обекти). Принципно при електромагнитното отблъскване е същото, като изключим нюансите - пак имаме нарушаване на равномерното праволинейно движение и увеличаване на отстоянието между заредените обекти. С най-голяма удоволствие ще отстъпя подобна работа на по-умните и по-подготвените от мен и само да се информирам за резултатите от работата им. За съжаление досега няма такива (или ако има - аз все още не съм намерил нищо такова). Мен физиката ме интересува по-особено само относно връзката на установените досега физически закономерности с хиперизмерните математически и геометрични принципи. Намеря ли нещо чуждо, разработено в подобно направление - с най-голямо удоволствие ще изконсумирам плодовете на чуждия труд. До тогава - ще драпам малко по малко аз, когато мога и доколкото мога. Хиперизмерните принципи (алгебрични и геометрични) съдържат голям обхват от възможности (не по-малък от любимите на Пенроуз комплексни форми) и не може да не са приложими едновременно и в областта на квантовата механика, и в тази на теориите на относителността.

Това, което ти имаш предвид под "сериозно" са рутинните неща, които са многократно проверени с практиката, да, но са изчерпани - повече от това, което са дали досега, не могат да дадат. Специално избягвам да затъвам в рутинните представи, колкото и сигурни да са, защото не това е пътят към нов напредък. Трябва да се излезе от рутината, за да се получат нови резултати. И в момента отново препрочитам книгата на Роджър Пенроуз "Пътят към реалността" (първия път разбрах доста малко, сега установявам, че някои неща са ми вече малко по-ясни в сравнение с първото прочитане), не знам защо я считаш за недостатъчно сериозна, защото поне откъм трудност въобще не е лесна. Не правя опити да задълбавам в черните дупки (мога малко повече от това, което демонстрирам в момента), защото това, което твърдя и с което видимо ти и Скенер не сте съгласни (затова ти пишеш за несигурни основи и погрешни твърдения), е доста явно, въпреки че двамата по някаква причина не искате да го признаете. Ето, другото, с което не си съгласен - подобието между електромагнетизма и гравитацията. Привличането/отблъскването е съвсем подобно на свиването/разширението. Да, не са едно и също нещо в детайл, но в основата си са подобни, аналогични - и в двата случая става дума за нарушаване на праволинейното равномерно движение и за намаляване/увеличаване на отстоянието между обектите. В зависимост от конкретните особености се дефинира едната или другата двойка, но е все едно и също - нарушаване на праволинейното равномерно движение и увеличаване или намаляване на пространственото отстояние. Относно универсалността на гравитацията и на електромагнетизма - ако бяха наистина толкова универсални и вездесъщи и двете щяха да присъстват едновременно на всички мащаби. Обаче, покажи ми поне един случай на електромагнитно привличане или отблъскване между големи тела в Космоса (между Слънцето и Земята или пък между Земята и Луната, да речем). Или пък, покажи ми поне един случай на гравитационно привличане на квантовите равнища. Не можеш! В едната крайност (космическите мащаби) действа едното (гравитацията) и не действа другото (електромагнетизма), а в другата крайност (квантовите равнища) действа другото (електромагнетизма) и не действа другото (гравитацията). Всички тези същностни подобия и замени не присъстват просто така. Те са резултат на някакви по-фундаментални зависимости (закономерности), които още не са напълно разкрити. Според мен - зависимости, свързани с хиперизмерност и нейните асиметрии (най-различни съотношения на движенията на материята по направленията или координатите на поне четири пространствени измерения, които проявяват различните физически условия, които регистрираме в реалността). Дори в четиримерните матрици на метричния тензор на ОТО и на СТО неизменно присъства основната w-асиметрия (различния знак +--- или -+++ на първия компонент по диагонала спрямо останалите три компонента). Но, всичко е наред! Съображенията,ми имат съвсем конкретен смисъл и всичко това ще бъде незабавно опровергано като невярно в първия момент, в който бъдат открити и бъдат потвърдени като реално съществуващи микроскопични черни дупки.

