Станислав Янков

По твоята логика не можем да говорим и за движение в пространството - движението просто си го има и ние просто си се движим, точно както и времето просто си минава. Разните сили и противо-сили са някакви измислици на Нютон и другите като него, разни там пространства ги няма (аз специално никъде не съм виждал разни сили, вектори, стрелки, а съм сигурен, че и ти никога не си виждал такива, докато просто си ходиш, нито пък си пренасял една или две кофи пространство от къщата в колата или обратно). След като ще се лигавим - и аз мога!

Тоест - ти си на стоп-кадър ли? Тогава как пишеш коментари тук?! Да няма движение по оста на времето значи - за теб да няма никакъв ход на часовниците и ти да си в пълен покой, на стоп-кадър. Това пък значи, че нямаше да можеш да ми отговаряш с твои коментари тук, защото ти ще си застинал на стоп-кадър, след като не се движиш по оста на времето - един голям, застинал "фотон", който си лети /или пък си лежи/ неподвижен и замръзнал.

Добре де, просто ми кажи - какво не се случва в резултат на работата на твоя мозък? Дори когато наблюдаваш, как две коли катастрофират на кръстовище на стотина метра от теб и не можеш да повлияеш на ставащото по никакъв начин - това отново е въображаема, мисловна картина, изградена от твоя мозък. Как ще гарантираш, че нищо на квантово равнище не е свързано с едни или с други дялове на твоето подсъзнание и двете да се влияят взаимно (в мисловната дейност на човека протичат огромен брой неосъзнавани от него, “вътрешни” мисловни процеси, които въпреки липсата на осъзнатост за наличието им, влияят на нашите действия и на вземането на решения от нас в крайна сметка, на наглед съвсем съзнателно, осъзнато равнище)?

А дали не мога да те разбера, защото едновременно застъпваш две взаимоизключващи се неща - многообразията са математически пространства, математически инструмент и могат да им се приписват произволен брой измерения, според нуждите на задачите, обаче същевременно регистрируемите физически измерения са точно три и (предполагам това имаш предвид) могат да се ползват за физически цели само многообразия, които точно съвпадат с този критерий? Кое от двете?! Или може би и двете?! Има ли друго пространство освен математическото, след като при всички случаи ние ползваме единствено повече или по-малко точни математически (алгебрични и геометрични) приближения, в опити да опишем по-пълноценно физическата реалност (ако въобще съществува такава в точно този смисъл) и винаги ще си остане така (пълно и точно познание за абсолютно всичко никога няма да бъде постигнато, каквито и усилия да се полагат в подобна посока)? Ако физическото пространство е само тримерно - къде се случва движението по Стрелата на времето, когато не осъществяваш никакво движение по трите пространствени координати (лежиш залепен неподвижно за пода в празна стая и не се движиш спрямо нищо в нея по отношение на трите пространствени координати)? Ако кажеш, че все пак има някакво движение (на процесите в тялото ти - сърце, кръвообращение, нервна система) и затова има и времеви ход на часовници - тогава просто преформатираш въпроса на “защо има и как се формират различни скорости на движение на материята в диапазона 0с-1с, за да изберем някоя от тях за времеви, часовников темп”.

Не се прави така, ако имаш претенции за стойност от физическа гледна точка, но пък от художествена - бива! Дай ми пример за поне едно нещо, свързано с физическата реалност, което да не представлява въображаем продукт на работата на твоя мозък - визуална картина, усещания, представи, предположения... Не над какви части от реалността можеш да прилагаш волеви, съзнателен контрол (някои части от тялото ти и областите от реалността, над които въздействаш чрез споменатите части от тялото ти - ръце, крака и т.н.) и над какви не можеш (климат, движение на астрономическите тела, физически закономерности и т.н.), а какво от всичко това не е въображаем продукт на собствения ти мозък, открай-докрай? Дори ролята на мозъка ти във всичко това е резултат от тази твоя собствена мисловна, аналитична дейност - виждал си се в огледало и координацията на действията на частите от тялото ти в съответствие със съзнателните ти намерения, виждал си аутопсии на други подобни на твоето човешки тела, вида и разположението на човешкия мозък при аутопсия, чел си/чувал си за изследванията над човешката нервна система и как функционира тя (информацията от очите и ушите ти, както и от всичко друго, свързано с твоето тяло, се обработва от мозъка ти до вече споменатата мисловна картина на всичко възможно и невъзможно) и вплиташ произтичащото от всичко това твое мисловно заключение за ролята на собствения ти мозък във всичко това в цялата въображаема картина на всичко съществуващо, с която оперираш през живота ти. АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ТУК, ОТКРАЙ-ДОКРАЙ, е твое лично мисловно, въображаемо изображение, включително и за ролята на собствения ти мозък, с който би трябвало да разполагаш и ти по тези твои въображаеми, мисловни сметки. Абсолютно всичко, което става и не става, в крайна сметка е една въображаема представа, една мисъл-форма. Затова и аз считам, че едно психо-физическо обяснение на реалността е също толкова смислена и равностойна форма на обяснение спрямо всякакви други алтернативни обяснения. А явно така счита и квантовата механика, минимум с няколко квантово-механични интерпретации на реалността, които са развити до момента.

