Станислав Янков

Принципно имаше конкретна формула за разпространението на звуковите вълни във въздух, но тук неизбежно трябва да играят роля специфичните особености в дадена област (каквато се явява и вътрешността на самолета) - състав, налягане (гъстота), движение (въздушно течение, циркулация, вятър)… За съжаление ме мързи да проверявам точната формула за разпространението на звуковите вълни в атмосферата (не ми е достатъчно интересно, а си имам и важни работи), иначе - формулата показва всички участващи фактори.

В Конкорд, който се движи със свръхзвукова скорост, се поддържа собствена, специфична въздушна среда, различна от външната (за да не изпитват пътниците дискомфорта на разредения въздух отвън). Звукови вълни вътре в Конкорд-а ще се разпространяват със скоростта, характерна за особеностите на вътрешната атмосфера на самолета, а външните звуци ще се разпространяват съобразно особеностите на външната среда. От тук идва цялата разлика вътре и вън.

Не забравяй, че скоростта на вълните зависи от особеностите на средата, в която се разпространяват (вода, въздух и т.н.). Имаше си конкретни формули за всеки вид среда (сега не ми се проверява, за да съм по-точен, че си имам по-важни неща в момента).

Извинявай за грешния ми преден коментар, видях къде пише за 3D-формализъм (ти си цитирал от статията, която постнах аз, а аз търся в оригиналния материал, сложен от Скенер).

Всичко, което не се движи със скоростта на светлината (включително и вълни, различни от светлинните), се поддава на до голяма степен точно описание чрез събирането на скоростите на Галилей. Муха, която е стояла неподвижно върху стъкло, стена, маса, седалка, под на влак, докато влака се ускорява/спира, когато излети след края на ускорението/спирането на влака, се описва сравнително точно от събирането на скоростите на Галилей. Не се възползва от ускорението/спирането на власа само муха, която лети във влака, когато той осъществява ускоряването или спирането си (такава муха е отделна инерциална система). Има голяма разлика между регистрирането на светлина и на обекти, които се движат с подсветлинни скорости, защото последните се наблюдават чрез отразена от тях светлина и така нещата стават малко по-сложни (опосредствани).

Младенов, къде на тебе ти се привидя, че статията говори за 3D-пространство, след като там става дума за 4D-пространство (иначе няма как да се обяснят ефектите на СТО и ОТО)?! Статията казва, че времето може да бъде заменено с числов ред на материалните промени на 4D-пространство. Практически става дума точно за това, което аз се опитвам да кажа през цялото време, но не успявам да го направя както трябва, понеже не разполагам с нужните знания. Тази статия ми става любима!

Това е единствения подход, човек да успее да разбере нещо от реалностите с повече от три измерения - изключване на едно или повече измерения. Когато две измерения (дължина и широчина) са плоски, като равнина, поведението на две точки, които се движат успоредно една до друга е едно, а когато плоскостта на същите две измерения има някаква кривина в третото измерение височина (особеностите на СТО и ОТО, но в четвърто измерение, което обаче е много по-трудно за разбиране в сравнение с по-интуитивните само три измерения) - тогава същото успоредно движение на същите две точки ще изглежда по съвсем различен начин, включително и като наблюдение от всяка от двете им позиции помежду им. Тук предизвикателството е да си представиш точно, какво се случва, когато не си някакъв страничен наблюдател от третото измерение, а си някоя от двете точки по двуизмерната плоскост, без достъп до третото измерение по друг начин, освен като време. Какво ще рече това? Нещата биха били много подобни на огромен флипбук - две широки, протяжни измерения, по които можеш да се местиш във всички желани посоки и едно много малко, свито измерение (времевото), по което не можеш да се местиш наникъде, включително и назад, защото е твърде малко и поради малкия си размер се сменя прекалено бързо (светлината изминава цялото малко измерение много бързо, докато през двете протяжни измерения може да измине много по-малък дял от тях с константната си скорост, защото те са много по-разтегнати). Отминалите кадри (комбинации, числови стойности, проекции) не могат да се върнат обратно в точно същата форма (в точно същото съотношение), в което вече са отминали (вече са се случили, вече са били преживени). Въпреки тази принципна, фундаментална разлика (две огромни и едно микроскопично измерение), съотношението между двете и третото измерение би могло да бъде различно, не винаги едно и също (особеностите на СТО и ОТО, но в триизмерно, а не в четириизмерно представяне), макар и в много малки граници (но при скорости, доста близки до скоростта на светлината или при размери, много близки до планковите, границите на изменение на съотношението между двете големи и едното малко измерение могат много да се доближат значително една спрямо друга).

