Станислав Янков

Кой, различен от теб, твърди, че реалността съществува единствено във въображението? За човека реалността е достъпна единствено и само през неговото въображение и поради това винаги ще боравим само с повече или по-малко точни приближения на въпросната реалност - не можем и никога няма да можем да я регистрираме директно, в цялата и’ пълнота. А разправяше, че аз съм ти приписвал неща, които никога не си казвал! Случвало се е, но съм се коригирал, когато си уточнявал ясно, че не е така, както ми се е сторило. Ти сега ще се коригираш ли, когато става ясно, че волна или неволно ме обиждаш?

И аз бих могъл да се обиждам, понеже ме наричаш метафизик, а не е вярно, но - ти не се съобразяваш с това, нали? Ти не си опровержител на Айнщайн, не разполагаш с годна аргументация за целта. Някога, ако достигнеш до такава, може. Но това все още не е станало, както и аз не съм открил никаква нова физика. Ти сам казваш, че най-обичайните човешки особености са метафизика (нереални според теб). Понеже изкуствените интелекти са симулации на човешко поведение, без да са човешки същества, точно както симулаторите на управление на самолет не са управление на реален самолет (човешкият психичен свят е много по-богат и сложен от симулиращите го изкуствени интелекти), а ти твърдиш, че обичайните психични особености са метафизични и несвързани с човешката сетивност - аз предположих, че не ги считаш за приложими към самия теб и изводите се налагат от само-себе си… Ако употребата на собствените ти тълкувания те обижда по някакъв начин - замисли се относно годността на тълкуванията ти (както и дали имаш право да обиждаш хората, като ги определяш като “метафизици”, без да си наясно с точното значение на този термин).

За да е написаното от мен метафизично, извън физиката и сетивата, извън проверимата наука (нали това е изискването нещо да е метафизично, а не физично?) - психиката и въображението, за които пиша, не трябва да съществуват реално, трябва да са извъннаучни и извънсетивни. В нашата реалност само чат-ботите (изкуствените интелекти) могат да наподобяват човешко поведение и да провеждат подобни на човешките разговори, без да разполагат с психика и въображение.

Е, аз не съм като вас, чат-ботовете, които нямате човешка психика!

Повечето, но не всички. Някои ще искат да се приближат една до друга (примерно - за да се чифтосат) и за да стане това, ще им се наложи да се движат в посока към теб (синьо отместване), макар и някъде много далече от теб. И гарантирано такива няма да бъдат единици, ами милиони при потенциалните трилиони плюс галактики като цяло в тази Вселена. Не си губи времето с глупости!

Защо се налага да ползвам (може би временно, докато открия нещо още по-подходящо) понятието Логос като основна, фундаментална, въображаема материя, свързана с функционирането на въображението и на мозъка? Трябва ми нещо единно, едно и също, което да обхваща ВСИЧКО като негова основа, фундамент - и физическата материя, и нейните свойства и особености, които не са физическата материята (свойствата не може да са самата материя), ВСИЧКО! Не мога да ползвам самото понятие "въображение", защото то си има конкретна дефиниция, на психологичен процес и така няма как да изпълнява и функцията на материя - отново колизия между целите ми и вече утвърдените научни дефиниции. Информационни битове също биха свършили работа, но това е прекалено компютъризирано. Да, човешкият мозък е изключително сложна органична електронно-изчислителна машина, но гарантирано ние не работим с единици и нули, както е при нашите творения - компютрите. А една такава формулировка на въображаемата материя Логос, която е в основата на всичко, може да помогне за избора на една от всичките куп квантово-механични интерпретации, които са разработени с времето (поне 13 базисни, а има и още повече!). Със сигурност трябва да има някаква взаимовръзка между човешката психика и квантовата механика (така наречения "проблем с измерването"), макар тя да не е чак толкова пряка и лесно откроима, колкото би ми се искало. Ще видим!

