Станислав Янков

Младенов, имаш круша, ябълка и портокал. Ако експериментално не си сигурен, че портокала отговаря на всички характеристики на портокал (че не е с крушовидна, а с кръгла форма, че е оранжев и т.н.) - как си сигурен, че въобще е портокал, било то и теоретично? Това е на равнище сукалчета и се надявам да успееш да отговориш на този въпрос!

Тоест, ако на теория портокала е оранжев - това е само на теория, на практика няма как да потвърдиш, че портокала е оранжев. Тогава как твърдиш толкова уверено, че е портокал, след като не можеш да го потвърдиш практически (и теоретично, и практически зрелия портокал е оранжев)?! Ако пак ще си измисляш, че НАСА е казала неща, които не е казала - мога пак да те цитирам самия теб...

Крайната Вселена може да изглежда само по един начин - сферична/елиптична неевклидова. Всичко останало е безкрайно. Ясна и недвусмислена геометрия! Трябва да решаваш - или да приемеш ябълката, която е неевклидова, ако искаш да е крайна, или трябва да се примириш, че е безкрайна, ако искаш да е портокала...

Ти първо си проясни, какво точно са написали НАСА и тогава се меси в още по-сложни неща, които въобще не са ти свойствени. Виж си собствения цитат на материала на НАСА: ... "вселената е близо до плоска/Евклидова". Значи имаш плоска/Евклидова Вселена и замерванията на НАСА показват, че Вселената НЕ Е ТОЧНО плоска/Евклидова (плоската, евклидова Вселена е и безкрайна), а е БЛИЗО до плоска/Евклидова. Ако имаш круша, ябълка и портокал, ти или си напълно сигурен, че е едно от споменатите три, например портокал или не си сигурен и предполагаш, че наблюдаваното е близо до портокал. Имам и друга много-много лоша новина за теб! От трите възможни геометрии на Вселената - хиперболична неевклидова (круша), сферична/елиптична неевклидова (ябълка) и плоска/евклидова (портокал), - само сферичната/елиптичната (риманова неевклидова) е крайна. Хиперболичната неевклидова и плоската/евклидова са безкрайни. Така че... Ти дори не можеш да четеш адекватно съвсем ясен текст! Идеалистичната Школа Младенов - метафизика, пара-представи и редовна софистика!

Защо смяташ така? Ако не греша, между вълновия характер на частиците без взаимодействие и колабирането им до конкретно, точково местоположение или друга конкретна макро-характеристика се счита, че има някакви несъчетаеми разлики (когато са вълни, с вълнова функция на неопределеността - нямат свойства на частици и когато са с колабирали, замерени конкретни макро-характеристики - вълновият им характер изчезва). Затова и се говори и за "проблема с измерването".

Удебеленото е грешно, разбира се - не физика, психика! Получаваме градация, при която материята като цяло включва и веществото в себе си, а Логоса (въображаемата “материя” на психиката, съзнанието и въображението) включва и материята в себе си, заедно със свойствата и особеностите на материята и с всичко останало, което може да се свърже с човешката психика. Външното за психиката е материята така, както се дефинира физически (включително човешкото тяло, човешкия мозък и свързаните с функционирането на последния биологични и електромагнитни процеси), а материята и всичко останало, различно от материята е вътрешния психичен свят на човека. Често се казва, че действията на разни хора не са предизвикани от физическа и даже от рационална мотивация, а са необясними дори за самите хора, които са ги извършили (“Не зная защо направих тази безсмислена глупост!” - подсъзнателна мотивация, налична, но не осъзнавана на съзнателно равнище). Това е въздействието/взаимодействието в посока от психиката (вътрешния свят) към материята (външния свят). Примери за въздействието/взаимодействието от материята към психиката могат да се дадат безброй. Защо има външна спрямо човешката психика, физическа материя? Защото Вселената не се ограничава само до индивидуалното човешко съзнание и подсъзнание, а включва някаква форма на общото човешко подсъзнание, както и съвкупното подсъзнание (несъзнателност) на всичко останало съществуващо, което регистрираме (с което взаимодействаме по всевъзможни начини).

