Станислав Янков

Имаш ли мнение по последния ми коментар преди този (точно преди твоя, който е цитиран тук)? Например - ти да считаш, че авторите не допускат никаква грешка и че всичко с уравненията им си е наред, за разлика от моето твърдение или нещо друго?

Струва ми се, че са допуснали следната грешка. Когато нещо се движи с някаква скорост през пространството и когато ние, като условно неподвижен наблюдател, измерваме времевите параметри на това движение с някакъв часовник, което също е някакво материално движение (на стрелките на часовника) в пространството - те са сметнали, че това е едно и също нещо (и принципно действително е едно и също нещо). Когато стигнем до формулите обаче, има съществена разлика между скоростта на обекта и скоростта на часовника (сходната като цяло материална промяна в пространството). В двата случая не става дума за един и същ скоростен параметър, а за два различни. Скоростта на часовника (на материалната промяна в пространството) на неподвижния наблюдател е една и съща през цялото време и еднаква със скоростта на идентичен часовник на подвижния обект, когато последния е в покой спрямо неподвижния наблюдател. И докато скоростта на часовника на неподвижния наблюдател трябва да е винаги една и съща, то с часовника могат да се замерват най-различни скорости на един и същ и/или на различни обекти. Двете скорости не са едни и същи или поне константни, каквато е константата С, където можем да имаме С на квадрат (С се умножава по самото себе си) и затова се налага да дефинираме една скорост V на обекта и втора скорост V на часовника - тук двата параметъра V са с различни стойности и имаме V на движещия се обект, умножено по различната стойност V на часовника, което не е едно и също V, умножено по себе си (V на квадрат, подобно на С на квадрат). Затова и Скенер определя логиката Х/t=V, която авторите прилагат, като грешна - защото тя наистина е грешна (V на подвижния обект, умножено по V на часовника, не дава същия резултат като V на квадрат).

Има и друг начин - таблетка с цианкалий (или произволна друга бърза отрова)...

Относно измеренията - имаш право, твоето изразяване е по-точно, но вече ти писах по-рано, че не мога за изкореня отведнъж начини на изразяване и мислене, които са формирани у мен от десетилетия и дори когато съм наясно с наличието на по-правилна форма - няма да започна да я употребявам отведнъж. Не защото не искам, а защото неточностите в изразяването ми са много на брой и не мога да коригирам всичко отведнъж. Малко по малко… Темпа на разлика не се ли получава и чрез хиперболичната зависимост (геометрично), посредством лоренцовите трансформации (математически)? Какво различно ни представя този подход с разделянето на времето, което да не получаваме от лоренцовите трансформации? Защото, ако става дума за случаи, в които няма връзка между темпа на промяна по времевата координата и скоростта през пространството, както твърди Младенов - аз се съмнявам да има подобни случаи на макрониво.

Да, точно за това нещо питах - на каква логика се базират при съставянето на тези явно различни уравнения! И изглежда ползват точно напипаната от теб логика като базова, защото тази замяна на делението с умножение (звездичката не може да значи нищо друго) се ползва както за формулите им, свързани с времето, така и за тези, свързани с пространствената координата Х1: Обаче заключението отдолу, че t и t’ не са самите координати Х4 и Х4‘ на дадено разположение на събитие по четвърто пространствено измерение имат основание. Времевата координата t при Минковски е безусловно свързана с движението с някаква скорост през пространството, но вместо да се определя пряко като координата на четвърто пространствено измерение (както се мъчех да правя аз по едно време), може би е по-добре да се разглежда като макроскопичен продукт на движението на материята през четири (или повече, но минимум четири) пространствени измерения. Защото много неща налагат да има разлика между движението на материята през трите обичайни пространствени измерения и движението по четвъртото (или още повече, ако има) измерение. А най-близка до ума е разликата, при която цялото такова движение да е свито в микроскопичен от наша гледна точка размер. И понеже връзката между времето и движението с някаква скорост през пространството е хиперболична, а не евклидова - значи координатата на това измерение не би трябвало да е права (линейна пропорция между три големи и четвърто или повече малки измерения), а по-вероятно да е огъната, да има някаква кривина (трите обичайни измерения също могат да имат някаква кривина, но поради огромната им протяжност спрямо нашите мащаби, ние да не можем да я регистрираме). Тоест, предположението за четвърто и даже за пето пространствено измерение, но в някаква компактифицирана форма от първия материал, също може да има някакво основание (Пенроуз в книгата си пише за шест реални и даже за осем измерения). Концепцията на двата материала явно е погрешна, но може да има някои употребими моменти.

