Станислав Янков

Стига само увърта, съвсем се заплиташ в собствените ти калчища! Виж какво си дал за метафизиката: "Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите." "[Метафизиката] се занимава с обяснение на характеристиките на реалността, които съществуват отвъд физическия свят и нашите непосредствени сетива. Следователно метафизиката използва логика, основана на значението на човешките термини, а не на логика, свързана с човешкото сетивно възприятие на обективния свят." "Днешната наука е основана на позитивизма, според който истинско и реално е това, което се наблюдава и може да се измери." Ти си или метафизик, или параучен, или и двете, защото отричаш резултатите от инструменталните експерименти (бяха ти дадени куп примери за практически експерименти, на базата на които се правят заключенията и ти ги игнорираш или даже отхвърляш) и си развиваш някакви собствени, твои си, метафизични твърдения, които не почиват на направените експерименти и даже им противоречат (идеалистична школа, която можем да наречем Школата на Младенов). Нещата са ясни! Приключихме!

Ти си метафизик - приемаш, че има неща извън физиката и сетивата!!!

Вземи два конеца, пресечи ги под прав ъгъл (двуизмерна декартова координатна система) и ги пусни в четирите посоки. Как ще ги събереш отново в началната точка, без да ги огънеш в кръг (сферична/елиптична, неевклидова форма)? Не просто теория, а чистата практика ти куца, Младенов! Ти не познаваш елементарната, житейска геометрия! Чао!

Евклидова Вселена значи линиите да са прави и безкрайни (когато са прави - те не могат да бъдат други, освен безкрайни). За да не са безкрайни - трябва да има някакво огъване, кривина, като при сфероподобните форми, но ти казваш, че такива (неевклидови) неща не могат да съществуват. Значи Вселената може да бъде само безкрайна, значи - само Евклидова. Да, но пак ти казваш, че може и да не е безкрайна. Да, може, но само ако не е евклидова, а ти казваш, че не може да е неевклидова. Защо не се съобразяваш с изводите на НАСА, че Вселената е евклидова и значи - БЕЗКРАЙНА?!!!

Скенер, може да не си видял нещо, което те бях попитал вчера: Полетата се разпростираха в пространството на цялата Вселена. Съществуваше ли поне теоретична възможност да има празно пространство без полета (материя) и ако не (както ми се струва, че си спомням) - как това се връзваше с пространство-времето, което не е материя, след като не може да се регистрира пространство без никаква материя (дори без полета)? Или в това отношение имаше някакво противоречие между КМ и СТО-ОТО?

Значи не знаеш, дали е евклидова или не и отричаш резултата на НАСА. Защото евклидовата Вселена е безкрайна.

Ако не разбираш за какво се говори - как раздаваш оценките? Чрез “шесто” чувство ли? Познай тази практика къде се позиционира… Забелязал ли си аз някога да се надувам на Скенер, Гравити, Кипен и други, когато разбирам, че не знам колкото тях? Да, споря и противореча, но се старая да развивам аргументациите си според критиките им. Сравни това с твоето поведение и ще разбереш, защо знаеш по-малко от мен. Чао!

По тая логика - теб също са те определили, както и аз! Това не променя факта, че нямаш и най-малка представа, кога в квантовата механика се ползват хамилтониани и кога - лагранжиани.

Не, от нашите нищожни мащаби НАСА може да регистрира “евклидова” Вселена и без тя да е реално евклидова. Явно - това е прекалено голямо предизвикателство за осъзнаване от теб!

За евклидовата Вселена е още по-малко вероятно да са прави - и хиперболичната, и елиптичната Вселена много лесно могат да изглеждат “евклидови” от нищожния мащаб на нашата планета.

Първо разреши успешно проблема с измерването и тогава критикувай Станиславчо (тогава поне ще сме сигурни, че си наясно какво говориш). И виж, колко от квантовите интерпретации разглеждат въпроса с участието на съзнанието. Все още не си разлюбил квантовата механика, просто защото, както сам казваш, съвсем нищо не разбираш от нея.

Не независима, а взаимосвързана с материята. Условен пример - под-съзнанието “решава” да се “спусне” в материята и тогава се опложда яйцеклетка, която започва да формира ембрион. Всичко това е условно за момента, само измислен пример за взаимовръзката между съзнание и материя, при която и материята въздейства на съзнанието по специфични начини, и съзнанието въздейства на материята. Струва ми се, сякаш квантовата неопределеност се репрезентира по различен начин (в различна форма) на макрониво, чрез неопределеност в поведението (психиката) на даден индивид (бихевиоризма го смятам за частично невярна концепция) и занижаване на тази неопределеност при по-големи тълпи, където малко по-лесно може да се предположи мотивацията и поведението. Не е фатално да не съм прав. И да не съм - търсенето на потвърждение на предположенията ми ще повиши и познанията ми. Утвърден физик няма да стана, но ще зная повече от масовката.

