Станислав Янков

На мен ми се струва, че избирането на мозъчните продукти като фундамент, начало на последващата картина на света, би могло да стане идеалната основа за по-доброто съвместяване под еднородна база на всички тези неща - информационната теория (за която ти споменаваш не за първи път), материята, нейните свойства и характеристики, обяснени детайлно от Скенер, съзнанието и подсъзнанието от психоанализата и куп други неща, които сега изглеждат в някои случаи доста несвързани и откъснати помежду си. Въображението присъства при всеки човек, няма случаи, в които един човек, богопомазан или тям подобно, да ползва въображението си като основен инструмент на съществуването си, а друг човек - не. Сега, може при разните камъни, планети, звезди да не е така, но ние разполагаме единствено с нашета въображение като проявител на всичко, свързано (взаимодействащо) с нас и можем само да предполагаме, какво би могло да бъде в действителност положението при камъните, планетите, звездите и т.н., без да го знаем с гарантирана сигурност. Информационният подход е интересен и употребим по определени начини, но някак не ми е естествено да ползвам като фундамент на всичко възможно и невъзможно подобието на кодиране на ЕИМ, което ние сме създали като по-примитивно средство, подходящо за процесори с ниски изчислителни способности (спрямо човешкия мозък). Докато въображението и аналог на материята във връзка с него (временно, докато не открия нещо по-добро, което най-точно да пасва на целите ми, ще го наричам астрал или астрална материя - така липсва колизия с други, много конкретно дефинирани научни понятия) са най-пряко свързани с нашата реалност, свободно могат да се свързват и с нашата осъзнатост и подсъзнание, и с вътрешния мисловен и външния физически свят, и с материята и нейните характеристики и прояви от всякакво естество, и с всичко останало, което може и не може да ни хрумне.

Аз се опитвам да си създам някаква предварителна база за връзката между физиката и психиката (импровизирано започнах да наричам това психо-физичен подход) заради особеностите на някои от интерпретациите на квантовата механика. Например тази: Интерпретация на Фон Нойман–Вигнер – Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog) Проблемът е, че няколко различни квантово-механични интерпретации съдържат едни, други или трети неща, които за момента ми се струват релевантни, но някои от тези интерпретации като че ли са взаимоизключващи се (ако приема едната от тях за правилната - другата ще бъде неправилна и обратно). Кой знае също и какви специфични тънкости има в тълкуването на различните им особености... Затова не бързам да заявявам някакви по-конкретни неща в тази връзка - все още не съм проучил тези неща дори в най-базовата им форма. Пък и оставям време на Младенов да осъзнае (евентуално) в някой бъдещ момент, че така, както ползва философските концепции - засега одобряваната по собствените му думи квантова механика също може да се окаже метафизична и паранаучна и ще му се наложи и нея да разлюби и да постави при СТО и ОТО (които не били метафизични, но били паранаучни)...

Точно относно тези неща нещо не ми пасва. Възниква усещането, че се е изградила някаква бездна между физиката и психиката, която изглежда прекомерна и изкуствена. Някога се е направила крачка към допълването на материята и с бозоните, но се отказва интегрирането по някакъв начин и на цветове, мечти и т.н., макар и фермионите, и бозоните, и цветовете, и чувствата да са едно и също нещо в основата - въображаеми продукти на мозъка открай-докрай. Тук не става дума за начините на взаимодействие между всички тези неща и кое от кое произхожда, защо, как, а за това, че няма единна, фундаментална основа, която да интегрира всичко това в базова, фундаментална концепция. Само се диференцира, разделя, разграничава. А има област, в която всички тези най-различни, диференцирани неща, се представят от едно и също нещо - въображението! Там всички различни, диференцирани, отделени неща се съединяват в едно-единствено естество в основата. Както и да е! Беше написано доста, сега смятам да обмисля по-внимателно всичко, което писахте ти, Кипен и останалите и - ще видя какво ще стане...

