Станислав Янков

Въпросът е, че са го открили и предположението на Стандартния модел (и на Питър Хигс, чрез чийто подход се стига до допускането за съществуването на Хигс-бозона) е потвърдено експериментално. Ако имаш съмнения в начина на регистрация на гравитационните вълни - провери внимателно техниката и теорията, които се ползват в експеримента и ще видиш смайващо-точното им функциониране (нещо, което засега не се получава с разкриването на точното естество на гравитацията и на начина на нейното функциониране). И между другото - при изграждането на теоретичната основа на техниката за откриване на гравитационните вълни се ползват и подходи с безкрайности на Роджър Пенроуз...

Вероятно не го знаеш, но ти целия си съставен от ОГРОМЕН брой "някакви частици" и без тях нямаше да можеш да съществуваш като жив човек. С откриването на "някаквата частица" Хигс-бозон доказват много сложен научен подход (стандартния модел на елементарните частици, обяснен в съчетание с подхода на Питър Хигс за полетата на Хигс), който сложен подход (изцяло свързан с признаваната от Младенов квантова механика, а двамата с Младенов редовно се одобрявате) постоянно се потвърждава експериментално, в огромен брой свои детайли. Не е задължително тъмната енергия да е свързана с частици (на първо място се подозира неутриното, но има и още по-екзотични предположения), има и различни, също толкова възможни научни обяснения, които не търсят частици, които да са отговорни за тъмната материя. На тъмната енергия частици няма и да намерят (нито пък търсят), защото тя е свързана с разширението на Вселената и става дума за геометрии в огромни мащаби (областите между галактиките), а не за частици. Стандартният модел има проблеми, но повечето негови особености работят и за момента няма измислено нищо по-добро от него, което да се потвърди експериментално.

Погледна ли първите видеа на този човек, отпреди 13 години? Той е очаквал да не бъде открита частицата Хигс-бозон, а тя беше открита...

То и във видеото е казано, че анти-релативистите не са спирали да оспорват всички изброени експерименти (оказва се - десетки!), които са потвърдили постоянството на скоростта на светлината във вакуум, но главното - НЯМА НИТО ЕДИН УСПЕШЕН АНТИ-РЕЛАТИВИСТКИ ЕКСПЕРИМЕНТ! Имаш и по-по-предишното цитирано от мен видео (онова на Диалект), където произходът на отричани от теб особености на СТО се свързва с особености на квантовата механика, която ти не отричаш, а и пълното приемане на материалистичната концепция прави невъзможни за изключване разни религиозни и други твърдения за наличие на така наречените "акашови записи", но не чрез идеалистични допускания, а заради напълно материалистични такива... Накратко - облаците над теб, като "опровержител на Айнщайн", много рЕзко се сгъстиха!

Това е точно за такива като Младенов!

За всеки, който се съмнява в точността на СТО - доста ясно и конкретно (а и за движението винаги със скоростта на светлината през пространство-времето е споменато, макар и много бегло ):

За ролята на особености на квантовата механика (квантовия принцип на суперпозицията) в релативисткото скъсяване на дължините с увеличаването на скоростта:

Психологията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, пеперуда, λόγος – наука) е наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука. Психология – Уикипедия (wikipedia.org) Психологията (както куп други социални науки) е утвърдена наука вече твърде отдавна, въобще не се изчерпва с психоанализата и е изключително тясно свързана с биологията (неврологията, работата на мозъка и въобще на човешката нервна система). Няма значение, как ни се струва, а какво е в действителност.

Какво искаш да ти цитирам?! Че Питагоровата теорема се ползва масово къде ли не ли?! Или че неопределеността и математическите техники, свързани с нея са едва ли не навсякъде?!!! Това искане е толкова смешно, че ще изтърпя нелепите ти квалификации, вместо да се занимавам с такива първолашки смешки! Чичко Гугъл е достъпен и за теб - най-спокойно и сам можеш да си намериш подобни елементарни неща. Я - колко добре се справи с топологиите, нали? Айде - лека!

Къде съм написал, че питагоровата теорема се ползва в психологията?! Давам Питагоровата теорема само като сравним пример за повсеместна употреба на едно и също нещо, подобно на температура, цвят, форма, неопределеност и т.н. Неопределеностите (вероятностите, съотношенията между тях) имат широко място в психологията (а също и в икономиката, и на купища други места, включително и във физиката, включително и в квантовата механика). Нали си наясно, че психологията Е НАУКА и там се провеждат съвсем коректни научни експерименти?

