Станислав Янков

Я, че ми стана страшно интересно - на какво и как точно са чувствителни атомните часовници, след като НАЙ-СПЕЦИАЛНО пише за тях: "Друго важно изискване към атомните часовници (както и към всеки един часовник) е да е възможно най-нечувствителен към външни влияния (температура, налягане, надморска височина, магнитни и електрични полета и т.н.)." "При другите методи за измерване на време влияние оказват промените в околоосното въртене на Земята, които са известни на учените от векове. През отделните сезони Земята се върти различно и промяната е около една хилядна от секундата. Това прави отклонение от около пет секунди за едно десетилетие. Промените в околоосното въртене не се подчиняват на никакви закони и трудно могат да бъдат предсказани и предвидени. Неравномерността във въртенето на Земята води до отклонение на хода на астрономическите часовници и периодически се налагат поправки във времето, измервано чрез тях. За разлика от тях атомният часовник не зависи от въртенето на Земята." "Точността им е огромна. За много хиляди години те ще се отклонят само с части от секундата. Но дори и тези малки отклонения се дължат по-скоро на несъвършенството и конструкцията, отколкото на промяна в атомната секунда." Атомен часовник – Уикипедия (wikipedia.org) Много ясно, че ще използват атомни часовници за проверка на СТО и ОТО - това е най-точното и най-неподатливо на никакви смущения и въздействия устройство на света, еталон за честота и точност, както е написано. С какво друго искаш да проверяват СТО и ОТО, освен с най-точните часовници?! Ти да не би да си от някоя паралелна вселена, където когато ти пишат, че атомния часовник е най-нечувствителния към външни въздействия и най-точен инструмент - това значи, че ти трябва да твърдиш точно наопаки?! Обикновено това са шизофренни състояния, с тежки халюцинация, до усещане за пълно пребиваване в "паралелни реалности" и се нуждаят от спешно и най-стриктно психиатрично лечение (в някои случаи такива хора могат да бъдат опасни за себе си и околните). И поредното потвърждение, че нещо не ти е наред - пак приписваш на другите (в случая - на мен) твоето повсеместно невежество, не само от областта на физиката, но и въобще от ежедневния живот. Ти когато подкараш колата ти, промениш ѝ състоянието в покой с нулева скорост, не трябва ли непрекъснато да натискаш газта (да изразходваш гориво/енергия), за да поддържаш дори и някаква най-ниската постоянна скорост (например - 5 км/ч)? А защо в Космоса и когато се движиш по инерция с 5 км/ч, и когато се движиш по инерция с 200 км/ч - и в двата случая не изразходваш никаква енергия, за разлика от движението с каквато и да било скорост с колата ти на Земята? Защото ГЕОМЕТРИЯТА НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО Е ТАКАВА! Това е направо отчайващо невежество и ментални трудности! Съветвам те да вземеш някакви по-сериозни мерки, защото работата въобще не изглежда на добре...

Я, разтегни тук формулите, как това (кое по-конкретно от всичко описано, защото в тази статия са написани много детайли за много неща) се получава от йоносферата?