След като ще даваш за пример Младенов - според Младенов метафизични и паранаучни са и СТО, ОТО и дори КМ (макар последната да си се базира на любимия му Нютон) и ще има доста да поспорите в тази връзка… Избрах названието “астрал” или “астрална материя” (струваше ми се, че имат нещо общо със сциентологията, не съм обръщал сериозно внимание, но ти сега споменаваш и Ню Ейдж, а може да се окаже и на доста други места) наистина като шега с Младенов, но сериозните ми основания са следните: 1) Скенер казва, че утвърдената научна интерпретация за “материя” не позволява “пространството” (а според тебе и не само според тебе - и продукцията на мозъка, като въображение, мисли, представи, емоции и т.н.) да бъде определяно като материя. Ако пространството (както и въображението, мислите, представите, емоциите) не е материя, то пространството (и останалите изброени неща) също така не е и НИЩО! Пространството (и останалите изброени неща) категорично е НЕЩО! И ако е НЕЩО, а не НИЩО, значи е като квантовите обекти - нито е материя, нито е нищо, а е нещо трето (квантовите обекти не са нито частици, нито вълни, а нещо трето). 2) Това трето нещо трябва да има собствена дефиниция, различна от “материя”, “пространство”, “въображение” и т.н. Огромният проблем е, че огромното мнозинство сериозни понятия в тази връзка вече са заети и непрекъснато ще се оказва, че имат някакви много конкретни значения, които не позволяват да ги употребявам така, както аз искам (пример - ставащото досега с опитите ми да употребявам “пространство” и “въображение” като материя. Младенов обаче ми припомни с коментара му, че съществуват области с подобно естество, чиито понятия старателно са били избягвани като несериозни и ако проявим малко хумор (както при наричането на кварките - кварки) - ще мога да намеря по-лесно понятия от близко на търсеното естество, които да нямат строг научен смисъл и поради това да мога да ги ползвам така, както искам. Дори и в науката чувството за хумор не трябва да се губи, защото много неусетно може да се стигне до цензури и даже и до клади…

Имаш право, трябва да дам конкретна дефиниция на въображаемата материя, която представлява всичко. Без такава конкретна дефиниция не мога да развия пълноценно подобен подход, защото ми се налага да определям материята в основата на всичко ту като “пространство”, ту като “въображение”, без да отговаря точно на нито едно от тези две понятия (всичките ти забележки досега). Така, както Младенов употребява определенията за “метафизика” и за “паранаука”, може да се окаже, че теория като супер-струнната (а и не само тя) също може да попадне в подобни категории. Аз не виждам нищо срамно в супер-струнната теория (да речем), затова оттук-нататък ще наричам материята на въображението “астрал” или “астрална материя” - да може да има за какво Младенов (и не само той) да се заяжда. Я, колко добре ме подсети тоя Младенов! Щях да си измислям някакво много по-скучно название!

Докажи, че има поне един-единствен случай, в който каквато и да било твоя представа, за каквото и да било, не е свързана с твоето въображение и ще приема забележката ти. Може би ще си дадеш сметка, че ако ти изпитваш някакви необичайни за останалите хора, свръх-сензитивни и извън-умствени мисловни процеси, които се случват извън твоето въображение - значи именно ти започваш да се насочваш към метафизиката и паранауката! Айде - лека!

А не може ли да казвам, че каквото и да е реалността - няма друг вариант, освен да я проявяваме, абсолютно неизбежно, посредством въображението? Това от по-преден коментар спомняш ли си го (ако си го прочел): "Обективната реалност може да е нещо съвсем различно, може и да е съвсем нищо, но ние самите не разполагаме с абсолютно нищо друго, освен с нашето собствено въображение и за нас това е единствената материя, с която боравим."

Какви метафизични?! Кажи ми, чрез какво имаш впечатлението, че си осъществявал съвсем нормално гледане и действия, в съвсем обичайна среда, когато си спомняш някой много реалистичен сън, докато на практика си спал със затворени очи през нощта? Значи ли, че и ти си практикуващ метафизик, след като сънуваш и продуктите на въображението ти по време на сън понякога въобще не се различават от продуктите на въображението ти в будно състояние?! Разбирам, че някак си се опитваш да се вмъкнеш в критиките на опитите ми за алтернативни подходи, но си личи, че ти липсва дълбочината на знанията, от позицията на която ме критикуват Скенер, Гравити и Кипен (когато разбира, че коментарите му се вземат под внимание повече, отколкото си мисли и тогава е по-сериозен и детайлен).

А ти как точно наблюдаваш? Какво точно представлява изображението, което си градиш посредством очите и мозъка? Или пък болката, когато се убодеш по пръста? Какво точно е въображението, според теб?