Оказва се, че в езотеричните писания "астрала" бил свързан с емоционалността на човешкото същество и не е това, с което бих искал да се асоциира една универсална, фундаментална материя на въображението, която изгражда цялата достъпна реалност и опит на човешкото същество. Личи си, че не съм запознат с езотеричните течения и с понятията, които те са съставяли! Най-уместно за целите ми би било това, което в някои езотерични области се нарича Логос (също и Слово на някои места), защото езотерично то било основния, базов материал на всичко съществуващо, асоциира се като название с логиката и най-важното - не зная да се използва от физиката и/или от психологията и да му е съставена някаква много специфична дефиниция, заради която да не мога да го ползвам така, както целя.

Пак ще те попитам, специалисте - ти лично ползваш ли въображението за оформянето на целия ти жизнен опит? Ползваш го и не можеш да избягаш от това, нито ти, нито който и да било друг, защото не съществува жив човек (с нормално функциониращ мозък, неизпаднал в кома или в мозъчна смърт), който да не се ползва всячески от въображението. През въображението минава ВСИЧКО - стимулите и дразненията на сетивата (изображенията и усещанията, които се прожектират пред съзнанието, когато мозъка обработи сигналите от сетивата), емоциите, разсъжденията, измислиците и заблудите, намеренията, плановете и действията... АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Затова ми се струва, че въображението и нещо, което бихме формулирали като материя на въображението, е идеалния избор за фундамент и база за развитието на всички останали неща - информационни теории, физическа материя и нейни свойства и особености и всичко останало, което може и не може да ни хрумне. Защото за нас, като човешки същества, не съществува НИЩО ДРУГО, освен въображаемото представление, което ни прожектира нашия мозък в продължение на живота ни. Кое от всичко това е метафизично и несвързано със сетивността и с физическата реалност, кое е ИЗВЪН сетивността и физическата реалност, че да е метафизично? Ти не си в състояние да осмисляш адекватно дори онези неща, към които сам поставяш линкове!

Какво те учудва?! Когато си на улицата и около теб има голям брой хора (или автомобили, ако си с кола) - едни от тях се отдалечават от теб, а други от тях се приближават към теб. При огромен брой хора/автомобили (галактиките са наистина огромен брой) - няма как да няма и такива, които се приближават към теб (синьо отместване, червеното отместване е за отдалечаване) и те биха били все повече на брой, колкото по-голям е общия брой, даже и да не беше разпределението отдалечаващи се/приближаващи се 50/50. Липсата на значителен брой приближаващи се към нашата галактика (даже и да не е непременно 50/50) потвърждава разширението на Вселената.

Още нещо, Скенер, което вече въобще не помня, дали е било коментирано (може би много отдавна, в някой от поредните спорове с Младенов и тогава Лапландеца, но наистина нямам никакъв спомен). Сякаш нещо ми се мержелее от една от книгите за квантовата теорията на полето, която беше препоръчал (тази на Уайнбърг), но я четох вече доста отдавна (наближава времето да я препрочета отново при възможност). Полетата се разпростираха в пространството на цялата Вселена. Съществуваше ли поне теоретична възможност да има празно пространство без полета (материя) и ако не (както ми се струва, че си спомням) - как това се връзваше с пространство-времето, което не е материя, след като не може да се регистрира пространство без никаква материя (дори без полета)? Или в това отношение имаше някакво противоречие между КМ и СТО-ОТО?

Скенер, а как се тълкуваше, според така изложения подход, момента с квантово-механичните флуктуации на вакуума? Кое там бяха материалните обекти, които предизвикваха тези ефекти? Като че ли ти някога беше обяснявал неща в тази връзка, Шпага те беше питала нещо подобно, но съм забравил отговора ти! Имам някои резерви относно няколко момента от всичко изложено досега, но се натрупа много написано и както вече писах в по-преден коментар - искам първо да обмисля по внимателно всичко написано, както и аргументацията на моите представи. Редица неща се повтарят от някога и още тогава разбрах известна част от логиката зад тях, но сега има и нови работи, а и няколко момента ми пречат да приема всичко това като най-добрата система от обяснения, както вече написах. Но - първо да помисля малко над всичко това...