По кое нереално време ти написа този твой коментар? В 21:00 часа или в някой друг нереален момент на времето? След като самото време е нереално, значи и отделните времеви моменти tn също са нереални, а всичко това означава, че и коментарът ти е нереален - пишеш пълни глупости...

Ами, показва го с това, че така го е измислила природата!

Няма редуване, "пиковете" и "спадовете" на електромагнитните вълни си се движат неизменни със скоростта на светлината. "Редуване" има само при преминаването на вълната през определен участък от пространството, през който преминава. Но дори и така - кое забранява това редуване да има различна продължителност и скоростта на светлината да бъде 7,389 х С (7,389 пъти С)? А защо да не може различните вълни да имат различни продължителности на редуванията си и от там да имат и различни скорости? Как точно наличието на времева продължителност налага наличието на константна скорост С и при това - точно тази, която наблюдаваме?

Има пряка връзка. При само три пространствени измерения така, както ги познаваме (еднакви, безкрайни или нещо като безкрайни, прави или нещо като прави) - няма никаква причина да съществува ограничението на движенията през подобно пространство само до скоростта на светлината С, нито има причина да съществува и времето (Стрелата на времето, ентропията и т.н.). Всичко е еднакво, всичко може да си се движи с всякакви скорости (дори и сто пъти над С) напред-назад и такива неща като С и време няма за какво да съществуват. Движението на една електромагнитна вълна в празния Космос, в област, където пред нея няма нито галактики, нито нищо (достатъчно напред Вселената ще се разширява с надсветлинна скорост и подобна електромагнитна вълна може би никога няма да се сблъска с нищо пред себе си) - какъв ограничен, конкретен период от време, различен от безкрайност, може да продължи? Как точно продължителностите на процесите обясняват крайната скорост на светлината?! Една кола се движи от София до Кюстендил за 1,5 часа. Как това обяснява крайната скорост на светлината С?!

Айнщайн и етера какво общо имат със статията, която коментираме и въпроса, който задавам? Има безусловни доказателства, че един тон кравешка тор не може да се превърне в един тон злато, независимо че няма сто-процентова гаранция, че все пак не съществува някакъв супер-чудодеен, свръх-сложен и недостижим за човека, магически начин (чрез философския камък или нещо подобно), тон кравешки тор все пак да се превърне в тон злато. Казваш, че няма време и четвърто пространствено измерение - обясни тогава, какво се случва през трите пространствени измерения, за да регистрираме всичките пространствено-времеви ефекти, които регистрираме? Например - какви са тия движения на материята през координатите на трите пространствени измерения, които водят до числовия ред на материалните промени, който се предлага в статията? Няма нужда от страшни сложнотии, просто докажи, че представата за време се формира от еди кои си, еди кои си и еди кои си движения на материята през едно, през две или през всичките три пространствени измерения, подобно на доказването, че тон кравешки тор не може да се превърне в тон злато и - ГОТОВО!