Аз това на Ню Ейдж-а не го знам. Линка, който си сложил, ще го прочета през уикенда (заедно с линковете на Скенер и други неща), защото през седмицата нямам почти никакво време, а тези неща трябва да се четат внимателно и на спокойствие. Вече разбрах базовите разлики между материализма и идеализма, но не е достатъчно, за да опитам нова, различна аргументация от досегашната, а някои промени ще настъпят (и вече настъпват). Сега само се увличам на моменти да се включвам в разни излишни спорове, но - ще си плащам и цената за това… На мен ми се струва, че има някаква взаимовръзка между материята и съзнанието. Нито едно от двете не е първо, а и двете са равностойни - “спускането” на съзнанието в материята я оформя по съответстващ му начин, а пък развитието на материята води до проявяването на съзнанието чрез нея. Засега обаче това е стрелба в тъмното, както уместно отбелязва Скенер, както и ползването на алтернативния подход с четири пространствени измерения, на основата на подхода на Епщайн. Подозирам някаква по-скрита връзка между съзнанието и квантовата механика (не в смисъл, че Вселената едва ли не следи, дали някой прави измерване на нещо и предизвиква колапс на функцията на съответния параметър, а нещо много по-индиректно и заобиколно), но нямам аргументи да твърдя такова нещо убедено. Просто - това е предположението, което ще проверявам в бъдеще.

Младенов се превзема, а аз му влизам в роля. Вече написах, че не ми пука как съм наричан, след като не стоя на едно място и представите ми (в случая - и във връзка с физиката) се променят.

Кой, различен от теб, твърди, че реалността съществува единствено във въображението? За човека реалността е достъпна единствено и само през неговото въображение и поради това винаги ще боравим само с повече или по-малко точни приближения на въпросната реалност - не можем и никога няма да можем да я регистрираме директно, в цялата и’ пълнота. А разправяше, че аз съм ти приписвал неща, които никога не си казвал! Случвало се е, но съм се коригирал, когато си уточнявал ясно, че не е така, както ми се е сторило. Ти сега ще се коригираш ли, когато става ясно, че волна или неволно ме обиждаш?

И аз бих могъл да се обиждам, понеже ме наричаш метафизик, а не е вярно, но - ти не се съобразяваш с това, нали? Ти не си опровержител на Айнщайн, не разполагаш с годна аргументация за целта. Някога, ако достигнеш до такава, може. Но това все още не е станало, както и аз не съм открил никаква нова физика. Ти сам казваш, че най-обичайните човешки особености са метафизика (нереални според теб). Понеже изкуствените интелекти са симулации на човешко поведение, без да са човешки същества, точно както симулаторите на управление на самолет не са управление на реален самолет (човешкият психичен свят е много по-богат и сложен от симулиращите го изкуствени интелекти), а ти твърдиш, че обичайните психични особености са метафизични и несвързани с човешката сетивност - аз предположих, че не ги считаш за приложими към самия теб и изводите се налагат от само-себе си… Ако употребата на собствените ти тълкувания те обижда по някакъв начин - замисли се относно годността на тълкуванията ти (както и дали имаш право да обиждаш хората, като ги определяш като “метафизици”, без да си наясно с точното значение на този термин).

За да е написаното от мен метафизично, извън физиката и сетивата, извън проверимата наука (нали това е изискването нещо да е метафизично, а не физично?) - психиката и въображението, за които пиша, не трябва да съществуват реално, трябва да са извъннаучни и извънсетивни. В нашата реалност само чат-ботите (изкуствените интелекти) могат да наподобяват човешко поведение и да провеждат подобни на човешките разговори, без да разполагат с психика и въображение.

Е, аз не съм като вас, чат-ботовете, които нямате човешка психика!

Повечето, но не всички. Някои ще искат да се приближат една до друга (примерно - за да се чифтосат) и за да стане това, ще им се наложи да се движат в посока към теб (синьо отместване), макар и някъде много далече от теб. И гарантирано такива няма да бъдат единици, ами милиони при потенциалните трилиони плюс галактики като цяло в тази Вселена. Не си губи времето с глупости!