На мен ми се струва, че избирането на мозъчните продукти като фундамент, начало на последващата картина на света, би могло да стане идеалната основа за по-доброто съвместяване под еднородна база на всички тези неща - информационната теория (за която ти споменаваш не за първи път), материята, нейните свойства и характеристики, обяснени детайлно от Скенер, съзнанието и подсъзнанието от психоанализата и куп други неща, които сега изглеждат в някои случаи доста несвързани и откъснати помежду си. Въображението присъства при всеки човек, няма случаи, в които един човек, богопомазан или тям подобно, да ползва въображението си като основен инструмент на съществуването си, а друг човек - не. Сега, може при разните камъни, планети, звезди да не е така, но ние разполагаме единствено с нашета въображение като проявител на всичко, свързано (взаимодействащо) с нас и можем само да предполагаме, какво би могло да бъде в действителност положението при камъните, планетите, звездите и т.н., без да го знаем с гарантирана сигурност. Информационният подход е интересен и употребим по определени начини, но някак не ми е естествено да ползвам като фундамент на всичко възможно и невъзможно подобието на кодиране на ЕИМ, което ние сме създали като по-примитивно средство, подходящо за процесори с ниски изчислителни способности (спрямо човешкия мозък). Докато въображението и аналог на материята във връзка с него (временно, докато не открия нещо по-добро, което най-точно да пасва на целите ми, ще го наричам астрал или астрална материя - така липсва колизия с други, много конкретно дефинирани научни понятия) са най-пряко свързани с нашата реалност, свободно могат да се свързват и с нашата осъзнатост и подсъзнание, и с вътрешния мисловен и външния физически свят, и с материята и нейните характеристики и прояви от всякакво естество, и с всичко останало, което може и не може да ни хрумне.

Аз се опитвам да си създам някаква предварителна база за връзката между физиката и психиката (импровизирано започнах да наричам това психо-физичен подход) заради особеностите на някои от интерпретациите на квантовата механика. Например тази: Интерпретация на Фон Нойман–Вигнер – Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog) Проблемът е, че няколко различни квантово-механични интерпретации съдържат едни, други или трети неща, които за момента ми се струват релевантни, но някои от тези интерпретации като че ли са взаимоизключващи се (ако приема едната от тях за правилната - другата ще бъде неправилна и обратно). Кой знае също и какви специфични тънкости има в тълкуването на различните им особености... Затова не бързам да заявявам някакви по-конкретни неща в тази връзка - все още не съм проучил тези неща дори в най-базовата им форма. Пък и оставям време на Младенов да осъзнае (евентуално) в някой бъдещ момент, че така, както ползва философските концепции - засега одобряваната по собствените му думи квантова механика също може да се окаже метафизична и паранаучна и ще му се наложи и нея да разлюби и да постави при СТО и ОТО (които не били метафизични, но били паранаучни)...

Точно относно тези неща нещо не ми пасва. Възниква усещането, че се е изградила някаква бездна между физиката и психиката, която изглежда прекомерна и изкуствена. Някога се е направила крачка към допълването на материята и с бозоните, но се отказва интегрирането по някакъв начин и на цветове, мечти и т.н., макар и фермионите, и бозоните, и цветовете, и чувствата да са едно и също нещо в основата - въображаеми продукти на мозъка открай-докрай. Тук не става дума за начините на взаимодействие между всички тези неща и кое от кое произхожда, защо, как, а за това, че няма единна, фундаментална основа, която да интегрира всичко това в базова, фундаментална концепция. Само се диференцира, разделя, разграничава. А има област, в която всички тези най-различни, диференцирани неща, се представят от едно и също нещо - въображението! Там всички различни, диференцирани, отделени неща се съединяват в едно-единствено естество в основата. Както и да е! Беше написано доста, сега смятам да обмисля по-внимателно всичко, което писахте ти, Кипен и останалите и - ще видя какво ще стане...