Определено не те разбирам ясно относно това! Какво искаш да ми кажеш с този пасаж? Че след като е математическо - няма нужда да се съобразява с физическата реалност, която се регистрира, само когато е геометрично трябва?! Геометрията е точно толкова неотделим дял от математиката, колкото и алгебрата (геометрията и алгебрата трябва да съвпадат, когато описват нещо, особено пък, когато това нещо е регистрируемата физическа реалност) и конкретно многообразията са елемент от топологията, която е част именно от геометрията! Определено не виждам никаква причина математическите многообразия да могат да не се съобразяват с особеностите на регистрируемата физическа реалност, когато претендират да описват последната, освен в конкретни ограничени случаи, когато нещата са прекалено неясни и слабо-проучени (тогава може временно да се импровизира с измерения-температури и други подобни, но това е само временно, докато не се предложи по-пълноценна и прецизна картина)! Обаче относно регистрируемата физика на макрониво въобще не можем да твърдим, че не можем ясно да кажем, по колко измерения се движим (четири) и ако някаква математика (била тя геометрия или алгебра) претендира да описва регистрируемата физическа реалност - тя НЕМИНУЕМО е длъжна да се съобразява с обекта, който описва, тоест - и геометрията, и топологията, и многообразията, и алгебрата, и ВСИЧКО трябва да се съобразява с всички установени детайли на физическата реалност, която се регистрира, иначе е просто измислици (в каквито ти често ме обвиняваш по-назад, а сега пак ти ми казваш, че многообразията не трябва да се съобразяват с регистрируемата реалност, понеже са математически инструмент!!!). Реалното, физическо пространство е четиримерно. Ако не си съгласен - покажи ми липса на движение по координатата на времето, когато не се движиш никъде по трите останали пространствени координати (същият пример, който дадох на Младенов като опровержение на оня опит за елиминиране на времето на макрониво, като просто го наречем "темп на материалните промени" - спира ли хода на часовниците, когато лежиш неподвижен в леглото на стаята ти и спрямо който и да било предмет в същата стая, че и спрямо самата стая като цяло, не се движиш по нито едно от трите пространствени измерения х, у и z?). Когато описваме регистрируемата (податлива на експерименти) физическа реалност - определено не можем да ползваме произволни математически пространства (многообразия), а можем да ползваме само онези от тях, които точно съвпадат с регистрируемата физическа "картина" (експериментално потвърдените физически особености). Произволни многообразия можем да си разглеждаме, когато не целим да описваме някакъв конкретен обект извън тяхната абсолютна, самостоятелна, математическа форма. Точно в изреченията преди този пасаж пишеш, че многообразията (и броя измерения, с които те се свързват) са математически инструмент и могат да им се придават всякакви характеристики, в зависимост от нуждите на задачите, които искаме да разрешим, а сега изведнъж сякаш се опитваш да кажеш точно обратното (онова, което съм отбелязал като забележки по-горе)! В момента не успявам да разбера, в какво точно ме упрекваш - че мога да ползвам всякакви многообразия за решаването на поставените задачи и аз не искам да го правя или че не мога да ползвам всичко, но аз опитвам да го правя! Когато някаква форма може да пребивава и да оперира пълноценно (да се движи в произволно-избрано направление през него) в по-високо пространствено измерение спрямо тези, в които можеш да пребиваваш и оперираш пълноценно ти - за теб тази форма може да се появява в твоята област сякаш от "нищото", което за теб би било равнозначно на поява сякаш от друг, различен от твоя свят. Ако пък имаш предвид употребата на подхода на Епщайн - няма никаква причина да не го ползвам, след като той дава същите коректни резултати, както и подхода на Минковски. Просто, в случая всичко става чрез акцент над правилното време (конус на Минковски - минал или бъдещ, в зависимост от избраната задача - се "гледа отгоре" и движението се проектира върху двуизмерната плоскост-"екран" като ъгъл на радиус 1с в квадрант на кръг). Ти се мъчиш да ми кажеш, че когато имаме една и съща кола (примерно - Hennessey Venom F5) - ние имаме право да я разглеждаме само по един-единствен начин (например - само отстрани), въпреки че поглед отпред, отзад, отгоре, отдолу или по произволен друг начин ни дава вярна картина на все същата кола.