Вече съм писал, че начините на движение и прояви на материята формират човешката представа за измерения, приел съм критиките, че не може да говорим за измерения сами по себе си, без съответно поведение на материята, съгласен съм с правилността на тези критики и не това е същността на съмненията ми относно представата за реалността като продукт на движението на материята през само три пространствени измерения и нищо повече. Много десетилетия преди въобще да започна да пиша в този форум, аз съм формирал у себе си масовите (мейнстриймовите) изразни средства за време, пространство, измерения и т.н. и на сегашната ми възраст няма как отведнъж да престана да “огъвам” измерения и други подобни и всичките ми писания да са най-стриктно съставени съобразно научните критерии, съжалявам! За това ще си продължиш да ме критикуваш и в бъдеще, защото когато важният смисъл не е свързан с това - няма да престана да използвам такива “фриволни” от гледна точка на най-строгата физика изрази. Проблемът ми е, че числовите стойности, проекциите (дано това вече ти хареса!) като координати на само три пространствени измерения, които координати са еднакви и без реално време, а при такова само под имагинерна форма, не дават никаква яснота, защо съществува числовата стойност, проекцията на ограничението на скоростта на светлината (от там и планковото време, планковата дължина, които активно се ползват в материала, както и куп други константи, за чието съществуване също може да се заподозре причината за наличието на ограничението до скоростта на светлината във вакуум). При такова описание (координатите на трите измерения така, както се представят в момента) няма причина да съществува ограничението на скоростта на светлината - никакво поведение на материята през координатите на така описваните три пространствени измерения (еднакви, безкрайни или граничещи с безкрайното, прави или с нищожна, недостижима дори по теоретичен път кривина) не налага наличието на подобно ограничение във Вселената, както и не налага наличието на имагинерно или фиктивно (числов ред на материалните промени) време. Още по-сложно става, когато трябва да обясним със сега-приетата представа за трите пространствени измерения, без отделна физическа реалност на времето като подобно на пространствено измерение, ефектите, отбелязани от СТО и ОТО. Никакви извинения няма да получаваш - знаеш доста и дискусия с теб не е безполезна, но някои от писанията ти са излишно груби, излишно свързани с личностни оценки на другите и нямат нищо общо с добронамерена и толерантна дискусия (не можем всички тук да сме нобелови лауреати, за да отговорим на космическите ти претенции, дори отвъд твоите собствени знания). Едва се сдържаш за що-годе прилична комуникация единствено със Скенер и Гравити, които очевидно знаят и разбират повече от теб. При такова отношение към другите - приеми като извинение, че въобще някой, различен от Скенер и Гравити, продължава да ти отговаря. Относно мене - благодари се, че аз признавам твоите по-напреднали знания в областта на физиката (отношението ти провокира това да не ти бъде признавано).

Какъв е проблема да съществува безвремево четириизмерно пространство? Това не отрича твърдението (същността на статията според теб), че времето не съществува, съществува само безвремево пространство (четириизмерно). По-важното, което питам - коя е БЕЗУСЛОВНАТА аргументация в статията, която безалтернативно отрича наличието на четири измерения така, както са представяни от Минковски и са тълкувани като четири пространствени измерения (със или без време като пети параметър)? На първо четене (в близко бъдеще пълната статия, намерена от Скенер, ще ми стане често четиво, заедно с книгата на Пенроуз и материала за подходите на Епщайн, към който препратих по-рано) - аз не забелязах нещо безусловно отричащо наличието на четвърто пространствено измерение, главно се предлага замяната на представата за “време” с числов ред на материалните промени и в това има някакъв смисъл.

Работата е в друго. Само отделна, по-специална същност на времето (от сорта на допълнително пространствено измерение) позволява по-логичното обяснение на наличието на ограничението С (скоростта на светлината, която от своя страна обяснява куп други неща и константи, като започнеш от планковите стойности и стигнеш дори до курпускулярно-вълновия дуализъм). Без това нещо (разликата между реално съществуващо и отделно време, различно от три-пространството) не можеш да обясниш наличието на С, а трябва да го постулираш без никакво обяснения - практиката показва, че го има и толкова!

Не съм против да ми посочиш, какво изпускам, след като на теб ти е ясно. Защото просто преименоването на времето на числов ред не е обяснение. Започват, че употребата на часовниците е материална промяна, тоест - движение в пространството. Благодарение на подобни синхронични промени (работата на часовниците) е установен пределът на скоростта, с която може да се осъществява материалната промяна/движението в пространството (С - скоростта на светлината). Така стигаме до разбирането, че съчетанието между времето и пространството е сравнение между едно поведение/промяна/движение на материята (тиктакането на часовниците) с друго поведение/промяна/движение на материята (предметът на измерване на времетраенето му, спрямо който се употребява тиктакането на часовниците). Много добре, но как всичко това гарантира, че не съществува никаква възможност за обяснение на връзката между време и пространство по никакви други начини, сред които и този като допълнително, четвърто пространствено измерение? Аз просто не успях да откроя моментите в статията, които показват, че е категорично невъзможно обяснението на времето като четвърто пространствено измерение (не казвам, че няма такива, а че аз не успях да ги забележа). Не става въпрос за това, да може времето да не е четвърто пространствено измерение - може да не е. Въпросът е, къде точно статията доказва най-безусловно, че НЕ може времето да е четвърто пространствено измерение? Какво толкова пропускам? Кой е аргументът-убиец на времето като четвърто пространствено измерение, който не може да намери никакво възможно от гледна точка на актуалните физични знания алтернативно обяснение?

