Станислав Янков

Първо кажи, заради какво не си напълно съгласен. Това е още Нютон и трябва да се изчисти, преди да съм започнал да те напрягам реално, с истинските предизвикателства за теб.

А защо просто не си довършим, двамата с теб, работата и да изчистим последното противоречие, преди да се заемем сериозно с въпросите що е празно, що не е, защо, как, СТО, ОТО и т.н.? Почти си се съгласил с очевидната констатация, че всевъзможните форми на движения във Вселената (познатата ѝ част), всевъзможните ѝ скорости, се свеждат до една-единствена, еталонна скорост - общоприет за еталон единен цикличен часовников темп, с общоприет еднакъв интервал във и помежду инерциалните отправни системи (това е и конкретна скорост на материални процеси - не може да се получи по друг начин, освен чрез подходящо-изграден материален часовников механизъм), който е еталонна скорост, различна от всевъзможните замервани чрез нейната помощ скорости на разглежданите материални тела? Какво ти е възражението, заради което това почти-съгласие не може да стане пълно съгласие и спокойно да продължим нататък? Или нямаш никакви възражения и всичко е наред с тези ми твърдения, реално нямаш никаква аргументация срещу написаното от мен (много ясно, че когато някой не е съгласен с нещо - той го казва веднага, когато това несъгласие му хрумне и никой не може да го спре да го направи, даже и неоспоримата логика)?

Явно пак взехме да се връщаме в първобитно-общинната сфера на науката и да обясняваме нещата със остарели мантри, които отдавна са си изпели песента, затова - аз ще приключа за мен темата с полетата с нещо много-много по-актуално от предпотопните постановки: "Първото нещо, през което трябва да се изясни, е концепцията за поле. Най-познатото вероятно са гравитационното поле, това, което ни кара да останем на Земята, и електрическото поле, което помага енергията да достигне нашия дом. В квантовата механика полетата са много сложни. Квантовите физици не разглеждат света като съставен от частици, а виждат всичко като полета, чиито взаимодействия се комбинират, за да произведат това, което наричаме частица. Нещата стават още по-трудни, когато разберем, че вакуумът дори и да е „нищо“, полето осцилира в квантови мащаби Според квантовата механика вакуумът не е просто празно пространство, а по-скоро място с възможно най-ниска енергия, където все пак се появяват и изезват мимолетни електромагнитни вълни. Тези флуктуации могат да станат достатъчно високо енергийни, за да се появи частица." Загадките на вакуума | Физика | (offnews.bg) А пък Младенов, когато най-накрая се престраши - да ми отговори на въпроса, който му задавам, за да можем да приключим с Нютон и да се заемем със същността на нещата (той сам ще стигне до неизбежните изводи, до които науката вече е достигнала относно относителностите и може би точно от това го е чак толкова страх )... Да припомня отново въпроса: Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони и искаш да си запазваш за по-нататъка да го представиш? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш с написаното от мен и всичко е наред, реално нямаш никаква аргументация срещу написаното от мен (много ясно, че когато някой не е съгласен с нещо - той го казва веднага, когато това несъгласие му хрумне и никой не може да го спре да го направи, даже и неоспоримата логика )?