След като ще даваш за пример Младенов - според Младенов метафизични и паранаучни са и СТО, ОТО и дори КМ (макар последната да си се базира на любимия му Нютон) и ще има доста да поспорите в тази връзка… Избрах названието “астрал” или “астрална материя” (струваше ми се, че имат нещо общо със сциентологията, не съм обръщал сериозно внимание, но ти сега споменаваш и Ню Ейдж, а може да се окаже и на доста други места) наистина като шега с Младенов, но сериозните ми основания са следните: 1) Скенер казва, че утвърдената научна интерпретация за “материя” не позволява “пространството” (а според тебе и не само според тебе - и продукцията на мозъка, като въображение, мисли, представи, емоции и т.н.) да бъде определяно като материя. Ако пространството (както и въображението, мислите, представите, емоциите) не е материя, то пространството (и останалите изброени неща) също така не е и НИЩО! Пространството (и останалите изброени неща) категорично е НЕЩО! И ако е НЕЩО, а не НИЩО, значи е като квантовите обекти - нито е материя, нито е нищо, а е нещо трето (квантовите обекти не са нито частици, нито вълни, а нещо трето). 2) Това трето нещо трябва да има собствена дефиниция, различна от “материя”, “пространство”, “въображение” и т.н. Огромният проблем е, че огромното мнозинство сериозни понятия в тази връзка вече са заети и непрекъснато ще се оказва, че имат някакви много конкретни значения, които не позволяват да ги употребявам така, както аз искам (пример - ставащото досега с опитите ми да употребявам “пространство” и “въображение” като материя. Младенов обаче ми припомни с коментара му, че съществуват области с подобно естество, чиито понятия старателно са били избягвани като несериозни и ако проявим малко хумор (както при наричането на кварките - кварки) - ще мога да намеря по-лесно понятия от близко на търсеното естество, които да нямат строг научен смисъл и поради това да мога да ги ползвам така, както искам. Дори и в науката чувството за хумор не трябва да се губи, защото много неусетно може да се стигне до цензури и даже и до клади…

Имаш право, трябва да дам конкретна дефиниция на въображаемата материя, която представлява всичко. Без такава конкретна дефиниция не мога да развия пълноценно подобен подход, защото ми се налага да определям материята в основата на всичко ту като “пространство”, ту като “въображение”, без да отговаря точно на нито едно от тези две понятия (всичките ти забележки досега). Така, както Младенов употребява определенията за “метафизика” и за “паранаука”, може да се окаже, че теория като супер-струнната (а и не само тя) също може да попадне в подобни категории. Аз не виждам нищо срамно в супер-струнната теория (да речем), затова оттук-нататък ще наричам материята на въображението “астрал” или “астрална материя” - да може да има за какво Младенов (и не само той) да се заяжда. Я, колко добре ме подсети тоя Младенов! Щях да си измислям някакво много по-скучно название!

Докажи, че има поне един-единствен случай, в който каквато и да било твоя представа, за каквото и да било, не е свързана с твоето въображение и ще приема забележката ти. Може би ще си дадеш сметка, че ако ти изпитваш някакви необичайни за останалите хора, свръх-сензитивни и извън-умствени мисловни процеси, които се случват извън твоето въображение - значи именно ти започваш да се насочваш към метафизиката и паранауката! Айде - лека!

А не може ли да казвам, че каквото и да е реалността - няма друг вариант, освен да я проявяваме, абсолютно неизбежно, посредством въображението? Това от по-преден коментар спомняш ли си го (ако си го прочел): "Обективната реалност може да е нещо съвсем различно, може и да е съвсем нищо, но ние самите не разполагаме с абсолютно нищо друго, освен с нашето собствено въображение и за нас това е единствената материя, с която боравим."

Какви метафизични?! Кажи ми, чрез какво имаш впечатлението, че си осъществявал съвсем нормално гледане и действия, в съвсем обичайна среда, когато си спомняш някой много реалистичен сън, докато на практика си спал със затворени очи през нощта? Значи ли, че и ти си практикуващ метафизик, след като сънуваш и продуктите на въображението ти по време на сън понякога въобще не се различават от продуктите на въображението ти в будно състояние?! Разбирам, че някак си се опитваш да се вмъкнеш в критиките на опитите ми за алтернативни подходи, но си личи, че ти липсва дълбочината на знанията, от позицията на която ме критикуват Скенер, Гравити и Кипен (когато разбира, че коментарите му се вземат под внимание повече, отколкото си мисли и тогава е по-сериозен и детайлен).