Просто пробвам нещо различно, но не разполагам с капацитета да го разработя в завършен или в почти завършен вид веднага. Едни от нещата наистина са грешки и за някои не си давам сметка поради липсата на знания. Други от нещата може и да не са грешки, но не ги описвам с правилната, научна терминология и/или подход и те също не са приемани. За момента не се опитвам да определям, кое от споменаваните от теб философски направления застъпвам, понеже все още развивам подходите си (и знанията си, покрай това) и нямам яснота, какво точно ще излезе накрая. Съображенията ми до момента са следните: 1) Физическата материя е една-единствена - безплътното въображение, мисъл, мисъл-форма. Няма никаква друга материя. Абсолютно всичко, без никакви изключения, е продукт на нашето въображение и материята е абсолютно същото нещо и нищо друго. Обективната реалност може да е нещо съвсем различно, може и да е съвсем нищо, но ние самите не разполагаме с абсолютно нищо друго, освен с нашето собствено въображение и за нас това е единствената материя, с която боравим. Не виждам, как подобна логика може да се опровергае, защото всички "други видове физически материи", които дефинираме, всички онези, които приемаме и всички онези, които отхвърляме, неизбежно се изграждат от нашето въображение, по никакъв начин не може да се избяга от това (освен може би с настъпването на смъртта). 2) Със собствените ти очи ти не отчиташ по никакъв начин инфрачервената светлина, но само щом погледнеш през инфрачервена камера - инфрачервените изображения изведнъж се появяват и стават ясно и безусловно регистрируеми. Това е едно и също пространство, но нощем, в гъста тъма, то изглежда празно и няма взаимодействия и регистрации, а пък при употреба на инфрачервена камера точно същото доскоро "празно" пространство изведнъж оживява в безброй инфрачервени изображения (взаимодействия, регистрации). Все в едно и също пространство електромагнитни лъчения преминават почти безпрепятствено през някои материални прегради (стени, прозорци, атмосфера и други), все едно се движат през празно пространство (особено това важи за неутриното - всички елементарни частици, без изключение, разполагат с вълнова, честотна компонента), а пък други електромагнитни лъчения се сблъскват и отразяват (взаимодействия, регистрации) от същите пространствени области (стени, прозорци, атмосфера и други), в точно същите времеви моменти, в които първите вълни си преминават безпрепятствено. Не излиза ли така, че "празно пространство" няма, а има само взаимодействащи и невзаимодействащи вълнови честоти, фази/противофази и/или квантови сплитания, квлитания и други подобни на разни материи, които са и въпросното пространство на практика?! Единствено в едни случаи има фазови взаимодействия, а в други случаи - няма. Това - по отношение на коментара на Скенер за пространството, материята и наличието и липсата на взаимодействие/регистрация! И не, не се отнасям с пренебрежение към детайлите, които описваш (нито пък се отнасям с такова към разясненията на Скенер, на Гравити, към забележките на Шпага и даже към част от коментарите на Младенов, като онзи с извадките на цитати от текстове на Айнщайн), точно обратното - периодично ги препрочитам отново и отново. На вас ви се струва, че не чета какво пишете, понеже не се отказвам просто така от различния си начин на разсъждение над всички тези детайли, който, между другото, съвсем целенасочено се стремя да поддържам (част от нещата, които ми обяснявате, съм ги разбрал, просто не съм ги приел като единствената и безалтернативна възможност за разсъждение).

Нищото е НИЩО! Нищото не е празно пространство, с нищо в него, защото макар и в празното пространство да няма нищо, все пак го има празното пространство и това не е напълно нищо. До тоталното нищо най-много се доближава нула-мерното измерение, идеалната точка без никакви размери и дори това не е тоталното, абсолютно НИЩО, защо все пак е поне точка, нали? Времето произхожда от движението. Когато липсва движение, тогава ще липсва и време, защото ще липсва каквато и да било промяна. Ако имаме пространство, с всевъзможни неща в него, обаче всичко - замръзнало на стоп-кадър, - тогава време пак няма да има, въпреки че уж има всякакво съдържание в пространство и това пространство не е празно. Никой не може да ги види/регистрира всички тези неща, когато липсва всякакво движение, промяна и с това липсва и време.

