Станислав Янков

С определена степен на точност. В недостижимите равнища на точността може и да не е, макар че да - разликата ще е страшно-страшно малка. Но ще я има, ако в още по-прецизните степени не е евклидова...

По-скоро е собственото му въображение! Забележи, как упорито не ще да прочете за епохите (етапите) от вселенската еволюция (намират се и доста по-подробни материали от най-сбитите цитирания, които се срещат най-често) и се мъчи да извлича от Скенер сламчица по сламчица по сламчица, белким успее да обърка някой друг, който не разбира повече от него самия (от Младенов имам предвид)...

С четене! Мнозина го избягват, защо не е лесно и не е без усилия като магическите вярвания…

Изведнъж Младенов прочита няколко сериозни материала за еволюцията на Вселената и как възникват галактиките! Дори това не може да стане изведнъж, нали? Става бавно, с времето…

А ако сте отдалечени на два километра един от друг, без да сте опрени гръб в гръб, но обърнати с гърбовете си един към друг и пак включите реактивните си раници и започнете да се раздалечавате - тогава как ще се съберете в един център (при условие, че се ОТДАЛЕЧАВАТЕ един от друг)? Друг любопитен въпрос - какви галактики може да има в сенгулярност, особено пък в момента на Големия взрив?! Ще си направиш много голяма услуга, ако най-накрая отвориш Уикипедията и прочетеш, колко много неща са станали между Големия взрив и сгъстяването на първите, най-далечни наченки на онова, което по-нататъка ще стане галактики… Имаш цели епохи от еволюцията на Вселената преди галактиките (и много тясно отношение към това има и квантовата механика, която ту не отричаш, докато не разбираш, ту започваш да отричаш, когато започваш да я разбираш още по-малко): https://nauka.offnews.bg/fizika/vselenata-veche-e-v-svoiata-shesta-i-posledna-epoha-200247.html

Ако ти и Джереми сте в Космоса, опрени гръб в гръб и след това пуснете реактивните си раници и почнете да се отдалечавате един от друг - в какъв “център” ще се срещнете?! Усещаш ли се, какви нелепости пишеш на моменти?!

Ако не греша, според тълкувания на ОТО “празно пространство” няма смисъл без масивни обекти, между които то да се изразява. Освен това имаше и конкретна концентрация на материя/енергия в даден обем пространство, под която започва разширение. Да кажем, че такива области са доста ограничени, затова ефекта от тях се проявява при огромни, междугалактически разстояния, при това много слабо. Скенер и Гравити са много по-подготвени от мен по тези въпроси и ако греша нещо - ще ме поправят.

Младенов, разширението на Вселената се проявява при галактики, които са от купове и свръхкупове извън нашия Голям Атрактор (а такива има много - броят на наблюдаваните галактики е буквално НЕИЗБРОИМ, без да сме наясно с броя на всички останали галактики във Вселената, които никога няма да успеем да наблюдаваме). Стига си писал и ти само тъпи и повърхностни неща като Джереми, прочети малко повече, нещата са много по-многообразни и интересни от твоите (и на Джереми) измислици!

А какво точно е непразно пространство и какво точно е маса, че да не може при определени условия (достатъчно ниски концентрации на материята/енергията) да се получава увеличаване на отстоянието между материални/енергийни концентрации (по-конкретно - галактики)? Защо това да е магическо?! След като по-големите концентрации могат да се сближават гравитационно (магически по твое му), защо да не могат и да се раздалечават при достатъчно ниски концентрации между тях (три атома на кубически метър ли беше там критичната стойност - не помня вече)?!

По какъв точно начин светлината и/или празния регион създават гравитация?! Тука ще тръшнеш и Нютон, и Айнщайн едновременно!

Има едно теория, нарича се Обща теория на относителността - от нея зависи всичко това. Ти и по нея не си падаш, предвид твои изяви в тази връзка, но - природата не се интересува от твоите предпочитания, ти трябва да се приспособяваш към нейните особености, ако искаш да оцелееш.

Това го пишеш, сякаш ти знаеш и си в състояние да обясниш ясно, защо материя и вещество “са синоними”! Какво е синоним и как се отнася той към понятията “материя” и “вещество”, особено пък във физически контекст? Да видим, дали ще успеем да научим нещо и от тебе!

И каква е разликата между електромагнитните вълни (носят енергия, без да имат маса в покой и заряд) и вълните (на неопределеността) на масивните частици (имат маса и понякога и заряд, включително и силен, освен електрическия, в някои случаи), след като според теб едните не са материя, без да са вещество и другите не са и материя, и вещество едновременно? Как трябва да ги наричаме според теб? Елей и материя ли или какво?

Това нещо, драги, се определя от параметъра на плътността на Вселената (нарича се Омега) и с доста висока степен на прецизност (грешка, не по-голяма от 0,4 %, според Уикипедия, макар като че ли да имаше скорошни още по-прецизни определяния) в момента той не предполага нито повече гравитация от равновесното положение (затворена Вселена), нито по-малко (отворена Вселена). Ако има някакъв “сумарен гравитационен потенциал на Вселената”, както го наричаш ти - той е по-нищожен дори от този на Земята или в галактиката (разбирай - никаква светлина не е способен да “умори”).

Коя гравитация в пространството между Земята и Луната (или ако щеш - Вояджър 1, който в момента е далече-далече в дълбокия Космос, много отвъд орбитата на Плутон и въпреки това периодичните връзки с него продължават до ден днешен) - тая сонда не се телепортира директно в по-слабото от земното гравитационно въздействие на Луната и през цялото време протича периодична комуникация (особено пък, когато има и екипаж на борда). Да не говорим, че Доплеров ефект на електромагнитните вълни (светлината, ако щеш) може да се докаже и на Земята… Не усещаш ли поне от малко по-далече, когато се насочваш към такива мощни затъвания, които толкова ясно показват, колко мразиш да четеш и разбираш адекватни физически писания?!!!