Разгледах линка. Прав си, полезен е, не може да се избегне анализа на информацията на някакво ниво и наистина не е "математическата Вселена", която беше дискутирана от теб по-рано. Защо предпочитам да не е информацията базовата форма, която би могла да се асоциира по някакви начини с "материята" (въображаема) на психиката и въображението (макар информацията да е незаобиколим фактор, както и математиката, веднага на следващо равнище)? С материята ние (и всичко останало) имаме директен и постоянен досег. Непрекъснато се "докосваме" (сблъскваме) с нея. По същия начин имаме пряк "досег" с онова, което опитвам да определям като "базова форма" на въображението на човешката психика и въображение. Вместо това, математиката и информацията не са такова пряко регистрируемо нещо, както материята и психичната дейност на човека. Те са свойства, подобно на пространството и цветовете спрямо материята. При математическия и информационния подход се приема, че има някакъв "външен" свят, "външна" реалност, които са недостижими в своята абсолютна форма и водят до формирането на човешката психика на някакво много по-следващо ниво. Аз целя да поставя психиката и въображението в началото, като достижима за нас база (както е достижима за нас и материята), от която се гради всичко останало, на равни начала с противоположния процес на въздействие на материята над психиката (безспорно - всяко външно материално събитие, което ни принуждава да направим нещо, което не сме искали и планирали, въздейства/взаимодейства с нашия вътрешен, психически свят). А може ли психиката ни (нашия вътрешен свят) да окаже въздействие на външната, материална реалност по подобен на начина, по който външната реалност влияе на вътрешния ни свят? Безспорно да! Всеки път, когато си съставяме някакви планове съобразно наши желания и намерения, ние изграждаме въображаема конструкция, която не присъства в материалната реалност (и ако не успеем да ги постигнем - никога и не се въплъщава в материалната реалност), след което започваме да действаме материално, за да придадем на тази въображаема форма реално, материално проявление (примерно - създаването на нов автомобил от дизайнерите и инженерите). Безспорно има въздействие/взаимодействие и в двете посоки - от материята (външния свят) към психиката (вътрешния свят) и от психиката (вътрешния свят) към материята (външния свят). От тук би могло да се търси някаква по-прецизна взаимовръзка между съзнанието и квантовата механика. А защо да ползваме точно нашата физика за обособяване на фундамент, база за изграждането на всичко възможно и невъзможно, вместо нещо по-"неутрално", от сорта на математиката и информацията? Защото ние сме хора и разполагаме с достъп само до нашата собствена психика. Нямаме никаква пряка представа, какво е най-точното положение при другите видове животни, при растенията, камъните и т.н. Ние разполагаме само с нашата психика и въображение като преки форми на регистрация и експеримент.

А-а-а-а! НАСА не знаят, какво е евклидова Вселена и че е безкрайна!!! Оуууу! Да-бе! Само за това не се бях сетил! Или пък само НАСА и ти знаете, че експериментално евклидовата Вселена не е безкрайна, а целия останал научен свят не го знае!!! Еми - само мога да ви кажа ЕВАЛА на тебе и на НАСА! Живи и здрави да са метафизиката и паранауката на Школата Младенов - наблюдаваме ги в момента в пълното им великолепие! Явно, ако аз не сложа край на тези твои гърчове - ти не смяташ да спреш да се изтезаваш! Добре, нека да те пожалиме - хора сме, все пак!

С това, удебеленото, въобще не противоречиш на НАСА! Не-е-е! Даже никак! Само "много лекинко" ги коригираш хората - те решили, че теоретично Вселената евклидова и безкрайна, но пропуснали да се консултират с тебе, че експериментите им не струват, а твоите експерименти показват, че може и да не са прави! Еми - не! Това хич не е противоречие, пълно потвърждение на заключенията на НАСА е, а всички ние пасеме трева на польето! Айде - бегай да почиваш, че трагедията става вече пълна!