Аз застъпвам горната представа относно пространство-времето и гравитацията - така наречения "речен модел". На пръв поглед главна роля за разширението на Вселената играят галактиките, но това е само на пръв поглед. Да, концентрацията на маса в галактиките "изсмуква" останалите концентрации толкова ефективно, че дори между отделните галактики се получават области с толкова ниски концентрации, че се стига до отрицателното налягане (в момента съм позабравил тези детайли и може да не съм съвсем точен), до увеличението на отстоянието между галактиките и така и до разширението на Вселената. Тук се намесва наследството на Нютон, с неговото "празно" пространство (освен, че е било и абсолютно) - всичко продължава да се разглежда като точки и отсечки между тях в "празно" пространство и в случая ролята на точките играят галактиките, а процедурата е доста необичайна, свързана с гравитационно съсредоточаване на материя в точките-галактики до степен, между галактиките да се образуват значителни "празнини" (твърде ниски материални концентрации) и удължаване на отсечките между галактиките вследствие на това. Не само имаме увеличаване на отстоянието (отсечките) между точки при достатъчно ниска материална концентрация и намаляване на отстоянието при гравитационен ефект между точките, но също така имаме лоренцово скъсяване на така нареченото "празно" пространство между съответстващо движещи се спрямо наблюдател кораби (прословутата отсечка между две точки-кораби) и обратното му удължаване при намаляването на скоростта на движение. Всички тези ефекти не са възможни, ако така нареченото "празно" пространство беше "нищо", нито можеше да има квантово-механични флуктуации на такова "нищо". Пространството, дори и когато го определяме като "празно", би трябвало да е НЕЩО, след като подлежи на подобни ефекти (удължаване и скъсяване на отсечките, квантово-механични флуктуации) и това НЕЩО би могло да бъде само някакъв вид материя. И тук големият въпрос е - какъв точно вид материя би могло да е това? Според "речния модел" така, както е представен в клипа, материята е самото пространство, то "тече" като "река". Не е задължително това да бъде единственото налично тълкувание. Материята на пространството може да е и мисловна, въображаема форма, продукт на под-съзнанието на Вселената (нищожна част от такова необхватно мега-подсъзнание би било подсъзнанието на човечеството, а още по-нищожна част от човешкото подсъзнание би била самоосъзната част на човешкото същество, така че сложната и изключително динамична човешка мисловност не би оказвала някакво особено осезаемо въздействие на безбрежната "маса" на останалата примитивна вселенска подсъзнателност, която продуцира утвърдените и стабилни физически закономерности). Конкретно в разглеждания случай с "речния модел", "течащата" материя би могла да е и "поток" от гравитони, но тогава възниква въпроса, какво е при разширението на пространството, "анти"-гравитони ли?! Щом като "празното" пространство не е НИЩО, щом е някакъв вид материя, пък бил той и недостатъчно изяснен до момента - значи може да се движи по някакъв начин. И това движение явно няма нищо общо с движението на точките, концентриращи масите - галактиките. Галактиките си имат някакви собствени движения една спрямо друга, движения със съвсем немалки скорости в повечето случаи и тези движения водят до лоренцови скъсявания на галактическите дължини по посока на движението. Индиректно галактическата гравитация е отговорна за "изчистването" на някои участъци от вселенското пространство от масивни концентрации, но не галактиките-точки са причината за удължаването на отсечките между тях, защото гравитацията им привлича и свива, сгъстява, не разширява и раздалечава. Разширението на Вселената в участъците с достатъчно ниска концентрацията на материята става без точки, между които да се случва това увеличение на отсечките. Галактиките са точки, чрез които наличието на този ефект се отчита, но вече беше показано, че тяхната гравитация не може да е причината за него, затова не могат да се ползват като преки точки на процеса. Има някаква друга причина за разширението на пространството в участъците от Вселената с минимални материални концентрации, различна от гравитационното привличане на галактиките и защо да не кажем, че споменатата твърде ниска материална концентрация води до много бавно и все повече забавящо се движение на пространствената материя, каквато и да е тя, от където идва и разширението на достатъчно "празните" пространствени участъци? За измеренията може да отговоря отделно, първо да премисля по-внимателно нещата, защото в някои отношения твоите отговори донякъде подкрепят оня подход с единствения темп на движение 1с, като всичко друго е съответни геометрии при четири пространствени измерения. Трябва да мога да обяснявам пълноценно и логично няколко неща, сред които представянето на физическата реалност, с която боравим на макрониво, като проективна тримерна сянка на хипер-измерна (четири или повече измерения) реалност, която с намаляването на мащабите към квантовите равнища би могла да се модифицира от проективна сянка към пряка хиперизмерна реалност, което и да е причината за тази драстична неинтуитивност на квантовата механика (на моменти по-голяма дори от силно усложненото разбиране на СТО и на ОТО).