Добре е статията за GPS-ите да се сподели цялата, че е съвсем актуална и е точно за ролята на СТО и ОТО, с конкретни сметки, използвани от истинските инженери, свързани с GPS, не като нашия форумен инженер тук! В кутията: GPS и теория на относителността (9 Октомври 2023 година) Часовниците са в основата на GPS. Напредъкът в космическите атомни часовници, които поддържат времето до 10 наносекунди за един ден, беше ключово развитие, което направи възможно GPS. Оказва се, че GPS трябва да отчита както специалната теория на относителността, така и общата теория на относителността, за да достави на своите потребители позиция на ниво 1 метър и време на ниво 100 наносекунди. Ще използваме тези кръгли числа като очаквания на потребителите от GPS. В простия инженерен анализ по-долу разглеждаме проблемите, които биха възникнали, ако инженерите бяха пренебрегнали теорията на относителността в своя дизайн на GPS. Въпросите, свързани с позиционирането и прехвърлянето на време, са различни, така че ги разглеждаме отделно. GPS всъщност е купчина синхронизирани, почти перфектни часовници в орбита Това е мантра, която си струва да се повтори: за измерване на обхвати до GPS сателити с точност на ниво метър, часовниците на сателитите трябва да поддържат времето с точност на ниво наносекунда. Часовниците на борда на GPS сателитите са изключително стабилни, обикновено до една част от 1013 за един ден, което е друг начин да се каже, че те могат да спечелят или загубят средно 10-8 секунди, или 10 наносекунди, за 105 секунди, което е приблизително дължината на ден. Това е просто изчисление. Да предположим, че измервате времеви интервал от дължина с осцилатор, за който се рекламира, че има честота f, като броите неговите периоди на трептене. Ако действителната честота е (f + Δf), бихте измерили времевия интервал като (T + Δt). Лесно се доказва, че: Стабилността на частичната честота (f / Δf) е ключов параметър. За осцилатор със стабилност (f / Δf) от 10-13 за ден, както е отбелязано по-горе, можем да ограничим средно до 10 наносекунди с качване на данни към сателитите веднъж на ден, за да синхронизираме отново часовниците. Грешка от 10 наносекунди във времето се равнява на грешка от около 3 метра при изчисляване на обхвата и, казано грубо, грешка от около 3 метра в позицията, изчислена от приемника. Можем да живеем с това. Гравитационни и движещи се ефекти върху GPS часовниците Предишното ни изчисление на грешката в отчитането на времето на сателитен часовник щеше да е наред, ако не пренебрегнахме един важен факт: преструвахме се, че часовниците са в покой на Земята на средно морско ниво. И така, нека да видим какво има да каже теорията на относителността за часовниците в кръгови орбити с височина 20 000 километра около Земята. Сателитните орбити не са съвършено кръгли или идентични, но засега нека се преструваме, че са. Ние наричаме това моделиране. Часовниците ще се движат със скорост от около 4 километра в секунда и ще съществуват в среда, където гравитацията на Земята е само около една четвърт от тази на морското равнище. Според теорията на специалната теория на относителността движещият се часовник тиктака по-бавно от този, който е неподвижен на морското равнище. Часовник на борда на GPS сателит ще губи около 7 микросекунди на ден. Това е с три порядъка по-голямо от нашия бюджет за грешка на сателитния часовник, обсъден по-рано, следователно не можем просто да го игнорираме. Според теорията на общата теория на относителността, от друга страна, часовник в по-слабо гравитационно поле ще тиктака по-бързо от този, който е неподвижен на морското равнище. Очевидно гравитацията тежи и на времето. Часовник на борда на GPS сателит в средна земна орбита ще спечели около 45 микросекунди на ден спрямо часовник, който е на морското равнище на земята. Нетният ефект: GPS сателитен часовник ще спечели около 38 микросекунди на ден спрямо часовник в покой при средно морско ниво. Този ефект е светски, което означава, че отместването на времето ще нараства от ден на ден. И така, вие питате: можете ли да ми покажете как стигнахте до тези числа, 7 микросекунди и 45 микросекунди? Не, но мога да ви насоча към препратките, изброени по-долу, и мога да се доближа до тях, използвайки прости математически модели: (i) Гравитационният потенциал на Земята е сложен и за да опростим нещата, ние моделираме Земята като хомогенна по състав и сферична по форма с радиус (rE ) от 6400 километра; (ii) сателитна орбита на aGPS е кръг с радиус 4 rE; и (iii) сателитите се движат със скорост 4 километра/секунда. Спестихме си много проблеми, като се съгласихме на този прост модел. Изчисляването на стабилността на частичната честота (f / Δf) поради релативистичните ефекти вече е лесно и се дава в страничната лента. Отговорите са само приблизителни, но изненадващо близки до числата, цитирани по-горе. Това е красотата на добрите модели. За да изчислите спечеленото или загубеното време за един ден, умножете по продължителността на деня в секунди. Като интересно нещо, имайте предвид, че ефектите, предсказани от специалната теория на относителността и общата теория на относителността, се отменят взаимно за часовници, разположени на морското равнище където и да е на Земята. Помислете за два часовника, единият разположен на северния или южния полюс, а другият на екватора. Часовникът на екватора ще тиктака по-бавно поради относителната му скорост