Е, Кипен, оказва се, че трябва да ти изразя благодарност за този подход, който си открил! Гравити е прав - това е подходът, който много близко съвпада със сегашните ми разбирания за макронивото! Естествено, не е напълно идентичен, но е твърде, твърде близо и определено ще мога да използвам редица понятия и техники, представени в намереното от теб. Ето малко ключови моменти от този подход: "Alena Tensor is a recently discovered class of energy-momentum tensors that provides a mathematical framework in which the description of a physical system in curved spacetime and its description in a flat spacetime with fields are equivalent. As demonstrated in previous publications, in curved spacetime this tensor reproduces Einstein Field Equations and in flat Minkowski spacetime, it describes physical system with fields that can be widely configured." "They are usually looking for a theoretical model in which existing descriptions can be reconciled and assume, that contradictions between existing descriptions may be apparent and in fact they are only different, equally valid ways of describing the same phenomena. Considering the context of unification broadly, a dualistic solution to the puzzle may appear from a completely unexpected direction, as in the work of D. Grimmer describing topological redescription and giving the possibility of changing the topology of space in a way similar to changing coordinate systems. When considering the unification of GR and Electrodynamics, unifying dualistic theory may come from a rather obvious direction, because it can be expected that there is a mathematical transformation between accelerated motion in flat spacetime and geodesic motion in curved spacetime for all accelerations due to known fields." Вероятно можеш да си спомниш едни мои твърдения от миналата година (част от тях, свързани с употребата на следващото изображение), където твърдях, че движението през четири пространствени измерения позволява еквивалентото разглеждане на подхода с гравитационно поле и сили като изцяло геометричен подход, със сложно движение по геометрична кривина по четири пространствени измерения. Също твърденията ми, че малко и увито четвърто пространствено измерение w/t, свързано хиперболично с три големи и прави пространствени измерения (обичайното триизмерно пространство - ползвам скорошно изображение, защото е най-удачното, което успях да изобразя до момента), е еквивалентно на голямо, право четвърто пространствено измерение w/t, свързано конформно с три малки и хиперболични пространствени измерения (изображението се свързва с Анти де Ситер/конформната кореспонденция): Въобще - много полезно за мен, може би ще подобри терминологията и подходите, които ползвам до момента! Странно, как такова нещо се открива чак сега, не е съвършено, но не и лишено от полезен смисъл! Що се отнася до останалите ми твърдения (за ролята на съзнанието и на подсъзнанието, за това, че цялата "реалност", която ползваме през живота си, е изцяло, напълно въображаем продукт на нашия мозък, мисъл-форма, че всички измерения, без никакво изключение, са комплексни, имагинерни, въображаеми и отделно за временно наричания от мен фундаментален, квантово-механичен атрактор и т.н.) - споделения от Скенер клип със Семихатов за квантовата механика се оказа много полезен за мен точно в този момент! Основните (иначе има много повече) интерпретации в квантовата механика за момента са следните: Ensemble interpretation (1926 г.) Copenhagen interpretation (1927 г.) De Broglie–Bohm theory (1927-1952 г.) Quantum logic (1936 г.) Time-symmetric theories (1955 г.) Many-worlds interpretation (1957) Consciousness causes collapse (1961-1993 г.) Many-minds interpretation (1970 г.) Consistent histories (1984) Transactional interpretation (1986 г.) Objective-collapse theories (1986-1989 г.) Relational interpretation (1994 г.) QBism (2010 г.) Interpretations of quantum mechanics - Wikipedia Доколкото виждам, почти всичките ми твърдения, несвързани с макросвета и с четири-измерната пространственост на макрониво, фигурират в изброените по-горе квантово-механични интерпретации и най-вече в Many-worlds interpretation, Consciousness causes collapse и QBism. Тук гарантирано ще подобря употребяваните от мен понятия, няма да променям нищо от досегашните си представи (ако не бъда принуден да го направя ), но голяма част от импровизациите ми до момента ще получат по-адекватни форми.

Може би е добре преди аз да се уча нещо за "обективна реалност/субективни наблюдения", ти да погледнеш видеоклипа, който сподели Скенер на предната страница (онзи с лекцията на Семихатов) - частта за QBism-а (след 50:18 минути след началото на клипа), който QBism има доста интересна позиция относно това, съществува ли въобще някаква "обективна реалност" извън неопределеностите на квантовите процеси и че даже самите неопределености са изцяло индивидуални (всеки си изгражда своя собствена "обективна реалност", чрез своя собствена функция на неопределеност, своя собствена вълнова функция). А сега си спомни, какво изнизах аз в едни 3-4 чаршафа преди време - онези неща, че собственото съзнание и по-точно под-съзнание на всеки отделен човек изгражда цялата реалност, цялата Вселена, която той възприема и че няма нищо друго, защото ВСИЧКО е свързано с въображаемата картина на Вселената, която отделния човек си изгражда. Е, сега вече знам, благодарение на този отличен клип със Семихатов, кое квантово-механично течение застъпва такава представа (споменатия QBism) и импровизациите ми в това направление значително ще намалеят... След това се присети за последните ми изнизани 3-4 чаршафа за "фундаменталния, квантово-механичен атрактор", от който колабира конкретната макроскопична реалност, в която живеем, която възприемаме и която осъзнаваме на съзнателно ниво, след което обърни внимание на следващото квантово-механично направление, споменато в клипа (след 54:38 минути след началото на клипа) - ManyWorlds. Значи - и тук е възможно значително да намаля импровизациите, след като има разработвана подобна насока съвсем сериозно и научно, макар вероятно ти да имаш възражения срещу всичко това, защото за разлика от моето трудно вдеване, ти вдеваш мигновено и моментално можеш да кажеш, кое е и кое не е единственото вярно, с което всички задължително трябва да се съобразяваме. Понеже прекалено категорично изразяваш твоята правота и моята погрешност, какво ще кажеш, да проанализираме малко в детайл едно нещо, към което именно ти насочи вниманието ми, а именно - МНОГООБРАЗИЯТА! Многообразията имат няколко много важни предназначения, но едно от от тях е - да представят повече на брой пространствени измерения посредством по-интуитивния и по-достъпен по-малък брой измерения, с които боравим в нашето ежедневие: "В математиката, многообразие е пространство"..."Важно при разглеждане на многообразията е понятието размерност. Например, правата е едномерно, а равнината – двумерно многообразие."..."Многообразията са важни обекти в математиката и физиката, защото позволяват сложни пространства да се изразяват и изследват, като се използват по-добре изучените свойства на по-прости пространства." Многообразие – Уикипедия (wikipedia.org) Казано накратко - смисълът от многообразията е, да представят сложни и силно неинтуитивни евклидови и неевклидови пространства, обикновено с повече от обичайните три пространствени измерения, в по-характерна за ежедневието ни и по-опростена евклидова форма, с по-малък брой измерения (самата евклидова форма с по-малък брой измерения е само едно от всички възможни многообразия, което аз импровизирано наричам "двуизмерен евклидов екран", през който обичайно разсъждаваме всичко, включително и трите пространствени измерения - там се включват проективни особености). Че говорим именно за пространствени измерения (дори когато многообразията представят физически параметри от най-произволно естество) потвърждава този ключов детайл, че многообразията са НА ПЪРВО МЯСТО ПРОСТРАНСТВА. Ето ти най-елементарния пример, че при многообразията говорим ИМЕННО ЗА ПРОСТРАНСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ, след като самите многообразия СА ПРОСТРАНСТВА: Да, възможно е всичко това да се представя и само алгебрично (особено, когато някои хора се считат за твърде напреднали по въпроса с многообразията и не виждат смисъл да губят време с безусловно сложното изграждане на геометрично представяне на различните алгебрични резултати), но никъде не е забранено и геометричното представяне на всички достигнати алгебрични резултати, особено пък и когато не са свързани с квантовата механика. Какво искаш да кажеш с това (ще игнорирам, че отново ми приписваш твърденето на неща, които не съм ги твърдял по написания от теб начин)? Че ако състоянието на материята налага ограничаване на възможностите на движение по дадено измерение (редуциране, без пълно елиминиране, на степента на свобода по това измерение) - ние не трябва да обръщаме никакво внимание на този детайл, понеже нямаме право да ползваме нищо друго, освен декартови координати (вероятно декартовата координатна система имаш предвид под "математически инструмент "координатна система"", защото аз никъде не предлагам да не се употребява никаква координатна система /Скенер е този, който уточнява, че е безсмислена употребата на такава в квантовата механика, понеже там значението на понятията "пространство" и "време" се губи и има голям резон в такова твърдение/, само предлагам дефинирането на координатно и на правилно измерение, по подобие на координатното и на правилното време)?! Например, когато се движиш спрямо заобикалящите те звезди два пъти по-бързо в сравнение с преди 24 твои часа по-рано и това съкращава протяжността на Вселената около теб по посока на движението ти, в сравнение с по-ниската ти скорост по-рано (което е безусловно ограничаване на твоята възможност за движение в нея, а от там и редуциране, не пълно елиминиране, а само редуциране на твоята степен на свобода по това измерение х) - ти въобще не трябва обръщаш никакво внимание на този момент, понеже аз съм трудно вдеващ, излишно придавам на измеренията някакъв екстраординарен смисъл и не искам да ползвам математическия инструмент "координатна система"?!!! Между другото, нали ти подчертаваше момента от споделения от теб клип за парадокса на Бел, че и двамата наблюдатели трябва да се съгласяват, че се къса конеца (връзката), с който са завързани корабите? Е, тук също и двамата наблюдатели ще са съгласни, че ще се съкратят възможностите за движение (степента на свобода) на онзи, който е променил скоростта си на движение спрямо другия към по-висока, с разликата, че условно неподвижния наблюдател ще счита, че са се съкратили възможностите за движение вътре в кораба, а наблюдателя в кораба ще счита, че са се съкратили възможностите за движение на целия кораб в заобикалящата ги Вселена, която е започнала да се движи около тях с по-висока скорост и с това е намалила общата си дължина по посока на движението, с което пък е ограничила (не елиминирала напълно) и възможностите за движение на кораба в нея (редуциране, без пълно елиминиране, на степента на свобода по посоката на движение, която е и измерението х).