Не е ли по-правилно да попиташ: Ако практиката показва, че времето се влияе от скоростта през пространството, какъв е смисъла да отричаме ЛТ и Минковски?!

А какво е, когато спирачката е повредена и не работи? Катастрофа (в преносен и в пряк смисъл)!

Щом ти започна да задаваш въпроси - значи не можеш да отговориш. Имам няколко проблема с разбирането на написаното. Първо: Тези две неща всъщност са едно и също нещо. Звездичката означава умножение (навсякъде в двата материала се ползва като знак за подчертаване на умножение) и дали ще умножиш 4 по 3 или ще умножиш 3 по 4 - все ще получиш резултат 12 (при деленето очевидно има разлика, дали ще разделиш 12 на 3 или ще разделиш 3 на 12). По-странното е, че тази формула не е идентична с обичайните релативистки формули, които се дават: Откъде идват тези необичайни формули в материала на тримата? От условието на задачата ли или са нещо ново, съставено за пръв път от тях (или от Selleri, на който се позовават в тази част от материала си)? За теб тези разлики може да са без значение, след като там пише онова, което искаш да чуеш (аз също съм донякъде доволен, че наглед се потвърждава доста критикуваното в началото, включително и от теб, мое твърдение за липса на време и че регистрирането на стрела на времето и особено на релативистките ефекти в СТО и ОТО се дължи на някакъв вид движения на материята през повече от три пространствени измерения), обаче аз винаги съм предпочитал да подобрявам разбирането си за описваните физически закономерности, вместо просто да приемам всичко на доверие, само защото пише точно това, което ми се ще да чуя.

Пак не отговаряш това, което те питам! Лоренц факторът и бета са ясни, в цитираните уравнения от материала Лоренц факторът се ползва навсякъде, а бета (като другия начин на представяне на Лоренц фактора) се ползва в уравненията 9, 10 и 11. Аз те питам съвсем друго! От примера с дължината по посока на движението се вижда, че когато от позицията на координатната система в покой К търсиш дължината по посока на движението L` в подвижната система K`, тогава делиш дължината в покой L на подвижната система K` на Лоренц фактора. Ако имаш стойността на дължината L` на подвижната система K` и търсиш дължината в покой L на подвижната система K` - тогава умножаваш L` по Лоренц фактора. Когато разглеждаш нещата от K` като неподвижна - тогава L и L` си разменят местата по отношение на деленето и умножаването с Лоренц фактора. Попитах те - с какво точно подобни математически манипулации в материала, но този път с времето, потвърждават по безусловен начин, че времето не е координата на измерение и липсва зависимостта му от пространството, както се твърди в материала? И значи ли употребата на подобни формули по отношение на дължината по посока на движението, че и тя не е пространствено измерение и липсва нейна връзка с времето?

Ще ти го напиша по друг начин. Защо това нещо, което е от обичайните Лоренцови трансформации, да си е съвсем обичайно: А пък това нещо от материала на тримата да е някакво по-различно и уникално:

Добре де, но как точно достигат до този извод (като безспорен)? Като принципно заявление е ясно! И още нещо! Това тук, звездичката, деление ли значи или умножение: Защото, ако значи умножение - това въобще не е оригиналната формула за релативистка трансформация на времето и ми става още по-неясно, какво и как точно се мъчат да докажат чрез тези уникални (различни от общоприетите) подходи (това било заимствано от някакъв Selleri)!