За съжаление съм още много далече от разработване на безспорен хиперизмерен модел на реалността, установена със средствата на физиката, имам твърде големи празнини в познанията ми не само относно физиката, но и относно математиката и геометрията (тука нещата са изключително сложни, а за мен това занимание е хоби за свободното време, с каквото разполагам доста малко). Затова досега само съм маркирал ограничени моменти, които могат да послужат за основа на бъдеща по-сериозна разработка и вече се опитвам да влагам първи елементи на фалсифицируемост на твърденията ми. Важното във връзка с усилията ми е това, че хиперизмерната алгебра и геометрия дават изключително широки възможности за описанието на реалността на всички равнища, а именно липсата на описание посредством единен математически и геометричен подход е пречката пред съчетаването на ОТО с КМ - ОТО практически е хиперизмерна теория (матрицата е с четири елемента по диагонал и свързаните с тях останали елементи от редиците и колоните на матрицата, а има и редица други признаци в посока на такова заключение). Квантовата механика, от своя страна, не само не е такава, но и самата представлява сложен микс от трудно съчетаеми дори помежду си подходи, какво да се очаква пък за успешно съчетаване с ОТО... Хиперизмерният подход предоставя всички възможности и инструменти за единно описание на ОТО и КМ, само трябва да се преодолее най-трудната част - да се намерят точните особености на хиперизмерната математика и геометрия, които най-коректно съвпадат с установените до момента физически наблюдения (както на макро-, така и на микрониво).

Ти и Земята смяташ за плоска (доколкото си спомням едни твои изяви в една тема за плоскоземците ли са, плоскоглавите ли). Твоите наблюдения почти винаги са безсмислени (но поне отвреме-навреме намираш някои полезни материали в Интернет).

Подобна е, че концентрира маса/енергия в доста ограничен участък от пространството. Дори и само при замерване - фактът е, че се проявяват регистрируемо ситуации, когато в точково местоположение от пространството присъства маса в покой на масивна елементарна частица. В космически мащаб същото правят обичайните черни дупки. Параметрите съответстват на масите - космически маси с космически параметри, микроскопични маси с микроскопични параметри и квантови ефекти. Относно моето твърдение има значение, дали съществуват (и съответно могат да бъдат открити) или не микроскопични черни дупки. Ако се открият такива - тогава наистина не съм прав и елементарните частици не се явяват никакво подобие на черни дупки. Моето твърдение се базира на фундаменталната w-асиметрия, при която отстоянието на Вселената по направлението (координатата), асоциирано с четвъртото пространствено измерение w, остава винаги константно (едно и също, равно на дължината на Планк), независимо как се увеличават или намаляват мащабите по направленията (координатите), асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z. Това означава, че физическите закономерности на микроскопично ниво не могат да са идентични с физическите закономерности на макрониво, задължително трябва да се различават. Ако бъдат открити микроскопични черни дупки - това ще означава, че макроскопичните закономерности на ОТО са идентични и на квантови равнища и така ще се ликвидират предположенията ми за w-асиметрията. И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват по идентичен начин - чрез ефектите привличане/отблъскване//свиване/разширение. Това, че има "сива зона" между микроскопичното и космическото, където електромагнетизма и гравитацията съжителстват заедно не променя факта, че на микроскопично ниво регистрируемо въздейства само електромагнетизма, а на космическо ниво - само гравитацията.

Същността е в това, че под мащабите на космическите условия за формиране на черна дупка (звездите с минималната необходима за черна дупка маса), единственото потвърдено като практически съществуващо подобие (нека да е далечно подобие, щом предизвиква чак такъв дискомфорт) на черна дупка, което може да се открои като такова, са елементарните частици. Микроскопични черни дупки по правилата на ОТО не са открити досега, толкова десетилетия след откриването на купища елементарни частици (не само фундаменталните, но и съставните), а търсените микроскопични черни дупки са с маси, по-големи от тези на масивните елементарни частици. Ако такова нещо като микроскопични черни дупки можеше да съществува реално - следи от тях щяха да бъдат открити отдавна, както са открити отдавна елементарните частици и при това количествата на подобни черни дупки щяха да са големи, както са големи количествата на елементарните частици. Няма такова нещо, няма и да бъдат открити. Не става дума само за радиуси, има го при двете и точковото естество (на местоположението на елементарна частица и на сингулярността в центъра на черната дупка - още не са съставени безспорни модели, които да изключват наличието на точките и в двата случая), значителни пространства на действие на гравитацията в първия и на електромагнетизма във втория случай (по отношение на мащабите на примерните радиуси)... Доста подобия, при все безспорните разлики! Точно като планетарния атомен модел на Бор, с въртенето на планетите около Слънцето и около собствените им оси - много подобно на разполагането на електронните около атомното ядро и на СПИН-а им, без да е идентично (и тези два примера са много различни във всичките им детайли, но въпреки това има и подобие). Всички тези подобия не са случайни. Те са резултат на някаква фундаментална, същностна за всички изброени случаи закономерност и тя произтича от сложна хиперизмерна геометрия на реалността, както на макро-, така и на микрониво. Триизмерното пространство при всички положения е трисфера, независимо колко различна в различните ситуации (евклидова, хиперболична, сферична - трисферата може да бъде всяко от тези неща без никакъв проблем). Големият въпрос е, как се съчетават с физическите наблюдения останалите подробности, извън трисферата, тези на цялото хиперкълбо (в тия детайли се крие голям "дявол")...