А ти как точно наблюдаваш? Какво точно представлява изображението, което си градиш посредством очите и мозъка? Или пък болката, когато се убодеш по пръста? Какво точно е въображението, според теб?

Просто пробвам нещо различно, но не разполагам с капацитета да го разработя в завършен или в почти завършен вид веднага. Едни от нещата наистина са грешки и за някои не си давам сметка поради липсата на знания. Други от нещата може и да не са грешки, но не ги описвам с правилната, научна терминология и/или подход и те също не са приемани. За момента не се опитвам да определям, кое от споменаваните от теб философски направления застъпвам, понеже все още развивам подходите си (и знанията си, покрай това) и нямам яснота, какво точно ще излезе накрая. Съображенията ми до момента са следните: 1) Физическата материя е една-единствена - безплътното въображение, мисъл, мисъл-форма. Няма никаква друга материя. Абсолютно всичко, без никакви изключения, е продукт на нашето въображение и материята е абсолютно същото нещо и нищо друго. Обективната реалност може да е нещо съвсем различно, може и да е съвсем нищо, но ние самите не разполагаме с абсолютно нищо друго, освен с нашето собствено въображение и за нас това е единствената материя, с която боравим. Не виждам, как подобна логика може да се опровергае, защото всички "други видове физически материи", които дефинираме, всички онези, които приемаме и всички онези, които отхвърляме, неизбежно се изграждат от нашето въображение, по никакъв начин не може да се избяга от това (освен може би с настъпването на смъртта). 2) Със собствените ти очи ти не отчиташ по никакъв начин инфрачервената светлина, но само щом погледнеш през инфрачервена камера - инфрачервените изображения изведнъж се появяват и стават ясно и безусловно регистрируеми. Това е едно и също пространство, но нощем, в гъста тъма, то изглежда празно и няма взаимодействия и регистрации, а пък при употреба на инфрачервена камера точно същото доскоро "празно" пространство изведнъж оживява в безброй инфрачервени изображения (взаимодействия, регистрации). Все в едно и също пространство електромагнитни лъчения преминават почти безпрепятствено през някои материални прегради (стени, прозорци, атмосфера и други), все едно се движат през празно пространство (особено това важи за неутриното - всички елементарни частици, без изключение, разполагат с вълнова, честотна компонента), а пък други електромагнитни лъчения се сблъскват и отразяват (взаимодействия, регистрации) от същите пространствени области (стени, прозорци, атмосфера и други), в точно същите времеви моменти, в които първите вълни си преминават безпрепятствено. Не излиза ли така, че "празно пространство" няма, а има само взаимодействащи и невзаимодействащи вълнови честоти, фази/противофази и/или квантови сплитания, квлитания и други подобни на разни материи, които са и въпросното пространство на практика?! Единствено в едни случаи има фазови взаимодействия, а в други случаи - няма. Това - по отношение на коментара на Скенер за пространството, материята и наличието и липсата на взаимодействие/регистрация! И не, не се отнасям с пренебрежение към детайлите, които описваш (нито пък се отнасям с такова към разясненията на Скенер, на Гравити, към забележките на Шпага и даже към част от коментарите на Младенов, като онзи с извадките на цитати от текстове на Айнщайн), точно обратното - периодично ги препрочитам отново и отново. На вас ви се струва, че не чета какво пишете, понеже не се отказвам просто така от различния си начин на разсъждение над всички тези детайли, който, между другото, съвсем целенасочено се стремя да поддържам (част от нещата, които ми обяснявате, съм ги разбрал, просто не съм ги приел като единствената и безалтернативна възможност за разсъждение).