Такъв безумен разговор не е за мен и това е последния твой коментар, на който аз отговарям. В момента ти си най-невежия относно физическата тематика в този форум, биеш осезаемо дори и Младенов (той на моменти проявява нещо като малко повече разсъдък, макар да е прималял от страх да ми отговори ясно и точно на последния въпрос, който не спирам да му задавам), дори елементарни неща не можеш да съобразяваш и в същото време - не спираш да обиждаш хората и да се подиграваш с тях, въпреки драматично оскъдните ти физични познания (а може би - точно заради това!). Който иска от другите - нека се занимава с теб, но това е моят последен отговор към теб (освен, ако най-неочаквано не започнеш да се държиш значително по-адекватно, но без да го видя - не вярвам, че е възможно ). Ще ти го обясня като за тотални идиоти и - може пък този път и да ме разбереш! (Хм! Едва ли! ) Връх Еверест е висок 8,84886 километра, йоносферата се простира на височина 60-1 000 километра, а GPS-сателитите са на височина около 20 000 километра (двадесет пъти по-високо от най-високата област на йоносферата, разположена на 1 000 километра). Всички GPS-контролни центрове на Земята гарантирано са разположени на по-ниска надморска височина от върха на Еверест (най-високата планинска точка на планетата), GPS-сателитите са на 20 000 километра височина, а йоносферата е между контролните центрове и сателитите - точно като отсрещния бряг на голяма река, на който бряг се намира таен труд на Айнщайн, в който той аргументирано се отрича от теориите си, обаче ти си от отсамния бряг на реката и неизбежно трябва да я преплуваш чисто гол (да не си намокриш любимите дрешки), за да достигнеш до лелеяните откровения на Айнщайн отсреща. Кога ще имаш проблеми с комуникациите през йоносферата, които проблеми практически си решил с двете честоти - при комуникацията между сателитите, които са на височина двадесет пъти над най-високата област от йоносферата и няма как тя да им пречи на комуникация помежду им или при комуникацията между сателитите и контролните центрове на Земята, между които се простира йоносферата? Колкото си разбрал - разбрал! Това беше от мен! Успех в по-нататъшните дискусии с който желае да се занимава с теб!

Електрически и магнитни, дебил! По тях се пренасят вълненията на електромагнитните вълни, включително и в Космоса, в "празното" пространство на космическия вакуум: "Разпространение в свободното пространство Свободното пространство е еднородна непоглъщаща среда с относителна диелектрична проницаемост = 1. Под свободно пространство се разбира вакуум или въздух." Електромагнитно излъчване – Уикипедия (wikipedia.org) "Нищото" може ли да има диелектрична проницаемост, специалисте? Нямаш ли поне минимален срам, да не се излагаш чак толкова с подобни детски глупости?! Или смяташ, че като си анонимен - може всичко?!

И какво искаш да ми кажеш с всичко това бе, малоумник? Че всичките минимум 24 GPS-сателита са на височина около 20 000 километра над морското равнище и йоносферата не може да им влияе на комуникациите помежду им, защото тя е на височина между 60 км и 1 000 км и няма как да влияе на комуникацията на сателити помежду им, всичките разположени на височина около 20 000 километра! Това вече ти го написах и аз, в точките! Или, че йоносферата оказва нежелани влияния при комуникацията на сателитите с контролния център на Земята, но този проблем е решен инженерно, чрез двете честоти! Това също ти го написах в точките! Така че, колкото по-скоро престанеш да ползваш главата ти само за футболна топка - толкова по-добре за тебе! Защото физиката не допуска съвършено-празно пространство ("нищо" означава не просто "празно" пространство, а въобще липса и на самото пространство - НИЩО), но аз все повече се убеждавам, че в действителност съществува нарушение на тази закономерност - главите на някои тук наистина са СЪВЪРШЕНО-ПРАЗНИ!!! И понеже явно не помниш и колкото кокошка - ще ти припомня точно какво си написал, собственоръчно:

Поправих го (слава Богу - преди да приключи възможността за редакция). При Лоренцовите трансформации, както и при Римановата повърхнина за logz, когато се ползва за демонстрация на Лоренцовите трансформации и на диаграмите Минковски като четириизмерни пространствено, измеренията У и Z си се представят като прави линии (и на Римановата повърхнина ясно се вижда, че У и Z си остават прави - Z е игнорирана нагоре, за да се представи W на нейно място и се вижда само на "екрана" отдолу). Така е поради това, че при Лоренцовите трансформации с промяната на скоростта се променя само дължината по посоката на движение Х, а по осите У и Z не настъпват никакви промени, затова те си остават прави (евклидови). Хиперболичната игра с еквивалентността на Римановата повърхнина и "нарязания самун" до нея ("флип-бука" със смяната на планковите кадри време) е само между измеренията Х и W.

Когато си прав - прав си! Защото аз малко се позачетох по-сериозно в писаното от теб и - веднага стана мазалото... Поне вече съм сигурен в едно нещо: ако само една от елементарните частици лежеше в основата на всичко съществуващо и чак изграждаше и другите елементарни частици (!!!!!) - то това е гравитона, а не фотона, както твърдиш ти. Защото - виж обяснението на скенер, което той е дал на Шпага и то ГАРАНТИРАНО Е ТОЧНО! (Естествено, скенер никъде не говори за никаква роля на гравитоните, аз само се възползвам от повсеместното въздействие на гравитацията, във всички случаи, за да покажа по-подходящата роля на гравитоните като "фотони" в "хипотезите" на Малоум.)