Това си го писал ти - два противоречащи си твои коментара в горния от които (последния ти) потвърждаваш всичко от НАСА, долу потвърждаваш, че евклидовата Вселена е безкрайна ("Няма спор.") и накрая отричаш инструменталните данни и изводите на НАСА - чиста метафизика и паранаука от идеалистичната Школа Младенов! Вече ти написах - престани да се излагаш повече, смешно е! Чао!

Стига вече! Всички те виждаме! Обвиняваш другите, че уж не приемали изводите на НАСА, направени на базата на инструментални данни, след което сам ги отричаш - първо уж евклидовата геометрия не била безкрайна, а после, като разбра, че няма как да не е безкрайна, без да приемеш неевклидова кривина, започна да разправяш, че изводите не били достижими! Отричаш написаното от НАСА - било недостижимо, нищо че е съставено на базата на експериментални резултати и само малко преди това самият ти упрекваше другите, че не приемали резултатите на НАСА (добре, че старите коментари не могат да се трият)!!! Всичко е ясно, няма какво да се занимаваме повече с тия метафизики и паранауки! Чао!

Стига само увърта, съвсем се заплиташ в собствените ти калчища! Виж какво си дал за метафизиката: "Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите." "[Метафизиката] се занимава с обяснение на характеристиките на реалността, които съществуват отвъд физическия свят и нашите непосредствени сетива. Следователно метафизиката използва логика, основана на значението на човешките термини, а не на логика, свързана с човешкото сетивно възприятие на обективния свят." "Днешната наука е основана на позитивизма, според който истинско и реално е това, което се наблюдава и може да се измери." Ти си или метафизик, или параучен, или и двете, защото отричаш резултатите от инструменталните експерименти (бяха ти дадени куп примери за практически експерименти, на базата на които се правят заключенията и ти ги игнорираш или даже отхвърляш) и си развиваш някакви собствени, твои си, метафизични твърдения, които не почиват на направените експерименти и даже им противоречат (идеалистична школа, която можем да наречем Школата на Младенов). Нещата са ясни! Приключихме!

Ти си метафизик - приемаш, че има неща извън физиката и сетивата!!!

Вземи два конеца, пресечи ги под прав ъгъл (двуизмерна декартова координатна система) и ги пусни в четирите посоки. Как ще ги събереш отново в началната точка, без да ги огънеш в кръг (сферична/елиптична, неевклидова форма)? Не просто теория, а чистата практика ти куца, Младенов! Ти не познаваш елементарната, житейска геометрия! Чао!

Евклидова Вселена значи линиите да са прави и безкрайни (когато са прави - те не могат да бъдат други, освен безкрайни). За да не са безкрайни - трябва да има някакво огъване, кривина, като при сфероподобните форми, но ти казваш, че такива (неевклидови) неща не могат да съществуват. Значи Вселената може да бъде само безкрайна, значи - само Евклидова. Да, но пак ти казваш, че може и да не е безкрайна. Да, може, но само ако не е евклидова, а ти казваш, че не може да е неевклидова. Защо не се съобразяваш с изводите на НАСА, че Вселената е евклидова и значи - БЕЗКРАЙНА?!!!

Скенер, може да не си видял нещо, което те бях попитал вчера: Полетата се разпростираха в пространството на цялата Вселена. Съществуваше ли поне теоретична възможност да има празно пространство без полета (материя) и ако не (както ми се струва, че си спомням) - как това се връзваше с пространство-времето, което не е материя, след като не може да се регистрира пространство без никаква материя (дори без полета)? Или в това отношение имаше някакво противоречие между КМ и СТО-ОТО?