Да, струва ми се, че разширението на Вселената играе много важна роля, заедно с гравитацията (нещо като сила и противосила при Нютон, но в геометричен смисъл). От перспективата, при която материята се движи по всички четири (или повече от четири, ако има такива) измерения със скоростта на светлината (няма никаква асиметрия между движението по три и по четвърто измерение, а от там няма и подсветлинни скорости, ход на часовници, маса, разнообразни пространствени отстояния - асиметрия, която възниква по някакъв начин в областта между спин-овите мрежи и гравитацията), допускам въртене на материята със скоростта на светлината от минало, към бъдеще, пак към минало, пак към бъдеще и така до безкрай (въртене едновременно в двете противоположни посоки, при това не само по четвъртото, а по всички възможни измерения). Това е състоянието на Вселената преди Големия взрив (нещо като раждането на тази Вселена), но което си съществува вечно и паралелно с актуалното състояние на Вселената. Да кажем, че има свъх-многообразие, което засега нарекох фундаментален, квантово-механичен атрактор. Това свръх-многообразие представлява идеална, безразмерна, нулаизмерна точка, но въпреки това представлява и всички възможни алтернативни версии, на всички възможни Вселени, едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. От това нещо, чрез квантово-механичните механизми, се проявяват колапсите на макроскопичната реалност. Всичко това е просто мое лично допускане засега. С увеличаването на знанията ми с времето, части или всичко от това може да се промени. Това е просто лично моя базова представа (поредната), която евентуално да се променя и усъвършенства с увеличаването на знанията ми.

Засега тези патерици ми помагат да си представям по-добре неинтуитивните начини, които днешната физика широко използва (многообразията например не мога да кажа, че ги разбирам добре, но започнах да прихващам смисъла им като цяло и какво представляват в по-общи линии - различни пространства, вплетени сложно едно в друго в единна цялост). Разбирам нежеланието на всички, които са дълбоко-навлезли във физиката, да разработят всичко и по по-достъпни и интуитивни начини (там където може) или поне няма масово-достъпни детайлни разяснения в този план на всички безбройни количества сложни моменти във всички области на физиката. Това е като полагане на много усилия за неща, които вече са разбрани, да бъдат представяни отново различно, вместо да се търси нов напредък и научни скокове. За радост - аз не съм нито гений, нито имам много по-големи физически познания от масовата общественост, на мен алтернативните геометрични подходи са ми доста полезни за по-доброто разбиране на сложните моменти и затова аз нямам нищо против, постепенно да развия такива патерици за други на моето ниво, които изпитват същите затруднения. Между другото - струва ми се, че в споделения от теб клип със Семихатов има допусната грешка (след 12:25 минути). Би трябвало да е а2,2|r2,r2>