Защо?! Ползва се един и същ логически и математически подход. Ползва се по различен начин, в съответствие с детайлите на квантово и на макрониво, но подхода е един и същ във всички случаи, математическия принцип е един и същ във всички случаи (както и Питагоровата теорема е една и съща навсякъде, където се прилага и дори при неевклидовите геометрии смисъла е същия в основата си, а и допълненията са символични).

Забравяш материалистичната концепция - материята е същността и всякакви други неща, включително и неопределеността, са само нейни свойства и описания. Както температура (примерно) значи едно и също, съвсем конкретно нещо във всички случаи и разглеждани ситуации, така и неопределеността е едно и също нещо във всички случаи. Детайлите са различни, в зависимост от състоянието на материята, което се описва, но параметъра в същността си е един и същ.

Да, такъв беше първоначалния ми въпрос, а и бях написал: "В същността си, в основата си, квантовата неопределеност е същото нещо като неопределеността при човешката психика и решения за едни или други действия (манипулации, взаимодействия) на макрониво, само двете се проявяват при различни обстоятелства и условности." Освен това неопределеността, дори и квантова, фундаментална, си остава свойство на материята (особеност на материалните прояви на микрониво), както и всички останали свойства и като всички останали свойства няма нищо по-специално в нея, в сравнение със същата неопределеност на всички други равнища. Имам предвид, че както имаме познавателно ограничение както в микроскопичната, така и в макроскопичната област (отдавна недостижими за нас региони от Вселената, където разширението на пространството значително надминава скоростта на светлината и никога нищо не би могло да достигне до нас от тези региони, а и кой знае още какви неща би могло да има, чиито особености дори не можем и да си представим) и както има подобие (не идентичност) между атома и Слънчевата система (до такава степен, че за известно време се е считал за много адекватен планетарния модел на атома) - по същия начин същностната квантова неопределеност да се проявява на макрониво като огромно и трудно-изчислимо множество от най-сложни детайли и така в основата си неопределеността да е едно и също нещо, на квантово ниво, на макрониво, на всяко ниво. Едно и също нещо, което се проявява по различен начин на различните равнища (ти сякаш предпочиташ да приемаме два съвсем различни, несъвместими видове неопределеност на квантово и на макроравнище).

Да, в квантовата област математическия апарат на неопределеностите, който в същността си предполагам е еднакъв с макроскопичния (опериране с вероятности), се докосва до фундамента на реалността такава, каквато я разбира днешната наука и затова на това равнище неопределеностите са изведени като една от най-същностите особености на физическата материя. Но принципно това е същия апарат и математическа логика, свързана с неопределеностите, които се ползват на всички равнища (например - вълните на дьо Бройл са приложими на всички нива, не само на квантовото, а ако не греша, масата в покой и електричния заряд като константни стойности се запазват и на квантово ниво, няма неопределености на тези стойности). Как се гарантира, че на макрониво не са възможни ситуации (например във връзка с психиката, след като обсъждаме точно нея в момента, но може да има и много други области), при които липсва фундаменталната и непреодолима квантова неопределеност, но сложността там и физическото естество са такива, че пак няма да може да се постигне пълноценна регистрация и категорична прогноза, независимо от напредъка на знанията и технологиите и нищо, че ги няма фундаментално непреодолимите неопределености?

Ако квантовата и макроскопичната неопределеност на се считат за подобни в същността си, не излиза ли така, че неопределеността на квантово ниво се абсолютизира до идеалистична форма?! По принцип неопределеностите би трябвало да са същите свойства на материята (особености на материалните прояви), както и всички останали свойства и като всички останали свойства да са съвсем еднакви в същността си! Ако приложим стриктно материалистичния принцип, ще стигнем до заключението, че човешкото същество във всяко отношение, без никакво изключение, включително и във “вътрешния” си, психичен план, е просто марионетка, кукла на конци, без абсолютно никаква свободна воля и без абсолютно никаква реална възможност за избор, тласкана от съответни последователни материални комбинации, точно както камък се търкаля по склон, като следва геодезичната линия и особеностите на терена, по който минава (намигване към Кипен - в някои религиозни текстове, доколкото си спомням точно: “А на вас и космите на главата са преброени!”). Добре, но дали неопределеността произтича от прекалено сложни материални процеси, свързани с начина на функциониране на човешкия мозък, дали произтича от просто незнание (някое дете, което за първи път вижда самолет и се чуди, дали няма да долети до него и да го ухапе) или произтича от различните проценти вероятности от множество възможности, в зависимост търсените физически параметри и квантовите взаимодействия при замерване - в основата си това би трябвало да е един същ вид неопределеност! Неопределеността в квантовата механика не е абсолютна - да не може да се предвиди абсолютно нищо, на сто процента. Има по-големи вероятности за едни развития, по-малки вероятности за други развития, нулеви вероятности за трети развития (при следващо замерване, една секунда след предходно замерване, електрон не може да бъде открит извън сфера с радиус 300 000 километра) и даже 100-процентови вероятности (след замерване) за трети развития. Защо квантовата неопределеност в същността си да е някаква по-специална и по-различна от макроскопичната неопределеност и въобще от неопределеността на каквото и да било равнище?!