Кой те е учил на такива смешки?! Моментално да си скъса дипломата! Я, вземете двамата с Джереми учебници по физика за начинаещи и започвайте да четете! Чак като ги прочетете - елате пак да коментирате тука... С тия ваши тъпотии - даже ученици от началните класове, в които се учи физика, ще ви скъсат!!! И ми отговори на въпроса: Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Не се плаши, всички бъркаме понякога (ето, аз си признах грешка във връзка с писания на Джереми, когато я забелязах!) и никой няма да те убие, ако нещо не си преценил по най-добрия начин в първия момент!

Водните вълни се движат през водната среда, звуковите вълни се движат през въздушната среда, електромагнитните вълни в Космоса през каква среда се движат, ако там няма никакви полета бе, мозък?!

И така, какво имаш? 1) Йоносфера, която пречи на комуникацията между Земята и Космоса, като забавя произволно изпращаните сигнали за синхронизация на часовниците. 2) Решен проблем с йоносферата по инженерен път, чрез двете честоти. 3) Разни космически лъчения, които уж влияели на атомните часовници и те също са хаотични, като могат да водят както до забавяне, така и до ускоряване работата на часовниците (нарушения на точността в произволна посока) - това нещо, "разсинхронизиращите" атомните часовници силни електромагнитни полета и радиация, си е изцяло твое творение. 4) Уточнение в собствения ти цитат, че ефектите на СТО се изчисляват отделно от споменатите на същото място йоносферни проблеми, които са решени по инженерен път (двете честоти). 5) Каква йоносфера ти пречи сателитите да си пращат сигнали помежду си, след като те са на височина около 20 000 километра над морското равнище, а йоносферата се простира на височина 60-1000 километра? Кое точно не съм разбрал, Уили или ти не помниш, какви точно ги пишеш?

Какво констатираш по моя въпрос? Ще ти го припомня! Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Не се плаши, всички бъркаме понякога (ето, аз си признах грешка във връзка с писания на Джереми, когато я забелязах!) и никой няма да те убие, ако нещо не си преценил по най-добрия начин в първия момент!

За схващането - проблемът е у тебе! Помисли си поне малко! Ако разминаванията между часовниците на Земята и тези на орбитиращи сателити в Космоса се дължаха само на проблеми с комуникацията през йоносферата, пък дори и в съчетание с митичните ти лъчения, дето уж влияели на атомните часовници - разминаванията щяха да са най-хаотични (ту единия часовник щеше да се оказва изостанал, ту другия) и дори и само този горе да изоставаше, то изоставанията му щяха да са най-произволни и в никакъв случай нямаше да съвпадат със строгите и винаги систематични резултати на изчисленията по СТО, нали? Освен това, в самия материал, който си ми цитирал, най-ясно е написано, че йоносферните проблеми са отделни от ефектите на СТО (цитат: “Втората причина за неточности се обяснява с ефектите на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн.”). Иначе - да, невинаги чета внимателно всичко, което пишеш, по лесно обясними причини… Най-добре престани да ползваш главата ти само като футболна топка и започни да четеш повече, при това поне с някакво разбиране, защото така, както си сега - всеки път, когато се напънеш да напишеш нещо “мъдро” по форумите, става ТОТАЛНА ТРАГЕДИЯ!!!

Парамагнетизмът показва ли преместване в пространството на диамант посредством обикновен магнит и/или ектромагнит? Ако не - не знам за какво ми го показваш това! Интерференцията и дифракцията на вълните, вълни във фаза и противофаза и т.н. са си изцяло вълнови особености и нямат нищо общо с твоите опити да приравниш всички различни видове елементарни частици само до фотон или сбор от фотони - това е глупав подход! Да, най-вероятно има нещо по-същностно и фундаментално, което води до това сравнително неголямо разнообразие на фундаменталните частици в сравнение с безбройните форми и размери на макрониво, но гарантирано това няма нищо общо с избирането на една от всичките видове фундаментални частици и провъзгласяването и’ за единствена. Да не говорим, че по тая логика аз мога да ти опонирам, че всъщност тази най-фундаментална частица е гравитона, а не фотона, както ти твърдиш и - да те видим, как ще ми възразиш (да речем, че гравитоните са толкова фундаментални, че все още дори не са открити със сигурност )… Не е до харесване или нехаресване, просто - твоята “хипотеза” е НЕВЯРНА! Не се потвърждава от практиката, нарушава отдавна установени практически закономерности и не е особено логична.