поради въртенето на Земята, но по-бързо поради по-голямото му разстояние от центъра на масата на Земята (около 22 километра) поради сплескването на Земята. Тъй като скоростта на въртене на Земята определя нейната форма, двата ефекта не са независими и не е случайно, че те се отменят точно. Ами ако GPS забрави за относителността? Какво щеше да се случи, ако инженерите, отговорни за проектирането на GPS, бяха пренебрегнали теорията на относителността? Ако GPS сателитите всъщност бяха в идентични, кръгови орбити, техните часовници щяха да покажат озадачаващо, но идентично поведение на печелене на време спрямо часовниците на контролния сегмент на Земята с постоянна скорост, около 38 микросекунди за ден, комбинираният ефект на специалната и общата теория на относителността. Какво би направило това с измерванията на обхвата? Един GPS приемник би измерил обхватите до всички разглеждани сателити като твърде къси с обща стойност (до около 11 километра между ежедневните качвания на корекции на часовника). GPS приемниците обаче не измерват обхвати. За да се измерват обхватите, часовникът на приемника трябва да бъде синхронизиран със сателитните часовници, тежко изискване. Приемниците използват евтини часовници, които се отклоняват и имат честотна стабилност не по-добра от . Приемниците измерват псевдообхвати, т.е. обхвати с общо отклонение поради отместването на часовника на приемника спрямо GPS времето. Това отклонение се оценява от приемника, заедно с неговата триизмерна позиция. Цената на един евтин часовник на приемника е, че сега имаме четири параметъра за оценка и се нуждаем от измервания на псевдообхвата от четири сателита. И така, какво би направило това с позиционирането? Отговорът е, че общото отклонение, въведено от релативистичните ефекти, ще се смеси с обикновено много по-голямото отклонение, въведено от отместването в часовника на приемника. Оценката на позицията няма да бъде засегната. Сега какво ще кажете за времето от GPS? GPS приемник, използван за измерване на времето, обикновено е неподвижен с внимателно проучено местоположение на антената. По принцип, едно измерване на псевдодоранж може да го синхронизира с GPS времето (и UTC). Така че, ако релативистичните ефекти бяха пренебрегнати, точността на синхронизирането щеше да пострада до степен от 38 микросекунди на ден между актуализациите на параметрите на часовника. Това е проблем, като се има предвид, че очакваме точност от 100 наносекунди. Обсъдените досега релативистични ефекти могат лесно да бъдат компенсирани чрез задаване на честотата на сателитните часовници по-ниско (с 0.0045674 херца) в това, което се нарича „фабрично отместване“: Честотата на сателитния часовник е настроена на 10.22999999543 мегахерца, така че да тиктака орбита със същата скорост като атомен стандарт от 10.23 мегахерца на морското равнище на Земята. Какво гениално решение! Това фабрично изместване би отчело напълно релативистичните ефекти, ако орбитите на сателитите на GPS бяха идеално кръгли и идентични. Те не са. Не можете да контролирате идеално орбита. И така, какво ще кажете за ексцентричните орбити? Да, това е усложнение. Всяка орбита е отчетлива и леко елипсовидна. Следствие от това е, че скоростта на сателита не е постоянна (поради втория закон на Кеплер): колкото по-далеч се отдалечава сателитът от Земята в своята елиптична орбита, толкова по-бавно се движи; и колкото по-далеч е спътникът, толкова по-ниско е гравитационното поле. Това означава, че часовниците в различни спътници се ускоряват и забавят по различно време и с различна скорост. Ефектът за всеки часовник е периодичен и квазисинусоидален. Осреднявайки ефекта върху орбита, получаваме нула. За сателит в орбита с ексцентричност от 0.02, нетният ефект е, че часовникът може да бъде напред или назад с цели 45 наносекунди. Съответната грешка в обхвата би възлизала на ± 15 метра. Този ефект трябва да се отчете специално за всяка орбита. Това ще изисква сериозно счетоводство за това къде сателитът е бил в своята елиптична орбита от последното качване на данни, за да синхронизира часовника си. Това е разхвърлян бизнес, но може да бъде опростен. Ще го оставим така. Вижте ICD-GPS-200C, раздел 20.3.3.3.3.1, ако искате да видите как е внедрен във вашия GPS приемник. Относителността е нещо повече от специалната теория и общата теория. Има ефектът на Саняк, свързан с нашите въртящи се референтни рамки, прикрепени към Земята, в които бихме искали да определим позиция. Принципът за постоянство на скоростта на светлината не може да се приложи във въртяща се отправна система, където траекториите на радиолъчите не са прави линии, а спирали. (Приемниците в покой на Земята се движат доста бързо: 465 метра в секунда на екватора.) Съществува и забавянето на Шапиро, свързано със забавянето на електромагнитните вълни, докато те се приближават до Земята, което възлиза на част от наносекунда. Вижте препратките за повече по тези теми. Последна мисъл: Можеше ли Айнщайн да си представи преди сто години, че един милиард души ще отчитат несъзнателно ефектите от неговата езотерична теория в ежедневните си дейности? Референции 1. Ашби (1993), „Относителност и GPS“, колона за иновации в GPS World 2. Ашби (2003),Относителността в глобалната система за позициониране. Живи рецензии в относителността https://link.springer.com/article/10.12942/lrr-2003-1 3. https://www.gps.gov/technical/icwg/ICD-GPS-200C.pdf