Нищото е НИЩО! Нищото не е празно пространство, с нищо в него, защото макар и в празното пространство да няма нищо, все пак го има празното пространство и това не е напълно нищо. До тоталното нищо най-много се доближава нула-мерното измерение, идеалната точка без никакви размери и дори това не е тоталното, абсолютно НИЩО, защо все пак е поне точка, нали? Времето произхожда от движението. Когато липсва движение, тогава ще липсва и време, защото ще липсва каквато и да било промяна. Ако имаме пространство, с всевъзможни неща в него, обаче всичко - замръзнало на стоп-кадър, - тогава време пак няма да има, въпреки че уж има всякакво съдържание в пространство и това пространство не е празно. Никой не може да ги види/регистрира всички тези неща, когато липсва всякакво движение, промяна и с това липсва и време.

Аз застъпвам горната представа относно пространство-времето и гравитацията - така наречения "речен модел". На пръв поглед главна роля за разширението на Вселената играят галактиките, но това е само на пръв поглед. Да, концентрацията на маса в галактиките "изсмуква" останалите концентрации толкова ефективно, че дори между отделните галактики се получават области с толкова ниски концентрации, че се стига до отрицателното налягане (в момента съм позабравил тези детайли и може да не съм съвсем точен), до увеличението на отстоянието между галактиките и така и до разширението на Вселената. Тук се намесва наследството на Нютон, с неговото "празно" пространство (освен, че е било и абсолютно) - всичко продължава да се разглежда като точки и отсечки между тях в "празно" пространство и в случая ролята на точките играят галактиките, а процедурата е доста необичайна, свързана с гравитационно съсредоточаване на материя в точките-галактики до степен, между галактиките да се образуват значителни "празнини" (твърде ниски материални концентрации) и удължаване на отсечките между галактиките вследствие на това. Не само имаме увеличаване на отстоянието (отсечките) между точки при достатъчно ниска материална концентрация и намаляване на отстоянието при гравитационен ефект между точките, но също така имаме лоренцово скъсяване на така нареченото "празно" пространство между съответстващо движещи се спрямо наблюдател кораби (прословутата отсечка между две точки-кораби) и обратното му удължаване при намаляването на скоростта на движение. Всички тези ефекти не са възможни, ако така нареченото "празно" пространство беше "нищо", нито можеше да има квантово-механични флуктуации на такова "нищо". Пространството, дори и когато го определяме като "празно", би трябвало да е НЕЩО, след като подлежи на подобни ефекти (удължаване и скъсяване на отсечките, квантово-механични флуктуации) и това НЕЩО би могло да бъде само някакъв вид материя. И тук големият въпрос е - какъв точно вид материя би могло да е това? Според "речния модел" така, както е представен в клипа, материята е самото пространство, то "тече" като "река". Не е задължително това да бъде единственото налично тълкувание. Материята на пространството може да е и мисловна, въображаема форма, продукт на под-съзнанието на Вселената (нищожна част от такова необхватно мега-подсъзнание би било подсъзнанието на човечеството, а още по-нищожна част от човешкото подсъзнание би била самоосъзната част на човешкото същество, така че сложната и изключително динамична човешка мисловност не би оказвала някакво особено осезаемо въздействие на безбрежната "маса" на останалата примитивна вселенска подсъзнателност, която продуцира утвърдените и стабилни физически закономерности). Конкретно в разглеждания случай с "речния модел", "течащата" материя би могла да е и "поток" от гравитони, но тогава възниква въпроса, какво е при разширението на пространството, "анти"-гравитони ли?! Щом като "празното" пространство не е НИЩО, щом е някакъв вид материя, пък бил той и недостатъчно изяснен до момента - значи може да се движи по някакъв начин. И това движение явно няма нищо общо с движението на точките, концентриращи масите - галактиките. Галактиките си имат някакви собствени движения една спрямо друга, движения със съвсем немалки скорости в повечето случаи и тези движения водят до лоренцови скъсявания на галактическите дължини по посока на движението. Индиректно галактическата гравитация е отговорна за "изчистването" на някои участъци от вселенското пространство от масивни концентрации, но не галактиките-точки са причината за удължаването на отсечките между тях, защото гравитацията им привлича и свива, сгъстява, не разширява и раздалечава. Разширението на Вселената в участъците с достатъчно ниска концентрацията на материята става без точки, между които да се случва това увеличение на отсечките. Галактиките са точки, чрез които наличието на този ефект се отчита, но вече беше показано, че тяхната гравитация не може да е причината за него, затова не могат да се ползват като преки точки на процеса. Има някаква друга причина за разширението на пространството в участъците от Вселената с минимални материални концентрации, различна от гравитационното привличане на галактиките и защо да не кажем, че споменатата твърде ниска материална концентрация води до много бавно и все повече забавящо се движение на пространствената материя, каквато и да е тя, от където идва и разширението на достатъчно "празните" пространствени участъци? За измеренията може да отговоря отделно, първо да премисля по-внимателно нещата, защото в някои отношения твоите отговори донякъде подкрепят оня подход с единствения темп на движение 1с, като всичко друго е съответни геометрии при четири пространствени измерения. Трябва да мога да обяснявам пълноценно и логично няколко неща, сред които представянето на физическата реалност, с която боравим на макрониво, като проективна тримерна сянка на хипер-измерна (четири или повече измерения) реалност, която с намаляването на мащабите към квантовите равнища би могла да се модифицира от проективна сянка към пряка хиперизмерна реалност, което и да е причината за тази драстична неинтуитивност на квантовата механика (на моменти по-голяма дори от силно усложненото разбиране на СТО и на ОТО).