Аз го разбирам това. Това е представянето чрез многообразията - сложни пространства с подпространства, разслоения с базиси и нишки, всяка от които нишки може да разполага със собствени пространствено-времеви характеристики (при спазването на определени условия). От тука идват и калибровъчните свързаности и комплексните подходи, широко използвани в квантовата механика (и не само в нея). Да, но това е безусловно доста сложно и както сам казваш - неинтуитивно. Не виждам, защо да не може да се ползват различни патерици (други представяния, като допълнителните измерения и сравняването с обичайните евклидови координати), след като това значително подпомага по-доброто разбиране и резултатите са еднакво верни! Никой не отрича неинтуитивните подходи и тяхната полезност и коректност на резултатите, които дават! Алгебрата и Геометрията във физическата сфера трябва да вървят заедно, ръка за ръка, иначе е ясно, че липсва добро разбиране на разглежданата проблематика (винаги може да се намери подходящ геометричен начин за представянето на съответни алгебрични резултати, когато разбирането е достатъчно добро). Специално това, което искам да си изясня с 4-те и 5-те измерения е - какво при Калуца и Клайн, разчертано (визуално) като пет пространствени измерения, води до провала на тази теория (като например - предполагането на елементарни частици, чието съществуване на този етап не може да се потвърди експериментално) и какво облекчава съвместяването между електро-магнетизма и гравитацията, което първоначално е породило ентусиазирания интерес към същата теория. Една по-голяма яснота относно тези детайли може да покаже, какво точно не се получава и при супер-струнната теория, която е с още повече от пет измерения и която изглежда страда от подобни на Калуца-Клайн проблеми. Вероятно не си забелязал въпроса ми от по-рано - дали полярните координатни системи намират някакво приложение в квантовата механика (или пък в ОТО, в СТО)?

Точно за това "вътрешно" свойство са нужни допълнителни измерения. Просто различен подход, както можеш да изградиш конусите на Минковски по цели три различни начина - чрез конформна хиперболична геометрия, чрез проективна, стереографска геометрия и чрез сфера на Риман. Всичките три различни начина са верни и дават един и същи резултат (конусите на Минковски), само са различни (и показват, че проблематиката е добре разбирана, след като може да се опише по различни верни начини). Същото е с криволинейните координатни системи и с правоъгълните триъгълници - те могат да се представят по поне два различни начина - двуизмерно и триизмерно. Или ще ги определяш като двуизмерни форми с "вътрешна" кривина (при правоъгълен триъгълник с катети 1 - с хипотенуза като резултат, чиито "вътрешни" детайли се дробят до безкрайност, но това не може да се покаже на двуизмерната графика), или ще ги показваш триизмерно, при което "вътрешната" кривина (детайлизация при правоъгълния триъгълник) става ясно видима и много по-добре разбираема. Разлика в същността няма, и в двата случая крайния резултат е еднакъв, верен, само е представен по два различни начина.

Всяка необходимост от употреба на неевклидови геометрии означава необходимост от въвеждане на допълнителни пространствени измерения (винаги, когато говорим за геометрия във връзка с физиката - неизбежно говорим за пространство с неща, които се случват/движат в него). Неевклидовата геометрия означава наличие на деформация, изкривяване, кривина в допълнително направление, извън евклидовата плоскост ("евклидова плоскост" в случая не значи само две измерения, а произволен брой такива, които могат да са евклидови и е "плоскост", защото говорим за плоска геометрия). Промяната на скоростта на движение по някакво измерение между 0с и 1с води до драстични промени на възможностите за движение през това измерение, дефинирано като скъсявания и удължавания на самото измерение. Всичко това е свързано и с драстични промени по степените на свобода, свързани със съответните измерения, без тези степени на свобода да бъдат елиминирани напълно. Става въпрос именно за промени на отстоянията, на протяжностите на самите измерения, защото например при лоренцовите скъсявания заради скоростта се скъсява цялата материя по посоката на движение, без никакви изключения и понеже измеренията описват, характеризират материята - измеренията следват материята и затова може да се каже, че при движение на обект се скъсява самото му измерение х (посоката на движение), а от там се редуцира съответстващо (без да се елиминира напълно) и степента му на свобода. Много важно е, обаче, да се подчертава изключително голямото значение на детайлите - кой е наблюдателя и кой е обекта на наблюдение (последното може да бъде и цялата заобикаляща Вселена). Когато едно нещо е наблюдаван обект - то има корено различни характеристики в сравнение с противоположния случай, когато то самото е наблюдателя (под "наблюдател" тук се има предвид взаимодействието с електромагнитни лъчения, свързани по някакви начини с анализираните обекти). Цялото това встъпление е свързано с въпроса - четириизмерна (пространствено) ли е Общата теория на относителността в действителност или всъщност е петизмерна (това, че Специалната теория на относителността е интегрирана част от ОТО само фокусира този въпрос изцяло в ОТО)? Две различни изкривявания, като две различни измерения спрямо евклидовата плоскост (плоска геометрия) на 3D ли са свързани с гравитацията и електро-магнетизма или две различни форми на изкривяване в едно и също измерение - четвъртото? Какво още чак толкова има да се обединява на максуеловата електромагнитна теория с ОТО, че се е наложило разработването на теорията на Калуца-Клайн (последната е решила някои проблеми и е създала нови проблеми)?! Трябва ми по-добро геометрично разбиране, защо точно КК-теорията е успяла там, където е успяла и защо точно се е провалила там, където се е провалила.