Къде го пише това? Или е твое творение - ти си по-инженер от инженерите, които се занимават с това, макар и един GPS-сателит досега да не си изстрелял или управлявал?! Уф-уф! Имаше една молба към Господ - да слезе и да си прибере вересиите...

Напиши му, че това са две Тесли на Мъск, които той е изстрелял да си летят свободно в Комоса преди години и така сега едната си лети по инерция в Космоса по-бързо от скоростта, с която си лети по инерция другата до нея, в едно и също направление. На тия трябва да им описваш всякакви глупави и безсмислени детайли, за да се концентрират над същността и пак не могат да те разберат!!!

Прочети цялата статия, де! За да функционира тази ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛОЖНА система - отчита се ВСИЧКО (и комар някак си да можеше да бръмне в Космоса - и това щяха да се опитват да го отчитат)! Ето ти още един цитат: "In the simple engineering analysis below, we consider the problems that would have arisen if the engineers had ignored relativity in their design of GPS. The issues related to positioning and time transfer are distinct, so we treat them separately." "В простия инженерен анализ по-долу разглеждаме проблемите, които биха възникнали, ако инженерите бяха пренебрегнали теорията на относителността в своя дизайн на GPS. Въпросите, свързани с позиционирането и прехвърлянето на време, са различни, така че ги разглеждаме отделно." Забележи споменаването на ИНЖЕНЕРИТЕ (точно хората на Младенов се занимават с употребата на СТО и ОТО при функциониране на GPS - същите теории, дето Младенов и ти се мъчите да отречете, което очевидно няма как да се приеме сериозно при всички тези постоянно напиращи факти, отвсякъде, за приложението на тези две теории навсякъде)...

А ето какво пише тук: Inside the box: GPS and relativity - GPS World "Clocks are at the heart of GPS. Advances in space-qualified atomic clocks that kept time to within 10 nanoseconds over a day were a key development that made GPS possible. It turns out that GPS must account for both special relativity and general relativity to deliver position at 1-meter level and time at 100-nanosecond level to its users. We’ll use these round numbers as user expectations from GPS." "Часовниците са в основата на GPS. Напредъкът в космическите атомни часовници, които поддържат времето до 10 наносекунди за един ден, беше ключово развитие, което направи възможно GPS. Оказва се, че GPS трябва да отчита както специалната теория на относителността, така и общата теория на относителността, за да достави на своите потребители позиция на ниво 1 метър и време на ниво 100 наносекунди. Ще използваме тези кръгли числа като очаквания на потребителите от GPS."

х

Аз въобще не те питам това! Явно, пак ще трябва да ти повторя въпроса, че нещо - много ти слаби реотаните, бавно загряват… Съгласен ли си с моето мнение, че особеностите на движението през три пространствени измерения, които споменахме досега (движението само през едно направление в един и същи момент и поради това - намаляването на движението по една пространствена посока, когато се увеличава по друга пространствена посока) се дължи на геометрията на триизмерното пространство (евклидова, декартова координатна система с три прави лъч, излизащи от един център и разположени на 90 градуса всеки спрямо всички останали) или според теб особеностите, относно които и двамата се съгласихме, са продукт на някакъв механизъм на взаимодействия на обектите в рамките на трите пространствени измерения, без никаква връзка с геометрията на триизмерното пространство, за която вече споменах (може да имаш някакви възражения и относно споменатата геометрия, макар да се съмнявам, защото тя еобщоприета още отпреди Нютон,както и от самия него, разбира се)?

Как влияе гравитацията? Какъв механизъм на взаимодействие води до влиянието на гравитацията и значи ли горенаписаното, че признаваш общата теория на Айнщайн за вярна?

Появи ли се, пиленце нежно?! Кога ще ми отговориш на въпроса:

GPS-системата непрекъснато потвърждава айнщайновите теории на относителността със своето функциониране (и СТО, и ОТО се употребяват непрекъснато в процеса на работата им). Неслучайно такива като Младенов, Джереми и подобните им упорито се правят, все едно системата GPS не съществува… Плоскоземците са същите смешни изврътлюги!

