Станислав Янков

Пространствената част от пространство-времето има отстояние от гледна точка на наблюдател, при това - доста солидно (безкрайно или клонящо към безкрайност). Заедно с това, при синхронно движение на два кораба с някакво пространствено отстояние помежду им, лоренцово се скъсяват от гледна точка на неподвижния наблюдател не само двата кораба, но и отстоянието помежду им, тоест - поне в този случай не говорим за "празно" пространство между двата кораба, а за някаква материя в участъка между тях, която се скъсява лоренцово заедно със самите кораби. Засега не виждам причина да не екстраполирам наличието на някаква материя в наглед "празното" пространство между корабите като наличие на подобна материя в пространството на цялата Вселена, което значи, че някакви движения може да има навсякъде във Вселената, след като навсякъде в нея няма съвършено-празно пространство, без абсолютно никаква материя под поне някаква форма (да речем - електромагнитна).

Когато не ползваме теореми на Ньотер и формули за степени на свобода на многообразия (ония, дето Пенроуз ползва за опровергаването на суперструнната теория - давал съм негови текстове в тази връзка по-назад), под “измерение” разбирам минималния брой параметри, с които можем да опишем напълно разположението на частица в пространството и времето. Тоест - четири координати (три пространствени и една времева). С по-малко от тези четири параметъра не може да се опише изцяло разположението на частицата. Избери хипотетична ситуация с Вселена, която съдържа само теб като наблюдател и поредица от напълно еднакви космически кораби, които се движат от твоя гледна точка в едно и също направление и с една и съща скорост, по една въображаема линия, която съвпада с направлението на движение и всеки следващ е на 100 метра от предходния. Линията на корабите и на отстоянията между тях се простира във Вселената открай-докрай по направлението на движението на корабите (ако нейното отстояние по това направление е безкрайно, тогава и броя на корабите, заедно с броя на сто-метровите отстояния помежду им, е безкраен). В тази Вселена не съществува нищо друго, освен редицата кораби и ти като наблюдател, което да попречи на тази картина гравитационно, електромагнитно или по какъвто и да било друг начин. Ако можеше да видиш (регистрираш) цялата дължина на линията, в цялото това направление на Вселената, открай-докрай - ти щеше да отчетеш лоренцово скъсяване по цялата линия/посока на движението Х, без изключение (ако по някаква неизвестна ни причина някъде във Вселената не е така - ние първо трябва да регистрираме това разминаване, преди да заявим категорично, че съществува такова). Това според мен означава “лоренцово скъсяване на цялото измерение по посоката на движение Х”. Не можем да говорим за лоренцово скъсяване само на направлението/посока на движението Х, защото измерението Х включва множество направления, голяма част от които не са напълно ориентирани по посоката на движение, а имат частична ориентация и по координатите на останалите две пространствени измерения у (широчина по посока на движението) и z (височина по посока на движението). Посоката Север като отделно направление включва само линиите Север и не включва линиите Северо-Изток и Северо-Запад, докато посоката Север като измерение включва и компонентите в северна посока на линиите Северо-Изток и Северо-Запад. Лоренцовото скъсяване на движещ се обект обхваща не само отделното направление по посоката на движение Х, а цялото измерение по посоката на движение Х и при това - в цялата Вселена (подобно на поле).