Още едно приятно видео от същия автор.

Любопитен опит за опровержение, че полето е материя (постнатото по-рано от Малоум). Би излязло, че цялата игра може да е във виртуалните частици, които се обменят и носят взаимодействието.

Тук ще стане много интересно, защото съгласно материалистичната концепция, ако няма никаква фундаментална неопределеност по отношение на човешката психика и действия - всяка една мисъл, чувство, решение, действие, представлява някаква конкретна и от там и изчислима (при достатъчна яснота за закономерностите и при достатъчна изчислителна мощност на ЕИМ) материална конфигурация. Значи, теоретично, при наличие на нужните условия, може да се изчисли абсолютно всеки детайл от човешката психика, от началото, до края на съответния живот. Освен това, подсъзнателните психологически въздействия, според чисто материалистическата (физическа) парадигма, също не са нещо, “блуждаещо” в “нищото”, а са свързани пак с някакви специфични материални прояви около функционирането на човешкия мозък… Ще бъде изключително голямо предизвикателство за материалистичната концепция да потвърди и обясни всичко това!

Браво, Шпага, много добро нещо си намерила! В един момент аз също бях започнал да пиша, че се разширява пространство-времето на Вселената, а не пространството и бях много изненадан, че Скенер и Гравити много рязко разкритикуваха така написаното. Бях дълбоко убеден, че в един учебник по Космология на Софийския университет бях чел за разширяване именно на пространство-времето, а не само на пространството. С тези цитати ми спести специално да питам Скенер и Гравити, какъв точно е проблема с “разширяването на пространство-времето” - планирах в скоро време да го направя, за да си изясня ясно този проблемен за мен детайл.

Интересно! В същността си, в основата си, квантовата неопределеност е същото нещо като неопределеността при човешката психика и решения за едни или други действия (манипулации, взаимодействия) на макрониво, само двете се прояват при различни обстоятелства и условности. Има ли някакви основания да се твърди, че по отношение на неопределеността във връзка с човешката психика, решения и действия има място същия спор, както този между Айнщайн и Бор относно квантовата неопределеност или трябва да приемем, че абсолютно всичко във връзка с човешката психика и поведение е в резултат на строг материален порядък и причинно-следственост и че неопределеност като фундаментално свойство съществува само в квантовия свят?

Чрез заобикалящата среда. В случая - чрез разположението и начините на движение на галактиките. Така може да се определи с някаква степен на точност геометричното естество на достъпното за наблюдения пространство (теоретично могат да се направят някои изводи и за част от недостъпните области).

Нямах специална причина. Просто ми омръзна постоянно да повтарям едно и също (неевклидова геометрия, неевклидова геометрия, неевклидова геометрия, неевклидова геометрия - Младенов нарочно се правеше, че уж не разбира какво му се пише) и реших този път да разнообразя с “неевклидова топология”.

Многообразието е топологичен инструмент, то може да притежава метрика, тоест - да се характеризира с някакъв вид геометрия (евклидова, псевдоевклидова, неевклидова). Затова не би трябвало да е грешно в отговор без претенции за детайлност да напиша “неевклидова топология” или пък “неевклидово многообразие”. (Скенер също отговори на това по-горе, но да видим, дали се и аргументирам коректно.)

Младенов имаше възражение и исках да съм сигурен, че употребата на такъв израз не е напълно некоректна в научен смисъл.

Не могат да не се свързват - едното определя едни детайли, а другото определя други детайли и цялостната картина може да се определи само чрез съвместното действие и на двете. Червена грозота: едното определя цвета, другото определя естетическото усещане у наблюдателя - две различни, отделни неща, но трябва да се ползват заедно за по-пълна картина.