Всичко това е точно така. Просто, Гравити постоянно пропуска, че в твърденията ми става дума не за идентичност, а само за подобие (аналогия). Едно подобие (една аналогия) може да бъде и доста далечно, но пак означава някакъв общ принцип или закономерност в основата, след като го има. Ето перфектен пример от биологията: Между двете животни на това изображение привидно няма нищо общо, нали? Единият ходи на два крака, другото - на четири. Различията са толкова много и толкова големи, че едното от двете дори започва да не се счита за животно! Да, но въпреки всички очевидни и драстични различия, тук има и много общо, подобно, аналогично. Дотолкова, че заради тази доста далечна аналогия е формирана дарвиновата еволюционна теория и тези двете неща (пък и не само те, че и не само живите организми, ами също и неживата природа) произтичат от един и същ, общ прародител в миналото (Големият взрив като прародител на всичко, което става в момента ). Подобно на дарвиновата теория, хиперизмерната физика и асиметриите, свързани с нея (включително точното дефиниране на повече измерения, анализирани през по-малко измерения и обратното), дават пълния инструментариум за описанието на наблюдаемата реалност. Хиперизмерност е твърде общо понятие, означава всичко над три пространствени измерения и не е ясно, дали говорим само за четири измерения или за още повече (или пък по-малко!) и в кои точно случаи, ясно е само, че разбиранията в тази връзка до момента са доста хаотични и несвързани. Определено дефинирането на точната хиперизмерна геометрия, която пълноценно описва всички наблюдения, е доста сериозно предизвикателство (но не и напълно непреодолимо). Специално аз имам изключително много работа не само по квантовата механика (вълнова функция, амплитуда на вълновата функция, аргумент на вълновата функция, вълнови пакет и куп други сложни тънкости), но и по диференциалните уравнения, функциите и комплексните форми... Чака ме бая-бая учене, за да можа да кажа нещо повече относно хиперизмерните ми подозрения от общите приказки до момента.

Има много аналогии (подобия, не идентичност) между микро- и макросвета. Не само елементарните частици са микроскопичния аналог на космическите черни дупки (само аналогия, подобие, не идентичност), но и разширението на Вселената е гравитационния аналог на електромагнитното отблъскване, тоест - разширението на Вселената е иначе толкова много търсената "антигравитация". В същността и на гравитационните, и на електромагнитните ефекти лежат два еднакви ефекта - на привличане и на отблъскване. Разширението на Вселената спокойно може да се тълкува и като "отблъскване" от определена (класическа) гледна точка, точно както класически гравитацията се тълкува като сила на привличане (произтичаща от гравитационно поле), а пък релативистично се тълкува като особеност на пространствено-времевата геометрия (кривина). Така, както гравитацията може да се нарича, в зависимост от контекста и привличане, и свиване, така и разширението на Вселената може да се нарича, в зависимост от контекста и разширение, и отблъскване. Гравитационното привличане и отблъскване са космическите, макроскопични аналози на микроскопичните електромагнитно привличане и отблъскване. Докато на микрониво гравитацията не играе никаква или почти никаква роля, на макрониво и по-конкретно в космическите мащаби електромагнетизма също не играе никаква или почти никаква роля (царят там е гравитацията). В детайл гравитацията и електромагнетизма нямат нищо общо, точно както в детайл нямат нищо общо елементарните частици и черните дупки, гарантирано не са идентични, но в същността си са очевидно подобни (аналогични). Всичко това може да получи логично и пълноценно обяснение чрез хиперфизика (физика, която ползва повече от три пространствени измерения) и чрез най-базовата, най-първична асиметрия в тази реалност, която засега нарекох w-асиметрия (асиметрията между движенето на материята по направленията или координатите на трите пространствени измерения х, у и z и между движението на материята по направлението или координатата на четвъртото пространствено измерение w). Може това да го има някъде по-детайлно разработено, но досега не съм го срещал никъде, затова ще го наричам по определения от мен начин (w-асиметрия), докато не намеря някъде друго, по-утвърдено название от съответна разработка. Съставени са множество различни начини на представяне на хиперизмерните (над-триизмерните) форми и закономерности. Два тясно свързани с физиката начина са Общата теория на относителността (плюс нейния частен случай Специална теория на относителността - сфера с безкраен радиус е плоскост или плоска, евклидова геометрия) и влакната на Хопф, с всички произтичащи от последната форма на представяне на хиперизмерността теории, включително туисторната теория на Роджър Пенроуз.