Наличието на Доплеров ефект при светлината се установява относително лесно, дори в рамките на Слънчевата система (примерно - при комуникация между изследователска сонда около Луната или още по-далече, където Доплеровия ефект на сигналите за връзка с нея, в зависимост от движението и’ спрямо Земята, е известен и се взема предвид). Намираш си някакви глупости за невежи наивници!

Гравитацията е резултат на концентрацията на маса/енергия в ограничено пространство - черни дупки, звезди, планети по-малки космически обекти (не прекалено малки, защото един камък с диаметър 100 метра, примерно, не оказва откроимо гравитационно въздействие на идентични или по-реки обекти, още по-малко такова въздействия оказват газ, прах и прочее дреболии, които са концентрирани основно около галактиките). Няма гравитационни потенциали, през които да пътува светлината в междугалактическото пространство (затова и то се нарича “празно” пространство) и няма гравитационна причина за нейната “умора” (има гравитационно червено отместване, но то е известно отдавна и се калкулира лесно от запознатите с тези тънкости, а и разширението на Вселената, ако не греша, също оказваше влияние на дължината на светлината, докато се движи между галактиките, но това също е известно и се калкулира). Неочакван резултат от измерванията на Джеймс Уеб има, но той не се държи на “уморена светлина” така, както я описваш ти, защото такова чудо няма. Впрочем, сигурен ли си, че научното значение на уморената светлина е точно това, което ти се струва на теб? Колко материала за УС прочете последните 2-3 дни, докато коментираш тази тема тук? Прочети от какво се получава гравитацията. Не просто от наличието на някаква материя във Вселената като цяло (това е от значение само общото състояние на Вселената - отворена, затворена, плоска), а от КОНЦЕНТРАЦИЯТА на материя/енергия в ограничена пространствена област, като тук дори формулите на Нютон ще ти свършат работа за прилична оценка. Изглежда, четеш твърде малко (поне - по-малко от мене)! Промени това, за да ти се прояснят по-добре нещата!

Отстъпвам стипендиите на тебе - да си ги ползваш със здраве! Лека!

В момента не пишеш сериозни и разбираеми неща. Аз не мога да ти разбера логиката, ако въобще има такава.

Това няма значение, светлината се "уморява", според теб, от гравитацията и следователно по-силната гравитация ще я уморява повече (има гравитационно червено отместване в действителност, но то няма общо с твоите писания, а произтича от ОТО на Айнщайн). Гравитацията в рамките на галактиките е много по-силна от гравитацията в междугалактическото пространство и светлината в рамките на галактиките трябва да се "уморява" много по-осезаемо от светлината извън тях. А и гравитацията в междугалактическото пространство, според измерванията, не може да се регистрира по сигурен начин (Омега на Вселената е много-много близо до 1, при измервания с грешка около 0,4 % или нещо такова). Не ти излизат сметките!

Много по-просто е! Имаш споменатото от теб гравитационно въздействие на целия Космос (с това ликвидираш всяка възможност за отворена или плоска Вселена и разбиваш всички чувства на такива като Младенов, които вярват на напълно плоска Вселена, с Омега равно на 1 ) и в допълнение към него имаш локалното гравитационно въздействие в галактиките, което произтича от близостта на масите в галактиките и така трябва да се добави към твоето гравитационно въздействие на целия Космос. От това произтича, че в рамките на галактиките "умората" на светлината трябва да е още по-голяма от тази на светлината, която се движи в междугалактическото пространство и трябва да се регистрира още по-лесно, отколкото при светлината от други галактики. Светлината от всяка звезда в Млечния път, която достига до нас, трябваше да е "уморена" и това нямаше как да се пропусне.

След като споменатото от теб гравитационно въздействие е на целия Космос, значи то въздейства не само в пространството между галактиките (и тогава нямаше да има разширение на Вселената), но и вътре в галактиките (след като е на целия Космос - значи въздейства навсякъде, без изключение, включително и вътре в галактиките). След като въздейства и вътре в галактиките, значи трябваше да регистрираме "умора" на светлината дори от звезди вътре в нашата собствена галактика. Къде са тези регистрации? Защо няма такива?

Кой различен от мен разработва хиперизмерна (реални над три пространствени измерения) геометрия на Вселената? Покажи ми го, да мога да усвоя наготово всичко, което в момента се мъча да разработя сам! И за разлика от теб, мен не ме е страх да подложа предположенията си на критичния поглед на Скенер и Гравити (оправданието с уж "писане на книга" е твърде плоско ). И освен това, критиката на двамата е изключително полезна и поучителна за човек като мен, който не се страхува да бъде критикуван и променя нещата навсякъде, където успее да разбере дълбочината на критиката.

Кое точно вещество и как уморява светлината (без да погълне нейни фотони, но като намали енергията и’/честотата и’)? И коя е тая гравитация, която “уморява” светлината от далечните галактики, но не “уморява” светлината от по-далечните звезди в Млечния път, при условие, че гравитационното въздействие в Млечния път е много по-голямо (затова го и има въпросния Млечен път”)? За какъв “ефир” става дума?

Я, ти ни кажи, какво според предположението за “уморената светлина” отнема енергия на светлината (какво я “уморява”), след като електромагнитните вълни взаимодействат с материята по различен начин, резултатът при взаимодействия е различен (не е “уморена светлина”), а и между излъчвателя на светлината в далечната галактика и регистрирането и’ в телескопа няма масивни концентрации на гравитация?