Смятам, че при движение на произволен обект с дадена скорост спрямо условно неподвижен наблюдател, от гледна точка на наблюдателя се скъсява не просто направлението Х по посока на движението, а цялото измерение Х по посока на движението (цялата материя, която формира измерението Х/посока на движението, включително извън самия движещ се, наблюдаван обект). Обектът (космически кораб, топка, каквото и да било движещо се, което се наблюдава от условно неподвижен наблюдател) е съставен от огромен брой елементарни частици, които непрекъснато се движат в неговите рамки. Ако ставаше дума само за направлението посока на движение, а не за цялото измерение Х/посока на движение, щеше да има значителен брой съставящи обекта частици, които да не се движат точно в направлението на движение на самия обект, а голяма част от тях дори щяха да се движат в противоположната посока и така да компенсират движението му. При само направление Х, а не измерение Х, това щеше да значи, че нямаше да се скъсява лоренцово целия обект, а само онези негови частици, които се движат в същото направление, в което се движи и той. Голямо количество други негови частици щяха да се движат в други направления (настрани, нагоре, назад) и винаги щеше да има значителен брой частици, които не подлежат на лоренцово скъсяване и показват регистрируем образ на оригиналната дължина на обекта в покой. Именно промяната в отстоянието (мащаба) на цялото измерение Х по посока на движението би трябвало да води до промяната в скоростта на движение на обекта (скоростта, с която се движат останалите части на Вселената около него, от неговата гледна точка в покой). И това не е ефекта Лоренц-Фицджералд (различните пътища, които минава отразената от различните части на обекта светлина, докато достигне до очите на наблюдателя или светлинните сензори, които се ползват за регистрацията на светлината), който дава малко по-различни ефекти и където има компенсация при постоянното отразяване на светлина от предния и задния край на обекта. Подобно съкращаване на целите измерения по посока на движението би трябвало да съкращава и степента на свобода, която тези измерения представляват (но без да елиминира тази степен на свобода напълно), защото със сигурност ти не можеш да разполагаш със същия простор на движение спрямо стените на голяма стая, спрямо които се движиш с някаква скорост, в сравнение със случая, когато си неподвижен спрямо същите стени.

Ако си представиш едно голямо езеро, което има много бавно течение от мястото на вливане на водата в езерото към мястото на изливането и’, в това езеро може да има всевъзможни видове и размери риби, които се движат във всякакви направления и и с всякакви скорости в него, но езерото си има едно много бавно негово течение, което го формира като езеро (на други места теченията са по-бързи, но там вече не е езерото-евклидовото тримерно пространство, а гравитационните геометрии с кривини). Аналогията не е съвършената, но е най-доброто, което ми хрумва в момента. Една изключително бавна скорост спрямо всички останали скорости, която формира почти безкрайната или безкрайна протяжност на триизмерното евклидово пространство (не четиримерното пространство-време, което е отговорно за всички форми и за техните скорости “вътре” в това “контейнерно” евклидово пространство). Такава скорост не би трябвало да е нула, защото би трябвало да продължава да намалява и това да води до разширението на вселенското пространство. Всичко това не е опровергаване на СТО и ОТО, а представянето им по различен начин (не пространствено-времеви, но пак верен, еквивалентен, трансформация на пространствено-времевия на Минковски в алтернативна форма). Само имай предвид, че този алтернативен подход се разработва от мен, поради липса на други желаещи, а аз не съм най-подготвения във физическата материя. Но, както виждаш, много по-подготвените не желаят да се занимават с подобни насоки и не ги и обвинявам - те са положили много усилия да навлязат дълбоко в утвърдените физически детайли, усвоили са ги успешно, разбират ги добре и не виждат смисъл да губят време с някакви по-различни, напълно неразработени концепции.

Пространственото отстояние (интервал) в дадено направление е функция на скоростта, която може да бъде в диапазона между 0с и 1с. Ако искаме да дефинираме произхода на самото пространство по принцип - то е функция на сбора от средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерения W, X, Y и Z и представлява пространство-времето на Минковски. Ако трансформираме пространствено-времевия подход на Минковски (ползван в СТО и в ОТО) в този на Епщайн - пространственото отстояние (интервал) в дадено направление е функция на ъгъла Алфа, който изразява скоростите между 0с и 1с при пространство-времето и диаграмите на Минковски и съответно - може да бъде в диапазон между 0 градуса и 90 градуса (неправилно съм си превеждал proper time като "правилно време", било собствено време, но гледам да не товаря форума с излишни нови изображения, когато бих могъл да ползвам и старите). Самата материя е мисъл, продукт на въображението, но не просто на човешкото, още по-малко на отделен човек, а на подсъзнанието на всичко съществуващо, включително и на общо-човешкото подсъзнание. Подобен подход може да се определи като психо-физически. Физическата регистрация (взаимодействието) на различните неща може да има общо с интерфериране на различни честоти на квантово-механичната вълнова функция и/или с квантовите сплитания.

