Станислав Янков

Ще ти дам жокер, защото така с Младенов има да си се въртите вечно в дупката, а и като го напиша - пак няма да успеете да го схванете… Ефектите се дължат на геометрията на пространство-времето - при СТО тя е четириизмерна хиперболична неевклидова, при ОТО е четириизмерна сферична (или елиптична) неевклидова, а при обикновено пространство без време е триизмерна евклидова. Именно геометрията на пространство-времето позволя даден обект да променя скоростите си, без да изразходва никаква енергия, само като следва мировите/геодезичните линии. Тука няма никакви механизми, силови въздействия и прочее… Достатъчно е да си дадеш ясна сметка, какви ОГРОМНИ количества енергия са нужни, за да се задържат Слънцето и планетите в стабилната конструкция на Слънчевата система…

В Космоса, когато си ударен от друг кораб и твоя кораб е изведен от състоянието на нулева скорост (вече се движиш инерционно с някаква положителна, ненулева скорост в сравнение с предходното ти инерционно състояние) - енергия е изразходвана само в продължение на удара. След това защо не продължаваш да изразходваш енергия, за да поддържаш новата ти скорост (новата ти мирова, световна линия)? Защо не изразходваш енергия, когато пропадаш един вид по инерция, но с ускорение, към много голям масивен обект (по геодезична линия)? И в двата случая си в Космоса, във вакуума и абсолютно нищо не ти въздейства, никакви сили/механизми не играят.

Атомните часовници не се влияят от гравитацията, както и най-обикновените днешни механични, нито електронните и автоматично сверяваните по мобилните мрежи на смартфоните. Дори слънчевите часовници (пръчките, забити достатъчно устойчиво на повърхността на Земята, ако не са бетонирани или захванати по друг изключително устойчив начин) също не се влияят от гравитацията. Имаш пребогат избор между часовници, различни от пясъчните.

Няма нищо идеално на тоя свят, но готиното на цезиевите часовници е това, че са достатъчно точни, да покажат без съмнение изискваните теоретично от СТО разлики при събирането им след бързо движение през пространството на единия от тях в сравнение с другия, без да са светлинни часовници (тоест - съвсем реален, а не мисловен експеримент). Всички други часовници са твърд неточни и изискват движение с недостижима засега скорост, за да се проверят недвусмислено резултатите, получавани чрез СТО. Цезиевите часовници са достатъчно точни, за да се избегне съмнение за тяхна неточност, освен това са направени още няколко подобни опита след първия, с още по-безкомпромисна точност (например - чрез още по-бързо движение на единия от часовниците в сравнение със скоростта на самолет). Тези експерименти вече са потвърдени безусловно, а се и потвърждават непрекъснато от практиката, свързана с комуникациите с днешните стотици и хиляди спътници, изстреляни до момента.

Двамата с Младенов наистина ли чак толкова време не можете да осъзнаете, какво искат Гравити и Скенер да осъзнаете?! Да речем, бил си в покой (скорост v = 0), обаче нещо те изважда от състоянието на покой (нулевата скорост), примерно - Скенер се удря с неговата ракета в твоята в празния Космос, където няма нищо, вакуум и тогава ти започваш да се движиш, по инерция, с друга скорост, различна от нула (v=0 -> v различно от 0). След удара какво ти дава голямата енергия, нужна ти постоянно да се движиш с новата скорост, различна от предходната нулева? Защо не изразходваш никаква енергия за новата инерционно скорост, която е различна от предната нулева? Същото важи и когато се движиш не по мирова линия, а по геодезична крива, когато се ускоряваш все повече към огромен масивен обект, със силна гравитация - пак не изразходваш никаква енергия, за да се ускоряваш, нямаш взаимодействия и сили. Защо става всичко това, в нарушение на първия закон на Нютон?

Цезиевите (атомни) часовници достигат до предвижданото от СТО и ОТО десинхронизиране и без да са светлинни. Ефектът се отнася до всички часовници без изключение, единственият проблем е свързан с равнището на точността на повечето от тях - дори между слънчев и пясъчен часовник спрямо днешните има големи разлики в точността и прецизността. Това със светлинните часовници е просто мисловен подход, за да се обясни по-нагледно процеса, на който стъпва логиката на СТО (реално подобни светлинни часовници не могат да се изградят, поне в днешно време).

А на моя въпрос, който ти зададох, ще отговориш ли? Съгласен ли си с моето мнение, че особеностите на движението през три пространствени измерения, които споменахме досега (движението само през едно направление в един и същи момент и поради това - намаляването на движението по една пространствена посока, когато се увеличава по друга пространствена посока) се дължи на геометрията на триизмерното пространство (евклидова, декартова координатна система с три прави лъч, излизащи от един център и разположени на 90 градуса всеки спрямо всички останали) или според теб особеностите, относно които и двамата се съгласихме, са продукт на някакъв механизъм на взаимодействия на обектите в рамките на трите пространствени измерения, без никаква връзка с геометрията на триизмерното пространство, за която вече споменах (може да имаш някакви възражения и относно споменатата геометрия, макар да се съмнявам, защото тя е общоприета още отпреди Нютон, както и от самия него, разбира се)?