Това за седмата формула е ясно, сложил съм я за контекст (да се започне от нещо познато). Тези две неща (първото от които е седмата формула): са тези две неща от оригиналните Лоренцови трансформации: Останалите неща просто преразказваш от статията. Моят въпрос е за малко по-обширно обяснение, как разделянето на двете страни на времето (числовия ред по авторите) и достигането до осмата формула води точно до изводите, които авторите са направили въз основа на тази процедура? Каква е същността на доказателството чрез този подход, казано стегнато и с малко думи (но малко повече от просто повтарянето на текста в материала)?

Някой бърка, но вече не съм аз (по-рано и аз бърках, при това доста по-често от сега). Относно физическите явления без продължителност, дето ги нямало - каква е продължителността на ефекта върху втората частица, когато двете частици са заплетени и ти замериш СПИН-а на едната (парадокса Айнщайн-Подолски-Розен)?

Сигурен съм, че никъде в последните ми два коментара (а и в мнозина преди тях) няма да откриеш изречение: "измеренията са РЕАЛНИ". Написал съм, че споменавания от авторите брой измерения в материала са четири или пет и никъде не пишат, че са само три. Просто си спестявам протяжния ритуал, всеки път да повтарям следното: "движението/промяната на материята във Вселената (поне в достъпната за нас част от нея) налага ние да я оценяваме чрез онзи брой измерения (координати), който се определя от степените на свобода в съчетание със законите за запазване (теоремата на Ньотер) за съответната ситуация". Не мога да повтарям всеки път такова нещо, ако ще и да се опиташ да ме убиеш! Много по-странно ми стана нещо друго! Не успях достатъчно ясно да разбера логиката, която се ползва за съставянето на следващите уравнения (определено тези уравнения са донякъде различни от оригиналните Лоренцови трансформации, само по измеренията y и z очаквано няма никакви разлики):

Много просто! Можеш ли да си вземеш само огън, без запалени дърва, въглища, горива, хартии, които да горят с този огън? А можеш ли да отчетеш само време само по себе си, без часовник, който да го отмерва? Да си понесеш някакъв цвят (примерно - червен), без предмет, от който този цвят да се излъчва/отразява? Дори синия цвят на небето е цвят на частиците на земната атмосфера! Просто трябва по-внимателно да научиш философския и физическия смисъл на различните понятия, които се опитваш да ползваш (физическия смисъл не противоречи на философския смисъл на понятията, двата смисъла взаимно се допълват и доразвиват).

Защото не си в състояние да осъзнаеш, че "реално време" и "директно регистрируемо време" са две съвсем различни неща. Директно регистрируемите интервали на часовниковите тиктакания (числовия ред на материалните промени, както го наричат авторите) като общ феномен човечеството е нарекло време и са реални, защото очевидно ти ги изпитваш и не можеш нещата във връзка с времето, които сам каза, че не можеш. Абсолютно същото е и с цветовете и огъня, които също са реални, но не можеш да ги изпиташ директно, като самостоятелно понятие (не, че ти не си в състояние да отречеш и тяхната реалност ). Авторите на двата материала казват, че времето на макрониво не е координата на четвърто измерение, както се представя в пространствено-времевата диаграма на Минковски (и както се опитвах да твърдя и аз преди тези два материала), а са просто порядък на цикличните материални движения в пространството, които сме си избрали за часовник (тоест - Скенер, Гравити и Кипен се оказаха прави, когато ме критикуваха за придаването от мен на реалност на условната според тях времева координата в диаграмите на Минковски). Просто, времето е продукт на движенията на материята през пространството и не е четвърто измерение в диаграмата на Минковски, а отделен от трите пространствени измерения на макрониво числов ред. Обаче, никъде в двата материала не се твърди, че пространствените измерения са само три - това е подвеждаща интерпретация на статията, в която пише за работата на тримата. Още в първия материал те уточняват, че пространствените измерения са четири и даже пет, но четвъртото и петото измерение са в компактифицирана форма и на макрониво се регистрират само три пространствени измерения и числов ред на материалните промени (Стрелата на времето, ентропията и всичко останало в тази връзка) вместо време. Подходът им произлиза от особеностите на квантовата механика и най-ключовите обяснения за реалността и нерешените проблеми около описанието на реалността явно се крият в микроскопичните мащаби (казано по-полярно - кучето е заровено на микрониво). Пенроуз с неговите туистори, спинори и спинови мрежи също клони натам.