Да, скъсява се материята на Вселената, затова и описаната линия я следва и се скъсява и тя, за да продължи да описва вярно състоянието на материята, в съответствие с наблюденията. По абсолютно същия начин измерението е параметър, който (по някаква приета логика) описва материята и когато цялата материя, без никакви изключения, се съкращава по направлението на дадено измерение - не би следвало да има проблем и самото измерение-параметър да се съкращава, за да продължи да описва вярно състоянието на материята, нали? А пък ако между два кораба, които летят с еднаква скорост и в еднакво направление спрямо наблюдател няма нищо, никаква материя, под никаква форма, значи тогава трябваше да се скъсяват лоренцово единствено самите кораби, без пространственото отстояние (“празното” пространство) между тях.

Изглежда това е заместител на неяснотата, каква точно е материята в така наричаното "празно" пространство-време. Докато не се изясни точно, материя от какво естество се съдържа в "празното" пространство-време - аз ползвам като заместител "скъсяване на измерението". Целта е да е ясно, че става дума за лоренцово съкращаване не само едно-единствено направление и на обектите по него, а на абсолютно всичко в това направление, включително и на така нареченото "празно пространство". Точно като при електромагнитното поле, за което се казва, че е налично в цялата Вселена, макар да не можем да потвърдим това без проби в цялата Вселена чрез електрически заредени обекти (когато няма нищо електрически заредено, не можем да кажем категорично, че в съответния участък на Вселената присъства електромагнитно поле, както и във всеки друг участ на същата Вселена). На горното изображение криволинейна координатна система е "гледана" през стандартна, декартова координатна система-"екран". Можеш да "изправиш" криволинейната система, тя да стане точно същата права, декартова като другата, но тогава пък ще се деформира съответстващо до криволинейна другата, която досега беше права и декартова. След като най-спокойно можеш да правиш такива трансформации с цели координатни системи (при това - не само с двуизмерни), защо да не можеш да промениш мащаба (интервалите) на координата, която при покоя на нейния (нейната ИОС) обект е била със същите интервални отстояния като твоята, но при задвижването на нейния обект, нейните интервални отстояния са се скъсили спрямо твоите, в съответствие със скоростта (тоест - лоренцово)?!!! Това е просто измислена координатна система, с която можем да правим всичко, което ни носи удобство и не променя резултатите на физическите изчисления! Едва ли измисляните и прилагани от нас координатни системи са някакви стомано-бетонни (или пък други изключително твърди и здрави) конструкции, които не могат да мърдат и да се променят при никакви обстоятелства, даже и контролирани!

Пространствената част от пространство-времето има отстояние от гледна точка на наблюдател, при това - доста солидно (безкрайно или клонящо към безкрайност). Заедно с това, при синхронно движение на два кораба с някакво пространствено отстояние помежду им, лоренцово се скъсяват от гледна точка на неподвижния наблюдател не само двата кораба, но и отстоянието помежду им, тоест - поне в този случай не говорим за "празно" пространство между двата кораба, а за някаква материя в участъка между тях, която се скъсява лоренцово заедно със самите кораби. Засега не виждам причина да не екстраполирам наличието на някаква материя в наглед "празното" пространство между корабите като наличие на подобна материя в пространството на цялата Вселена, което значи, че някакви движения може да има навсякъде във Вселената, след като навсякъде в нея няма съвършено-празно пространство, без абсолютно никаква материя под поне някаква форма (да речем - електромагнитна).

Когато не ползваме теореми на Ньотер и формули за степени на свобода на многообразия (ония, дето Пенроуз ползва за опровергаването на суперструнната теория - давал съм негови текстове в тази връзка по-назад), под “измерение” разбирам минималния брой параметри, с които можем да опишем напълно разположението на частица в пространството и времето. Тоест - четири координати (три пространствени и една времева). С по-малко от тези четири параметъра не може да се опише изцяло разположението на частицата. Избери хипотетична ситуация с Вселена, която съдържа само теб като наблюдател и поредица от напълно еднакви космически кораби, които се движат от твоя гледна точка в едно и също направление и с една и съща скорост, по една въображаема линия, която съвпада с направлението на движение и всеки следващ е на 100 метра от предходния. Линията на корабите и на отстоянията между тях се простира във Вселената открай-докрай по направлението на движението на корабите (ако нейното отстояние по това направление е безкрайно, тогава и броя на корабите, заедно с броя на сто-метровите отстояния помежду им, е безкраен). В тази Вселена не съществува нищо друго, освен редицата кораби и ти като наблюдател, което да попречи на тази картина гравитационно, електромагнитно или по какъвто и да било друг начин. Ако можеше да видиш (регистрираш) цялата дължина на линията, в цялото това направление на Вселената, открай-докрай - ти щеше да отчетеш лоренцово скъсяване по цялата линия/посока на движението Х, без изключение (ако по някаква неизвестна ни причина някъде във Вселената не е така - ние първо трябва да регистрираме това разминаване, преди да заявим категорично, че съществува такова). Това според мен означава “лоренцово скъсяване на цялото измерение по посоката на движение Х”. Не можем да говорим за лоренцово скъсяване само на направлението/посока на движението Х, защото измерението Х включва множество направления, голяма част от които не са напълно ориентирани по посоката на движение, а имат частична ориентация и по координатите на останалите две пространствени измерения у (широчина по посока на движението) и z (височина по посока на движението). Посоката Север като отделно направление включва само линиите Север и не включва линиите Северо-Изток и Северо-Запад, докато посоката Север като измерение включва и компонентите в северна посока на линиите Северо-Изток и Северо-Запад. Лоренцовото скъсяване на движещ се обект обхваща не само отделното направление по посоката на движение Х, а цялото измерение по посоката на движение Х и при това - в цялата Вселена (подобно на поле).