Това не обяснява онова, което аз те питам - защо фотони/електромагнитни вълни, които не влияят на останалите фотони/електромагнитни вълни в Космоса и това е доказано от практиката, влияят на фотони/електромагнитни форми, каквито според теб представляват елементарните частици, конкретно електроните и в същото време не влияят на други фотони/електромагнитни форми/елементарни частици - неутриното? Това е нарушение на утвърдени закономерности на електромагнетизма и имаш твърде много и много детайлно да доказваш... А иначе, отговорът според мен е прост - елементарните частици не са електромагнитни форми/фотони (само един от всичките им видове е фотони), затова закономерностите на електромагнетизма не се нарушават, обаче това ми твърдение отрича твоята хипотеза...

Да, сега върнах назад - не казваш, че йоносферата влияе на атомните часовници, както аз погрешно те бях разбрал, а че силни електромагнитни полета и радиация им влияели, което е различен момент. Естествено - тези две неща нямат нищо общо с ефектите на СТО и ОТО и се решават отделно (точно както един сандвич се прави от отделни продукти - парче хляб, масло, кайма, подправки), както написах в предишния ми коментар (и както написах в по-предишен коментар - космическите инженери, едни от най-умните и най-добре платените, не пасат патки, за разлика от някои тук и вземат под внимание ВСИЧКО, за завършат успешно изключително сложните задачи, които са им поставени). Но е вярно, че не обвиняваш йоносферата за влияние над атомните часовници, както погрешно съм те разбрал (определено трябва да подобриш яснотата и последователността на коментарите ти, пич - така са много объркващи!).

За наказание, че не отговаряш - ще ти усложня живота! Нали привеждаше тук някакви глупости с йоносферата (дето Джереми моментално клъвна, все едно е твой ник-клонинг )? Има два типа орбити на сателити - полярни и геостационарни. Геостационарните сателити обикновено са на разстояние 35 786 километра над морското равнище (йоносферата е на височина 60-1000 км), над Екватора, стоят относително неподвижно спрямо точка на земната повърхност под тях (може да има някакви малки потрепвания, но това няма нищо общо с обикаляне с някаква постоянна скорост, която най-често е немалка). Полярните сателити обикалят повърхността на Земята на височини между няколкостотин и няколко хиляди километра, а GPS-сателитите са дори на около 20 000 километра над морското равнище. Както ти сам си цитирал в твоя коментар за йоносферата: "За да се избегне неточността на определяне на мястото по тази причина, се извършват корекции. Те са особено прецизни при едновременно използване на два радиосигнала. Ако това не е възможно, се използват модели на йоносферно разпространение за прогнозиране на грешката, но тогава точността се влошава. Втората причина за неточности се обяснява с ефектите на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн." Тоест - както гравитационните ефекти на ОТО и релативистките ефекти на СТО се калкулират отделно, така отделно от тях се калкулират и/или преодоляват инженерно ефектите на йоносферата и това за йоносферните влияния над атомните часовници (пак тъпотия - йоносферата не влияе на атомните часовници, защото те са много-много над нея, а на сигналите за синхронизиране между часовниците на Земята и в Космоса) е поредната смешна измислица. Въпросът е - защо при геостационарните сателити трябва да се игнорира употребата на СТО (те са в значителна степен неподвижни спрямо повърхността на Земята), за разлика от полярните (обикалящите) сателити и при геостационарните се изчисляват само ефектите от ОТО, йоносфера и останалите неща, които евентуално участват и неизбежно се калкулират и/или преодоляват инженерно? Друг още по-интересен въпрос - как по-точно става сравняването на часовниците на Земята и на сателитите в Космоса, без последните да спират да обикалят и часовниците им да се връщат на Земята за сравнение? Жокер - синхронизирането на часовниците играе ролята на "връщането и сравняването" на подвижния часовник с неподвижния, затова между две поредни синхронизации се получава ново и ново изоставане на часовника на сателита, без самия сателит да спира обикалянето си около планетата. Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Няма страшно, пиленце нежно, никой не се е родил научен на всичко отведнъж, дори и аз и затова и те питам за съображенията ти да не си напълно съгласен - може аз да пропускам нещо.