Аз нищо няма да ти обяснявам, защото това е потвърдено от практиката и тук въобще не го дискутираме - цезиевите часовници на самолетите (а после са правени още по-прецизни подобни експерименти, с още по-бързите космически апарати и сателити) са доказали практически десинхронизацията на часовниците в апаратите спрямо тези, фиксирани на Земната повърхност. Да спориш с практиката е тъпо. Ако си мислиш, че съществува вариант да не се съобразиш с практическите, опитни резултати и да изработиш практиката - накрая практиката винаги изработва теб и някои случаи даже завършват много трагично (като смъртта на оня плоскоземец, който опита да излети в Космоса, за да потвърди, че Земята уж не е сфера). Ние с теб се съобразяваме с практиката и резултатите, които ни дава тя и само търсим причините, резултатите да са такива, каквито са регистрирани (съвпадащи с предсказанията на СТО и ОТО, но ние с теб в момента търсим потенциалното различно от СТО и ОТО обяснение). Значи и двамата сме съгласни с описаните до тук базови особености на придвижването през пространството. И сме съгласни, че това са особености именно на движението през три пространствени измерения, а не на някаква механика, някакви обектови взаимодействия, които да водят до тази валидна във всички случаи особеност?

Значи тук нямаме никакви разминавания и противоречия - разбиранията ни са сходни в това отношение. Сега следващия момент, в който би могло да възникне някакво излишно възпаление, ако нещо не се разбираме по него - съгласен ли си, че важната за нас координатна система е нашата персонална координатна система, при която координатата Х е напред пред нас и назад зад гърба ни, координатата У е наляво (лявата ни ръка) - надясно (дясната ни ръка), координатата Z е нагоре (над главата ни) - надолу (под краката ни) и ако първо сме се движили напред (посоката пред нас), но после започнем да завиваме все по-наляво - това ще отнема все повече от движението ни по координатата ни Х направо и ще добавя все повече към движението ни по координата ни У наляво, както бях описал в онзи мой коментар с транспортира (когато се движиш по направлението център-63 градуса - това означава, че се движиш по-близо до 90-те градуса и по-далече от 0/360 градуса)? Съгласен ли си с тази зависимост?

Къде във въпроса ми виждаш повече от три измерения?! Ще обсъдим, на най-земно и инженерно ниво, каква причина, свързана с движения/промени на материята по три пространствени измерения, може да води до експериментално и практически потвърдената десинхронизация на часовниците в ситуациите, описани от СТО (може и ОТО в допълнение, ако инженерът не е против). Съгласен ли си, че когато се движим през трите пространствени измерения - ние можем да го правим само в едно направление в един и същи момент или можеш да демонстрираш движение в повече от едно направление?

А най-лошото - измамил и НАСИ, и купища други частни и държавни институции с много пари, да му ползват суеверията и лъжите за всякакви най-сериозни дейности. Какъв талантлив, гениален измамник, братче!!! Съгласен ли си, че ние се движим само през едно направление през пространството в един и същи момент? Или ще се скриеш някъде в дълбока дупчица - да не би лаика (аз) да помрачи инженерния ти статус с прости, но показателни въпроси?

Какво става, Младенов?! Уплаши ли се, нещо?! Големият инженер Младенов се уплаши от съвсем човешките и достъпни въпроси и разсъждения на лаика Станислав и не отговаря - страхува се, че лаикът (аз) може да го принуди сам да признае, че нещата са така, както твърди Станислав и вазира от дискусията!!! Еееееехххххххх, инженере, инженерееееее... Много лесно се плашиш, пиленце нежно!!!

Тогава защо това не се потвърждава на практика и практическите експерименти и рутина показват, че часовниците не остават синхронни в някои случаи, описани от СТО и ОТО, макар да трябваше да остават синхронни ВИНАГИ?

Когато си в едно езеро, колкото и да питаш, защо докато плуваш, все си мокър, а не сух - никога няма да успееш да си отговориш. Съгласен ли си, че в един и същи момент можеш да се движиш само по едно направление в пространството и няма възможност да се движиш по повече от едно?

Хайде първо да ми кажеш, можеш ли да се движиш по повече от едно направление в един и същи времеви момент? Можеш ли едновременно да тръгнеш хем наляво, хем надясно (можеш да пробваш и едновременно в трета посока - назад)?

Още не успява да разбере, че не търси механизми (особености) през три измерения, а точни геометрични особености (характеристики) на пространството през четири измерения (хиперболични неевклидови при СТО и сферични/елиптични неевклидови при ОТО). А сам пише (очевидно без разбиране), че Минковски говорел за хиперболична ротация през четири пространствени измерения при СТО! И после - все едно въобще не го е написал (ясно е, че никак не го е разбрал)!