В момента все още съм в самото начало на осмислянето на материалите и няма смисъл да питам излишни неща - няма да задам особено смислени въпроси. Най-важното е, че досега повечето неща в двата текста, до мястото на втория, до което съм стигнал, са точно така, както се мъчех да ги описвам още от втората страница в тази тема (отговорът ми към Ники още в самото начало на втората страница, където е един от първите пъти, когато ми хрумва предположението, че няма време, подходът на Калуца и Клайн с 4+1 измерения е грешен, затова не се е потвърдил, ами по-вероятно става дума за четири пространствени измерения, но с разлика между размерите на трите и четвъртото). Ако разполагах със знанията на тримата автори на материалите - щях да напиша нещата, които се опитвах да кажа толкова време по моя лаически, описателно-визуален начин, точно така, както са написани от тримата, до мястото на втория материал, до което съм стигнал. Естествено, опитът им да елиминират понятието "време" е твърде амбициозен, за да успее, макар логиката им да си е съвсем смислена и основателна. Неслучайно ти, Скенер и Гравити ме подбрахте здраво при моя опит да отрека времето (да не говорим, че моите писания бяха прекалено умо-зрителни и твърде малко научни). Представата за времето е твърде здраво вкоренена в човешките разбирания, за бъде успешно елиминирана, дори и с най-безкомпромисната логика (достатъчно е да видим, колко време вече нютоновите представи си се въртят паралелно с по-развитите теории на относителността и дори тука се водят цели пунически войни, в опити на някои да реанимират Нютон някак си). Пък и това би било малко излишно усилие, защото на макрониво времето си е време и няма защо чак пък да се маха. Засега съм стигнал до края на третата страница от втория материал (самата страница оригинално е означена като втора) и никъде не видях 3D-пространствена аргументация! Навсякъде до тук се ползва 4D-пространство и само се отрича, че времевата координата на Минковски е координатата на четвъртото пространствено измерение (в първия материал 4D и дори 5D пространствени измерения са представени като компактифицирани), ами е представяна като невремева координата на числовия ред на материалните промени (на материалното движение). Ще видим натъка, но до тука освен 4D и 5D - нищо друго не срещам, камо ли пък твърдения за само 3D-пространство и числовия ред наместо време!