Смятам, че при движение на произволен обект с дадена скорост спрямо условно неподвижен наблюдател, от гледна точка на наблюдателя се скъсява не просто направлението Х по посока на движението, а цялото измерение Х по посока на движението (цялата материя, която формира измерението Х/посока на движението, включително извън самия движещ се, наблюдаван обект). Обектът (космически кораб, топка, каквото и да било движещо се, което се наблюдава от условно неподвижен наблюдател) е съставен от огромен брой елементарни частици, които непрекъснато се движат в неговите рамки. Ако ставаше дума само за направлението посока на движение, а не за цялото измерение Х/посока на движение, щеше да има значителен брой съставящи обекта частици, които да не се движат точно в направлението на движение на самия обект, а голяма част от тях дори щяха да се движат в противоположната посока и така да компенсират движението му. При само направление Х, а не измерение Х, това щеше да значи, че нямаше да се скъсява лоренцово целия обект, а само онези негови частици, които се движат в същото направление, в което се движи и той. Голямо количество други негови частици щяха да се движат в други направления (настрани, нагоре, назад) и винаги щеше да има значителен брой частици, които не подлежат на лоренцово скъсяване и показват регистрируем образ на оригиналната дължина на обекта в покой. Именно промяната в отстоянието (мащаба) на цялото измерение Х по посока на движението би трябвало да води до промяната в скоростта на движение на обекта (скоростта, с която се движат останалите части на Вселената около него, от неговата гледна точка в покой). И това не е ефекта Лоренц-Фицджералд (различните пътища, които минава отразената от различните части на обекта светлина, докато достигне до очите на наблюдателя или светлинните сензори, които се ползват за регистрацията на светлината), който дава малко по-различни ефекти и където има компенсация при постоянното отразяване на светлина от предния и задния край на обекта. Подобно съкращаване на целите измерения по посока на движението би трябвало да съкращава и степента на свобода, която тези измерения представляват (но без да елиминира тази степен на свобода напълно), защото със сигурност ти не можеш да разполагаш със същия простор на движение спрямо стените на голяма стая, спрямо които се движиш с някаква скорост, в сравнение със случая, когато си неподвижен спрямо същите стени.

Ако си представиш едно голямо езеро, което има много бавно течение от мястото на вливане на водата в езерото към мястото на изливането и’, в това езеро може да има всевъзможни видове и размери риби, които се движат във всякакви направления и и с всякакви скорости в него, но езерото си има едно много бавно негово течение, което го формира като езеро (на други места теченията са по-бързи, но там вече не е езерото-евклидовото тримерно пространство, а гравитационните геометрии с кривини). Аналогията не е съвършената, но е най-доброто, което ми хрумва в момента. Една изключително бавна скорост спрямо всички останали скорости, която формира почти безкрайната или безкрайна протяжност на триизмерното евклидово пространство (не четиримерното пространство-време, което е отговорно за всички форми и за техните скорости “вътре” в това “контейнерно” евклидово пространство). Такава скорост не би трябвало да е нула, защото би трябвало да продължава да намалява и това да води до разширението на вселенското пространство. Всичко това не е опровергаване на СТО и ОТО, а представянето им по различен начин (не пространствено-времеви, но пак верен, еквивалентен, трансформация на пространствено-времевия на Минковски в алтернативна форма). Само имай предвид, че този алтернативен подход се разработва от мен, поради липса на други желаещи, а аз не съм най-подготвения във физическата материя. Но, както виждаш, много по-подготвените не желаят да се занимават с подобни насоки и не ги и обвинявам - те са положили много усилия да навлязат дълбоко в утвърдените физически детайли, усвоили са ги успешно, разбират ги добре и не виждат смисъл да губят време с някакви по-различни, напълно неразработени концепции.