Защо?! Хоризонтът на събитията е нещо като обвивка от точки, след които няма изход от черната дупка. Тоест - той е сфероподобен, даже и да не е идеална сфера (примерно - заради въртенето на черната дупка около оста ѝ, може и по други причини). От външна гледна точка спрямо дупката (далече извън опасните области около хоризонта на събитията) хоризонта на събитията изглежда като повърхност, която "покрива кълбо вътре", дори ако реално не е така (аз нямам нищо против моделите, според които липсва вътрешност след хоризонта на събитията, те водят до много интересни допускания и въпроси). Точковото местоположение на частица не е ли концентрация на маса/енергия (масата в покой на масивна елементарна частица, фермион) в особено ограничен пространствен участък? Дори и да няма точково местоположение - какво друго, различно от черна дупка има, което да концентрира маса/енергия в изключително ограничена пространствена област, освен масивните елементарни частици? Нямат нищо общо ефекти като гравитацията и разширението на Вселената, те са противоположни по естество, но защо пък да нямат нищо общо концентрациите на маси/енергии в малки пространствени участъци при черните дупки и при елементарните частици?! Да, не са идентични, но защо пък чак да нямат нищо общо, след като по характер са изключително подобни (концентрации на маси/енергии в силно ограничени пространствени участъци)?! Какъв физически процес може да доведе до нужното за образуването на подобни микроскопични черни дупки концентриране на материя, което да преодолее наличните електромагнитни сили на отблъскване и въобще - за какви материални частици бихме могли да говорим в подобен случай (не изглежда да са сред познатите до момента)? Неслучайно такива микроскопични черни дупки (или следи от краткотрайното им съществуване) все още не са открити, а би трябвало да ги има в значителни количества, ако можеха да съществуват реално! Да не говорим, че би трябвало да има и квантови ефекти около подобни микроскопични черни дупки, след като са микроскопични, независимо колко бързо те би трябвало да се изпаряват. Затова пиша за подобие, аналогия, а не за идентичност - има близост (не идентичност) между някои аспекти на черните дупки и на елементарните частици. Не съществува нищо друго, което да се доближава чак толкова по характер (концентрации на маса/енергия в особено ограничен пространствен участък) до черните дупки от елементарните частици. Аз досега нищо не съм чел за подобна интерпретация, нищо не зная за това. Имаш ли на разположение някакъв линк към добро място, което по-детайлно обяснява, за какво става дума тук?

От центъра на черната дупка до повърхнината на хоризонта на събитията (под прав ъгъл спрямо тази повърхнина) си има радиус. Електронът също има множество радиуси - радиус на Комптън, радиус на Бор и други. The classical explanation for the electron’s mass and radius – Reading Feynman Баскетболната и футболната топка какво общо имат с концентрация на маса/енергия в особено малък пространствен участък, за да тръгнем да ги приравняваме в принципен план с черна дупка? Единственото под черна дупка, което концентрира материя/енергия в толкова малък пространствен участък, подобно на черната дупка, са масивните елементарни частици и те са единственото с по-малка маса от черните дупки, което може в значителна степен да бъде уподобено на тях. Казваш, че няма точка на сингулярност, казваш, че няма и точков характер на елементарните частици - подобие между черните дупки и елементарните частици отвсякъде, нали?!