Ето го по-коректното диаграмно представяне на елиптичната и хиперболична псевдо-евклидови геометрии (предишните ми опити очевидно бяха неуспешни, а и този в бъдеще може да претърпи корекции). Както се оказва, след корекциите на погрешните ми схващания, направени от Скенер и Гравити - елиптичната кривина по четвъртото пространствено измерение w (не е точно времето t, макар времето t да се формира от начина на съчетаване на w с останалите три пространствени измерения х, у и z) се трансформира с намаляването на масивните концентрации и на гравитационните ефекти вследствие на тях, като представената полусфера увеличава своя радиус и размер и при плоско пространство-време се припокрива с евклидовия екран, през който мислим физическите процеси. Хиперболичната форма с конусите на Минковски (в зелено) си стои постоянно и се трансформира в различни форми на хиперболоиди с промените на скоростите на движение на наблюдаваните обекти. След като СТО е частен случай на ОТО и всички релативистки и гравитационни ефекти се съдържат изцяло в ОТО, това означава, че забавянето на хода на часовниците в следствие на гравитационните ефекти се дължи на увеличаването на скоростта при движение на обект по геодезична линия или на движението през повече пространство по четвъртото пространствено измерение, докато наглед стои неподвижно в по-висок гравитационен потенциал. Забавянето на хода на часовниците при гравитация се дължи на скоростта и на вплетената в ОТО СТО. При черна дупка пропадащите по геодезична линия в нея обекти се стремят да достигнат движение със скоростта на светлината, което би се случило най-късно при достигането на точката на сингулярност на черната дупка (освен ако нещата не приключват още при хоризонта на събитията). Същевременно, всички точки по останалите две измерения у и z, перпендикулярни на посоката на движение х, се стремят да се слеят в една-единствена точка върху геодезичната линия, което да приключи с достигането на точката на сингулярност (центъра на черната дупка). Присъства и приливния ефект. Ако всичко приключва още на хоризонта на събитията и черните дупки нямат вътрешност отвъд хоризонта на събитията (което значи, че липсва и точка на сингулярност), това ще значи, че при две измерения за сферата на хоризонта, третото измерение ще се ограничава само до геодезичните линии до хоризонта на събитията. За всяка позиция в триизмерното пространство извън хоризонта на събитията, вътрешността на черната дупка ще представлява диск на необичайна "монета" с две страни и с диаметъра на сферата, която хоризонта на събитията представлява в 3D-света отвън, но двете страни на "монетата" са слети една в друга, понеже липсва вътрешност на сферата/дебелина на монетата. Най-често това нещо се и върти по особен начин (въртенето на черните дупки). Наличието на сингулярност и достигането до нея би било равносилно на разпадането на пространство-времето до абсолютното, тотално НИЩО (практическото му изчезване и ликвидация). Защото, докато за трите обичайни пространствени измерения изчезването е равносилно на смаляването на пространствения им интервал до нула, то за времевото измерение изчезването е равносилно на удължаването му до безкрайност (ако нещата не са заровени в квантовия свят, с неговите неопределености, всички разлики между обичайните три пространствени измерения и четвъртото времево може да произтичат от някакво усукване между тях в гравитационната сфера, от сорта на лентата на Мьобиус). Ако в точката на сингулярност на черната дупка пространствените отстояния не се свиват до нула, а до стойности около планковите - тогава нищо не изчезва, а само драстична трансформира формата си.

Защо можем да кажем, че от гледна точка на неподвижен наблюдател, по посока на движението се скъсява лоренцово цялото измерение х на движещия се обект (освен останалите изложени досега аргументи)? Измерението х (дължината по посоката на движение), измерението у (широчината по посока на движението) и измерението z (височината по посока на движението) съставят обем, който позволява безброй под-направления (вътрешни направления) на движение. Един космически кораб е обект, съставен от огромен брой атоми, всеки от които непрекъснато трепти с голяма скорост и във всеки един момент би имал огромно количество атоми, които ще се движат по направления в рамките на трите измерения х, у и z, различни от посоката на движение. Ако лоренцовото скъсяване не се отнасяше за цялото измерение х (посоката на движение), а само за под-направлението посока на движението - винаги щеше да има огромен брой атоми, съставящи кораба, които не се движат по това направление и така нямаше да се регистрира пълно лоренцово скъсяване по посока на движението, а само частично такова и като цяло дължината на кораба щеше да си остане преобладаващо същата, като да е в покой и да не се движи спрямо наблюдателя. Авторът на цитирания от Шпага текст, който припомних, е някакъв Пол Чарлз Уилям Дейвис (роден във Великобритания през 1946), физик теоретик, астрофизик и космолог, световно известен автор на повече от двайсет книги - изследователски и научно-популярни. Сред изследователските му работи е откритието (1975) на ефекта на Дейвис-Ънру (ускорено тяло във вакуум изпитва топлинно облъчване), моделът на Бънч-Дейвис (1977) за възникването на едромащабната структура на вселената като флуктуации на вакуума в периода на инфлация, фазови преходи във въртящи се черни дупки и др. Сред книгите му, повечето от които са преведени на много други езици, са заглавия като: "Физика на времевата асиметрия" (1974), "Пространство и време в съвременната вселена" (1977), "Природните сили" (1979), "Други светове" (1980), "Краят на безкрайността" (1981), "Случайната вселена" (1982), "Квантова механика" (1984), "Последните три минути" (1994), "Петото чудо: в търсене на произхода на живота" (1998), "Как да построим машина на времето" (2001). От дълги години Пол Дейвис е професор по Природни науки в Австралийския център за астробиология към университета Макуейрир в Сидни. От 2005 оглавява катедрата по СЕТИ (търсене на извънземна цивилизация) към Международната академия по астронавтика. Блогът на Валентин Велчев: Относно времето (kosmos-21.blogspot.com)

Да, споделения клип наистина е полезен, препоръчително е да се гледа! Скенер, ти защо толко упорито споменаваш по-рано полярната координатна система? Да не би да се употребява по някакви начини в квантовата механика?