Пространственото отстояние (интервал) в дадено направление е функция на скоростта, която може да бъде в диапазона между 0с и 1с. Ако искаме да дефинираме произхода на самото пространство по принцип - то е функция на сбора от средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерения W, X, Y и Z и представлява пространство-времето на Минковски. Ако трансформираме пространствено-времевия подход на Минковски (ползван в СТО и в ОТО) в този на Епщайн - пространственото отстояние (интервал) в дадено направление е функция на ъгъла Алфа, който изразява скоростите между 0с и 1с при пространство-времето и диаграмите на Минковски и съответно - може да бъде в диапазон между 0 градуса и 90 градуса (неправилно съм си превеждал proper time като "правилно време", било собствено време, но гледам да не товаря форума с излишни нови изображения, когато бих могъл да ползвам и старите). Самата материя е мисъл, продукт на въображението, но не просто на човешкото, още по-малко на отделен човек, а на подсъзнанието на всичко съществуващо, включително и на общо-човешкото подсъзнание. Подобен подход може да се определи като психо-физически. Физическата регистрация (взаимодействието) на различните неща може да има общо с интерфериране на различни честоти на квантово-механичната вълнова функция и/или с квантовите сплитания.

Не отчитам специално тази разлика, защото скоростта на светлината като параметър на каузалност не отрича нито наличието на скоростта на светлината като реален светлинен лъч във вакуум и еднаквостта ѝ (реално) спрямо всеки наблюдател, така и пределността на тази скорост, като максималната възможна за движение на каквото и да било. Не виждам смисъл да изреждам всички възможни начини на употреба на скоростта на светлината, след като целя нещо конкретно и за представянето на това конкретно нещо мога да се огранича съвсем спокойно с общото споменаване "скорост на светлината във вакуум". Никъде не споменавам надсветлинни скорости, в каквато и да било връзка, ами точно обратното - прилагам скоростта на светлината като ограничение на места, за които някои от вас твърдите, че няма нужда да го правя (по отношение на движението на преобладаващата част от материята по четвърто пространствено измерение w, за да може то да ни се струва "свито" до планково време, аналог по някакъв начин на планковата дължина). Планковото време и планковата дължина имат отношение към прехода от планков интервал време към безкраен интервал време и от безкраен интервал дължина (по посока на движението) към планков интервал дължина, когато се променя (увеличава) скоростта на наблюдаем обект спрямо условно неподвижен наблюдател. Понеже не можеш да удължиш едно отстояние повече от безкрайност, то при безкрайно пространствено отстояние (по посока на движението) при скорост 0с и при безкрайно времево отстояние при 1с ти ще имаш планково време и планкова дължина съответно при другия параметър. Само при скоростта на светлината (с каквато се движат не само електромагнитните вълни) се съчетават (умножават) едновременно и двата параметъра планково време и планкова дължина и се получава движението със скоростта на светлината. Във всички останали случаи едното се замества от другото и обратно. Например, ако нямаше планково време като най-малкото възможно, при нулева скорост между обекти и безкрайна протяжност (на Вселената, свързано с максималната възможна дължина по всички възможни направления в тримерното пространство на обект в покой) нямаше да може да се регистрира максималния часовников темп, който се регистрира в покой. Тогава трябваше да има нулево отстояние между времевите интервали, каквото и да значи това (но по-важното е, че такова нещо не се регистрира практически, регистрираме максимален, не мигновено-бърз, часовников темп в покой, който се забавя теоретично до спиране на часовниците при движение със скоростта на светлината, равнозначно на времеви интервал с безкрайна дължина). Както параметрите планково време и планкова дължина не пречат на светлината да се движи със стабилна (нехаотична и съвсем точно определена) скорост във вакуум, така и планковото време не пречи на потенциално четвърто пространствено измерение w да се проявява като стабилен (нехаотичен и съвсем точно определен) часовников темп в покой.