Това не може да е просто така, без някакви основания (а основанията ти ме интересуват, защото може да съм изпуснал нещо смислено, което ти да си забелязал). Иначе би излязло като: "2+2=4, няма никакви противоречия, но си запазвам правото, когато ми скимне, да отрека, че 2+2=4"! Или имаш някакви обосновани резерви и съмнения и те ме интересуват, или всичко е наред и просто ще циклим безсмислени спорове и тролене, дали черното е черно или бяло (или може би пък синьо)... Ако още сега, докато все още сме при Нютон, възникват неизяснени моменти на несъгласие - след това ще потънем в тотална неразбория и нищо няма да можем да се разберем.

Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен с написаното от мен досега за скоростите и часовниковите еталонни циклични процеси (специално - предишния ми коментар)?

Скоростта на светлината и нейната употреба като времеви (светлинни секунди) и пространствен (светлинни метри) измерител (умножаването при Минковски на координатите на времето и пространството по скоростта на светлината С, за да се уеднаквят мерните единици по двете координати) не се обсъжда в момента. Сега обсъждаме наличието на една или повече скорости на часовника (това зависи от неговото устройство - зъбни колела с техните скорости, махала с техните скорости, пясък с неговата скорост на изтичане, електрони в схемите и транзисторите с техните скорости и т.н.), който часовник се използва за възпроизвеждане на темпа на общоприетия, еталонен цикличен (времеви) процес и тази/тези скорост/скорости са различни от замерваната чрез часовника скорост на подвижен обект. Практически сравняваме еталонна скорост със скоростта на регистрирания обект. Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен? Ето къде и как се ползва уеднаквяването на мерните единици по времевата и пространствената координата, чрез умножение по скоростта на светлината С:

Идеално! Сега остава да демонстрираш, как чрез магнит/електромагнит или ако щеш и чрез колайдера, купчина малки диаманти ще бъдат преместени от точка А, до точка Б, по същия начин, по който със същия магнит се местят железни топчета със същата маса и подобни размери и форми... Ти правиш ли разлика между РЕГИСТРАЦИЯ на неутрино (без никакъв предварителен и последващ контрол над посоката на движение на неутриното) и НАСОЧВАНЕ на неутрино (което е невъзможно по друг начин, освен чрез изключително мощна гравитация и в никакъв случай не е възможно по електромагнитен път)?!!! След като фотоните не взаимодействат с фотони (въобще - всички електромагнитни вълни не взаимодействат помежду си), а само с масови частици (и то - в строго определени случаи) - как фотони от вълните на заобикалящата среда ще взаимодействат с фотони от твоите "обвивки" на елементарните частици, че чак ще променят (забавят) и инерциалното им движение?!!! Фотоните имат ясно определени и коренно различни характеристики от електроните, глуоните, кварките, а също и от неутрината. Съвсем неслучайно изброените са разделени в различни групи от Стандартния модел на елементарните частици - РАЗЛИЧАВАТ СЕ ПО МНОЖЕСТВО ПАРАМЕТРИ! Електроните гарантирано НЕ СА фотони, а още по-малко пък са съставени от големи количества фотони (редица съображения в КМ ЗАБРАНЯВАТ съставност на елементарните частици от множество "вътрешни" частици, пък били те и вездесъщите фотони - неслучайно елементарните частици са определяни ИМЕННО като ЕЛЕМЕНТАРНИ, НЕСЪСТАВНИ). Неутрината също не са фотони, под никаква форма, единственото общо между всички елементарни частици в Стандартния модел е това, че при взаимодействие проявяват точково местоположение. Оправи си някак нещата, защото така хипотезата ти съвсем не става - нарушава базови електромагнитни закономерности, тествани и потвърдени безброй пъти.