И във връзка с предния ми коментар - докато е в покой, наблюдател в стая смята, че разполага със съответни възможности за движение в параметрите (обема) на тази стая. Но в момента, в който той се задвижи в някакво направление - то става движение по измерението х (посоката на движение) и това редуцира неговите възможности за движение в това направление (редуцира, без да елиминира напълно, степента на свобода, свързана с измерението х) в зависимост от скоростта на движение. Получава се смяна на мащаба на измерение, която се асоциира с "движение" по него.

Докато преглеждам старите неща назад (и дали съм постигнал някаква по-съществена еволюция от тогава) - припомних си горния коментар на Шпага. Ето конкретния цитат, който изцяло съвпада с онова, което аз импровизирано нарекох точно компенсиране между променящите се протяжности на пространствените измерения х и w с промените на скоростта на движение между обектите и до което dp достигнах чрез подхода на Епщайн и надграждането му от мен с четвърто измерение w: "Теорията на относителността сплита пространството и времето по много точен начин: пространството се свива, докато времето се разтяга." Ние имаме много по-ограничени възможности за движение в стая, която е примерно два пъти по-малка от друга стая, чийто по-голям простор значително увеличава възможностите за движение. По подобен начин, по криво-ляво сферичната повърхност на планетата Земя ние разполагаме със значително по-големи възможности за движение в сравнение с много по-малката (заради по-малкия си диаметър) повърхност на Марс. Ако имаме двама наблюдатели, от които единия е на Земята, а другия е в прозрачен кораб и първоначално и двамата са били един до друг на Земята, след което единия се качва в кораба, излита и минава с постоянна скорост покрай другия на Земята, когато игнорираме гравитационното ускоряване на часовника на корабния наблюдател (той е напуснал по-силната гравитация на земната повърхност) - земния наблюдател ще вижда движенията на всичко, движещо се в осветената вътрешност на прозрачния кораб, на забавен каданс (с всички допълнителни уговорки, оказващи въздействие на светлината до достигането ѝ до очите на земния наблюдател), докато корабния наблюдател ще вижда движенията на всичко, движещо се по осветената от Слънцето повърхност на Земята, в ускорен режим. Знам за съображенията, че преди двамата наблюдатели да се срещнат и да си сверят часовниците не би могло да се каже, кой от двамата се движи и кой от двамата е в покой, но на този етап не съм убеден, че това е най-правилното разсъждение. Тази особеност най-вероятно също присъства, но съществуват множество междинни събития, като например взаимодействия между обектите чрез електромагнитни лъчения (като да се наблюдават един-друг и/или да си разменят радио-съобщения), които играят ролята на "среща" и без да се срещат обичайно (да не говорим, че дори когато застанат един срещу друг и даже като се здрависат - всичко това пак са изцяло електромагнитни взаимодействия). Постоянно протича някакво взаимодействие между обектите, чрез електромагнетизма като посредник между тях, което се явява аналог на "среща и сравняване на часовниците". По-важното! Докато земния наблюдател ще регистрира лоренцово скъсяване по посока на движението на кораба (измерението х) на абсолютно всичко, движещо се със скоростта на наблюдавания кораб и това от гледна точка на земния наблюдател е редуциране на измерението х и на възможностите за движение по това измерение в сравнение със своите собствени възможности на движение по същото измерение, то наблюдателя в кораба ще регистрира лоренцово скъсяване на цялата Вселена около себе си по нейното измерение х (посоката на движение на кораба, която е движение на Вселената около него в обратната посока) и от гледната точка на корабния наблюдател това ще бъде редуциране на неговите собствени възможности на движение във Вселената по направлението на нейното измерение х (посоката на движение на кораба или противоположната посока на движение на Вселената около кораба). Всичко това би трябвало да представлява редуциране (без пълно елиминиране) на съответната степен на свобода, изразяваща съответното измерение. А това привидно (само привидно) разминаване в особеностите на наблюденията на двамата наблюдатели и невъзможността измеренията х и w да сменят ролите си (времето w=t да става пространство, а пространството х да става време) след надхвърляне на движение със скорост 0.5с се дължат на наличието на стереографска проекция в начина, по който се проявяват пред нас всички движения на тази Вселена.

Скенер, това ли са уравненията, използвани за изчисленията и те да са изведени от уравненията за полето на Айнщайн, затова се казва, че ОТО съдържа всичко необходимо за точното описание на поведението на сателит или има различен, по-директен и правилен начин за определяне на търсените параметри на сателита, примерно чрез по-пряка употреба на метричния тензор и/или на компонентите в неговата матрица?

В случая аз имам предвид, че когато изчисляваме хода на часовниците примерно на сателит, който се върти с някаква скорост на дадена височина около Земята, ние не изчисляваме само по СТО или само по ОТО, а калкулираме съвместно и ефекта на гравитационния потенциал по ОТО (височината над земната повърхност), и ефекта от скоростта на движение по СТО. Тука няма изключване, както прилива изключва отлива и обратно, а и СТО, и ОТО действат съвместно, геометриите им са вплетени заедно в един и същи момент и на едно и също място. Първото допускане е, че това се дължи на четвърто измерение за СТО и електромагнетизма и пето измерение за ОТО и гравитацията, но има варианти и само с четири измерения и въпросът е - има ли някакво макроскопично обяснение на подобно съвместно действие на хиперболичната и елиптичната геометрия или отговорите на това съвместно действие могат да се търсят единствено на квантово равнище?

Точното представяне на съвместното действие на хиперболичната псевдо-евклидова геометрия на СТО и на елиптичната псевдо-евклидова геометрия на ОТО чрез няколко различни концепции.