Да, скъсява се материята на Вселената, затова и описаната линия я следва и се скъсява и тя, за да продължи да описва вярно състоянието на материята, в съответствие с наблюденията. По абсолютно същия начин измерението е параметър, който (по някаква приета логика) описва материята и когато цялата материя, без никакви изключения, се съкращава по направлението на дадено измерение - не би следвало да има проблем и самото измерение-параметър да се съкращава, за да продължи да описва вярно състоянието на материята, нали? А пък ако между два кораба, които летят с еднаква скорост и в еднакво направление спрямо наблюдател няма нищо, никаква материя, под никаква форма, значи тогава трябваше да се скъсяват лоренцово единствено самите кораби, без пространственото отстояние (“празното” пространство) между тях.

Изглежда това е заместител на неяснотата, каква точно е материята в така наричаното "празно" пространство-време. Докато не се изясни точно, материя от какво естество се съдържа в "празното" пространство-време - аз ползвам като заместител "скъсяване на измерението". Целта е да е ясно, че става дума за лоренцово съкращаване не само едно-единствено направление и на обектите по него, а на абсолютно всичко в това направление, включително и на така нареченото "празно пространство". Точно като при електромагнитното поле, за което се казва, че е налично в цялата Вселена, макар да не можем да потвърдим това без проби в цялата Вселена чрез електрически заредени обекти (когато няма нищо електрически заредено, не можем да кажем категорично, че в съответния участък на Вселената присъства електромагнитно поле, както и във всеки друг участ на същата Вселена). На горното изображение криволинейна координатна система е "гледана" през стандартна, декартова координатна система-"екран". Можеш да "изправиш" криволинейната система, тя да стане точно същата права, декартова като другата, но тогава пък ще се деформира съответстващо до криволинейна другата, която досега беше права и декартова. След като най-спокойно можеш да правиш такива трансформации с цели координатни системи (при това - не само с двуизмерни), защо да не можеш да промениш мащаба (интервалите) на координата, която при покоя на нейния (нейната ИОС) обект е била със същите интервални отстояния като твоята, но при задвижването на нейния обект, нейните интервални отстояния са се скъсили спрямо твоите, в съответствие със скоростта (тоест - лоренцово)?!!! Това е просто измислена координатна система, с която можем да правим всичко, което ни носи удобство и не променя резултатите на физическите изчисления! Едва ли измисляните и прилагани от нас координатни системи са някакви стомано-бетонни (или пък други изключително твърди и здрави) конструкции, които не могат да мърдат и да се променят при никакви обстоятелства, даже и контролирани!