По-точно Младенов (а видимо - и ти!) не може да разбере, какво точно питам и защо. Във физиката движението и промяната са еквивалентни (едното е различен начин на представяне на другото, двете са много тясно взаимосвързани) и аз не питам това. Въпросът ми е, какво точно се променя, какво точно се движи между два или повече обекта, когато те са в покой (не се движат помежду си в обема, формиран от трите пространствени координати), че да можем да говорим за наличие на движение по времевата координата? Ако приемем, че никога не може да има тотален покой и винаги има и разни неща, които се движат, затова винаги ще можем да намерим някакво движение, което да приемем за еталонен часовников темп, тогава ще имаме галилеевата относителност, при която времето е базис, а пространствената относителност е разслоение, което се проектира върху този базис. При такова приемане (че времето е просто следствие на движенията в тримерното евклидово пространството) не можем да имаме ефектите на СТО и ОТО. За да имаме последните (произтичащи от скоростите на движение между обектите и от гравитационните потенциали, които са си индиректни производни от същите скорости на движение, от присъствието на СТО в ОТО), ние трябва да имаме някакъв друг пласт, различен от директното налагане на пространственото движение в три евклидови измерения и от там употребата му като еталонен часовников темп. Какъв е този друг пласт, различен от простото движение през три евклидови пространствени измерения, който прави възможни пространствено-времевите ефекти, представяни от СТО и ОТО? Можем да попитаме същото нещо и по различен начин: Каква е разликата между съвършено-празното, "контейнерно" тримерно евклидово пространство, без абсолютно никакви различни форми, движения и време в него и между същото, но вече като част от СТО и ОТО, под формата на пространство-време (лоренцовата метрика, която се ползва и в СТО, и в ОТО)? Ако няма никаква разлика излиза, че ние просто постулираме наличието на движения, форми и време в съвършено-празното тримерно евклидово пространство (или пък постулираме съвършено-празното тримерно евклидово пространство, за да описваме в него квантово-механичните процеси и особености), точно както постулираме и еднаквостта на скоростта на светлината във вакуум спрямо всички наблюдатели! Нещо, постулиранията вземат да стават прекалено много, нали? По тоя начин нещата не изглеждат особено наред! Както можем да описваме особеностите на правоъгълни триъгълници с хипотенузи, чиято дължина представлява реални числа, посредством въвеждането на допълнително (трето) измерение и както можем да описваме двуизмерното представяне на криволинейните координатни системи чрез допълнително трето измерение (напълно равностоен и коректен подход на другата форма на представяне - чрез условните параметрични пространства), по същия начин може да се състави напълно коректно спрямо досегашните знания представяне на СТО и ОТО посредством минимум четири пространствени измерения, което много по-логично и нагледно може да представи неевклидовата свързаност между пространствените и времевото измерение (хиперболична при СТО и елиптична при гравитацията). Не по-малко полезен може да се окаже един подход с четири пространствени измерения и относно квантовата механика. Да кажем, че колапсите до конкретни местоположения или импулси представляват проявления в достъпното триизмерно пространство, докато така наречените "вълни на неопределеността", че даже и "вълнуването" на електромагнитните вълни на макрониво (електромагнитните вълни са междинен, граничен феномен, който съчетава квантови и макроскопични качества, без да е единична елементарна частица - състоят се от голям брой фотони), може да се случват в недостъпните за нас области на четиримерното пространство.

Докарай самия Айнщайн тук, за да сподели, дали е имал предвид точно това, което самият ти твърдиш или е имал предвид по-други неща? Вече стана като развален грамофон! Лека вечер!

Къде съм писал, че няма обективна реалност?! Аз само твърдя, че НИЕ не можем да достигнем пълната обективна реалност и винаги боравим и ще боравим единствено с повече или по-малко точни нейни приблизителни описания (математически, когато говорим за физика). Не съществува физическа теория, НИТО ЕДНА, която да не е повече или по-малко точно приближение и в никакъв случай не е напълно точно описание на обективната реалност. Всичко, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, е въображаем, мисловен, математически, религиозен и/или какъвто и да било друг МИСЛОВЕН КОНСТРУКТ и нищо друго. Дори функциите на тялото ти ти разбираш чрез това въображаемо, мисловно изображение, картината на "реалността" в твоето съзнание - какво усещаш, виждаш, разсъждаваш причинно-следствено и въобще - АБСОЛЮТНО ВСИЧКО.

Да-да, петте сетива са ясни, разните рецептори (зрение, слух, осезание и т.н.) и че всичко това стига до мозъка. Какво става след това? Ти с какво работиш като "реалност на живота ти"? Какво ти създава мозъка, което ти считаш за заобикаляща те среда, време, процеси, движения и всичко останало приживе? Че ти ми източваш кръвта, примерно.

По какъв начини и ти, и аз ще разберем, че ти прилагаш източване на кръвта ми?