Това е малко като "уморената светлина" на Младенов/Джереми/и сие - "обяснение" с нещо, чието съществуване е недоказано, докато не се установи, че "умората" на светлината всъщност е доплеровия ефект от разширението на пространството. Нека първо докажат реалното съществуване на микроскопични черни дупки по правилата на ОТО (поне теоретично, ако не експериментално), пък след това нека си ги ползват за обяснения на каквото и да било. Има галактики без установена тъмна материя и не е логично в болшинството галактики да има много микроскопични черни дупки, със значителен гравитационен ефект, а в други галактики почти или въобще да няма такива и да не се регистрира никаква тъмна материя.

Защото аз все още изграждам подхода си (става доста бавно заради недостатъчното знания, с които разполагам). Звездите са аналог на безмасовите частици, както написах на Шпага (точно преди отговора ми до теб) - звездите, планетите и т.н. надолу са доста различни от черните дупки, точно както безмасовите бозони са доста различни от масивните фермиони. Аналогията черни дупки/звезди => фермиони/бозони е доста натрапваща се (и в двата случая става дума за намаляваща маса, освен множеството други разлики както между черни дупки и звезди, така и между фермиони и бозони). Не се идентични, но защо да не са аналогични? Сингулярността на черните дупки също се поставя под въпрос от някои предположения (говори се само за хоризонт на събитията и нищо "вътре в него"). И в двата случая става дума за радиус. Плюс точковата сингулярност на черните дупки и местоположение на частиците, които (и двете) може и да ги няма според разните модели... Подобията са твърде много. Фотоните също взаимодействат със заредени частици. Не-черни дупки (звезди, планети, други още по-малки) взаимодействат гравитационно като черни дупки, включително и с черни дупки (когато са поглъщани от последните), фотони взаимодействат със заредени частици електромагнитно, както самите заредени частици взаимодействат електромагнитно помежду си. Подобие (не идентичност) отвсякъде, че и гравитационното взаимодействие отсъства на квантово ниво, както електромагнитното взаимодействие отсъства на космическо ниво (наличието на електрически заряд при черните дупки не води до прояви на електромагнитни взаимодействия, в които те да участват). Вероятно защото търсиш идентичност, а не подобия. Най-важното - микроскопични черни дупки по правилата на ОТО не са открити толкова време, въпреки всички усилия, че и в естествено състояние в Космоса не е регистрирана нито една, за разлика от огромните количества елементарни частици от всякакво естество, които се регистрират дори само в космическото лъчение в земната атмосфера. Няма по-подходящ квантов аналог на макроскопичните черни дупки от масивните елементарни частици! И няма и смятам, че няма и да има открити микроскопични черни дупки (щеше да има такива в някакъв етап от ранните моменти след възникването на Вселената, ако можеха да съществуват действително).

Установено ли е безспорно съществуване на бели дупки, за да им търсим аналогия в микросвета?! Аналог са по много параметри (много подобия, без идентичност) - точка на сингулярността в центъра на черна дупка/точково местоположение на частица при колапс на функцията, хоризонтът на събитията на черна дупка/радиуса на Комптън при заредените частици, гравитацията на черните дупки, която се простира далече извън техния хоризонт на събитията/електромагнитното въздействие на заредените частици, което се простира далече отвъд радиуса на Комптън... Твърде много подобия, без идентичност (но и микроскопични черни дупки досега не са регистрирани и според мен и няма да бъдат регистрирани, защото не съществуват квантови прояви на ОТО, които да предизвикат съществуването им, за да могат скоро след това такива микроскопични черни дупки по макроскопични правила да се изпарят).