Когато имаме едно езеро, то неговите води спрямо брега се намират или в прилив, или в отлив (в зависимост от разположението на Луната). Не се случва едновременно да има и прилив и отлив, за разлика от електромагнитните вълни, които могат да се движат в най-различни посоки и да са с най-различни честоти едновременно в един същи пространствен участък, без да си влияят една на друга. Затова и би могло да се каже, че електромагнитните вълни, когато не са във фаза или противофаза, проявяват част от характеристиките на квантовия свят на макрониво. Дадени особености се проявяват по едни начини на микрониво и по други начини на макрониво. По подобен начин Лоренц-факторът се проявява по един начин при Специалната теория на относителността и по друг начин при общата теория на относителността. Ефектите на Специалната и на Общата теория на относителността на макрониво не се заместват, както в случая с приливите и отливите на езерото, а се сумират или изваждат, в зависимост от разглежданата ситуация, както в случая с електромагнитните вълни във фаза или в противофаза. Първоначално това води до предположението, че става дума четвърто при електромагнетизма и СТО и пето при гравитацията и ОТО измерение, в добавка към общоприетите три, но всичко би могло да се опише и само чрез четвърто измерение, по което да стават двата различни типа изкривявания - хиперболичното при СТО и елиптичното при ОТО. Тук (горното изображение) хиперболичното изкривяване на СТО ("седлото" в зелено) е дадено над плоската евклидова повърхност (евклидовия екран в черно), а елиптичната кривина на ОТО (полусферата/полуелипсата в червено) е дадено под плоската евклидова повърхност. Както се вижда, за тяхната демонстрация не е необходимо въвеждането на допълнително пето пространствено измерение (на изображението е игнорирана пространствена координата на височината z и така става дума за четири пространствени измерения). Понеже и СТО, и ОТО са макроскопични теории, то ако имаше обяснение, свързано с пето измерение - това измерение щеше да се проявява и на макрониво (да речем - като второ времево измерение). Двата вида псевдо-евклидови геометрии, свързани със СТО и ОТО, са просто две различни форми ("седло" и полусфера/полуелипса) в четиримерното пространство-време, както можем да имаме най-различни форми и в обичайното тримерно пространство. Голямата разлика с триизмерността е, че пространствените обекти с различни форми не могат да бъдат един в друг (на едно и също място по едно и също време - принципа за забраната на Паули), докато двата различни типа неевклидови геометрии могат. Двете различни кривини (хиперболичната на СТО и елиптичната на ОТО) пребивават съвместно "под" евклидовия екран, чрез който обичайно разсъждаваме по отношение на физическата реалност на макрониво. Голямата въпросителна за мен в момента е, дали тази особеност би могла да получи някакво макроскопично обяснение (от сорта на петте измерения, което изглежда некоректно) или не може да бъде намерено никакво обяснение извън квантовия свят?

Афинната и криволинейната координатни системи произхождат от манипулации с декартовата координатна система в същата двуизмерна плоскост и/или в допълнително трето измерение (всяка от тези системи може да се преобразува в другите чрез съответстващи трансформации). Най-подходящо е да се започва с декартовата координатна система, понеже за нашите представи тя изглежда най-симетрична (останалите също са симетрични по различни начини, но декартовата система е най-близката до първичната представа за симетрия, когато се изговори това понятие спрямо координатна система). Дори при самата декартова координатна система има участие на трето измерение, освен двете, върху които се изгражда системата и това е височината, от която я наблюдаваме, за да можем да видим нейните елементи "отвън". Когато декартовата координатна система се разтегли в рамките на нейните две измерения, се получава афинната координатна система (нарочно ползвам изображение, свързано със специалната теория на относителността, за да се види тясната връзка), а когато се огъне по съответстващия начин през третото измерение, се получава криволинейната координатна система.

За съжаление аз съм много далече от равнището на Скенер и Гравити. Можете ли да дадете някакви линкове към онези насоки, които изглеждат най-перспективни според Вас?

Ако откажете да дефинирате разположението на ябълката, за която се говори, по линията на времето и я опишете само по осите на трите пространствени измерения спрямо произволен избран обект, дори ако тя си виси неподвижно по някой от клоните на дървото (не духа никакъв вятър дълго време) - няма да можете да кажете, дали става дума за ябълка сега, преди година, преди петстотин години или пък от преди новата ера (а може да говорим и за предполагаема ситуация от десет години в бъдеще, когато току-що засадено от нас ябълково дръвче ще порасте и ще започне да дава плодове). Предполагам ще се съгласите, че подобен подход е безсмислен. Без фактора време не можете да минете на макрониво. Има варианти времето да се разложи на повече от една форма (например - като следствие на четвърто измерение, свързано с електромагнетизма и пето измерение, свързано с гравитацията), но подобни опити срещат много сериозни трудности и най-добре е да вървим към още по-сложни модели, когато сме изчерпили всички по- прости и директни възможности. Аз не съм срещал развиване на илюстративния (както се твърди) подход на Епщайн към нещо повече от описание на някои аспекти на СТО и ОТО от малко по-различна геометрична перспектива ("гледане" на конусите на Минковски "отгоре", с представяне на свързаността на координатното време t и на правилното време Тау чрез квадрант на кръг). Самият той никъде не споменава за четвърто пространствено измерение. Ако сте срещали някакви подобни логично-изглеждащи материали - ще се радвам да ги споделите. Досега аз не съм успял да намеря и затова се мъча да развия нещо работещо сам, със силно ограничените ми знания (активността на редица хора в този форум, които знаят много повече от мен, ми носи значителни ползи и ми спестява много време в напразни усилия към погрешни посоки).