Ще ти дам жокер, защото така с Младенов има да си се въртите вечно в дупката, а и като го напиша - пак няма да успеете да го схванете… Ефектите се дължат на геометрията на пространство-времето - при СТО тя е четириизмерна хиперболична неевклидова, при ОТО е четириизмерна сферична (или елиптична) неевклидова, а при обикновено пространство без време е триизмерна евклидова. Именно геометрията на пространство-времето позволя даден обект да променя скоростите си, без да изразходва никаква енергия, само като следва мировите/геодезичните линии. Тука няма никакви механизми, силови въздействия и прочее… Достатъчно е да си дадеш ясна сметка, какви ОГРОМНИ количества енергия са нужни, за да се задържат Слънцето и планетите в стабилната конструкция на Слънчевата система…

В Космоса, когато си ударен от друг кораб и твоя кораб е изведен от състоянието на нулева скорост (вече се движиш инерционно с някаква положителна, ненулева скорост в сравнение с предходното ти инерционно състояние) - енергия е изразходвана само в продължение на удара. След това защо не продължаваш да изразходваш енергия, за да поддържаш новата ти скорост (новата ти мирова, световна линия)? Защо не изразходваш енергия, когато пропадаш един вид по инерция, но с ускорение, към много голям масивен обект (по геодезична линия)? И в двата случая си в Космоса, във вакуума и абсолютно нищо не ти въздейства, никакви сили/механизми не играят.

Атомните часовници не се влияят от гравитацията, както и най-обикновените днешни механични, нито електронните и автоматично сверяваните по мобилните мрежи на смартфоните. Дори слънчевите часовници (пръчките, забити достатъчно устойчиво на повърхността на Земята, ако не са бетонирани или захванати по друг изключително устойчив начин) също не се влияят от гравитацията. Имаш пребогат избор между часовници, различни от пясъчните.

Няма нищо идеално на тоя свят, но готиното на цезиевите часовници е това, че са достатъчно точни, да покажат без съмнение изискваните теоретично от СТО разлики при събирането им след бързо движение през пространството на единия от тях в сравнение с другия, без да са светлинни часовници (тоест - съвсем реален, а не мисловен експеримент). Всички други часовници са твърд неточни и изискват движение с недостижима засега скорост, за да се проверят недвусмислено резултатите, получавани чрез СТО. Цезиевите часовници са достатъчно точни, за да се избегне съмнение за тяхна неточност, освен това са направени още няколко подобни опита след първия, с още по-безкомпромисна точност (например - чрез още по-бързо движение на единия от часовниците в сравнение със скоростта на самолет). Тези експерименти вече са потвърдени безусловно, а се и потвърждават непрекъснато от практиката, свързана с комуникациите с днешните стотици и хиляди спътници, изстреляни до момента.

Двамата с Младенов наистина ли чак толкова време не можете да осъзнаете, какво искат Гравити и Скенер да осъзнаете?! Да речем, бил си в покой (скорост v = 0), обаче нещо те изважда от състоянието на покой (нулевата скорост), примерно - Скенер се удря с неговата ракета в твоята в празния Космос, където няма нищо, вакуум и тогава ти започваш да се движиш, по инерция, с друга скорост, различна от нула (v=0 -> v различно от 0). След удара какво ти дава голямата енергия, нужна ти постоянно да се движиш с новата скорост, различна от предходната нулева? Защо не изразходваш никаква енергия за новата инерционно скорост, която е различна от предната нулева? Същото важи и когато се движиш не по мирова линия, а по геодезична крива, когато се ускоряваш все повече към огромен масивен обект, със силна гравитация - пак не изразходваш никаква енергия, за да се ускоряваш, нямаш взаимодействия и сили. Защо става всичко това, в нарушение на първия закон на Нютон?

Цезиевите (атомни) часовници достигат до предвижданото от СТО и ОТО десинхронизиране и без да са светлинни. Ефектът се отнася до всички часовници без изключение, единственият проблем е свързан с равнището на точността на повечето от тях - дори между слънчев и пясъчен часовник спрямо днешните има големи разлики в точността и прецизността. Това със светлинните часовници е просто мисловен подход, за да се обясни по-нагледно процеса, на който стъпва логиката на СТО (реално подобни светлинни часовници не могат да се изградят, поне в днешно време).