Добре, но това не е химичното съдържание на колбата от самото начало (когато съдържанието си остава прозрачно, както и да го разклащаш), а пък ако се разглежда само ставащото след сипването на синьото вещество - имаш внасяне на енергия отвън (разклащането), която после се губи чрез някакъв познат процес (например - излъчване на топлина или нещо друго познато). При всички положения нямаш нарушаване на втория закон на термодинамиката (въобще - на закономерностите, свързани с ентропията). Прочетох материала на тримата за Зенон до мястото с частично оразмереното подмножество I от пространството на състоянието на физическия свят (Вселената като цяло), което е инвариантно (неизменно при преобразувание) множество за някаква предполагаема причинно-следствена връзка (релативистична детерминирана динамична система DI). Не разбирам достатъчно добре написаното, но всичко тук и след това трябва да се отнася предимно за областта на квантовата механика. Най-вече, защото и тук се ползва разглеждане с 5+1 измерения (много подобно на 6-те реални измерения на Пенроуз в част от представянето на туисторната му хипотеза), каквито са характерни основно за подходите, свързани с микросвета. Моето тълкуване на всичко това е, че би могло на твърде малки (околопланкови) дължини да има и движения напред-назад по оста на времето, защото според авторите няма време, а само числов ред на материалните промени и на квантови нива измеренията са дори не четири пространствени, ами пет или даже шест (ако 5+1 не значи пет пространствени измерения плюс числов ред на материалните промени). Поради малките си размери, елементарните частици имат досег с движението напред-назад по четвъртото и даже по пето тороидално-компактифицирани пространствени измерения, което ни дава частиците (движение напред по времето/четвъртото измерение) и античастиците (движение назад по времето/четвъртото измерение). Но от един момент нататък, с нарастването на мащабите към макронивата, движението назад по оста на времето по някакви причини става невъзможно и възниква числовия ред на материалните промени (Стрелата на времето или Стрелата на промените, както я наричат авторите). Като цяло, усилието в първия материал изглежда съсредоточено върху елиминирането на употребата на понятието "време" във физиката, чрез аргументация основно от сферата квантовата механика. По думите им, на фундаментално ниво пространството е вечно, а продължителността на физическите събития няма първично съществуване (точно такова нещо се опитвах да кажа и аз тук преди време, когато писах, че на някакво равнище, основно преди Големия взрив/"стереографската деформация" до три големи и четвърто малко измерение, въртенето на материята/пространството със скоростта на светлината трябва да протича по четири напълно еднакви, напълно симетрични пространствени измерения или ако не по хипер-сфера, то поне по хипер-елипса, обаче в този материал на тримата нещата са написани несравнимо по-точно и аргументирано, за разлика от моите импровизации). Всичко това ми изглежда като нелишено от смисъл усилие, но някак си не ми изглежда безусловно (такова, след което да си кажа - да, няма никакви други конкуретни варианти, именно това е верния подход!). Добре е да има повече съвпадения, с повече от другите вече добре установени закономерности, в сравнение с описаното до момента (в смисъл - добре е подхода да се развие повече). Най-главното - до тук не срещам никакви опити да се елиминира наличието на четвърто пространствено измерение, даже се употребява и пето! Може би опитите за обясняване на СТО и ОТО само чрез три пространствени измерения и числов ред на материалните промени вместо време са във втория им материал ("Нови прозрения за Специалната теория на относителността").

Нали двамата не обсъждате нарушение на закона за ентропията (връщане до точно същото състояние, което е било в някакъв вече отминал момент)? Защото течността в колбата към края на клипа, когато посинява при разклащане и става отново прозрачна при успокояване, няма абсолютно нищо общо с първоначалната вода или каквото друго е там в началото, което си остава прозрачно и при разклащане, и при успокояване. В началото и в края става дума за съвсем различни вещества в колбата.

Според мен единствения момент, на който бихме могли да припишем статут на настояще е моментът “сега” - перманентния покой на нашата персонална координатна система на нашата лична осъзнатост (когато наши части от тялото, като например нашите ръце, се движат, но нашата глава остава в покой, например спрямо стените на стаята, в която пребиваваме - ние пак се считаме за ИОС в покой и само ръцете ни са отделна, подвижна инерциална система). Всичко останало е различни моменти от миналото, защото дори и някак си да се случи някакъв дразнител директно при сетивата ни (светлинна експлозия директно пред ретината ни или топлинно въздействие пряко върху рецепторите на кожата ни - елиминиране на нуждата от изминаване на пространствен път извън тялото ни) - пак е нужно време, за да достигне сигнала от дразнението, чрез нервните връзки и след това друго време, за да се обработи от мозъка до съответното усещане. Дори и при неживите сензори е същото - време за преход на сигнала от сензора, през проводници, до центъра за обработка и време за обработка от компютъра (центъра за обработка). Извън нашият персонален момент “сега” (персоналната координатна система на нашата осъзнатост в перманентен покой), всичко останало е боравене с най-различни моменти от миналото, някои от които се проявяват едновременно пред нашите сетива (заради различните разстояния, от които пристигат техните прояви, макар и да се движат с константната скорост на светлината). Нищо от написаното до тук не налага нарушаване на причинно-следствената връзка (паралелно съществуване на минало, бъдеще и настояще), за каквото споменаваш ти тук:

Не, показва паралелна регистрация от нашите очи на различни моменти от миналото - ако единия автомобил ни изглежда на 10 метра от нас, а другия автомобил ни изглежда на 100 метра от нас, ние ще възприемаме, в един и същи наш момент, два различни момента от миналото, защото на отразената от по-близкия автомобил светлина и’ е трябвало по-малко време да достигне очите ни в с равнение с отразената от по-далечния автомобил светлина. Имаме едно и също събитие - отразяването на светлината от автомобилите, - но две различни разстояния от автомобилите, до нас, затова в един и същи наш момент регистрираме събития от два различни минали момента.