Защо се налага да ползвам (може би временно, докато открия нещо още по-подходящо) понятието Логос като основна, фундаментална, въображаема материя, свързана с функционирането на въображението и на мозъка? Трябва ми нещо единно, едно и също, което да обхваща ВСИЧКО като негова основа, фундамент - и физическата материя, и нейните свойства и особености, които не са физическата материята (свойствата не може да са самата материя), ВСИЧКО! Не мога да ползвам самото понятие "въображение", защото то си има конкретна дефиниция, на психологичен процес и така няма как да изпълнява и функцията на материя - отново колизия между целите ми и вече утвърдените научни дефиниции. Информационни битове също биха свършили работа, но това е прекалено компютъризирано. Да, човешкият мозък е изключително сложна органична електронно-изчислителна машина, но гарантирано ние не работим с единици и нули, както е при нашите творения - компютрите. А една такава формулировка на въображаемата материя Логос, която е в основата на всичко, може да помогне за избора на една от всичките куп квантово-механични интерпретации, които са разработени с времето (поне 13 базисни, а има и още повече!). Със сигурност трябва да има някаква взаимовръзка между човешката психика и квантовата механика (така наречения "проблем с измерването"), макар тя да не е чак толкова пряка и лесно откроима, колкото би ми се искало. Ще видим!

Оказва се, че в езотеричните писания "астрала" бил свързан с емоционалността на човешкото същество и не е това, с което бих искал да се асоциира една универсална, фундаментална материя на въображението, която изгражда цялата достъпна реалност и опит на човешкото същество. Личи си, че не съм запознат с езотеричните течения и с понятията, които те са съставяли! Най-уместно за целите ми би било това, което в някои езотерични области се нарича Логос (също и Слово на някои места), защото езотерично то било основния, базов материал на всичко съществуващо, асоциира се като название с логиката и най-важното - не зная да се използва от физиката и/или от психологията и да му е съставена някаква много специфична дефиниция, заради която да не мога да го ползвам така, както целя.

Пак ще те попитам, специалисте - ти лично ползваш ли въображението за оформянето на целия ти жизнен опит? Ползваш го и не можеш да избягаш от това, нито ти, нито който и да било друг, защото не съществува жив човек (с нормално функциониращ мозък, неизпаднал в кома или в мозъчна смърт), който да не се ползва всячески от въображението. През въображението минава ВСИЧКО - стимулите и дразненията на сетивата (изображенията и усещанията, които се прожектират пред съзнанието, когато мозъка обработи сигналите от сетивата), емоциите, разсъжденията, измислиците и заблудите, намеренията, плановете и действията... АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Затова ми се струва, че въображението и нещо, което бихме формулирали като материя на въображението, е идеалния избор за фундамент и база за развитието на всички останали неща - информационни теории, физическа материя и нейни свойства и особености и всичко останало, което може и не може да ни хрумне. Защото за нас, като човешки същества, не съществува НИЩО ДРУГО, освен въображаемото представление, което ни прожектира нашия мозък в продължение на живота ни. Кое от всичко това е метафизично и несвързано със сетивността и с физическата реалност, кое е ИЗВЪН сетивността и физическата реалност, че да е метафизично? Ти не си в състояние да осмисляш адекватно дори онези неща, към които сам поставяш линкове!

Какво те учудва?! Когато си на улицата и около теб има голям брой хора (или автомобили, ако си с кола) - едни от тях се отдалечават от теб, а други от тях се приближават към теб. При огромен брой хора/автомобили (галактиките са наистина огромен брой) - няма как да няма и такива, които се приближават към теб (синьо отместване, червеното отместване е за отдалечаване) и те биха били все повече на брой, колкото по-голям е общия брой, даже и да не беше разпределението отдалечаващи се/приближаващи се 50/50. Липсата на значителен брой приближаващи се към нашата галактика (даже и да не е непременно 50/50) потвърждава разширението на Вселената.

Още нещо, Скенер, което вече въобще не помня, дали е било коментирано (може би много отдавна, в някой от поредните спорове с Младенов и тогава Лапландеца, но наистина нямам никакъв спомен). Сякаш нещо ми се мержелее от една от книгите за квантовата теорията на полето, която беше препоръчал (тази на Уайнбърг), но я четох вече доста отдавна (наближава времето да я препрочета отново при възможност). Полетата се разпростираха в пространството на цялата Вселена. Съществуваше ли поне теоретична възможност да има празно пространство без полета (материя) и ако не (както ми се струва, че си спомням) - как това се връзваше с пространство-времето, което не е материя, след като не може да се регистрира пространство без никаква материя (дори без полета)? Или в това отношение имаше някакво противоречие между КМ и СТО-ОТО?

Скенер, а как се тълкуваше, според така изложения подход, момента с квантово-механичните флуктуации на вакуума? Кое там бяха материалните обекти, които предизвикваха тези ефекти? Като че ли ти някога беше обяснявал неща в тази връзка, Шпага те беше питала нещо подобно, но съм забравил отговора ти! Имам някои резерви относно няколко момента от всичко изложено досега, но се натрупа много написано и както вече писах в по-преден коментар - искам първо да обмисля по внимателно всичко написано, както и аргументацията на моите представи. Редица неща се повтарят от някога и още тогава разбрах известна част от логиката зад тях, но сега има и нови работи, а и няколко момента ми пречат да приема всичко това като най-добрата система от обяснения, както вече написах. Но - първо да помисля малко над всичко това...