Значи не знаеш, дали е евклидова или не и отричаш резултата на НАСА. Защото евклидовата Вселена е безкрайна.

Ако не разбираш за какво се говори - как раздаваш оценките? Чрез “шесто” чувство ли? Познай тази практика къде се позиционира… Забелязал ли си аз някога да се надувам на Скенер, Гравити, Кипен и други, когато разбирам, че не знам колкото тях? Да, споря и противореча, но се старая да развивам аргументациите си според критиките им. Сравни това с твоето поведение и ще разбереш, защо знаеш по-малко от мен. Чао!

По тая логика - теб също са те определили, както и аз! Това не променя факта, че нямаш и най-малка представа, кога в квантовата механика се ползват хамилтониани и кога - лагранжиани.

Не, от нашите нищожни мащаби НАСА може да регистрира “евклидова” Вселена и без тя да е реално евклидова. Явно - това е прекалено голямо предизвикателство за осъзнаване от теб!

За евклидовата Вселена е още по-малко вероятно да са прави - и хиперболичната, и елиптичната Вселена много лесно могат да изглеждат “евклидови” от нищожния мащаб на нашата планета.

Първо разреши успешно проблема с измерването и тогава критикувай Станиславчо (тогава поне ще сме сигурни, че си наясно какво говориш). И виж, колко от квантовите интерпретации разглеждат въпроса с участието на съзнанието. Все още не си разлюбил квантовата механика, просто защото, както сам казваш, съвсем нищо не разбираш от нея.

Не независима, а взаимосвързана с материята. Условен пример - под-съзнанието “решава” да се “спусне” в материята и тогава се опложда яйцеклетка, която започва да формира ембрион. Всичко това е условно за момента, само измислен пример за взаимовръзката между съзнание и материя, при която и материята въздейства на съзнанието по специфични начини, и съзнанието въздейства на материята. Струва ми се, сякаш квантовата неопределеност се репрезентира по различен начин (в различна форма) на макрониво, чрез неопределеност в поведението (психиката) на даден индивид (бихевиоризма го смятам за частично невярна концепция) и занижаване на тази неопределеност при по-големи тълпи, където малко по-лесно може да се предположи мотивацията и поведението. Не е фатално да не съм прав. И да не съм - търсенето на потвърждение на предположенията ми ще повиши и познанията ми. Утвърден физик няма да стана, но ще зная повече от масовката.

Аз това на Ню Ейдж-а не го знам. Линка, който си сложил, ще го прочета през уикенда (заедно с линковете на Скенер и други неща), защото през седмицата нямам почти никакво време, а тези неща трябва да се четат внимателно и на спокойствие. Вече разбрах базовите разлики между материализма и идеализма, но не е достатъчно, за да опитам нова, различна аргументация от досегашната, а някои промени ще настъпят (и вече настъпват). Сега само се увличам на моменти да се включвам в разни излишни спорове, но - ще си плащам и цената за това… На мен ми се струва, че има някаква взаимовръзка между материята и съзнанието. Нито едно от двете не е първо, а и двете са равностойни - “спускането” на съзнанието в материята я оформя по съответстващ му начин, а пък развитието на материята води до проявяването на съзнанието чрез нея. Засега обаче това е стрелба в тъмното, както уместно отбелязва Скенер, както и ползването на алтернативния подход с четири пространствени измерения, на основата на подхода на Епщайн. Подозирам някаква по-скрита връзка между съзнанието и квантовата механика (не в смисъл, че Вселената едва ли не следи, дали някой прави измерване на нещо и предизвиква колапс на функцията на съответния параметър, а нещо много по-индиректно и заобиколно), но нямам аргументи да твърдя такова нещо убедено. Просто - това е предположението, което ще проверявам в бъдеще.

Младенов се превзема, а аз му влизам в роля. Вече написах, че не ми пука как съм наричан, след като не стоя на едно място и представите ми (в случая - и във връзка с физиката) се променят.