А на моя въпрос, който ти зададох, ще отговориш ли? Съгласен ли си с моето мнение, че особеностите на движението през три пространствени измерения, които споменахме досега (движението само през едно направление в един и същи момент и поради това - намаляването на движението по една пространствена посока, когато се увеличава по друга пространствена посока) се дължи на геометрията на триизмерното пространство (евклидова, декартова координатна система с три прави лъч, излизащи от един център и разположени на 90 градуса всеки спрямо всички останали) или според теб особеностите, относно които и двамата се съгласихме, са продукт на някакъв механизъм на взаимодействия на обектите в рамките на трите пространствени измерения, без никаква връзка с геометрията на триизмерното пространство, за която вече споменах (може да имаш някакви възражения и относно споменатата геометрия, макар да се съмнявам, защото тя е общоприета още отпреди Нютон, както и от самия него, разбира се)?

Аз нищо няма да ти обяснявам, защото това е потвърдено от практиката и тук въобще не го дискутираме - цезиевите часовници на самолетите (а после са правени още по-прецизни подобни експерименти, с още по-бързите космически апарати и сателити) са доказали практически десинхронизацията на часовниците в апаратите спрямо тези, фиксирани на Земната повърхност. Да спориш с практиката е тъпо. Ако си мислиш, че съществува вариант да не се съобразиш с практическите, опитни резултати и да изработиш практиката - накрая практиката винаги изработва теб и някои случаи даже завършват много трагично (като смъртта на оня плоскоземец, който опита да излети в Космоса, за да потвърди, че Земята уж не е сфера). Ние с теб се съобразяваме с практиката и резултатите, които ни дава тя и само търсим причините, резултатите да са такива, каквито са регистрирани (съвпадащи с предсказанията на СТО и ОТО, но ние с теб в момента търсим потенциалното различно от СТО и ОТО обяснение). Значи и двамата сме съгласни с описаните до тук базови особености на придвижването през пространството. И сме съгласни, че това са особености именно на движението през три пространствени измерения, а не на някаква механика, някакви обектови взаимодействия, които да водят до тази валидна във всички случаи особеност?

Значи тук нямаме никакви разминавания и противоречия - разбиранията ни са сходни в това отношение. Сега следващия момент, в който би могло да възникне някакво излишно възпаление, ако нещо не се разбираме по него - съгласен ли си, че важната за нас координатна система е нашата персонална координатна система, при която координатата Х е напред пред нас и назад зад гърба ни, координатата У е наляво (лявата ни ръка) - надясно (дясната ни ръка), координатата Z е нагоре (над главата ни) - надолу (под краката ни) и ако първо сме се движили напред (посоката пред нас), но после започнем да завиваме все по-наляво - това ще отнема все повече от движението ни по координатата ни Х направо и ще добавя все повече към движението ни по координата ни У наляво, както бях описал в онзи мой коментар с транспортира (когато се движиш по направлението център-63 градуса - това означава, че се движиш по-близо до 90-те градуса и по-далече от 0/360 градуса)? Съгласен ли си с тази зависимост?

Къде във въпроса ми виждаш повече от три измерения?! Ще обсъдим, на най-земно и инженерно ниво, каква причина, свързана с движения/промени на материята по три пространствени измерения, може да води до експериментално и практически потвърдената десинхронизация на часовниците в ситуациите, описани от СТО (може и ОТО в допълнение, ако инженерът не е против). Съгласен ли си, че когато се движим през трите пространствени измерения - ние можем да го правим само в едно направление в един и същи момент или можеш да демонстрираш движение в повече от едно направление?

А най-лошото - измамил и НАСИ, и купища други частни и държавни институции с много пари, да му ползват суеверията и лъжите за всякакви най-сериозни дейности. Какъв талантлив, гениален измамник, братче!!! Съгласен ли си, че ние се движим само през едно направление през пространството в един и същи момент? Или ще се скриеш някъде в дълбока дупчица - да не би лаика (аз) да помрачи инженерния ти статус с прости, но показателни въпроси?

Какво става, Младенов?! Уплаши ли се, нещо?! Големият инженер Младенов се уплаши от съвсем човешките и достъпни въпроси и разсъждения на лаика Станислав и не отговаря - страхува се, че лаикът (аз) може да го принуди сам да признае, че нещата са така, както твърди Станислав и вазира от дискусията!!! Еееееехххххххх, инженере, инженерееееее... Много лесно се плашиш, пиленце нежно!!!

Тогава защо това не се потвърждава на практика и практическите експерименти и рутина показват, че часовниците не остават синхронни в някои случаи, описани от СТО и ОТО, макар да трябваше да остават синхронни ВИНАГИ?