Случва се, защото става дума за процеси по допълнително, четвърто измерение (виж предния ми коментар). Както трите измерения са характерни за цялата Вселена, по същия начин е характерно за цялата Вселена и четвъртото измерение, затова съотношенията на материалните движения през четирите пространствени измерения (особеностите на СТО и ОТО) са налични в цялата Вселена (те са повсеместни, навсякъде и неизбежни като смъртта ). Току-що си изработих признанието от Младенов, че съм гений! .

Ето ти го простичко - защото движението на часовниците е свързано с движение през четвърто измерение. Виж следващото изображение: Ако избереш втората скала (0 градуса отляво и 180 градуса отдясно) - когато се движиш по направление от центъра към нулата (наляво), ти не се движиш през всички останали градуси до 180 (реално е сфера и ти не се движиш през никое от останалите направления в сферата, освен през едното-единствено, което си избрал, в случая - нулата = 360 градуса). Колкото повече се движиш към 90 градуса (направо) - толкова по-малко се движиш към 0 градуса. Същото е и при часовниците. Колкото по-бързо се движиш през трите пространствени измерения - толкова по-бавно се движиш през четвъртото времево измерение (скоростта на часовниците се забавя). ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗМЕРЕНИЕ! Естествено - не го пиша за теб, защото пак ще се направиш, че не разбираш, само показвам, какви елементарни неща се унижаваш да се правиш на неразбрал, все едно си бавноразвиващ (не ми се вярва да си чак толкова зле реално, по-вероятно само се правиш на малоумен, по известни само на теб причини).

Мъчи се, щом ти е забавно, но имай предвид, че той не иска да разбере нещата и е против, само за да е напротив. Дава вид, сякаш не може да разбере съвсем прости неща: колкото повече се движиш наляво (примерно), толкова по-малко се движиш направо и по същия начин - колкото по-бързо се движиш през пространството, толкова по-бавно се движиш през времето. След като и такова нещо се прави, че уж не може да разбере - значи целта му не е да разбере...

Всъщност - приложи към себе си съветите, дето охотно раздаваш на другите и гарантирано ще станеш по-успешен! Ти можеш да се движиш само по едно направление през пространство-времето в един и същи момент. Например, когато се движиш само наляво - няма как едновременно да се движиш и надясно, напред, назад, нагоре или надолу. Можеш да се движиш само наляво. По същия начин - с колкото по-голяма скорост се движиш спрямо някой в пространството, с толкова по-малка скорост се движиш спрямо неговия ход на часовниците в покой. Тази недвусмислена зависимост ти е първи признак, че времевия ефект има нещо общо с четвърта координата на измерение. И на картинката със спиралата можеш да видиш, че ако увиващото се около оста нагоре двумерно пространство всъщност е триизмерно - значи оста нагоре, около която то се вие, представлява ново, четвърто измерение (цитираната от самия теб по-рано хиперболична ротация през четири пространствени измерения). И те така...

Ето ти една възможност: Само трябва да имаш предвид, че двуизмерната спирала, която се увива около оста на вертикалното измерение, реално е триизмерна, както е триизмерен, а не двуизмерен и възпринятийния екран отдолу (плоскостта със синята точка, която всъщност е планковата размерност - най-малкия възможен пространствен интервал, до който може да се достигне). Наслагването на различните местоположения на точка по всяка извивка на спиралата върху съвкупния екран отдолу дава квантовата неопределеност на местоположението на точката, разглеждана върху екрана. Определен брой такива спирални извивки, насложени съвместно една върху друга, дава минималния отрязък на планковото време (смяната на кадрите на Вселената планков отрязък - след планков отрязък - след планков отрязък...). Друг вариант пък е стереографския, даден в книгата на Пенроуз (можеш да видиш, как точката Z се проектира стереографски върху PT+): Въобще - варианти на обяснение да искаш! Само трябва да четеш и мислиш повече!

Забавянето на часовниците от скоростта (СТО) и от гравитационния потенциал (ОТО) са отделни ефекти - всеки действа за себе си и се изчисляват самостоятелно. Например, при сателитите в Космоса веднъж се изчислява намалената гравитация, в която пребивават (ускоряване на часовниците) и втори път, отделно, се изчислява релативисткото забавяне на часовниците заради движението им спрямо повърхността на Земята. Чак накрая забавянето се вади от ускоряването или обратното (което там е по-малкото, се изважда от по-голямото, за да се намери крайния ефект).

Значи аз съм по-умният, защото ти казвам Лека нощ!

Въпросът е - защо ти беше необходимо чак толкова време (същото, дето уж го нямаше и беше нереално), за да стигнеш до този отдавна установен и най-логичен извод?! Но все пак - важното е, че ти поне достигна до него! Защото, явно, Джереми ще продължи още да си се върти в мелачката на глупостите...

Щом продължаваш да пишеш тези глупости, без да мога да ти изключа времето на стоп-пауза - това съвсем недвусмислено показва, че времето е реално и го има, работи си...