Тепърва ще проверим, заедно с теб, дали е така. Сега е най-важно да видим, дали вече разглеждаме нещата по еднакъв начин: при замерване на скорост на даден обект, ние имаме две различни скорости - скоростта на обекта, който замерваме и скоростта на материалните процеси, които създават еталонния цикличен темп на часовника (честотата на тик-так-ане), който часовников темп се стремим да бъде с еднакви интервали във и между всички инерциални системи. Съгласен ли си вече, че става дума за поне две различни скорости, а не като при онази формула с една-единствена скорост V от втория материал на тримата души (припомням я тук накрая), при която скоростта V сама по себе си се повдига на квадрат (часовниковият цикличен темп, който се синхронизира, за да бъде еднакъв за всички, е само един, но скоростите, които изграждат и часовниковия механизъм, който създава общоприетия еталонен интервал, и присъстват при движението на замервания обект, са много повече - поне две или още повече)? Ето и формулата, която не смятам, че е достатъчно добре премислена (третата, преди "namely"):

Часовникът е обобщението на скоростите във Вселената, посредством намирането на общ, единен за всички, синхронизиран цикличен темп. Това е аналогът на онази формула, подобна на питагоровата теорема, но с изваждане вместо събиране на параметрите по трите координати на пространството, която дава в резултат тяхното обобщение до една-единствена пространствена координата. Същото обобщение на скоростите във вселената е и времето - часовник, който дава унифициран, единен цикличен темп за всички, с еднакви интервали. Пространствено една точка я представяш с три параметъра по измеренията, координатите на триизмерна декартова координатна система. Вселената обаче е в постоянно движение с всевъзможни скорости, ненадхвърлящи скоростта на светлината (точно както ние имаме пределен часовников темп при покой, който не можем да надхвърлим), постоянно се променя. В същото време, гореспоменатите три параметъра на точка по трите координати (измерения) на декартовата система ни дава само моментна снимка на състоянието на точката. Така не можем да разберем, какво се и случвало със същата точка преди и след съответния отбелязан момент. Тука идва четвъртия параметър, този на времето, а посредством определянето на еталон и синхронизацията на часовници всевъзможните скорости на вселенски движения през пространството се унифицират, обобщават, до един общоприет за и във всички координатни системи темп.

Как се извърташ, човече, навсякъде другаде и не отговаряш конкретно на ясния въпрос, който ти се задава! Посочи ми поне един случай да се насочва нанякъде си поток от неутрино посредством електромагнитни полета! Не съществува такова нещо! А по твоите представяния неутриното, като съвсем пълноценна и легитимна елементарна частица, също трябва да е с електромагнитно естество, както всички останали елементарни частици и трябва да се влияе (пак по теб) от електромагнетизма на околната среда по същия начин, както тях (минимум - и на неутриното трябва да се забавя инертната скорост в силно електромагнитно поле, какъвто ефект не съществува)! Демонстрирай преместване на купчина малки диаманти чрез магнити или чрез съответни електромагнитни полета така, както можеш да преместиш малка купчина от железни топчета със същия размер. Не можеш, точно както не можеш да насочваш неутрино посредством електромагнитни лъчения, колкото и мощни да са те! Или трябва да докажеш, че отлично потвърдени практики от електромагнетизма не са верни, или трябва да промениш хипотезата си, на първо място като се откажеш от електромагнитно естество на елементарните частици - очевидно те не са точно това, което ти твърдиш. Най-добре ще постъпиш, ако приемеш достиженията на квантовата механика и започнеш да надграждаш от там (там има не само електромагнитни, но и силни, слаби, а на макрониво има и гравитационни форми, които са нещо по-различно от електромагнетизма и фотоните). Например, фотонът може да е сбор от две противоположни по посока движения през времето, които когато се разделят, се получават частиците и античастиците (неслучайно напоследък Пенроуз говори за битуисторни конфигурации във връзка с фотоните). На макрониво може и да има стрела на времето, но на микрониво, при достатъчно малките мащаби, може да няма такава и там може по-свободно да се получава движението напред-назад по четвърто пространствено измерение (размерът на елементарните частици много повече се доближава до потенциален размер на четвърто малко измерение и за техните мащаби това измерение може да е голямо и да им позволява движения напред-назад по него). Въобще - имаш бая работа за отмятане!