Не отчитам специално тази разлика, защото скоростта на светлината като параметър на каузалност не отрича нито наличието на скоростта на светлината като реален светлинен лъч във вакуум и еднаквостта ѝ (реално) спрямо всеки наблюдател, така и пределността на тази скорост, като максималната възможна за движение на каквото и да било. Не виждам смисъл да изреждам всички възможни начини на употреба на скоростта на светлината, след като целя нещо конкретно и за представянето на това конкретно нещо мога да се огранича съвсем спокойно с общото споменаване "скорост на светлината във вакуум". Никъде не споменавам надсветлинни скорости, в каквато и да било връзка, ами точно обратното - прилагам скоростта на светлината като ограничение на места, за които някои от вас твърдите, че няма нужда да го правя (по отношение на движението на преобладаващата част от материята по четвърто пространствено измерение w, за да може то да ни се струва "свито" до планково време, аналог по някакъв начин на планковата дължина). Планковото време и планковата дължина имат отношение към прехода от планков интервал време към безкраен интервал време и от безкраен интервал дължина (по посока на движението) към планков интервал дължина, когато се променя (увеличава) скоростта на наблюдаем обект спрямо условно неподвижен наблюдател. Понеже не можеш да удължиш едно отстояние повече от безкрайност, то при безкрайно пространствено отстояние (по посока на движението) при скорост 0с и при безкрайно времево отстояние при 1с ти ще имаш планково време и планкова дължина съответно при другия параметър. Само при скоростта на светлината (с каквато се движат не само електромагнитните вълни) се съчетават (умножават) едновременно и двата параметъра планково време и планкова дължина и се получава движението със скоростта на светлината. Във всички останали случаи едното се замества от другото и обратно. Например, ако нямаше планково време като най-малкото възможно, при нулева скорост между обекти и безкрайна протяжност (на Вселената, свързано с максималната възможна дължина по всички възможни направления в тримерното пространство на обект в покой) нямаше да може да се регистрира максималния часовников темп, който се регистрира в покой. Тогава трябваше да има нулево отстояние между времевите интервали, каквото и да значи това (но по-важното е, че такова нещо не се регистрира практически, регистрираме максимален, не мигновено-бърз, часовников темп в покой, който се забавя теоретично до спиране на часовниците при движение със скоростта на светлината, равнозначно на времеви интервал с безкрайна дължина). Както параметрите планково време и планкова дължина не пречат на светлината да се движи със стабилна (нехаотична и съвсем точно определена) скорост във вакуум, така и планковото време не пречи на потенциално четвърто пространствено измерение w да се проявява като стабилен (нехаотичен и съвсем точно определен) часовников темп в покой.