Проблемът ти е, че не можеш да разграничиш какво те пишат в Нейчър (реално ) от онова, което ти си въобразяваш, че са написали в Нейчър (НЕреално )… Добре ще е да не приписваш твоите измислици на останалите, аз никъде не съм писал, че само времето е измислица/илюзия, това са си твои глупости. Аз съм писал, че трябва да решиш, дали ВСИЧКО е измислица/илюзия или ВСИЧКО е реално и когато избереш едното от двете - трябва да обясниш ВНЯТНО И ЛОГИЧНО, защо си решил точно така. И прави разлика между три реални и едно измислено измерение (твоите смешки) и три големи и едно малко измерение (моите твърдения). Начинът, по който ние обосноваваме координатите на измеренията зависи от начина, по който се движи и проявява пред нашите възприятия (сетива) материята. Както едновременно можеш да наблюдаваш два автомобила, единия от които се движи с 50 км/ч, а другия със 150 км/ч, така и материята може да се движи със скорост около тази на светлината по четвъртото, наричано времево, измерение, поради което то да се регистрира с много малка (околопланкова) протяжност и същевременно материята може да се движи много бавно по останалите три измерения, при което те да се регистрират като огромни, с клоняща към безкрайност протяжност (отстояние). Съвсем подобно на движението с някаква скорост, при което дължината по посока на движението на подвижния обект се променя (скъсява се), докато широчината и височината си остават същите - движение на материята, което променя измерението дължина и не променя измеренията широчина и височина. Имаш нужда от четири степени на свобода, за да опишеш коректно макроскопичното поведение на материята - значи измеренията са четири. Как точно ще ги дефинираш тези четири измерения - това си е твой проблем, важното е да са четири. Ако искаш да са три - трябва да опишеш точно особеностите на СТО не с четириизмерния подход на Минковски, а само чрез три измерения и всичко трябва да е свързано с рационално-обяснени поведения на материята по споменатите само три измерения.

Точно както парче тел, увито по специфичен начин, се нарича “кламер”, точно по същия начин на определен тип последователности от събития с техните интервали е дадено названието “време” и двамцата не могат за избягат от това, каквито и глупости да се пънат да измислят постоянно. Ако в един момент престанат да употребяват понятието “време”, щото не им изглеждало реално - хората просто ще пристанат да ги разбират за какво говорят. Накратко - занимание с откровени глупости, които дори и за “опровергаване” на СТО и ОТО не служат, колкото и редовно двата да си “попържат” срещу “релативистите”.

Със сигурност ще прочета, макар да не гарантирам, че ще разбера точно за какво става въпрос от първия път.

Според мен могат да се извлекат няколко извода. На първо място, след като не може да се дължи на макроскопичното поведение на материята, свързано с координатите на трите пространствени измерения - значи е нещо, свързано с микросвета. След като е характерно за цялата Вселена - значи е тясно свързано с движенията на цялата материя, както са свързани и трите пространствени измерения. Освен това има съвсем недвусмислено регистрируема на макрониво връзка с трите пространствени измерения (ефектите на СТО и ОТО). Затова засега моето подозрение остава за четвърто малко (с околопланков размер) пространствено измерение, различно от трите обичайни големи с нищожния си размер, евентуално и с някакво значително огъване/увиване. Честно казано, подходът в материалите на тримата с числовия ред на материалните промени много добре пасва с моите опити, да разглеждам реалността като продукт на 3+1 пространствени измерения (три много големи и едно много малко), но нека първо видя, какво предлагат относно само три пространствени измерения и числов ред… Във всеки случай, ужасно съжалявам, че чак сега намирам тези материали. Щяха да ми спестят много излишни главоблъсканици и некоректни понятия, които използвах, в опити да извлека по-добро лично разбиране, откакто сериозно заподозрях наличието на реално четвърто пространствено измерение преди около две години.