Само че те (и ти също) имат един МНОГО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ - не са в състояние да обяснят, как точно движенията на материята само по три пространствени измерения водят до формирането на времевите ефекти. Времето е ключов, незаобиколим фактор във физиката, съчетанието на различните пространствено-времеви съотношения лежи в основата на СТО и ОТО, а може да се заподозре фундаментална, макар и различна в сравнение с макросвета, роля на времето и при КМ. Какви по-конкретно поведения на материята през само три пространствени измерения довеждат до формирането на така наречения в статията времеви числов ред t0 ,t1 ,t2 ,...,tn? Защото просто да преименоваш времето на "числов ред" е същото, като да наречеш един автомобил - "машина". Това не обяснява нищо, камо ли пък да е безусловно доказателство, че времето не е четвърто измерение.

За всички, които искат да отрекат реалността на времето - ето как се подхожда по-научно към подобен опит: https://phys.org/news/2011-04-scientists-spacetime-dimension.html

Съгласен съм, че темата се изчерпа - въртим всеки в своето си и така няма напредък за никого. Време е отново да поогранича писането. За финал - геометричните представяния са само една от многото форми на представяне на всичко и сложните геометрии, чиито алгебрични форми са по-достъпни за опериране от изкуствени интелекти, също са вариант, но масовият човек като мен търси по-опростените представяния на нещата (разделя се нещо сложно на по-прости части и се обяснява чрез тях) и за мен лично съвкупност от по-опростени геометрични представяния на нещо по-сложно ми помага по-лесно да разбера какво се има предвид (очевидно аз не съм математически гений, на който да му стигат само формули за всичко и колкото по-сложни - толкова по-добре). Съчетанието между процеси, които да протичат по малко увито измерение (четвърто, пето или все едно колко повече) с такива, които протичат по големи разтеглени измерения твърде много прилича на курпускулярно-вълновия дуализъм. Също някога съм подпитвал тук, дали условните “вълни на неопределеността” при КМ не може да са някакъв вид реални вълни. Задавал съм също въпроса, дали при електромагнитните вълни не може да има някакво въртене на на електрическата и магнитната им компонента по спирала. Допускането на наличието на допълнително пространство, формирано чрез четвърто пространствено измерение, придава съвсем друга форма на тези въпроси (както и на въпроса за енергията на масивно тяло в покой, произхождаща от знаменитата формула на Айнщайн). Чао за известно време!

Принципно под “научна реалност” се приемат най-вече онези неща, които когато ги осъществяваш по един и същи начин - дават ВИНАГИ един и същи резултат (блъскаш един и същи стол, разположен на един и същи под, с еднаква сила и в една и съща област на стола и стола ВИНАГИ ще се преобръща назад). Това ВИНАГИ налично повторение на една и съща последователност дава УВЕРЕНОСТ, че всички следващи пъти, когато правиш съответната последователност по точно същия начин - ВИНАГИ ще получаваш точно същия резултат. Казва се (и правилно), че елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето. Помисли над възможността четирите пространствени измерения (поведението на материята, която ги обосновава) да не са нито само малки и увити, нито само разтегнати и прави, а нещо трето…