По-точно Младенов (а видимо - и ти!) не може да разбере, какво точно питам и защо. Във физиката движението и промяната са еквивалентни (едното е различен начин на представяне на другото, двете са много тясно взаимосвързани) и аз не питам това. Въпросът ми е, какво точно се променя, какво точно се движи между два или повече обекта, когато те са в покой (не се движат помежду си в обема, формиран от трите пространствени координати), че да можем да говорим за наличие на движение по времевата координата? Ако приемем, че никога не може да има тотален покой и винаги има и разни неща, които се движат, затова винаги ще можем да намерим някакво движение, което да приемем за еталонен часовников темп, тогава ще имаме галилеевата относителност, при която времето е базис, а пространствената относителност е разслоение, което се проектира върху този базис. При такова приемане (че времето е просто следствие на движенията в тримерното евклидово пространството) не можем да имаме ефектите на СТО и ОТО. За да имаме последните (произтичащи от скоростите на движение между обектите и от гравитационните потенциали, които са си индиректни производни от същите скорости на движение, от присъствието на СТО в ОТО), ние трябва да имаме някакъв друг пласт, различен от директното налагане на пространственото движение в три евклидови измерения и от там употребата му като еталонен часовников темп. Какъв е този друг пласт, различен от простото движение през три евклидови пространствени измерения, който прави възможни пространствено-времевите ефекти, представяни от СТО и ОТО? Можем да попитаме същото нещо и по различен начин: Каква е разликата между съвършено-празното, "контейнерно" тримерно евклидово пространство, без абсолютно никакви различни форми, движения и време в него и между същото, но вече като част от СТО и ОТО, под формата на пространство-време (лоренцовата метрика, която се ползва и в СТО, и в ОТО)? Ако няма никаква разлика излиза, че ние просто постулираме наличието на движения, форми и време в съвършено-празното тримерно евклидово пространство (или пък постулираме съвършено-празното тримерно евклидово пространство, за да описваме в него квантово-механичните процеси и особености), точно както постулираме и еднаквостта на скоростта на светлината във вакуум спрямо всички наблюдатели! Нещо, постулиранията вземат да стават прекалено много, нали? По тоя начин нещата не изглеждат особено наред! Както можем да описваме особеностите на правоъгълни триъгълници с хипотенузи, чиято дължина представлява реални числа, посредством въвеждането на допълнително (трето) измерение и както можем да описваме двуизмерното представяне на криволинейните координатни системи чрез допълнително трето измерение (напълно равностоен и коректен подход на другата форма на представяне - чрез условните параметрични пространства), по същия начин може да се състави напълно коректно спрямо досегашните знания представяне на СТО и ОТО посредством минимум четири пространствени измерения, което много по-логично и нагледно може да представи неевклидовата свързаност между пространствените и времевото измерение (хиперболична при СТО и елиптична при гравитацията). Не по-малко полезен може да се окаже един подход с четири пространствени измерения и относно квантовата механика. Да кажем, че колапсите до конкретни местоположения или импулси представляват проявления в достъпното триизмерно пространство, докато така наречените "вълни на неопределеността", че даже и "вълнуването" на електромагнитните вълни на макрониво (електромагнитните вълни са междинен, граничен феномен, който съчетава квантови и макроскопични качества, без да е единична елементарна частица - състоят се от голям брой фотони), може да се случват в недостъпните за нас области на четиримерното пространство.

Докарай самия Айнщайн тук, за да сподели, дали е имал предвид точно това, което самият ти твърдиш или е имал предвид по-други неща? Вече стана като развален грамофон! Лека вечер!

Къде съм писал, че няма обективна реалност?! Аз само твърдя, че НИЕ не можем да достигнем пълната обективна реалност и винаги боравим и ще боравим единствено с повече или по-малко точни нейни приблизителни описания (математически, когато говорим за физика). Не съществува физическа теория, НИТО ЕДНА, която да не е повече или по-малко точно приближение и в никакъв случай не е напълно точно описание на обективната реалност. Всичко, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, е въображаем, мисловен, математически, религиозен и/или какъвто и да било друг МИСЛОВЕН КОНСТРУКТ и нищо друго. Дори функциите на тялото ти ти разбираш чрез това въображаемо, мисловно изображение, картината на "реалността" в твоето съзнание - какво усещаш, виждаш, разсъждаваш причинно-следствено и въобще - АБСОЛЮТНО ВСИЧКО.

Да-да, петте сетива са ясни, разните рецептори (зрение, слух, осезание и т.н.) и че всичко това стига до мозъка. Какво става след това? Ти с какво работиш като "реалност на живота ти"? Какво ти създава мозъка, което ти считаш за заобикаляща те среда, време, процеси, движения и всичко останало приживе? Че ти ми източваш кръвта, примерно.

По какъв начини и ти, и аз ще разберем, че ти прилагаш източване на кръвта ми?

Представят се и като точки, когато не се интересуваме от относителността на едновременността, а само искаме да представим ефекта на близнаците (да речем). Тогава точките (най-често центровете на масите на съответните обекти) се свързват под формата на мировите линии, които разглеждаме. А и самите дължини на обектите (линиите) реално представляват сбор от точкови елементарни частици със съответстващи отстояния помежду им. Не ставаше дума за такова нещо в разговора ми с Кипен. Противоречието там е, че според него трите пространствени координати са по-реални от времевата координата, която е някак си по-нереална, а аз смятам, че всички четири координати са съвсем равностойни една на друга (разликите, които се получават при анализ на две различни инерциални системи, които се движат една спрямо друга, са съвсем различна работа и не правят пространствените и времевата координата някак си неравностойни - едни да са по-важни, а други по-маловажни, по-условни и по-нереални). Според мен всичките четири координати са съвсем равностойни една на друга и или всичките четири трябва да са еднакво реални, или (което смятам за вярното), всичките четири трябва да са еднакво въображаеми (просто математически инструмент, който нашия мозък ползва, за да описва физическите регистрации и опит).