Относно фотоните и електроните (безмасови и масивни елементарни частици, бозони и фермиони) може да се приложи друга сравнително точна (не идентична, но твърде подобна) аналогия - както в космическите мащаби имаме и черни дупки, и масивни обекти, различни от черни дупки (звезди, планети и т.н.), така и на квантово равнище имаме фермиони и бозони. Освен това и характера на атома е изключително близък до планетарния модел на Слънчевата система, без да е идентичен. Това аз си го представям като споменаваната по-горе w-асиметрия, при която отстоянията по направлението на координатата, асоциирана с четвърто пространствено измерение w, остава винаги едно и също (константно, с дължината на Планк и с времето на Планк) докато отстоянията по направленията (координатите) на останалите три пространствени измерения х, у и z нарастват все повече с разширението на Вселената и по този начин w-асиметрията става все по-изразена, по множество начини, с увеличаването на мащабите по трите обичайни пространствени измерения. Затова на квантово равнище имаме едни закони и форми на прояви на материята (квантовото естество на елементарните частици и атомите), на макроскопично и космическо ниво имаме други закони и материални прояви (много подобни, но не идентични - Слънчевите системи, планетарния модел, много подобни на атомите в много отношения, но едновременно и много различни във всички подробности), а ако съществува някакво трето, още по-мащабно и гигантско ниво, много отвъд наблюдаемата от нас част от Вселената - то ще има трети, различни от квантовите и космическите закономерности, но които са и много подобни на споменатите две в много отношения. Такава логика се опитвам да изградя около така наречената от мен w-асиметрия - най-фундаменталната асиметрия във Вселената, която е причина за ентропията и Стрелата на времето, за установените научни симетрии и асиметрии от по-високите мащаби (транслационни, ротационни, изотропии, групи на Лоренц и т.н.), за масите и формите и т.н.

Аз казвам нещо друго: Елементарните частици са микроскопичния аналог на черните дупки, защото микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на ОТО не може да има. На квантово равнище не може да се намери нищо по-близо до черна дупка от елементарните частици (особено - онези с маса в покой).

Започва да ми се струва, че примковата квантова гравитация, както и спиновите мрежи сами по себе си, ще последват съдбата на суперструнната теория и не просто, защото ако това бяха правилните подходи за обединяването на квантовата механика с общата теория на относителността, те вече щяха да са започнали да дават някакви обещаващи резултати след толкова години работа по тях (вярно, не толкова интензивна работа като по суперструнната теория, но все пак). И при примковите променливи, и при спиновите мрежи (при суперструните проблемите са различни) се търсят възможности за дефиниране на дискретна структура на така нареченото "празно пространство". Да, обаче започва да ми изглежда все по-вероятно съвместното, равностойно значение както на дискретната, така и на безграничната (може да е и безкрайно, но не е задължително) форма и дискретните елементи са основно-свързани не с пространството, а най-конкретно с елементарните частици. Елементарните частици са микроскопичните, квантови черни дупки, които неизвестно защо продължават да бъдат търсени и днес, при условие, че са отдавна намерени! Микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на общата теория на относителността никога няма да бъдат открити, защото за всичко микроскопично, включително и за микроскопичните черни дупки (елементарните частици), важат на първо място квантовите правила, а те безспорно се различават от макроскопичните закономерности. Точно като при макроскопичните, гигантски черни дупки, чиито ефекти (преди всичко гравитационните) се простират много по-далече от точките на сингулярност в центровете им, че и много отвъд хоризонтите им на събитията, точно по същия начин електромагнитните ефекти на електрически заредените елементарни частици се простират много отвъд техните точкови местоположения при регистриране (незаредените частици играят други роли, много повече свързани със стабилността на атомните ядра). Електромагнитното взаимодействие води до струпване на елементарни частици по-близо една до друга, а струпването на елементарни частици по-близо една до друга води до гравитационните ефекти на космологично ниво. Освен това да не забравяме, че и при електромагнетизма, и при гравитацията става дума за напълно сродни регистрируеми прояви - електромагнитно привличане и отблъскване при електромагнетизма и гравитационно привличане и разширение на пространството при гравитацията.

А погледна ли Сабине какво казва за Теорията на относителността, че и за тази за Големия взрив изобщо? Погледни и - ще се изненадаш много неприятно (реликтовото излъчване може да има доста ограничен брой разумни обяснения, които да съвпадат с всички наблюдения)...

Да, много полезно! Едно от свойствата на възприемането на процеси от по-малко измерения (например три) през повече измерения (например четири) е, че по-маломерните феномени стават прозрачни (нещо като при рентгеновата снимка - може да се "вижда" и "вътре"). Когато намаляваме мащабите на разглежданите обекти, събития и процеси, асиметрията между отстоянията по направлението на четвъртото и на останалите три (обичайните) пространствени измерения намалява, те стават все по-близки помежду си, все по-равностойни и все повече започва да се проявява четиримерната прозрачност - минало, настояще и бъдеще се сливат и всички различни версии на разглежданите събития в миналото, настоящето и бъдещето на микрониво се проявяват едновременно (квантовата неопределеност и множеството пътища на фотон през процеп, които интерферират помежду си, всички възможности наведнъж или суперпозицията, както се дава и в клипа).