Покоят не е реален (освен, че реално ние никога не спираме да се движим през пространство-времето и даже само през пространството с времето, също така и всичко в тялото ни - течности, клетки, атоми - непрекъснато се движи и трепти), ние само условно присвояваме на реално непрекъснато движещи се неща "неподвижни" координатни системи с центрове в "покой", спрямо които координатни системи да оценяваме другите неща. Но защо движението, което реално е налично винаги (Епщайн и създателите на Евклидовата относителност дори приемат, че има постоянно движение през времето, когато нещо не изглежда да се движи спрямо друго нещо в пространството), да не е реално, а да са реални само въздействието, взаимодействието, може би и промяната, която идва като следствие от тях?! Да, аз допускам в един от своите начини на разсъждение за реалността, че НИЩО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ не е реално и дори представата за наличието на мозък със съответстващи функции, в основата си е мисловна конструкция, в която по ред причини сме безусловно убедени и така все пак може да се получи някаква логична и взаимосвързана концепция за всичко. Ти обаче приемаш за реални едни неща, които играят една физична роля и не приемаш за реални други неща, които играят друга физична роля, а и в двата случая не става дума просто за координатни системи, които да присвояваме по наш избор. Все едно да кажеш, че изгарянето, което усещаш по рецепторите на тялото ти, е реално, обаче сигналите за него, които нервните връзки носят към мозъка ти, не са реални! Защо? Каква е логиката, която застъпваш за подобни заключения? Взаимодействията са само четири - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно. Всичко друго е само модифициране на тяхна база, в зависимост от това, кой научен клон го ползва (биологията например е физика и химия, а пък химията е физика в основата си и всичко това са различни градежи на човешкия мозък).

А съществува ли въобще реален (не привиден) покой?! Особено като имаш предвид, че дори когато си лежиш неподвижно в леглото - Европейската разломна плоча се движи, планетата се върти около оста си и около Слънцето, Слънцето се движи в галактическия ръкав, галактиката се движи в местния куп и т.н. и т.н. и т.н. Съществува ли въобще реален покой (условен, привиден винаги може да се формулира, чрез избора на правилните инерциални отправни системи и неподвижните точки в центъра на графиките)?!

За същите физици ли говорим, които приемат "измамата СТО" за истина?! Значи вече и ти си релативист, след като вече признаваш правото на физиците?! Разгеле! Време беше и ти да започнеш да мислиш рационално най-накрая!

Оценката на потенциалното състояние на Вселената преди Големия взрив може да се определи и чрез достатъчно добър теоретичен инструмент. Не знам, как си решил, че си достатъчно компетентен специалист по психичните състояния на хората, но дори и да беше такъв (а не си - ако аз имах нужда от някаква психологична или психоаналитична консултация, ти, с твоя агресивен и дразнещ подход, щеше да си последния, към когото бих се обърнал за помощ) - физическата тематика в този форум едва ли е най-подходящото място, да ни демонстрираш подобни познания и умения. Това гарантирано не е годен подход за конструктивна дискусия. Допълнително четвърто измерение, чрез което да се формира допълнително пространство извън трите обичайни и точно в такова допълнително пространство да протичат движенията, които дават енергията на масивно тяло в покой чрез формулата за енергията на Айнщайн, е най-добрия вариант за обяснението на наличието на енергия при масивни обекти и при елементарни частици в покой и спокойно позволява последните да се представят в триизмерността като идеални точки, без никаква вътрешна структура или движения в триизмерното пространство.

Температурата на повърхността на Слънцето се дава като 5772 К. Каква точно експериментална проверка потвърждава точно тази цифра (всяко устройство за измерване на температура ще се разтопи много преди да е достигнало повърхността на Слънцето и да измери точната температура там) или и тази информация на НАСА не преминава твоя критерий за наука и НАСА също страда от cognitive biases и делюзии, в които е повярвала? Вземаш се прекалено насериозно, като последна инстанция, която да определя кое е научно и кое не е. Знаеш повече от мен, но повярвай ми - не знаеш всичко, за да се позволяваш чак толкова категорични отрицания на чужди мнения. За да твърдиш, че нечие мнение БЕЗУСЛОВНО не е вярно - ти си този, който трябва да докаже, че категорично не е така, а не, че в момента няма теоретични и практически условия това да се докаже. Докато все още няма условия да се провери безусловно - значи може и да не е така, но може и да е така. Болшинството неща доста логично могат да се опишат като съответно съотношение между пространствени и времево измерение и някои смущаващи неща в СТО, в ОТО и в КМ могат доста логично да се опишат чрез пространство, формирано от съчетанието на четвърто измерение с останалите три. А пък когато говориш за религиозност - опитай да обясниш нерелигиозно, къде се крие огромната енергия по формулата за енергията в покой на Айнщайн (оная с масата в покой и скоростта на светлината на квадрат) - известно е, че точно тази енергия не е някакви процеси в триизмерността (движенията в триизмерното пространство се калкулират отделно, като кинетична, потенциална енергия, енергия на връзката на атомните ядра и т.н.).