Да, бъркал съм превода! Благодаря за тази корекция!

А физическата манипулация не е ли също абстракция? Как точно разбираш, че си осъществил физическа манипулация? Нютоновите закони са абстракция, която е загубила физически смисъл, защото са били съставени по-точни абстракции (СТО и ОТО).

Тук не се ли представя правилното време на подвижния обект от гледна точка на неподвижния наблюдател, върху времевата координата на неподвижния наблюдател (координатното време е радиуса и замества събирането на осите на примовата инерциална система на движещия се обект към диагонала-скорост на светлината с увеличаването на скоростта спрямо неподвижния наблюдател)? Каква би била правилната дефиниция на тази диаграма, ако не е пространствено-времева? Защото иначе е вярна (дава коректните резултати), произхожда от пространствено-времевите диаграми и е добра база за обосноваването на четвърто пространствено измерение (което не е нито координатното, нито правилното време на изображението, както ми се струваше някога).

Както ти посочи Гравити - Айнщайн въобще не е имал предвид това, което ти си мислиш. Физически смисъл и съществуване като реален физически обект са две УЖАСНО МНОГО различни неща. Прочети по-внимателно какво пиша. Например това: "4) Филтрирането на това, кой наш мисловен конструкт е по-добър за описването на реалността такава, каквато я считаме в момента, се определя от това - кой мисловен (въображаем, физически, математически) конструкт най-прецизно съвпада с всичко онова, което регистрираме чрез сетивата и инструментите си (последните - продължения на сетивата ни)." Това е физическия смисъл. А останалото е, че КООРДИНАТИТЕ НЕ СА ИЗМЕРЕНИЯТА И НЕ СА ФИЗИЧЕСКИ РЕАЛНИ, РЕГИСТРИРУЕМИ ОБЕКТИ. Координатите могат да бъдат всякакъв брой и вид, според преследваните теоретични цели, а измеренията се дефинират като степени на свобода (три транслационни и три ротационни) и се определят по формулата на Ньотер, като в определени случаи могат да достигнат и до 26.

И физическите обекти, и събитията се представят като точки (едните по пространствените координати, а другите по времевата координата). И също така разполагат със съвсем подобни отстояния (интервали) между тях (интервалът между две пространствени точки е напълно идентичен в същността си с интервала между две времеви точки). Освен леко различните названия, за да открояваме пространствените от времевите параметри, в същността си всичко е твърде подобно, почти до идентичност. Има оня пренос на характеристики между осите на времето и на дължината по посока на движението с промяната на скоростта, но това е отделна история, най-вероятно произтичаща дълбоко от квантовата механика. От написаното тук не разбирам, с кое не си съгласен от коментара ми към Кипен и от отговора ми към теб! "След всичко гореспоменато става ясно (поне според мен), че всички измерения, които ползваме, без значение как ги наричаме (пространствени, времеви, компактифицирани, все едно) са изцяло, от край до край, математически (комплексни, имагинерни, въображаеми) измерения. Те са изцяло част от математическия/физически конструкт (приближение) на реалността, който непрекъснато изграждаме и усъвършенстваме във въображението си." "Минимално физическата реалност, така, както я познаваме в момента, можем да я опишем най-точно с четири измерения - три пространствени и едно времево. Всички тези четири измерения са математически, координатни (координатите, независимо на каква координатна система, не са реални, а са въображаеми, математически, геометрични инструменти)." "...всички координати, без изключение, са изцяло математически (въображаем) продукт и не съществуват повече реални и по-малко реални между тях, както Кипен се опитва да представи (погрешно, според мен). Трите координати на пространството и четвъртата координата на времето са еднакво нереални, просто един от всички използвани математически инструменти и могат да бъдат всякакви и всякакъв брой, ако това разрешава успешно различни физически задачи, без да противоречи на останала цялостна логика, която сме приели като физическа картина в съответния момент."

