
Станислав Янков
Потребител-
Брой отговори
2622 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
1
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Станислав Янков
-
Всички квантово-механични интерпретации и свързаните с тях опити за онтологичен анализ на квантовата механика се занимават само с едно нещо - проблемът с измерването (прехода от U-процеса, който е детерминистичен процес на унитарна еволюция и се описва чрез уравнението на Шрьодингер и R-процеса, който представлява квантова редукция на състоянието). Можем да изключим прехода между двата процеса чрез мигновен квантов скок, българинът Златко Минев показа, че става дума за плавен, непрекъснат преход. Световно признание за млад бългаски учен! Д-р Златко Минев преобърна основно твърдение в квантовата физика - trafficnews.bg
-
Защо подходът на Епщайн (диаграмите и трансформациите на Епщайн) работи правилно, а Галилеевите трансформации не работят правилно, макар и двете да са от евклидово естество? Подходът на Епщайн не се опитва да отрича и променя диаграмите на Минковски и Лоренцовите трансформации. Той само пренарежда използваните от него параметри на Специалната теория на относителността така, че да могат да се употребяват евклидови формули и закономерности (математически). При различната подредба се остават в сила Лоренцовите трансформации и псевдо-евклидовото естество. Вместо това, Галилеевите трансформации играят ролята на заместител на Ларенцовите трансформации - не можем да ползваме и двете в различни ситуации, а трябва да избираме или едните, или другите и Галилеевите са грешните. Между другото, при дву-спинорите (във връзка с квантовата електродинамика на Дирак, но не само) - зиг-заг=тик-так…
-
Аз пък моята хипотеза (все още само наченката ѝ ) за Евклидовата хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената ще я съставям и развивам тук! Мен не ме е страх да се подложа на понякога доста рязката критика на хората с много по-значителни знания от моите в този форум, пък и ползите, дори и при не най-приятните за самоувереността ми дискусии, са безспорни - развитието е налице, дори и други да не считат така (защото не протича в направленията, в които те считат, че трябва). Нека страхливците да си търсят места само с по-неосведомени и от тях хвалители, където няма да срещат особена критика и възражение... Поредно съмнение, че темпът на движение във Вселената е само един, този със скоростта на светлината във вакуум, а всички подсветлинни скорости са резултат на хипер-измерна (над-триизмерна) геометрия: Цялото това нещо със зиг-зага може да бъде представено и по друг начин, чрез четири пространствени измерения, при което въпросния зиг-заг може да се разтълкува и като движения в области от четиримерната геометрия, които са недостъпни за нашите двуизмерни пространствено възприятия (най-вече зрението) и триизмерни пространствено представи (при четиримерното пространство-време четвъртото времево измерение не е пространствено, каквато забележка многократно ми беше правена тук). При едно малко по-свободно тълкуване бихме могли да кажем, че при подсветлинните скорости все по-големи дялове от движението със скоростта на светлината, до цялото такова движение при покой (скорост v = 0), се осъществяват във времевата област, което може да се определи и като циклични прескоци назад във времето, както неточно, но визуално е онагледено в следващия клип. Към подобно подозрение за четири пространствени измерения, въпреки отплесването на автора в неиздържани посоки в следващите му клипове, навежда и следващия клип, който бях цитирал тук някога, този път относно връзката между масата в покой и скоростта на светлината във формулата за енергията на Айнщайн. Да, зиг-заговата, дву-спинорна концепция е повече свързана с началните етапи на квантовата теория на полето, с квантовата електродинамика и Дирак. Пропагатора и диаграмите на Файнман, амплитудите и останалото, свързано с квантовата теория на полето като цяло, са друга, много по-сложна история. Но въпросът е в това, че са възможни доста директни асоциации с трансформациите и диаграмите на Епщайн и особено с ключовата роля навсякъде на скоростта на светлината във вакуум като може би единствен фундаментален темп на движение (всичко останало да идва от сложните особености на хиперизмерната пространствена геометрия).