Не разбирам, защо смяташ така! При Епщайн имаш всичко, което имаш и при Минковски, само е дадено от друга перспектива (от друг "ъгъл") и това, което е конуси при Минковски, при Епщайн е сфера (много подобно на сферата на Риман, но не точно същото, защото за изграждането на сферата на Риман се ползва имагинерни координати, понеже това е комплексна форма): Диаграмата на Епщайн е трансформация на диаграмата на Минковски, като двете са напълно еквивалентни една на друга - всичко, което се съдържа като информация и възможности в едната, се съдържа, под видоизменена форма, по различен начин и в другата. При Епщайн има само един универсален темп на движение/промяна - скоростта 1с, която на диаграмата е представяна като радиус (диаметър, ако включим и долната четвърт-кръг на миналото) от квадрант на кръг. Подсветлинните скорости при Епщайн се представят като ъгъла Алфа (при Минковски ъгъла Алфа представя завъртането на осите ct` и x` на примовата ИОС на движещия се, наблюдаван обект все повече към светлинната линия под 45 градуса с увеличаването на скоростта на примовата ИОС). Две от пространствените оси (х и у) и оста на времето при миналия и бъдещия конус на Минковски, при Епщайн се представят като две полусфери (минала и бъдеща) от сфера. Няма нещо, което да е дадено при Минковски, но да не е дадено (по различен начин) при Епщайн. Съвсем равностойна и работеща трансформация.

Защо? В него присъстват всички елементи, които присъстват и в диаграмите на Минковски, само "гледани" (разсъждавани) от различна посока (както когато се местиш и започваш да гледаш един автомобил отпред, вместо отстрани) и резултатите, които се получават при употребата им, са съвсем същите (верните), които се получават и чрез подхода на Минковски.

Какво имаш предвид с това? Че произволен физически обект не се характеризира посредством четири координати (три пространствени и една времева) или че три (пространствените) от тези четири координати са "реални" (каквото и да значи това!), а четвъртата (времевата) е нереална, както твърди Кипен (ако точно го разбирам)?

Да, няма го, това аз се опитвам да доразвия на базата на диаграмите на Епщайн.

Аз не се съгласявам с теб. Искам да ми снимаш някъде координатна система, която да прави каквото и да било, без тази координатна система да е измислена и прикачена към някакъв физически обект. Тогава ще приема, МОМЕНТАЛНО, че координатните системи са реални физически обекти, а не въображаеми (математически) пособия за оценяване и класификация на регистрируемата физическа реалност. Освен това, реалното материално състояние не е физическата картина, с която го описваме в момента, както не е било реалното състояние и описанието с богове и богини отпреди столетия и хилядолетия. Никога няма да можем да разберем пълната материална реалност, винаги ще съставяме някакви, повече или по-малко верни, приблизителни нейни описания (математически, когато говорим за науката физика, а не за религии и други алтернативни насоки).

Това е алгебричния начин за достигането до правилното време Тау, има и геометричен начин, който е свързан с промяна на начина, по който разглеждаш конусите на Минковски и така се стига до диаграмата на Епщайн и различния (но еднакво верен) подход за определяне на правилното време и на правилната дължина. Диаграмата на Минковски не е пряко, визуално представяне на движението през пространството с времето (това се прави по друг начин, с демонстриране поотделно на вида на промените в съответен пространствен участък в различните времеви моменти t0, t1, t2, t3, ... tn) и с диаграмата на Епщайн е абсолютно същото (няма и как да бъде друго яче, след като диаграмата на Епщайн е абсолютно същите конуси на Минковски, само гледани от друго място, за да изпъкнат правилното време и правилната дължина).

Отхвърлят ги, защото са неверни (по тях и днес нямаше да разполагаме с GPS-връзка). Покажи ми самостоятелна координатна система, която да си щъка нанякъде (примерно - до магазина, за да си купи малко кашкавал), без тя да се измисля спрямо някакъв физически обект. Нали правиш разлика между координатни системи и физически обекти?

Диаграмите на Епщайн във връзка със СТО и ОТО, от които произтичат и няколко последващи развития в подобно направление.