-
Няма, защото не е сгрешил Айнщайн, а си сгрешил ти. Твоя приятел Джереми вече сложи тук няколко видеа на други като теб, които също си въобразяват, че може и да са "поправили" Айнщайн (за разлика от теб, някои от тях са с научни титли, други от тях не са) и не просто никой не им е "откраднал авторството", ами даже и са доста маргинални... Лоренцовите трансформации правят абсолютно същото, както и трансформациите на Епщайн, само едните са неевклидови, а другите са евклидови. Важното е, че и двете дават верните резултати, които се регистрират на практика, за разлика от Галилеевите трансформации, които са също евклидови, като тези на Епщайн, но за разлика от последния са неверни. Ако искаш евклидов начин за вярно представяне на неевклидовите геометрии, свързани с Лоренцовите трансформации - Епщайн е твоя човек! Лошото за теб е, че за него вече има написани книги: Read the book online / Relativity
-
Да, ама не са! а би могъл да бъде и 5 метра, и 20 километра, и 2 000 000 километра, b би могъл да бъде и 36 милиметра, и 300 сантиметра, и 836 метра... Кое точно и защо, а не абстрактната формула а^2+b^2=c^2, където можеш да сложиш произволни избрани от теб стойности, но и така процедурата е съвсем понятна?
-
Значи делта t e равно на 24 часа или 86 400 секунди! Защо не казваш, че делта t е просто едно денонощие?!!! Кой ще те разбере така?!!! Връх Шипка е връх Шипка (точка на координатната система). Какво точно е х1? Надморското равнище, град София (центъра), Някой кратер на Луната?!!! Виж моя пример с Роналдо! Роналдо изтичва дължината на игрището със скорост 0,5с (общото протичано от Роналдо разстояние с тази скорост е делта х) и прави това в продължение на споменатото от теб полувреме. Накрая на полувремето спира там, откъдето е започнал тичането си по терена в началото на полувремето и практически не се е преместил в края пространствено въобще в сравнение със самото начало. Ето ти пример, а не твоите безсмислици!
-
Никой не ти разбира примера, защото и ти самия не го разбираш и не можеш да зададеш адекватен пример. Четвъртък не е делта t равно на t, освен ако не приемем, че имаш предвид едно денонощие (ето това вече е времеви интервал!), обаче тогава не е задължително да е точно Четвъртък, защото произволен ден от седмицата може да бъде едно денонощие. Връх Шипка също не е делта х равно на х, защото и това е точка (неизвестно от какво естество - надморска височина, географски координати и ти не знаеш точно какво!), а делта х равно на х ТРЯБВА ДА Е ИНТЕРВАЛ! Дали ще е х1-х0 (началния, нулев момент в координатната система) или х2-х1 все едно, но ТРЯБВА ДА Е ИНТЕРВАЛ, А НЕ ТОЧКА "Шипка"! Всички останали глупости въобще няма смисъл да се коментират, след като ти даже един адекватен пример не можеш да дадеш! Заради отрицателния знак на х, интервалът очевидно не е евклидово разстояние, а е СВЪРЗАН С НЕЕВКЛИДОВА ГЕОМЕТРИЯ. Adapting Game Engines to Curved Spaces | The Visual Computer (springer.com) Вероятно (или може би не!) вече зацепваш, какви глупости си писал след това...
-
Друга е същността, умнико! При реалността, която е свързана с Лоренцовите (псевдо-евклидова геометрия), а не с Галилеевите (евклидова геометрия) трансформации, две движещи се една спрямо друга ИОС няма да са съгласни с пространствените и времевите интервали помежду им (няма да са съгласни, че един метър е равен на един метър и в двете ИОС и че една секунда е равна на една секунда и в двете ИОС, макар при Галилеевите трансформации да са съгласни), обаче ще са съгласни, че даден пространствено-времеви интервал е един и същ и в двете ИОС. При Лоренцовите трансформации пространствено-времевия интервал замества абсолютните пространство и време на Галилеевите трансформации, които не се потвърждават на практика.